НелиТ

На всички приятели от форума предлагам малко JAZZ FOR A RAINY AFTERNOON

На прекрасните акварели от юбилейната изложба на художника от Бургас Георги Бостанджиев.

"Някой дойде при мене и ми казва, че бил излъган. Казвам: Аз те облажавам, щом някой е могъл да те излъже. Аз имам отлично мнение за онези, които могат да се лъжат. На онези пък, които не са лъгани, аз гледам малко скептически. Когато лъжат някого, аз казвам: Блазе на този човек, защото се отнася към вярващите. Затова се казва: „Блажени вярващите.“ Изпитана от мене истина. Въпреки силната си интуиция, понякога се оказвам излъгана. Имаше години, в които това много ме тормозеше. Напоследък приемам лъжата по-спокойно, може би защото установих, че винаги по най-различни начини получавам информация за истината. И наистина се чувствам блажена. "Къде е погрешката в един дом? Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини. Те са възпитаници на вашия дом. Бог ги е изпратил при вас, да види какво възпитание ще им дадете. Щом турят надеждата си в своите синове и дъщери, а не в Бога, родителите са направили вече първото престъпление, срещу което се завежда углавно дело. Родителите трябва да обичат децата си, но да не поставят надеждата си в тях. Съвременните хора очакват на синовете и на дъщерите си повече, отколкото трябва. Колко трябва да очакват от тях? Те трябва да очакват на синовете и на дъщерите си толкова, колкото очакват от себе си. И синът очаква от баща си повече, отколкото трябва. И той трябва да очаква от баща си толкова, колкото очаква на себе си. В любовта има отношения." Отношенията с моя баща, моят дългогодишен анализ на тези отношения и прозренията, до които стигнах, не без помощта на книгите и приятелите от този форум, ми помагат да осъзная по-точно ролята си в живота на дъщеря ми. И да съхраня Любовта в себе си, като укротя емоциите си. И наистина вече се чувствам свободна, а не толкова омотана в бодливото кълбо от въпроси, упреци, сълзи и сополи (нали тази дума не е цинична и е позволена?).

Be wonderful tonight, милаДонче!

Много любов и светлина и ухание на море и от мен!

"Тогава имаме следния закон: Реалността никога не може да съществува в своята сянка. Реалността никога не може да произтича от сенките. Сенките произтичат от реалността, но реалността никога не произтича от сенките. Следователно всяко знание, с което ти не разполагаш в даден случай, то е сянка на живота. Всяко знание, с което ти можеш да разполагаш в даден случай, то е една реалност. Следователно ти трябва да знаеш дали нещата са реални или не." "Следователно, за да бъдем свободни, ние трябва да се освободим от влиянието на нашите деди и прадеди. Ние трябва да се освободим от влиянието на всички техни постъпки, които не са естествени." "Хората искат да приложат правото между много хора. Това е невъзможно. Моите изчисления са такива, че това нещо математически е невъзможно. Ако искате да вложите правото, вие можете да го вложите само между двама души, но не и между повече от двама. Всички хора не могат да постъпват право. Между всички хора двама могат да постъпват право, но всички хора не могат да направят двама души да постъпват право. Ако многото хора могат да накарат двама души да постъпват право, значи те са криви хора. Ако аз съм прав, каква нужда има хората да ме карат да постъпвам право?" Из "Той ми е и брат, и сестра, и майка", 33-та НБ, 05.09.1937

Ами, хайде!

Състезание? Всяка сутрин Гларусът ме изпреварва - отварям очи - той ме гледа от отсрещен комин. Всяка сутрин Гларусът ме изпреварва - преди мен е оставил следи върху пясъка. Всяка сутрин Гларусът ме изпреварва - махам силно с ръцете към слънцето, но не литвам... Сядам уморено на камъка, затварям очи - и летя!

Мухите и пчелата Две мухи чевръсти, ето — литнаха над рой села към чужбина; в ширинето срещнаха една пчела: — С нас ела, да станем ято. Папагалите тръбят, че отвъд е само лято и безкраен е денят. Всяка твар живее славно, няма го глада, страха; там осъждат незабавно и убиец на муха. А у нас, ох, тюрма цяла! В своята страна мъждиш нито жива, ни умряла, вместо волно да летиш. В село паяци прикрити с тънки мрежи ни ловят; както алчни паразити днес изтребва ни градът. Мухоморки, мухоловки — дебнат ни безброй беди. В супа стъпим ли, неловки, хайде — бог да ни прости… — Е, добър ви път, мухички — рече скромната пчела. — Аз оставам тук, при всички, радост, болки с тях деля. Нашенци ме славят с име, мойте пити тъй ценят, че за мене лете, зиме грижите си не пестят. А пък вие отлетете, но и в чуждата страна, щом добро не принесете, не ви чака добрина! Честит рожден ден, Пчелице! Пожелавам ти да продължаваш да принасяш добро и да се радваш на живота!

P.S. Ако има хора от форума в Бургас и желаят да се срещнем, всяка сутрин посрещам изгрева на най-северната буна на централния плаж. Руса къдрава коса. Ръст 158. Черен анцуг с бели кантове - докато е хладно. Черен цял бански - след като загрея. От около 6.00 до към 8.00. Преди този постинг бях написала друг, но неизвестно защо се самоизтри. В него предложих, ако има желаещи, да се срещнем - в Бургас или някъде на юг - някой ден надвечер. Аз съм си в Бургас, така че приемам предложения за ден и час.

Освен това, Бог изисква от нас и обратната връзка. Простичко казано, ние сме Неговите "информатори". Той ни е създал, за да "усети" чрез нас Своето величие. Така че, според мене, ние Му дължим този наш стремеж към духовно развитие, за да говорим с Него на Неговия език. Дължим Му това ежедневно и ежечасно общуване с Него. Дължим Му да Му покажем, че се осъзнаваме наистина като частици от Него и се стремим да бъдем сътворци в този Негов проект .

Valentinus!

Струва си да се замислим защо имаме такива божествени гласове,но нямаме такива силни идеи в съвременната българска музика. Кога и къде сме зациклили...

JAZZ FOR A RAINY AFTERNOON

"Само се замислих дали ще мога да се справя с правенето на къдели и с преденето, след като никога не съм виждала как се прави. Опитах се за малко да си го представя." Малко да се посмеем! С прането нямам проблеми. Сложих коша с вълната под един прекрасен водопад. Чернилката изтича през дупките на коша в бързоструйна планинска река. Слава Богу, докато стигне до морето, водата вече е чиста. Това е особено важно за мене, защото в морето се пречиствам всяка сутрин. За влаченето използвам металния гребен от детските ми спомени, с който баба ми разресваше всяка сутрин буйната ми къдрава коса, при което ме стискаше между коленете си, за да не избягам и, смеейки се, нареждаше: "трай, бабо, за хубост!". Бавно става, но качествено.Къделите ме кефят много - пухкави облачета, които сама съм сътворила. Най-вълнуващо е преденето. Започнах "step by step" да го "правя". Нали съм си тъпа и упорита...Пресуквам конеца старателно, за да не се къса. Ще ми бъде интересно да видя някой ден как предат хората на живо, за да си "сверя часовника". Интересното е, обаче, че ми се иска да продължа процеса. Да боядисам преждите в различни цветове . Да започна да тъка на стан. Явно съм професионално обременена да видя краен резултат . Защо пък да не пробвам? "Тази формула за влачене и изпридане на вълната ни е дадена от окултизма"(Учителя, "Малък разбор"). А сега сериозно - дали няма и формула в окултизма за боядисването, и тъкането? Щом така ми е хрумнало в медитативно сътояние, сигурно не е случайно... Дори и да няма, аз ще пробвам.

Купих я преди двадесетина дни от "Хеликон". Струва си човек да я има на хартиен носител, защото графичното й оформление е само по себе си произведение на изкуството. Изпитвам особено чувство, когато я взема в ръце. Струва ми се, че това е невъзможно при електронния вариант.

Вили, това последното е истинска проява на агресия спрямо selsal. И защо той трябва да приеме общовалидното, според тебе?

Няма да правя разбор на прочетения "Малък разбор". Само ще споделя как се почувствах след прочита. От 2-3 дни чувствах едно втвърдяване, като пръстен, в зоната на слънчевия сплит. Което ме караше да се чувствам като включена във високоволтова електрическа мрежа. Потърсих с разума си причината, но не я открих. Търсех причината и в медитативно състояние всяка сутрин при изгрев на морския бряг. Молих се за прошка. Прощавах. Дишах. Изричах свещените формули. Пак не я открих. Прочетох "Малък разбор" и втвърдяването изчезна. Почувствах се спокойна. Без да правя нищо. Само се замислих дали ще мога да се справя с правенето на къдели и с преденето, след като никога не съм виждала как се прави. Опитах се за малко да си го представя. Благодаря ви Аля и Донче! Чудя се, дали сте знаели колко много ще ми помогнете...

Гласувах категорично против, тъй като по моите наблюдения не умеем да си слагаме спирачки (все още) и затова по-добре да не пробваме да пускаме цивилизацията в алпийския дял на Рила. Точно по този начин затрихме Черноморието. Аз съвсем наивно вярвах, че бреговата ивица на юг от Китен до Резово (като изключим Китен - селото беше презастроено още преди промените), която беше до голяма степен девствена, поради това че беше в по-голямата си част във военна зона, има шанс да бъде овладяна съвсем умерено. Представях си масовата застройка до 2 етажа, плувнала в зеленина. Да, ама не, както казва Петко Бочаров. Вече е по-ужасно от панелните жилищни комплекси в големите градове - там има повече въздух между сградите. А и Учителят съвсем точно го е казал : с хеликоптери! Защото за един хеликоптер е нужна една малка площадка - каца и излита вертикално. А за лифт или път разказваме играта на цялата планина, а те влачат след себе си на връвчица и хотелите...

"България се нуждае само от едно нещо: тя се нуждае от любов. Хората трябва да имат повече любов едни към други. България се нуждае само от любов, от нищо друго. Всичко друго тя си има: и пари, и богатства."

Бъди честит, Иво! благодаря ти за толерантността!