nina7705

Когато меся хляб винаги си общувам с него.Това за мен е един вид свещенодействие.Вярвам,че в месенето на хляб има някаква магия.Обичам да наричам разни хубави неща за здраве,докато го меся понякога молитва или благодарност си изричам.И накрая не забравям да го целуна като дете,да му дам нещо от себе си.

Дори и да се докоснеш до Бог,не очаквай от него автограф за доказателство. Махни представите си за него и остави сърцето си да го разпознае.

Здравейте,Надя,Орлин и всички които следите темата! Аз определено изживях емоционално споделеното от теб,Надя,защото по някакъв начин го съпреживявам. Повечето във форума знаят ,че аз съм майка на дете с аутистични прояви.Тоест дете,което трудно излиза от вътрешният си свят.Моят син също се казва Никола,той е прекрасен.С него извървяваме труден път. Искам да ти кажа ,че съветите на Орлин са много ценни и колкото по -бързо ги приложите в къщи толкова по-добре.Времето е ценно.Нужно е да си много силна и двамата със съпруга ти ти да се подкрепяте.Някои от нещата може да ти се струват ужасни и че един родител не е нормално да се държи така с детето си,но повярвай ми в определини моменти това е най доброто.Както се казва целта оправдава средствата. За да не ти звучи всичко това като празни приказки ще ти разкажа част от моя опит със сина ми.Аз нямах подкрепа от специалисти и действах интуитивно.Когато Никола беше малък(3-4г.)изоставаше в много неща от развитието си.Има сестра близначка и пред очите ми беше голямата разлика всеки божий ден.В него период аз бях непримирима.За да го науча да държи лъжица и да се храни самостоятелно аз го оставях по цял ден гладен.В смисъл, ако за закуска има макарони оставях ги на масата и единственият му избор беше ако иска да яде да хване сам лъжицата.Беше много трудно,защото можеше да реве с часове.Опитваше се да яде само с уста без да ползва ръцете си,но или обръщаше чинията или не успяваше когато храната беше течна. Няколкото дни глад го провокира да хване лъжицата.Имаше много силна вътрешна борба и при него и при мен.Но това беше начина.Така провокирах и първия говор.Дори само само една сричка на думата вода беше награда,но никога подарък,без молба не давах вода.Звучи жестоко,но днес Никола е в първи клас в масово у-ще и то с връсниците си. Вярно,пак живее в своя вътрешен свят ,но се научи и да излиза от него.Научи се да спазва правила. Може да ти се стори,че няма нищо общо между тяхните два случая,но според мен подходът трябва да е подобен. Методът на "разтърсване ",както го нарече Орлин действа безотказно,аз го наричам провокация,но то е същото. Аз също смятам ,че е уместно да спреш на сина си нета или ако желае да отиде сам да си го плати.Може дори да заработи по някакъв начин парите за таксата.Някаква ваша уговорка,която той ще трябва да спази.Трябва да осъзнае,че на този етап е зависим от вас и че правилата в къщи са за всички. Чувството за вина не е добър приятел,просто си повярвай че си силна и че тримата ще се справите с този проблем. Стискам ви палци в тази трудна ситуация и знай,че силата е в самите нас,просто трябва да и даваме шанс да се прояви.А в Любовта има неизмерима сила! Нина Модераторска бележка: Мнението е преместено от тук.

Какво по-хубаво от това,когато прекрасните изживявания стават заразни! Щом вътре в нас е слънчево и навън грее слънце. Днес също е ден за чудеса.Видях как едно дете със сериозни увреждания се престраши да пусне ръчичката си и са пише думички само.Видях и огромното вълнение и радостта в очите на майка му. Не е ли прекрасен деня?

Чувството ,че си в Синхрония е страхотно. Още по-хубаво е когато уловиш мига,в който Вселената ти прави подарък ,все едно си на гребена на вълната. Аз лично съм в еуфория известно време след това,наслаждавам се на мига и се опитвам да взема максималното от него.Знам,че в тези моменти имам какво да науча. Вярата,промяната в мисловните процеси са част от нещата ,които са нужни за това чудо да се случи.Не бива да забравяме,че след това идва моментът на заземяване без който явно не може.Майтапя се,че ми е нужен просто за да не литна. В такива моменти си представям как вървейки по улицата или участвайки в някаква случка променям структората на всичко около мен.Нещата стават по-цветни ,по-сияйни дори, ако времето е мрачно става пролет.Вярвам в това! И се опитвам винаги да благодаря на съществата ,които са до мен,съществата които не виждам със земните си очи,но въпреки това те са около мен. Благодаря Ви Ангели мои,че правите живота ми по-шарен и по-лек!

От известно време се колебая дали да пиша в темата ,но тази сутрин станах с идеята да споделя нещо.Може би ,защото е толкова прекрасно ,че не бива да го задържам само за себе си. Убедена съм,че това което ще споделя е видение.То не е единственото ,което съм имала и затова имам тази увереност .Мога да го разгранича от видовете сънища и ... въобще много е различно. Една пролетна сутрин се събудих от прекрасните звуци които идваха от отворената балконска врата.Зад поклащащото се перде видях една невероятна птица.Това беше птицата на Щастието.Звуците ,които излизаха от нея нямаха нищо общо с това ,което съм чувала до тогава.Беше някаква смесица от чуруликане и звукът на арфа .Цялата беше в един прекрасен син цвят подобен на този който ние наричаме "турско синьо",но все пак непознато различен за мен.И звуците и цветовете бяха едно непознато невероятно изживяване.Аз все едно не я възприемах с познатите си сетива,а тя надигна в мен едни по-дълбоки емоции. Зачудих се как стои във въздуха без да маха с криле.В момента в който се появи първата логическа мисъм птицата изчезна ...и естествено съмненията ми дойдоха.Чудех се все пак дали съм сънувала ...но бях с отворени очи.Може би съзнанието ми изневерява?! И тогава получих знак,когато станах от леглото и отидох на терасата там в единия ъгъл намерих едно малко зашеметено от снощната буря птиче.Помислих си ,че няма как да е съвпадение-просто различните измерения все едно си подаваха ръка в този момент за да ми направят подарък. ПП.Преди много години за един мой рожден ден брат ми ми подари едно малко стъклено синьо птиче.Още тогава знаех,че това е птичето на щастието -така си го кръстих.Сега като се замисля май това е и най-ценният ми емоционален подарък който съм получавала . Благодаря на Птицата на Щастието,че ми попя! Никога няма да забравя това изживаване,защото и прекрасно.

Благодаря ти,Донка ,за тази красива провокация! Подейства ми моментално.В гърлото ми всякаш забушуваха емоции,които трудно се определят,а са толкова истински. Все едно съпреживявам раждане,без да е нужно да познавам истинското раждане... Сега ражда майката Земя-тя ражда тихо своите деца. В този момент между Нея и нейните рожби съществува една неразрушима хармония. Велико е !

Oще инфо на английски за този метод. http://www.eegbiofeedback.cz/english/english.php?menu=faq

Здравейте! Мислех да пусна нова тема и открих тази.Исках да попитам тези от вас ,които са ползвали компютърна диагностика могат ли да споделят опит.Също така дали и има специалисти във форума работещи с такава апаратура и какво е мнението им. Всъщност не съм много наясно. Ето малко инфо за така наречечения НЕВРОТРЕНИНГ. http://www.ruseinfo.net/profiles_3530.html http://www.elmiko.bg

Поздрав за всички с картините и изпълнението на китара на един невероятен талант! Надявам се да ви зареди с енергия както и мен. http://vbox7.com/play:6ad1a5a4

Благодаря Ви за споделеното!Наистина ми е интересно да чуя повече мнения.

Весели празници и от мене,приятели! Нека запалим свещица в душите си и от толкова много свещици , да стане светло и топло на повече човешки същества, та дори и на нашата планета Земя! Честито Рождество Христово!

От известно време съм привлечена от този вид монашество.Някой би казал,че дервишите всъщност не са монаси,но аз го усещам така.Бих се радвала да споделите свои познания по темата,по възможност по-различна от тази,която може да ми предостави чичко Гугъл. Благодаря Ви предварително! http://vbox7.com/play:3120ebe6

Предполагам въпросът е към мен. В една по-ранна възраст някои неща за мен бяха в черно-бели цветове.Ако приемем,че лошото е в черния цвят,а доброто в белия,то сега в някои случаи мога да видя и останалите цветове от спектъра.Нещата стават по-колоритни и многопластови,не просто еднозначни и толкова контрастни.Ако мога да се изразя така цветово.

Аз не бих направила точно такава асоциация.Амумет-страх-песимизъм.Не,че го изключвам. По-скоро го приемам като едно общуване,обогатяване.Човек по пътя си вървейки се учи от всичко ,което го заобикаля.Та нали всичко трепти.Като един обмен го усещам.

Аз лично мисля,че се променям,дори имам чувството ,че някой ден сама няма да се позная(това е напълно възможно ).Нямам представа как това изглежда отстрани ,но не е и мой проблем.Неща ,които преди за мен са били табу или някакви морални "ценности"да ги нарека,сега нямат тази тежест в съзнанието ми.Приемам,че са частичка от пъзела, без която не може и се запътвам да търся следващата.Мисля,че това е правилният път на развитие,защото в противен случай човек мухлясва.Всеки е срещал в живота си хора,които упорито следват някакви принципи,които с течение на времето просто миришат на нафталин. А пък аз както съм се засилила най-много да излетя в атмосферата . .

Благодаря ти Fut,за информацията,но не съм от София. Иначе и аз съм убедена ,че вътрешното ни чувство винаги ни води към правилния избор,стига да му се оставим разбира се. Поздрави!

http://www.youtube.com/watch?v=Sh2vqnok1OA

И аз реших да надникна в темата с интерес. От известно време ме е завладяла идеята за амулет,дори усещането ми е свързано със синьо-зелен камък, не знам точно.Това желание се породи след един мой сън,но това едва ли би изненадало някой.Чудя се дали е по-добре човек "случайно" да открие предмета ,който е подходящ за него или старателното проучване по въпроса. А може би съм нетърпелива и затова така се раздвоявам по въпроса.

http://www.youtube.com/watch?v=PGj2qKMgnpI"

... и аз се надявам на тази светлина в тунела, ако в случая може да се оставим на надеждата...

Днес зададох въпрос на таро относно сънят на моята баба, който се отнася за наш общ много близък човек.Отговорът беше много категоричен ,но таро отговори спрямо нейното виждане (и разбиране за ситуацията около този човек)за съня ,а не на моето отношение въпреки, че зададох въпроса от мое име.От което бях приятно изненадана.

Сега се сетих да споделя и аз своя опит .Цяло лято в къщи пихме вода от стъклена кана в която даржах свой стар сребърен пръстен.Надписахме цялата кана с трудноотстраняващ се маркер думи ,които сметнах,че имат положителни вибрации.За тия няколко месеца ,които я ползвахме непрекъснато ,каната не хвана грам варовик,а нашата вода е доста твърда. Пък и когато някой дойдеше в къщи винаги се заглеждаше по "странната" кана. Ще взема да я вкарам отново в употреба.

Вярвам в приказките ,в гномите и елфите и разни други митични същества... Вярвам ,че някой ден отново ще мога да летя.