Веселине, много хубаво си го казал и си илюстрирал въпроса блестящо с примера с родните ти майка и брат. Естествено, че тя е постъпила правилно. И слава Богу, че е успяла да намери път/изход от това "утеснение", защото не случайно сте се родили в толкова тясна кръвна връзка. Между вас циркулира обща енергия и в някои отношения сте едно. Така че брат ти е бил оставен в зависимост от действията на майка ти, а тя се е показала на ниво. Бог е в нас и отговора също, знаем много неща със сърцето си. Радвам се, че майка ти не е позволила един толкова интелигентен и талантлив човек да бъде некомпетентно и несправедливо набеден и дамгосан за цял живот. Ако и родната му майка го бе предала, представяш ли си колко щеше да наклони везните в другата посока и тогава вече щеше да му бъде почти невъзможно да излезе. Когато не вземаш отношение и просто си "пасуваш", то също е много сериозна позиция. Ако чрез бездействието си оставяш някой да страда, би било грешно и дори спекулативно да се оправдаваш с Божията воля. Естествено, че имаш ангажимент. Отговорността ни за бездействието е също толкова голяма , както и за действията ни. Неведоми са пътищата Божии. Но Бог не би могъл да остане в нас, ако се превърнем в роботи. Ако мога така да го формулирам, Божията воля е да следваме сърцето си и да пазим душите си чисти, до колкото това е по силите ни. Мисля че носим отговорност за всичко, което не сме направили или премълчали. Също и за мислите си. Познанията и мъдростта, които сте придобили брат ти, ти и майка ти са големи, защото всичко сте преживяли "от първа ръка", така да се каже. Най-малко, но това е само върха на айсберга, не бихте допуснали да обвиняват едно дете, че не разбира добре думите, когато то просто не ги чува ясно. Сигурна съм, че ще се намесите и ще го защитите.
И аз така мисля.