nina7705

Тези творци наистина живеят във вълшебен свят,радвам се че открехнаха вратичката и за нас. За нещата които видях просто нямам думи.

Цитат Аделаида: Да, така е. Аз също познавам две сладки дечица. Близнаци, момчетана 5 г. Много чаровни и красиви, но...колкото и грубо да звучи с не до там хармонично семейство. Майката на едната страна, а бащата на друга...Единия като е с тях - глези, другия после се хваща за главата и не може да се справи с децата си. Бяхме заедно на море. Не мога да ви опиша, за какво става на въпрос. Взимат се играчки на децата-чупят се, прави се кавото и да е без да се пита, изчезват и се правят каквото им скимне. Чупят плочите в банята, ръга се с нож компютъра, общо взето тъжна картинка. А родитетелите им бяха дълго време заети с други "по-важни неща", отколкото са собствените си деца. Любовта там-ами видно от страни - дефицитна...тъжно е но е факт. Картинката която описваш ми намирисва повече на зле гледани деца,които правят всичко това като зов за внимание.Границата между доста буйните и хиперактивните деца е много тънка и много често се греши в поставянето на етикета(хиперактивни)децата.Дори и при специалистите се получават разминавания на мнения по въпроса.Така или иначе за конкретния случай не може да се каже със сигурност само от това което си написала. Цитат Аделаида: Да, преди да тръгнем да търсим решение на този поблем, по-скоро родителите трябва може би да се постараят да не го допуснат. Да не доведат детето си и себе си до там. Какво означава това родителите да не го допускат,в какъв смисъл?Децата се раждат с това.Нали в известен смисъл душите избират пътя си,ако не е този "проблем то друг вид "проблеми" винаги ще има.Трудностите ни се дават не за да ги заобикаляме,а за да се научим на нещо от тях,това е един от основните принципи на живота. Голяма част от родителите които имат такива деца са посветили времето си на тяхното отглеждане и възпитание.Те не правят кариера ,загърбили са собствените си нужди и потребности отдадени изцяло на децата и въпреки това напредъкът е много много бавен.Понякога дори колкото и усилия да полагаш напредъкът при едно дете може да остане в застой,тогава ни остава само смирението -тъй трудно за достигане понякога...

Ех,Аделаида,като чета така добре оформените идеи и препоръки ми става едно такова....(не виждам нищо лошо в тях разбира се),просто реалността за един родител е друга. Аз не съм майка точно на хиперактивно дете,по скоро аутистично с проблеми в концентрация и хиперактивни отенъци .(моя оценка).Определено имам опит.На въпроса как се справям понякога отговарям: -Ами много често просо не се справям.(опит грешка)Напипвам интуитивно начините и подхода за справянето с определени поведенчески проблеми и др.. На въпроса ти нужна ли е спец. помощ-разбира се ,че е нужна,но не мисля ,че към момента тя е адекватана.(Почти не намирам специалист от които да науча нещо ,за съжаление)Хубаво би било родител и специалист да работят ръка за ръка,но опитът ми показва,че липсва диалога.При едните я ще изпъкне авторитета,при другите пък голямата критичност. Хубаво би било да има на кого да се опре една майка в трудните моменти и изпитания... Но българското семейсво не е готово за "различните" деца.Няма адекватна грижа( лични наблюдения)в повечето случаи се пренебрегва проблема или се хваща в по късна възраст,като се губи ценно време за работа с детето. Не знам дали ще намеря (лично за себе си )"коренът на проблема",не смятам за нужно да го избягвам,това е просто път за извървяване,а голяма част от решението е в ЛЮБОВТА,СЕБЕОТДАВАНЕТО И ТЪРПЕНИЕТО В ОГРОМНИ ДОЗИ! Трябва да се научим да разбираме по-добре децата си,да се научим да гледаме света през техните очи за да ни е по лесно да комуникираме с тях.Да създадем силна връзка помежду си и да им дадем чувство на сигурност. Всичко това не е никак лесно,трябват много сили.Но нали за това Бог е вдъхнал в нас частица от своя дъх,за да намираме силите в себе си.

И на ми разтуптя сърцето

Мен лично това ме заинтригува,ще се радвам ако споделиш с нас личния си опит в тая насока.

Интересно е че при едни хора действа,а при други не.

Орлине,ти не си единствения случай при който хомеопатия не действа.А възможно ли е ти на някакво вътрешно ниво толкова да отхвърляш принципа на хомеопатията,че сам да блокираш оздравителния процес? Администраторска бележка: Това мнение е отделено като нова тема по преценка на администратор.

Здравей,поздрави за темата естествено,че няма да можеш да нарисуваш достатъчно достоверно да го нарека изживяното,защото цветовете и звуците от "онези места" са с много по-богата палитра-просто са неземни. Аз също съм имала подобни срещи и мога да споделя една такава.Срещата беше с един мой приятел от детството с който не съм се виждала от много години.Бяхме в градината заедно, после и в у-ще и така порасвахме ...Той имаше странност в едното око( беше с пъстри очи,а в ириса на едното му око имаше странно петно) Винаги съм се питала какво ли значи,докато не дойде в един сън и аз му зададох въпроса,а той телепатично ми отговори,че всъщност в окото му е запечатан Големия взрив.Бях изумена,въобще не очаквах такъв отговор. Не знам дали някога ще се срещнем в реалния живот(той стана монах),но се радвам на тази приятелска среща.

Аз мисля,че самото кръщение дава една защита,но едва ли можем да си го представим.

На мен тия неща ми въздействат,страхотни са. Внасят една нетипичност.

Ееееее браво бе Орилине, на това му викам аз метода "сънрайз" ( по случайност и името му като по темата)

Тук-таме прочетох нещо за мудрите.Бих искала да чуя вашия личен опит . Конкретни случаи в които сте си помогнали чрез тях. Какво ще кажете за прилагането им на деца?

Благодаря за информацията ,Blue Hawaii

Естествено ,че не е крайна цел,просто е неминуемо без нея.За мен тя на моменти е като изграждащ материал,като пречистващ огън.

Сега видях темата,много ще се радвам ако някой от вас сподели нещо за ХИПОТАЛАМУСА...

....ако можехме да видим картините ,които рисува сърцето в момент на тъга..........

Защо това те притеснява?Върху твоето лице ли е или на някой друг?Питам защото и мен ме интерисува.На моята дъщеря и се появи преди няколко месеца ромбче между веждите(релефно без оцветеност)особенно изразено,когато прави гримаси .Като я питам какво усеща ми каза,че някой път на това място изпитва гъдел.Не мисля ,че това застрашава здравето ,а просто нямам идея какво е.

На това му викам аз здрав сън

Чудесно си го казал Станимир,думите ти идват точно навреме. Разумът ги разбира,но понякога сърцето не слуша...

Тъгата?! Самоизчерпваща се и все пак... Как преминавате през нея или по-точно как тя преминава през вас?

О,Силвия,на една част от мен и се прииска това да беше мой сън,толкова ми хареса начина по който си го разнищила.......

Моето мнение по въпроса за имената е ,че определено имат значение.Не мога да кажа до каква степен,но може би и не трябва.Опеделено наблюдавам голямо сходство в близки и познати с еднакви имена,дори се получава нещо като игра-открии сходствата.Независимо от възрастта и социалното ниво приликата се появява рано или късно. И въпреки това не мисля ,че това е най-същественото.Има една амбивалентност в цялата тая работа. Понякога все едно съдбата наглася така нещата ,като една орисница за да ни подскаже къде да насочим вниманието си ,върху какво трябва да работим в тоя живот.В тоя ред на мисли се сещам за една позната Любов се казваше....всички покрай нея мислеха ,че това е най-чуждото и чувство. Странно нещо са това имената...толкова шарени ,многолики,дето има една дума за всекиго по нещо. А в личен план аз съм кръстена на дядо си Никола(най-добрия дядо на света)и съм много щастлива от факта,дори сина ми наследи неговото име,просто бях убедена ,че ще имам син и ще се казва така много преди да познавам бащата на децата си.Много хора ме укоряваха,че го кръщавам на починал човек и всеки път в мен се надигаше едно негодувание и нежелание да робувам на предрасъдъци и догми. За финал мога да кажа само ,че носещата живот под сърцето си бъдеща майка трябва просто да се вслуша в него и тогава избора на име става много лек.(нека татковците не се обиждат,а ако имат тази чувствителност нека просто и се доверят) Чудя се ако родителите много спорят за името на детето и в послесния момент го променят дали това оказва влияние? Ами хората с две имена?

Снощи имах невероятно изживяване свързано с пирамидите на сън.Разхождах се в тях ,движех се някак странно и погледът ми имаше страннен обхват.Бях учудена от това какво значение имат те за планетата(глобално),като живо същество,едни диаграми се появяваха,едно знание...бях опиянена.Все едно живея в два свята толкова различни и същевременно допълващи се. На сутринта се събудих с идеята ,че трябва да направя пирамида в стаята на децата.Нямах представа как може да стане това,така че благодаря ти Аделаида за темата.

Аз мисля,че индиговите деца са толкова близо около нас и може би точно заради това не ги виждаме.Мисля също че не всички са с явно изявени дарби,(това което ни се представя е малко шаблонно според мен)но въпреки това те са навсякъде. Имам една приятелка ,която е 30 годишно дете с невероято любопитни очи все още живееща в приказките,усмихната и лъчезарна за която съм убедена,че носи дъха на новото време,някак си интуитивно го усещам.Дори малката и 3 годишна дъщеричка носи тоя дух ... Просто когато общувам с тях все едно се намирам на друго място ...и това място е страхотно....