Мисля, че проблемът е в понятието "стабилна професия", което е лична амбиция на майката. Според мен най-стабилна е любимата професия. Познавам един майстор, когото ползвам да ми ремонтира повреди по водопровода и канализацията в къщи. Той обожава професията си, обича работата си, сините му очи светят, когато обсъжда някакъв ВК проблем. Значи за него професията му е стабилна, без оглед на това кой какво мисли по въпроса. Работи с лекота и радост и поради това и печели добре. Парите са следствие, нали?
Моята дъщеря още от първи клас показа, че е неамбициозна и по-голямата част от предметите в училище не я увличат. Успех добър и среден, с изключение на изкуствата и спорта. Аз винаги й повтарях, че трябва сама да избере какво ще учи и какво ще работи, когато порасне, но трябва само да реши кое е това нещо, което ще й прави най-голямо удоволствие. Така я оставих сама да избере средното училище и тя е доволна от избора си. Сега е в десети клас и вече е категорична в каква посока иска да продължи образованието си след две години. Дори има вариант след втората година да избере и втора специалност, ако е възможно. По същия начин вече си избра и предмета за матура - този, по който й прави удоволствие да мисли и да разсъждава, дори и когато не си е прочела урока за деня. Това е областта, в която не й поставям никакви ограничения и резултатът е, че е мотивирана и спокойна за бъдещето си, и не на последно място - щастлива и горда е, че не е принуждавана по никакъв начин от мен да избере моята професия, която е "стабилна" и "престижна" в очите на хората.
А умишлено създаваните трудности от финансов характер няма да помогнат на младежа в избора му на професия. Най-много да хукне, както повечето днешни деца, да учи счетоводство или право, защото там се печелело добре. Резултатът е - унили 25-30-годишни старчески физиономии в банковите офиси, досада от всеки работен ден. И похабени таланти за музика, живопис, спорт, шев и кройка, готварство и много други професии.