Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Розалина

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    3600

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    415

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Розалина

  1. Розалина
    За Размисъл Днес


    Едно се иска от вас: Да приложите това, което ви говоря. Направете един опит, да приложите думите ми, без да се спъвате.Намерете специфичен метод за това. Много неща са опитвали хората, нека опитат и това, което ви говоря. Те са търсили Бога в пустините, но не са Го намерили. Спорили са за Бога, но пак не са Го намерили. Само един начин има да намериш Бога - изучаване на Словото Божие. Човек трябва да бъде благодарен от живота, каквото и да му се случи. Винаги да работи, без да роптае. Животът е велик, разумен процес. Като работиш, ще знаеш, че всички обкръжаващи са също така страдащи, като тебе. Ще кажеш, че те не разбират. - Не, и те са на същия уровен, като тебе; и те имат същите мъчнотии, като твоите. Пожелай им доброто, за да дойде благословението и върху тебе, и върху тях. Този е пътят на истинското вътрешно разбиране. (Беинса Дуно)
  3. Розалина
    Източник: Мисли за думите и буквите

    1. (по Слав. 118)
    Алеф.
    Блажени които са непорочни в пътя си,
    Които ходят в закона на Господа.
    2. Блажени които пазят свидетелствата му,
    И търсят го с все сърдце.
    3. Наистина те не правят беззаконие:
    Ходят в пътищата му.
    4. Ти си ни заповядал
    Да се съхраняват прилежно завещанията ти.
    5. Дано се оправят пътищата ми
    За да съхранявам твоите повеления!
    6. Тогаз няма да се посрамя
    Когато погледна към всичките твои заповеди.
    7. Ще те славя с незлобие сърдечно
    Когато науча съдовете на правдата ти.
    8. Повеленията ти ще съхранявам:
    Недей ме оставя съвсем.
    9. Бет.
    Как ще очисти младият пътя си?
    Като го пази според словото ти.
    10. С все сърдце те потърсих:
    Недей ме оставя да заблудя от заповедите ти.
    11. В сърдцето си упазих твоето слово
    За да не ти съгрешавам.
    12. Благословен си, Господи:
    Научи ме на повеленията си.
    13. С устните си разказах
    Всичките съдове на устата ти.
    14. В пътя на твоите свидетелства се развеселих
    Като за всичкото богатство.
    15. В завещанията ти ще се поучавам,
    И ще гледам твоите пътища.
    16. В повеленията ти ще се наслаждавам:
    Не ща да забравя твоето слово.
    17. Гимел.
    Стори добро на раба си за да живея
    И да упазя словото ти.
    18. Отвори очите ми,
    И ще гледам чудесата на твоя закон.
    19. Пришлец съм аз на земята
    Не скривай от мене заповедите си.
    20. Душата ми се изнурява от желанието
    Което имам всякога към твоите съдби.
    21. Ти си запретил на проклетите горделиви
    Които се уклоняват от твоите заповеди.
    22. Дигни от мене укор и презрение.
    Защото упазих твоите свидетелства.
    23. Князове наистина седнаха и говореха против мене;
    Но слугата ти се поучаваше в твоите повеления.
    24. Твоите свидетелства наистина са наслаждение мое
    И съветници мои.
    25. Далет.
    Душата ми се залепи за пръстта
    Оживи ме според словото си.
    26. Явих пътищата си, и послушал си ме:
    Научи ме на повеленията си.
    27. Направи ме да разумявам пътя на твоите завещания,
    И ще се поучавам в твоите чудеса.
    28. Душата ми тае от скърб:
    Утвърди ме според словото си.
    29. Отдалечи от мене пътя на лъжата,
    И дарувай ми закона си.
    30. Пътя на истината избрах:
    Пред очите си турих твоите съдби.
    31. Прилепих се при твоите свидетелства:
    Господи, да ме не посрамиш.
    32. По пътя на твоите заповеди ще тичам
    Когато разшириш сърдцето ми.
    33. Хе.
    Покажи ми, Господи, пътя на твоите повеления,
    И ще го съхранявам до край.
    34. Вразуми ме, и ще съхранявам закона ти:
    Ей, ще го пазя с все сърдце.
    35. Настави ме в пътя на твоите заповеди;
    Защото се веселя в него.
    36. Приклони сърдцето ми към твоите свидетелства,
    А не към лихоимство.
    37. Отвърни очите ми да не гледат суета:
    Оживи ме в пътя си.
    38. Утвърди словото си към раба си,
    Който се е предал на твоя страх.
    39. Отнеми укора ми от който се боя;
    Защото твоите съдби са добри.
    40. Ето, твоите завещания пожелах:
    Оживи ме чрез правдата си.
    41. Вав.
    И да дойде върху мене, Господи, твоята милост,
    Твоето спасение, според словото ти.
    42. Тогаз ще дам ответ на оногоз който ме укорява,
    Защото аз се надея на твоето слово.
    43. И не отнимай съвсем от устата ми словото на истината,
    Защото се надеех на твоите съдби
    44. И ще съхранявам твоя закон винаги,
    Въ век века.
    45. И ще ходя на широко,
    Защото потърсих твоите завещания.
    46. И ще говоря за свидетелствата ти пред царе,
    И няма да се посрамя.
    47. И ще се наслаждавам в твоите заповеди,
    Които възлюбих.
    48. И ще повдигам ръцете си към твоите заповеди, които възлюбих;
    И ще се поучавам в повеленията ти.
    49. Заин.
    Помни словото към раба си
    На което си ме направил да уповая.
    50. Това е моето утешение в скърбта ми,
    Че твоето слово ме оживи.
    51. Гордивите ми се подсмиваха много;
    Но аз не се уклоних от твоя закон.
    52. Поменах, Господи, твоите от старо време съдби,
    И утеших се.
    53. Ужас ме обзе по причина на нечестивите
    Които оставят твоя закон.
    54. Твоите повеления ми станаха песен
    В дома на странството ми.
    55. Нощя поменах, Господи, името и,
    И упазих закона ти.
    56. То ми стана,
    Защото упазих завещанията ти.
    57. Хет.
    Господи, ти си мой дял:
    Рекох да упазя твоите думи.
    58. Потърсих лицето ти с все сърдце:
    Помилвай ме според словото си.
    59. Размислих пътищата си,
    И обърнах нозете си към твоите свидетелства.
    60. Побързах, и не се забавих,
    Да упазя твоите заповеди.
    61. Чети от нечестивите ме обиколиха;
    Но аз не забравих твоя закон.
    62. По среднощ ставам за да те славя
    За съдбите на твоята правда.
    63. Аз съм съдружник на всичките
    Които ти се боят и пазят твоите завещания.
    64. Господи, земята е пълна с твоята милост:
    Научи ме на твоите повеления.
    65. Тет.
    Господи, ти си направил добро на раба си
    Според словото си.
    66. Научи ме на добро разсъждение и знание,
    Защото аз повярвах на твоите заповеди.
    67. Преди да се оскърбя аз бях заблудил;
    Но сега вардя твоето слово.
    68. Ти си благ и благодетелен:
    Научи ме на твоите повеления.
    69. Гордите сплетоха против мене лъжа;
    Но аз с все сърдце ще пазя твоите завещания.
    70. Сърдцето им надебеля като тлъстина;
    Но аз се наслаждавам в закона ти.
    71. Добре ми стана че се оскърбих,
    За да науча повеленията ти.
    72. Законът на устата ти е за мене по-добър
    От тисящи на злато и сребро.
    73. Иод.
    Твоите ръце ме направиха и създадоха:
    Вразуми ме, и ще науча заповедите ти.
    74. Които ти се боят ще ме видят и ще се зарадват,
    Защото на словото ти уповах.
    75. Познавам, Господи, че твоите съдби са правда,
    И ти по вярност си ме оскърбил.
    76. Твоята милост нека ми бъде утешение
    Според словото ти към твоя раб.
    77. Да дойде върх мене милосердието ти, за да живея;
    Защото твоят закон е наслаждение мое.
    78. Да се постидят гордите, защото без причина са ме обидили;
    Но аз ще се поучавам в твоите завещания.
    79. Да се върнат при мене онези които ти се боят
    И които познават твоите свидетелства.
    80. Нека бъде сърдцето ми чисто в повеленията ти
    За да се не посрамя.
    81. Каф.
    Премира душата ми за твоето спасение:
    На твоето слово се надея.
    82. Очите ми изнемощяха за словото ти,
    И говоря: Кога ще ме утешиш?
    83. Защото станах като мех в дим;
    Но твоите повеления не забравих.
    84. Колко са дните на твоя раб?
    Кога ще направиш съд против гонителите ми?
    85. Гордите изкопаха за мене ями,
    Против твоя закон.
    86. Всичките твои заповеди са истина:
    Неправедно ме гонят: помогни ми.
    87. Без малко щяха ме погуби на земята;
    Но аз не оставих твоите завещания.
    88. Оживи ме според милостта си;
    И ще упазя свидетелството на твоите уста.
    89. Ламед.
    Въ век, Господи,
    Твоето слово е утвърдено на небето.
    90. Истината ти е в род и род:
    Основал си земята и тя стои.
    91. Според твоите постановления стоят до днес,
    Защото всички са твои раби.
    92. Ако не беше ми твоят закон наслаждение,
    То аз бих погинал в оскръбението си.
    93. Въ век няма да забравя твоите завещания,
    Защото в тях си ме оживил.
    94. Твой съм аз: спаси ме,
    Защото потърсих завещанията ти.
    95. Нечестивите ме очакваха за да ме погубят;
    Но аз ще внимавам в твоите свидетелства.
    96. На всяко съвършенство видях предел:
    Твоята заповед е много широка.
    97. Мем.
    Колко обичам аз закона ти!
    Вес ден е той поучение мое.
    98. По-мъдър от неприятелите ми направили са ме твоите заповеди,
    Защото те са всякога с мене.
    99. По-разумен съм от всички които ме учат,
    Защото твоите свидетелства са поучение мое.
    100. По-разумен съм от старите,
    Защото упазих твоите завещания.
    101. От всеки лукав път възбраних нозете си
    За да упазя твоето слово
    102. От съдбите ти не се уклоних,
    Защото ти си ме научил.
    103. Колко е сладко в гъртана ми твоето слово!
    По-сладко от мед в устата ми
    104. От завещанията ти станах разумен,
    За то възненавидех всеки лъжлив път.
    105. Нун.
    Твоето слово е светилник на нозете ми
    И виделина на пътеката ми.
    106. Заклех се, и ще постоянствувам,
    Да пазя праведните твои съдби.
    107. Много съм оскърбен:
    Господи, съживи ме според словото си.
    108. Господи, доброволните приношения на устата ми нека ти бъдат угодни,
    И научи ме на съдбите си.
    109. Душата ми е всякога в беда;
    Но закона ти не забравих.
    110. Нечестивите поставиха сет за мене;
    Но аз се не уклоних от твоите завещания.
    111. Свидетелствата ти наследвах въ век;
    Защото те са радост на сърдцето ми.
    112. Преклоних сърдцето си за да правя повеленията ти
    Всякога до край.
    113. Самех.
    Възненавидех двоеумните,
    А закона ти възлюбих.
    114. Ти си покров мой и щит мой.
    На твоето слово се надея.
    115. Отдалечете се от мене, лукави;
    Защото ще съхранявам заповедите на Бога моего.
    116. Потвърждавай ме според словото си, и ще живея;
    И да ме не посрамиш в надеждата ми.
    117. Потвърждавай ме, и ще се спаса,
    И ще внимавам винаги в твоите повеления.
    118. Ти си унищожил всички които се уклоняват от твоите повеления.
    Защото е суетна измамата им.
    119. Считаш като шлак всичките лукави на земята;
    За то възлюбих твоите свидетелства.
    120. Настръхна снагата ми от страха ти,
    И от съдбите ти се уплаших.
    121. Аин.
    Направих съд и правда:
    Да ме не предадеш на онези които ме угнетяват.
    122. Стани поръчник на раба си за добро:
    Да ме не угнетяват гордите.
    123. Очите ми изнемощяха за спасението ти
    И за словото на твоята правда.
    124. Направи с раба си според милостта си,
    И научи ме на повеленията си.
    125. Твой раб съм аз: вразуми ме,
    И ще позная твоите свидетелства.
    126. Време е да подействува Господ:
    Развалих закона ти.
    127. За това възлюбих твоите заповеди
    Повече от злато и от чисто злато.
    128. За това познах че са прави всичките твои завещания за всяко нещо.
    Възненавидех всеки път на лъжата.
    129. Пе.
    Чудни са твоите свидетелства.
    За това ги пази душата ми.
    130. Явлението на твоето слово просвещава,
    Вразумява простите.
    131. Отворих устата си, и въздъхнах,
    Защото пожелах твоите заповеди.
    132. Погледни върху мене и помилвай ме,
    Както правиш на онези които обичат твоето име.
    133. Утвърди стъпките ми в словото си,
    И да ме не обладае никое беззаконие.
    134. Избави ме от человечески насилия,
    И ще съхранявам твоите завещания.
    135. Направи да просветне лицето ти върху раба ти,
    И научи ме на повеленията си.
    136. Водни отоки текат из очите ми
    Понеже не се съхранява твоя закон.
    137. Цаде.
    Праведен си ти, Господи,
    И прави са твоите съдби.
    138. Твоите свидетелства които си завещал
    Са правда и превъзходна истина.
    139. Моята ревност ме изяде,
    Защото неприятелите ми забравиха твоите думи.
    140. Твоето слово е съвсем чисто;
    И рабът ти го обича.
    141. Малък съм и унищожен,
    Но твоите завещания не съм забравил
    142. Твоята правда е правда вечна.
    И законът ти е истина.
    143. Скърби и утеснения ме намериха.
    Заповедите ти са наслаждението ми.
    144. Твоите свидетелства са правда въ век:
    Вразуми ме, и ще живея.
    145. Коф.
    Викнах с все сърдце:
    Послушай ме, Господи, и ще упазя повеленията ти.
    146. Викнах към тебе
    Спаси ме, и ще упазя свидетелствата ти.
    147. Предварих зората и викнах:
    На твоето слово уповах.
    148. Очите ми предварят нощните стражи
    За да се поучавам в твоето слово.
    149. Чуй гласа ми според милостта си:
    Оживи ме, Господи, според съдбата си.
    150. Приближиха онези които следват лукавството:
    Те се уклониха от закона ти.
    151. Ти си близу, Господи;
    И всичките твои заповеди са истина.
    152. Отколе познах от твоите свидетелства
    Че си ги основал въ век.
    153. Реш.
    Виж скърбта ми и избави ме,
    Защото не съм забравил закона ти.
    154. Отсъди съдбата ми и изкупи ме:
    Оживи ме според словото си
    155. Далеч е от нечестивите спасението,
    Защото те не търсят твоите повеления.
    156. Голямо е твоето милосердие, Господи:
    Оживи ме според правосъдието си,
    157. Мнозина са които ме гонят и ме оскърбяват;
    Но аз се не уклоних от свидетелствата ти.
    158. Видях престъпниците, и се погнусих,
    Защото не упазиха твоето слово.
    159. Виж колко обичам аз твоите завещания:
    Господи, оживи ме според милостта си.
    160. Глава на твоето слово е истината;
    И въ век пребивават всичките съдби на правдата ти.
    161. Шин.
    Князове ме погнаха без причина;
    Но сърдцето ми трепери от словото ти.
    162. Аз се радвам на твоето слово
    Както онзи който намерва много користи.
    163. Ненавиждам и мразя лъжата:
    Закона ти обичам.
    164. Седем пъти на ден те хваля
    За съдбите на твоята правда.
    165. Много мир имат онези които обичат твоя закон;
    И няма за тях препъване.
    166. Уповах на твоето спасение, Господи,
    И направих твоите заповеди.
    167. Упази душата ми твоите свидетелства;
    И възлюбих ги твърде много.
    168. Упазих твоите завещания и твоите свидетелства;
    Защото всичките ми пътища са пред тебе.
    169. Тав.
    Да приближи викането ми пред тебе, Господи:
    Вразуми ме според словото си.
    170. Да дойде моленето ми пред тебе:
    Избави ме според словото си.
    171. Устните ми ще произнесат пение
    Когато ме научиш на повеленията си.
    172. Езикът ми ще говори словото ти;
    Защото всичките твои заповеди са правда.
    173. Да бъде ръката ти помощ за мене,
    Защото аз избрах твоите завещания.
    174. Пожелах твоето спасение, Господи;
    И законът ти е наслаждение мое.
    175. Да живее душата ми и да те хвали;
    И съдбите ти да ми помагат.
    176. Скитах се като изгубена овца: потърси раба си;
    Защото не забравих твоите заповеди.




    Еврейската азбука има 22 букви.Този псалом е построен по тези 22 букви.





    Свещеният час
  4. Розалина
    Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да имате будно съзнание. Като отидете при някой извор, не трябва веднага да пиете вода, но поседете малко и след това внимателно пристъпете към извора. Налейте вода в чаша и пийте бавно, глътка по глътка. Ако сте сгорещени, изпотени, все едно, че пожар става в организма ви. Следователно, водата гаси вътрешния пожар в човека. Всяка болка показва, че пожар има във вас – гори нещо в организма ви. При пиене на вода, съзнанието ви трябва да е будно, за да може всяка глътка да отиде на болното място, а не в стомаха. Така постъпвайте и с любовта. Като влезе в организма, отправете я към болното място, да раздвижи кръвта и да го съживи. Искате ли да се лекувате с любовта, спрете вниманието си върху нейните най-малки прояви. Най-малките прояви на любовта, но добре използвани, дават по-големи резултати от големите прояви. Големите прояви на любовта представят големи кутии по обем, но с малко съдържание. Малките величини съдържат голяма сила, големи възможности. Запример, за една година житното зърно свършва повече работа, отколкото човека. Работата, която житното зърно свършва за една година – покълване, растене, цъфтене и връзване, човек може да свърши за сто години. Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношения към Бога. Когато помислите за Бога, вие трябва да станете тих и спокоен, да се освободите от всички противоречия и да застанете в положението на дете, което очаква да получи от майка си прясна питка, намазана с масло и мед, и да благодари за нея. Хлябът представя Словото Божие, което се дава на всеки човек. Искате ли да приемете Словото вътрешно, вие трябва да бъдете чисти като детето, когато отива при майка си. Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Отива ли при Бога със свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат, и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб.

    И тъй, каже ли ви някой една обидна дума, не я изговаряйте, защото тя е написана с горчиво мастило, което може да ви отрови. Турете тази дума далеч от себе си. Каже ли ви някой, че сте лош човек, не го слушайте. Оставете тази дума вън от себе си. Кой човек е лош? – Който отвън показва, че люби Бога, а отвътре люби себе си. Буквата „Л" означава любов към Бога, а буквата „Ш"– любов към себе си. Лошият човек е поставил Бога напред, постоянно говори за Него, а всичко върши за себе си. Буквата „Ш" разваля всички работи. В какво седи лошавината на хората? – В тяхната лакомия. Има хора, които ядат извънредно много. Разправят за едного, че изяждал наведнъж закуската на 70 деца. За друг човек разправят, че изяждал наведнъж едно агне от 12 кг, и веднага след това – едно кило халва с един голям хляб. Тази лакомия към ядене говори за лакомията в човека изобщо. Любовта изключва всякаква лакомия. Малко ще ядеш, но сладко, със съзнание.

    Като ученици, вие трябва да се научите да правите превод на всичко, което се случва в живота ви. Вървиш бързо и се уда-риш в камък. Не се сърди, не търси виновник за това, но спри се пред камъка, помисли малко и благодари му, че само си се спънал. Камъкът иска да ти обърне внимание да не бързаш много. Камъкът иска да ти каже: Имай търпение, не бързай много. Къде си тръгнал толкова рано? Слънцето още не е изгряло. Дето отиваш, там още е тъмно, затова се удари. Когато слънцето изгрее, навсякъде е светло, и човек не се спъва. Кажат ли ви една обидна дума, не се обиждайте, но вижте, какво се крие в нея. Някой ви каже, че не сте добър човек. Не се сърдете, но помислете, какъв път е доброто: на възлизане или на слизане. Доброто е път на слизане. Само добрият човек слиза до положението на бедния, на слабия да му помага. Лошият стои на висотата на положението си и оттам дава заповеди. Мнозина искат да бъдат добри, но стоят на висотата на положението си и оттам говорят и заповядват. Това не е доброта, това е кряскане. Говориш ли отвисоко на хората, това не е добро. Щом всички хора чуят и разберат, какво правиш, това не е истинско добро. Когато правите добро, говорете така, че никой да не ви чуе. Когато правите добро, само Един трябва да знае, какво правите. Вторият, който ще знае, това сте вие. Трето лице не трябва да знае, какво правите. Знае ли трето лице, това вече не е добро. Вие не сте в пътя на доброто, т. е. не сте в правия път.

    5.Късият и дългият път

    7.Азбука на разбирането
    Любов ,Мъдрост и Истина = червен цвят на Любовта +жълт цвят на Мъдростта и Син цвят на Истината -в иносказателен вид от беседата.
    Любовта е извор

    Любовта е извор,
    тя живота ражда
    и пресвята длъжност
    в него кротко всажда.
    Все напред да ходи
    в стремеж към доброто,
    що е съвършено
    горе на небото.

    Припев:
    Работи със нея
    в милости желани,
    помощта носи й
    за души страдални.

    И туй непрестанно
    върши тя самата,
    като нежна майка
    всекиму в душата
    постоянно сади семенцата драги
    от които никнат
    добрините благи.

    Припев:

    Таз велика тайна
    кой добре разбира,
    свойта душа мила
    сутрина разкрива,
    както кринът бели,
    на роса небесна
    и на слънчевата
    светлина чудесна.

    Припев:

    Слънцето, което
    оживотворява,
    овреме човека
    топло озарява,
    буди и възраства
    в него семенцата
    и му пълни тайно
    с добрини душата.

    Припев:

    Плодове тъй сладки,
    в любовта узрели,
    най- блажен ще бъде
    тоз, който ги вкуси.
    В жилища небесни
    вечно ще живее,
    пред престола Божи
    песни ще да пее.

    Припев:

    Любовта е извор
    Любовта ражда Животът ,но Живот без разбиране,т.е без проявена Мъдрост не може да се стигне до Истината и тогава човек се върти в цикъла на преражданията ,докато все някога излезе на широкия друм.


  5. Розалина
    Съвременните хора трябва да се научат да мислят като природата. Те мислят по изкуствен начин, съвсем различен от този на природата.

    Колкото средата е по-рядка, толкова и цветовете, които минават през нея, са по-ясни, по-светли. Според средата, през която цветовете минават, се дават и техните тълкувания. За пример, когато средата е гъста, черният цвят подразбира живот, изключително егоистичен. Съществата от тази среда казват на човека: „Ти си роден, за да живееш, и то само за себе си." За червения цвят те казват: „Който ви се противи, трябва да му отмъстите. Щом дигнете червеното знаме, то означава война." За портокаления цвят казват: „Човек трябва да се индивидуализира, да знае, че ако на него е добре, на целия свят ще бъде добре; ако на него е зле, на целия свят ще бъде зле." За зеления цвят казват: „Човек трябва да бъде материалист, да събира материални богатства, защото всичко е в материята." Щом дойдат до жълтия цвят, те казват: „Човек има интелект, но трябва да го използува само за себе си. Всякакъв морал, наука, ще задържа за себе си. Колкото се отнася до другите хора, за тях може да се даде друго нещо." За виолетовия цвят казват: „Като човек, ти имаш сила, но ще я държиш само за себе си, няма да я изразходваш за другите хора."

    Това е тълкуванието на цветовете, но само в една от техните гами. Цветовете на дъгата във физическия свят, в астралния и в менталния се различават едни от други. Във всичките светове те са седем, но се различават по тоновете си, както се различават и музикалните гами. Човек трябва да започне от дъгата на физическия свят и постепенно да върви към по-горните гами, за да схване цветовете във всички прояви. Дойде ли до причинния свят, там цветовете имат най-нежни тонове и естествено, незабелязано се преливат един в друг.

    По-напредналите същества пък дават друго тълкувание на цветовете. Според тях червеният цвят символизира живота, даден от Бога. Портокаленият цвят означава индивидуалността на човека, която трябва да се посвети за служене на Бога, за служене на цялото човечество. Зеленият цвят означава растене и развитие. Човек трябва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенствуване, а същевременно да помага и на своите ближни. Жълтият цвят изразява човешката интелигентност, която трябва да се предложи в услуга на човечеството. Синият цвят – служене на истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, употребена за благото на всички хора. Тъй щото голямо е значението на цветовете и тяхното приложение, но само за онзи, който ги разбира. За пример много болести могат да се лекуват с цветовете. Една болест може да се лекува с червения цвят, друга – с жълтия, трета – със синия, с портокаления, със зеления, с виолетовия и т. н. Когато някой човек има идея, иска да живее за Бога, тогава червеният цвят оказва добро влияние върху живота му. Божественият живот започва да се влива в него. Докато човек е егоист, мисли и служи само на себе си, Божественият живот не може да мине през него. Егоизмът е преграда, препятствие за този живот.

    Някой казва: „Човек не трябва да бъде егоист." Да, човек не трябва да бъде егоист, но трябва да има представа за своето висше аз, за своята душа, да вижда, да схваща нещата добре и правилно да ги прилага в живота си. Какво е понятието на съвременния човек за неговото аз, когато, едва прекарал 60 години на земята, го понесат с тарга на далечен път? След това поставят върху него паметник, на който пишат: „Тук лежи и почива един „аз" от високо произхождение". Не, това не е аз. Азът не умира. Господ казва за себе си: „Аз, Господ." Значи Той е Азът, който не умира. Когато човек съзнава Божественото, т. е. висшето „аз" в себе си, той е ученик на новото учение, носител на новите идеи.

    И тъй казах ви много да мислите, малко да говорите и малко да се тревожите. У вас е точно обратното: малко мислите, много говорите, много се тревожите и в резултат на това работите ви не вървят добре. Когато говорите, малко говорете, но красиво и смислено.

    Казвам: Човек трябва да бъде искрен. Природата обича искреността. Когато човек погледне на носа, на ушите, на веждите, на очите си и види нещо изкривено, деформирано в себе си, той трябва да си каже: Имам нещо деформирано в себе си, но ще работя да го изправя. Смелост и решителност се изисква от съвременните хора. Те носят ръкавици, пазят кожата си от слънце, от вятър, от природни влияния. Много хора, без да съзнават, с ръкавиците прикриват дефектите на ръката си. Питам: Какво благо могат да донесат на човека ръкавици от кучешка кожа, които той туря на ръцете си? Може ли да стане културен човек ескимосът, който се облича с дреха от меча кожа? Могат ли да донесат някакво благо за човека птичите пера на шапката му или лисичата кожа на врата му? Дрехите на разумния човек трябва да бъдат направени от растителни материали. Донякъде за препоръчване са и вълнените дрехи, направени от вълната на овците. Ако се облечете с вълнена дреха и отидете при някой кошер, пчелите могат да ви нажилят добре. Те не обичат миризмата на овцата. Ако се облечете с ленена дреха, пчелите са спокойни. Като знаеше този закон, Мойсей забрани на левитите, Божиите служители, да се обличат с вълнени дрехи. Той им препоръчваше да се обличат с ленени дрехи.

    Когато ученикът изучава природата или когато размишлява върху въпроси от Божествен характер, той трябва да облича ленена дреха. Природата обича хармоничните движения. Тя обича разумните постъпки. Тя ще научи човека по вътрешен път как и в какви дрехи да се облича, как да ляга и да става, как да се храни, как да диша и т. н. Природата казва на човека на коя страна да ляга и как да става, но ако не слуша и легне, както намира за добре, той цяла нощ ще се върти в леглото, без да спи. Правилно е човек да спи на дясната си страна, но може да спи и на лявата. Когато енергиите на повърхността на земята са положителни, човек трябва да ляга на лявата си страна, която е отрицателна, за да става правилна обмяна между силите. Легне ли на дясната страна, цяла нощ няма да спи. Когато силите на повърхността на земята са отрицателни, човек трябва да ляга на дясната си страна. Следователно човек трябва да знае, дали енергиите на повърхността на земята са положителни или отрицателни. При това енергията на земята не е еднаква навсякъде. Има места, дето енергията е положителна, а в същото време на друго място на земята енергията е отрицателна. Човек трябва да познава тия сили и да се съгласява с тях.

    Две раждания има в света. Едното е физическо раждане, по плът, а другото – духовно, по дух. Когато се говори за новораждане, това подразбира да се родиш по дух и да се слееш с физическия човек. Духовното тяло представя доброто, разумното сърце на човека, което намира правия път в живота. Някои го наричат интуиция.

    Казвам: Дръжте в ума си мисълта, че всеки трябва да работи за усъвършенствуването на своя душевен живот, за хармонизиране на силите в своя организъм. Ако човек работи съзнателно, с усилие на своя дух, без смущения и безпокойствия, в продължение на три месеца даже той ще може да измени в минимална степен живота си, да внесе микроскопическо подобрение в линиите на носа, на ушите, на устата, на брадата си. Това може да се постигне само при абсолютна, безгранична вяра. Мнозина от вас имате пъпки по лицето си – работете за премахването им. Мнозина се оплаквате от ревматизъм и ред други болести – всичко това трябва да изчезне от вас. Всички болести, недъзи са резултат на чужди вещества, наслоени в организма ви. Тези утайки трябва да се изхвърлят навън! Само Божественият живот е в сила да освободи човека от тия напластявания, да облекчи неговото състояние. Добрият живот е метод, чрез който човешката мисъл може да се освободи от ненужния прах, натрупан от вековете. Този прах е изопачил мисълта на съвременния човек, вследствие на което всичко върви наопаки. Всички понятия на човека за Бога, за живота, за науката, за религията, за ядене и пиене са станали на каша. Ако го питате какво трябва да яде, и той не знае; какво трябва да пие – не знае; в какво трябва да вярва -не знае; какво да учи – не знае. И при всички блага, които хората имат днес, те не знаят какво да правят, кой път да поемат и в края на краищата вършат глупости.

    Следователно учениците на новото учение трябва да се вслушват в гласа на доброто сърце, в гласа на Божественото начало в себе си.

    „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

    изт.Доброто сърце лекция ООК 1926 г
  6. Розалина

    Път

    От Розалина,

    Кажи ми, светли Божи лъч ІІ

    Господи, Ти живееш в мене,
    Ти живееш в мене.
    Кажи ми ти, светли Божи лъч,
    кажи ми ти благото на Живота,
    светлия прав път
    на чистите души,
    измити във водите на Любовта,
    на чистата Любов.
    Господи, Ти живееш в мене,
    Ти живееш в мене.
    Нека Твоят благ глас
    и милостта Ти, о, Боже,
    се изявят чрез мене!

    МОЛИТВА „ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО“

    Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля, която движи всичко живо в света. Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. Господи, тури ме в огъня на Твоята Любов!
    Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Ти на Земята и за осветяване на Името Ти пред человеците!
    Господи, научи ме да мисля за своите братя и сестри, както Ти мислиш за тях.
    Амин.

    КРАСИВАТА МОЛИТВА

    Молитва, дадена на група от 10 души
    Господи, Боже, направи ни твърди като диаманта, за да станем основание на Новата Вселена. Направи ни като стълбове в твоята Жива Църква, за да възприемаме Божествения Живот за другите. Освети ни със силата на Святия Си Дух, за да можем със Словото, Мисълта и Делото да събуждаме заспалите души. Разкрий в нас, милий Боже, Божествената Си същност, помогни ни да се сдобием със сила, за да познаем Истината, да станем деца на Светлината, да ходим в Пътя на Правдата, за осъществяване на Плана Ти и за дохождане на Царството Ти на Земята.
    Амин.
  8. Розалина
    В сегашния живот няма по-хубаво нещо от служенето. Всичко останало – четеш или пишеш нещо – се отнася до външния живот. Неразбраните неща също имат отношение към външния живот, а разбраните – към вътрешния живот, т.е. към основата на живота.
    И във времето на Христа очакваха да дойде Царството Божие, но не дойде. И до днес още не е дошло.
    Хората очакват времето да се изпълнят тези обещания и още ще чакат. – Защо? – Защото не разбират законите. Те не знаят, че Истината ще им донесе свободата. Друг път за свободата няма.
    Човек трябва да влезе в Ерусалимския храм, т.е. в своя вътрешен храм, и да изгони търговците навън. Търговците представляват дребнавостите в живота. Не можеш да служиш на Бога и да се занимаваш с дребни работи. Те всякога ще те спъват. Следователно всичко, което спъва човека, трябва да излезе навън. Ще ви кажа една мисъл, която може да си напишете. Тя е следната: Никога не поставяй завеса пред очите си. Да сложиш завеса на прозорците, има смисъл, но пред очите – никога!

    Човек е дошъл до положението сам да работи и сам да се храни.

    Като работи сам, той усилва вярата в себе си. По отношение на вярата хората могат да вярват в неща вън от себе си. Например, някой вярва в парите, а друг – не вярва. По отношение на парите първият е вярващ, а вторият – безверник. Който вярва в парите, в богатството, има възможност да стане богат. Който не вярва в парите, не може да забогатее. – Кое е по-добре: да си богат, или да си сиромах? – Според мене за предпочитане е да си сиромах. Богатия всеки може да го убие; сиромахът си върви спокойно, не се страхува, че ще го убият. Голямата вяра в парите докарва смъртта.

    Вярата в Бог изключва всякакъв страх и безпокойство. – На какво се дължи това безпокойство? – То е вътрешен, личен въпрос, на който сами ще си отговорите.

    Докато вярата ти в Бога е чиста, незасегната от външни влияния, ти си спокоен, нищо не те плаши. Такова е състоянието на здравия и задоволен човек. Той има хубави мисли и чувства, добро разположение на духа. Щом му дават храна, която не му понася, стомахът му се разстройва и той става мрачен, неразположен. Ще направя превод на мисълта си, да разберете какво означава за човека неестествената храна. Тя представлява онези неестествени идеи и учения, които тровят човешката душа. Това са лъжливи идеи, които внасят заблужденията в света.

    Вие искате още днес да имате ангелски крила. И това е възможно, но при условия да бъдете абсолютно умни и справедливи. Ангелите се отличават с две съществени качества: те са умни и крайно справедливи. Никой никога не може да ги заблуди. Какъв ангел ще бъдеш, ако не си готов да дадеш и последната стотинка, която имаш? Срещаш един беден човек. Бръкнеш в джоба си да му дадеш нещо. Напипваш последните си десет лева и сърцето ти се свива, не ти се дават. Казваш: „Няма да му дам нищо, аз съм по-беден от него“. В случая ти губиш силата си, защото мислиш, че силата ти е в десетте лева. Не мисли, че твоите работи ще се оправят с тези десет лева. Лъжеш се, те няма да ти помогнат. Силата на чешмата не е във водата, която изтича, но в прииждащата вода. Силата е в онова непреривно прииждане на енергия. Докато мислиш, че като дадеш десетте лева, ще обеднееш, ти си на крив път. Казваш: „Трябва да даваме, за да взимаме“. – Така е, но трябва да разбирате закона за даването и вземането. Като хвърли семето в земята, земеделецът казва: „Все ще взема нещо от нивата си“. – Не е там въпросът. Не е достатъчно да хвърлиш семето, за да вземеш нещо. Преди това трябва да разореш нивата добре, да я наториш и тогава да я посееш. В този случай ти ще вземеш десет пъти повече от това, което си посял. Същият закон се отнася и до доброто. Разори нивата си, натори я и посей доброто в нея. То ще израсте и много плод ще даде. Обаче да посееш семето и само да чакаш да израсте, това е крив възглед. То е все едно да очакваш хляба наготово, а ти само да го ядеш.

    Питам: Колко от вас вярват без никакво съмнение? Ще кажете, че съмнението се допуща, понеже се явяват неща, които човешкият ум не може да приеме.

    Например, казано е, че Христос нахранил няколко хиляден народ само с пет хляба и две риби. – Наистина, за човек, който не познава законите на великата природа, това е невъзможно. Обаче за човек, който познава тези закони, това е възможно. Той не се нуждае от доказване на тази истина. Ето, от милиони години Бог храни всички живи същества все от земята. Тази черна земя, която сама по себе си не може да се яде, произвежда всички храни. От нея излиза всичко.

    Кога се разбира едно учение? Какъв трябва да бъде християнинът? Какво представлява християнството? Кои са отличителните качества на вярващия? Това са въпроси, които поставят известни ограничения. Каквито отговори и да се дадат, едни ще бъдат по-близо до истината, а други – по-далеч. Има едно положение, което Бог е вложил в човека. И ако той се ръководи от него, всичко се нарежда така, както е определено. Например, ако въртиш крана на чешмата в обратна посока, вместо да тече водата, ти я спираш. От тебе зависи да тече водата или да я спреш. Ще въртиш крана в тази посока, в която водата тече. Аз уподобявам крана на човешкия ум. Като завъртиш крана в противоположна посока, мисълта спира. Щом го завъртиш в права посока на нейното движение, тя веднага потича.

    Мнозина казват: „Вярваме в Бога, но трябва да се работи. Ние се нуждаем от храна, облекло, жилище. С гола вяра само не се живее“. – Това е завъртване на крана в обратна посока. Какво разбирате под „гола вяра“. Тази вяра няма никакво отношение към живота. Истинска вяра е онази, която дава възможност на човека да се свърже с Бога. Затова Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога“. Следователно, ако живееш с гола вяра, ти си извън Бога.

    Казваш: „Защо Господ ме забрави? Докога ще се мъча и страдам?“ – Докато решиш да изпълняваш Божията воля. Щом започнеш да изпълняваш волята на Бога, и Той ще измени отношенията си към тебе. – „Аз изпълнявам волята Божия.“ – Изпълняваш я като онзи ученик, който прочел само десетина реда от урока си. – Не, ще прочетеш целия урок, ще го повториш, ще си го разкажеш и тогава ще затвориш книгата. Следователно изпълняването волята на Бога не е еднократен процес. Винаги ще изпълняваш Божията воля. – „Аз искам да изпълнявам тази велика воля.“ – Всеки иска, но не е само до искането.

    Казваш: „Искам да бъда богат“. Всички искат да бъдат богати, но не могат. – „Искам да бъда учен.“ – Искането не разрешава въпроса. То е все едно, че искаш да ядеш. – Щом искаш да ядеш, ще си купиш хляб и сам ще ядеш – никой не може да яде за тебе.

    Казвам: За да не успява човек в живота си, това се дължи на известни спънки във вътрешния му живот. Те се отразяват на неговото съзнание. Ето защо, първо ще премахнеш спънките. След това ще реализираш всичките си желания. Докато е на земята, човек неизбежно минава през съмнения и колебания.

    Пътник си, минаваш през една гора и объркваш пътя. Нощта е тъмна, не знаеш накъде вървиш. По едно време виждаш една малка светлинка, някой се приближава към тебе. В този момент ти се зарадваш, че към тебе иде човек със запалена свещ. Той е ловец, тръгнал на лов. Едва се зарадваш и в ума ти мине едно съмнение: „Ами ако този човек, с пушка на рамо, ме убие?“ Ти вече не му вярваш. Той ти осветява пътя, но светлината не те успокоява. Не всякога светлината може да успокои човека.

    Човек всякога може да се съмнява.

    Значи и когато животът ти е в опасност, пак можеш да се усъмниш. Сега вие искате да отидете при Бога с всичкото си богатство. Трябва да знаете, че Бог няма нужда от богати хора. Той предпочита сиромасите. – Защо? – Богатите са пълни шишета.

    Бог не се нуждае и от учени хора. И те са пълни шишета. Какво ще се налее в тях? Според мене, който отива при Бога, не трябва да бъде нито богат, нито сиромах; нито учен, нито невежа. Ще отидеш при Бога с желание да научиш нещо, да придобиеш нещо или да изпълниш Неговата воля. Следователно ще отидеш при Бога, като син при своя баща. Отношенията между Бога и тебе трябва да бъдат безкористни. Отидеш ли при Него с желание да забогатееш, да станеш учен, ти изменяш на Любовта. Ще ме запитате: „Можем ли да бъдем Синове Божии?“ – Ако вярвате, може; ако не вярвате, не може.

    Под „вяра в Бога“ разбирам да влезеш в онези условия, при които можеш да придобиеш нещо.

    Христос казва: „Ако имате вяра като синапово зърно, като кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести“. Ако планината не се премести, причината е в тебе, ти не си разбрал великия закон. Ако имаш вяра, и дете да си, ще бутнеш точно този бутон, който движи машината. Ако нямаш вяра, и учен да си, ще буташ тук-там, но няма да намериш бутона, от който зависи движението на машината. Значи детето, със своята вяра, движи машината, а възрастният, макар и учен, без вяра нищо не може да постигне.

    Първото нещо, което се изисква от човека, е да усилва вярата си. Под „усилване на вярата“ разбирам всеки ден да се придава нещо към нея.

    Днес вярата на мнозина отслабва, защото не придават нищо към нея.Следователно не върши това, което отслабва вярата. Например, не се мъчи да правиш чудесата, които Христос на времето си е правил.

    Даже и любовта на майката не може да се повтори. Детето ще обичаш по един начин, а възрастния – по друг начин. Когато любовта се повтаря по един и същ начин, тя се опорочава. Никоя жена не може да заеме мястото на майката. Майка ти те родила, кърмила и отгледала, и ще дойде друга жена да заеме нейното място! Това е невъзможно! Майка е само онази жена, която е дала нещо от себе си.

    Не внасяйте две идеи в ума си! Срещнат ли се две идеи в ума ви, те ще произведат цяла война. – Коя идея е по-силна? – Не внасяйте Господа и дявола едновременно в себе си.

    – Какво е истината? – Това, което е направило всичко в света. Затова е казано: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Аз искам да останат в ума ви две реални мисли, а именно: Какво е Бог и какво – дяволът. Бог е този, Който е направил всичко. Дяволът е този, който нищо не е направил, а казва, че всичко е направил. В когото от двамата вярвате, на него ще приличате.

    Дяволът е крайно взискателен. Като заеме едно място, той така се настанява, че не можеш да го изпъдиш. На дявола добро не може да се прави. – Защо? – Защото ще те направи роб. Види ли, че някой човек е малко внимателен към него, веднага го използва. Като влезе в човека, той се настанява като в свой дом и счита, че всичко е негово. Това ви казвам, за да имате ясна представа какво нещо е дяволът. И без да ви говоря за него, вие го познавате.

    Следователно не взимай фалшиво положение в живота, да мислиш, че с всичко можеш да се справиш. Не е така. Не казвай, че Бог е създал всичко заради тебе. Ако мислиш така, ти заемаш положението на господар, а Бог – на твой слуга. По-скоро приеми, че Господ е създал всичко за себе си. – „Защо еди-кой си е по-учен от мене?“ Не се сравнявай с никого нито по ум, нито по богатство, нито по ученост. Радвай се на това, което имаш.

    „Ще се моля на Господа да ми изпрати по някакъв начин пари.“ – Ти си на крив път. Пари ще искаш от хората, те са ги създали, а от Господа ще искаш да отвори сърцето ти, да обичаш

    Едно се иска от вас: Да се обичате един друг. Това е волята Божия. Който люби, всякога придобива; който не люби, губи. Това е закон.

    Когато аз ти светя, ще вървиш след мене, няма да се отклоняваш нито наляво, нито надясно. Ще вървиш след мене и ще мълчиш. – „Какъв ще бъде краят?“ – За края не мисли. Като изгрее слънцето, тогава ще видиш края. Благодари, че виждаш светлината и доброто, което ти е направено. Когато някой те изведе от тъмната нощ, и аз съм готов да те изведа. Между проявите на доброто има връзка. Откъдето и да дойде светлината, тя излиза от един източник. Светлината иде от Бога. Тя осветява пътя на всеки човек, дошъл в света. Всеки е длъжен да обича Господа заради светлината, която получава от Него.

    Бог приема любовта на всички, както приема и молитвата им. Той приема молитвата и на богатия, и на бедния; наема молитвата и на богатия, и на бедния; на учения и на простия; на здравия и на болния. – „Като забогатея, тогава ще се моля на Бога, да Му благодаря.“ – Не, ще се молиш на Бога и като сиромах, и като лош, и като болен. Бог приема молитвата на всеки човек и на всеки отдава по нещо.

    Освободете се от ненужния товар, който носите на гърба си. – „Как ще се освободим?“ – Като дадете част от товара си на онзи, който нищо не носи. Така ще се радват и онези, който нищо не носи. Така ще се радват и онези, които нищо нямат, както и онези, които имат много. Едни да дават, други да вземат, да става вътрешна обмяна. Да се радва и който има, и който няма. Давай, за да се слави името Божие. Взимай, за да се слави името Божие. Нужни са хора, които дават и които взимат. Едновременно ще даваш и ще взимаш. Ще възприемаш Божията Любов и ще я предаваш на другите. Любовта ще донесе щастието, което търсите.

    Има едно условие, при което можеш да станеш и богат, и учен. – „Кое е това условие?“ – Като повярваш. Чрез вярата ти вървиш по друг закон. Не смесвайте материалните работи с духовните. За материалните работи се изисква време и пространство. За духовните работи законът е друг.

    Трябва да се молиш.

    Повдигни се малко. Направи три стъпки нагоре. Тогава, като се помолиш, Бог ще те послуша. У всички има мисли, от които трябва да се освободите. Не мислете, че като изгрее днес слънцето, вие ще бъдете по-добри. Има възможност да бъдете по-добри, но дали ще станете такива, това зависи от вас. Не мислете, че ако слънцето ви завари лоши, такива ще си останете. – Не, изгряването и залязването на слънцето е временна обстановка на нещата.

    Има път, по който смъртта е по-лека. Като влезеш в този път, непотребното ще се стопи и само потребното ще остане. Така се случи и с пророк Илия. Той остави кожуха си на земята и с колесница замина за другия свят. Този е пътят за силните във вярата. Като говоря за смъртта, казвате: „Страшно нещо е да заровят човека в земята да гние“. – Страшно е, ако умре; ако не умре, това е благословение. И житното зърно се хвърля в земята, но не умира. В това отношение то има по-голяма вяра от човека. По същия закон всеки човек ще бъде посят в земята и след време ще възкръсне.

    Колкото по-високо се издига човек в духовно отношение, толкова по-снизходителен става към подобните си. Затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Бъди широк към ближния си. Отпусни малко, замажи малко – бъди снизходителен. – „Ама как можа да сгреши?“ – Ти никога ли не си грешил? Снизхождението е път на Любовта. Ще дойде ден, когато ще бъдем абсолютно чисти, без никакви слабости – нито слабостите на децата, нито тези на възрастните. Казвам: Пътят, по който вървим сега, е добър. Нашата сила е в Любовта, във вярата и знанието, които трябва да приложим. Това изисква новият път. И млади, и стари могат да вървят в този път естествено, без никакво насилие. При насилието се раждат всички опасности. Леността води към други опасности. Обаче има един нормален живот, който не е нито във вечния труд, нито във вечната почивка. Трудът и почивката са временни.

    Има и трето състояние – състоянието на Любовта. Тя е Божественото начало, от което извира животът. Когато намерим Любовта, ние влизаме в правия път на живота, който изключва смъртта. Когато влезем в пътя на Мъдростта, ние излизаме от тъмнината, която е причина на големите страдания и нашия живот.

    Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

    УС от Учителя Беинса Дуно
  10. Розалина
    Четирите положения 1941

    Размишление
    Упражнение за дишане: Бавно издигане на ръцете над главата и дълбоко поемане на въздух. С издигане на ръцете се повдигат и очите нагоре. Задържане на въздуха известно време. Бавно сваляне ръцете надолу, издишване и бавно сваляне очите надолу.

    Тема за следващия път: „Ползата от големите и от малките извори“.

    Съвременните хора се оплакват от отслабване на очите. Много естествено е, че отслабват – не се движат. По отношение на очите си хората са крайно нехайни. Тялото си тренират чрез различни движения, упражнения, екскурзии. Дойдат ли до очите си, нищо не правят за тях. Когато искат да видят нещо настрана, нагоре или надолу те движат главата си, а очите стоят на едно място, като аристократи. Очите заповядват на другите удове да свършат една или друга работа, но сами те не работят, поради което малко кръв приижда към тях и слабо се хранят. Правете упражнения за очите си, да отправяте повече кръв към тях. Ето защо, повдигайте често очите си нагоре, откъдето слиза светлината и след това ги сваляйте надолу, в посоката, където тревите растат и никнат.

    Обърнете внимание на четирите прави OA, OB, OC, OD, които са две по две в противоположни посоки (фиг. 1). Привидно те изглеждат независими една от друга, в същност те имат обща връзка помежду си, движат се в кръг. За да върви хармонично в четирите посоки, човек трябва да знае начина, по който да ги координира. Две от противоположните посоки, за пример, посоките OC, OA представляват посоки на движение на човешкия ум и на човешкото сърце. Като се движат, макар и в противоположни посоки, умът и сърцето образуват кръг. Външно те изглеждат отдалечени един от друг, като два различни свята, но всъщност са близо, имат допирни точки. Като излиза от точка O и върви в посока OA, умът се движи в две направления – AB, AD, като образува полукръг. Сърцето също излиза от точка O, върви в посока OC, като се движи в направленията CB, CD и пак образува полукръг. Двата полукръга се срещат в точките B и D и образуват пълен кръг. Когато казваме, че човек живее, имаме предвид четирите посоки, които се срещат в него. При движението си по тези посоки той среща известни противоречия, които се дължат на различно гъстата материя – причина за движението на човека в кръг.
    Това, което става със силите във физическия свят, става и с чувствата и мислите на човека. Тази е причината, където първоначално мислите и чувствата вървят в перпендикулярна посока на земята, но като срещнат известно съпротивление, отвън или отвътре, те се отклоняват надясно или наляво и образуват крива линия – окръжност. За пример, мома и момък се обикват и се привличат взаимно един към друг, както земята се привлича от слънцето. Като по-голямо и мощно, слънцето привлича земята с голяма сила, но тя не може да се приближи до него, защото среща голямо съпротивление в пространството. В стремежа си към момъка момата среща съпротивления, от една страна от родителите си, които не ѝ позволяват да дружи с него, а от друга страна от някоя мома, която обича същия момък. Момата започва да се смущава, как може да ѝ препятстват на любовта. Тя мисли, че нейно е правото да обича момъка. Колкото има право едната мома да обича момъка, толкова право има и втората. Грешката не е в това, че двете моми го обичат, но в мисълта, която и двете държат в ума си, всяка да го привлече към себе си. Това е невъзможно. Нито момата може да привлече момъка към себе си, нито момъкът – момата. Причината за това е проста: момата и момъкът излизат от един общ център – техният господар, който разполага и с двамата. Никой човек не е господар на себе си, нито на своята съдба. Мислите ли, че човек е господар на съдбата си, вие сте на крив път. Човек само отчасти е господар на съдбата си, но не напълно. Колко време трае обичта между пиленцата или агънцата? Ако две пиленца или агънца се обикнат и след няколко дни дойде господарят им, хване едното от тях, слага ножа на врата му и го занася в дома си; останалото започва да плаче, да вика подир другарчето си. На другия ден още идва господарят с ножа в ръка и решава и неговата съдба.
    Ще кажете, че това е противоречие. Може да е противоречие, но каквото и да се говори за противоречията, все пак хората се питат защо съществуват те. Не е важно защо съществуват; важно е хората да не си създават взаимно противоречия и ако са си създали вече, как да ги изправят. Противоречията трябва да се обясняват научно. Днес повечето хора страдат, защото нямат нужните знания. Чувате някой да изнася известни факти, но не знае дълбоките причини, които произвеждат явленията. Те изнасят природните закони, разискват върху тях, но разпокъсано. И въз основа на няколко факти и закони те създават научни теории. Едно е нужно при изучаване на явленията и законите, на които те се подчиняват – да се свързват всички явления. Като се изучава едно явление от физическия свят, трябва да се пренесе и в духовния, и в умствения свят; не се ли прави тази връзка, явява се една разпокъсаност, при която съществуват празнини, както в науката, така и във философията. Отделните явления, закони и принципи не разрешават въпросите. За пример, не е достатъчно да констатирате факта, че двама души не живеят добре. Важно е защо не могат да живеят. Като проследите условията, при които се намират, виждате, че единият живее в рядка среда, а другият – в гъста. Невъзможно е да заставите рибата да живее заедно с кокошката. Рибата живее във водата, а кокошката – във въздуха; рибата плава, а кокошката ходи по земята. Рибата може да дойде до брега на езерото, да си подаде главата за момент, да поприказва с кокошката, но нито кокошката може да влезе във водата, нито рибата да излезе на брега.
    Днес всички говорят за Любовта, търсят я, но щом я намерят, оплакват се от нея. Защо се оплакват от Любовта? – Противоречия имало в нея. Много естествено. Когато се срещат две същества от различни среди и се обикнат, непременно ще се натъкнат на противоречия. Каква любов съществува между рибата и кокошката? Рибата обича по един начин, кокошката – по друг. Те нямат допирни точки помежду си. Това е все едно да говорим за ангелска и човешка любов. Ангелът обича по един начин, а човек – по друг. За да се разберат в любовта си, те трябва да живеят в един и същ свят. Всъщност, това е невъзможно: нито ангелът може да живее на земята, нито човек – в ангелския свят. Това внася разногласие в любовта им. Когато говорим за Любовта, ние имаме предвид същества, които живеят в един свят и се разбират. Между тях не съществуват никакви недоразумения. Затова е казано, че Любовта изключва всякакви противоречия. Докато е на земята, човек неизбежно минава през противоречия. Той е слязъл на физическия, или материалния свят, който не е толкова устойчив, както се вижда привидно. Материята, от която е създаден физическия свят, сама по себе си е неустойчива, минава през четири състояния: от твърдо в течно, от течно във въздухообразно и от въздухообразно в светлинно. Както физическата материя минава от едно агрегатно състояние в друго, така се мени и материята на чувствата. Казваме, че имаме твърди чувства, течни, въздухообразни и светлинни. Всеки вид чувства се подчинява на особени закони, но между всички закони има съгласие. Сцеплението между частиците на твърдата материя е голямо, затова тя е неподвижна, устойчива и не може да се мести. В течните тела сцеплението е по-слабо, а във въздухообразните – още по-слабо. Тази е причината, където течните тела са подвижни и лесно се преливат от един съд в друг. Въздухообразните пък са толкова подвижни, че частиците им лесно се разпръсват и не могат да се държат в отворени съдове. Въпреки различието между разните видове материя, при известни условия те минават от едно състояние в друго. Ето защо, когато се натъкне на твърдо чувство в себе си, човек трябва да познава законите за превръщане или трансформиране на енергиите: твърдото чувство може да се превърне в течно, във въздухообразно и най-после в светлинно. Промени стават с всички видове материя. От човека се иска да знае как и кога да превръща материята, изразена в мисли, чувства и постъпки. Това са научни положения, които всеки трябва да знае, за да може да се освободи от противоречията, в които изпада. Без да знае законите за превръщане на енергиите, човек не може да помогне нито на себе си, нито на другите. Докато не измените и оправите своя живот, по никой начин не можете да помагате на другите. Англичаните са правили опита да изменят живота на индийците, но всякога излизали безрезултатни. Те взимали индийци в Лондон, давали им гимназиално и университетско образование, но щом се връщали в Индия, заживявали по стар начин, както живели бащите им. Външното образование и възпитание не са в състояние да изменят човека. Правили опити с коне, да го учат да смятат, и донякъде са успели. Някои коне се научавали да броят, даже да изваждат квадратен корен от някои числа, но щом се намирали между своите, забравяли математиката. Можете ли да накарате коня да вярва в Бога? Преди всичко той няма религиозно чувство. В същото положение ще се намерите и с човека, ако религиозното чувство в него не е развито, а вие искате да го направите религиозен. Казват, че не е мъчно да се моли човек. Ще вдигне ръцете и очите си нагоре и молитвата е свършена. Ще излезе, че Бог е само горе. Как ще се молиш, ако си вързан с краката за едно дърво, а главата ти виси надолу? Ще се молиш ли при това положение? Ще се молиш, разбира се, макар че погледът и главата ти са надолу. Значи не е важно външното положение и външната среда; важно е вътрешното разположение на човека за молитва. Най-естественото положение за молитва е да затвориш очите си и да се вглъбиш в себе си. Да насочиш погледа си нагоре, това значи да отправиш мисълта си в умствения свят, след това да слезеш в сърцето си, а оттам да отидеш в душата и в духа си. Посоката OA означава умствения свят в човека, OC – сърдечния свят, OB светът на душата и OD – светът на духа. Тези светове имат допирни точки помежду си. Първата и най-важна допирна точка е центърът O, където всички се сливат и откъдето черпят своите жизнени сили.
    Сегашните хора нямат ясна представа за света, създаден от Бога, поради което често изпадат във вътрешни смущения и безпокойства. Плаши ги мисълта, какво ще стане с тях. Ако обичат някого или ги обичат, страхуват се да не изгубят любовта си. Един човек може да те обича толкова, колкото той сам обича Бога. При това той ще те познава дотолкова, доколкото ти познаваш Бога. Той е готов да се жертва за тебе, ако ти се жертваш за Бога. Устойчивостта и постоянството в любовта на другите към вас зависи от вашата любов към Бога. Любовта ви към Бога определя любовта на ближните ви към вас. Сигурността на живота ви се определя също така от вашата любов към Бога и от Неговата любов към вас. Любовта е единствената сила, която регулира нещата. Трябва ли след това да питате защо е нужно да вярвате в Бога и да Го обичате? Някои мислят, че за да вярват в Бога и да Го обичат, трябва първо да Го познават, да Го видят. Това е невъзможно. Той е безграничен, всеобемащ, изпълва цялата вселена. За да Го видиш, трябва да Го ограничиш, а това е невъзможно. Той сам се ограничава, смалява се, става толкова малък, че никой не може да Го види. Обичайте Бога, вярвайте в Него, после ще Го познаете. Детето първо обиква майка си и баща си, после започва да ги познава, да се разговаря с тях. Някои си представят Бога като човек, подобен на техния баща. Отчасти това е вярно. Има бащи на земята, които донякъде могат да се уподобят на Небесния Баща, но повечето са се изменили, отклонили са се от правия път.
    Един въпрос, върху който най-много се е говорило и продължава да се говори, е Любовта. Въпреки това тя и до днес още остава неразбрана. Някои смесват Любовта с чувствата, други – с вътрешната сила и подтик, трети – с благородните прояви и т.н. Любовта събужда чувствата, мислите, благородните прояви, силата и подтиците в човека, но тя не е нито чувство, нито мисъл, нито благородна проява, нито сила. Тя е извън всички видими и невидими неща. Тя е нещо необятно, невидимо, неограничено, затова остава неразбрана. Тя минава и заминава край хората, вижда, че плачат и се радват, но не се спира да скърби и да се радва заедно с тях и да ги утешава. Тя знае причините за радостите и скърбите на хората. Вижда, че една майка плаче за умрялото си дете. Тя погледне към нея, нищо не казва, но изпраща друго дете, подобно на първото. Ако ѝ вземат и второто, изпраща ѝ трето. Любовта може да даде на майката колкото деца иска. Колко деца има рибата? – Стотици хиляди. Хората ядат децата на рибата, без тя да забележи колко липсват. Тя не знае броя им, нито ги познава и различава едно от друго. Хората, които минават за паметливи, не боравят с много думи в речта си. Направете опит, да видите с колко думи си служите в говоримата и в писмената реч. Обикновените хора си служат най-много с четири хиляди думи, а писателите – с около пет, шест, седем до осем хиляди думи. Милтон си служил с 8–10 хиляди думи. Шекспир – с 15 хиляди. Даже англичаните, като четат Шекспир, си служат с речник – не знаят всички думи. Как обогатява човек речта си? – С учене, с умствена и духовна работа. Който не обича да учи, да работи, оправдава се с отслабване на зрението си. От какво отслабват очите? От неправилен живот, от неправилни мисли, чувства и постъпки. За да усили зрението си, човек трябва да подобри мислите и чувствата си не по външен, но по вътрешен, духовен начин. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдат, той остава неуязвим. И да заболее, болестта ще мине и замине, не остава никакви следи. Коя е причината за това? – Чистата кръв.
    Следователно, за да издържате на болести и страдания, да се справяте лесно с противоречията си, изчистете мислите, чувствата и постъпките си. Това е тъй наречената вътрешна чистота. Който има тази чистота в себе си, кръвта му е чиста. Здравето, силата и разположението на човека се дължат на чистата кръв. В това отношение са правени много опити. Вкарвани са холерни бацили в човека с чиста кръв, но той не заболял. Вътрешната чистота прави човека привлекателен. Няма ли тази чистота, той отблъсква хората. Чистият човек създава около себе си приятна, здравословна атмосфера, която привлича хората. Нечистият няма такава аура и отблъсква окръжаващите. Благоприятната атмосфера се дължи понякога на чистотата на мислите, понякога – на чистотата на чувствата. Затова, ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите около главата му светло сияние, или ще усетите приятна, мека топлина около него. Значи причината за здравето и разположението на човека се крие в самия него. Който живее според законите на Бога, той всякога се радва на добро здраве и бодър дух. Такъв човек има малко противоречия. Не живее ли според великите закони на Битието, той е недоволен от себе си, от близките си, и вместо да се справи с мъчнотиите и противоречията си, повече се обърква. Всеки иска да излезе от дисхармонията в живота, но не знае как. Той е свързан с хиляди поколения преди него, които са грешили и предавали своите грешки на бъдещите поколения. Ето защо, за да изправи грешките си, човек трябва да надникне в миналото, където се крият, както добрите и положителни черти, така и отрицателните. Като работи съзнателно върху себе си, човек работи и върху ония, с които е свързан. Като изправя себе си, той изправя и своите близки. За пример, в миналото човек е работил много за развиване на личните си чувства. Днес те са спънка при духовното му развитие. Ако не може да се справи с тях, човек започва да страда и мисли, че хората не го уважават, не му се кланят, не го зачитат. Бъди извор, всички ще те уважават и почитат. Да бъдеш извор, това значи да даваш. Давайте на хората от богатството на своя ум, на своето сърце, на своята душа и те ще ви обичат, ще ви бъдат близки. Бъдете проводници на Божиите блага и енергии, за да ви търсят и почитат. Всеки се нуждае от нещо. Като задоволите нуждите му той ще ви обича. Христос казва: „Любете враговете си“. На този зов всички възразяват: „Невъзможно е човек да люби врага си“. Как ще любиш онзи, който ти е причинил страдания и пакости? Когато обичате онези, които ви обичат и ви правят добро, това е естествено; но да обичате онези, които не ви обичат и ви причиняват злини, е неестествено. Така е за хората, но не и за Христос, човек на Любовта. Когато ходите по улиците и се каляте, бързате да изчистите обувките и дрехите си, за да не внесете калта в къщи. Обаче от същата кал растенията вадят хранителни вещества, обработват ги и дават сладки плодове и хранителни продукти. Растенията заравят главите си в черната земя и се ползват от нея. Те намират в земята това, което хората не виждат и не знаят как да го използват. Растенията стоят с години заровени в земята и тихо, спокойно работят. Ние виждаме едно дърво, окичено със сладки, зрели плодове, но как са станали тези плодове, не мислим за това.
    Срещате един певец, възхищавате се от гласа му и пожелавате и вие да имате такъв глас. Срещате богат човек, пожелавате и вие да бъдете богати. Добро е желанието ви да имате хубав глас, да сте богати, но запитайте се как е постигнато това. Всяка дарба, всяка способност е резултат от взаимната работа на човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкия дух. Те са работили в съгласие, в единство, и днес човек се радва на своите плодове. Лесно е да се каже, че някой има силен дух, широка душа, светъл ум и благородно сърце, но как ги е координирал, как е работил, не знаете. При това, трябва да знаете къде се проявява силата на духа, на душата, на ума и на сърцето.
    Работете съзнателно върху себе си и не се страхувайте, че черната земя ще ви окаля и опетни; не се страхувайте и от нечистия въздух; не се страхувайте и от нечистата вода. От черната земя излизат сладки плодове. Ако няма абсолютно чист въздух, приемете и нечистия. По-добре е да приемете нечист въздух, отколкото да живеете без въздух. Той все ще ви даде нещо. Като влезе в дробовете ви, той ще се пречисти. Ако няма никаква вода, ще приемете и нечистата. Водата е проводник на живота. С други думи казано: Не бягайте от хората, не ги делете на лоши и на добри. Хората представляват черната земя, от която излизат всички храни и плодове. Водата представлява човешките чувства, а въздухът – човешките мисли. Не се страхувайте от чувствата и мислите на хората. И да има нещо нечисто в тях, те носят известно богатство в себе си. Учете се да трансформирате нещата, да отделяте чистото от нечистото. Не гледайте на човека като на грешник. Вие слагате черни очила на очите си и виждате нещата черни. Много естествено. Каквито очила сложите на очите си, такива ще виждате предметите. Помнете: противоречията в живота произлизат от недоимъка, а не от изобилието. Дойде ли изобилието, противоречията изчезват. Като се проповядва на хората да се обичат, да имат Любов помежду си, ние разбираме, да отворят широко сърцата си и да дават. Който има широко сърце, дава еднакво на всички. Той знае, че това, което е право за него, право е и за другите. Какво виждаме днес? Вълкът напада овцете и затова го преследват, убиват го. Защо? – Нямал право да яде овце. Човек коли овцете и ги яде, но имал право. Кой му дал това право? Ще кажете, че Господ му е дал правото да разполага с всички животни. Ето как разбираме ние даденото право. Бог живее във всички същества и чрез закона на жертвата позволява на едни да се жертват за други. Значи позволено е на овцата да се жертва, но само за онзи, който придобие нейните качества – кротост и смирение. Следователно позволено е на вълка да яде овце, но ако стане като тях. Остане ли си пак вълк, не му е позволено. Позволено е на човека да яде риба, ако придобие чистотата на рибата: не я ли придобие, не му е позволено. Позволено е на човека да придобива богатство, знание и сила, но ако част от придобитите блага дава на ближните си. Задържа ли всичко за себе си, тези блага не са от Бога. Няма да се мине много време, той ще ги изгуби. Човешките блага и придобивки са временни, а Божиите – вечни. Бог дава блага на човека само тогава, когато е готов да ги сподели със своите ближни.
    Всички търсят Любовта, но като ви каже някой, че ви обича, не вярвате в любовта му. Защо не вярвате? Не е ли по-добре да вярвате в Любовта? Ще кажете, че днес ви обича, но утре ще се отрече от вас. Оставете го, сам да се изпита. Вярвайте, че в дадения момент в него има поне един, който ви обича. По-добре ли е да каже, че не ви обича? Понякога е по-добре вълкът да не обича овцата. Кога вълкът не обича овцата? Когато е болна. Той я подбутне тук-там, помирише я и казва: „Оставам те свободна. Като оздравееш, пак ще те посетя“. Същото се отнася и до човешката любов. Добре е понякога да не ви обичат хората – ще бъдете живи. Обикне ли ви някой, непременно ще ви изяде. Страшно е, когато жената обикне мъжа, или мъжът – жената. Ако мъжът работи някъде, целият ден е като замаян. И жената се обърква от любовта на мъжа. Любов, която обърква и замотава хората, е човешка, користолюбива. Стремете се към онази любов, която повдига човека и го разширява. Тя внася мир и спокойствие в човешката душа. При тази любов човешкото сърце се отваря за всички хора, не само за едного. Обикнете Онзи, Който отваря сърцето ви за всички хора, Който ви дава подтик към всичко разумно, велико и благородно.
    Каквито са законите при яденето, такива са и при Любовта. Наблюдавайте как яде гладният и как – ситият. Когато яде гладният, приятно ти е да го гледаш и в тебе се явява желание да ядеш. Всички движения на устата и на лицето му са хармонични. Той хваща и огъва хляба с красиви и хармонични движения. Когато ситият яде, в него се забелязва недоволство: яденето не било достатъчно осолено, маслото било малко, хлябът не бил пресен. Лицето му е навъсено, веждите – свити. Движенията му са неправилни и дисхармонични. На същото основание казвам: Когато Любовта влезе в душата на човека, целият свят приема за него друг изглед. Където погледне, всичко му се усмихва. Цялата природа се радва и весели с него. Това е човекът, който гладува и жадува за Любовта. Не гладува ли вътрешно за Любовта, колкото и да говори за нея, човек е все недоволен. Каквото благо и да получи, ще намери, че нещо му липсва. Цялата природа, целият свят са затворени за него. Казват, че любовта била неразбрана, но има нещо разбрано в нея. Кои неща наричаме разбрани? Които са в съгласие с духа, с душата, с ума и със сърцето на човека. Като влезете във връзка с разбраните неща, те ще ви дадат нужната светлина, да разберете неразбраните.
    Сегашните хора се нуждаят от ново знание, да прилагат Любовта правилно. Това подразбира, да се отнасят еднакво и към стари, и към млади. Обичайте и старата баба, както младата мома. Старата баба се е маскирала, не виждате красивото и лице, но тя има по-големи опитности и знания от младата мома. Ще дойде ден, когато ще хвърли маската си и тогава ще видите какво богатство носи тя в себе си.
    Като ученици на живота, стремете се да реализирате идеала, който новото учение поставя като задача на всички. Той се изразява с една дума – служене на Бога с духа, с душата, с ума и със сърцето. Не отлагайте изпитите си за онзи свят. Тук трябва да ги издържите. Ако не ги издържите и отидете на онзи свят, веднага ще ви върнат назад. На онзи свят не е позволено да се правят грешки. Който направи една грешка, връщат го на земята да я изправи. Престане ли да прави грешки, човек може да остане там. Който поправя грешките си и не прави нови, той е добър певец; който прави грешки и не ги изправя, всякога го освиркват; онзи, който не прави вече грешки, на него ръкопляскат.
    Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил.
    Беседа от Учителя, държана на 17 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.
  11. Розалина
    3. Дайте ни от вашето масло

    3-та Неделна беседа, държана от Учителя на 11 октомври 1931 г., София, Изгрев.
    „А безумните рекоха на разумните: „Дайте ни от вашето масло, защото светилниците наши угаснуват.““ 1)
    (10 ч. 20 м. Приятно, хубаво време. Слънцето топло грее.)
    „Отче наш"
    „В начало бе Словото"
    Ще прочета 25 глава от Евангелието на Матея.
    „Имаше человек, проводен от Бога"



  12. Розалина

    Роденият

    От Розалина,

    Роденият

    10-та беседа, държана на
    30 ноември 1941 г., неделя, 10 ч. с.
    Изгрев. София


    Казвам: Животът е наука, в която човек трябва да създаде най-благоприятните условия за себе си. Най-първо човек трябва да вярва в това, което другите носят заради него. Някой казва: Вътрешен живот. Ние преди да дойдем на земята бяхме отвън. Щом дойдохме на земята сме отвътре. Сега някой ще каже, че вътрешният живот е най-важен. Относително е така, но във външните условия животът не може да се прояви. Без въздух не може да се прояви, без топлина не може, без храна не може, без окръжаващите хора не може. Един философ, за да философствува, трябва да има някаква среда, която да се интересува от неговата философия. В какво седи философията на нещата? – Да намериш отде излязла водата, щом като намериш, каква философия става? Далеч си от извора, може да философствуваш, но дойдеш до извора, каква философия ще имаш? От извора повече не може да идеш, каква философия ще имаш. Значи преди философията има друга наука, с която хората са запознати. Всичките науки в света, каквито и да са , помагат на човека, те са пътища да се домогне човек до Божествената Любов. Ако си поет, поезията е път за Любовта, философията е път за любовта. Та казвам: Всичките други науки са път за Любовта.

    Ако житното зърно не падне и не умре, то само остава, няма живот; ако умре, има живот. Та казвам: Ако човек не мине през смъртта, той не може да влезе в живота. При сегашните условия, при които се ражда, той трябва да умре. То са две състояния – едното смаляване отгоре, от невидимия свят. И ангелите, големите същества, когато искат да се въплотят и те се смаляват. А пък когато един човек иска да влезе в небето и той трябва да се смали. В онзи свят ще растеш и там има растене. Като идеш в оня свят ще растеш. Кой от вас помни 9-тях месеца, когато сте били в утробата на майка си? Нищо не помнят децата. Макар, че съществува това нещо, може ли да го докажеш. Да докажеш на детето, че е било в утробата на майка си? – Не можеш. Ако не вярваш на другите хора, как ще ти докажат? Казвам: Сега ние сме в утробата на природата, на земята, тя е майка ни сега. Трябва да ни роди, едва сега сме се събудили. Някой пясък още не се е събудил, някои животни постепенно се събуждат. Човек се е събудил и е дошел до самосъзнанието, разбира страданията и радостите. Остава му още една степен, дето да влезе и да живее без страдание.

    Сега ние се плашим от голямата работа. Казва: Труд трябва. Духовният човек трябва да работи, светският трябва да се труди, лошият трябва да се мъчи. Мъчението е едно училище, трудът е едно училище и работата е едно училище. Това са степени. В какво седи мъчението? При мъчението, материята е гъста, при труда е по-рядка, при работата имате най-добрите условия, при които може да се развивате. Казвам: Вие може в кръвта си да носите мъчението. В какво седи? Ако кръвта ви е много гъста, ще се мъчите. Ако кръвта ви е по-рядка, ще се трудите, ако е така нормална, кръвта ви, както природата я (е) създала, без примеси, вие ще работите. Само в една чиста кръв – под думата чиста кръв разбирам, кръв, в която човек може да работи и всяка работа му е приятна. Щом се мъчиш, щом се трудиш, трябва да поправиш кръвта си. Сега например как се поправя кръвта? Вземете всеки от тия цветове, то са сенки. Червеният цвят е сянка на една реалност, портокаловият цвят е сянка на една реалност, зеленият цвят е сянка на една реалност, жълтият цвят е сянка на една реалност, синият цвят, ясно синият, тъмносиният, виолетовият, това са (в)се сенки. От сенките ще намериш реалността. Реалността на един червен цвят в какво седи? Каква трябва да бъде кръвта. Вечерно време вземете една от тези електрическите лампи, отворете лампата и турете под ръката. Ще видите тъмно в средата, но наоколо ще видите един червен цвят, който приблизително показва, какво е състоянието на кръвта. Препоръчвам ви да си имате една лампичка и всяка вечер да наблюдавате има ли промяна в кръвта, в цвета. Някой художник като гледам картините му, виждам колко е успял. Някои са с много сенки са, неверни са. Някои са много светли, и те са неверни. Щом погледнеш един естествен цвят, донася радост, погледнеш естествения цвят, той те интересува. Всичко онова, което нас ни интересува, то е естествено. Ето аз какво разбирам да ме интересува. Всяко нещо, което заинтересува моя ум, всяко нещо, което интересува моето сърце, което интересува тялото ми, то е реално. Светлината, която събужда мисълта в мене, топлината, която събужда моите чувства, силата, която събужда моята деятелност, те са реални, аз съм вече заинтересуван от тях. Казвам: Червеният цвят трябва да ви доведе до чувствата, чувствата трябва да ви доведат до Любовта. Но вас ви трябва знание. Някои мислят, че без знание може. Най-първо ще се запознаеш със знанието, ще се запознаеш с истината и тогава ще влезеш в света на Любовта. Някои мислят, че като имат Любов, наука не им трябва. Хубаво, не знаеш как да се обхождаш с хората, не знаеш как да се обхождаш със себе си. Ако си грубиян и постоянно удряш крака, изпочупиш го, ръцете, всичко туй, лицето погрознее, на нищо стане човек. Трябва да имаш обхода с очите си, трябва да имаш обхода с носа си. Някой хване носа и го разтърси.

    Някои казват: Не ме обичат. Не те обичат, защото и ти не обичаш. Нямат добро мнение заради тебе, защото и ти не разбираш. Свобода не ти дават, че и ти свобода не си даваш, на себе си. Дай свобода на онова, което Бог ти е дал. Ти не уважаваш Господа, Който е вътре в тебе и постоянно правиш скандал в себе си, искаш другите да те считат за гениален. Така не се възпитава човек. Казвам: Тия неверните работи, които съществуват в религията, в науката, всичко туй трябва да се оправи. Не че е лошо, може да е потребно така, но новото, което иде, ще измени това. Иде време, когато въздухът на земята ще стане по-рядък и всичките хора, които са свикнали да дишат гъстия въздух, ще се задушат. Рядък ще стане въздухът, ще започнат да дишат бързо, после светлината и топлината ще се увеличи. Твоите очи, ако не са привикнали при ярката светлина, ще започнат да мижат и тя ще ги ослепи, тази светлина. Топлината, която ще се увеличи, ако вашето сърце не се приспособи към топлината, какво ще стане?

    Казвам: Трябва да имате вяра. И светията може да направи погрешки. Щом влезе съмнение в душата, вярата не е от изключителната. Всяка силна вяра изключва съмнението.

    Господ не съди никого. Като идеш при Господа кажи: Това направих, каквото наказание ми се даде, ще го понеса. Вие ще започнете да гледате да ви се намали наказанието. То е хитрина. Децата плачат, жените плачат и мъжете плачат. Някой мъж като заплаче, жената казва: Заплака! – Смилява се. Докато не види да плаче, кораво е сърцето ѝ, като заплаче, смекчи се сърцето И без плача, тя трябва да знае, че той има правата мисъл. Ни най-малко не правя упрек. Плачът е едно благословение. Човек да плаче и никой да го не знае. Мъжът да има свещена кърпа, като заплаче никой да го не вижда. Жената като заплаче и нея никой да не вижда. И детето като заплаче и него никой да го не вижда. В тайно да плачат, на затворена стая. Сега като заплачат хората, сълзите отиват в калната земя. Такива свещени работи, не ги ценим и повреждаме само очите си така. Аз и друг път съм казвал, да си носите кърпа в джоба, с която да събирате сълзите, като плачете. Очите се повреждат, когато сълзите падат на земята и когато сълзите падат на нечисто място. Между сълзите и вас има вътрешна връзка, вие не можете да се освободите. Та казвам: Не само между сълзите, но ти кажеш една дума, има връзка между тебе и тази дума. Ти разправяш и казваш: вятър, този вятър те държи. Направиш една постъпка и ти си свързан с тази постъпка.

    Казват сега: Новото учение. Новото учение седи в това, че като видиш някой да плаче, да извадиш своята кърпа, да кажеш: Сестро, позволи ми да си взема една от твоите сълзи за спомен. Ти казваш: Разплакала се. Това е Божи извор, който тече, вземи от него! А пък сега, ето къде е погрешката. Сълзите трябва да падат на място. Сега казват, че сълзите били огън, който гори. Не говоря за сълзите, които горят. Аз говоря за онези сълзи, които оплодяват живота. Ако плаче, човек трябва да бъде за оплодяване на неговата мисъл, това трябва да бъде за оплодяването на неговото сърце и ако плаче, това е за оплодяване на неговото тяло. Сълзите са едно благословение. Ние плачем и не знаем защо плачем. Плачем за ума си, да дойде тази влага в ума. Сега ще кажете: Как да стане това? Сега вземете по една саксия – това поне сестрите могат да го направят, да направите един биологически опит, – вземете една саксия с цвете и щом заплачете сълзите ви да падат върху цветето, за да определите какви са качествата на сълзите ви. Ако това цвете изсъхне, сълзите не са на място. Ако след като плачете, расте хубаво, вие да се радвате. Цветето цъфне хубаво, казва: Много благодаря, че ме поляхте с вашите сълзи. Направете един опит да видите, горят ли сълзите, светят ли или сила имат. Сълзите имат светлина, имат топлина, имат и сила. Толкоз хиляди години са минали без да поливаме цветята! Небето отгоре ги полива. Някои от вас, когато плачете, идете в гората и там да падат. Гледайте на сухата земя да не падат. Казвам: Никога не плачете на сухата земя! Христос заплака и какво стана от Йерусалим? Има един плач, който е за несретите в живота. Младата мома плаче, понеже е разлюбена; мъжът плаче, понеже е разлюбен; детето плаче, понеже е разлюбено; чиновникът плаче, понеже са го уволнили. Тези сълзи не са на място. Като те назначат чиновник да си поплачеш; като се родиш да си поплачеш; като прочетеш хубава книга да си поплачеш; като четеш една книга, да дойде умиление, че две три сълзи да капнат, тури ги в кърпата, да седят. Туй, което си прочел, тия неща ще пораснат. Четеш книга, не я поливаш, казваш: Празна работа! Човек ще остарее, ще умре. От обикновените картини, никой не се нуждае от тях, но от една гениална картина и ангелите се интересуват от нея. Един човек, който внася Божествената светлина в ума си, ангелите се интересуват от него. Един човек, който внася Божествената топлина в себе си, напредналите същества се интересуват от него. Щом те се интересуват, домът ще тръгне напред: жената, децата, слугите, всички ще бъдат добре. Ние, съвременните хора, трябва да приемем Божествената Любов, трябва да приемем Божественото знание, и Божествената сила, ако искаме да бъдем щастливи. Ние сме отлични критици: Този не живее добре и онзи не живее добре. Как трябва да се живее? Някой път аз виждам какви разположения имат хората. Като дойде някой човек при мене, заражда се в мене желание да го бия. Защо в мене се заражда желание да му ударя една плесница? Като се приближи до мене, дойде ми тази мисъл. Казвам му: Ти обичаш да потупваш децата си. Така е, казва. Той ми предава своето разположение. Дойде друг човек до мене и в мене се зароди желание да зная. Това не е мое. Дойда при гениалния художник, роди се желание да рисувам. Дойда при някой музикант, роди се желание да свиря. Зная, че това състояние е негово. Като дойда до един, който не знае да свири, не върви. Казват: С какъвто дружиш, такъв и ставаш. Не че ще станеш като него, но ще се обвържеш, няма да имаш подтик, като дойдеш до песимиста, казва: Животът няма смисъл. И ти казваш: Няма смисъл!

    Роденият най-първо трябва да се учи от баща си, от майка си, да се учи от своя учител, от своите окръжаващи приятели, да се учи от природата. Казвам: На всички ви е потребно знание, светлина, която да ви доведе до Любовта, топлина, която да дава смисъл, защото красотата трябва да дойде отпосле. Най-първо трябва да се внесе съдържание в един предмет и неговият израз отпосле ще дойде. Без Любов не може да придобиете красота и свобода. Тъй турете: Без Любов красота и деятелност не могат да дойдат в човека. Казвам: Тъй ще поставите: Любовта е път за постижение на всичко онова, което човешката душа желае. Всеки ден по този път ще вървите и тогава ще имате всичките постижения. Роденият ще направи това. Любовта е път за постижение на всичко онова, което човешката душа желае и което Бог е определил. Цялата вселена е създадена като предметно учение. И в цялата вечност има за какво да се учи.

    Та сега ви желая: Топлина на сърцето ви, с която да дойде съдържанието на живота!

    На земята трябва да зачитаме и сенките, понеже онези, великите хора в света, които са достигнали своето съвършенство, ако човек дойде в сянката му, този човек оздравява. Цялата земя е създадена от сенките на съвършените същества и ако дойдем в съприкосновение със сенките им, пак ще се повдигнем.
  14. Розалина
    Всеки човек е пътник в живота. Като тръгва на път, някой започва още в началото с голяма бързина, а към края постепенно забавя хода си - уморил се е вече. Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си. Соломон постъпва по първия начин: отначало започва бързо и към края забавя хода си - изпитва вътрешна умора. Прочетената глава е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла. Всяка глава от Писанието е един вкусен обяд, с който можете да се нахраните. Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо. Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде. Поуката, която можете да извадите от тази глава е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко, той сам е виновен за това. - Къде се крие вината? - В неразбирането на живота.

    Молитвата е свободен акт, който произтича от душата. Тя не е насилствен, принудителен акт, който произтича от страх, от мъчнотии и страдания, в които човек изпада. Малко хора могат да се молят, както трябва.

    Днес всички проповядват разбирателство между хората, въпреки това и те не се разбират. Преди всичко, вие не знаете, кой човек ви говори по човешки и кой - по Божествен начин. - Защо? - Защото сам по себе си човек е още раздвоен: външно говори едно, а вътрешните му подбуди са други. Някой казва, че хората трябва да бъдат добри, а вътрешно си мисли друго. Той си казва: С добро работите не вървят напред. - Питам: ако работите не се нареждат с добро, със зло ли могат да се наредят? - Човек трябва да се стреми към единство в живота си: като говори за доброто отвън, да го прилага и вътрешно. Защо трябва да се говори едно, а да се върши друго?

    Какво трябва да прави човек, за да не остарява и работите му да се нареждат добре? - Той трябва да следва Божиите закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човек не е сиромах, но не знае, как да намери богатството, което е скрито в него. Той не е невежа, но не знае, как да се ползва от знанието, което е придобил. Той не е слаб, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмяна между вашите ближни. Без да влага своите капитали в обръщение, човек иска да придобие опитността на стария. Понеже нищо не прилага, вместо да придобие опитността на стария, той придобива неговата форма и един ден, със съжаление казва, че е остарял, че краката го болят, че за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота.

    Старият се отличава по това, че се е натоварил повече, отколкото трябва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастен. Много естествено, че ще бъде нещастен. Коя жена, или кой мъж са щастливи? Докато жената е мома, радостна е, свободна, няма товар на гърба си. Като се ожени и роди няколко деца, товарът и става тежък и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външен път? Възпитанието става в един момент. Когато детето се ражда, в един момент само майката прави едно движение, с което му дава направление - нагоре или надолу. От това направление, от този подтик се определя бъдещето на детето. Щом направи това движение, тя трябва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мъчи да му влияе. Вложи доброто в детето си, дай му права насока на мисълта и го остави свободно. То ще върви вече по пътя на доброто и на правата мисъл. Каквито отклонявания и да прави в живота си, то всякога ще следва пътя на доброто и на правата мисъл. Много от идеите на човека или следват пътя на доброто, или постоянно се отделят от него. Казва някой, че води духовен живот, а при това всеки ден пада и става по десет пъти. Какви идеи, какъв духовен живот е този, в който човек по десетина пъти на ден пада и става?

    Днес всички хора казват, че религията трябва да съществува. Коя религия трябва да съществува? Всъщност, днес има много религиозни форми и то почти толкова, колкото хора има в света. Всеки човек има известна религиозна форма, която изпълнява. Обаче, трябва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни форми в едно, както общият знаменател обединява всички знаменатели в едно цяло. Хората се страхуват, като се обединят, да не изгубят себе си, своята личност, т.е. да не се претопят. Не само че няма да се претопят, но по-лесно ще се види, кой е по- голям и кой по-малък. Важно е, че числителите на дробите, които имат общ знаменател, са различни. Значи, когато числителите на хората са различни, те лесно се познават. Привеждането на дробите към еднакъв знаменател се отнася и към мислите и чувствата на човека. И те трябва да се приведат към еднакъв знаменател, за да се обобщят и да се разбере отношението, което съществува между тях.

    Често хората губят реалното за нереалното. Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в действителност. Това е невъзможно. Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено. Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай. Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят. Каква по-голяма заплата от тази можете да очаквате? Ако за малкото добро получавате одобрението на разумните същества, колко повече ще получите за голямото добро, което сте в състояние да направите. Човек може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди. Ако съзнанието ви е будно и можете да почувствате одобрението на разумните същества, вие сами познавате, че сте постъпили добре и разумно.

    И тъй, не се стремете да бъдете добри, но постъпвайте разумно. Да се стремиш да бъдеш добър и благ, това значи, да си приписваш качества, които само Бог притежава. Когато Христовите ученици се обърнаха към Христос с думите "Учителю благи", Той им отговори: "Не ме наричайте благ". Само Бог е благ, защото във всеки момент дава на всички живи същества, каквото им е нужно. Може ли човек да задоволи нуждите на всички същества, или поне на всички хора? - Не може. Следователно, човек не може да бъде по-добър, отколкото му е дадено. Ако в даден случай може да прояви микроскопическо добро, това му е достатъчно. Искаш да бъдеш добър, а при това грешиш. За да не грешиш, стреми се да бъдеш разумен, да постъпваш разумно. Ако постигнеш това, благодари на Бога, че си могъл да проявиш нещо, което е вложено в тебе. Внимавай да не изгубиш малкото заради голямото. Спри вниманието си върху малките работи в живота и постъпвай разумно. Ако не спазва това правило, човек се натъква на големи недоразумения, мъчнотии.

    Помнете: От вас се изисква, първо да проявите разумността си, а после добротата. Доброто е завършен процес, резултат на нещо, а разумността е процес в развитието си. Следователно, човек е пътник: минава край едно място, където вижда събрани дръвчета за огън, които чакат само една искра, за да се подпалят. Твоя длъжност е да драснеш един кибрит, да запалиш огъня и да продължиш пътя си. По-нататък, кой ще поддържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти няма защо да се стремиш да бъдеш добър, за да те хвалят хората. Ако бъдеш добър за тях и поддържаш огъня им, ще бъдеш лош за гората и за дръвчетата в нея. Разумният човек никога не сече горите, да си прави огньове и да се грее. Лятно време той събира слънчева топлина и светлина, слага я в специални съдове, за да има резерва през зимата. Щом дойде някой изстинал или замръзнал човек при него, той отваря един от тези съдове и му казва: Грей се, колкото искаш! - Така постъпват и светиите. Те не само ти дават възможност да се грееш на събраната от тях слънчева енергия, но са готови даже да пълнят вашите празни съдове. Който не носи празен съд, светията го бие. Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нямате празен съд, в който да ви даде част от своята светлина и топлина. Значи, който не е готов да получи Божието благословение, той страда.

    Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре. Защо трябвало да ги бият и те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.
    Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: Бог да благослови! - Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: Бог да благослови! Бог да наспори! - След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното - боя. Беят го запитал: Какво още искаш? Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост! - отговорил беят. Хора, като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига! Всеки, който казва на Божието благословение "стига", тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.

    И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичат от неразбиране на живота. Съвременните хора се стремят към щастие, а въпреки това, водят един неестествен живот, който не е съгласен с великите закони на Битието. Бог е създал света, за да се учат хората, а не да бъдат щастливи. Задачата на човека е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бъде доволен и благодарен за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здрав, и когато е болен. Същевременно, човек трябва да работи при всички положения на живота: и като богат, и като сиромах; и като учен, и като невежа. Да работиш, това е естественото положение на живота. Учеността, богатството, силата, това са резултати на работата. Учен си, понеже си работил; богат си, понеже си работил; силен си, понеже си работил.

    Сега, стремете се да приложите нещо за себе си от това, което днес чухте. Ако го приложите за себе си, ще разберете вътрешния смисъл на естествения живот и неговите естествени прояви. Ако искате да го приложите за хората, ще се натъкнете на големи противоречия.


    Източник: 128. Естествени прояви на Любовта
  16. Розалина
    Самоотричането е духовна Любов. Страданието е материал, който след като обработиш, ще получиш Радост. А самоотричането е материал, от който се образува Ангелската любов. Ангелът, само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в Рая и идва на Земята да помага. Сам слиза да помага, само като помисли за Бога, а не по заповед. Човешката и Духовната любов са материал за Божествената Любов. Човешката любов започва с щастие и свършва с нещастие, без изключение. Ангелската любов започва с нещастие и свършва с щастие. А Божествената Любов започва с блаженство и свършва с блаженство.
    Полезно е човек да се занимава с изучаването на Любовта. Например да проучва това, което е писано в беседите върху Любовта, защото по този начин идват много красиви и велики прозрения, идват просветления отвътре за същината на Любовта. Трябва да се изучават беседите! И не е важно само четенето, но каквото четем, да го прилагаме и да правим опити. Защото без опити нищо не може да се постигне. Иначе ще има схоластика.
    Братът попита: „Голямо впечатление ми направиха думите Ви в една от последните беседи, че Любовта на Христа към всеки човек е по-голяма от Любовта на Данте към Беатриче, и постоянно размишлявам върху това от няколко дни, но как да работим, за да се отварят изворите на Христовата Любов и да станем проводници на тази Любов?“
    Правете опити. Ето един такъв: видиш повяхнало цвете; полей го колкото е нужно и ще бъдеш свидетел на това, което ще стане. Това е опит. Цветето символизира човек или друго някое същество, а поливането означава изпращане към него струя от Любов. Като видиш един човек или друго същество, изпрати му струя от Любов. Друг един опит за Любовта: да проявим Любов към един болен човек и ако се излекува, това показва, че я имаме. Промяна трябва да става и в този, който обича, и в този, когото обичат. Ако не стане промяна в онзи, който обича, не може да стане промяна и в онзи, когото обичаш. Не може Божията Любов да мине през нас и да не остави нещо от себе си. В това отношение трябва научно да се правят опити. Ако обичаш някого, внасяй чрез своята Любов Светлина в ума му, Топлина в сърцето му и Сила в тялото му. Преди всичко, трябва да стане здрав. И ако не можеш да направиш това, тогава каква е тази любов? Но за да внесеш тази промяна в него, промяна трябва да стане в теб. Ти сам да преливаш и ще се предаде от теб на другия. Казано е Любете врага си, но как? За врага трябва да се употреби една Любов, която да го обезоръжи. Има начини, които трябва да се опитат, а не сухи, схоластични системи. Не може само да говорим на теория за Любовта, а трябва да правим опит що е Любов, що е справедливост. Трябва да имаме право схващане за нещата и то според Божествената наука.

    Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите
  20. Розалина
    11. Те свидетелстват
    Беседа от Учителя, държана на 19 декември 1926 г. в гр. София.

    „Делата, които аз правя в името на Отца си, те свидетелстват за мене.“ (Йоан 10:25)
    Ако искаме да познаем вътрешното съдържание на житното зърно, или на семка от някое плодно дърво, трябва да ги поставим в условия, необходими за тяхното развитие и проявление. Външният, физическият или проявеният свят представлява форми, методи, чрез които живата природа е работила и продължава да работи и до днес. С тия методи трябва да работят и съвременните хора. Всеки човек, който иска да добие истинското знание за живота, да намери начините за засилване на своето тяло, за облагородяване на своето сърце и за развиване на своя ум, той трябва да разбира и прилага в живота си законите за физическото си тяло, както и тия за чувствата и мислите. Не е достатъчно човек само да знае законите, но той трябва да ги прилага.

    Съвременните хора правят ред опити със силата на мисълта, като изучават резултатите, които тя произвежда. И вие можете да правите такива опити. Ако поставите в тиха вода един сал дълъг 10 метра и широк 5 метра, и обикаляте около него без да мислите нещо за неговото движение, той няма да се помръдне нито един милиметър от мястото си. Обаче ако силно концентрирате върху него, искате той да се подвижи и да тръгне, няма да се минат много дни, и ще видите, че салът започва да се движи. С мисълта си човек може да накара и къщите да се движат. Велика и мощна е силата на мисълта! Например, някой човек иска да отиде във Варна, но условията не му благоприятстват. Какво може да направи за реализиране на това желание? Той може да направи следния опит: всеки ден да изказва мисълта “аз ще отида във Варна”. Ако постоянства в това ден, два, три, месец, два, три, най-после условията ще се подредят, и той ще може да реализира своето желание. Някой иска да стане учен човек; друг иска да стане добър човек. Всеки ден ще изказват в себе си мисълта “ще стана учен човек”, или “ще стана добър човек”, докато най-после придобият това, което желаят. Всеки човек, който не постоянства в своите желания, нищо не може да придобие. Божествено е човек да постоянства в постигане на своите добри мисли и желания. Желаеш ли нещо, ще казваш: “Ще бъде, ще бъде, ще бъде”, докато най-после стане. Същевременно човек трябва да знае значението и силата на думите, с които си служи. Вземете, например, думата “мога” в българския език. Тази дума е фатална, но човек, като не разбира значението и смисъла й, употребява я, без да се замисля, какви са нейните последствия.
    Когато някой човек каже “мога” ще стане точно противоположното. Това показва, че този човек не е разбрал смисъла на тази дума. Думата “мога” произвежда голяма катастрофа в живота на хората, ако те не знаят, как да я употребяват. Буквата “М” означава смърт. Буквата “О” е индийски знак, който означава празнина. Арабите са турили в тази празнина точка, която е център. Точката няма никакво измерение. За всеки човек, който употребява думата “мога”, без да разбира нейния смисъл, казват, че той гони вятъра. Такъв човек пише на своята възлюбена: “Аз мога да се оженя за тебе, но... Мога да ти дам пари, но... Мога да дойда с тебе, но...” На това “но” всички хора спират. Този човек пък, който е получил такова писмо, започва да размишлява и си казва: “Какво ли иска да каже този господин?” Питам: Колко точки има това писмо? Започвам да броя: 1, 2, 3, 4, 5, 6...10 точки, т.е. 10 нули. Какво означават тия десет нули? Те подразбират: аз мога да се оженя за тебе, но ще имаш десет големи разочарования, от които главата ти ще побелее. След това момата пише на своя възлюбен: “Аз мога да се оженя за тебе, но...” То значи: аз мога да се оженя за тебе, но трябва да знаеш, че обичам обществото, обичам баловете, обичам да се обличам хубаво, модерно, да бъда първа в обществото и т.н.” Още какво означават точките след съюза “но”? Те означават: ако ти се съгласиш да изпълниш всички мои желания и капризи, скоро ще намериш затвора; ако искаш да бъдеш свободен, откажи се да желаеш това, което аз мога. Същото нещо, преведено на астрологически език, подразбира: астрологическите знаци на тия две същества не се съвпадат, поради което те не могат да влязат в брачни отношения помежду се. Между тия две същества няма никакво съответствие. Те представляват страни от разнородни уравнения, които нито се намаляват, нито се увеличават.
    И тъй, всеки човек трябва да наблюдава и изучава себе си, като продължава работата си оттам додето е достигнал. Всички хора са пътници и трябва да знаят, че се намират в свят на постоянни промени.

    Човек трябва да приеме и да разбере, че той е живо същество, малка единица, която е дохождала много пъти на земята и ще дохожда още много пъти, докато най-после завърши своето развитие. Всички съществувания на човека представляват части на едно уравнение, което пък е част от система уравнения. Когато човек свърже всички части на уравненията в едно цяло, той ще разбере дълбокия смисъл на онзи живот, който Бог първоначално е вложил във всяка душа. Някои хора казват: “Ние се съмняваме в съществуването на задгробния живот.” - Това е много естествено. Нима мравите знаят за съществуването на България, или на друг някой народ? Нима те знаят, че съществува някакво християнство и че навред по света се държат разни проповеди, беседи и речи за християнството? Мислите ли, че маймуните в Африка или в друг някой континент знаят нещо за съществуването на християнското учение? Щом ние се съмняваме, не се ли намираме в положението на тия мрави и маймуни? В този смисъл, когато говорим за културата на онзи свят, ние подразбираме всички разумни същества, които са завършили своето развитие преди милиони години още и днес направляват целия космос. Някои от тия същества направляват слънчевата система, други - живота на някои планети, трети направляват отделните народи - българския, английския и др., четвърти направляват водите, пети - растителността в света и т.н. Според степента на своето съзнание и развитие, всяко същество изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени от тия разумни същества, които се грижат за тях и направляват живота им.

    “Делата, които аз правя в името на Отца си, те свидетелстват за мене.” На какво се дължи силата на Христа? В чие име Той правеше всичко? Някои казват, че Христос не е учил никъде. Всичко, което правеше Христос, свидетелства за Неговите обширни знания. Той възкресяваше мъртвите, очи на слепи отваряше и т.н. Христос казва на учениците си: “Ако не разбирате земните работи, които ви казвам, как ще разберете небесните?” Когато Христос говори, за небесните работи, това показва, че Той е подразбирал великите мистерии на слънцето. Той бил запознат с еврейската кабала, с източната философия и с ред други науки. Важното за човека е да превъзмогне всички ограничителни условия на тялото, на ума и на сърцето си. Например, дойде ви на гости хремата. Какво правите тогава? Вие се изплашвате и казвате: “Ще извикам някой лекар, иначе може да се явят известни усложнения и да умра.” Казвам: Хремата ви е посетила, за да изпитате силата на вашите мисли и чувства, да проверите себе си. Който иска да се лекува лесно от хрема, нека приложи следното средство: дойде ли зимата, нека си купи поне 1’000 парчета праз лук и щом го хване хрема, да яде по 3-4 пъти на ден праз. Българинът по естество е практичен; той търси лек в народната медицина и е дошъл до следните резултати: като заболее от треска и от хрема, употребява праз. Коя е причината, дето празът може да лекува? Какви свойства има той? Празът е тънък, висок като топола. Той не е топчест, като лука, и с това празът иска да каже: “Който не иска да страда от треска и от хрема, нека стане идеалист, нека стане тънък и висок, като мене.” Според теорията на Луи-Куне, когато човек започва да затлъстява, лесно заболява от треска и хрема. Всички излишни мазнини от тялото на човека трябва да се премахнат и да се заместят със здрави мускули, каквито животът е вложил пътвоначално в него. И костите на човека трябва да бъдат чисти, непокварени, за което той трябва да се храни с чиста храна, която всякога да приема с благодарност. Не яжте никога храни, които са почнали да се разлагат. За предпочитане е в такъв случай да ядете само препечен хляб, отколкото да ядете месо, което е почнало да се разлага.

    Ние, съвременните хора, имаме отношения, както към настоящето, така и към бъдещето, за което трябва да мислим. Нашият живот не трябва да се заключава само в прекарване на някакви си 30-40-50-60 години и да мислим само за ядене, за пиене, за лягане, за ставане, за ред удоволствия и да се страхуваме, че може да изгубим богатството си, къщите си, децата си, но трябва да се замислим и за бъдещето, в което неизбежно се поставяме. При това, всеки трябва да знае, че тъкмо туй, от което най-много се плаши, ще дойде: и смъртта ще дойде, и болести ще дойдат; и богатство, и деца - всичко ще изгубим. Какво може да ни ползва такъв живот?

    Сега всички хора трябва да се впрегнем на работа, да се учим, как да изпълняваме волята Божия. Да впрегнем сърцето си на работа, да впрегнем ума си на работа - това е задачата на съвременните хора. И тогава всички хора ще могат да говорят разумно, велики неща помежду си и всички ще се разбират. Казвам: Бъдете гневливи, но огън да излиза от вашия гняв! Виждам, някой човек цъка, цъка, но никакъв огън не излиза от неговия гняв. Когато вашият гняв произвежда огън, аз ви похвалявам; когато вашият огън произвежда топлина, аз ви похвалявам; когато тази топлина произвежда мекота, аз ви похвалявам; когато тази мекота произвежда вода, аз ви похвалявам; когато тази вода произвежда чистота, аз ви похвалявам. Да разбирате смисъла на своя живот - това е великото учение в света.

    Казвам: Всички трябва да имате тази вътрешна сила в себе си, та като махнете с пръста си и кажете, че нещо ще стане, моментално да стане. Не е достатъчно само да казвате, че Учителят тъй казва, или този и онзи така казват, но да имате и вие някакви резултати. Опасно е обаче, за всеки едного да не се спъне и усъмни във вярата си, като онзи руски проповедник баптист, който, един ден като проповядвал на своите слушатели за чудесата на Христа, дошъл до стиха, дето се казва, че Христос отворил очите на слепия. В това време една мисъл му се внушила да излезе вън от събранието и да отвори очите на един слепец, който се намирал някъде на около стотина метра от събранието. Той веднага се вдъхновил от тази мисъл и пристъпил към нейното изпълнение. В това време започнал да си мисли, как цяла Русия ще започне да говори, че еди-кой си руски проповедник отворил очите на един слепец, както е направил Христос преди 2’000 години. Като се приближил към слепеца, у него веднага се явява съмнение и си казал: “Ами ако не прогледа?” Всички хора там се спъват: “Ами ако не прогледа?” Не, ще прогледа - нищо повече!
    Ще ви приведа един пример за резултатите на силната вяра. Този случай е действителен факт. Един господин прекарал някакви големи сътресения и в резултат на това той ослепял, оглушал и онемял. Една вечер в голямото си отчаяние, сънувал, че му се явява света Богородица и му казва да отиде на ломското изворче и да измие очите си с водата на това изворче. Той, обаче, не повярвал и не направил нищо. Втората вечер пак му се явява света Богородица и повтаря същото нещо. Той пак не обърнал внимание. На третата вечер тя пак се явява и му казва, че ако не отиде на изворчето, ще пострада още по-зле. Като става сутринта той почувствал голяма вяра в думите на света Богородица, затова взима със себе си жена си и тръгва за ломското изворче. Щом стигнал там, той се измил с водата от изворчето няколко пъти, и след два-три деня се върнал в София съвършено излекуван: прогледнал, проговорил и започнал да чува, както по-напред. Казвам: Ако водата на едно ломско кладенче може да отвори очите на слепия, да възвърне говора му и да отвори ушите му, колко повече може да направи един човек, в когото се включват ред сили и способности? Съвременните хора казват, че това кладенче било свещено. Питам: Ако кладенчето е свещено, защо всички не могат да се излекуват от водата му?
    Един свещеник заболял зле и пожелал да измие очите си с водата на това изворче, но се срамувал сам да отиде, затова изпратил свои близки да му донесат от неговата вода. Обаче какво било очудването на неговите близки, когато, като започнали да пълнят шишето то паднало и се счупило, а водата от него се разляла. Направили опит да напълнят друго шише, но и то се счупило. От тук може да извади следното заключение: трябвало е свещеникът сам да отиде при изворчето да си измие очите. В това отношение, когато става въпрос за Бога, човек трябва да има нужното смирение, сам да отиде при Бога. Ломското кладенче, в дадения случай, символизира Бога. Всеки добър човек е проявление на Бога в света.

    И тъй, кой каквито дефекти има, кой от каквото е лишен, нека каже в себе си: “Ще стане това, ще го постигна , ще го направя.” Като повтаря тези мисли всеки ден, най-после той ще види резултатите на положителната мисъл в себе си. Само така човек ще разбере, какви са резултатите от приложението на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина в света. Ако искам да развия пред вас подробно тази тема, ще трябва да направя ред опити, но задачата ми не седи в това, да ви покажа, какво аз мога да направя. Задачата ми е да се яви във вас стимул, вие да направите нещо и да видите, докъде сте достигнали в своето развитие. Не е похвала за един учител да покаже, какво той може да направи, но похвала е за него да научи учениците си да възприемат истинското знание, да просветят умовете си, за да могат да се разговарят с Учителя си, да изследват живата природа, да разбират вътрешния смисъл на живота и между тях да се възстановят взаимни отношения на любов, мъдрост и истина.

    Беседа от Учителя, държана на 19 декември 1926 г. в гр. София.
  23. Розалина
    Двата порядъка(27 май 1934г)

    Разсъждение върху глава 20 от Евангелие на Лука .

    Два порядъка проличават от прочетената глава: един временен порядък, който има съвсем други свойства и другият – вечен порядък. Тъй нареченият човешки порядък, даване дан на кесаря, т.е. на властта, е временен порядък и даване дан на Бога – вечен порядък. "Давайте кесаровото на кесаря и Божието – Богу."

    Сега да се върнем към съществената мисъл за двата порядъка. Запример говори ви се за вяра. Вярата не спада към вечния порядък на нещата. Да вярвате, да любите – това са все временни работи. Трябва да бъдеш добър, трябва да бъдеш умен. Това са все неща към временния порядък, към сегашния живот. Ние говорим за настоящи работи, а разбираме Божествени работи. Бога не си виждал, а вярваш в Него. Ти Христос не си виждал, но историята казва, че той е живял преди 2000 години. Вярваш в думите Му, вярваш, че ще бъдещ спасен. Всички тия неща са хубави, но те спадат към временния порядък. Това е детството на човека.

    Най-първо ще се стремите във вашето съзнание да се освободите от временните ограничения. За мен например не съставлява проблем да мисля какво нещо е вселената. Вселената може да се проучва и по друг начин. За мен не е нужно да ми аргументира някой, дали има Господ, или не – това е външната страна. Сега трябва да се убедиш, че има Господ и тогава да му се молиш. Питам тогава, задавали ли сте си въпроса какво нещо сте вън от Бога? Трябва ли да ви убеждавам какво представлявате сами по себе си или да ви убеждавам, че има Господ? Аз задавам въпроса: Каква нужда имам аз да ви убеждавам, че има Господ? Противоречието седи в това, че когато трябва да ви убеждавам, за мене седи така въпросът: Щом някой човек иска да го убеждавам, че има Господ, аз зная, че той се намира в един временен порядък. Тук нещата могат да бъдат и могат да не бъдат. А в един Божествен порядък въпросът седи другояче. Там няма нужда да се доказва, там непосредствено тия неща са ясни. Ти щом проектираш ума си, ти ще знаеш цялата история. Цялата истина. И после трябва да различавате по какво се отличава временният порядък от вечния порядък.

    У човека има три естества, те са свързани в едно. В него има едно животинско естество, което се отличава с това, че то обича само да яде и да пие. То е животното в човека, което гледа от сутрин до вечер откъде може да намери каквото и да е, все да си хапне. Другото естество в човека пък иска радост и избягва скърбите. То е човешкото естество. То търси само радости, а не скърби. И говори само за приятни работи – за облекло, за шапки, за обувки, за ядене, за знания. Това е човекът. И трето едно естество, то е Божественото. В него седи истинският прогрес и развитие на душата. Там няма никакъв страх, нито скърби. Там има блаженство. Щом ти се смущаваш и скърбиш, ти си човек. Щом ти обичаш да ядеш само, ти си животно. А щом живееш и се жертваш, ти си в Божествения ред на нещата. Имаш в себе си Божественото естество. Щом се смущаваш и скърбиш, ти си човек. В Писанието се казва, че Бог носи нашите теготи, че в Него има желание да ни освободи от всичките ни ненужни страдания и мъчнотии. Когато Бог види, че ти страдаш, отчаял си се, в Него има желание да те освободи. Той вижда, че ти си се заблудил в един човешки порядък и казва': Ти няма какво да скърбиш, всичко ще се оправи. Но ти се питаш: Как да не скърбя? Парите ми взеха, здравето ми взеха... Всяко нещо, което може да се вземе, то не е реално, то не е за тебе туй, което са ти взели. Твое е само това, което никой не може да ти го вземе. То е освобождаване от един товар. Но ние казваме: В човешкия ред на нещата, потребен е известен товар. На парахода трябва да има известна тежест, за да пази равновесие в океана. Човек като няма пари, той се обръща с главата надолу. Като има пари, той е изправен, весел, мисли добре. Щом изгуби парите си, той няма никакво достойнство. Тогава ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа, който отишъл в обикновените си дрехи в едно турско кафене, но никой не му обърнал никакво внимание. Един ден той отишъл с един голям, хубав кюрк и всички, които минавали край него все се обаждали и казвали: Е, Настрадин Ходжа, оправи ли ти се работата? Забогатял си. Хайде едно кафе, второ, трето, всички го черпили. И той все изливал кафетата върху кюрка си. Ако те почитат за твоите дрехи, на дрехите си ще дадеш кафето. Това е един временен порядък, в който ние сме потопени и не го съзнаваме, че е заблуждение. И ако те почитат за твоето знание, и то е временен порядък, в който ние се заблуждаваме. Знаеш нещо, но като се мине една-две години, ти го забравиш.

    Остават две неща, с които човек трябва да се справи: с животното, което обича да яде и с човека, който обича да се смущава. И тогава остава идеала за него – Божественото, към което човек трябва да се стреми. Така като поставим въпроса, по някой път аз виждам едно противоречие, което седи в следното. Вие казвате: Толкова години ние се стремим да служим на Бога и досега нищо не сме постигнали. Именно, трябва да се справим с човешкото естество. Ти като имаш страдание, като страдаш, пак да си радостен. Това е Божественото естество. Тъй щото при страданието да имаш една радост и при радостта да имаш още по-голяма радост. Тъй щото едновременно и като страдаш да се радваш, и като си богат да се радваш, и като си сиромах, пак да се радваш. И като знаеш да се радваш, и като не знаеш, пак да се радваш. И като те посрещат добре да се радваш, и като те посрещат зле, пак да се радваш. Че нали виждате, и в природата е същото. И тя не ни посреща еднакво. Да кажем, че аз съм един светия. Излизам навън, но духа вятър, силен вятър, едва се върви. Не ми е приятно, но тъй става. Вятърът казва: Защо си излязъл тук да ме смущаваш когато работя? Аз вървя и съм недоволен. Поне малко да престане, да не духа този вятър! Вятърът ми казва: Аз като престана да духам, ти тогава трябва да излезеш, а не когато духам. Ако на земята хората бяха живели тъй както трябва, в доволство и радост, щяха ли да бъдат по-добри?

    Ако всички хора бяха богати и имаха в ръцете си сегашния ред и порядък, ако всички имаха необходимото и никой нямаше никаква нужда, знаете ли какво щеше да се получи? Нямаше да има никаква връзка между хората. Единственото, което сближава хората, това са сегашните противоположности. Болният търси здравия, сиромахът търси богатия и богатият търси сиромаха. Понеже богатият не обича да работи, а сиромахът обича да работи, има отношение вече, създава се връзка. Ученият търси един невежа да му предаде своето знание и да направи една обмяна с него. И невежият търси учения.

    Трябва да се внимава при минаване от Божествена в човешка любов, защото преждевременната любов е най-опасната любов в света и тя е създала най-големите нещастия на човечеството. Сега човешката любов в какво седи? Нали преди да познаваш някого, ти имаш най-доброто мнение за него, а щом го познаеш, веднага идват противоречията. Ти имаш вече права над него – почваш да му диктуваш какво да прави. Като го видиш, веднага ще му намериш някой кусур – че той не е облечен добре, че шапката му не е добра, петно има някакво, връзката не била направена както трябва, после ще му държиш сметка ако е скръбен, ще питаш: Защо си скръбен, защо не си весел?

    Любовта е път към Бога! И при тази Любов ние постоянно се молим, но нямаме постижения. Знаете ли колко трябва да бъде будно човешкото съзнание? Молиш се, но идват моменти, когато ти можеш да изгубиш равновесието си. Видиш някой човек, веднага го подозреш. Дошъл някой твой приятел в къщи, ти проповядваш за Бога, за Любов, но изчезне някоя книга или някоя скъпоценност, ти веднага казваш: Никой не е влизал тук, само този приятел. Уплашиш се, съмняваш се. Е, къде ти е тогава любовта? В Божествения ред на нещата, като се изгуби нещо, и цялата ти къща да се изгуби, да се не опетни съзнанието ти, като че нищо не се е случило и в нищо да не подозреш приятеля си. Този твой приятел не петни! Няма да се минат 4-5, 10 минути и ти намираш изгубената вещ. И съзнаваш, че не си мислил право. В какво седи престъплението? В неправата мисъл.

    Някой път съм ви казвал и сега пак ви казвам, че като се намериш в най-трудното положение, да запазиш равновесие, нищо да не смути душата ти. Една от великите работи е това! И Христос като беше на земята опита една от най-големите тягости, от най-големите скърби. Но и Той не можа да изтърпи и един ден каза: "О, роде неверни и извратени, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя?" Но в същия момент помогна на момчето да оздравее, изгони беса от него. (Матея 17:17).

    Истинският живот на ученика сега е в света на противоречията. Да може всяко едно страдание да го хване, да го превърне в благо, да го превърне в злато! Като хване едно съмнение, да го тури в своята реторта, да го превърне и да изкара нещо от него. Каквото намериш, някаква лоша мисъл, лоша постъпка – хайде в ретортата!

    Стремете се всички да влезете в Божествения ред на нещата, за да превърнете животинското и човешкото, да ги съедините в едно – в Божественото. Туй значи въздигане. Или с други думи казано, да изпълним Волята Божия с пълно съзнание, с любов, без да се усеща, че сме ограничени. Защото радостта и веселието в света са следствие на онзи Божествен ред и порядък на земята. Ангелите са изпълнили Волята Божия, тяхната радост се предава и на нас. Някой път ние скърбим. Защо? Понеже има и други ангели, паднали, които не изпълняват Волята Божия и ние участваме в тяхното падение, затова сме скръбни. Радвам се, когато онези ангели изпълняват Волята Божия! В тяхната любов ние вземаме участие. Но същевременно ние участваме и в състоянията на падналите духове, които не изпълняват Волята Божия. Каквото те правят, и нас засяга.

    Ние ще бъдем в света на едно противоречие дотогава, докато излезем от този ред и влезем във вечния порядък на нещата.

    Защо е злото в света? Туй зло е да се научим ние да обичаме Господа. И в противоречието на живота си да Го обичаме! Това е един пробен камък, да го пазим в живота си. Защото без този пробен камък ние не можем да имаме любов към Бога. А и Бог, без туй противоречие в нас, няма да има какво да прощава. Без това противоречие ние не можем да познаем Бога. Бог като ни прощава, Той се изявява. В нас трябва да има желание да не грешим, а в Бога има желание да ни прощава. Бог е всякога готов да ни прощава, а ние трябва да бъдем всякога готови да не грешим.

    Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Истинен Бог на живота! (три пъти)
    36. Утринно Неделно Слово, държано на 27 май 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев.


    Двата порядъка(27 май 1934г)
  25. Розалина
    Беседа : 135.Път към разумността
    9 юни 1935 г.

    Всички живи същества вървят по два пътя: път, който води към разумността и път, който води към неразумността. Пътят към разумността може да се уподоби на ясен, слънчев ден, а пътят към неразумността - на мъглив, облачен ден. Който ходи в мъгла, обърква пътя си и нищо не може да направи. Като изгуби времето си, той съжалява, че е излязъл в такъв ден. За да не съжалява, той трябваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрее, да се разсее мъглата. Ако беше останал у дома си, пак щеше да изгуби нещо, но в мъглата изгуби още повече.
    Като ученици, вие трябва да се стремите към разумността в живота, като условие за придобиване на щастие. Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят. Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н. Това не е щастие. - Защо? - Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни. - Защо са недоволни хората? - На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен. За другите обаче, не отговарям. Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията. Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен. За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много. Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н. Това става, само когато единият свърши работата си.
    Като говоря за малкото желания, това не значи, че човек е вън от опасностите на живота.
    Щом е на земята, човек всякога е изложен на опасности. И като пръв, и като последен, все може да се натъкне на някаква опасност. Опасности има навсякъде в природата: и на полето, и в долината, и на планината. За да избегне опасностите, човек трябва да бъде разумен, да отваря очите си, да вижда, къде ходи и какво прави. Не е ли разумен, не отваря ли очите си, той сам си причинява пакости.
    Пророкът казва: "Потърсен бях от онези, които не питаха за мене; намерен бях от онези, които ме не търсеха". (- 1 ст.). - По кой начин може човек да намери Бог? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия. И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. В края на краищата лакомията се плаща скъпо.
    Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада. - Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? - Пеш. - Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ. През цялото време той тичал, като забравил даже да яде. Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си. Стигнал, наистина навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал.
    Днес всички хора се изпитват по същия начин. Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. - Защо умира човек? - От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания. Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат. Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя. Според мене, човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н. Наистина, няма по-голямо благо за човека от това, да има един приятел, на когото всякога да разчита.
    Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения. - На какво се дължат тези заблуждения? - На пречупване на светлината в съзнанието. Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми. - Защо става това пречупване? - Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва. Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате. Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен.
    Като не разбират смисъла на страданията, мнозина се питат, защо страдат, защо желанията им не се реализират. Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица? Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя. Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат. Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във вас. Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост.
    Да се върнем към въпроса за философията на доволството. Да бъде човек доволен от живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си. - Кои погрешки? - Които той сам вижда. Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам. Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други - по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им. Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види. Не е лесно да нарисувате лицето на човека така, както природата го е създала.
    И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице - затваряне на тази врата. - Защо е затворена вратата на моя приятел? - На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си. - Защо? - Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова. Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената.
    Сега съветвам и вас да се радвате и в двата случая: и когато ви дават работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Бог във вас и вие в Него.
    Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
    32. Утринно Слово от Учителя, държано на 28-и юни, 1935 г., София. – Изгрев.
×
×
  • Добави...