maggee

Да, точно така мисля и аз - отговорите са в нас. Когато се отклоним много, идват страданията, карат ни да се замислим, да намерим грешките си и да се върнем там, където се чувстваме добре. Но не вярвам, че Бог ни праща страданията - по-скоро от мои наблюдения върху близки и не толкова близки хора стигам до извода, че хората, които по някакви причини не желаят да поемат отговорност за живота си, предпочитат да я прехвърлят на Бог, на кармата и на други неща, които не зависят от тях. Страдат, въртят се в омагъосан кръг и не помръдват на крачка с години. И спирачките, които сами си поставят, обезмислят живота им - той се превръща в съществуване. Някои се оплакват, че Бог им бил обърнал гръб, други предпочитат да вярват, че тези стадания са пратени от Бог, за да им помогне в духовното развитие, и чакат следващ живот, за да живеят добре. За съжаление много мои близки хора живеят по този начин и е много тъжно това отстрани, защото път винаги има, стига да повярваме в себе си - тогава получаваме и Божията помощ.

Няма нищо по-трудно от това да се откажеш да се бориш - поне за мен. Ако нямаме поне една възможност, един път, една надежда да постигнем това, което желаем със собствени сили и с Божията помощ, то какъв е симисълът? Особено когато става дума за любов, защото да отхвърлиш любовта, означава да отхвърлиш Бог във всеки смисъл.

Понякога си мисля, че непрекъснато имаме нужда от върхове за покоряване... Едва покорили единия, се втурваме към другия и никога не сме напълно щастливи, защото не умеем да се насладим на това, което сме постигнали.

Да погледнем нещата от друга гледна точка. Ние сме деца на Бог. От друга страна ние също имаме деца - нашите деца, животните и растенията, за които се грижим. Носейки Любовта в сърцата си, как бихме направлявали нашите деца по пътя им - чрез любов или наказания? Не вярвам някой от пишещите тук да причинява съзнателно страдания на децата си, за да им помогне да израснат духовно. Любовта учи, не страданията. Още един цитат от Учителя ще си позволя: "Бог е създал хубаво природата и ако на някого не му върви живота, то причината е в него."

Мона се е сетила кой е източника - Няма престъпна любов. Всъщност, източникът няма толкова голямо значение, мисълта е чудесна и много вярна. Какви са симптомите? Случвало ми се е много пъти, била съм и от двете страни. Обичала съм и другият човек се е отдръпвал, била съм обичана и инстинктивно съм изпитвала желание да избягам. Да уточня, че не става въпрос за случаи, в които са били предявявани претенции от едната страна към другата, нито е ставало въпрос за поемане на отговорност към другия. Имам предвид отношения, в които хората са равнопоставени и свободни - както да останат, така и да си тръгнат. Мисля, че на всички ни се е случвало - да багаме, когато ни гонят, и да гоним, когато ни бягат (образно казано). Въпросът е какво ни кара да си тръгваме, когато получаваме люовта, която сме желали и тя не е нито изискваща, нито обсебваща, напротив.

Няма нищо по-лесно от това... ако човек слуша сърцето си.

"Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Как разбирате тази мисъл на Учителя? Предполагам на всеки от нас се е случвало да сподели чувствата си и да "оплете конците", дори в случаите на взаимност. Защо се плашат хората от любовта, защо не си позволяват да обичат и да бъдат обичани? Модераторската бележка: Горната мисъл е цитат от книгата Няма престъпна любов, с избрани мисли от Учителя

Странно защо я е изтеглил, щом не му е било времето :-) Има много хубаво значение тази карта - удовретворение и пълнота, предимно в емоционален аспект.

Не вярвам някой да изрази положително отношение към така наречената "здравна" каса.

Съгласна съм с твоето мнение. Да, има много методи за "поглед върху съдбата", но те са по-скоро ориентировъчни. Най-тежките и ключови събития в моя живот са се случвали в моменти, в които не съм открила (а съм търсила активно) астрологичен или нумерологичен проблем. По-скоро в моментите, в които звездите не са били благоразположени, аз самата съм се чувствала зле и съм била по-склонна да допускам грешки - понякога ясно осъзнавайки го, понякога успявайки да предотвратя сериозни проблеми, знаейки че преминавам труден период и стискайки зъби. Съгласна съм, че всеки от нас има свой път и препъни-камъни по него - но ако те са непреодолими, пътят ни не би имал смисъл. Ако приемем идеята, че тези камъни са поставени там от Бог, за да страдаме, ние просто се впускаме в едно пасивно и предопределено пътешествие, което не би имало смисъл. Аз не обичам много цитатите, но тук ще си позволя един: "Да търси човек Бога, това означава да търси смисъла, същността на нещата" (Учителя). И още: "Ако имаме вяра в Бог, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат". За мен Бог е любов, към всичко и към всички, хармония със себе си и със света. Страдаме, когато се отклоним от това хармонично състояние - страданията си причиняваме сами, когато проявим грешно отношение към дадена ситуация. Не мога да приема идеята за онзи Бог, който с камшик ни вкарва в правия път... това противоречи на моята вяра и моя житейски опит. Обратно, в тези състояния, в които сама се губя и са резултат от чисто човешките ми грешки, Бог винаги се появава там и тогава, когато съм на ръба... помага ми да стана и да продължа. Което ми се случи и преди няколко часа чрез едни мили думи на човек, който за мен е пратеник на Бог :-) *** Някъде четох и то е така, че мекото побеждава дори и скала. За слънцето и вятъра – басня една, където заражда се страшна вражда. Стремежът им бил да докажат кой по-силен от двамата е, тъй продължили да спорят и спорели те с часове. Там долу минавал човек, бил облякан с вехто палто. – Ще ти докажа - вятърът казал, – Кой тук е номер едно. Виж как с размах аз мога палтото за миг да сваля. От теб по-бързо ще мога, човека да поваля. И така слънцето бързо намери облак тъмен, за да се скрий и на вятъра той да не пречи, за да бъде коректен дори. Вятърът духал ли духал - даже станал ураган. Човекът все повече се увивал, палтото му станало шал. Отчаян, вятърът се отказал, нямал сили дори. Той на слънцето казал: - Твой ред е, да видим – ти покажи! Тогава слънцето се показа, човека докосна с лъчи, ласкаво то се усмихна, а човека пот го изби. Поспря се човека тогава, избърса чело със свойта ръка, палтото бързо свали си и тръгна пак по света. Така слънцето всеки доказа, че с благост и кротост всеки блести. Не жлъч и не ярост са нужни, за да отваряш железни врати.

За мен йога е най-добрият имуностимулатор.

А не се ли самозаблуждаваме, оправдавйки неспособността си да овладеем собствения си живот с Бог? Много е лесно да кажем, че Бог ни е пратил изпитание и е много трудно да приемем, че самите ние сме отговорни за онова, което ни се случва. Затова и страдат само онези, които изпитват угризения и вина. Не е необходимо Бог да ги наказва - те се самонаказват сами.

А случвало ли ви се е да срещнете човек, в когото да харесвате всичко, а той да харесва във вас най-много... чертите (физически и характерови), които смятате за недостатъци? В такива моменти човек разбира колко е прекрасно да бъде себе си.

Много хубава мисъл. Чувствата не са проблем и не могат да са - те са нещо естествено. Проблем е реакцията срещу тях и опита да ги контролираме. Опит, защото как се постига контрол върху чувство като любовта и омразата, аз не знам. А е просто - просто трябва да се научим да ги приемаме като част от себе си, дори да не се харесваме така. Приемането е първата крачка към промяната на отношението, а промяната на отношението води до промяна и на самите чувства.

Какъв е опитът ти с тази методика? Звучи интересно това... Вероятно при теб е доста точно. Въпрос към Мона: има ли разлика при линейна и нелинейна подредба?

Интересни са. Как тълкуваш толкова карти, Мона? Самата ти казваш, че в Таро са най-важни комбинациите, как разглеждаш толкова много карти, отчитайки комбинациите?

Много често имам предсказващи сънища. При мен са предупреждаващи. И винаги разбирам, когато са такива - много ясни са, дори когато ми подсказват, че ще се случи нещо неприятно, усещането в съня ми е спокойствие. При мен тези сънища са съвсем буквални - ситуациите и хората са същите, посланието е много ясно. Сбъдват се до 2-3 седмици. За качеството и продължителността на съня - поне при мен няма толкова голямо значение, случвало ми се е да си легна в 2, да имам такъв сън и да се събудя от него в 3 (в конкретния случай беше свързан със смърт на близък човек, която настъпи 10 часа по-късно). Не ги записвам, защото не ми се налага - толкова ярки и истински са, сякаш са част от реалния живот. Когато имам проблемна ситуация, ме предупреждават за всяка настъпваща промяна - поредица от сънища като пътни знаци преди всеки завой по пътя на разрешаването на проблема.

Съгласна съм с теб. Тук проблемът не е толоква в интелекта, винаги е добре да го има, не той спъва тези хора, а по-скоро липсата на интуиция, на духовност. Умът е добър приятел, той ни помага да се справим с фактите, с които разполагаме - ако разполагаме с част от съвкупността факти, изводите на ума ще бъдат половинчати; ако интуитивните усещания на човека доставят липсващите факти, умът ще успее да ги осмисли и интегрира по такъв начин, че те да формират една цялостна и стройна система. Тук бих цитирала една друга мисъл на Айнщайн, която много харесвам: Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст. И си мисля, че и ти имаш предвид точно това - така наречения "здрав разум", който представлява всъщност истинските окови за развитието на човека във всеки един смисъл.

Ти не си глупава и никой тук не е. Имах предвид, че интелектът може да бъде в полза на духовното развитие, не да го спъва. Не искам да бъда разбрана грешно.

Интелигентност е умението да се справяш с нови и непознати ситуации и проблеми въз основа на натрупаните до момента знания и умения (неточен цитат от учебника ми по психиатрия). По тази дефиниция един интелигентен човек е Робинзон Крузо, например. Intelligence is a property of the mind that encompasses many related abilities, such as the capacities to reason, to plan, to solve problems, to think abstractly, to comprehend ideas, to use language, and to learn. Intelligence comes from the Latin verb "intellegere", which means "to understand".(Wikipedia) Тестовете за интелигентност не са напълно обективни, но все пак имат своята стойност. Специално за коефициента на Айнщайн съм срещала данни, вариращи от 160 до 260, като 160 е доста над средното ниво. И независимо от точната цифра, Айнщайн е успял да намери баланса между науката и Бог. Ако Айнщайн беше седнал да се чуди дали да се отдаде на науката или на Бога, най-вероятно нямаше да успее в нито едното. Мъдростта е в средния път.

Рядко нещо може да учуди, но това мнение ме изуми. Моят коефициент на интелигентност е 128 - диагноза? Странно защо не се чувствам обидена, може би съм не-ПРЕКОМЕРНО интелигентна. Горкият Айнщайн обаче... интересно е разбирането му за света и за Бог, интересен е начинът, по който е съвместявал науката и вярата си на фона на неговия интелект... Целомъдрието... няма нищо мъдро в тази крайност, смятам аз. „Който обича да марширува, напразно има мозък в главата — гръбначният би бил достатъчен.“ (А. Айнщайн)

Фитнесът, в смисълът на разбирането на българите за фитнес, е една наклонена плоскост. Първо е скъпо удоволствие, изисква начин на хранене, който не всеки може да си позволи. За "компенсиране" загрижените инструктори препоръчват различни препарати с неидентифициран състав и качества... стигайки до хормонални. Пред очите ми един приятел от красиво момче се превърна в "буца" за няколко месеца, като все си обещаваше - това ще го пия само месец, хормони ще приемам само месец... Много месеци минаха оттогава и суплементацията ставаше все по-драстична, последното, за което знам, беше самоинжектирането на растежен хормон, след което спря да споделя и с мен, но от фитнеса не се отказа. Моят съвет, Петър, е да обърнеш внимание на мненията по-горе. Специално за витамините, има данни, че ефектите на синтетичните витамини не покриват напълно ефектите на естествените. Единственият здравословен начин да си набавиш небходимите количества витамини е от плодове и зеленчуци. Здравословно е да спортуваш умерено, да редуваш правилно натоварванията с почивка. Да слушаш тялото си, а не инструкторите. За да живеем здравословно нямаме нужда от никакви хапове.

Дали има нещо "писано" е трудно да се каже, но е сигурно, че тези 18 години са били твой избор. Кой диктува правилата - ти. Може ли да го промениш - можеш. Несправедливо - не е, несправедлив си бил ти към себе си. И край не е, защото търсиш решение и изход - начало е. Колкото и да не обичам да цитирам, ще си позволя един цитат (А. Подводни) тук: Няма нищо страшно да откриеш, че си нещастен, защото никой не те обича достатъчно. Страшно е да откриеш, че ти не се реализираш и си нещастен, понеже сам не се обичаш достатъчно. За мен ключова дума в твоя пост е несправедливо. Така смятат хората, които по една или друга причина имат прекалени очаквания към света, които са се оставили на течението и чакат нещо да се случи. В никакъв случай не те упреквам - имам близки хора, които живеят по същия начин и се мятат от светло-черните до тъмно-черните тоналности на черните си дупки. Но когато осъзнаем, че отговорността за собствения ни живот е само наша и че можем да разчитаме на себе си и това е напълно достатъчно, за да живеем добре, нещата се подреждат. Самото решение за промяна вече отваря много врати. Така че твоите 18 години са просто етап от живота ти, който вероятно е бил необходим. Като излезеш от черната дупка, ще можеш много повече от другите да се радваш на светлината :-) Бих ти репоръчала две книги (ако не си ги чел, но имам усещането, че не си): Изкуството да бъдеш егоист на Йозеф Киршнер и Пространство на варианти на Вадим Зеланд (всъщност първите 3 книги от поредицата)

Може би трябва да го направиш, ако имаш възможност. Или поне да намериш начин да се свържеш с твоята приятелка. Не знам какво е, никак не ми е очевидно Много е хубава историята за мъдреца и пеперудата, но тези сънища, макар и спокойни, и приятни, оставят у мен същото усещане, както у и мъдреца. Сънищата ми от последните 6 месеца са толкова ясни, че нямам нужда дори да ги записвам, помня всичко - сякаш са се случили в паралелен живот. Случва ми се например случки, които са се случили в съня ми, да оставят спомен за реално събитие у мен - например, оставила съм някъде предмет в съня си и в реалността го търся на същото място и когато не го намеря, осъзнавам, че е спомен от съня. Като цяло не успявам да се почувствам комфортно с моите сънища. Как можем да спрем да сънуваме повтарящите се сънища? Можем ли?

Това е А любовта няма граници, в този смисъл въздържанието като ограничение не може да има място там, където има взаимна любов.