Иви

За съжаление за светлото ни бъдеще не се замислят независимо как ги наричаме Лелички и бабички е най-милото, за което се сещам за хора, които удрят малки деца или ги наказват натъмно като им създават страхове. Под лелички и бабички не визирам хора, които наистина се грижат за децата в яслите и градините, а онези на които просто мястото им не е там

Е как да има Компетенциите от Хеи нали ще ги затворят веднага За здравословно хранене има родители като чуят и питат защо дечицата им ще бъдат лишени от кюфтенца Лошото е, че тези родители са много, а останалите борещи се за здравословно хранене някаква шепа, на която им се казва ами гледайте си ги вкъщи Струва ми се, че за една градина или поне една група деца ще се намерят, но трябва и съответния персонал...а не лелки и бабички, които да правят каквото си искат ПП: Ето тук се разисква нещо подобно и има интересни мнения от някои институции за вредата от дадени храни. Ето и тази препратка към пост от същата тема, тя е просто ....

Незнам понякога се чудя на кой свят живеят някои хора Много съм съгласна с Диана...не може да не му ограничиш на детето да пипа горещо или да бърка в контакта или да блъска по стъкло, а може би да си играе с ножа... Да има начини да му се каже внимателно и не толкова внимателно...С фурната и аз така практикувах Сега чудесно знае къде пари и къде не... Но ако си на другия край на стаята и го виждаш как тръгва да прави нещо опасно за живота му, какво ще направиш ще го оставиш да се нарани и бавничко ще се приближаваш към него, за да опита ли или ще извикаш отдругия край с цел да ти обърне внимание...и да имаш време да стигнеш до него? Да не говорим, че има различни възрасти и децата изучават границите на това докъде могат да стигнат. Ако родителя вечно отстъпва, детето не познава никакви граници, примерите за подобни деца не са ми фаворити и няма да оставя моите така определено. Също ми е чудно кой не се изнервя когато е с дете по 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата Звучиш ми сякаш нямаш особено опит с деца...може и да греша разбира се...определено не мисля че травмите и комплексите в детска възраст са защото нещо съм забранила на детето или съм му се скарала...темата не е добре поставена мое виждане...

За мен е ужасно кръщаването на някого Мисля, че по този начин обричаш детето да прилича на някой конкретно...а и цял живот му се натяква (поне с мен беше така) ти си моята буквичка, на мен ще приличаш. Да, ама аз никога не съм искала да приличам на човека, на който съм кръстена. А когато животът се окаже достатъчно оплетен и бабите и дядовците са разведени, а дори и да не са започват сръдни. Защо е кръстено на този, а не на онзи. Честно казано не ми се занимаваше с подобни родствени взаимоотношения. Пък и ми се иска децата ми да си имат свой собствен облик. Аз реших още докато съм бременна да ги информирам от рано, че детето няма да е кръстено на никой Имаха време да свикнат с тази мисъл и всички приеха факта сравнително мирно и тихо. Малко се натъжиха, че не е кръстено на някоя баба или дядо, но детето си дойде с името... Като избирахме името гледахме и датата на раждане. Гледахме да са хармонични, да отговарят и астрологично на детето. В крайна сметка съм много доволна от избора си и тя празнува Рожден и Имен Ден на една дата. За второто ми дете сънувах кога ще се роди и как ще се казва, още незнам дали така ще го кръстим, но времето ще покаже.

Забравих да спомена, че пак по препоръки на СЗО до 6 месеца не се препоръчва друго освен мляко, независимо дали кърма или АМ. Ако се дава обаче животинско мляко то не е достатъчно като хранителност за бебе на тази възраст и би трябвало да се започне по-ранно захранване. Абсолютно подкрепям!

Здравей Марго, Бебето ти е вече на 4 1/2 месеца и досега е било на АМ, защо просто не изчакаш още месец и половина. В крайна сметка препоръките на СЗО при хранене на едно бебе са: 1. майчина кърма 2. при невъзможност изцедена майчина кърма 3. кърма от друга майка 4. АМ След като бебето не може да получава кърма, хората са хвърлили не малко пари, за да направят съвременните адаптирани млека по състав най-близки до кърмата. За мен козето мляко си е за козите и кравето - за телетата. Козето мляко е най-близко от животинските по състав до майчиното. Кравето мляко съдържа много алергени и не се препоръчва за малки бебета. Кисело краве мляко не се препоръчва под 1 година, а прясно краве мляко под 18 месеца. Месец и половина не е толкова много, а после бавничко ще започнете да се захранвате. Аз бих те посъветвала, ако имаш позната майка, която кърми и има възможност да ти дава кърма да пробваш този вариант. Аз лично бих го направила само, ако и тя е вегетарианка, но това си е за мен А да кравето мляко (а най-вероятно и козето) по магазините са си чиста химия, предимно нишесте и други боклуци, така че помисли и за това. С домашните производители също трябва да се внимава, за да няма някакво замърсяване или заболяване на животните, от които ще се вземе млякото. Бадемово не бих дала по гореспоменатите от останалите причини.

wonderful единственото, което мисля че можеш да направиш е да и предлагаш меки или почти течни храни. Дъщеря ми я изкара декември. Дано не си давала хомеопатичното Рустоксикодендрон (ако правилно съм го написала), защото обрива от него става в значително по-големи количества.

Бебетата имат нужда да бъдат гушкани и целувани. Те още не знаят какво означат думите Обичам те, но определено разбират какво е мама или татко да ги прегърнат, да усетят топлотата им, да бъдат нацелувани. За мен целувките и гушкането на едно бебе не могат да го разглезят, а да му покажат, че е желано и много обичано. И аз научих дъщеря си да гали цветята, научих я да гали всичко, което не искам да бъде удряно. Тя милва бебето, милва куклите, гушка си ги и имитира това, което ние правим с нея. Книжки и молитви можеш да и четеш, докато спи, ние го правихме още докато бях бременна с нея. Даже и да не съм в нейната стая, аз чета за нея и мисълта за нея е в главата ми.

За гладолечението нищо не мога да кажа, но ако са ти изследвали само хемоглобина и са ти казали, че желязото ти е ниско, искай изследване на самото желязо...честичко пропускат да го направят и като видят нисък хемоглобин, заключават и ниско желязо, което често няма общо ПП: Моля, пиши на кирилица

О има, има

За мен въпроса опира до личния избор на всяка конкретна двойка. За едни по-добре би било да си родят общо дете, независимо дали ще наследи заболяването, а за други определено е по-добре да се използва донор.... Ако заболяването е много тежко и това дете би страдало през целия си живот... Важно е какво мисли както здравия от двойката, така и генетичния преносител на заболяването. Ако за здравия е немислимо да му се роди болно дете, то какво прави изобщо с партньора си. Ако партньора не иска да има дете, за да спре предаването на болестта, която го е мъчила цял живот, а здравия в двойката настоява детето да е именно от него Всичко това е толкова персонален избор... Аз не виждам нищо лошо, в това да се използва донор. Това дете ще е планирано, то ще знае къде ще попадне (или поне аз вярвам, че децата избират къде да се родят), ще има двама любящи родители, които ще му дадат всичко, от което се нуждае...Това, че физически единия няма да му е родител, не означава, че няма да е истинска майка или истински баща.

Аз пък не смятам, че може да се дават такива крайни определения, кой е престъпник и кой не е затова си има съдилища. Аз съм за изключителното кърмене и кърмих първото, докато забременях с второто...и то не защото аз реших да я отбия, а защото тя категорично отказа да суче повече, вероятно заради промяната във вкуса на кърмата...Като родя, ако иска ще и дам да суче, но определено не смятам, че трябва да се изпада в такива крайности кой бил престъпник и кой не. Всяка майка смята, че прави най-доброто за детето си...или поне почти всяка

Аз също съм от категорията с много херпеси...Отдавна не ми бяха излизали и сега чакам с нетърпение да се махне...Вируса, който ги причинявал си живее в нас и в даден момент се отключва...Поне така твърди моята лекарка...по едно време бях откачила и питах какво да ги правя...Имало нещо като ваксина, която се поставяше определен брой пъти в годината...на мен идеята никак не ми хареса и предпочетох да установя кога ми излизат... Случаите с мен са два при висока температура или при силен стрес... Най-често след кошмар, ако съм сънувала такъв. И последната пак по тази причина излезе

Аз бих посетила хомеопат

Аз не помня скоро да съм имала температура, но когато Елито има я събличаме по памперс, на температура под 38,5 не се връзваме и не я броим... Над 39,5 пробваме оцет и вода, но е много стресиращо за малко дете...първо по сгъвките колене, лакти, глезени, ръкавички на ръцете и чорапки на краката...ако не помогни я загръщаме с чаршафче, но веднъж го направих и втори път не бих посмяла... иначе ползваме хомеопатия, която и помага. Успех и скоро да се оправяш!

Само да кажа страхотна тема след малко ще чета, аз съм наследствено обременена от всички възможни страни и много ме вълнува...От млякото се чувствам зле и не употребявам почти никога...веднъж на няколко месеца, ако се объркам Иначе гледам повечето неща си ги спазвам Благодарство и нови неща научих

Има жени и с повече неуспешни бременности, които по-късно си имат деца. Може просто сега да не е момента, а по-късно

А няма ли някакъв начин да я потърсиш? Нали издават удостоверения за родствени връзки...тя фигурира ли там?

Още едно отклонение...тук във Варна има едно сдружение занимаващо се с деца със специални нужди - някои са незрящи, някои са парализирани и т.н. и ги водят сред природата и в контакт със животни. На курса за възпитание на децата споменаха, че специално ги водят някъде...Обясняваха, че на някои от тях това много им помага, а при някои зависи от заболяванията това подобрява състоянието им.

Вярно, че понижаваше кръвното Още едно оправдание за мен

Ами незнам дали ми е предадено гинетично или не, но майка ми не може да помирише нито едното от двете, аз лук мога, но чесън Просто напълно те разбирам За лютото пък никак нямам думи

Е от какво може да се страхуват! Нито е заразно болно детето, нито ще ги изяде! Що за хора За бабичките или добро или нищо - аз нищо няма да кажа... Да спомена, че има и добрички сред тях Чувала съм, че родителите на деца с някакви проблеми (нямам предвид само здравословни) - обичат повече именно тези деца и искат да им дадат повече, понякога дори другите деца в семейството ревнуват. При вас има ли такова нещо? Ох дали не трябва да е за друга тема

Малко офф топик Детето и през бременността и след раждането продължава да черпи и от двамата родители! Например може майката да го носи, но то чува първо гласа на бащата...То поема не само емоциите на майката, а и тези на бащата. Ако бащата не взема участие в бременността липсва една съществена връзка за това дете. То различава допира по корема на майка си. Определено знаят кога там е ръката на майката или тази на бащата, също така ако бащата си постави главата в скута на майката до корема и бебето го усеща. То усеща всичко...А като се роди бащата отново е част от живота му. Детето се учи и от двамата родители...Единия умее едно, другия друго, детето черпи и от двамата...Дразня се на традиционния български мъж, който ами бременна е, да си бременеее там...или родила е да си го гледа, сякаш то е само нейно. Както майката може да се справя в дадена ситуация, така и бащата може, всичко останало е въпрос на желание и липсата на такова...Ако някой не иска да се грижи за детето си или смята, че единствената грижа е да донесеш пари добре, но аз си мисля, че е от съществено значение контакта с детето, да го гушнеш, да го измиеш, да му смениш памперса ако щеш, да си поиграеш с него... Както и да е, минах на темата за избор на партньора и отношението на мъжете към отглеждането на децата ... връзката с темата е, че не е важно да се помисли само как да се зачене едно дете, а и как се възпитава то още преди самото зачеване

Не мога да ям чесън, направо си смърди На мен не ми е приятно хората около мен да миришат на чесън, то зависи кога и къде се употребява...

Съжалявам, че не сте имали възможност да растете заедно със сестра ти Наскоро бях на гости на сестра ми и свекъра и спомена неговия брат близнак починал при раждането или малко след него....Този човек е сигурно 60 годишен и говореше с умиление и тъга... Дано успееш да запълнеш тази липса...може би децата биха променили нещата незнам...