Шехина

Здравейте, Svetlan4ica, Не е важно това, че едва сега сте признали пред лекар за наличието на натрапливи мисли - по-важно е да не започнете лечението си с чувство за вина. Рано или по-отложено във времето, Вие сте разкрили част от интимното си психично пространство на лекар, а това е крачка напред в преодоляването на проблема. Важно е оттук нататък да изградите терапевтични взаимоотношения с този лекар, да му имате доверие и да изработите заедно Вашето лечение. Що се отнася до "лек точно срещу тези фрази, импулси, асоциации, които са лоши, обидни, неверни и абсурдни" - "лек" е прекалено силно казано, по-скоро има терапия на тези фрази, импулси, асоциации и пр. Промяната, която трябва да се случи в личността на пациента е генерална, тя не се изразява просто в отстраняване на натрапливите мисли (ето защо не е и възможно да Ви помогнем качествено по Интернет). Нужно е да се работи в дълбочина, да се анализира съдържанието на тези фрази, импулси, асоциации и пр., и да се потърсят причините за тези явления. Но за да се случи това, е необходими Вие самата да се разкриете достатъчно пред терапевта и да не очаквате прекалено бързи резултати. Желая Ви успех! Силвия

Здравейте, aleirbag, Благодаря Ви за доверието да споделите с нас това, което Ви тревожи. Явленията, които описвате наподобяват т.н. деперсонализационни преживявания или състояния, при които човек преживява изменение или загуба на собственото "Аз". Деперсонализацията е различни видове, като може да бъде норма или известно нарушение на психичното функциониране - това вече ще определи един добър диагностик. Мога да Ви успокоя с това, че при хора с по-интензивна саморефлексия (самонаблюдение) е възможно деперсонализационните преживявания да се явяват преходно състояния, обусловено донякъде от повишената чувствителност, възприемчивост и наситения емоционален живот. Би било добре, (за да улесните терапевта, ако решите да посетите такъв) да проследите динамиката на тези явления (да следите дали те преминават с времето или напротив - усилват се) като си записвате какво точно мислите в подобни моменти. При всички случаи обаче бих Ви препоръчала да се срещнете с психотерапевт. С него ще можете да изясните спецификата на Вашия проблем, а след необходимото клинично изследване заедно ще можете да работите и върху причините за това състояние, като стратегията за справяне с проблема ще градите съвместно. Пожелавам Ви успех!

Еshavt, мога само да напиша, че искрено се радвам за твоето излекуване благодарение на Бог и Учителя, но най-вече на това, което те са ти дали като нов поглед към живота и теб самата изобщо. Не мога обаче да се съглася с теб, че "всеки го може" - за съжаление не е съвсем така в реалността. Човешките личности са, образно казано, много фини "фотографски плаки", върху които индивидуалните особености, миналия опит, сегашните преживявания, потребностите, емоциите, стремежите и пр., и пр., оставят своя отпечатък. Това са и причините преживяванията на един човек да са уникални, колкото и изтъркано да звучи това. Не всеки човек може да "преработи" хипохондрията по твоя начин, но пък...подкрепата на близък човек или още по-добре на специалист може да бъде благотворна. Желая ти всичко най-добро!

Уважаеми участници в Портала за съзнателен живот, Психологичното консултиране в този портал е нова идея, насочена към нуждаещите се. То е предназначено за хора, които осъзнават, че имат психичен проблем, който поражда в тях неприятни чувства и ограничава в различна степен живота им. Психологичното консултиране не е съветване или командване. То цели предлагането и обсъждането на нови гледни точки и варианти на решения, които клиентът да изследва и приеме или отхвърли. Психологичното консултиране по интернет не е вид терапия и няма за цел лечението на психични заболявание или значителни личностови промени - то е насочено единствено към решаването на конкретния проблем. Липсата на непосредствен контакт между психотерапевта и търсещият помощ е значителен недостатък на тоизи метод за психологично консултиране. От друга страна, анонимността позволява на клиента да не се притеснява и спокойно да сподели тревожещия го проблем. Психологичното консултиране, което се ще се осъществява в сайта, е дело на специалисти в областта на психичното здраве, които желаят да помогнат със своите умения на нуждаещите се. Целта на рубриката е не само да се помогне на конкретния човек, но и да се дадат идеи за справяне на посетители със сходни проблеми. Следвайки идеята на портала като врата към съзнателния и духовен живот, форум „Консултация със специалист” е още една проява на вярата на екипа, че взаимно можем да си помагаме и не просто да не съществуваме, а да живеем, при това в един далеч по-уютен, хармоничен и добронамерен свят. Важно! Консултациите в този форум са напълно безплатни. Имайте предвид обаче следните условия – отговорът на въпрос от ваша страна (по-добре е той да е конкретен и да се отнася към ваш или на семейството ви проблем, а да не е в областта на психологическата теория като цяло) може да се забави с ден или два. Кой ще отговаря на вашия въпрос се определя на случаен принцип. Благодарим ви за разбирането и уважението към нашето време, възможности и добра воля! Кои сме ние /или кой ще отговаря на вашите въпроси/: Орлин Баев – психолог и психотерапевт, когнитивна психология в Нов Български Университет, гр. София. Специализирал е в областта на когнитивно-поведенческата психотерапия (“Институт за екология на мисленето” – гр. София), психосоматична психотерапия (неорайхианска), хипнотерапия, невролингвистично програмиране, фокусиран в решения подход, позитивна психодинамична терапия, трансперсонални подходи и др. Има частна психотерапевтична практика в гр. София. Има опит в терапията на паническо р-во, конверзивно р-во (хистерия), обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, хипохондрия, социална тревожност, синдром на дразнимото дебело черво, депресия, параноидна шизофрения, шизоафективно р-во и биполярно р-во, психотична униполярна депресия, личностови р-ва, семейна терапия, персонални проблеми, вземане на решения, бизнес и лайф коучинг, групова терапия и медитативни тренинги. Персонални сайтове: http://orlin.bravehost.com, http://orlinbaev.blogspot.com Д-р Тодор Първанов - психиатър-психотерапевт с 28 години стаж. Диляна Колева - Психолог - ВСУ "Черноризец храбър" гр. Варна Психолог консултант по метода на позитивната психотерапия към Дружеството по позитивна психотерапия. Председател на Клуб Психология Варна - https://klubpsychologyvarn.alle.bg/ Фамилна терапия и детска игрова терапия при развод и раздяла на родители. Практика - психолог - частна практика в сферата на фамилната терапия и тревожните разстройства. Основна дейност - работа с деца и родители, фамилна терапия, тревожни разстройства, психологично консултиране - http://lammen.bg/ С какво ни привлече идеята за онлайн-консултиране във форумите на Портала? Психологическото консултиране по Интернет не е експеримент, нито неутвърдена практика, просто не е все още особено популярно в България. Основните предимства на този метод пред контакта „очи в очи” са няколко: ◊ хората понякога са склонни да споделят с по-голяма откровеност в общуване „с компютъра”, а не с човек; ◊ анонимността и конфиденциалността в онлайн-контакта са гарантирани; ◊ самият процес на написване на проблема играе сам по себе си психотерапевтична функция; ◊ и не на последно място – значително се спестява време, а времето в наши дни е фактор. Надяваме се да споделите нашия ентусиазъм и очакваме въпросите ви!

По темата, тия дни чета една книга на Марио Варгас Льоса - "Раят зад другия ъгъл". в която перуанецът описва две съдби - на социалистката Фрида Тристан и внукът й Пол Гоген...Зашеметяваща книга! Не просто животописи, а показваща в най-фини детайли душевността на един артист като Гоген...Трудно е да се предаде с думи усещането, което остави описанието на живота му в мен...Търсещ, експлозивно емоционален, вечно в протест срещу посредствеността, ежедневността, битовизмите...Колоритен почти колкото платната си... Ина е права - не се става артист...Това особено светоусещане е дар Божи.

Аз ще се намеся набързо и накратко в темата, за да не я ограничавам с теоретизиране Сравнението на съзнанието и безсъзнателното с ездач и буен кон всъщност принадлежи на З.Фройд, но не ме учудва, че Дж. О'Конър си го присвоява В историческото време, когато работи Фройд, основен наболял проблем е било това да обуздаеш "коня", да запазиш благоприличие, да бъдеш социално желателен образ. Неслучайно в научните среди и широката общественост като цяло се скандализира при разкритията на Фройд, че всъщност не сме тези ангели, които претендираме да бъдем. В наши дни, според мен, безсъзнателното е много по-интересно за обикновения човек, а да не говорим за човека на изкуството. Имаме щастието да живеем в new age общество и време, в което желанието на човека да надникне в себе си, под обвивката на ежедневния си образ, разцъфтява. Това поражда друг тип социални проблеми, но за мен лично, безсъзнателното на един човек, освен, че е "котел от страсти" (според някои твърде низки) и инфантилни травми, е и неизчерпаем творчески ресурс. Не казвам нищо ново, но ми се искаше да направя все пак тази вметка.

Няма как да не те поздравя за този пост, Орлине - изключително точно и конкретно мнение. Действително невротичната неувереност в себе си и страхът от провал доминират при хранителните нарушения. /Малко личен опит: До голяма степен се почувствах "излекувана" в момента, в който оставих страха от провала някъде далеч назад и започнах да мисля не в максималистични, а в реални понятия. Друг е въпросът, че обуздан по правилния начин тези начални неувереност, ужас от провал и перфекционизмът, са основа на едно истинско житейско развитие./ А за базовия терапевтичен план - структурата и за мен е тази, с различни варианции в третата последна част. Хипнозата като подход може да се приложи избирателно - не при всички хора е приложима и това не е само въпрос на хипнабилност. В зависимост и от типа личност може да се наблегне на когнитивния или емоционалния аспект в работата. Най-труден, разбира се, е първият етап - особено частта на разрушаване на бариерите и изграждане на доверителен контакт. Това винаги е трудно, но както се отбелязва в литературата, при хранителните нарушения и особено при анорексията, защитите са задействани на "пълна мощност".

За мен 9-ти май никога няма да е Ден на Европа, а винаги ще е Ден на Победата. Извън всякаква идеология и пропагандата от миналото (а и аз съм твърде млада, за да съм била облъчена от тях ), за мен това е денят, на който можем и трябва да си спомним за войната изобщо - за милионите изгубени животи...Да запомним, за да не повторим никога. Честит празник на всички!

Последната песен, която ме разплака, беше на една от любимите (може би най-любимата сред всички) певици Лара Фабиан - обожавам начина по който пее, песните й на толкова много езици, които са винаги една неизразима емоция... А песента беше "Perdere l'amore" ("Да загубиш любовта"), оригиналът е на Масимо Раниери, но мисля, че Лара изпълнява прекрасно тази мъжка песен. Обхвана ме носталгия и по Италия - по онази взривна емоция, която носи ботушчето в себе си...

Тази тема кривна в странни посоки... Hip повдигна един интересен въпрос - за психиатрите и психотерапията...Всъщност основната причина Фройд, Адлер, Юнг да са били психиатри, а не психолози и да са автори на школи в психотерапията е, че всъщност по тяхното време професия "психолог" просто не е имало Едно неоспоримо предимство, разбира се, на психиатрите, включително и в наши дни е, че те имат опит както с по-леката, така и с по-тежката клиника, което е съществено при авторството на една теория. Но ако говорим за сравнение на терапевтичните, а не научните умения на психиатрите, няма как да не се съглася с Орлин е, че по мои наблюдения, обучението на психиатрите в психотерапия в наши дни е значително по-незадоволително спрямо това на психолозите. Не визирам конкретни личности, говоря принципно. Разбира се, формалното образование не е толкова съществено, колкото последващото и желанието да се учиш, обогатяваш, развиваш - има не един пример за чудесни психотерапевти с психиатричен бекграунд, но за мен психиатрията в наши дни прави една голяма стъпка назад - биопсихиатрията и ориентира обучаващите се психиатри в тази посока. Резултатите са сближаване на психиатрите с биологичната терапия и отдалечаване от психотерапията... Що се отнася до прелюбопитния спор за предимствата и недостатъците на когнитивната терапия (примерно) спрямо психоанализата, днес попаднах на много интересна статия на Дж.Милтън на тази тема - Психоанализ и когнитивно-поведенческая терапия - конкурирующие парадигмы или общая почва? Общо взето, не е гениална, но казва някои важни неща - когнитивната терапия повтаря стъпките на психоанализата, краткосрочността й е желанието в динамичния ни свят да намираме бързи решения...Но и изводът на автора е, че емпиричните данни доказват, че дългосрочната терапия (независимо от модалността й) дава малко по-добри и трайни резултати от краткосрочната (независимо от модалността й). Аз не мога да претендирам за богат клиничен материал, но ще допълня, че всякакви обобщения са далеч от научността. Биполярното разстройство далеч не при всеки пациент се лекува за 10 или за 15 КПТ сесии - де да беше така...Работя вече няколко години (но с прекъсвания) с пациент с БАР - имаме над 50 сесии дотук - при него КПТ е абсолютно неприложима, той е изключително артистичен, изключително интелигентен, изключително раним и чувствителен, изключително надарен с дар слово и изключително желаещ да пише за себе си, да говори за себе си, да изрази емоциите си в цялата им пълнота. И преди е ставало дума за това колко важно за един терапевт е да интегрира школите в психотерапията - да бъде гъвкав и адаптивен. Това няма как да се случи, ако се прилепим към един подход, а всеки практикуващ терапевт знае колко изкусително е това... Лека нощ от мен.

/Имаш прекрасен аватар, само да вметна, преди да забравя / Малко теория: В диагностичния наръчник, който ползват всички практици в областта на психичното здраве в рамките на България - МКБ-10 пише следното за хипохондрията: Хипохондрично разстройство (в групата на тревожните разстройства) - проявява се или 1) обективно недоказано убеждение, че пациентът боледува от поне едно сериозно физическо заболяване (това убеждение следва да се проявава поне шест месеца) или 2) постоянно усещане за уродство или деформация (дисморфофобично разстройство). "Обсебеността" от това погрешно и непотвърдено обективно убеждение предизвиква постоянно страдание или социална дезадаптация в ежедневния живот и принуждава пациента да търси медицинско изследване и лечение (или еквивалентната помощ на местни "целители"). Болният отказва категорично да приеме медицинските оценки за отсъствието на физически аномалии (ако за кратко време пациентът се успокои, това не изключва тази диагноза). Малко практика - хипохондричното разстройство действително може да се повлияе от хомеопатия, така както може да се повлияе от медикаменти, които седират, т.е. намаляват тревожността. Вероятността обаче, както писа и Зара, хипохондрията скоро да "надигне глава" е огромна. Много по-ползотворно за пациента е с доверен терапевт да "се гмурнат по-надълбоко" и да изследват причините на тревогата. Да, възможно е тревожността да се е проявила още в детството, а сега - в настоящето да я откючват умствено пренапрежение, семейни неблагополучия, неудовлетворени амбиции и пр., и пр. Моето мнение е, че преработката може да се случи и самостоятелно, но това се случва в твърде редки казуси - намесата на специалист е далеч по-желателна по не една причина P.S. Апропо, хипохондричният синдром на студента по медицина се прояви и при мен (а и при почти всички колеги ) докато учехме Психопатология и психиатрия. Изкушението да си "диагностицираш" всички болести от учебника е огромно - шегувахме се, че само деменция не сме си открили, просто защото сме твърде млади за нея.

Marusya, интересен опит споделяш. Обикновено е така - младият човек с малко (или никакъв) опит е оставен да се справя сам, но свободата в умелите ръце е полза, а не загуба според мен С пациенти с какъв тип проблеми работиш основно? Питам те, защото психотерапията в клиника е насочена към различен тип проблеми от тази в частната практика, примерно. Съответно това, което е приложимо в клиниката, не е винаги приложимо в частната практика. А и самата атмосфера в клиниката е по-различна. Преди няколко години, докато често се обучавахме и работехме в една клиника в София, се изумявах (в началото) на странното почти сетивно усещане за спокойствие, по-скоро за време, което е спряло. Иначе това, че опитът ти с техниките и беседите е бил положителен не ме учудва. Има клиники в България, в които подобна дейност имат православни свещеници в съвместна работа с клиничен психолог. Доничка, чудесен психолингвистичен анализ

BlueHawaii, привет и от мен Орлин е твърде прав за свободната воля - всеки избира как да живее живота си - дори когато за околните и за тези с други разбирания от неговите, този избор не е правилният. Всеки живее собствения си живот. И за да помогнеш на един човек от теб се очаква да се опиташ да разбереш избора му, преди да го съветваш. Теориите са чудесни в това, че са повече от една, т.е. те могат да ти дадат образ на преживяванията на анорексичките/булимичките/хиперфагичките от различен ъгъл, което е обогатяващо само по себе си. Защо? Защото ако тръгнеш към човек с подобна "измислена болест" с по-горния цитат нищо няма да се случи. Подозирам, че няма да разбере посланието ти и ще те отмине, а нали целта е да помогнем все пак? Уважавам те затова, че имаш желанието да помогнеш някому, но това няма как да се случи с опити да наложиш собствения си светоглед, своята тотална представа за живота изобщо, на този, който страда. И само ще доуточня, че измислени болести няма, когато става дума за страдание, в случая за психично и физическо страдание. Пътят за лечението на тези нарушения е много дълъг - Орлин спомена как работят когнитивната терапия и неорайхианството като пример. Истината е, че без цялостно преизграждане на личността, ефектът е пренебрежим.

Намесвам се в темата, за да подкрепя мнението на hip - да, булимията и хиперфагията не изглеждат толкова страшно колкото ужасяващата кахексия (крайното отслабване) на анорексичките, но в основата си коренчето на нарушението е също толкова сериозно. И да - може да доведе до самоубийство - не, разбира се самото компулсивно хранене, а това, че животът ти на практика е в пълна разруха и чувството, че той никога няма да бъде същия като преди болестта. Това е дисфункционално съждение, което може да "подлуди" болния. Що се отнася до етиологията на хранителните нарушения - общо взето, почти всяко терапевтично направление си има и обяснение за патогенезата, за това кое ражда болестта. "Липсата на любов", "свръхамбицията", "свръхсензитивността", "желанието да останем puer eternum (вечни деца)" и пр., и пр. профили на хората, склонни към този тип нарушения. Обяснение се намира и в историческото ни време - в него ще срещнеш много по-рядко така чаровните истерички, но затова пък анорексички, булимички, хиперфагички на всеки ъгъл. Консумативните болести са болести и на времето, както спомена Орлин - не само поради достъпността на храната като запълваща емоционален вакуум, а и като реакция във време, в което се котира вече не благоприличието (справка - времето на Фройд), а перфектността. По принцип започвам всяко интервю с момиче с подобен проблем с този въпрос: "Иска ли ти се да си перфектна? Това важно ли е за теб?" и отдавна не ме учудва отговора. Да си перфектен във всичко, във всеки момент от живота си, да си перфектен на всяка цена - това вече е масовият лайтмотив. Изключително изсмукващо психичните сили занимание, бих казала. При това понякога смъртоносно...

Поздравления за интересната тема, Иво Аз самата не съм дъновист, не съм и запозната с трудовете на Учителя задълбочено, но ще ми е интересно да прочета разкази на колеги, които използват в работата си практики на Дънов. Орлине, с тази "духовна присадка" ме заинтригува. Не знам доколко като метод може да бъде "универсален" (всички знаем, че в психотерапията универсални подходи няма, но може би ти имаш предвид по-скоро, че не е широко приложим в различни терапевтични контексти), не знам и доколко е пионерски подход - все пак не претендирам да познавам над 600-те описани терапевтични направления. Но всеки метод е богатство и може да обогати практиката. Може би е добре да напишем нещо повече за същността на духовната присадка - мисля, че ще представлява интерес за читателите. Прав си за обличането на методите в подходяща психологическа и терапевтична форма - а и защо не запознати издълбоко с учението на Беинса Дуно да приложат в практиката си тези методи и техники, и да опишат развитието на процесите. Това би било авангардно и сериозен принос в сериозната психотерапия в България. Лично моето мнение на тема оздравителното въздействие на трудовете на Учителя е, че то едва ли е специфично единствено за неговото творчество - по-скоро всяка търсеща духовното личност има нужда от подобно учение, което да води към осъзнат, духовен, пълноценен живот, към тотална преоценка на ценностите и погледа към света и самия себе си. Особено в историческото време, в което живеем. Тази потребност, намерила реализацията си чрез словото на Учителя, може да превърне наркомана в екс-наркоман, но аз се съмнявам, че това е уникално свойство на дъновизма. По-скоро това е един от пътищата според мен.

Темата е изключително интересна макар че дали определението "буквални сънища" е най-доброто? Може би "пророчески" сънища се доближава повече до този тип съновидения. И действително психологията и психоанализата (макар че тя се занимава изключително и предимно със сънищата на пациента) няма обяснение за този тип феномени. Затова пък езотериката има...Ако в нашето безсъзнателно я има "лентата на живота" ни и тя не ни е достъпна в будно състояние, в съня тя може да се прояви понякога. Друг е въпросът, че има сънища, които са пряко свързани с очакването на важен момент за личността и това очакване поддържа висока тревожност. Неслучайно преди изпит много често го сънуваме (но не винаги "пророчески"). Аз съм анализирала голяма част от сънищата си (по професионална необходимост особено ), но досега не ми се е присънвал пророчески сън, баба ми обаче ми е разказвала няколко свои съновидения от този тип. Впечатляващи съновидения наистина...

Инка, впечатлена съм от твоите работи - колоритни, оригинални, зареждащи... Имаш си вече верен почитател в мое лице, да знаеш И разкажи повече за изложбата - как мина откриването, какви бяха реакциите на посетителите... Ris_78 - Какво имаше предвид с "Мисля, че са пропуснати много надарени хора, което е глупаво". Малко е неясна мисълта ти...

На подобна тема няма как да не се включа и аз - силно чувствителна съм към захарните изделия, особено към шоколада Мисля, че всеки човек за себе си трябва да открие кое е правилното решение спрямо рафинираната захар - няма спор, тя вреди. Но от друга страна - ако човек познава себе си и има афинитет към сладките храни, и да изяде 1 кутийка шоколад, едва ли върху него ще се стоварят всички световни болести. За мен проблемът с вредните храни си остава преди всичко в дозата - ясно е, че не можем да изолираме всичко, което ни вреди - все пак не живеем под похлупак. Можем да контролираме дозата, което според мен и по наблюдения е дори по-трудно от генералния отказ

А аз мисля, че lightshadow може и да не се появи повече...И със сигурност сега съжалява, че е доверила именно на нас това, което се случва в нея. Имаше една много мъдра мисъл в "Идиот", която няма да се опитам да цитирам, а ще перифразирам - с която той казваше, че човек не се интересува от това дали решението му е правилно или може би погрешно, той иска своето решение. С окачествяването му като "глезла" или с прибързаните съвети от нашия собствен опит как да насочим съвършено различен от нас човек - с друга история, възприятия, ценности, светоглед, потребности? Не бихме могли. Не искам да звуча като критик, а само да споделя впечатленията си от темата Знам, че всички тук са добронамерени и пишат с доброто си сърце, защото искат да помогнат. Но Помага да се опитаме да "влезем в обувките на другия", преди да пишем - трудно е именно защото това е съвършено различен от нас човек, но съгласете се, че никой не би се разкрил пред хора, които го етикетират, без да са го опознали дори съвсем мъничко. За мен лично се иска и малко смелост, за да напишеш това, което написа това момиче. Смелост, която малко от нас биха имали - да признаят, че...не знаят какво искат. Толкова човешко всъщност. А наличието на подобни състояния показва, че човек иска нещо - да знае какво иска, да има посока пред себе си, да се развива...

В последно време ме разтърси "Игра на дама" на Хулио Кортасар - прочетох отзиви за книгата във виртуалното пространство и посегнах към книгата с големи очаквания. Не бях разочарована, разбрах и защо романът се приема за програмен за 20-ти век...Не е духовна книга в общоприетия смисъл, не е езотерично четиво, изобщо дори изглежда прекалено вулгарна на моменти. Но отново, като във всяка мъдра литература, майсторството е именно в това читателят да разбере духовността и душевността, бих казала, докато чете между редовете...Това е откритието ми за миналата година - над 600 страници, които промениха напълно чувстването ми на живота. Изобщо, мнението ми за испаноезичната литература се промени напълно. Сега с нетърпение чакам да ми доставят "Лудориите на лошото момиче" на Марио Варгас Льоса, да видим... Да си кажа мнението и за поредицата на Мегре - преди няколко години ми попадна от някъде "Звънящите кедри на Русия" и като русофил, реших да не пропусна възможността да прочета тази нашумяла книга. Действително увлекателно пише Мегре. Омагьосва те още в първите страници, но...през цялото време, докато четях, имах усещането, че книгата има друга идея, че може би ще се експлоатира с користни цели. Когато след време в Русия, а и вече в България проникнаха идеите за живот в собствено стопанство и се вляха пари в една наистина користна идея, се разочаровах от този автор. Като цяло, в потока от литература и информация, на читателя му се налага да е силно селективен, за да не попадне в ловките ръце на манипулацията

Аделаида, интересна тема Моето мнение е, че единственият начин да се види възможен ли е пол по желание на родителите, е да се изпробва емпирично Латина е съвсем права - трябват повече изследвания и факти. Да, изглежда ни примамливо, изкусително да "програмираме" пола на децата си, но дали това изобщо е възможно. Простете за привързаността ми към сухите цифри и изследванията (всъщност аз подкрепям повече качествените такива, а не количествените), но за да се говори изобщо за връзка между желанието на родителите, тяхната воля и визуализациите на майката, трябва да се изолират всички други възможни променливи, които могат да влияят на тази взаимовръзка. Въпросът не е в статистиката - има ли зависимост или не, а при какви останали условия се наблюдава такава зависимост Моето мнение като психолог е, че дори да се установи подобна връзка (което за мен е твърде съмнително), най-важното е родителите да бъдат пазени именно от обсебването, за което стана дума в материала на Аделаида. Всяко обсебване вреди, просто защото разочарованието и последствията след неуспеха могат да доведат до сериозни проблеми - в случая проблеми за родилото се вече дете от нежелан пол. Що се отнася до невро-лингвистичното програмиране - модерно е напоследък, което не означава, че стъпва на стабилни основи. Има сложно име - оттам нататък се опира преди всичко на познатото ни доста отдавна внушение (сугестия). Внушението е силен терапевтичен механизъм, доколко може да предизвиква събития извън възможностите на човешката психика, е друга тема. Аз съм скептична, но темата заслужава внимание А за таблиците - досега не съм срещала достоверна такава. Мисля, че ги е мислил човек с богато въображение. Изобщо теориите за смяна на кръвта на родителите и пр., са забавни за бъдещите майки, но не особено надеждни по мое мнение

Здравей, lightshadow, Докато четях разказа ти, чувствах, че това е само началото му...Би ли продължила? За мен е важно да чуя твоя разказ - знам колко важно е, когато сме объркани и емоционално опустошени, някой не просто да слуша, но и да чуе думите ни. Очаквам те

Благодаря ти отново, Оля "Професионализмът" е подробност - за мен е важна именно страстта и отдадеността на един човек в едно занимание - затова и ти се доверявам напълно. Бъди щастлива!

Исках да допълня още нещо по повод еклектичния терапевт - ако той има за кумир не само терапевт/и, но и определи терапевтични подходи, т.е. предпочита примерно неорайхианството пред класическата психоанализа, това помага ли му да се развие като терапевт?

Да, аз дадох пример именно за еклектичен терапевт, което идва да каже, че съм привърженик на тази позиция. /Между другото, по повод казаното от Орлин, за перспективата след 15 г. да развие подобни терапевтични умения, ще кажа, че аз лично не харесвам никак тази тенденция на студентите по психология (предполагам и на специализантите по психиатрия) да се внушава, още от самото начало на обучението им, колко необучени ще бъдат да практикуват психотерапия след тези 4 години обучение, след магистърската им степен по "Клинична и консултативна психология", дори след терапевтичното обучение...Истината - за мен - или нека я нарека реалността, която виждам е, че огромен процент от студентите дори след всичко това, ще останат точно толкова неподходящи за терапевти, колкото и един малък процент от тях дори без специализираното обучение ще са подходящи. За себе си стигнах до извода, че е изключително важно, дори като част от определена гилдия, човек да бъде устойчив срещу подобни внушения и да следва пътя, който смята, че му е отреден на тази земя. Не е гениално откритие , но е много важно в български условия, при "облъчването" на студентите с всякакви предложения за терапевтично обучение, изградено малко на принципа на мultilevel маркетинга./ Мадлен Алгафари, доколкото аз знам, действително е обучавана и в КПТ, и в психодрама, но преди всичко за мен, лично, без да определям позицията си като професионална, тя е обучен, но твърде комерсиален терапевт. Преди време, с дипломния ми ръководител, заговорихме за Мадлен - той все пак я познава от студентската скамейка, видях, че е писал и анотация на неорайхианската терапия, явно е запознат с дейността й - неговото мнение беше, че в един момент тя е нарушила добрата практика в психотерапията. Аз съм склонна да му вярвам, виждам я обвързана единствено в комерсиални проекти, при това някои от тях - опасни като обществена тенденция. Мисля, че това е достатъчен коментар, отворена съм към анализи на собствените ми мотиви и отсега ще кажа, че нямам никакви аспирации към нейната успешност и медийни изяви Познавам и по-добри учители в психотерапията - невероятни личности! Възхищавам им се и се радвам, че съдбата ме е срещнала с тях. Жалко, че са твърде рядко срещани вече. И почти непопулярни в общественото пространство. Хм, как мислите, кое кара българинът да подхожда към "кумирите" си наивно и лековерно? Да вярва на тези, които му дават само лесните решения? А ако терапевтът има за кумир друг терапевт, той успява ли да е еклектичната Личност - тази, за която говорим?