Мила Диди,
Вярно е,заради децата си се притесняваме повече отколкото за себе си,не искаме да ги боли,да страдат.Но какво да се прави-всеки си има уроци,които да научи,мъка през която да премине ,за да се пречисти.Чудим се-а тези ангели небесни,малките деца,от какво да се пречистят?Не знаем,защото не разбираме принципите на кармата и не виждаме съдбата ясно..едно е сигурно-няма нищо случайно.
Аз за себе си намирам утеха в една мисъл"Бъдете святи и децата ви ще са добре",т.е да им помагаме всякак като работим над себе си и им даваме добър пример и не натрупваме " кармични дългове" към съдбата им.За хапчетата-аз също съм против такива безполезни неща,винаги може и без тях...Спомням си като малка бях много болна,мама не можеше да тръгне на работа заради мен-няколко дни без нея и пак болна.Мама казва,че като са ме завели на село при баба съм се оправила..и то как...спряли са да ми дават всякакви хапчета(повръщането и температурата бяха почти ежедневие при мен),всякакви инжекции(все имах някаква ангина),никаква градина и плюс грижи и внимание+чист въздух...и готово.На 6 години след това лято с баба и дядо престанах да боледувам от каквото и да е.Въпреки,че ядях месо.Мама повече не ми даваше никакви хапчета,а и нямаше повод.Но тя винаги е твърдяла,че е спряла да ми дава хапчета и съм се оправила...и аз и вярвам,как иначе...Но съм си направила и друг извод-обстановката е важна,околната среда,вниманието на майката или на някой близък ако тя не може,въздуха да е чист и природната среда да е в изобилие-това много,много помага.
Последният път когато се разболях сериозно ,стана изведнъж,ходих на изгрев като ученичка,март месец,излязох рано,изпотих се докато изкачвах стъпалата на Шуменското плато,стоях мокра..и бронхо-пневмония-буквално за 2 дни ме повали...докторката се уплаши като видя колко съм зле и веднага-хапчета,инжекции ....но аз казах 'не",мама ме подкрепи.Цял месец се самолекувах,беше ми много тежко,защото се отвориха всички огнища..всички болежки излязоха на яве,ушите ме боляха ужасяващо,зъбите...и пр.,викаха и бърза помощ нашите една нощ..не можех да спя,да лежа...молих се,плаках много,пих всякакви отвари..оправих се,макар и бавно,и без лекарства...Вярно,кашлях още месец отгоре на предния,но...наистина се почувствах нова-физически и психически.И много силна...този имунитет от тогава ме държи и не ми позволява да се разболея пак от същото,въпреки гриповете,които чат-пат ме намират.
Затова вярвам,че и без лекарства може,и то..много по-добре.Дори за децата.