Образът на „Бай Ганьо” е въплътил в себе си сериозна част от недостатъците на българина, за съжаление – без даде път на някоя друга положителна черта. Но природата винаги търси равновесие и може би това е една от причините родната литература да се сдобие с друг свой герой – бай Митар пророкът. Наистина, в едноименния си разказ, Михалаки Георгиев като че ли се е опитал с един акорд да предаде цялата съкровищница на българския дух.
„Бае Митар не беше записан в никой еснаф, немаше никакъв занаят, но всичко знаеше. Никаква вергия не плащаше, но и никой му я не искаше. Не беше вързан за никаква работа, но навсекъде беше и навсекъде работеше — не беше ничий, но беше на всички. Не беше нито епитроп, нито клисар, нито псалт, но винаги се навърташе в черква, когато имаше некоя работа.”
Идеята за написване на разказа е дошла от Учителя Петър Дънов, който е предложил на Михалаки Георгиев да опише положителните страни от характера на българина. Това, разбира се, не било толкова лесно, защото всички сме даровити наблюдатели на лошото, но често слепи за доброто в човека. А кой няма и от двете?
В крайна сметка, писателят се удря по челото, сяда и започва да пише, вдъхновен от личността на свой съвременник. Кой точно – не знам. Хрумна ми шантавата идея, че това може да е сръбския ясновидец Митар Тарабич, двадесетина години по-възрастен от Михалаки, известен и до днес с пророчествата си. Не звучи патриотично, а и надали е съвем така. Най-вероятно Митар пророкът е събирателен и идеализиран образ, вдъхновен от най-различни хора и характери. Или неизвестен български митар от Видин – родното място на автора:
„А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията.”
Разказът е изграден интересно – той започва с погребението на бай Митар и суетнята около него. То в крайна сметка не се състои, защото човекът се оказва съвсем жив – просто се „пренесъл” в оня свят.
„— Ще го опеват ли, или ще му пеят „Христос възкресе“?” – съвсем на място пита един от поповете.
Историята продължава с детайлни щрихи за бае Митар, образът е изграден както описателно, така и с помощта на случки и диалози.
„…тих скромен, със сини умни очи… той винаги вървеше с отмерени стъпки, стъпваше тихо, кротко и никога не махаше с ръце. Когато говори, той нито креска, нито шепне, а всекога изговаряше полека и ясно всека дума и винаги те гледа в очите, като ти говори.”
Митар пророкът е сред народа, навсякъде и сред всички – но не е като всички.
„Бае Митар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия. Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори. А каквото кажеше бае Митар — казано беше. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар.”
„Пренасянето” в отвъдното приключва и Митар пророкът се завръща сред своите съграждани и, разбира се – сладкодумно им разказва какво е преживял на оня свят.
„Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето. Усещам като че нещо хубаво, нещо светло, ама нищо не виждам.”
Какви приключения очакват митаря по-натам – в свят на елфи, орки, ангели и св. Петър, ще оставя любопитният читател сам да разбере. Е, може и да няма елфи и орки, но четивото си струва, а текстът е достъпен тук.
Ще завърша с думите на Петър Дънов, духовният Учител на Михалаки Георгиев:
„Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар–пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко.”
Радислав Кондаков
Невероятна книга, описваща проучването на известен американски учен за живот след живота или “преживявания на прага на смъртта”, както сам ги нарича той. Д-р Реймънд Мууди е учен и лектор, чийто книги досега са продадени в над двадесет милионен тираж. Защитава докторат по философия през 1969 г. в щата Вирджиня и магистарска степен по медицина през 1976г. в щата Джорджия. През 1988г. получава Световна Хуманитарна Награда в Дания, както и бронзов медал в категирията “Човешки отношения” за филмовото пресъздаване на книгата на филмовия фестивал в Ню Йорк. Експерт по въпросите на преживяванията на прага на смъртта, той е и първият американски учен, който масово оповестява своите разработки в тази област. Най-известаната му книга е “Живот след Живота”, която става бестселър. Тя е издадена през 1975г. в САЩ и предизвиква бум от критики и скиптични мнения в кръга на учените по това време. Двадесет и пет години по-късно, научните схващания са коренно променени и учените го поддържат. В резултат на неговия фундаментален за времето си труд, нова генерация от учени даде талсък на изследванията в тази обаласт. Страхът от смъртта, митовете и заблудите на човечеството относно този сложен процес, отстъпват пред светлината на новите научни открития.
Кариерата на д-р Мууди не завършва с тази книга. Той продължава своите проучвания в тази област и издава повече от 5 книги с подобна тематика. През 1995г. той стига още по-далеч създавайки техника за съзнателно и контролирано преживяване на прага на смъртта, без човек да е действително на прага на смъртта. Изследвайки техниките, които са използвали древните гърци, д-р Мууди преоткрива камерата за медитация, наречена “психомантеум”. Усъвършенствайки този древен метод той създава модерното му копие, което нарича “Театър на Ума” – техника (устройство), която позволява на хората да преживеят променено състояние на съзнанието с учебна и духовна цел. Курсове по психомантеум тренинг се провеждат от д-р Мууди и до днес. Ако искате да се свържите с него или да участвате в някои от неговите курсове, моля посетете официалнят му уеб сайт www.lifeafterlife.com, където има ел. адрес за връзка с него.
В книгата “Живот след Живота”, авторът изследва над 100 случая на хора, които са имали преживявания на прага на смъртта. След като анализира и после синтезира получените резултати, той създава теоретичен модел на преживяването. Моделът се състои от 15 компонента. Повечето хора съобщават за около 8 компонента, които са преживели, а някои до 12. Тези компоненти са подробно изследвани в книгата и подкрепени с цитати от интервюта с преживелите ги. Тук само ще изброя тези компоненти:
- Неописуемост на преживяването
- Чуване и осъзнаване на случилото се
- Усещане за мир и покой
- Шумът
- Тъмният тунел
- Извън тялото
- Срещи с други
- Съществото от светлина
- Преглед на живота
- Границата или пределът
- Завръщането
- Споделяне с другите
- Въздействие върху живота
- Нови виждания за смъртта
- Потвърждение
След като авторът разглежда отделните компоненти, той дава примери в потвърждения на своето изследване от Библията, Тибеткстата книга на мъртвите и от разработките на Платон и Емануил Сведенборг.
Зашеметяваща книга, които би отворили очите на читателя за нови измерения на собствения му живот.
