nitsa

Самотата приключва, когато я приемеш )

mnogo po-golqmo ot na6eto, te sa iskreni i govorqt s o4i

днес и в тази сфера не е важна опаковката а съдържанието

Привет! Стрес значи ) Ами познато приателю, но нямя да ти разказвам за моятя работа, че ще разбереш какво наистина значи стрес! Не се замисляй много върху стреса, това стресира допълнително, разхождай се по-често, излизай с приятели и разговаряй с тях за всичко, което ти хрумне, напивай се понякога, релакцирай без да правиш нищо...Имаш ли проблем, решавай го сам, неможеш ли-имаш приатели!!

http://www.smileacademy.ru/philosophy.htm А този, който цени музиката винаги успява да вникне в ритъма и независимо дали е в неговият стил или не и да я усети и разбере!

Нима очарованието на близостта не е именно в това да видим отблизо всичките си недостатъци и най-важното д ги обикнем...Неможеш да обичаш околните искрено, ако първо не си се научил да обичаш себе си.

Да Любовта е тази истинска причтелка, която ни прави красиви и щастливи...Но човек дори и сам, без любим човек може да носи в себе си любов, да е изпълнен с нея и да я раздава с пълни шепи, на този, който е готов за нея, бил той приятел, брат, родител, колега или дори котка!

Страхотен ден! Имах ужасно много работа и се прибрах скапана, сблъсках се с доста трудности и пречки днес, но това не успя да сломи вътрешното ми усешане за хармония, спокойствие, любов и щастие! И радост от живота... Знаете ли, напоследък доста често срещам изключително много млади, но ужасно намръщени хора, нелюбезни и изпълнени със злоба, надменност и завист, съвсем безпочвени! Хей хора, усмихнете се! Живота е прекрасен и го живеем само по веднъж, а чесовникът не спира-батериите му немогат да се подменят. Защо не се усмихваме по-често! Защо не започнем да бъдем малко по-любезни, дружелюбни и контактни, зашо не започнем да си помагаме по-често и по-често да ставаме в автобуса, когато видим възрастен или дете! Да знам, всички още от сега сме доста изморени, птедтупани с грижи, изнервени и стресирани, от всичко с което ни предстои да се преборим...Трудно е да, но всички хубави неща стават трудно и защо не си позволим, макар и труднен, животът ни поне да е изпълнен с усмивки.. Нима не трепва сърцето Ви, когато някой на спирката или в магазина просто мило и искрено Ви се усмихне...Усмихнете се и Вие, усмихвайте се често, прегръщайте приателите си, а и не само тях по-често...Прегръдката е вълшебна, от приател, колега, любим, родител...тя просто те стопля.. Отвръщайте и на грубостта с усмивка и тогава сте победители. Напоследък всеки ден както ви казах се сблъсквам с доста студени хора...Те просто не умеят да са други вероятно...Забелязали сте предполагам как поняога само от един поглед ти става неприатен даден човек, усещаш студ, тревожност, страх и коварство...Тогава просто се стягам и издигам невидима стена около себе си, която мисля доста ми помага...Хората са свикнали да изливат негативната си енергия върху околните! Е на мен ми омръзна да съм попивателна и за това им се усмихвам и продължавам смело напред, непозволявайки на тяхната мрачност да ме обхване! А нима когато сме мрачни денят ни е по-хубав, или просто има хора, които са 'енергиийни вампири' или незнам как точно да ги нарека... Да черно и бяло във нас се преплитат, във неделим кръговрат!!! А живота е пъстроцветен и великолепен

Всеки има его, което е на някакво ниво...супер, но да не преминава в тотален егоизъм. Както беше казал някой;"Ако има нещо по-важно от моето Его, да се намери и разсреля"

Неможеш даочакваш околните да те разберат, преди сам да си разбрал себеси Пък и макар и най-близки приатели, ниехората все пак смес подобни, но различаващи се разбирания

Можете ли да кажете поне за едно бебе, че няма душа? Не се раждат всички те чисти и невинни? Да вероятно е нещо като.."Предай Нататък.."

Азвярвам вмълчаливата любов, без дми, без красиви обещания, без упреци, без молещи уста... ...аз вяврвам само в нямото страдание, в сподавения порив на кръвта! Очи, в които погледа не гасне, докосването нежно на ръъце - от клетви, от несдържан плач по-ясно говорят на човешкото сърце... Знаещ липеента "Ръцете ти"...? Много показателна за темета!

Жена, която е останала с мъжа си, макар той да я малтретита за мен е слаба и безволева!!! Защото, това коетотя е преживяла и преживява, впоследствие се отразява на децата и и околните в бъдещият им живот...и то негативно. Нима побоищата са израз на някакъв вид извратена любов или нескривани комплекси?!

Предполагам хората сме доста по-често харесвани, когато сме истински и първични, без превзвмки и пози, без фалш и подмазване...макар несъвършени и пълни с недостатъци всяко истинско нешо има своята притегателна умайна сила, на която неможеш да се противопоставиш...

Невероятни снимки Можеш да вдишаш сякаш дори и от снимката студеният, свеж въздух...да усетиш уханието на цветя и треви и да се слееш с дивият и нежен дух на конете.. А представете си да сте там, яздейки на воля и без посока... Незабравимо...аз съм го правилаи си заслужава!!!

Дали е силна мисълта ни...?! И още как Мисълта по мое мнение има способността да изпреварва събитията, а и да ги предизвиква понякога. Тя може да ни променя, да разваля настроението ни или пъкда ни кара да летим от щастие... Нима денят Ви не е хубав, когато се събудите с приатни мисли

" Аз съм българче и силна майка мене е родила..." Иска ми се да мога да опозная всяко едно малко кътче от България, да усещам постоянно онова чувство, което те кара да тичаш като дете и да лудуваш. Чудя се защо толкова много се променихме като нация, защо се затворихме в себеси, станахме надменни и безлични!!! Е аз няма да се откажа, ще продължавам да мечтая, да се любувам на всяко малко листенце, на всяка рекичка и всяко цвете-недокоснати от човешка ръка и ненаранени... Тук из нашата природа всичко ти е мило и близко, и колко разтоварващо е да си вървиш из една пуста пътечка, обрасла с храсчета и да си припяваш нешо...Едно безцелно скитане, в което откриваш най-истинската си съшност, усещаш нежността, добротата и първичността на всичко около теб и ти се иска да се слееш с него... И ако успееш, макар и за кратко, никога неможеш да го забравиш и загурбиш... Затова си мисля - нека я ценим и обичаме тази наша булгарска природа!!!