chimera

Това е една много хубава идея. За мен ще бъде интересно да има подобна дискусия. Харесай си нещо конкретно от теорията и практиката, с което да започнем.

Но светът е многолик. И ти си в него. Накъдето и да се обръщаш, ще виждаш тази многоликост. И дори мога да те убедя, че ако си затвориш очите, многоликостта на света няма да изчезне от това. Не е ли по-правилно да приемаш хората такива, каквито те са, особено ако идеята ти е да лекуваш?

Предпочитам да възприемам при възможност хората такива, каквито те са. Само че хората са нещо много сложно. Днес са едни. Преживеят нещо. Това нещо ги промени. И те утре са други. За да възприемам обективно какви са хората, аз трябва да допускам тяхната промяна и да я възприемам и нея. Всеки човек си има своя уникален живот и поне според мен трябва да бъде оставен да го изживее. Всичко, което аз мога да направя е да дам мнение в опит да спра ставащото, ако видя водовъртеж от обиди. Но факт е, че всеки сам си преценява за себе си как ще постъпи. Както и всеки сам си носи последиците от своите си решения, постъпки, действия и бездействия. Та моето мнение може да бъде всичко и нищо според зависи от човека отсреща. А що се отнася до: Казват, че непоискано добро е тройно зло. Смятам, че така е с всичко, което не е поискано. Може и да не съм права, но така разсъждавам.

Психоанализата е нещо, което го няма в България. Затова давам пример с психотерапия. Но този цитат важи и относно ходенето при психолог, защото аз оставам с впечатлението, че наистина много хора се заблуждават, че всичко, което се случва, са едни сладки приказки и едно раздаване на съвети на килограм. А то не е така. За любовта си прав. Без нея не може и е вредно.

Отнася се не само до психотерапията:

Психоаналитик За психоаналитично обучение се признава само такова от институти или асоциации, членове на Международната Психоаналитична Асоциация - създадена от Фройд. За създаване на асоциация в една страна трябва да има поне 20 психоаналитици - в България все още няма толкова и в близките години няма да има. Основател на психоанализата е Фройд и психоаналитиците работят с неговата теория, за която се обучават след като вече са станали психолози и то с магистратура по психология. Обучението им е продължително и преди да придобият правото да прилагат психоанализа те самите трябва да са минали през психоанализа и супервайзорство. В момента в България психоаналитиците, до колкото на мен ми е известно, са точно двама и има около 7 обучаващи се на това, които скоро няма да станат психоаналитици. Психотерапевт Психотерапевтът, най-често, е специалист с образование по психология. Неговата работа е свързана с обикновените хора и психичните им проблеми, които не са резултат от умствено/мозъчно заболяване. Психотерапията е начинът и да предотвратим появата на психопатология, т.е. тя има превантивна функция. Психотерапията е научен метод за психологическо въздействие с терапевтична цел. Познанията и уменията за това се придобиват през дълъг период на професионално обучение, който включва не само теоретична и практическа подготовка, но и упорит труд върху личността на терапевта - моделиране на неговите особености и качества в съответствие с определени стандарти. Психотерапията се прилага по стриктни професионални и етични правила, а също така има ясно формулирани приоритети и цели.

Мъжът ми е учител. Той ми донесе такава тетрадката. Беше след приключването на стачката. Инициативата си върви поне в това училище, където е той. И се надявам малчуганите да научат поне там нещо полезно за тях самите.

Има няколко тънкости, които трябва да знае всеки, който любителски се наема да превежда хора през планината до някаква крайна цел. Първото и най-важно нещо е предварителната подготовка. Добрата предварителна подготовка е основа за безпроблемното водене на групата. Започва се с избор на датата за пътуването. Тази дата трябва да е съобразена с прогнозата за времето за този ден и това важи с особена сила за зимните преходи (нали няма нужда да напомням за онези студенти, дето не съобразили датата с времето и снежна буря ги уби в планината по време на прехода преди няколко години). Планината може да бъде смъртоносна и ако времето се очертава лошо, водачът има отговорността да отложи пътуването за по-подходяща дата. В предварителната подготовка се включва информирането на групата, която ще бъде превеждана, за особеностите на терена, през който ще се минава- колко е дълъг, колко време ще се ходи, какви са особеностите му (нанагорно-нанадолнищен ли е, равен ли е, има ли пътечки или ще се дращи в дивото неизвестно, тревисто ли е, каменисто ли е, заснежено ли е и т.н.). Всеки от групата трябва да има най-обща представа как да стигне от точката А, която е началната на тръгване до крайната цел Б (много полезно в случай на аварийна ситуация). Всеки от групата трябва да е предупреден какво е най-подходящото облекло и кои са най-подходящите обувки/ботуши за нуждите на прехода. Това е наложително, за да не се чудите как да пренасяте дамите с токове и господата с неподходящи или липсващи грайфери през определени части от пътя. Също така ще се спести прегряване/премръзване по време на прехода на някои от участниците в него. Следваща важна точка е Багажът. Ако преходът ще е кратък и по утъпкана пътечка или път, може и слонове да мъкнете. Но за по-дълги преходи желателно е багажът да е максимално олекотен. Ако пътят се предвижда да е от типа горно-нанадолнище с елементи на любителски алпинизъм, ръцете на всички от групата е крайно желателно да са освободени от торби, чанти, излишни дрехи и най-вече от слонове. Задължително условие е в Багажа на водача да има Аптечка. И водачът да я мъкне без да се оплаква (това с оплакването е незадължително, за разлика от мъкненето). Тя трябва да съдържа Задължително бинт, йод/спирт, лепенки, хапчета за настинки (за зимно-есенен преход) и крем с висок слънцезащитен фактор (от порядъка на 20) при преход лятото-пролетта. Ако преходът ще е през лятото, есента или пролетта (най-общо при температура над 4-5 градуса) има още едно много важно нещо, което любителят водач на група трябва собственокрачно да проучи. Това е кои лекари в населеното място в близост имат опит с хапани от змии. За София лекарите с такива познания са в Пирогов. Не се заблуждавайте, че всички лекари са компетентни по въпросите на змийските наръпвания. Не е така. Който знае по други населени места какво е положението, може да дописва по мен съответната информация. Стигнахме до момента на самия преход. Водачът-любител е длъжен да преведе групата си не по най-прекия път до крайната цел, а по най-безопасният такъв, дори ако това означава да се заобикаля и да се губи време. Отговорност на водача е да държи цялата група да се движи накуп, а не един да е насам, друг да е на там, трети да е надолу по баирчето, пети да е в храстите осем километра в ляво. Много често срещана грешка при начинаещи водачи е да допуснат групата да се разцепи на две и да се юрнат напред кат невидели с първата част от хората, които водят. А втората част от хората изостава и я следят с поглед някъде там в близката далечина. Това Никога, ама НИКОГА, не трябва да се допуска. Водачът е този, който познава терена най-добре. И когато той се отдели от групата, излага изоставащите на опастност. Рискува някой от тях да не оцени опастностите на терена, да се подхлъзне и да се натроши. При това подхлъзване, според зависи от терена, може да завлече още хора да се подхлъзнат и да се натрошат. И ако водачът е избягал напред, докато загрее аварийната ситуация и може да стане много лошо. Това е едно на крак. Другото са нашите мили дружки - змиите. Уважаващият себе си водач обикновено разбира от змии и знае кои от тях са отровни и кои са безобидни. Също така знае, че нашите родни отровници имат два вида отрова в зависи каква е змията. При единият вид змии отровата поразява нервите и е абсолютно Забранено да се слага превръзка на ухапания крайник иначе крайникът си заминава и човекът бива осакатен. При другия вид змии отровата е на друг принцип и мерките за безопасност са други. Когато водачът е напред, а змия наръпа някой от изоставащите, водачът не може да види змията. Може да е просто неотровна. Смок някой. Ако водачът е при групата, той вижда змията, оценява я и ако не е отровна аптечката приключва въпроса. Ако водачът не разбира от змии, той не трябва да се прави на знаещ. Тук идва на помощ предварителната проверка къде да се обърне пострадал от змийско ухапване за помощ. Задължение на водача е да е запомнил външния вид на змията (размер, цвят, има или няма рогче на муцунката) и също така да се съобрази температурата на деня. В по-студено време змията не е много напечена и това ще рече, че ако е отровна, отровата е по-слабо действаща. Ако е горещ летен ден, отровата на змията е по-силна и особено ако змията е хапнала и още нещо преди да си хапне някой от групата. Това е важно да се знае. При ухапване от отровна змия, водачът е длъжен да успокои групата. Ако не е сигурен каква е отровата на змията, да се въздържи от превръзки. Пострадалият трябва да пие течности. Имате между 6 и 10 часа на разположение в зависимост от телосложението на пострадалия, вида на змията и пр. да стигнете до лекар. Това трябва да стане без паника. Ако е ухапано дете- паникьосвайте се и един да остане с групата и да се пробва да я придвижи на безопасно място, а друг да търчи с детето на лекар. Много е важно да знае къде да търчи. Ако водача види змия, редно е да укаже на групата внимателно да я заобиколи (змиите са глухи, така че ако на някой му се крещи от ужас - ами да вика). Змиите не нападат без предупреждение и без причина, освен ако не са настъпени. Не ги гонете безпричинно от страх- застрашавате се. Толкова по въпроса за змиите. Да се върнем на въпроса за групата. Споменах, че по време на прехода групата трябва да е накуп и водачът не трябва да избързва напред. Друго важно нещо е начинът на ходене. Бързината на ходене трябва да е съобразена с възможностите на всички да я поддържат. Не е правилно да се търчи и хората да са задъхани. На определено време от прехода се правят почивки. Избягва се пиенето на ледено студена вода. Това е най-най-основното. И още една полезна тема за любителите-водачи: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1421

Ако това е вярно - че в името на институцията църква са убили родилка и дете , излиза че институцията не струва колкото една лула тютюн. Все повече се убеждавам, че инквизицията през средновековието не е била това което е. А вероятно е била нещо като инструмент на тогавашните сатанисти, които са имали нужда от материал за човешки жертвопринушенуия. Като са християни, че да не би да са безгрешни? Не сатанистите, християните са създали инквизицията, гоненията, горенето на клада и т.н. И ти за какво си мислиш, че е била Инквизицията на католиците, или пък гоненията на православните? За стремеж към доброто? Не. Това е Падението на църквата в ламтежа и за хорските пари и имоти. Точно това са прибирали църквите от убитите- парите им, имотите им. За това са убивали. Но католиците поне си признават своето собствено падение на църквата си. И се мъчат да го изкупят. С православните църковници не е така. Те дори сега покриват, че имало гонения и горене на клада нея време. Отделно си приписват заслуги за добруването на хората, които не им принадлежат.

Ако има водачи на групата, които са достатъчно недобросъвестни да не изчакват изоставащите, а просто да оставят растояние между тях и изоставащите на един далечен поглед, изоставащите, направете всичко възможно да разсреляте водачите си. :Р Причината е, че първата група (т.е. групата на водачите) почива повече от втората група (т.е. тази на изоставащите). Това се получава, защото докато втората група върви, в опит да настигне първата група, първата група почива. Дори двете групи да се засекат при това на почивката... Едно е да си почивал примерно 15 минути, ако си от първата група, друго е да починеш 5 минути, ако си от втората група и пак да се тръгне на път. Накрая тези от втората група пристигат меко казано смазани в крайната точка на прехода, но не защото са кекави, а защото са физически по-натоварвани и по-непочиващи. Не допускайте водачи да избързват напред пред вас, ако са ви мили силиците ви. Ако не можете да разсреляте избързващите водачи, никога не се движете в групата на изоставащите с темпото.

Останах с впечатлението, че има хора, които не правят такава разлика. Затова реших да пусна една такава тема, в която да се обсъждат разликите. И тъй, предлагам да се даде отговор на въпросите: 1. Какво е това нещо "психолог" и за какво се ходи при него. 2. Какво е това нещо "психотерапевт" и за какво се ходи при него. 3.Какво е това нещо "психоаналитик" и защо то няма почва у нас, поради което не може да се каже просто така, че някой е успял да се вреди при такъв. Вие, които знаете разликите, сте на ход.

Аз предпочитам да не се обиждам. Защото това е свързано с хабене на излишни нерви: Ако тръгнем взаимно да се обиждаме без спирачки, предвиждам изхабени нерви на всички обидчии без изключение. А нервните клетки не се възстановяват (поне така учим по биологична психология), значи е нездравословно да се обижда човек за щяло и за нещяло. Има и друга причина да не се обиждам. Тя се корени в прозрението, че няма смисъл да се обиждам, като така или иначе един ден ще ми мине. Това и го препоръчвам на особено обидчивите- като им дойде вдъхновението да се обидят, да се сетят, че няма смисъл от това, защото ще си изхабят нервите, а накрая така или иначе ще простят обидата и ще им мине, колкото и да отричат варианта с прошката пред себе си.

Всички сме на различен път от своето развитие. Сигурна съм, че е възможно един ден всички да се отнасят отговорно към опазването на околната среда. Все пак околната среда е нашият общ дом като хора. Просто това ще се случи в края на пътя, по който сега вървим. А на този път ние сме едва в началото и още много имаме да се учим като човечество за всичко.

И такива ги има- слаби и страхливи. Срещала съм такива, каквито описваш. Но не всички мъже са слаби и страхливи, това също трябва да се отчете. Едно от нещата, които харесвам у своя мъж е именно това, че не е нито слаб, нито страхлив. :Р

Габриил Антуан Пажес пише доста за нея. И не само той. Друг е въпросът, че срамът на църковниците от онова време, ги е подтиквал да унищожават доказателства за прецакването си да изберат жена за папа. Поне това, което съм прочела като изследвания за нея, ме е убедило, че е живяла и е била папа. Разкрили я, защото е била забременяла и получила родилни болки по време на някаква процесия. Убили я заедно с бебето и, в срама си от това, че са следвали жена.

Здравей Светле. Наскоро четох една книга, писана от католици и посвена на историята на хората от древността до днес. Там пишеше, че първобитните хора в началото още, не са живеели уседнало. В тези условия е царял матриархат. Т.е. водещият пол е бил женският, а не мъжкият. Пише, че причините за това са, че жените били по-добри в лова и във войната от мъжете, защото били бързи, гъвкави и изобретателни. Даваха снимки на намерени от тогава женски божества, на изображения от тогава на жени-ловци и жени-войни. Мъжете били бавни и тромави и затова били по-слабия пол в онези условия на живот. Но нещата се променили с усядането на хората в селища. Свързано е с промяната на основния поминък, с който почнало да се препитава човечеството, а именно- земеделие. Копаенето на земята било тежка работа, за която се иска сила. Такава имали мъжете и това било мъжка работа. Жените нямало какво друго да правят, освен по цял ден да киснат в домовете и да се обезличават. Обезличаването им допълнително се засилило с грижите по отглеждане на децата в една такава обстановка, в която това дали децата ще ядът зависи не от майката, а от бащата. Постепенно жената започнала да се превръща във вещ, а религиите, боготворящи женски божества- да западат и да се изместват от религии, в които главният бог е от мъжки пол. Това е бил краят на матриархата. Днес не кой да е друг, а самите католици отчитат обезличаването на жената като историческа грешка, продукт на дивите условия на живот, които ги е имало в миналото. Католическата църква се бори с поправянето на тази несправедливост, като през 20 век за първи път назначава за свещеници освен мъже и жени. Това за свещеници да се назначават жени е вече обикновена практика в САЩ например. Като едното нищо някой ден на папския престол ще седне жена. И то не като папеса Йоана, която се е направила на мъж, преди да стигне до това да е божи наместник.

Това е една много хубава практика, която е подхваната от шефа ти. Трябва да има повече такива хора. Тези кофи за разделното събиране на отпадъци са също една много хубава идея, но често съм ги виждала запалени. Пак същата фирма, на която са тези кофи, наскоро раздаваше безплатни тетрадки на децата. Незнам дали са ти попадали. Вътре на кориците бяха представили под приказна форма важността на разделното събиране на отпадъци и аз много се впечатлих от тази идея, която да помогне на самите деца да си изградят правилните навици под формата на игра. Трябва да има повече такива адаптации за деца според мен. А ти как мислиш, какво още би могло да се направи, за да се събуди интереса към опазването на чистотата в населените места и в природата?

Здравей Ася Иванова. Оставам с впечатлението, че си мислиш, че нападам твоите възгледи или хората от този форум. Не е така. Здравей Ася Иванова. Оставам с впечатлението, че си мислиш, че нападам твоите възгледи или хората от този форум. Не е така.

Май за всеки е различно. И ако може сега да му хвана и цаката за кой какво хранене е най-добро и щеше да е много хубаво, ама на... Пусти късмет. Не се получава номера.

Трябват обяснения. Колкото повече хора разбират, толкова повече ще има промяна в някаква положителна насока, защото ще има повече желаещи да променят нещо към по-хубаво и по-добро. Не. Не е велико дело. Просто всеки от участниците по темата дава нещо от себе си и надявам се, получава по нещо за себе си. Дано да е на хубаво за всички накрая. Благодаря ти, че хареса аватара ми.

Здравей xameleona! Дъщеря ти наистина е благословия. Убедена съм, че ще ти донесе още много, много Любов и искрено ви желая и на двете ви да вземате за себе си от живота само най-хубавото. А случката, която разказваш, тя само потвърждава, че хората могат да бъдат много жестоки в неразбирането си. Проблемът е, че не осъзнават кое е жестокото. Иначе много от тях биха се отказали от подобно поведение. Или поне аз си мисля, че биха се отказали, ако знаеха какво предизвикват с поведението си.

Здравей Ася Иванова. Въпреки че някои неща от Дънов страшно много ме впечатляват като мъдрост, аз си оставам атеист по убеждения. Защото вече съм била в света на мъртвите и съм се връщала от там. Няма душа. Няма бог. Няма висш разум. Няма срещи с починали роднини. Няма тунели. Това е лично установено. Животът е тук и сега. Няма после. Знам го. Чела съм много по този въпрос за смъртта. Християни описват как са видяли Исус. Мюсюлмани описват Аллах. Будистите, те Буда описват. Хората, които вярват във висши разуми, на тях това им се привижда. А има и една особена категория, които виждат неща, в които не са съзнавали, че вярват. Тези хора в началото се пишат, че в нищо не вярват, но тяхното несъзнавано е на друго мнение. В клинична смърт мозъкът предлага цветни сънища с голяма реалност, извиращи право от нашето несъзнавано. Тогава, по време на клинична смърт, нашите сетива не спират да работят и човек може да види и чува суетенето на лекарите около себе си. Може да получи много информация, когато несъзнаваното заеме мястото на съзнанието. И да се върне помъдрял към живота или с информация, получена по несъзнавани невербални канали. Това съм го изучавала, специално, за да разбера защо моето преживяване се различаваше от това на описваното по книгите. Сега вече знам защо е така. Така е, защото няма отвъдно. С нашата смърт на тялото ни, умира всичко, а мозъкът си спретва прощален подарък в последните ни мигове, давайки ни картини, звуци от това, което има в несъзнаваното ни. Искам, когато умра, срещата ми с моето несъзнавано да бъде удовлетворяваща ме. Да ме дари със спокойствие и мир, резултат от начина ми на живот. Затова се опитвам да живея така, че като се обърна назад и да усетя пълноценността от своето съществуване. Само така ще съм сигурна, че при смъртта си няма да изпитвам страх, нито тъга, че ми предстои да се трансформирам в пръст (защото нищо не се губи, а само се трансформира и аз освен на пръст няма на друго да стана), от която единствено за растенията ще има полза. И няма и да ми е самотно. Казваш: "Част от хората не осъзнават, че ако няма такива като нас, паднали, те няма на какво да стъпят, да се огледат и да кажат ‘Я, колко съм съвършен!’. " Има и такива хора, които точно за това ползват хората с нарушения. За да се себевъзвеличат. Те са здравите , а другите са няма такива нещастници или грешници. Тези същите разправят как душите ни имали грехове, които да изкупват чрез уврежданията си. Поне според мен. Но душа няма. Прераждане няма. И не, аз не страдам от това, че не чувам. Как съм наказана тогава с нечуването? Повечето време дори не се и замислям, че не чувам. Моят свят на нечуване си го харесвам. В него има много място за гледане и за улавяне на невербалното в човешкото поведение. В света ми звуците са просто фон понякога, защото предпочитам да виждам, а не да слушам. Аз съм в пълна хармония със себе си и с нарушения си слух. Това е хармония, която имам, защото съм била прекалено малка, когато съм се простила с част от слуха си и съм имала уникалния шанс да оставя природата да ми даде сама компенсация. Така имам и един приятел, който е ослепял напълно като дете. Почти не помни какво е да виждаш. И да кажем София той познава по-добре от мен, зрящата и не веднъж ме е упътвал, когато съм търсила улици. Това нямаше да е възможно за него постижение, ако той се възприемаше като безпомощен страдалец. Увреждането, каквото и да е то, не е наказание. Поне не е наказание докато човек сам не си го превърне в наказание или други не му вменят, че е наказан. Самата дума "увреждане" не присъства в речника ми и сега я ползвам за удобство на темата. За мен важи думата "различност" (и тя все ми е на пръстите, когато пиша отговор тук). Няма изпит. Няма поправка. Животът е тук и сега. Има един път за мен- пътят към хармонията със себе си и със света. Не може да има хармония със себе си, докато не се намери себеприемането с увереност в собствената същност. Не в това, което някой ти казва , че си, а в това, което ти си. Значи първо трябва да се себеизнамериш. Като се себеизнамериш, само тогава може да се помириш със света. Само тогава ще имаш силата да кажеш и да докажеш, че не си поредният "наказан грешник", не си поредният "нещастник-страдалец", не си и поредният "увреден", а си различният, който си има своите ценности и своите достойнства и от там своето собствено място на съществуване в този свят. И само тогава си тежиш на мястото в този свят с такава сила, че нищо не може да те извади от строя ти. Тогава вече няма значение, че аз не чувам, а някой чува или че човекът отсреща е сляп, или че е в инвалидна количка, а други виждат, ходят и т.н. Всички са личности. И нищо не може да ме спре да ги виждам именно като такива, а не като тела и възможности на телата. Тогава вече няма съжаление, а това, дето го подхванах- разбирането. Разбирането на различността. Разбирането на света на другия, на специфичното му устройство и на специфичните му нужди. Такава е в кратце моята житейска философия. Не искам да ангажирам никой да вярва в нея. Дори теб. Ти си имаш твоята си философия, която съм сигурна, че си има своя чар. Стига ми, че на мен моят мироглед ми върши работа. Бъди щастлива! Пожелавам ти го от сърце!

Здравей Бина. Това, което знам за вредите от неяденето на месо е, че липсата на мазнини в организма пречи на усвояването на мастноразтворимите витамини като А, D, E, K. Освен това без месо, нивото на желязо в кръвта намалява значително. Дори да се приемат богати на желязо и протеини храни с растителен произход, те са с по-ниско качество, отколкото в месото. Липсата на желязо в организма води до срив в имунната система в един момент. Сривът в имунната система прави организма уязвим. Това за желязото го потвърждавам. Защото също не ядах месо. Години наред. Мислех, че растенията ми дават всичко, а и ме беше жал за животните. Сега се лекувам от желязодефицитна анемия в следствие на неправилното ми хранене. Колкото и да не ми се щеше да го призная пред себе си, човекът е всеядно същество и не може да живее като тревопасните, без това да си плати за това. Просто не искам и други хора да се докарат до моя хал.

azbuki, благодаря ти за мнението. Не очаквах. Радвам се, че има хора като теб. Някак е хубаво да знам, че има такива хора, които могат да разберат. Няма информация за хората с увреждания, поне не тук в България. Повечето се крият какво им е, които могат, за да се спасят от начина, по който ще бъдат третирани, ако бъдат разкрити. Сякаш няма значение какви сме и какво можем реално. Като ти е отнето едно и ако имаш сила и устрем, заменяш и компенсираш с друго. Ако ли не- смазваш се и... Озлобяваш се на света и на хората. Все лоши работи.

И аз съм от черните овци. С нарушен слух съм. И като повечето хора с нарушен слух, които все пак чуват нещичко и виждат достатъчно, че да четат по устните, предпочитам да си трая, да не казвам какво ми е, освен на най-близките ми приятели. Не казвам, защото съм оставала доста пъти неразбрана и подигравана за това, което ми липсва. Не зная как е при другите видове увреждания, но специално за това с нарушен слух... Хората не го разбират. Работя с хора. Веднъж дойде човек, който беше съвсем глух. Но този мъж не уведомява колежките за увреждането си (явно от гордост), а в същото време се опитва да се добере до информация къде да отиде. Притеснен е и не успява да чете по устните. Не ги разбира,а те повтарят, изнервят се на повтарянето, крещят му (което крещене влошава възможността му да чете по устните и човекът съвсем затъва). Та накрая го изядоха с парцалите човека от обиди по негов адрес, докато да реагирам да го спася от неудобното положение. А в един форум за психология, държан от психолози, попаднах на тема, подобна на тази тук. Бях изумена да науча, че всъщност хората, които имаме увреждания на слуха, сме един вид второ качество хора, т.е. сме по-глупави от останалите, защото сме имали проблеми да се справяме със заобикалящия ни свят. Много научно беше преписано от някакъв учебник. Много унизително беше за мен да го чета. И тук е почти същата работа, като по онази тема. Разбирането го няма. За хората с увреждания (без значение какви увреждания) тук се каза, че били сме зли и сега ни наказвали, носели сме незнам си какви грехове, та чак децата ни щели да страдат и прочие очерняне на хора, които имат увреждания. Тези, дето го мислят, няма ли да се вгледат в себе си и да потърсят от де у тях има толкова насъбрана отрицателна енергия и защо я насочват към различните от себе си? Егото също се обажда у някои: у онези, съжаляващите. Съжаляват, защото от това после се чувстват добре и духовно извисени, без да подозират, че егото им стои зад всичко, а не духовната извисеност. Работата е там, че съжалението може да бъде огромно унижение за човек с увреждане. Както е казал поетът: "...аз съм една ненужна жалка мърша и мога ли да бъда техен брат?/ Не искам състрадание от хората!/ Аз имам всичко: моя е смъртта." Други разправят, че хората с увреждания са като всички останали хора, но при това ги гонят нарушения между връзката на тялото и душата, с което наивно се мъчат да си обяснят защо човекът отсреща е различен, ако и да се опитват да прикрият (макар и зле), че разбират различността. И показват, че гледат на хората с увреждания пак като на низши. Което е обидно. Пък толкова много е изписано по темата. И обяснения всякакви. Няма как да ги анализирам всичките. Как ли биха могли здравите да разберат дори бегло какво е да имаш увреждане, което да те бележи и да предизвиква толкова отрицателно отношение от страна на всички към теб? Вместо да съжаляват, вместо да се мъчат да сложат всички хора с увреждания в една рамка и да вадят заключения от тази измислена рамка... То по-добре да се пробват да се поставят поне за миг на мястото на хората с увреждания. Ей така, да затворят очи и да се опитат да си представят какво е да си човек с увреждане. Да осъзнаят неподвижността на някой, слепотата на друг, може и липсата на звуци или друго. Да си представят, ако бяха с такива увреждания, как биха се чувствали, ако някой дойде и ги изгледа с няма такова съжаление или ако някой дойде до тях и им наговори как са всъщност много зли и плащат за злото, или каквото и да било от щурите хрумвания, които четох по тази тема... Да го опишат. Пък да седнат едва тогава да пишат. Дано изфабрикуват различно мнение от това, което са имали. Ако бяхте с увреждане, как бихте искали да се държат с вас? Защото тук не става въпрос за държавата. Не става въпрос за страданията на хората с уврежданията. Не става въпрос и за никакви духовни аспекти. Просто за Разбирането с главна буква. Обикновеното, човешкото, неподправеното Разбиране. То е много повече от държавата, от соц. институции, от парите, от състраданието , от всичко. И дава нещо, което би променило много за всички. От там би тръгнало приятелството (онова истинското, непринуденото), от там би се породило огънче, което да стопли не едно и не две сърца в студената жестокост, която е сковала света. От там би тръгнало нещо красиво. Сигурна съм, че така би станало.