В момента слушам едно интрвю с Михаем Лайтман, който говори за човешките взимоотношения.
Ще се опитам да преведа
Във всеки от нас има едно топче-душата. Тя е част от системата на всички души, кйто са свързани по между си ( той казва ,,както клетките в тялото ни са сързани,, ) и са зависими една от друга, те са алтруизтични. Тази система съществува и е независима от материалния свят, тя не е на небето, тя е сред нас-рая ( ган еден), но ние не я чувстваме ( дава пример със земното притегляне ,, ние не чувстваме земното притегляне, но то съществува ). В нашия свят ( малхут ) ние имаме 5 чувства и затова не чувстваме нашата и другите души, за да стане това трябва да развием 6-то чувство, ч/з което е възможно усещтането на Олам Ейн Соф. Човек трябва да разбере, че всички души са свързани и когато той прави лошо на някого, той го пари на всички и себе си, както и когато дава и се чувства удволетворе дава на цялата система.
Когато тялото умре душата се връща в рая, т.е. Ейн Соф и слиза отново облечена в тяло ( басар ве дам-месо и кръв). Рая е една метафора на Ейн Сиф ( в Ейн Соф всичко е идеално, защото съществува по природните закони и не се дели от тях ) Ада, змията, дявола са метафори на егоизма, на отделянето на човек от природните закони и приемането на материята.
Това е което успях да преведа-малко скачат от едо в друго, но се хваща по нещичко