greenspirit

Избегала мома Вечер иде, сън не иде цело село опустело вятър вие по вратата пита: "Де ти е момата?" Я стояло в соба тъмна яз не смея да отвърна Ветре, сам съм, либе тръгна либе веке е далеко Припев: Ветре, ветре, немой пита де ми е момата славей от вратца излита щом ръка не знай насита Утро иде, сън не иде цело село веке стана от сърце ми тежка песна за то, що съм много грешен Како да пришпоря коня како либе да догоня помежду ни бездна-огън помежду ни девет люти бури Припев

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВАЛЕНТИН! Обичайте се!

Ами щом хората са там и познавайки ги донякъде и знаейки, че съвсем не са на път да се откажат, а напротив - към тях се присъединяват нови хора, ще кажа, че за мен това съвсем не е провал. Разбира се има хора, които не са били достатъчно готови и са се отказали. Това не значи, че начинанието се е провалило. За мен то тепърва ще се развива Защото тук няма духовен авторитет, който да се следва и да се разчита изцяло на неговата сила и мъдрост - тук трябва да си много добре подготвен психически и с познания за да успееш в начинанието.

Това е хубаво, Никола, но представяш ли си как след това се връщаш на работа или другаде и продължаваш с действията, които си принуден да правиш да поддържаш като основа на съществуването една абсолютно разрушителна система, абсолютно неуважителна към Духа и към Божието творение. Примери много. Докато човек не започне с любов да отглежда на своята земя това, от което има нужда за да съществува тази разрушителна система ще съществува. И колкото и такива събирания да има докато продължаваме да си изпълняваме "задълженията" като послушни агънца тази примка ще съществува, защото на нея това и е достатъчно. Важното е да си зависим от парите - от там натаък си роб на системата. В този ред от мисли - да не може да се получи пълна независимост, докато човек използва играчките сътворени, за да ни направят зависими. Ще ти трябват пари, за да ги купиш, поддържаш и т.н. Но дори и да имаш играчки в едно такова селище няма да си толкова зависим, защото твоето съществуване ще е осигурено - храната, подслона. И така човек наистина може да се чувства свободен. Да, звучи като "утопия", но само времето ще покаже. Мир вам

Ако гледате филма Eartlings (Земляни), не знам още колко неща ще трябва да бойкотирате. Аз го гледах преди 2 дни и бях разтърсен Вече даже фабрично сирене не искам да си купувам като знам как се отглеждат в промишлени условия кравите - животни, които ни хранят и би трябвало да уважаваме. За месото изобщно няма да говоря.

Бина, знаеш, че медиите са най-големите манипулатори на обществените нагласи и работят за системата, защото от нея се хранят и на нея дължат властта си. Те не бъркат нищо без да искат, а и най-малко тяхно право би било да бъркат "информирайки" ни за нещо. Едно такова независимо общество след което биха повлекли крак много други хора, виждайки, че е възможен един такъв живот и че не парите ни осигуряват съществуването е сериозна заплаха за системата, която се гради върху робство и потъпкване на човешкия духовен потенциал и изобщо на Духа на Божественото творение.

Първо - не мога да разбера склонността на хората да свързват връщането към живот в единство с Природата и нейните порядки с думата "комуна"!? Защо не се мисли за селище от такъв тип просто като едно селище, където всеки ще има достатъчно земя, за да се изхранва и ще има нормални човешки взаимоотношения със своя съсед, взаимоотношения, които както каза азбуки трябва да имат една обща основа, но тази обща основа не прави непременно това селищно образувание комуна. Едно селище, където всяко семейство си има собствена земя, която оформя с любов като свое гнездо и тя е неговото съкровено кътче за мен не е комуна. А във връзка с идеологията за мен тя е съвсем ясна и проста - разбиране и хармонизиране на потока на нашия живот с големия поток на Вселената - там са законите, от там произтича и порядъка, който би имало в едно такова общество. Бина, сигурно ще ти е интересно да разбереш какво мислят в мометна, местните хора за пионерите, които медиите наричат секта и комуна и които въпреки трудностите на началото продължават с увереност да градят едно селище, което за мен лично, ще е прототип и вдъхновение за бъдещите такива обществени образувания. И пак казвам - това не е комуна, там живеят и продължават да се присъединяват хора с различни религиозни и духовни убеждения, но които докоснати от магическите думи на героинята от книгите на Мегре са намерили там ясната картина на това, което съзнателно или не, е било мечтата на техните сърца през годините от живота им. Според мен тази мечта е близка на всяко човешко сърце, независимо от външните разлики, защото тя е в основата на хармоничното съществуване на човешкото същество, по законите заложени от Божията промисъл. Мир вам

И аз съм за! Ще си настроя алармата! А за колко часа последно?

УСПЕХ НА ВСИЧКИ! Наистина много хубави новини, най-накрая взеха да дърпат уши, че откога на това се надяваме

Напълно съм "ЗА" идеята! Тук има събран голям потенциал и може много силно да се въздейства на събитията. Васил е напълно прав, че повтаряйки колко за зле нещата ние им даваме сила наистина да станат такива. Добре ще е дори всеки ден да отделяме по 10 мин. по едно и също време и да насочим вниманието си като канал към природата на България, а и към цялата планета и да я дарим с това, с което тя ни дарява безкористно откакто съществуваме. Наистина всеки един по такъв начим може да помогне многократно повече от всякакви акции, в които горивото е гневът и чувството за безпомощност. А когато се затопли ще се съберем наживо на езерата на една мащабна групова молитва/медитация

Laura Non C'e

Покланям се на думите на Учителя, цитирани от Валентин

...................................

Schiller - Sun meets moon

И аз се присъединявам към молбата ЕТО тук една интересна статия за амишите

http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=402802 ЕТО и карта на зоната която отпада от Натура 2000. ТУК също се вижда добре - зоната в червено опасваща Рила ...

Ами само можем "благородно" да ти завиждаме То какво да разказваш като с думи това не може да се предаде - трябва да се преживее Добре, че поне имаме албумите

Здравей, Иво! Преди време и аз се занимавах с технинки за осъзнаване на сънуването и не след дълго имах успех. Методите, които използвах също бяха проверка на реалността и аз също го правех като проверявах дали мога да летя Също така се събуждах посред нощ да кажем към 3-4 часа и в продължение на половин час се събуждах - целта беше да се разсъня добре и да легна пак да спя. Използвах това време да правя другата препоръка - да си водя дневник на сънищата. Не мога да си спомня колко време ми отне да осъзная за първи път, че сънувам, но нямаше нищо общо с това, което описва латина, защото нямам усещане за спящото си физическо тяло. Но проблема и при мен беше с радостта от летенето, която достигаше екстаз и съответно събуждане. В първия си осъзнат сън летях право нагоре с разперени встрани крака и ръце и се смеех силно от радост и даже се чудех дали спящото ми тяло също не се смее така и нашите да се чудят какво става Но след като го постигнах няколко пъти и някак си отпуснах хватката и то изтля. Просто тогава ми костваше твърде много, по моите стандарти, енергия и внимание, за да си заслужава да продължавам. Но отскоро мисля пак да му обърна внимание, но този път ще търся пътища, които не изискват такова прекъсване на съня и ще заложа на постепенното и може би бавно навлизане, но поне такова, което няма да ме изморява.

Аз почти нищо не знам и ще ми е интересно да науча повече

Здравей Греенспирит! Много хубаво си обяснил в поста си идеите,...а и филмчетата си ги бива. Искам само да ти обърна внимание на нещо което гледах по БТВ миналата седмица... Като се има предвид,че гледам рядко ТВ ,значи тази "случайност" се е случила май за да ни накара да се замислим днес в дискусията,която водим! Та фактите които гледах бяха,че в Япония нямали сметища!... вЕрно бе !!! Като гледам какви градове /на няколко етажа/,пренаселеност,...а единственият отпадъчен продукт е нещо като малки зърна/пепеляви някакви/,които ги слагали в асфалта! Та то е хубаво да се живее сред природата,свобода,екологично...и т.н. Но хората са го измислили и при голяма желание навсякъде може да се живее екологично и "затворен цикъл" за отпадъците,не мислиш ли? Май всичко опира до съзнание...!!! Какво става когато съзнателните се изолират на село да живеят екологично,а безсъзнателните цапат и мърсят яко по градовете? Май ще трябва да се работи повече върху повдигането на съзнанието на безотговорните в градовете,а?От тук следва и въпроса,а може ли да го правим това "дистанционно" от някое отдалечено имение,където ни ток нито комуникация има,...а и в много случаи комуникация не се предвижда? Малко трудно! Излиза,че трябва да се замисляме по дълбоко върху нещата,които говорим,че да не излезе накрая уж сме много загрижени за природата,ама действията ни са изцяло продиктувани от лични интереси и егоизъм! Поздрави! Здравей, Никола! И аз "случайно" го гледох това, но ето ТУК можеш да разбереш защо при нас това няма скоро да стане Все пак не сме японци. По въпроса дали всичко може да си продължи по старому и да си живеем в мегаполисите - според мен трудно, но може би не невъзможно. Аз лично не виждам какво толкова сте се влюбили в тези бетонни чудовища, но всеки с вкуса си Мисля, че писах по-горе, че аз не съм за ИЗОЛИРАНЕ някъде си - напротив за мен е много важно да се поддържат активни контакти с градовете, хората от градовете да ходят в селищата за чиста храна, придобиване на опит, почивка и т.н., а тези от селищата да гостуват в града. Потока е много важен, за да се популяризира идеята, че може да се живее извън поробващата система. В това много важна роля ще изиграят будните хора в градовете, както и тези, живеещи извън тях, ДОКАЗВАЩИ, че това е възможно. Защото хората имат нужда от доказателство - "око да види, ръка да пипне"

Здравейте отново! Аз няма да се впускам в сравнения на една или друга форма на живот в хармония с Природата, защото за мен е важна именно идеята за такъв живот и непрекъснатия контакт с безкрайното разнообразие на Живота. ТУК , във втория пост, можете да прочетете продължението на цитата от книгата на Р.Монро - Далечни Пътувания. Искам да дам малко по-практична информация за хората, които се интересуват от това как ще произвеждат собствената си храна в тяхната градина и които свързват това с непосилен труд от сутрин до вечер. На тях ще кажа, че както много други неща съвременната наука за земеделие е обърнала природните закони с краката нагоре. Ето някои от най-ярките примери за това как може да изглежда една градина, създадена по подобие на естествените екосистеми, изискваща минимум човешка намеса веднъж след като достигне зрялост: Сеп Холцер повече от 30 години създава своята ферма, намираща се в австрийските Алпи на надморска височина между 1100 и 1500м. На тази височина и при този климат той оглежда също лимони и вишни. Автобиографията му наречена "Фермерът-бунтовник" е една от най-продаваните австрийски книги. ТОВА е неговия сайт. Бил Молисън вече близо 40 години разпространява знанието за науката наречена от него Пермакултура - наука, която разглежда жизнената среда като едно цяло и се стреми да създаде колкото е възможно полезни връзки между елементите участващи в изграждането й. Идеята е да се получи пълноценна екосистема, в която човешката намеса да е минимална и в която елементите са в кръговрат без да създават отпадъци и да замърсяват външната среда. Написаната от него книга Permaculture - A Designer's Manual се счита за библия в тази област. Тук може да гледате филмче за пермакултурата представена от Бил Молисън: Част 1 Част 2 Част 3 Част 4 Част 5 Част 6 Масанобу Фукуока вече 60 години развива методи за земеделие, които определя като "натурално земеделие". Неговите изследвания и опити го довеждат до основните принципи, върху които е изградена неговата философия - без оран, без плевене и без химикали. Работейки по-този начин продуктивността на неговите земи се увеличава с всяка изминала година като добивите му се равняват или надвишават най-високите добиви получени по методите на интензивното земеделие в Япония. Книгата му "Революцията на една сламка" е въведение в този вид земеделие. Който иска може да я свали от ТУК на български. Поздрави на всички!

Поредното последно гражданско присъствие за Натура! 22 ноември, четвъртък, от 9.30 ч пред Министерски съвет на площад Независимост! Да защитим Натура! Ако искаме природа... Предстои нашите честни и загрижени държавници да гласуват последния окончателен обхват на зоните по Натура 2000 и да прибавят най-накрая т. нар. „отложени” зони �“ само те си знаят в какъв обхват! (и за кой ли път…) Необходимо е обаче: 1. В обхвата на зоните да влезе "Рила-буфер" и 2. Да отпадне условието, наложено от министъра на регионалното развитие Асен �“агаузов, в Натура да не влизат зоните „с приет общ и/или подробен устройствен план към датата на обявяване на зоната” и концесионните площи! Това условие противоречи на европейското законодателство и на двете директиви на Натура 2000 �“ за птиците и за местообитанията! Ако не бъдат приети тези условия, обхватът на зоните ще бъде намален, а защитата им �“ невъзможна! Това ще доведе до осъждане и наказание на България от страна на Европейския съд, спиране на фондовете за тези зони и освобождаване на пътя на крупните инвеститори за досъсипване на малкото останало от прекрасната ни природа! Нека заедно заявим твърдото си намерение да я защитим! За да остане природа в България

Искам тук да дам един откъс от втора книга на Робърт Монро - "Далечни Пътувания". За този момент от астралните пътешествия на Робърт Монро се сетих доста време след като бях чел книгите на Мегре и визията/мечтата на Анастасия. Този откъс беше едно от многобройните уверения, от които имах нужда, че това което кара сърцето ми да свети и да пее, да танцува вдъхновено не е въздух под налягане - това е бъдещето! Действието се развива някъде след 3000-ната година по сегашното летоброене. Приятно четене! ---------- 9. МНОГООБЕЩАВАЩИ ПЕРСПЕКТИВИ Време: 2.32 ч. след полунощ... събудих се в добро психическо състояние, долових познатия ИНСПЕС сигнал мек и ненастойчив, но... чувство за пълно упование... премина в обичайното кратко концентриране, после се откачих от физическото, от второто... сякаш извършвах две бавни преобръщания със самолет... разпознах айдента и със съвсем слабо усещане за движение бях при тях там, където обикновено се срещахме. Знаех, че повече никога няма да премина извън тази точка, там, където бяха те, докато не дойдеше моментът на пълното ми освобождаване от физическото тяло. Знаех, че поне сега мога да се справя с непреодолимото привличане, предизвикано от познанието ми Наслаждаваме се на човешките термини. „Справям, се”, както ти го използваш, не включва разбирането за физическите ти органи, а означава способност да действаш правилно. Ето че и ние научихме нещо от теб. Все още трудно можех да си представя, че те биха могли да научат нещо наистина ценно от мен, но щом го усещаха – много добре. Ние научаваме доста важни неща от и теб, Ашанийн. Все още помня първия път, когато проумях, че няма нужда да задавам въпроси. Бе твърде смущаващо, че ТЕ улавяха всяка моя мисъл, включително и въпросите, преди да имам шанса да ги задам. Всичко си дойде на мястото, когато успях да приема факта, че онова, което помислях, в което вярвах и на което отговарях емоционално, бе толкова просто, защото съм човек. Повече никаква присъда не бе произнесена. Каква щастлива свобода! Макар че ти нямаше да го възприемаш като свобода, ако не бе надживял Да, изглежда че сравнителният фактор винаги се прилагаше. Без него може би нямаше да може да има промяна или най-малкото нямаше да се отбелязва промяната. В този момент ние вярваме, че ти си готов и за друго възприятие. Сега можеш с разбиране да приемеш перспективата за това, което се опитваш да направиш, в настоящето си. Не следва да се твърди, че ти сам можеш да внесеш в земната действителност тази перспектива. Познанието ти е една малка част от цялото, което може да се появи, прибавено и поддържано от много, много други, които участват със своите малки части, точно както и ти. Независимо от това с усилието ти в настоящия момент ти можеш да завършиш своя дял и да се върнеш у дома. И не само да се върнеш, но и да споделиш плодовете на онова, което предлагаш, когато тези плодове узреят. Тези плодове са това, което имаме намерение да ти покажем сега. Терминът „у дома”, употребен от тях, ме заля с вълна от носталгичен копнеж, самовглъбих се и затворих. До мен достигна ехото на фрагменти от познанието, които никога не успях напълно да изразя – спокойствието, цялостното чувство за принадлежност, да си припомня жизненоважното, забравено от мен, свежата, затопляща чистота на... и все пак не беше съвсем правилно. Нещо липсваше, твърде скрито, или аз май... се бях отворил. Мислехме, че може би за теб ще бъде важно. Можем да ти го покажем, като на наблюдател, не като на участник. Дори и докато вибрирах, не можех да разбера. Ако ТЕ го бяха запланували, значи бе нещо велико, но а можех да чета в ТЯХ, както те можеха да правят с мен. Какво... Бихме могли да те заведем до едно състояние на физическата Земя, в една точка от вашето времеизмерване след трихилядната година. Нарекли сме основното население X-плюс – Хора-плюс, за да обозначим разликата от хората на твоето настояще. Какъвто си сега, ти ще бъдеш, един посетител. Ясно! Значи това било! Правил съм съвсем малко посещения в бъдещето. Сам никога не бих имал кураж да опитам такъв скок, но заедно с тях... Затвори плътно. Така ще е по-добре. Възбудата ми бе огромна, а тя се отразяваше и на вибрациите ми, затова се самовглъбих, „затегнах гайките” и затворих. Това щеше да бъде истинското усещане, а не фантазии и проекции на онези, които обръщат внимание на несъществените тенденции, които винаги... ЩРАК! Бяхме високо над Земята, на по-голямо разстояние от половината път до Луната, която все още си беше там, зад нас. Земята пак беше синьо-зелена, с бяла покривка от облаци, които частично закриваха гледката отдолу. Движехме се равномерно. Щастлив бях да видя, че тъмносивите и кафяви кръгове вече не бяха там – което означава, че блокадата бе изчистена. Добре! Повече никакви повтарячи. Вниманието ми бе привлечено именно от новия изглед. Повече нищо друго не би могло да ме разсее. Около Земята имаше един-единствен плосък кръг, почти като тези около Сатурн. Той излъчваше и светеше, но не от слънчевото отражение, а от собствен вътрешен източник. Щом приближим, сам ще разбереш напълно значението на кръга. Докато обикаляхме около светещия кръг, а не през него, и навлизахме навътре, усетих нова промяна. М-Банд бе пълен с комуникации, а не с шум. Няма го шума! Това би могло да означава само едно – човечеството най-накрая се бе справило с него. Следващото доказателство бе липсата на мъглявината, която шумът на М-Банд създаваше. Нямаше го вече произволния мисловен безпорядък. Това предизвика, най-малкото, началото на усещането ми какво можех да очаквам. Стигнахме на малка височина над морското ниво, на около две хиляди и петстотин метра, и започнахме да обикаляме около Земята, над Северното полукълбо от изток на запад, на 28 градуса северна ширина, само на няколко километра от морския бряг на онова, което изглежда беше Япония. Вълните бяха меки, светлозелени – от основата до хребета нямаше повече от три метра – и величествено се движеха над повърхността. В по-дълбокото можех да усетя ята от риби, виещи се бавно и отмерено, техният път точно следваше контура на бреговата ивица. Те бяха хиляди, сребърните им гърбове проблясваха, когато променяха посоката на движението си. Разбира се, че имаше разлика, щом те плуваха така близо до брега, толкова много от тях. Бе познато, макар че нещо липсваше. Скенирах океанската повърхност и веднага разбрах какво бе то. РОБЪРТ МОНРО – ДАЛЕЧНИ ПЪТУВАНИЯ 307 Никакви кораби. Стигнах до хоризонта и след него нямаше дори рибарска лодка или ладия. Скенирах нагоре към небето с неговите улици от бели кълбести облачета. Никакъв самолет, само чайки, стрелкащи се и търсещи между тежките вълни. И още по-високо, над облаците – нищо. Никакви реактивни струи, нито пък реактивни самолети. После пресякохме бреговата линия и бяхме над Япония. Наляво бе Фуджияма, бял конус, проблясващ на слънцето. Под нас имаше гладък килим от спретнати поля, шахматно подредени квадрати. Всеки от тях бе фин нюанс на зеленото – поправка: нещо повече от зелено. Като огромни петна между зеленото имаше гигантски букети от полета с отделни цветове и всичките бяха различни – бели, червени, светлооранжеви, та чак до тъмносини – поля от разцъфнали цветя, храсти и очевидно хибриди от двете, защото никое цвете не можеше да бъде толкова огромно. Това бе шарка, която можеше да се види само от голяма височина, въпреки че самолети нямаше, а това започваше да предизвиква у мен друго неясно усещане. Докато се движехме на запад, започнах да осъзнавам, че и други неща липсваха. Нямаше пътища, само широки алеи за обслужване на нивите. Също – никакви сгради, къщи, обори, хамбари – скенирах във всички посоки – нищо. Нямаше големи и малки градове, села, далекопроводи никакви коли, камиони и велосипеди – всичко бе изчезнало. Въздухът бе чист и ясен, нямаше пушек и смог. Тогава се появи светкавично усещане. Нямаше хора. Всъщност именно това бях търсил – мъже, жени, деца. Каква ли ужасяваща катастрофа ги бе помела! Те са там. По-малко са на брой, но не събитие от този род ги е намалило. Това, което възприемаш, е създадено. Започнахме да се движим по-бързо в западна посока, пресичахме безкрайна област от цветни букети, боядисани в зелено, някои бяха толкова огромни, сякаш ширината им бе хиляди километри. Скоро отново бяхме над вода, Японско море, доколкото си спомних. И пак нямаше кораби там, където преди бе един изключително важен транспортен възел. Обратно над Земята – Корейският полуостров? – моделът вече бе различен. Във всички посоки имаше високи и величествени дървета, с близки обърнати нагоре разклонения, от породи, непознати за мен... и отново никакъв знак за човешко присъствие, което да покаже, че Килрой е бил някъде близко до това място. Възприятието ти е – как му викате вие? – старомодно. Преди да мога да асимилирам това, последното, ние отново бяхме над вода, движейки се още по-бързо над земна повърхност. Това би трябвало да е Китай. Сигурно с неговите милиарди жители някой трябва да бъде видим. Носехме се километър след километър над тъмнозелени гори, разчупвани от време на време от тревисти местности и широки реки и потопи. Къде са оризовите плантации, така жизненоважни за човешкото изхранване? Има няколко, но за друга цел. Те са птичи убежища. Земята под нас стана по-скалиста и скоро прелитахме над неравностите на съвсем планински терен. Растителността бе рядка, а покритите със сняг върхове просвяткаха, докато минавахме над тях със, както изглеждаше, втора космическа скорост или по-бързо. Бих бил по-спокоен, ако летяхме на по-малка височина. Изяви се опитът ми на стар полусмел пилот. Това, че бях полусмел, ми бе позволило да остарея, но не бе твърде красиво. Вертикалният, отрупан със сняг склон на висок хребет идваше с бясна скорост към нас. Можеш да преминеш, през него от другата страна. Сега няма разлика.