Може би тази част от вас,които никога не са изпитали чувството омраза са наистина късметлии,но аз за себе си мога да кажа, че сега след като преминах и през огъня на омразата(а той повярвайте ми е адски)явно е имало какво да науча от него,се чувствам много по цяла.Успях да го надвия.Никога не съм предполагала,че това чувство може да ме завладее,да бъде по-силно от мен,да ме влудява,да си правя един вид автомагия.Но живота ни поставя в какви ли не ситуации,няма как да сме сигурни на 100% в себе си ,в чувствата си.
По дяволите,та аз наистина съм много по-силна от това чувство и най вероятно никога нямаше да го разбера след като не го преживях .
Понякога се чудя дали не се заблуждавам ,че съм се оттърсила от това лепкаво като катран чувство,дали не си въобразявам,че мога да дам прошка от сърце и да освободя човека.(между другото случвало ми се е само веднъж)Тогава в отговор на тия съмнения идват сънищата,толкова еднозначни и даващи ми спокойствие и увереност в себе си.
Чувствата не се плануват,те са напълно човешки, грабват те във своя водовъртеж и те помитат ,ако не се съвземеж.Омразата не прави изключение от тях.
Кой бе планувал едно влюбване например?