Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Розалина

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    3600

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    415

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Розалина

  2. Розалина
    ИСТОРИЯ ЗА ИДЕАЛНАТА ЖЕНА


    Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала такава-абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Ставала веднага щом звънне будилника, никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе и чай. Преодоляла зависимостта си от кофеина, заедно с тази от сладкото, калоричното и безполезното.

    Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена.

    В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от умора, стояла Котка. Жената ахнала:

    -Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра!

    -Вървях година!-Котката прилегнала до крачето на фотьойла.

    -Защо?

    -Домъчня ми!-вдигнала очи Котката.-Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото?

    -Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди?

    -Първоначално да,-въздъхнала Котката-но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима.

    -И станах!-гласът на жената предателски трепнал.

    -Поздравления,-прошепнала Котката-какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно.

    През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал.

    ... Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос:"Къде си?", за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата.

    -Пусни ме, моля!

    -Тръгваш ли си?!-в очите на жената заблестели сълзи.-Но сега аз не мога без теб.

    -Успокой се!-измъркала Котката.-Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! ... Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш ...

    И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена.




    Притча за пеперудата

    Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
    През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
    И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
    Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
    Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
    Aко ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.


    =================================
    Благодаря Пламен !
  3. Розалина
    Източник :Доброто разположение –Боян Боев

    Лекции по теми из Словото на Учителя.Резюмета от четири разговора с Учителя Изд.ББ София

    Как може да се обясни, че болестите имат духовни причини? - Такива различаваме два вида: външни - материални и духовни. Зад материалните се крият пак духовни причини и в края на краищата всички болести имат духовни причини. Кои са материалните причини? Те са много ясни. Ако живеем в тъмна, влажна стая, можем да заболеем от ревматизъм или туберкулоза. Ако не спазваме правилата за хранене, ще си разстроим стомаха. Ако пием нечиста вода, можем да станем причина да влязат някои микроби в тялото ни и да се разболеем от тифус, чума и пр. Но освен тези външни, има и духовни причини, които са от неправилни мисли, чувства и постъпки. Например представете си, че човек има една неправилна отрицателна мисъл или чувство. Тези мисли и чувства се намират в астралното и умственото тяло на човека, в неговата аура, там е тяхната централа, там те работят. Има един закон в окултизма, който гласи така: „Каквото е горе, слиза долу.” Под думата „горе” се разбира духовният свят или светът на мислите и чувствата. А под думата „долу” - физическият, материалният свят. Щом имаш една мисъл, която работи в твоето умствено тяло, тя постепенно слиза долу, ще се предаде на твоето астрално тяло и оттам - на физическото тяло. Понеже тази мисъл е лоша, електрическа, тя крие една разрушителна енергия, която, като слезе, ще нападне физическото тяло и ще разруши някои органи.

    Ето какво казва Учителят по този въпрос: Неправилното хранене причинява болестите, неправилното дишане - също. Хората заболяват от неправилното разбиране на любовта. Например имаш едно любовно разочарование, преживяваш една сърдечна криза. Ако не можеш да се справиш с тези състояния, ще заболееш от гръдна болест или туберкулоза. Ако можеш да трансформираш това състояние в мир, спокойствие, тогава няма да се появи никаква болест. Туберкулозата е болестно чувство. Има случаи, когато хората са умирали от такива негативни чувства. Разните престъпления разрушават тялото. Човек може да разруши своя мозък, бял дроб, стомах, дори и дарбите си. Човек може да разруши дарбите, които има. Безпокойствието води към болести и между другото - към парализация. Много хора може да са получили тази болест по външни причини, но повечето - от тревоги и страхове. Те атакуват мозъка и причиняват парализация. Доказано е, че при силни тревоги, гняв, ядосване и пр. се разрушават много кръвни телца. Това води към изтощаване на организма и заболяване. Даже официалната наука е констатирала, че копривната треска се дължи на големи вътрешни смущения. Професор Карел в своята книга „Човекът – неизвестният” казва така: „Една жена се изплашила много при една силна бомбардировка и от това добила копривна треска. При една нова бомбардировка обривът, пъпките се увеличили.” Голямото безпокойствие, продължителната скръб, изпадане в песимизъм и обезмисляне на живота докарват на човека болестта рак. Душевните и морални смущения причиняват възпаления на задното черво, бъбреците и пикочния мехур. Това също казва и професор Карел, голям медик. Учителя казва: Лъжата изменя състава на кръвта. Даже нещо повече - тази крива мисъл причинява в друго прераждане криви черти на лицето. Едно силно чувство на омраза, желанието за отмъщение са свързани с черния дроб и го разрушават. Според окултизма разните лоши мисли и чувства нападат разните органи, според това с кои от тях са свързани. Например нисшите чувства ще разрушат черния дроб, а това ще привлече разстройство на другите органи в тялото, защото функцията на черния дроб е свързана с всички други органи на тялото. Гордостта и алчността ще причинят повреда пак на черния дроб.

    Учителят казва дори следното: При едно голямо скарване между двама души отрицателните мисли и чувства, които си разменят, са така силно разрушителни, че единият от тях ще умре - ще заболее от разни болести и ще умре. Когато не се отнасяме добре към ближния си, нямаме добри отношения към другите хора, нямаме любов към ближния, проявяваме безлюбие, тогава можем да заболеем от сърце. Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език.

    Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува. Последният му казал: „Знаеш ли коя е причината на твоята болест? Ти онеправда една жена вдовица с малки деца. Тя беше богата, но ти ограби нейните милиони по нереден начин. Този ти грях е причината за твоята тежка болест. Няма да те излекувам, докато не поправиш грешката си. Веднага изпрати телеграма, че ще й върнеш ограбените пари.” Той телеграфирал на жената: „Прости ми, връщам всичко.” Жената, като получила телеграмата, застанала на колене пред Бога и със сълзи на очите благодарила за подобрението на материалното си положение, като се помолила да прости на този, който я ограбил. Два дни по-късно мъдрецът повикал болния при себе си, който от своя страна веднага му се похвалил, като казал: „Вчера към 3 часа подир обяд почувствувах голямо подобрение.” Ясновидецът му обяснил: „В онзи момент онази жена се молеше на Бога, прощаваше ти и ти изпрати една силна, хубава мисъл. Положението, в което се намираше, приличаше на затворена стая, аз имах ключа от вратата. Влезнах, за да те излекувам, но имаше железни пръчки, които ми препятствуваха - това беше твоя грях. Жената, като ти прости, премахна железните прегради и аз те излекувах.” И действително, той след като употребил своите методи, болният съвсем оздравял.

    Учителят дава следното научно обяснение на оздравяването. Болният, за да оздравее, трябва да повиши вибрациите си и тогава да се справи със своя организъм, който е болен. Какво значи повишение на вибрациите? - От окултната наука знаем, че от мозъка на човека излизат вълни във всички посоки. Ако ти долавяш вълните, които аз изпращам, ти знаеш моята мисъл. Това явление се казва телепатия. Болните органи на тялото излъчват дълги вълни със слаба фреквенция, а здравият организъм изпраща по-къси вълни с по-голяма фреквенция. Неговите еманации са по-силни. Значи болният трябва да има такова душевно състояние на мисли и чувства, чрез които да повиши вибрациите на своя организъм, които имат по-голяма фреквенция и по-къси вълни. Защото ние знаем от физиката, че късите вълни са много по-силни. Те побеждават дългите, лошите - болестите - и ги изгонват из тялото. Затова човек трябва да има мисли и чувства с повишени вибрации. А кои са те? - Преди всичко вярата и любовта. Затова те лекуват болестите.

    Ето един цитат от Учителя: „За да оздравее, болният трябва да има вяра.” Когато ти не даваш място на любовта в себе си, ще се яви едно болезнено състояние. Понижават се вибрациите на тялото и то става податливо на болестите. Любовта предпазва човека от всички болести в света и ако има такива, моментално ги премахва. Достатъчно е болният да започне да обича хората - тези, с които болният се среща, да започне да ги обича и непременно ще оздравее. Ето тайната на оздравяването! Това е най-силното лекарство. Учителят казва: „Ако болният даде път да мине Любовта през него, той ще оздравее веднага.” Дори той казва, че за болните от чума и холера има средство да оздравеят 101 %, без каквато и да е смъртност. Ето средството: Болният да не приема никакво лекарство, да пие само гореща вода и да има връзка с Бога. Ако има сто души болни от холера, ще оздравеят и стоте, без никакво изключение. Когато човек има връзка с Бога, в него ще се появи една силна, динамична, Божествена мисъл и тя ще действува на болния като една електрическа светкавица, ще разруши микробите и болният ще оздравее. Тя ще парализира дейността на болестните микроби. Едновременно ще пие и гореща вода - да приложи двата метода на лекуването: материалния и духовния. И Христос, когато излекува слепия, приложи двата метода. Той взема малко кал, която смеси със своята плюнка и намаза очите на болния, като едновременно с това външно действие Той влага Своята жизнена сила, Своя магнетизъм, което е духовно средство. Към тия средства също спадат постът, молитвата, любовта.

    Според окултизма в човека има електромагнитни течения, които поддържат функциите и растежа на организма. Мислите и чувствата влияят върху тези течения. С тях ние можем да регулираме и изправим тяхното действие, също и влияние върху организма. Има една друга причина, поради която възвишените мисли, вярата и любовта лекуват. Учителят даде следния пример. Какво нещо е вярата в Бога? - При вярата човек дохожда в едно състояние, при което целият негов организъм става една антена, която е възприемчива за Божествените енергии от цялата природа - от цялата вселена. Веднъж, когато Христос говорил на народа и всички се блъскали около Него, да бъдат по-близо и да чуват по-добре думите Му, Той попитал: „Кой се допря до мене?” – „Учителю, казали учениците Му, цяла тълпа от всички страни Те притиска, целият народ, а не само един.” – „Не, един само се допря до мене и кой беше този човек?” Една жена, която страдала 12 години от кръвотечение, имала много силна вяра и с допирането си до Него оздравяла. Тя била доблестна и скромно се обадила от тълпата: „Аз, Учителю.” Силната й вяра усилила нейната възприемчивост за енергиите, които идели от Христа, тя ги възприела и оздравяла. Другите не възприели жизнените сили, а само тя. Същото става и при Любовта. Човек се свързва с всичките енергии в цялата вселена и този живот, който влиза в тялото, лекува човека. Тази е основната мисъл, която трябва да поддържа болният за любовта - да започне да обича всички хора, животни, растения и пр. Той трябва да стане любвеобилен, чист проводник на мировата любов и тогава ще оздравее 101 %. Да боледува и от най-страшната болест, на смъртно легло да е, пак ще оздравее. Това е тайната на здравето и живота. (Брат Боев става прав и търси нещо по своя балтон.) Аз съм пред вас. Вие виждате моята дреха, на която тук има малко кал. Аз питам: Тази кал аз ли съм? Калта в човека човекът ли е? Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки. Болестта иде като последствие, не за наказание, а за поучение, за да може човек чрез това страдание да измени и подобри характера си. Болестта е едно от духовните възпитателни средства на духовните ръководители. Ако болният напълно е решил да върви по един нов път на добро, чистота и Любов, тогава тези ръководители, горе, в невидимия свят, които са допуснали това страдание, вземат от него болестта и той оздравява. Тозичовек вече няма нужда от възпитатели. Ангелът на страданието казва: „Аз дойдох при този човек малко да го възпитам и понеже той стана доста събуден, добър и възпитан човек, аз си вземам чуковете и торбата и отивам при други нуждающи се от възпитание хора.”
  4. Розалина
    Каквото попросите

    За да разбере човек великата истина, всичките му сетива, всичките му органи трябва да функционират правилно. Те трябва да функционират не по правилата на държавата или църквата, по каноните на някоя религия, не по разбирането на философа, проповедника или учения, но по онези вътрешни закони и правила, написани в самия човек.
    Щом функциите на организма се изменят и станат дисхармонични, човек трябва да вземе мерки, за да възстанови първоначалната хармония в организма.
    Това иска и природата. Тя е разумна. Някои учени поддържат идеята, че трябва да подчиним природата, да й заповядваме. Това е най-голямото безумие, което може да се очаква от тези учени. Природата ще им покаже, че те не са прави. Тя казва: Главите ви трябва да узреят. В нашите очи, природата е най-разумното, най-реалното проявление на Бога. Тя няма само външна, видима страна, но и вътрешна, скрита от погледа на обикновения човек.

    Например, някой пиянствува и, за оправдание, казва: Природата е вложила нещо в мене, и аз не мога да се противя на тази сила. – Причината не е в природата, но в онзи ред поколения – деди и прадеди, живели преди него. Те са пиянствували и предали слабостта си на този човек. Той пак казва: Трябва да се пие! Това е инстинкт, вложен от природата. – Природата никога не влага такива инстинкти в човека. Един инстинкт е вложила тя в него – желанието му да пие чиста, хубава вода. Това е подтикът на разумното, Божествено начало в човека. Природата е създала само едно питие – водата. Щом е така, не казвайте, че пиянството е нейно изобретение. Вън от водата, всички питиета са човешки изобретения.

    　
    Как се образува светлината? – Ще се помолиш на Бога, и светлината ще се яви. Тя
    се образува в нас, а не отвън. Виждали ли сте светлината отвън? Как ще си обясните състоянието на човека, който, при ясен слънчев ден, казва: Тъмно ми е. Някой учи при запалена електрическа лампа и казва на майка си: Тъмно ми е, мамо, в мозъка. Значи, има друга светлина в мозъка, която ни е необходима. Тази мисъл е отвлечена, философска. Българинът е практичен, не обича дълго време да му говориш философски. Той казва: Не ми говори много. Кажи ми изведнъж, какво искаш. Българинът е бърз, в малко време иска да свърши много работа. Ако отидете в селата, ще го видите, как работи през лятото. Той работи усилено, иска всичката си работа да свърши изведнъж. Гледаш, от пресилена работа, или се хлъцнал, или се навехнал, или се изсипал. После казва: Урочасай съм нещо. – Защо е пострадал ? – Защото, за да икономиса времето, вдига тежки, големи снопове. Разбира се, като вдига тежки снопове, все ще му хлъцне нещо. Аз не съм срещнал нито един човек, на когото нещо да не е хлъцнало. Говоря в преносен смисъл. Тогава всички хора са неразположени и казват: Майка ми така ме родила. – Не, майка ви така не ви е родила. – Какъв е цярът на това? – Малки снопчета ще връзвате на нивите и няма да се пресилвате в работата. Казват: Малко трябва да се работи. – Аз не казвам да не се работи, но да не се пресилвате в работата. Богатият казва, че не иска да работи. Кой ще работи тогава? – Бедният. Значи, богатият ще почива, а бедният ще работи. Това е старото учение, турено в нова форма. Новото изисква всички хора да работят, бедни и богати, учени и прости.

    Аз проповядвам една религия само за хора, които любят Бога. От човек, който не люби Бога, нищо не може да стане. Какво ще стане с цветето, което не се огрява от слънцето? – Нищо не може да стане. – Какво ще стане с човека, който не яде здравословна храна? Какво ще стане с човека, който не пие чиста вода? Какво ще стане с човека, който не диша чист въздух? Пренесете тези неща в психичния живот и помислете, на какво ще уподобите храната, водата, въздуха и светлината? Кой от двата живота – физическият, или психическият е истински? – И двата живота имат своето предназначение. За вас е важно да прилагате следния духовен закон: Благото, което ви давам, да го използувате сами. Река ли и аз да взема участие, да го деля с вас, всичко е загубено. Майката спазва този закон. Когато направи нещо на детето си, тя се въздържа да не направи същото и за себе си. Тя се радва, че детето й само ще използува даденото благо от нея. Жалко е, че не всички майки спазват този закон. Щом не го спазват, те развалят всичко, което Бог е определил за тях.

    И тъй, животът е само един, той не може да бъде материален. Че се проявява чрез материята, това е друг въпрос. Само в Бога има живот – никъде другаде.
    Следователно, животът е само един, без всякакви ограничения. Ако животът се проявява само в материята, той не е целокупният живот, който ние разбираме. Като се развали черупката, т. е. физическото тяло на човека, казвате: Баща ми умря, приятелят ми умря. Чудни са хората, като казват, че някой умрял. Повикайте един ясновидец да чуете, какво ще ви каже. При умрелия той го вижда жив, как гледа тялото си и се смее. – Къде е собственикът на тялото?–Отвън. Той гледа, че тялото му се руши, както гори къща, и казва: Нека гори, аз ще си направя по-хубава. Хората казват: Умря човекът, изгоря къщата му! – и започват да плачат. – Кой умря? – Аз не съм умрял и не мога да умра – казва собственикът на тялото. Първото заблуждение в хората е, че се убедили в проповедите на свещениците, че ще умрат. – Защо умира човек? – Защото греши. И Бог каза на Адама: „В който ден престъпиш великите закони на живата природа, ще изгубиш живота си.” Това наричат хората смърт. А Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” – Кой е вечният живот? – Под „вечен живот” се разбира не само небесният, но и земният – целокупният живот.

    　
    Мнозина питат, отде получавам пари. Някои казват – от Америка, други – от болшевиците, от Русия. В заключение, и едните, и другите ей казват: Ако е за пари, и ние можем да проповядваме. Аз пък казвам: Нито от Америка получавам нещо, нито от Русия. Имам една пръчица и, като огладнея, чукна с нея – веднага дойде хлябът. Чукна втори път – дойде една ябълка или круша. После пак чукна, и всичко това се прибира. Като ожаднея, пак чукна с пръчицата, и пред мене се явява чаша вода. – Отде имаш тази пръчица? Аз зная, отде е тя. – Къде спиш? – Като се мръкне, и дойде време, за спане, чукна с пръчицата, и леглото се явява. Сутрин чукна пак, и леглото се прибира. Както виждате, моята къщичка постоянно се явява и изчезва – не я давам под наем. Който не разбира този закон, казва: Да си направя една къщичка, да я дам под наем, че да се осигуря. – Смисълът на живота не е в осигуряването.

    Има тъмни, мрачни моменти в човешката душа, но когато дойде Божественият чек, тази тъмнина изчезва, и радостта иде. Питам: Ако имате тази малка пръчица, няма ли да разрешите всички въпроси изведнъж? Например, имаш да плащаш на някого. Срещаш кредитора си, и той казва: Помниш ли, че ми дължиш сто хиляди лева? – Да, зная това. – И 50 хиляди лева лихва, стават 150,000 лв. Кога ще ги платиш? – Още сега мога да ги платя, Чукнеш с пръчицата, и се яви чек от 150,000 лв. Казвам: Вземи чека и си получи парите. – Хубаво е това, но дайте ни тази пръчица. – Ще ви я дам само при едно условие: да се научите да служите на Бога тъй, както аз Му служа; да осветявате името на Бога, както аз Го осветявам; да изпълнявате волята Му, както аз я изпълнявам. Отнасяйте се с голямо внимание и към най-малките бубулечици. Това наричам аз висок морал. Като видите едно дърво, да гледате на него като на нещо свещено, в което е вложено живот.
    　
    „
    Каквото попросите в мое име, аз ще ви го направя.” Това е великият закон на любовта, която Христос проповядваше. Бог се проявява в любовта. Следователно, когато дойдем в контакт с Бога, с Неговия ум, сърце, воля, душа и дух, каквото пожелаем, можем да го направим. Христос казва: „И по-големи чудеса от мене ще правите.” Във времето на Христа нямаше условия за големи чудеса. Ще кажете: Да се говори така, това е светотатство. – Кога ще правим и ние такива чудеса? – Когато се научите да осветявате Божието име; когато имате магическата пръчица. Ако дадем още днес на някого тази пръчица, той веднага ще напусне службата си. Ако е чиновник, той ще отиде в канцеларията, ще чукне с пръчицата, и в един момент ще свърши не само своята работа, но и тази на своите другари. Като дойде началникът, ще види, че всички чиновници седят без работа – свършили всичко. Ще даде друга работа, и нея веднага свършват. Чиновниците се чудят, какво става с тях. Казват: Колко сме работни днес! Изкуство е, така да чукнеш с пръчицата, че никой да не те види. Чиновниците ще заспят, и в това време ти ще чукнеш с пръчицата. Като свършат работата, ще им кажеш: Хайде да поговорим за новото учение и за великите работи в света. Има смисъл да се освободят хората от работа, но да използуват времето си разумно, не да ядат и пият. Тогава мъжът и жената в къщи ще се радват на пръчицата, като на Божествено благо. В нея е бъдещата наука, която всички ще изучават. – Може ли да се придобие тази пръчица? – Може, но за това е нужна абсолютна вяра. В миналото някои са прекарвали по 30 – 40 години в горите, други са живели в пустините, но и там не са намерили пръчицата. Сега хората трябва да живеят в света, там да придобият истинското знание. Само чрез страданията можем да намерим Господа – било като свещеник, като учител, съдия, войник и др. Страданията – това е гъстата материя, в която дойде Мойсей да изведе израелския народ. В тази материя той направи чудеса. Следователно, всеки, който може да извади човечеството от материалния живот, т. е. от гъстата материя, и той ще прави такива чудеса, каквито не сте виждали.
    Казвам: Хората още не са работили. Досега те само се мъчили и трудили. Отсега нататък ще работят. Сега те спорят, карат се, бият се. Тогава ще живеят в мир; лицата им ще бъдат светли, красиви. И каквото пожелаят в името на Христа, ще им се даде. Просете това, за което ви говоря. Нали вярвате в Христа ? Днес има 500 милиона християни, между които сте и вие. На вас е познато това учение. Просете в името на Христа! Обърнете се към Бога, към живия Господ, Който през всичките векове е пращал учени хора, да просвещават невежите. Аз вярвам във всички учени хора – физиолози, астрономи, биолози, държавници, изпращани все от Бога със специална мисия. Художници, скулптори, музиканти са дошли на земята да помагат на човечеството. Това са все таланти. Не всеки може да бъде музикант, художник или учен. Следователно, и най-малката дарба, която имате, то е малката пръчица. Употребете я на място. Изправянето на света става от малките работи. Било е време в развитието на човечеството, когато майките и бащите изяждали своите деца. И това е било култура! Било е време, когато и децата са изяждали своите родители. Но да оставим това настрана. Колко пъти, и до днес, майката казва на децата си: Изядохте ме! Значи, някакъв далечен спомен се събужда в нея. В тази далечна епоха на месоядство и человекоядство, хората са минали през големи страдания, които постепенно са повдигали тяхното съзнание.

    В далечното минало, в епохата на человекоядството, един голям, учен адепт донесъл на земята едно житно зърно. Тогава хората се ядели едни други. Житното зърно казало на хората: Аз нося нова култура. Ще премахна месоядството и ще се пожертвувам за храна на човечеството. Хората го приели с благодарност, като благословение, изпратено от Бога. В сегашния век иде друго благословение за човечеството. Друго житно зърно иде на земята – то е зърното на любовта. Христос слиза сега на земята и носи това житно зърно.
    Това зрънце ще бъде посято в мозъка и сърцето на всички живи същества и като израсне, то ще измени характера на цялото Битие. Всички същества ще заживеят разумно. Дали вярвате в това, не е важно. Христос е започнал да сее това зърно. То расте само под лъчите на любовта. Тя иде като принцип, който ще се приеме от всички разумни същества. Това зрънце расте само под лъчите на Божествената светлина и топлина. То ще черпи от земята соковете на безсмъртието, То ще донесе вечния живот. Сегашните растения носят смъртта, а новите житни зрънца, които Христос носи, са носители на безсмъртието. Те представят дърво-. то на живота.
    Иде време, когато дървото на живота ще бъде посято. Христос иде на земята, да донесе дървото на живота, т. е. магическата пръчица. Жива е тази пръчица. Тя ще расте нагоре и ще се огрява от Божествената светлина и топлина. Тогава стихът: „Каквото попросите в мое име, аз ще ви го дам” – ще се реализира. Така казва Христос.

    8. Беседа от Учителя, държана на 4 май,
    1924 г. София.
  5. Розалина

    Кое е това учение?

    От Розалина,

    Кое е това учение?
     
     
     
    Резюме на беседа
     
    Коя е отличителната черта на съвременната култура? – Тя се отличава със своята грамадна разрушителна сила. Съвременните културни хора са майстори в разрушението. Да остане на тях, те са в сила да вдигнат, ако не цялата, поне половината земя във въздуха. Обаче, съществата, които се грижат за земята, могат да налеят вода върху изобретенията на учените и да ги обезсилят. Господарят на земята не позволява да се играе с нея. Като залее барута с вода, пали го, колкото искаш – не хваща. Така постъпва Господарят с различните философски учения. Достатъчно е да ги полее с вода, за да се объркат и самите философи, да не знаят, нито какво да правят, нито какво да мислят. В края на краищата, всички философи дохождат до положението да не познават себе си. Един американец – философ, като размишлявал дълго време върху различни въпроси, най-после започнал да се пита: Кой съм аз? Аз ли съм, или не съм аз? От много мисъл изгубил сам себе си. Така питат и децата, де е лукът, и какво представя той. Свалят една люспа, втора, трета, да видят, де е лукът и, най-после, казват: Лука го няма. Значи, той с само от люспи. Защо природата е направила лука само от люспи? Защо лукът има 35 люспи ? Ще кажете, че в това няма никаква философия. Не, и това е важен философски въпрос, който трябва да се разбира. Интересно е да знаеш, защо орехът има твърда черупка. Като не можеш да отговориш, казваш: Така искал Бог, или така рекъл. Учените пък казват: Така е открила науката. Това е най лесно нещо, да спреш дотам: Тъй рекъл Бог, или така е доказала науката. Щом дойдете до един труден въпрос, казвате: Тъй рекъл Бог. Така твърди науката. Така гледа обществото. Така наредила държавата. Така е постановила църквата. Всеки застанал зад известна позиция, измива си ръцете, като Пилата, и се освобождава от всякаква отговорност.
     
     
    Дошло в света новото учение, което с власт повелява на нечистите, т.е. на неразумните духове. Новото учение е дошло да изчисти старото, да го събори и да направи нови къщи. Новото учение е дошло да научи хората, как да ядат. Какво се разбира под „ядене"? Съвременните хора са повдигнали яденето в култ, но не знаят, как да използуват този култ. Ако изядеш сам една пуйка и цяла нощ не можеш да спиш, правилно ли си постъпил? Ще кажеш, че пуйката била опечена, много вкусна. И това е възможно, но защо не можа да спиш? Едно от двете: Или ти не си добър, или пуйката, че не се спогаждате. Пуйката казва: Господарю, аз се пожертвувах за тебе, но съжалявам. В твоето лице виждам човек, който не е научил жертвата, нито познава любовта. Това са мои думи, а не на пуйката. Аз предполагам, че тя мисли така. Питам: Защо трябваше да ядеш толкова много, че да преядеш и да не можеш цяла нощ да спиш? Ще каже някой, че трябва да се яде малко, повече да се гладува. Преяждането и гладуването са две крайности. Изкуство е, така да яде човек, че правилно да трансформира придобитите енергии от храната, да ги превръща от по-низко в по-високо състояние. Това значи, да разбираш Божествения живот и разумно да го използуваш.
     
     
    Днес сте дошли да ме слушате. Каква е вашата цел? Всеки има някаква цел, която или ще постигне, или няма да постигне. Някой има да плаща полица от 10 000 лв. и дошъл на беседа да чуе нещо. После казва: Беседата не беше интересна. – Защо? – Защото мислел само за полицата. Той си казва: Какво ме интересува новото учение, щом не може да ми помогне да си платя полицата. И то е празна работа, както другите учения. Казвам: Ако следваш пътя на новото учение, ще намериш начин, как да си платиш полицата. Силата на новото учение се заключава в това, че може да плати всички полици. Истина ви казвам, че ако приемете новото учение, няма да остане неплатена полица. Всички стари, неизплатени полици наричаме карма. Европейските народи страдат от своята карма. Да оставим настрана старите езически народи. Аз говоря за европейските народи, които живеят под тежестта на своята карма. Не могат ли съвременните европейски народи да се помирят? Не могат ли да се федерират помежду си? – Могат. Днес виждате навсякъде умни хора – руснаци, французи, англичани, американци. Не могат ли да се спогодят? Ако дойдем до балканските страни, и те са умни. Всички тези народи имат свое управление, своя власт, своя камара, сами си издават закони. Защо не могат да се спогодят? Какво им липсва? Има някаква причина, дето не могат да се споразумеят. Всеки трябва да намери причината и да я отстрани.
     
     
    Питам: Може ли, например, показалецът на дясната ми ръка да ее отдели от мястото си и да отиде на лявата ръка, или съвсем да ме напусне? Можем ли, при това положение, да имаме отношения и да се разбираме? Щом той се отдели от ръката ми, между мене и него няма никакво разбиране. Един пръст не може да стои едновременно на двете ръце. Може ли една жена да принадлежи едновременно на двама мъже, или един мъж – едновременно на две жени? Следователно, и показалецът ми не може да служи едновременно на двама господари. Ако се опита да направи това, той ще попадне под ударите на Великия закон и ще изсъхне. Той ще бъде изключен от цялото Битие. За да не пострада, трябва да си остане на дясната ми ръка, дето е поставен. Такъв е законът. Дето те е поставил Бог, там ще работиш. Казано е да не пожелаваш жената на своя ближен. Тя е пръст на Божията ръка, там ще стои и работи. Ако пожелае да отиде на друго място, или друг я пожелае, нейната съдба е решена, смърт я очаква. Да служиш едновременно на двама господари, това е идолопоклонство. Кой мъж е направил жена си щастлива? Коя жена е направила мъжа си щастлив? Коя дъщеря и кой син са направили родителите си щастливи? Кой господар и кой слуга са допринесли нещо добро един за друг? Аз задавам тези въпроси, без да отговарям. Те трябва да се разрешат. Те представят философия, която ще послужи за основа на бъдещото общество. Тя ще изгради бъдещите разбирания на хората. Съвременните хора не разполагат с една абсолютна мярка, чрез която да определят, кои неща са морални и кои – не са. Сегашният морал не е морал на бъдещето. И днес даже този морал е неприложим. Какво ще каже онзи мъж, който не позволява да се докосне човек до дрехата на неговата жена? Той счита тялото й за свещено, но утре я подложат на операция, и лекарят свободно пипа това тяло, реже, зашива рязаното място. Ако, наистина, считаш тялото за свято нещо, никой няма право да се докосне до него. Даже лекарят няма право да пипа човешкото тяло. Какво става сега? Лекарите бъркат навсякъде в човешкото тяло: и в мозъка, и в дробовете, и в черния дроб, и в корема. Няма орган в човешкото тяло, дето да не е бутнал лекар, фелдшер или простата баба. Значи, не е останало свято място в човешкото тяло. След всичко това, хората говорят за морал, за чистота. Питам: За какъв морал може да се говори днес? Ако има някакъв морал, отде идат болестите? Ако има морал в човешкия живот, отде дойдоха нечистите духове, които се загнездиха в човешкото тяло? Много от сегашните лекари са като бабите, които очакват да се роди някое дете, да ги викат. И тези лекари чакат да се яви някаква болест, да ги викат да лекуват. Явил се някакъв цирей, и те веднага пристигат с ножа си. Хайде на операция! Днес изрежат един цирей, след време се яви друг, по-голям, с усложнение. Една жена се оплаква от забиране на гърдата. Правят операция, изрязват я. След време и другата гърда забира – и нея отрязват. Но и с това не се свършва. Яви се голям цирей на гръбнака, положението на болната се усложнило още повече. Чуваш един ден, че тя заминала за другия свят. Така си отиват хората един след друг. Казват: Не можахме да спасим болния. Питам: Морал ли е това? Новият морал изисква от всички абсолютна чистота: чистота на тялото – на всички външни и вътрешни органи; чистота в мислите, чувствата и постъпките. Чистота във вените и артериите, чистота в кръвта. Всички трябва да имате абсолютно чиста кръв!
     
     
    Сегашните хора се делят на материалисти и идеалисти. И едните, и другите трябва да имат чиста кръв. Това се изисква особено от материалистите. Това изисква живата разумна природа. Тя е истинският лекар на човека. Следователно, добрите, умни лекари трябва да бъдат нейни асистенти. Аз признавам само природата като виден специалист – лекар. Останалите лекари са нейни асистенти. Аз познавам само Един истински свещеник – служител на Бога. Всички останали свещеници, от каквато религия да са, те са Негови асистенти. Аз познавам само Един философ, който мисли право. Всички останали философи, на които няма да споменавам имената, са Негови асистенти. В заключение на това, казвам: Всяко учение трябва да се приложи. Боли те корем. Въртиш се на една, на друга страна, викаш лекар да ти помогне, искаш да оздравееш. Според духа на новото учение, казвам: Не бързай да се освободиш от коремоболието, но започни да търсиш причината за болестта. Като се поровиш в паметта си, ще си спомниш за отношенията ти към своите съседи. На една твоя съседка ти беше настойник, пое грижата за децата й, но вместо да изпълниш задължението си, като честен човек, ти изяде всичкото й наследство. Децата й останаха на пътя, в лишения, без никакви средства. После ще си спомниш и други погрешки в живота си. Като решиш да изправиш грешките си, и болестта ще мине. Ще ти дадат жизнен кредит, да изправиш живота си. Ако не се изправиш, ще те задигнат на онзи свят. Помни: Всяка болест е последствие от извършено престъпление в миналото или в настоящето. Като не знаят това, лекарите мислят, че могат да се справят с болестите. Обаче, вместо да се намаляват, болестите се увеличават. – Докога ще продължава това? – Докато хората дойдат до съзнание, да търсят причините на болестите в себе си и, като ги намерят, да ги отстранят.
     
     
    Да живееш е велико изкуство. И това изкуство има закони, които трябва да се спазват. – Как трябва да живеем? – Като се обичаме. – В какво се заключава любовта? – Първият акт на любовта, който я определя като любов, е законът за самопожертвуването. Знаете ли, какъв е този закон? Жертва ли е, ако заколиш своята кокошка или агънце? Това е жертва на чужд гръб. Самопожертвуването подразбира да се отречеш от нещо свое. Каква жертва е тази, която правиш без любов? Значи, има жертва, направена без любов; има и жертва съзнателна, направена от любов. Например, момък се влюбва в една мома. Понеже тя не го иска, той се самоубива. Това е несъзнателна жертва – вън от любовта. Защо се самоубива? Нека живее и работи заради нея. Като се ожени тя един ден, той да се отдалечи и да я носи в мисълта си, да бди върху нея като ангел хранител. Това е жертва по закона на любовта. Ще кажете, че той се самоубил от любов. – Не, любовта не изисква такава жертва. Казваш: Сърцето ми гори от любов. – Може да гори, но лицето ти още не е светнало от твоята любов.
     
     
    Имаш дъщеря. До известна възраст, тя е била откровена към тебе, чистосърдечна, любяща. Погледнеш лицето, очите й светят и в проявите си е невинна. След време виждаш в погледа й нещо неискрено, в очите й играе особен пламък. Между тебе и нея се издига една преграда. Казваш: Не зная, какво стана с моята дъщеря. Някаква промяна има в нея. – Да, станало е едно малко отдалечаване. Такова отдалечаване се явява навсякъде: в обществата, в народите. Гледаш някой се числи към една партия. Той постепенно се отдалечава от нея и влиза в друга партия. Какво е станало с него? – Друга идея е влязла в ума му. Значи, показалецът на неговата ръка се отдалечава, т.е. отказва се да работи за цялата ръка. Невъзможно е да се отдели един пръст от ръката ти и да бъде щастлив. Ето защо, всеки човек трябва да се върне към Божествения организъм и да заеме онова място, което първоначално му е дадено. Колко пъти сте отхвърляли от ума си добрите мисли! Дойде в ума ти една добра мисъл, да направиш нещо, но ти я отхвърлиш под предлог, че не е време сега за нея. Щом мисълта е Божествена, тя може да се реализира на всяко време. Право ли постъпва човек с Божественото в себе си? Като се натъкне на него, той казва: Илюзия е това. Кое е реалното тогава? Една реалност съществува в света. Младият момък казва: Искам да намеря една мома, да се оженя за нея, да бъда щастлив. Има ли такава мома, която да те направи щастлив? И тя търси честен, добър момък, с когото да бъде щастлива. Има ли такива моми и момци? – Има, но те живеят при особени условия и виреят на особена почва. Те не могат да живеят в нашия климат. Следователно, обърнете се към своята душа, там ще намерите онези условия, при които може да реализирате всичко, което желаете. Когато кажеш, че обичаш някого от дълбочината на душата си, това показва, че му желаеш доброто така, както и на себе си. Ти желаеш, той да расте и да се развива и да се радваш на неговия живот. Това значи прилагане на любовта. Колко души могат да обичат така? Казвате, че и вие можете да обичате така. Аз съм наблюдавал много братя и сестри, които говорят за любовта, но не я прилагат. Правете добро на близките си, без да знаят те това. Обичайте ги, без да ви разбират. По резултатите ще познаят, че ги обичате, че им правите добро. Това изисква новото учение. Сега младите се делят от старите и казват: Ех, тези стари! Ние, младите, не можем да се разбираме с тях. – Един ден и вие ще остареете. Де отиде вашата младост? Младата мома се оглежда в огледалото и си казва самодоволно: Хубавичка съм! – За колко време можеш да запазиш тази хубост? Можеш ли да я запазиш завинаги? Ето едно изкуство. Силен човек е онзи, който може да запази своята красота и своята будна мисъл завинаги.
     
     
    От гледището на френологията, мястото на любовта, мъдростта и истината е точно определено: мястото па любовта е горе на главата, на мъдростта – отпред на челото, а на истината – в очите. Човек мисли не само чрез мозъка си, но и чрез очите. Човешкият дух, който изучава всичко в своята пълнота, влиза в самия човек и се изявява чрез очите, като мисъл, като път към истината. Христос казва: „Ако дясното ти око е нечисто, извади го." С това Той иска да каже, че очите трябва да бъдат израз на истината. Ако духът ти влезе в окото и чрез него вижда разумността и красотата в живота, ти си човек на истината; твоите очи мислят право. Следователно, ако ти не живееш горе в главата си, дето е любовта, и ако не мислиш чрез предната част на челото си, ти не си човек на истината, не мислиш чрез очите си.
     
     
    В една от старите книги на индуските философи се разказва за една млада мома, която се влюбила в един индуски принц. Един ден тя се облякла в новата си премяна и застанала до отворения прозорец, който гледал към пътя. – Какво правиш тук? – запитала я майка й. – Очаквам принца, той скоро ще мине оттук. – Защо се лъжеш? Нали знаеш, че ти си бедно момиче? Принцът няма да ти обърне внимание. Момата не чула думите на майка си, с търпение очаквала минаването на принца. След малко принцът минал на кон край прозореца на младата мома. Като го видяла, тя бързо откопчала гердана от врата си и го хвърлила пред конете. Те минали през гердана й, но принцът не обърнал никакво внимание на бедното момиче.
     
     
    И съвременните хора хвърлят своите гердани и накити – своята чест и съвест, своя ум и сърце пред конете на своя въображаем принц. Той вдигне главата си нагоре, не им обръща никакво внимание, а техните гердани и накити остават да се валят в праха. Когато великият принц минава край твоя прозорец, не бързай да хвърлиш гердана си пред неговите коне. Когато твоят принц мине пред прозореца на къщата ти, щом те познава, той ще отправи погледа си към тебе. И да не те поздрави, погледът му ще бъде пълен с любов. Тогава ти свободно можеш да кажеш: Мина моят принц и ме поздрави. – Как те поздрави? – С погледа на истината. Вие поздравявате ли се с истината? Като те погледне някой, ти веднага питаш: Защо ме гледаш? – Че аз още не съм те погледнал. Наистина, да погледнеш някого, това значи, да го поздравиш с истината. Новото учение иде в света да пробуди съзнанието на хората, да им покаже, че те могат да се преобразят вътрешно, да приложат това учение във всички слоеве на обществото. Като наблюдавам хората, чудя се, защо се противопоставят на новото учение. То е Божествена светлина, необходима за всички хора, за всички църкви и общества, за всички народи, за всички светове. То ще освети цялата земя – необятна е светлината на новото учение. Всеки ще си вземе от тази светлина, колкото му трябва, колкото е необходимо за неговото развитие.
     
     
    „Кое е това ново учение?"–-То иде сега в света, да донесе новата култура, да покаже вътрешната страна на живота. Ако между два народа се явява спор, недоразумение, техните държавници не могат ли да изменят хода на нещата? – Могат. – По какъв начин? – Или чрез война, или чрез мир. Двама съседи спорят за нещо. Те могат да разрешат спора или чрез съд, или по мирен начин. Новото учение трябва да изпъди навън всички духове на размирието и да внесе между тях правда и мир. Казваш: Не искам да дам под съд този човек, за да не ми докара по-голямо нещастие на главата. Ти правиш това от страх, а не от съзнание. Направи това от любов към човека. Ако сам не можеш да разрешиш този въпрос, питай Господа: Да дам ли този човек под съд, или да му простя? – Както ти каже Бог, така ще постъпиш. Ако ти каже да не го съдиш, няма да го съдиш; ако ти каже, че трябва да го съдиш, пак ще послушаш. Може да е нужно, този човек да прекара четири - пет години в затвора. Така ще имаш възможност да го посещаваш, да се грижиш за цялото му семейство. Като знае това, той, макар и в затвора, ще бъде спокоен. Щом излезе от затвора, ще живеете братски. Умните хора уреждат правилно спорните въпроси. Онези от вас, у които съзнанието е пробудено, трябва да знаят, че онзи, който може да ги направи щастливи, това са те самите. И тогава, онзи, у когото щастието се изявява навън, като изблик на енергия, трябва да е готов да дава. Иначе, тази енергия, неразумно използувана, причинява зло. Когато любиш някого, то се дължи на изобилната енергия в тебе. Ти носиш голямо богатство в себе си, голямо изобилие на енергия, от която трябва да се освободиш. Иначе, тази енергия ще отнеме твоите сили. Срещаш един беден, даваш му една крина от твоето жито; срещаш друг, и на него даваш една крина; срещаш трети, и на него даваш същото количество. Така раздаваш една крина след друга, докато ти олекне товарът и казваш: Слава Богу, че раздадох част от своето богатство. Последната крина задържам за себе си. Така се разрешават всички въпроси. По една крина жито на гърба на всеки човек – това е достатъчно. Отсега нататък, този жив вътрешен принцип ще работи в нас и ще ни учи, как да постъпваме. Това не значи, че трябва да измените на веруюто си. Всеки да държи своите възгледи: православният да си остане православен; мохамеданинът да си остане мохамеданин и т.н. Веднъж си кръстен под името Иван Драганов и си влязъл в новото учение, какво ти пречи или препятствува това име? Не е името, което препятствува на човека. Каквото име и да носиш, влез в новото учение. Носете името, което ви е дадено първоначално. В монашеството има обичай да променят името на всеки, който се определил да служи на Бога. Името ви не е само едно. Казват за някого, че е православен. Добра дума е „православен". И думата „евангелист" е добра. „Българин" е още по-добра дума. Думите „руснак, французин, турчин, англичанин" също са добри думи. Те не препятствуват за напредъка на човека. Друго нещо се иска от човека: да разбере същината на любовта. Кое сърце не се нуждае от топлината на любовта?
     
     
     Като те срещна, ще кажа: Братко, искам да ти се изявя, без да казвам, че те обичам. Ти си странник, на сто врати си хлопал и навсякъде си слушал думите: Няма място за тебе, – Братко, много съм отпаднал. На много места хлопах, но никъде не ми отвориха. – Заповядай, в моя дом има едно малко място за тебе. Като дойдеш у дома, ще ти дам топла вода да се измиеш, дрехи, да се преоблечеш; ще те нахраня добре и после ще си поговорим братски. Това учи новото учение. Това значи, да се даде подтик на всички души - на млади и на стари. И вие сте пътници на земята. Не се обезсърчавайте, велико е вашето предназначение. Турете кръст на вашите противоречия, но не ги забравяйте.
     
     
    Оплакваш се, че някой те обидил. – Как те обидил, по какъв начин? – Ето, причини ми една голяма рана на ръката. – Да, но сега този човек е готов да си изправи погрешката. – Как ще я поправи? – Той е учен човек, има знания. Изважда от джоба си едно шишенце, с особена течност, и сипва на раната му. След 20 минути раната изчезва. – Сега доволен ли си? Както виждаш, той се извинява, целува ръката ти, и така погрешката се изправя. Имаш ли друга обида? – Нямам. Така се заличават обидите в новото учение. Еликсирът на новото учение лекува всички рани, всички обиди, всички огорчения. Сипвам от еликсира на раната и казвам: Ще внимавам втори път да не те обидя. Има ли по-велико учение от това? Този е новият начин, по който ще живеят мъже и жени, дъщери и синове, господари и слуги. Ако е въпрос на думи, всичко става лесно, но изкуство е да живееш в духа на новото учение. За прилагането на това учение се искат векове. Обаче, окултната школа, която следвате, разполага с методи, правила и закони, с които лесно може да ги приложите. С Учителя всичко става лесно, както опитните музиканти лесно прилагат правилата на музиката.
     
     
    Аз съм уверен в следното: Моят показалец никога няма да напусне своята служба. Щом той няма да напусне службата си, и вие няма да напуснете службата, която изпълнявате, като удове на великия организъм. Изпълнявайте Божията воля. Осветявайте Неговото име. Прилагайте Неговата светлина. Нека доброто донесе условия за широки разбирания и за прилагане. Този е поздравът на новото учение.
     
     
    4. Беседа от Учителя, държана на 4 февруари, 1923 г. София.
     
     
     
     
     
     
     
     
     
  6. Розалина
    „До колко пъти да простя?“ – „На 70 места по 7.“

    Съвременният културен живот, аз го наричам „живот на спор“.

    Сега ние ще се спрем върху онова вътрешно схващане за обидата. Обидата често нарушава вътрешното равновесие в живота. Вие може да имате едно прекрасно настроение, но една дума, казана не на място, може да наруши цялото ви равновесие, да се върнете у дома си неразположен духом и цяла нощ да не можете да спите. Нас може да ни утешават, че трябва да простим, че трябва тъй да направим, иначе, но защо трябва да простим? Сега Петър спори, види се, той е бил малко запознат със законите на вероятностите, и пита Христа: „Според закона на вероятностите до колко пъти трябва да се прощава, до седем пъти ли?“ Казва му Христос: „Не до седем пъти, но на седемдесет места по седем“. Той се намери в чудо. Казва: „Тази математика е много сложна“. На седем места по седемдесет пъти! Целият ни живот ще отиде в прощаване. Е, представете си, 490 души да седят на вратата ти и да казват: „Прости ни!“ – и всичките да седят по 5 минути, докато им простиш. Представете си да идват толкова души през годината, да хлопат на вратата ти, да идват по толкова пъти и всеки да седи по 5 минути, а ти да ги прощаваш само! Царете, за да избягнат тази неприятност, често издават един манифест, един общ указ, с който изведнъж прощават всички, че видели ги, не ги видели, прощават им, за да не ходят да ги безпокоят. Но това не е прощаване.

    Защо трябва да простите на своите ближни? В този закон за прощаване седи следующата опасност. Ако ти не простиш на своя ближен, в тебе ще стане едно подпушване, едно блато ще се образува, и там ще почнат да се образуват милиарди микроби. И най-първо ти, със своите деца, ще бъдете подложени на тази отрова – нищо повече!

    А това показва само степента на Любовта. Само Божествената Любов може да прощава така. Това не е човешка любов. При сегашната човешка любов, която имаме, туй правило не може да се изпълни. Можеш да ореш и да сееш само при благоприятни условия. Може да прощаваме само тогава, когато тази Любов, това ново съзнание ни посети. Тогава можем да приложим напълно Христовото учение.

    Защо Христос дойде на земята? – Да научи хората в приложение на тази велика наука, да прощават. И първата фаза на бъдещата култура, аз я наричам „култура на прошката“ – прошка към всички, любов към всички, и към малки, и към големи.

    Туй е най-малкото правило, което можете да приложите, което Христос изисква днес от своите последователи.

    Беседа, държана на 27 януари 1924 г.
  7. Розалина

    Лилит

    От Розалина,

    Ще ви приведа един пример от древността. Безерба, един от царете на древността, имал дъщеря Лилита, която страстно обичала цветята, голяма любителка била, но била много жестока; не се знае дали е съществувала по-жестока мома от нея – тъй хроникира окултната наука. Тя никога не поливала своите цветя с обикновена вода, но заповядвала да ѝ довеждат хубави, млади момичета и да ги бият, та като плачат, със сълзите им да се поливат цветята. Тъй поливала тя своите любимци цветя – със сълзите на младите девойки. Тези цветя били отлични, най-хубавите цветя в царството, но младите моми в столицата знаели колко скъпо костват тези цветя.

    Ще хвърля мрежата
  8. Розалина
    Любов необяснима
    Недялко Йорданов

    Любов необяснима, любов невероятна,
    не пухкава и зрима, не топла и приятна,
    не лека и минутна, от щастие обзета
    край печката уютна до плюшени пердета.
    Любов необяснима, рискована и тайна,
    любов необходима, до болка всеотдайна,
    без никакви облаги и ордени, и сметки,
    изгаряна на клади, затваряна в решетки.
    Любов необяснима, без думи и без звуци,
    с разтворени зеници и стиснати юмруци -
    от многото любови единствено възможна,
    за да останем хора в епохата тревожна.
    Любов необяснима, най-истинска и свята,
    прониквай във главите, навлизай във сърцата,
    когато те обстрелват със бомби и куршуми,
    когато те замерват със камъни и думи.
    Любов необяснима и винаги нелесна,
    понякога горчива, но непременно честна,
    убият ли те днеска, ти утре ще възкрзснеш
    във чистите сърца на внуците невръстни.
    Любов необяснима, любов необяснима,
    във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,
    ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
    любов необяснима, любов необяснима.


  9. Розалина
    Любов и обич

    „Добрата молитва“
    „91 псалом“
    „Молитвата на Царството“
    „В начало бе Словото“
    Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана за Никодима, човек, който във времето на Христа се е интересувал от новите неща.
    „Изгрява слънцето“

    Приятно е човек да може да си почине. Някой път слушателите не могат да слушат, понеже са уморени. Има много работи да ги занимават, които не са толкова важни. Някои предмети са много важни. Запример боли те коляното. Слушаш беседата, но в коляното се развива една беседа, съдържанието на беседата е много интересно. Някой път имаш главоболие. Сега главоболието: то е разправия в главата, вземане и даване. Братя и сестри, като не могат да се споразумеят в главата, започват да се карат. Виждам ги: единият на единия бряг, другият на другия бряг, че двамата се карат, пререкания има. Карали се две жени селянки, едната на едната страна, другата на другата страна. Едната говори, другата мълчи, едната говори, говори, другата мълчи. Тя казва: „Кажи нещо, мари, ще се пукна.“ Какво ще ѝ каже? Среща те, казва: „Ти си невежа.“ „И ти си невежа. Невежа... простак... некултурен... зелен си още, неузрял...“ После: „Не си духовен...“ Още: „Божествен не си станал...“

    Та казвам, мъчен е животът да се разбере без любов и обич. Всеки човек, който иска да разбере живота без любов и без обич, всичките хора му се струват като кречетало, никой не може да говори сладко. То трябва да се говори сладко. В старите българи има някои умни старци. Той има няколко сина, има няколко снахи: стари и по-млади. Но свекърът обича най-младата. Тя е пълничка, с валчесто лице, с малко кафяви очи, спретната. Казва на бабата: „Ще кажеш на младата снаха да замеси хляб.“ Не казва, че иска от старата, но от младата хляб да му омеси. Че коя е старата? Някой път я хука, колко бели направила. Старата знае какво ще направи, младата никаква беля не ти е направила. Новото ще искаш да видиш, то какво ще направи. Младата да замеси хляба. И действително нейната пита е по-сладка. Случва се по някой път, че младата снаха като опече хляба, ако имат болка, хората оздравяват. Някой път старата като направи хляба, заболяват. Тогава българите казват, че едната е късметлия, другата не е. Тогава, който иска да си почива, по-добре да не меси хляба, да не готви, да си почива. Ще я накарат да донесе вода, тя крак ще си счупи, ще направи някаква беля. Само ще я накарат някой път двора да мете, и пак е недоволна защо всякога двора трябва да мете.

    Та казвам, сега е същият въпрос. Трябва човек да се роди. Кои са качествата на родения човек? Той трябва да знае три неща: роденият човек от Бога мисли право, чувства право и постъпва право. Защото в човешкия живот три неща играят важна роля: движението, в което се изразява човешката воля, как да ходи човек, учение – втора степен, и работа. Работа, това е най-високото, което човек може да прояви на земята. Той се движи, учи се и работи.

    Та казвам, просветата не иде от четенето на книги. Човек се ражда с тия възможности. Сега по някой път вие се спъвате, казвате, че сте остарели. Някой път ви заболи кракът, някой път ви заболят ръцете или гърбът. Това не е старост. Заболят те краката да ти кажат, че добър трябва да бъдеш. Заболи те сърцето, казва: „Благороден трябва да бъдеш.“ Заболи те главата, умен трябва да бъдеш. Главата му казва: „Умен трябва да бъдеш.“ Той ходи при този лекар, при онзи лекар да му дадат лекарство да оздравее. Като се просветиш, главоболието ще изчезне. Като се облагородиш, болката в сърцето ще изчезне. Като нахраниш душата си, силен ще станеш, всичко ще върви. Ние, като не разбираме нещата, само се оплакваме, казваме: „Болят ме краката.“ Трябва да храниш краката си, затова са болни. Трябва да храниш сърцето си, затова е болно. Не храниш ума си, болен ставаш.

    Значи в духовния свят има едно движение – да излезеш из къщи навън и да влезеш. Като влизаш вкъщи, то е този свят. Като излизаш от къщи навън, то е оня свят. Физическият свят, значи, е ограничен свят. Неограничен свят е духовният свят. Тогава ограниченото винаги се включва в неограниченото. Къде е физическият свят навън, и с духовния свят ли е физическият свят? Не, вътре в духовния свят е.

    По някой път казваме: умен човек. Де седи неговият ум? В главата му горе. На специфично място човек живее в главата си. Главата е разделена на области. Разумността е поставена на специфично място в мозъка. Щом говорим за неговата добродетел, той живее вече горе, не живее вече по-долу. Туй, което наричаме слънчев възел, то не е в главата. Като кажем, че човек живее във физическото поле, той живее в цялото тяло: чувства ръцете, чувства краката, навсякъде в тялото му е приятно. Значи, когато живееш в тялото, на физическото поле си, когато живееш в сърцето си, ти си в духовния свят, и когато живееш в ума си, ти си в Божествения свят. Ако на физическия свят живееш, даваш предимство но физическото тяло. Физическият свят има предимство, той е на първо място, другите ги туряш на второ място. Някой дава предимство на духовния свят. Мнозина казват: „Имаме благородни чувства.“ Някои дават предимство на ума. Трите неща съединени ведно, човешката мисъл, човешките чувства и човешката душа или волята на човека, те съставят човека.

    Казвам, мислите, желанията и постъпките, които минават през нас, дават външния облик на живота. Какво ще бъде положението, като те гледа Бог, че целия ден си недоволен, гневен, сериозен? Защо? Или не сте разположени. Какво ти дава повод да се сърдиш? Трябва да се обосновават нещата. Ти се сърдиш. Защо?
    Всичко седи в онези светли мисли, които всеки ден добиваме, онова светло чувство, онези светли постъпки. То е великата радост, те са вечните блага, които славят човека. Всяка светла постъпка те слави. Тя е, която те обича, тя върви с тебе. Една светла мисъл, тя е, която върви с тебе. Те са, като заминаваш за другия свят, те идат като свидетели. Тия, които идат против тебе, те не са които те обичат. Светлите мисли, светлите чувства, те са богатството на човека, те са неговата култура, те са неговата сила. Затова Христос говори, като казва: ако не се родите от вода и Дух. И казва тогава: „Господ толкова възлюби света, че даде Своя Син единороден.“ Аз виждам всеки ден Божията любов. Светът както е направен, както изгрява слънцето, както изгряват звездите, както растат растенията, както текат реките, както духа вятърът, всичко туй за мене е проявление на Божията любов. Онзи, тихият вятър, който милва главите, лицето; онази, тихата светлина, която прониква в очите; онези хубавите плодове, които утоляват жаждата; водата, която утолява жаждата – навсякъде виждам Божиите блага. Някой път забравяме, и търсим къде е Господ.

    Научете се да не роптаете. Някой път казвате: „Забравил ме е Господ.“ То е лъжа. Не Господ те е забравил, ти си Го забравил. Туряш своята погрешка на Господа. Единственият, Който не забравя в света, то е Господ. По някой път, ти като Го забравиш, Той си мълчи. Та казвам, научете се да бъдете искрени. Вие сте богати. Аз гледам, хората нямат въздържание. Пътува по пътя, дойде до някоя чешма, веднага тури устата да пие. Не бързайте, постойте десет–петнайсет минути, погледайте водата, и тогава пийте. Погледай я, измий си ръцете, и тогава пий. Порадвай се на водата, няма защо да бързаш. Минаваш покрай някоя градина, намери стопанина на градината, поразговори се с него и тогава кажи: „Мога ли да опитам вашите плодове в градината?“ Ти влезеш в градината и не питаш никого. Трябва да имате отношение. Намери първо този стопанин, запознай се първо с него. Или влезеш в някоя библиотека, намери най-хубавата книга и чети. Храната, която оставя в тебе сила, храната, която в тебе оставя топли чувства и която оставя материал за мисълта, тя е добрата храна.

    Ако не се родите отново от вода и Дух. Всяка сутрин, като стане човек, трябва да мисли да предизвика светлия образ на Бога. Всяка сутрин, като стане, да предизвика онова топло чувство в сърцето. Всяка сутрин, като става човек, да си представи най-хубавата храна, която Бог му изпраща за неговата душа. Като сте станали днес, да се радвате, че Господ ви е определил една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава храна за душата ви. Да се радвате за тия три блага. Вие в дадения случай забравяте, че мислите за други работи. Като дойде светлата мисъл, като дойде светлото чувство, като дойде светлата постъпка във вашата душа, тогава мислете за други работи, и животът ще бъде уреден.
    Човек, който не може да обича, е закъснял. Човек, който не може да люби, е закъснял.
    „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

    Двадесет и девето утринно слово 7 юни 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев
  10. Розалина

    Любов и служене

    От Розалина,

    Любов и служене
    Като ученици на живота, съветвам ви да не се занимавате с грешките на хората, които са живели в миналото. Трябва ли да се смеете на детето, което прави грешки при писане на буквите? То едва е постъпило в първи клас, сега учи буквите. Естествено е, че ще прави грешки. Едва в края на годината то ще може донякъде да пише добре буквите. След това работата му става по-трудна. Следователно, то всякога ще има условия да придобива знания, но наред с тях и грешки да прави. Тогава, не осъждайте човека за миналите му грешки. Не го осъждайте и за настоящите. Той се упражнява, прави усилия, учи се. Ще дойде ден, когато ще прави малки, почти невидими грешки. Съзнанието му ще бъде будно и той сам ще се изправя.
    И така, стремете се да разглеждате живота в неговия вътрешен смисъл, да не изпадате в противоречия. Затова, именно, казвам: Докато си болен, на църква не можеш да ходиш; щом оздравееш, можеш да отидеш на църква. Вратата на църквата е отворена за здравите, а не за болните. Грешникът и глупавият пък нямат право да говорят за служене на Бог. Първата им работа е да съзнаят грешките си и да ги изправят. След това могат да служат на Бог. Много естествено. Може ли вързаният кон да кара кола? Грешките и греховете са въжета, които ограничават човека. Те не му дават свобода да върши Божията воля. - Какво трябва да прави болният? - Да се излекува. - Какво трябва да прави грешникът? - Да се освободи от грешките си. - Какво трябва да прави сиромахът? - Да се освободи от сиромашията си, която го обременява. - Кой е причина за болестите, за сиромашията и за греха? - Все някой е виновен. Все някаква външна или вътрешна причина е създала тези неща. Какво ще кажете, ако видите един подкован кон в гората? Конят е свободен, а при това подкован. Който разбира живота, ще каже, че той е живял между хора, които са го подковали. Ето защо, ще знаете, че за всяко нещо има причина. Най-малко средата, в която човек живее, може да бъде причина за едни или други прояви в неговия живот. В този смисъл и човек е подкован, както коня. Той не живее още онзи първичен, естествен живот, който първоначално му бил даден.
    Сегашните хора се смущават много от фиктивни неща, поради което сами си създават мъчнотии и противоречия. Те приличат на онези две жени, майка и дъщеря, които плакали за умрялото си детенце. Дъщерята сънувала, че се оженила, родила момченце, което израсло, станало няколкогодишно и умряло. Като разправила съня на майка си и двете започнали да плачат. Тъкмо в това време бащата се върнал от странство и заварил това положение: жена му и дъщерята плачат. Като му разказали, защо плачат, той казал: Ще тръгна отново по света, да изучавам хората. Ако намеря по-глупави от вас, ще се върна; ако не намеря, ще продължа пътуването си. Като дошъл до съседното село, видял на едно високо дърво един човек, който се готвел да скочи. - Какво правиш там? - Искам да скоча отгоре, да обуя панталоните си. Не зная, има ли друг начин за обуването им. - Слушай, не скачай от дървото, ще се убиеш. Аз ще ти покажа, как се обуват панталони, но с условие, че ще ги дадеш на мене. - Съгласен съм, важно е да науча нещо. Той му показал, как се обуват панталони, а след това ги взел за себе си и тръгнал на път. Спрял се в друго село, понеже там му обърнало внимание една сватба, на която всички плачели. - Защо плачете? - Не питайте. Женим една мома, но понеже е доста по-висока от вратата, не може да влезе в дома на младоженеца. Трябва да отрежем главата й, а ни се свиди. - Аз ще ви помогна да я вкарате вътре, но ако ми дадете нанизите на момата. - Ще ти дадем, каквото искаш, само булката да остане жива. Той ударил булката отзад по врата, тя веднага навела главата си и влязла през вратата. Най-после той отишъл в трето село. На края на селото видял, как една жена се мъчи да извади главата на едно теле от едно гърне, но не може. Да отреже главата на телето, не се решавала, а друг начин не намирала. Най-после тя започнала да плаче. - Не плачи - казал й селянинът. Ако ми дадеш телето, аз ще те науча как да извадиш главата му от гърнето. Той взел една брадва и внимателно ударил гърнето, което се счупило. Така телето освободило главата си.
    Много примери има в човешкия живот, които се нуждаят от правилни преводи. Колкото по-добър е преводът, толкова по-близо е до истината. Христос направи много неща, които също се нуждаят от преводи. Не могат ли да се преведат, те остават необяснени и създават противоречия. Например, мнозина се чудят, защо след възкресението си Христос се явил на учениците си, които били наредени около буен огън, в който сложил една риба, опекъл я и им дал да ядат. Необяснимо е също, защо Христос в Кана Галилейска превърна водата във вино. И до днес още тълкуват, истинско ли е било виното, или вода. Има неща, които по-добре е да останат необяснени. Каквито обяснения и да ви се дадат, нищо няма да придобиете.
    Следователно, вярвайте на нещата без външни обяснения. Разбирането и обясненията идват отвътре, а не отвън. Не е достатъчно само да вярвате, но трябва да прилагате това, което знаете. Вяра без прилагане нищо не струва. И любов без прилагане нищо не е. Христос не дойде на земята да научи хората да вярват в Него. Той искаше да им покаже, как да вярват в Бог, да Го обичат и да Му служат. Това значи познаване и разбиране на Христос, Който и днес е жив. Търсете живия Христос, а не само Онзи, Който е живял преди две хиляди години. Казано е, че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите. Следователно, като възлюбите този Бог, вие ще познаете Христос, Който е проповядвал за Него. Тогава ще разберете стиха, в който е казано: "Ще ви изпратя друг утешител, Духът на Истината, да ви научи, какво да правите".
    Сиромашията и богатството са временни положения, от които можете да се учите. И болестите са преходни състояния. Човек трябва да бъде здрав, силен, вътрешно богат и красив. Външното богатство и външната красота са за изкушение. Като знаете това, стремете се към вътрешна красота и вътрешно богатство, които се придобиват само от чистите мисли, чувства и постъпки. Красиво е лицето на човека, който има светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. Щом добрият живот прави човека красив, лошият живот пък става причина да изгуби красотата, здравето и силата си. Лошият живот се отразява не само върху самия човек, но и върху ближните му.
    Например, забелязано е, че ако синът или дъщерята не живеят добре, техният живот се отразява и на родителите им. Много майки и бащи са пострадали от лошия живот на децата си. Като не могат да им помогнат, да не се бъркат в живота им, за да не пострадат. Оставете всеки сам да носи товара си, както и последствията на своя живот. Друго нещо е, ако някой иска вашата помощ, търси вашия съвет. Но не се притичвайте на помощ, щом той нищо не иска от вас.
    Да се върнем към съществената мисъл: любов и служене. Този е пътят, по който човек може да се освободи от противоречията и неразбирането в живота. Любовта към Бог разрешава всички мъчнотии. Щом обикнеш Бог, в душата ти ще настане мир, а в сърцето ти - пълнота. Ще ходиш ли при това положение пред вратата на този и на онзи, да искаш тяхната любов? Като служиш на Бог, ще ходиш ли от къща в къща да искаш вода за пиене и за поливане на своята градина? Служенето на Бог подразбира прокарване в къщата ти на канализация, през която ще тече изобилно прясна и чиста вода. Имаш ли канализация, ти можеш да си наливаш вода, колкото искаш. Любовта и служенето носят изобилие в живота. Който носи любовта в себе си, той е богат. Където мине, всички му отварят път, канят го, радват му се. Той носи щастие и за себе си, и за окръжаващите. Не само хората се ползват от неговата любов, но и животните, и растенията.
    И така, за да имате успех в живота си, откажете се от миналото и разчитайте на настоящето. Щастието ви се крие в настоящето. Не се спирайте върху любовта си в миналото; важна е настоящата ви любов. Какви добрини сте правили в миналото, не е важно; важно е, какво днес правите. Миналото е било важно, като условие за настоящето; настоящето пък е условие за бъдещето. Стремете се тогава към настоящето, което проправя пътя към бъдещето.
    Помнете: използвайте доброто във всеки даден момент и бъдете доволни от положението си. Ако днес сте доволни и утрешния ден ще бъде за вас добър. Не се сравнявайте с другите хора, че те имали по-голяма любов от вас, или че били по-добри и богати, по-здрави и т.н. Всяко нещо, което в даден момент имате, е добро. И болни да сте, пак е за добро. Като разсъждавате по този начин, вие идвате до положението на човек, който разбира живота. Щом разберете живота, условията ви непременно ще се подобрят. Вървете по пътя, който Бог ви е начертал и бъдете доволни от него. - Какво ще стане с нас? - Който е бил сиромах, ще забогатее; който е бил богат, ще осиромашее. Който е бил учен, ще изгуби знанието си; който е бил невежа, ще придобие знание. - Не искам да стана сиромах. - Не разбираш закона. Какво прави туристът, като пътува по планините? Той тръгва с тежка раница, като богат човек и се връща с празна, лека - като сиромах. Той трябва да се радва на празната си раница; това показва, че е бил здрав, могъл да изяде всичко, което е носил на гърба си. Следователно, радвайте се, когато товарът ви олеква, когато умът и сърцето ви се изпразват от старото съдържание, за да се влее в тях ново и прясно съдържание. Яжте, каквото носите в раниците си, давайте от него и на другите и не се страхувайте от глад и сиромашия. Като раздадете всичко, разчитайте на вашия Велик Баща, на Неговата Любов и справедливост, на Неговата благост и милосърдие.
    Дръжте в ума и в сърцето си образа на Бог, на ангелите и на възвишените същества, които ще ви упътват и направляват. Проникнете се от желанието да любите и да служите в името на Великата Любов, Правда и Добродетел.
    Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
    38. Утринно Слово от Учителя, държано на 21-ви юли 1935 г., София. – Изгрев.
  11. Розалина
    Веднъж един мой малък приятел,само на 14 години,ми сподели това откровение.Благодаря Теди!



    Любовта в нас



    Когато Бог създавал света, измежду всички вселенски същности, които ползвал, забелязал една, по нищо несравнима с другите. Където се появяла тя, цветовете засиявали по-ярко, звуците били изпълнени с нежност, пространството притихвало, доволно от своята пълнота.

    - Коя си ти? - попитал Бог.

    - Аз съм Любов.

    - Остани с мен. Искам с теб да споделям Радостта от Сътвореното.

    И тя останала.

    Но там долу, нещо се случвало. Синьото на небето вече не било така копринено, кафявото на земята - така топло, а жълтото на Слънцето помръкнало. Помръкнал и младия Бог. Тогава влюбената Любов го прегърнала и потекла надолу, като благодатен дъжд, който пропил със своята магия всичко. Бог дал на човеците най-скъпото си,своята Любов и за да запази спомена за нея жив той направил Дъгата.Направил я там ,където срещнал Любовта.Направил я видима ,макар и за кратко,защото най-същественото е невидимо за очите.Бог искал хората да си припомнят, че са живи, топли и цветни, защото Бог им изпраща своята Любов..

    Това е определението на майка ми за Любов. Попитах някои от хората, които обичам, как те разбират Любовта и получих следните отговори:

    „Любовта е вълшебната пръчица, която Бог е оставил в ръцете ни“

    „Любовта в мен е Слънцето, което огрява и най-тъмните кътчета на душата ми и прави живота ми прекрасен.“

    „ Любовта в мен са моите деца.“

    „Доброто, което даряваме и доброто, което получаваме.“

    А един малък мой приятел каза сериозно,като ме гледаше учудено как не разбирам и защо питам:

    „Обич е приказка, а Любов е целуване.“

    А аз питам,защото все още не знам и не мога да кажа какво е Любов.Мисля си, че част от Любовта в мен е за хората,които попитах и чиито отговори записах тук.


  12. Розалина
    Любовта ще направи хората щедри, учени, добри и ще внесе в нас онова вдъхновение във всичко, което вършим, ще бъдем доволни от всичко в живота си. Любовта ще направи хората силни, милосърдни, дълготърпеливи. И когато ние почнем да бъдем доволни от всичко, ние ще влезем в Божествения порядък. И ако всички влезем в Божествения порядък, светът ще се оправи. А пък щом има недоволство, ние сме в човешкия порядък, аз го наричам света на безлюбието. (Беинса Дуно)
  14. Розалина
    МЕКИ И ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА

    – Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
    И тъй, стремете се към придобиване на мекота, но не към мекотата на кашата, на тинята, в която човек може да загази и да се удави. В тази мекота нещата гният, но не растат. Във водата и растенията, и рибите живеят, но в тинята всичко гние. Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н. Кои вещества вкисват? Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е. на ферментиране. Те са повечето твърди. Следователно, когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън. Излишъкът ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му са нужни. Твърдите вещества в човешкия организъм се уподобяват на костите, меките – на мускулите, течните – на кръвта, а динамичните сили в природата представят нервната система на човека.
     
    Като ученици вие трябва да изучавате силите на своя организъм, да можете разумно да си въздействувате. Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите удове и да се разговаряте с тях. Колкото е по-интелигентен и високо развит човек, толкова и клетките на неговото тяло са по-интелигентни. Знайте, че човек не може произволно да мисли, да чувства и да постъпва. Всяка дисхармония в мислите, чувствата и постъпките му се отразява и върху клетките, а оттам и върху състоянието на целия организъм. Човек трябва да се съобразява с доброто на своя организъм. Не мисли ли добро на тялото си, и тялото не мисли неговото добро. Човек не трябва да преуморява организма си, нито да го оставя в пълно бездействие. Той трябва да работи умерено, да почива умерено и да яде умерено. Като се вглежда в работата на своите клетки, човек вижда, че между тях има химици, учени, професори, които правят свои опити, извършват ред сложни реакции, каквито човек в своите лаборатории не може да направи. След всичко това човек мисли, че познава своя организъм или организма на по-нискостоящите от него.
    Съвременните учени говорят за живота, за устройството на растенията, на животните, на човека, но не познават ония тънки процеси, които се извършват в клетките на живите същества. Те не познават състоянието нито на клетките, нито на цялото същество. Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот. Дали растението се радва или скърби, това не им е известно. И растението има два различни живота, както и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стеблото и клоните – неговият рай. Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно. В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят – в предната и горна част. Ако даде надмощие на задната част на мозъка си, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва да става разсеян и губи паметта си. Тази разсеяност влияе върху умствените му способности. Този човек не може да учи, вследствие на което умствените му способности постепенно отслабват.

    Когато мозъкът поглъща всички енергии, човек става груб в чувствата си. За да не отнеме възможността си да развива и мозъка, и сърцето си, човек трябва правилно да разпределя енергиите на своя организъм. Добрият господар разпределя благата си еднакво на всички слуги. Следователно разумният човек разпределя еднакво енергиите си между всички удове. На всяка клетка той изпраща толкова енергия, колкото й е нужна. Някои разбират криво предназначението на стомаха и казват, че търбухът трябва да се унищожи. Не, стомахът има свое велико предназначение. Без стомах физическият живот е невъзможен. Стомахът и търбухът са две различни неща. Търбухът подразбира ненаситните човешки желания. Щом дойде до такива желания, човек трябва да се самовъзпитава, но по никой начин да не изнасилва своя стомах.
    Като е дошъл на земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив. Въпреки това той казва, че е нещастен. Защо е нещастен? Защото не живее правилно. Той е нарушил хармонията на своя организъм, нарушил е законите, които го управляват, и търси причините за своето щастие и нещастие вън от себе си. Срещате млад момък, студент, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си. Защо не могъл да ги издържи? Защото бил разсеян, не могъл лесно да запомня. За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта. В природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това. Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия. За тази цел той трябва да се свърже с разумния свят, отдето могат да дойдат разумни същества да му помагат. За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.

    Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет.
    Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека. За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества. Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
     
    Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална. Запример, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества. Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества. Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.

    Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите. Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот. Казано е в Писанието: „Не противи се на злото!” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал! Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си. Човек не трябва да предизвиква злото в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си ще изчезне. Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.
    Сега, да се върнем към съществената мисъл. Вие трябва да съзнавате, че всеки човек представлява общество, съставено от разумни души, които имат нещо общо с него. Следователно, като ставате от сън, първата ви работа е да накарате тия разумни, малки същества да мислят, да влязат в хармония с вас. Дали те ще влязат в хармония с вас или вие с тях, не е важно. От вас се изисква да възстановите хармонията на целия си организъм. Това се постига чрез молитва, чрез концентрация, чрез работа. Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за любовта между тях. Какво по-голямо благо от това може да очаква човек?
    Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение. Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане. Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание. Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина, срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представлява мекия тих глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.
    Добродетелта е плод на Божествената мекота. Добродетелта може да се реализира в живота. Всеки може да прояви доброто в себе си, да види неговите плодове. Първо човек трябва да приложи доброто към себе си, към разумното общество от същества, дошли с неговата душа заедно, да й помагат, да работят за нея. Като бъде добър към себе си, човек ще бъде добър и към ближните си. Колкото по-добре и с обич се отнася човек към тия малки същества в себе си – клетките на своя организъм, толкова по-голяма хармония ще съществува между него и тях. Хармоничният живот пък създава условия на човека за правилно растене и развитие. Само при хармонично състояние на силите в своя организъм, човек може да прояви дарбите и способностите си. Без вътрешна хармония, каквито усилия да прави човек, всичко остава без резултат. Ако имате някакви резултати, те ще бъдат микроскопически.

    Следователно, искате ли да се развивате правилно, да трансформирате отрицателните сили в положителни, мислете по 5-10 минути на ден за вашите клетки, за службата, която те извършват. По този начин вие ще разсейвате тъгата си, ще превръщате неблагоприятните условия на живота си в благоприятни.

    – Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

    19. лекция от Учителя, държана на 6 февруари 1927 г., София
     

     
     
  15. Розалина
    Христос призова дванадесетте си ученици, и даде им власт над нечестивите духове, да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ. Защо Христос имаше 12 ученика, а не двама или трима? Числото 12, числото на апостолите, представя 12-те зодии, или 12-те дома на слънцето. При движението си през годината, слънцето минава през 12 дома. Ако се намира под влиянието на един от 12-те дома на слънцето, човек се отличава със специфична дарба. В това отношение, 12-те апостоли се намираха под влиянието на тия 12 слънчеви домове, за което ги наричаха властители или служители на тия домове. Всеки човек иска да има способността да лекува, както правеха това апостолите. Обаче, може да лекува само онзи, който разбира зодиите, който разбира естеството на слънцето, защото земята се движи под влиянието на слънчевата енергия. Като говорим за слънчевата енергия, ние имаме съвсем друго разбиране за нея от това на съвременните учени и физици. Апостол Павел казва: „Като бяхме деца, разсъждавахме по детински, а като станахме мъже, напуснахме детинското." Например, някои учени казват, че светлината се състои от трептения. Наистина, трептенията влизат в светлината, като елементи, но самата светлина не е трептение. Други казват, че светлината е движение. Вярно е, че движението е елемент на светлината, но самата светлина не е движение. Казват още, че светлината разкрива нещата. Да, разкриването е елемент на светлината, но самата светлина не е разкриване. Тъй щото, ако започна философски да обяснявам, какво нещо е светлината, нужни са цели часове. Въпросът за светлината е теза за високо учени хора, които са устроени съвсем другояче в сравнение със сегашните хора. Дълго време още се изисква, докато телата на съвременните хора дойдат до такова развитие, че могат да възприемат живите явления в природата в тяхната истинска светлина...............

    Нашият свят представя микроскопическа частица от великия обширен свят. Като четете живота на пророците, които са живели преди три – четири хиляди години, виждате, че те говорят за свят, по-голям от нашия, т.е. за небето, който свят и днес още не е познат на хората. Този свят е осеян с безброй малки и големи лампи, които ние кръщаваме с различни имена: Слънце, Луна, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и т.н. Ако лампите на този свят са толкова големи, какво остава за самия свят? Ако за една лампа само, каквато е слънцето, безброй учени днес напрягат умовете си, да разберат, каква е тази лампа, какъв е съставът й, дали е населена, или не, можете да си представите тогава, какви гениални същества са били тия, които са създали тази лампа. Какъв ли е фитилът на тази лампа? Ще кажете, че тази лампа няма фитил. Не, всички лампи имат фитил, само че фитилът на някои лампи е видим, а на някои – невидим. Фитилът на азота, например, много мъчно се пали. Той е невидим, и затова казват, че азотът не гори, нито подържа горенето. Затова казват още, че азотът мъчно влиза в реакции, но въпреки това, известни са много азотни съединения.
    До край
    НБ , Беседа от Учителя, държана на 12 февруари, 1928 г. София. – Изгрев.
  17. Розалина
    Дотогава, докато нас Слънцето ни целува, блажени сме. Дотогава, докато въздухът ни целува, блажени сме. Дотогава, докато водата ни целува, блажени сме. Дотогава, докато хлябът ни целува, блажени сме. Всичко отвън, което Бог е създал, ни целува, ние живеем.

    Да благодарим на Бога, че Той се отнася към нас. Че вятърът духа, благодари. Че Слънцето те грее, благодари. Да благодарим за всяка мисъл, която целува ума ни. Да благодарим за всяко чувство, което целува сърцето ни. Да благодарим за всяка постъпка, която целува душата ни. За всичко онова, което Бог върши, да благодарим. Да благодарим за условията и възможностите, които Бог ни [е] дал. Да бъдем доволни в този век. Да започнете по-малко да се тревожите и повече да учите.

    Дръжте в душата си, в сърцето и в ума си светлия образ на Този, Който всичко ви е дал.

    Тайна молитва


    7.Ще ви се изявя
    7-а беседа, държана от Учителя на 8.XI.1942 г., неделя, 10 ч.сутринта, София, Изгрев
  19. Розалина
    Господи, запази България от вражески сили, защото Ти си Любов, Мъдрост и Истина.

    Господи, запази България от вражески сили, защото Ти си Любов, Мъдрост и Истина.

    Ние обичаме България и ще и служим с Любов.

    Господи, лъчът на Твоята Любов да озари цялата Земя.

    Благостта и Милостта Божия да пробудят и помилват всяка човешка душа.

    Амин.
  21. Розалина
    Интересна беседа !от 1931 г0дина

    Беседата постави пред мене въпросите за
    колективната молитва
    общата духовна работа
    че само онази работа която човек може да даде на другите е стойностна
    поуката от "Най-богатия врабец'

    Мястото на Бога

    Беседа от Учителя, държана на 5 август 1931 г., 5 ч. сутрин.

    Някой казва: „Защо трябва да се моля?“ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума си към Бога, да възприеме нещо от Него. В този смисъл молитвата представлява отварянето на цветовете за слънчевата светлина и топлина. Казвам: искате ли да се развивате, постоянно дръжте в ума си мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества. Какво мислят хората, не се занимавайте с това. Дръжте мисълта си към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот. Отклоните ли ума си от това място, вие загубвате пътя си и оставате в тъмнина. Човек е пътник в живота си. Рече ли да се отклони малко от пътя, да се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може да настигне другарите си. Когато всички същества отправят съзнанието си към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред. Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад, да чакат закъснелите или забъркалите се в пътя. Ако те и втория и третия ден не отправят ума си към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли. Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят. Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса. И в леглото си човек пак може да отправи мисълта си нагоре и да върви напред. Всичко се състои в мисълта на човека. Някой може да е излязъл рано сутринта на молитва, но си казва: „Що ми трябваше да ставам толкова рано, да се изморявам? Защо не останах да полежа още малко?“ Такъв човек, макар и да е дошъл на молитва, той е назад от другите, защото мисълта му не е права. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, където и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си с мисълта за Бога. Искате ли да придобиете светлина на съзнанието си, мислете за Бога.

    Казвате: „Какво ще стане, като гледаме към посоката, където е мястото на Бога?“ – Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте! – „Какво ще видя?“ – И това не трябва да знаете. Гледайте само! Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“. – Да, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота. Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота. Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате. Обаче, ако видите изгряването на слънцето на живота, вие никога няма да го забравите и нищо не ще бъде в състояние да го замести. В слънцето на живота ще видите Бога, Който ще ви проговори. Както изгрява физическото слънце, така изгрява и слънцето на живота. Разликата се заключава само в местата, откъдето изгряват тия две слънца. В съзнанието на човека тези две места са съвършено различни.

    Казвам: физическото слънце въздейства на човека по един начин, а слънцето на живота – по съвсем друг начин. Когато физическото слънце изгрява, човек се радва, движи се, работи. У него се явява желание да оправи пътищата в живота си, да разоре нивите си, да насади градините си, да си направи къщи и т.н. Щом изгрява слънцето на живота, у човека се явява желание да оправи отношенията си с всички хора. Едновременно с това, всички хора, както и всички живи същества, от най-малките до най-големите, му стават мили, обични. Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира. Грешникът за него е затворник, когото той иска да освободи.

    Човек трябва да върви напред! Никой не трябва и не може да остане в съзнанието си на едно и също място. За всеки ден има определен път, който човек трябва да извърви в съзнанието си. Ако човек не измине този път, той остава назад. Остане ли назад, с това заедно идват и нещастията за него. Тази е новата философия на живота. Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието си? Какво ще постигна с това?“ Много нещо може да се постигне. Колкото малък път и да изминава човек в съзнанието си, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога. С десет сантиметра да напредва човек в пътуването или в движението си към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят. Казвате: „Какво от това, че съм погледнал към Бога, или пък че съм помислил за Него?“ Да погледнете към Бога, или само да помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята. Тази е една от великите истини на живота. Щом знаете това, не обезценявайте, не умаловажавайте тези неща! Някой казва: „Толкова много работа имам, че ми останало само за Бога да мисля и за мястото, където Той се намира. Аз трябва да работя, да се погрижа за своите материални нужди“. Казвам: единственото място, откъдето можете да приемете всичко необходимо в живота си, е мястото на Бога. Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Него, това е достатъчно.
    И тъй, всяка сутрин отправяйте мисълта си към тази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. По този начин вие ще участвате в общото благо. Някой казва: „Аз не искам да мисля“. – Ти можеш да не мислиш за този, за онзи, за дреболиите в живота, но за Бога не можеш да не мислиш. Ти си длъжен да отправиш мисълта си към Бога, към онази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл. Там пространството е широко, не може да произлезе никакво разногласие. Това място ще донесе единство между всички хора. Когато хората отправят мисълта си към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят. По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите си, ще се подмладят, ще скачат като телци. Който не отправя мисълта си към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях.

    Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва да вървят. Някой казва: „Какво ще правим, като тръгнем в тази посока? Не е ли достатъчно да четем Библията и Евангелието?“ Вие можете да четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия. Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва да се свържете с тях и да отправите мисълта си към онази посока, където те са отправяли своята мисъл. Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви. Щом отправите съзнанието си към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не. Достатъчно е да отправите съзнанието си нагоре, за да получите поне по едно самунче – на човешки език казано.

    Не отправите ли съзнанието си към съзнанията на всички същества, колкото да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите. Бог не обича да се занимава само с едно лице. На вашата молитва Той ще отговори: „Ще почакаш за утре!“ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш да дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието си към Бога. Тогава и ти ще отправиш мисълта си към Него и няма да питаш, дали си в права посока, или не, дали ще видиш Бога. Това са второстепенни въпроси. За тебе е важно да отправиш ума си нагоре и да чакаш – все ще получиш нещо от общото благо. И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой да му сложи едно самунче в ръката. Той казва: „Слънцето не видях, но хляб получих“. Това е достатъчно за него. Това са фигури, които изясняват добре идеята.

    И тъй, всички хора трябва да отправят съзнанието си към Бога. – Къде е Бог? – Бог е на това място, към което всички разумни и добри хора оправят ума си. Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума си към Бога. Някой казва: „На кое място е Бог?“ – Дигни ума си нагоре и не питай! Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва да отправят ума си, това не трябва да ви хвърли в противоречие с вашата работа. Каквото и да работите, всеки е на мястото си.
    В този смисъл и келевото е на мястото си, и водата е на мястото си. Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за себе си, а водата върви напред и мисли за всички. Който мисли само за себе си, той е келево. Такъв човек през целия си живот мисли само за себе си: че има нужда от пари, да се облече хубаво, хората да го почитат и уважават. Това е философия на келевото. Обаче и то върши някаква работа – жито мели. Като се приближите до него, чувате: „Бър-бър-бър“ – жито мели.

    Казвате: „Коя е новата мисъл?“ Новата мисъл е следната: отправете ума, сърцето и волята си към мястото на Бога! Станете ли сутрин, първата ви работа е да отправите сърцата и умовете си към онази посока, където в този момент милиони сърца и умове се отправят. Тези сърца и умове трептят с различни вибрации, с различни разбирания, но едно единствено място ги привлича – мястото на Бога. И в името на това място всички живи същества се обединяват.

    Следователно истинската любов се изразява чрез отправяне мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Някой казва: „За мен животът няма смисъл“. Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре! Това не е мъчна работа. Какво по-лесно от това, човек да мисли в една посока? Според мен по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока. Много пъти хората са отправяли мисълта си нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта си към Бога. Желаят или не, това става по един вътрешен, неумолим закон. Който не иска да се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как? Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта си към Него и ще благодари, че се е разболял, за да помисли за Бога. Не само чрез болести, но и по много начини още може да се спре келевото на човека, за да го заставят да потърси мястото на Бога. Един час, една минута или една секунда се изисква, за да се отправят съзнанията на всички същества към Бога. Велик е този час от деня! Велика е тази минута от часа! Велика е тази секунда от минутата!

    Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание. Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила. Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките си. Щом дойде тъмнината, и движението спира. Спирането е ограничение. Същото се отнася и до мисълта, и до съзнанието на човека. Докато в ума на човека има светлина, той мисли право и постъпва право. Щом светлината в ума на човека загасне, той вече не знае какво прави – той остава без посока на движение, без компас.
    Казвам: за човека, който е изпаднал в тъмнина, най-важно нещо е светлината. За жадния най-важно е да дойде до извора на живота. За невежия, за неучения най-важно е да се добере до книгите на някоя библиотека. За богомолеца най-важно е храмът. Храмът е мястото, където е Бог. Това място всички търсят. Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат да го намерят. Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта си. Някой казва: „Като се помоля вътрешно, това е достатъчно“. Това е положението на келевото, което се върти. Да се помоли човек в себе си, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души. В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо. Достатъчно е човек да отправи ума си към мястото на Бога, за да приеме част от общото благо. Такъв е законът. когато човек отправи ума си към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата. И последен да си, стига навреме да пристигнеш; ако можеш само за момент да се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение. Бог не прави разлика, дали някой е стигнал пръв или последен. И който пръв е дошъл, и който последен е дошъл, все ще получи част от общото благо. Общото благо е за всички. Всички очакват момента, когато Божието благословение ще се излее върху тях. То трае само един момент, след което вратата на благословението се затваря.

    Казвате: „Какво ще правим след това?“ – Всеки ще слезе да работи в себе си. Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над себе си, той нищо не може да направи. Ако Бог не слезе в човека, каквото и да работи, той прилича на жена, която цял ден върти хурката и нищо не изприда, понеже вълна няма. Който е ходил при Бога, той работи през целия ден и изкарва нещо, защото има достатъчно вълна на хурката си. Като имате предвид това, вие ще си съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието си към Него. Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието си към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита си, и вечер, при залез слънце. Разумните същества седят и в трите области, в трите фази на слънцето, но щом се съберат заедно, за тях няма вече залез. За съществата, които отправят ума си към Бога, има само изгрев. Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение. През целия ден това слънце продължава да грее. Каже ли някой, че не знае къде е мястото на Бога, това показва, че той е останал назад, сбъркал е пътят. На такъв човек не остава нищо друго, освен да върви по течението на реката.

    И тъй, който търси Бога сам, той е на крив път. Индусите казват, че човек трябва да се съсредоточи в себе си и там да намери Бога. Тази е крива философия. И до днес хората търсят Бога в себе си, но не могат да Го намерят. Когато се казва, че Бог е в човека, трябва да се знае на кое място, именно, е Той. Едни търсят Бога в ума си, други – в сърцето си, но още не са Го намерили. Човек може да намери Бога, като спре вниманието си върху всички хора, които също като него търсят Бога. Те трябва да бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя си, какво той прави.

    Казвам: ученикът трябва да отправя мисълта си в посоката, където учителят му отправя своята мисъл. В това се състои спасението на света. Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние да му помогне. Подигнете мисълта си нагоре! – Там е вашето спасение. Каквото друго да ви говорят – не вярвайте. Отправете мисълта си нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл!

    Няма друга философия за живота, освен тази. Някой казва: „Как да разбера тази работа?“ Няма какво да разбираш, ще отправиш мисълта си там, където всички живи същества отправят своята мисъл. Разбирането ще дойде отгоре, както и благословението. Когато в дома ви дойде някой пътник, гладен, жаден, измръзнал, вие питате ли го откъде идва? Първо го поканвате при огъня, да се стопли; после му давате чаша гореща вода или чай, да накваси гърлото си; след това му давате да се нахрани; и най-после, като си почине добре, той сам започва да ви разправя откъде идва и какво е преживял.
    Нека тази мисъл – мястото на Бога – бъде за вас нещо скъпоценно, без което не можете. Нека тя стане за вас талисман. Имате ли този талисман в себе си и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите.

    Утре сутринта ще се качим на новия връх, където разчистихме пътя – там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека (– пето езеро), да измием ръцете и краката си от дългия път. Докато човек търси Бога, краката му са все кални. Щом Го намери, той измива краката си. Измиването на краката, не външно, но вътрешно, представлява емблема в човешкия живот. Когато човек намери Бога, за нищо вече не мисли. Той всичко е постигнал. Какво ще стане с умрелите, с бедните, със страдащите, той за нищо вече не мисли. В Божествения свят няма умрели, няма бедни, няма страдащи. Там всичко е оправено.
    Беседа от Учителя, държана на 5 август 1931 г., 5 ч. сутрин.
  22. Розалина
    Забранения плод

    Мотиви от:”Начало и край”- 35. Утринно Слово от Учителя, държано на 30 юни 1935 г., София. – Изгрев

    Казвате: Какво трябва да се прави, за да живее човек добре? - Много просто. Ако отиваш на екскурзия, ще обуеш съответни обувки, широки, с ниски токове, да не те притесняват. Обуеш ли някои тесни, с високи токове, краката ти ще се наранят и няма да стигнеш до определеното място. Тесните и модерни обувки са за леки хора, които търсят удоволствия, а не за туристите. Човек е дошъл на земята да учи, да се ползва от благата и, да странства, без да се осакатява. Той е екскурзиант, който трябва да се свързва разумно със силите на природата, да се ползва от тях. Като пътник, човек ще придобие знания и добродетели, които ще занесе със себе си на другия свят. Който не обича да учи, казва, че докато е на земята, ще си поживее, ще яде и пие, а като замине за другия свят, там ще учи. Така не се разсъждава. Ако човек на земята не се е научил да работи и на онзи свят няма да работи. Там не приемат мързеливи хора. Животът е непрекъснат. Следователно, каквото е придобил човек на земята, ще го занесе на онзи свят и там ще продължи работата си. Благодарение на своите криви разбирания, хората са изопачили живота си, внесли са един дуализъм в него. Например, на сцената гледат нещо, възхищават се, а в живота за същото нещо наказват човека. Според мене, един морал е нужен за човека, една любов, еднакви отношения. На сцената позволяват целувките, а в живота осъждат целувките. И аз не поддържам човешките целувки. Истинска целувка е онази, която вдига болния от леглото, възкресява мъртвия. Не може ли да направи това, целувката е от нисък произход и строго се преследва.
    Какво правят сегашните моми и момци? Като се влюбят, започват да пишат любовни писма. Докато момата или момъкът напише едно писмо, ще скъса десетина листа и пликове. Те искат всяка дума да бъде поставена на място, писмото да бъде чисто и красиво написано. Яви ли се най-малкото петно, писмото се къса и се започва отново. Така постъпват всички хора, млади и стари, в живота си. Каквато работа и да започнат, в първо време те са внимателни, искат всичко да върви добре. В това отношение всички хора приличат на влюбените моми и момци; започват добре, свършват зле. Наистина, момъкът и момата в първо време пишат красиви писма, но постепено намаляват броя им. Като се оженят, писмата престават. Тогава сладките думи се превръщат в горчиви, добрите мисли - в лоши. Защо се измени животът? Защо доброто начало не продължи докрай? Ето и пророкът в прочетената глава се оплаква, че Израил в началото вървял добре, но после се отбил от пътя си. Значи и той се влюбил и като всички влюбени, започнал добре, свършил зле. Като се влюбвал в много богове, той изменил на истинския Бог. В любовта си към тези богове, едни лъгал, втори лъгал, докато изгубил чистотата и светостта си.
    Като говорим за отклоняването на израилския народ от правия път, имаме предвид отклоняването и на всеки човек. И съвременните християни са се отклонили от правия път. И те служат на много богове, на всички пишат любовни писма. Обаче, в края на краищата, всички ще се разочароват и ще потърсят Единния, истинския Бог. И днес още Той им говори, наблюдава живота им, грижи се за тях, но те не Го виждат, не чуват, какво им говори. Колкото Ева можа да Го чуе, толкова и те Го чуват. Когато тя се разговаряше със змията и се убеди от нея да вкуси от забранения плод, Бог беше там. Той наблюдаваше, какво прави, помагаше и, но тя беше чужда за Неговите думи. Всичкото й внимание беше насочено към онзи, който и обещаваше щастлив живот. Хиляди години минаха от времето на Адам и Ева, но човечеството и до днес още яде от забранения плод.
    Какво представлява забраненият плод? Всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод. Хората си предлагат по един или няколко от забранените плодове и после едни-други се обвиняват. Страшно е положението на онзи, който не знае къде се крие забранения плод и не може да го избегне.Обаче, който го познава, той лесно се отказва от него. Той се ползва от опитността на другите хора и всякога помни думите на Бог, казани на Адам и Ева: "От всичките плодове можете да ядете, но само от един няма да ядете". - Кой е този плод? Как се нарича неговото дърво? - Дърво за познаване на доброто и на злото. Сега и на вас казвам: Пазете се от плода на забраненото дърво, в каквато и форма да ви се предлага - във форма на пари, на власт, на любов.
    Обаче, който го познава, той лесно се отказва от него. Той се ползва от опитността на другите хора и всякога помни думите на Бог, казани на Адам и Ева: "От всичките плодове можете да ядете, но само от един няма да ядете". - Кой е този плод? Как се нарича неговото дърво? - Дърво за познаване на доброто и на злото. Сега и на вас казвам: Пазете се от плода на забраненото дърво, в каквато и форма да ви се предлага - във форма на пари, на власт, на любов.
  23. Розалина
    Нашето място

    Най-малката дисхармония в природата се дължи на ред причини. Тя е последствие на някакво нарушение на нейните закони. Ако човек е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него. Човек не е изпратен на земята да господарства над природата, но природата трябва да бъде училище за него. Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния. Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъдете в хармония с Бога значи да разбирате целокупния живот.

    Благото, което Бог е дал на човека, никой не може да му отнеме. Ако някой може да отнеме от човека благото, което Бог му е дал, значи той е по-силен от Бога. Обаче да се мисли така, това е криво мислене, криво заключение. Благото, което Бог е дал на човека, е същественото в неговия живот, а същественото никой никому не може да отнеме.

    Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това, дали той го съзнава, или не. Където и да е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране. Това противоречие може да идва по наследствен път, а може да е резултат на някакво криво човешко разбиране. Казвам: три важни фактора упражняват влияние върху човешкия живот. Първият фактор е неговата личност, човешкият егоизъм. Вторият фактор е обществото. И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа. За пример, както сте събрани тук, вие едни-други си влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва?“ Като отговор на това запитване ще поставя следното положение............... когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва да вземе нещо, той не разбира закона. Той непременно трябва да даде нещо от себе си. По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима. Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота си. Който излиза сутрин на молитва с цел да спечели нещо, по-добре нека седи у дома си и да не се моли. С молитва търговия не се прави. Ако излизаме сутрин да посрещнем Бога и да Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета.

    Питам: от ваше гледище кои неща са най-важни? Според мен най-важното нещо за организма е всичките му части, всичките му удове да бъдат на мястото си. Второто важно нещо е като дойде време за работа, всички удове да вземат участие в общата работа на организма. Трето важно нещо е тия органи да вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа. Следователно най-важното нещо за нас е да бъдем на мястото си. Кое е нашето място? – Това, на което Бог ни е поставил. После, да вземем участие в работата, която Бог върши. И най-после, да участваме в благата, които ще се придобият от тази работа. Тези са най-важните неща за човека. Който разбира важните неща в живота си по този начин, той никога няма да се натъква на противоречия. Между съвременните хора се явяват много противоречия по единствената причина, че те не разбират кои неща са важни и кои маловажни. Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата си, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може да донесе. Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия. Който разбира тия три неща в живота си, за него всякакви противоречия изчезват. Да бъдеш на мястото си, да взимаш участие в работата, която ти е определена, и да се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота. Кажеш ли, че тази работа не е за тебе, ти сам се натъкваш на противоречия. Ставаш сутрин, обръщаш се на една или на друга страна и казваш: „Кой ще се качва сега на върха? Не ми се ходи на молитва. И без молитва може един ден“. Не, молитвата е най-приятното нещо, което човек може да направи. Няма по-красиво нещо за човека от молитвата, от разговора му с Бога.

    Среща ви някой и казва: „Какво сте се надигнали да вървите по планините? Как ви се ходи толкова път, по тия високи места на Витоша, на Рила? Я по-добре си почивайте! Глупава работа е тази!“ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко. Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава. Ако сме на негово място, пак можем да отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа. Рече ли човек да влезе в кафенето на топло и да пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота си. Веднага кафеджията ще дойде при него и ще го пита какво желае. И това положение е хубаво. Той ще си заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега!“ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва да иска нищо от вас. Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път!“ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте да излезете. Обаче, днес няма нито едно заведение, в което да се постъпва по новия начин. Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска. Този кафеджия ще има грижа само да отопли салона и да приеме всекиго с радост. Ако всички хора отиваха в кафенето да дадат нещо, а не само да вземат, положението щеше да бъде съвсем друго. Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха да се натъкват на противоречия. Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега!“ Студът, който имате днес, не е нищо друго, освен този кафеджия, който казва: „Платете сега!“ Казвате: „Студено е!“ Не, кафеджийска работа е тази! Разсъждавате ли по този начин, вие ще си обясните много от противоречията на живота.

    Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни. Това показва, че хората трябва да изменят своите стари възгледи за живота. Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може да има в света. Докато човек живее със старото, колкото и да се моли, каквито усилия да прави, всичко ще бъде напразно. Ден след ден ще минават и той няма да забележи как остарява: краката започват да го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла. Някои мислят, че колкото повече се качват по планините, толкова по-добре ще се чувстват. Обаче не излиза всякога така. Следователно подмладяването не се състои само в изкачването по високите места, но главно в новите възгледи, в новата и права мисъл. Казвам: когато човек започва да остарява, това показва, че той е много забогатял, много е натоварен, вследствие на което едва се движи. Ако свали товара от колата си, той ще почне леко да се движи.

    Следователно искате ли да се подмладите, трябва да се освободите от противоречията в живота си. Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой си не го погледнал, както трябва, и т.н. Този човек се занимава с хиляди маловажни работи, но същественото забравя. Кое е същественото? Същественото е, че той не е на мястото си, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може да му достави.

    И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж. Трябва да се освободим от този багаж! Казвате: „Как можем да се освободим?“ Много методи има, чрез които човек може да се освободи от ненужния багаж. Обаче не е време още да се дадат тези методи, защото хората не са в състояние да ги приемат с пълна вяра и ще започнат да питат: „Защо трябва да се постъпи по този, а не по друг начин?“ Който пита, без да прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде? Една сестра им занесе един голям резен пъпеш и те я запитаха: „Какво се прави с това нещо? Трябва ли да се вари или се яде в този суров вид?“ – „Не се вари, направо се яде.“ – „Как се яде?“ Прави са хората да питат; те не са яли друг път пъпеш, не знаят как се яде. За нас, които много пъти сме яли пъпеш, е лесно, но за тези хора е чудно как се яде пъпеш.

    Та методите, които бих дал на съвременните хора, са толкова нови и чудни за тях, че и те непременно биха се запитали: „Какво ще се прави с тия методи? Трябва ли първо да се варят и след това да се ядат, или направо се ядат?“ Истинската наука се състои в разтоварване на човешкото съзнание. Човек трябва да знае как да разтоварва съзнанието си от ненужния багаж, който идва от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от природата.
    За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме да ни изпратят нужното число коне. След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души. Те вървят с нас и не се сещат, че трябва да си поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях. Обаче като слязоха от влака, намериха се в чудо: ще тръгват, но коне няма. При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини. На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва да си кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“. Не си ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него. Не е лесно да се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба си! Който не е носил голяма раница на гърба си, той може да философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай. Цялата му философия остава назад. Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си.

    Сега, вярвам, че разбрахте главната задача, която ви е дадена: да освободите, да очистите съзнанието си от ненужния товар на миналото, да се освободите от излишъците на вашия личен живот; да се освободите от излишъците,, останали от обществото, от хората, които ви заобикалят, и, най-после, да се освободите от излишъците, или от неестествените, нехармонични прояви в природата.
    Беседа от Учителя, държана на 30 юли 1931 г., 5 ч. сутрин.
  24. Розалина
    Който слуша вас, Мене слуша

    Беседа от Учителя, държана на 15 юли 1923 г. в София
    „Който слуша вас, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил.“ (Лука 10:16)
    Има хора, които търсят Бога по низходящ начин. Така те никога няма да Го намерят. Пари може да намерите, но не и Бога. По този начин не можете да намерите и истината. Други търсят Бога по възходяща линия.
    Често се говори за духовния и за светския живот. Като изучават Божественото учение, хората имат желание да станат силни, учени, богати, да им тръгне всичко наред, да познаят света, да познаят и себе си. Те гледат на себе си като на избраници, да бъдат богоугодни на Бога. Ако не постигнат това, те се отчайват. Наистина, когато влезе в духовния път, човек минава през първото посвещение. Запитват го: „Какво искаш – сила, власт или пари? И този път води към Бога. Силата ще оправи света; властта ще го държи в ръцете си, а парите ще го укрепят“. Това е изпит за учениците, а не за онези, които вярват. Те не се подлагат на изпит. Обикновеният вярващ живее като обикновен човек и умира такъв. За него изпити не съществуват. Щом станеш ученик, изпитите веднага дохождат. Значи ученикът се изпитва, а обикновеният човек е свободен. Не съжалявай, ако не те изпитват още.
    Питат ученика: „Какво искаш – да ти се даде благо отвън, или отвътре?“ Някои ученици искат смирение, те не искат нито сила, нито власт, нито пари. Който се стреми към силата, той постепенно се отдалечава от Бога. Целият свят върви днес в пътя на насилието. Учениците, които са избрали пътя на насилието, са създали днешния ред и порядък. Те са разбрали само външната страна на живота. От хиляди години те забелязват, че им липсва нещо съществено. Други ученици са избрали пътя на смирението и жертвата. Аз говоря за съзнателната жертва, а не за самопожертването, което подразбира самоунищожение. Тези, които са избрали пътя на насилието, разполагат със златната каса. Турят ли я веднъж на гърба си, тя вече не слиза оттам. Това наричат индусите Закон на кармата. Знаете ли как е произлязла кармата? Мислете по този въпрос. Някои казват, че кармата е произлязла от греха, а грехът – от плода на забраненото дърво. Ако грехът се е зародил в хората след опитването на плода на забраненото дърво, как се е появил той между ангелите?
    Христос казва: „Който слуша вас, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; и който се отмята от Мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил“. Питам окултните ученици, имат ли правилно разбиране на Христовото учение. Аз не говоря за теорията на Христовото учение, но за онова, което се е прилагало от времето, когато се е появил човекът. То е приложимо. Следователно, щом се домогне до Христовото учение, човек има вече разбиране за самия живот. Попитайте днес кой да е богослов какво ще каже за Бога. Какво ще ви отговори той? Ще каже, че Бог е сила, която е създала всичко. Ясен ли е този отговор? Друг ще каже, че Бог е интелигентност. Къде и как се проявява тази интелигентност? Може ли някой да даде конкретна дефиниция за Бога?
    Вчера дойде при мене една малка сестра и изказа такава мисъл, каквато и възрастните не могат да изкажат. Тя каза: „Някога чувствам в душата си такава обилна любов, която изцяло ме изпълва. Въпреки това в мене остава малко място, малка стаичка, запазена специално за някого. Искам да обикна някого, да изпълня това място, но то си остава празно. Когато се опитам да го запълня, натъквам се на страдания. Ако си позволя да го запълня, скъпо съм плащала“. Тя ме пита защо става така. Отговорих ѝ: Това място е само за тебе. То е твоята тайна стаичка, в която само ти можеш да влизаш и излизаш – никой друг. – „Един ден – каза тя – аз се опитах да поставя една моя учителка на това място, но скъпо платих. Умът ми щеше да излезе.“
    Казах ѝ: Това място е твоята светая светих. На никого няма да го отстъпваш. Това значи: Да поставиш Бога в своята тайна, скрита стаичка. – „Тогава как ще ми определите що е Бог?“ – Ще ти отговоря с една дума: Бог е светлина. Той е непреривна светлина, т.е. светлина без прекъсване. Каквото и да поставим на пътя ѝ, тя не може да се засенчи. На тази светлина растат и се развиват всички дарби и способности, всички добродетели в човека. Тя озарява лицето на човека, тя го прави светъл и чист. Никой не може да лиши човека от тази светлина, освен той сам. Това е същественото. Бог е светлина. И между нея и човешката душа не може да се постави преграда.
    Като казвам, че Бог е светлина, нямам предвид физическата светлина. На тази светлина зреят всички плодове: ябълки, круши, сливи и др. На Божествената светлина обаче растат само добродетели. В нея е безсмъртието. Дето са добродетелите, там е райската градина. Който се храни с добродетели, зрели на Божествената светлина, той никога не умира. Жива е Божествената светлина.
    Кой човек е добродетелен? – Който има светлина в ума си. Ако светлината ти е непреривна и върви пред тебе, ще знаеш, че си обърнат с лице към Бога. Ако светлината ти е непреривна и зад тебе, ти си обърнат с гърба си към Бога. Който се грее на Божествената светлина, той се отличава със сила, интелигентност и доброта. Той разполага с големи възможности. Изобщо човек се ползва от тази светлина само тогава, когато умът и сърцето му се огряват от нея. Каква полза, ако имаш стая, но в нея не прониква нито един слънчев лъч? Вън от Божествената светлина никакви блага не могат да ни задоволят. И тъй, първото нещо за ученика, който върви в пътя на смирението, е да има вътрешна светлина. Тя се отличава с голяма мекота и безпреривност. Тя внася дълбочина в човека. Казваш: „Груб човек съм, не съм доволен от себе си“. Груб си, защото нямаш вътрешна светлина. Много естествено. Вечер камъните са студени. През деня, когато слънцето грее, камъните се стоплят. Ето защо, когато има вътрешна светлина, човек е топъл, мек, нежен. Щом изгуби тази светлина, той става студен и груб. Като знаете това, не се заблуждавайте да мислите, че можете отвън да се топлите. Не, Божествената светлина огрява човека отвътре. Никой не може да загаси тази светлина отвън. Ако някой застане на пътя между човешката душа и Бога, само той е в състояние да загаси тази светлина. Обаче ние знаем, че няма сила, която може да тури преграда между човека и Бога. Мнозина се опитват да загасят тази светлина, но не са могли да успеят. Затова е казано, че Бог е необятна светлина, която прониква в цялата вселена. Дето влезе, тя всичко чисти. Няма недъг или порок, който може да устои на тази светлина.
    – Ето един въпрос за изучаване. Ще се пазите от раздвояване на съзнанието. Няма да питате кой е на правата, и кой – на кривата страна. Който е огрян от Божествената светлина, той е на правата страна. Той е човек с добродетели. Когато добродетелите, т.е. плодовете на душите узреят на Божествената светлина, те ще започнат да се обменят. Когато казваме, че душите се свързват, това подразбира обмяна между техните плодове.
    „Който слуша вас, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил.“ Някои се питат: „Този човек говори ли истината?“ Смешно е да се задава такъв въпрос. Наистина, важно е да се знае кой говори истината. Ако аз дойда и те науча как да придобиеш Божествената светлина, не съм ли ти казал истината? Тази светлина именно ще покаже дали говоря истината, или не. Ако нямаш вътрешна светлина, каквото и да говориш, всичко е напразно. Може да цитирате много стихове от Библията и от Евангелието, но ако те не внесат необходимата светлина във вас, нищо не са. Един стих е разбран и разумно приложен, ако внесе във вас вътрешна светлина и мир. Този стих е оживял във вас.
    Ще цитирате какво е казал Христос, Павел и др. Де са те днес? Ще кажете, че са горе някъде, на небето. Не, те са на земята, работят между хората. Някой объркал работите си, оплел се, не може да си помогне. Достатъчно е да произнесе един стих с желание да го разбере, за да дойде Христос да му помогне. Той ще внесе светлина в ума му и ще оправи работите му. Който е получил тази светлина, той е намерил вече своя Учител. Ако няма светлина, той още се занимава със златната каса.

    Хората още се занимават с въпроса кой управлява света – Бялото Братство или черното? Трябва ли да имаме богатства, къщи, ниви, лозя? Хората умират и при най-хубавите къщи, и при най-голямото богатство. Тези неща са важни, но не са съществени. Ще кажете, че религията е нужна на хората. И при религия хората умират. Важно е дали религията дава нещо съществено на човека. Някой учен или философ поддържа своите възгледи и се радва на добър живот; жената и децата му са здрави и весели. Утре жена му умре. Могат ли неговите възгледи да го утешат? Ако твоята философия не може да те утеши, тя не е истинска. Аз съм за онази наука, за онази философия, която може да ти даде утеха и при смъртта. Това наричам жива, положителна наука и философия. Като видя, че тъжиш за жена си, ще те поканя у дома на гости и ще те заведа в пансиона, дето е тя, да видиш на колко хубаво място е дошла. Ти ще кажеш: „Радвам се, че жена ми е свободна. При мене беше робиня, а тук живее на свобода“. Той е убеден вече, че жена му е жива. Ще кажат за него, че дъската му е мръднала. Чудно нещо! Ако скърби и плаче за умрялата си жена, това е нормално. Ако се радва, че тя е жива, това не е нормално. Значи, ако се радваш, дъската ти е мръднала; ако скърбиш, ти си нормален. Според мене човек може да се разстрои и в скръбта, и в радостта. Едно е важно: Божествената наука продължава човешкия живот и внася нещо ново в него.
    Христос казва: „Който слуша вас, Мене слуша“. От всички се иска работа, а не забавления. Доста сте се забавлявали. Някой казва: „Добре е Учителят да махне с ръка и да ни освободи от крадците и разбойниците“. Това не е моя работа. Аз няма да ставам стражар, да пазя хората. Какво лошо има в това, че някой те обрал? Бил си натоварен, а той те облекчил, освободил те от касата. С тази каса на гърба си ти щеше да потънеш в океана, а без нея ще бъдеш свободен. Това са изводи, чрез които ще разберете смисъла на живота.
    Ще ви предам още една мисъл, която ми каза младата сестра. Като се вглеждала в живота, тя дошла до заключението: Енергията, с която разполага природата, е определена точно математически. Тя е разпределила справедливо тази енергия между всички живи същества. Следователно точно определено е колко енергия се пада на всеки човек. Ако някой вземе повече от това, което му се пада, върши престъпление. Днес природата слага на всички хора да ядат. Ако вземеш една или повече хапки от определените за тебе, ти вземаш от хапките на другия. Ако един човек вземе пет хапки повече, друг – десет хапки, знаете ли какво ще стане? Знаете ли колко хора ще останат гладни? Ще кажете, че трябва да се прави икономия. Икономията зависи от това всеки да яде толкова, колкото му е определено.Докато сте били на небето, още там са определили по колко грама средно трябва да яде човек на ден. По-рано имаше купонна система. По колко хляб даваха на човек? – По 250 грм дневно. Разумният свят е изчислил по колко грама хляб се пада дневно на човек.
    Спазват ли хората тази мярка? Това не се отнася само за храната, но и за мислите, чувствата и желанията на човека. Обичаш един духовен човек и желаеш да седиш при него с часове, да се къпеш в неговата аура. – Това е престъпление. Ще се къпеш в аурата на човека толкова, колкото ти е дадено – нито повече, нито по-малко. Ще пиеш от чешмата толкова вода, колкото ти е определено. Отиваш на чешмата да си миеш краката, лицето, очите, а други те чакат, жадни са! Не, ще оставиш първо те да се напият, а после ти ще се миеш. Ще бъдеш внимателен, ще пазиш ред. И другите хора искат да се измият, не само ти. Ако не спазваш реда на природата, ще те критикуват. Вие сте ученици на Бялото Братство, не трябва да допущате да ви критикуват. Какъв пример ще дадете на другите? Ако не постъпвате разумно, не може да бъдете образец за тях. „Който слуша вас, Мене слуша.“ Ако носите Божествената светлина в себе си, всички ще ви слушат. Хората се бият, карат се, спорят, когато са в недоимък. Дето е изобилието, никакъв спор не съществува. Малкият чучур не може да задоволи изведнъж жаждата на всички пътници. Обаче изобилието на водата изключва всякакъв спор и недоразумения. Какво ще кажете за онази вода, която кара четири–пет воденични камъка? Тя е буйна, силна вода, задоволява нуждите на много хора.
    При Божествената Любов не съществува никакъв спор – в нея е изобилието на живота. При човешката любов има спорове и недоразумения. В нея човек издребнява. Като знаете това, пазете се от дребнавостите на живота. Ученикът не трябва да се поддава на дребнавостите. – Защо? – Защото те водят към смъртта. Когато Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си, Той има предвид отричане от смъртното.

    Това, което се променя, не е съществено. „Който слуша вас, мене слуша.“ Ще ни слушат хората, но когато бъдем носители на Божественото учение, което носи радост и утеха в света. Божественото учение прави човека силен, интелигентен и добродетелен. Помни: Силният мъчно се побеждава. Силният и добродетелният по-мъчно се побеждават. Силният, добродетелният и интелигентният никога не се побеждават.

    Значи, смисълът на живота се заключава в това да придобием Божествената светлина, при която зреят плодовете на човешката душа. – Защо ни е светлината? – За да зреят плодовете. Как ще зреят ябълките и крушите без слънце? Следователно без Божествената светлина няма вечен живот. Без добродетели вечният живот не може да се придобие.

    Който има уши, да слуша! Който има ум, да разбира! Който има сърце, да възприема! Който има воля, да прилага!
  25. Розалина
    НЕ ГЛЕДАЙ НА ЖИВОТА ИЗПОД ВЕЖДИ,
    такъв е той - и ласкав, и суров.
    Осъмнеш ли - живей с надежди
    и вярвай в споделената любов.

    ++++++++++++++++++++++++++++++++++
    Вяра
    Не съм я теглил на везни и мерки,
    дори не знам, какво е, всъщност, тя.
    Кали я с огьн не една проверка,
    изкачва се, и пада, и боля.

    Стоя до мен, когато вълчи вятър
    в душата ми като сираче ви,
    кипя в едничката сълза пролята,
    но издържа, гръбнака не преви.

    Намираше отнякъде опора,
    минаваше през иглени уши.
    С какви ли не обсади се пребори,
    но на предателство не се реши.

    Сега и през ума ми не минава
    посоките ни да се разделят.
    И двамата сме мъничка държава
    с една звезда и неизминат път.




    Иван Маринов -поетично творчество
×
×
  • Добави...