Виктор
-
Общо Съдържание
432 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Виктор
-
-
-
"Диалог" - логическа обмяна на мисли.
"Спор" - противопоставяне на недоказани твърдения.
-
-
Не съм професионалист в психологията - чел съм единствено Фройд, но това което ще напиша няма нищо общо с прочетеното.
Психологията е наука за човешката психика. Човешката психика е вътрешна мисловна изява на аза. Мисловната изява е функция на мисълта, която е подтик на аза към съществуване. Аза е самоосъзнат мисловен център – възникнала сетивност, центрираща се около егото. Центрирането е желание към самоосъществяване във видимостта на битието. Самоосъществяването е сбор от ежеминутни физически действия, които аза смята за необходими за да продължи живота на тяло, но насочени единствено към положителни изживявания т.е. удоволствия. Едно усещане е удоволствие ако има съвместимост с егото (миналото на аза). Цялата дейност на аза е насочена към задоволяване на положителната емоционалност. Аза не контролира мислите, той е техен подбудител, но те са самооткъсваща се енергия, която се запечатва в паметта под формата на его. Аза се стреми единствено към удоволствия, защото е обвит от егото. Егото е структурното минало на аза, изградено в спомени. Аза допуска усещания (вибрации) структурно сходни на тези запечатени в егото, което е неговата външност. Удоволствието е входяща вибрация получена от физическите сетива на тялото. Аза не контролира сетивата, то може само да ги насочва. Сетивата са дуално битие.
Има структурна несъвместимост между аза и сетивата, която се изразява в получаване на неудоволетворяващи резултати от импулсите за живот. Аза е затворник на егото. Егото е затворник на сетивата. В егото не може да проникне нещо недостъпно на сетивата. Сетивата са двустранни, аза едностранен, егото е магнитен облак на аза.
Същността стои в това, че аза се стреми към едностранчив резултат в дуалистичен свят. Самата природа на аза е единна, а полето на съществуване двустрано. Сетивата визуализират в триизмерно пространство.
Аза не е душа, егото също. Разликата между трите е, че едното от тях не е нито едностранчиво нито двустрано, понеже е недостъпно за сетивата.
-
Страхът се абсорбира чрез себеотдаване на Светлината. Себеотдаването е вътрешно поведение, излъчено от душевния импулс, търсещ Освобождение от ограниченията на плътта.
-
В Библията се описват вътрешни душевно-духовни процеси. Тези епизоди имат външни изяви с второстепенно значение. Дори бих казал, че е напълно възможно нещо от тях да не се е случило на физически аспект. Имената, като действащи лица, са символи на духовни превъплъщения. Описаните действия-взаимоотношения между символите са душевно-духовните събития.
Човешкото съзнание и мисъл не би могло самостоятелно да се адаптира в библейските описания понеже физическата сетивност е безпомощна в скритото познание.
-
Вярата е докосване на Житното зърно (което е и присъствие) с Обетованата земя. Нещо като преход ... Този преход е събитие оставащо незаличим отпечатък във все още неизчистеното диалектично астрално тяло. Този печат, роден от прехода-докосване-присъствие, дава увереност, че поетият Път е Третия - Кралския път, водещ към Дома.
-
Аз ви обичам!
Аз те обичам също!
-
Прошката е за собствената ни съвест и пак за удобство на егото.Чрез прошката егото не се чувства засегнато от обидата, и запазва статута си на доминиращ елемент в собствения си свят.Егото е повече от гъвкаво.С обидата напада, а с прошката се защитава.
-
Малко хумор с един виц:
"Българин отива в Мадрид и влиза в ресторант да обядва. Вижда на съседната маса сервират някаква огромна порция, която изглежда много вкусно и пита келнера:
- Извинявайте, каква е тази гозба?
- Това са тестиси от бик убит по време на коридата.
- Бих искал да си поръчам.
- Съжалявам, но дневно се сервирата само по веднъж, защото има само една корида, но може да си поръчате за утре.
Поръчал си нашенецът и на другия ден отива в ресторанта. Сервират му блюдото, той започва да се храни, но му се струва, че нещо не е наред. Вика келнера и пита:
- Вчера порцията ми се видя доста по-голяма. Защо така?
- Е-е, понякога се случва и бикът да победи..."
-
Кой е носителят на спомена?
Да ти призная този въпрос ме уцели точно "между очите". Много ми хареса, но отговаря и на подписа ти " знанието не е мъдрост".
"Носителя" е едно, а "Регистратора" друго. "Регистратора" в природния човек е нисшия аз по общо казано - егото. "Регистратора" е усещащия. Важно е този субект ще го бъде ли или е смъртен. Изживяното от "Регистратора" остава в Ауричното същество което след смъртта на егото се въплащава и създава ново его, за което то е нещо като бог. Те си кореспондират през целия ни живот, нещо като игра на пинг-понг.
В Универсалното учение се говори, че е възможно трансформацията на този смъртен "Регистратор" в безсмъртен носител, но това е дълга тема.
-
Интуицията е неосъзнат спомен.
Кой е носителят на спомена?
Според мен има две възможности:
1. Ауричното същество (липиката);
2. Праспомена, който е вибрация излъчвана от Праатома на духовната искра.
-
-
-
Интуицията е неосъзнат спомен.
-
Има едно сетиво чрез което е осъществима връзката с Този когото не познаваме - Бог. От времето което не помним, а сме чували само легенди за него - грехопадението, в човешкият микрокосмос липсва това сетиво - духа. В повечето случаи мисля, че бъркаме изявите на душата - душевното, с липсващия дух. Според мен трябва да се прави разлика между душевно и духовно. Звучи стряскащо, но природния човек няма дух.
-
Когато ученикът е готов, Учителят ще дойде.
Тези думи са добре известни.
Но кога ученикът е готов? Как може да достигне до тази готовност?
Какви качества трябва да притежава човек за да бъде приет като ученик?
В какво точно се изразява ученичеството му?
След достатъчно брой натрупани опитности, нисшият аз осъзнава, че се върти в омагьосан кръг или просто му омръзва и не намира нищо интригуващо в досегашния си начин на живот. Според мен това е мигът в който природния човек желае да излезе от кармичния кръг и да тръгне по пътя на Ендура. Качеството е изява на натрупани опитности, а именно тяхното количество формират такова качество на висшия аз (липиката) което след поредното си прераждане създава едно его служещо като "инструмент" в процеса на новораждането на Йоан.
Ученичеството е процес на адаптиране на природното същество към Божествената Вибрация, която не е от този свят, но е в него. Това адаптиране е и вид лечение на падналия Адам. Когато има възприемчивост и поносимост с тази Вибрация кандидатът става ученик.
Всъшност решението за ученичеството е изцяло лично.
Това е моето мнение.
-
Тези дни прочетох интересна статия в списание "Пентаграм" брой 2 от 2007г. страница 24, и тъй като мисля, че е важно (поне за мен) реших да я цитирам и тук.
"Руският философ Николай Бердяев пише "Противопоставянето на Дух и Природата трябва да се разглежда като фундаментално. От гледна точка на материята, Духът въобще не е реалност и не съществува в смисъла, в който се признава в реалността и съществуването на природата".
Бердяев разяснява, че всичко, което се числи към природния човек - душа и тяло - принадлежи на този свят и се различава от животните само по качеството на материалното съдържание. Духовният човек обаче, първоначалната истинска същност на човека, според него, принадлежи към съвсем друга реалност.
Оттук възниква въпросът, дали Духът изобщо действа в този свят. Бердяев казва: Духът поема в себе си света само в необятните си дълбини, и излъчва над него една друга светлина".
Следователно Духът може да докосне "малкия свят" - микрокосмоса на човека - само в най-съкровеното място. Ако даден човек притежава и най-малка отвореност, докосването на Духа ще бъде причина за неговия копнеж. Този копнеж обаче, може да се превърне в блуждаеща светлина, ако се насочи към отраженията на материята, а не към самия Дух. Човекът търси рая, но се свързва все по-здраво с джунглата на култивирания и цивилизован свят на природата, защото не притежава познанието."
-
Цената е паричен еквивалент на стоката. Стойността е калкулация чрез която се определя цената. Живото не притежава стойност, цена нито пък калкулация. Труда който влага човека е остойностен и той има споменатите атрибути (цена, стойност и калкулация). Н
о човекът не е труд. -
Учителю Гаутама Будда! Ти знаеш защо съм тук. А пътят е различен. Но бях слаб. Прости ми!
-
"Цветчетата са съвършени"
Последния самурай
-
Ех, защо не се казвах Неделчо! Всяка неделя щях да имам имен ден.
-
Качеството е изява на натрупани опитности. Опитностите са изживявания от миналото. Щом едно изживяване е минало, каква полза от него? Количеството опитности оформят поведението на личността. Личността е съвкупност от взаимоотношения между индивидуалността и заобикалящата я среда съхранявани в паметта. Личността е отношение. Отношението е външен израз на качеството, което е опитност, но то е минало. От миналото се възползва бъдещето. Бъдещето е възможност. Възможността е твърде несигурно нещо. Каква полза от несигурността?
Духовният човек е над опитностите. Той притежава качества, понеже е във физическия план на съществуване, но е над тях. Това което притежава духовния човек различно от качеството, което е опитност не би могъл да го прояви и да се забележи външно, защото той не го притежава и не е негово. Това непритежание е божествената му същност. Тази същност е присъствие на Бог в света и то не може да се манипулира от егото. Егото е абстракция и като такава то няма представа какво е Бог.
Духовният човек може единствено с пасивно присъствие да облагородява Съществуванието.
-
В Европейския съюз или извън него положението си е същото. Нета е пълен с порнография по телевизията за да е "интересно" ни зомбират с халтура и "модерни" предавания на живо. Класациите са със СМС-си за да се печели. Природата - единственото Божествено нещо се руши от човешката цивилизация. Докога ли? Обществените отношения са остойностени до максимум.
Според мен тази цивилизация е извън Божия план и се развива със собствени сили, до колкото може. Бог не подозира, че съществува България, Европейски съюз, НАТО, САЩ или ООН. Това са си човешки дела и Той не се бърка в тях.
Винаги съм се удивлявал на освещаването на бойни знамена. Една и съща църква в различни държави освещават бойните си знамина и те се срещат на бойното поле. Кое от двете знамена е по-свещено? Освещават се офиси, търговски обекти дори покойния папа благослови пазарната икономика!
На мен всичко това в последно време ми е доста чудно, странно и чуждо.
Но както се казва в Библията гледам да съм в този свят, но не от него, а и Исус Христос го е казал "Аз не съм от този свят" - цитирам по памет.
Страхът от себе си
в Себепознание
Добавено
Личното ми мнение, че човек докоснат от Гносиса е белязан завинаги. Връщане назад няма. Колебания и съмнения ще има винаги. Това раздвоение ми е познато, но когато се опиташ да се обърнеш назад духа силен вятър. Човек може и сам да върви по Кралския път, но е по-трудно. Групите и школите са външни форми можещи да внесат неразбиране и отблъскване.