Шехина

Аутизмът е вероятна диференциална диагноза (ОКР при децата действително е рядко срещано нарушение, много по-вероятно е емоционално нарушение), затова би трябвало родителите да направят качествена диагностика на развитието на детето. По мое мнение обаче, в последно време (поне през последните няколко години), именно поради факта, че за аутизма се заговори широко в бившия соц-блок, дори има свръхдиагностициране - децата масово се диагностицират като аутисти без да са такива. Моите съвети са два: посещение на детски психиатър/детски психолог и избягване на приема на каквито и да било медикаменти, без да е назначено такова лечение от лекар. А що се отнася до причините - обикновено те се разкриват трудно, постепенно и продължително. Нужно е търпение и доверие в лекаря, особено важно е детето и терапевтът да изградят най-важното - терапевтичния контакт.

Оленка, остави ме без думи, наистина...Питала съм и други астролози по други форуми , но никой не ми е писал нещо толкова вярно за мен от началото до края...Благодаря ти сърдечно Всичко е точно - хубавото при мен е, че психологическото ми образование беше началото и на истинското ми опознаване и то ми показа, че силата ми и сърцето ми наистина са в изкуствата. А още по-хубавото е, че съвременната психология и особено психотерапия са все по-артистични, не само словесни, аз се занимавам именно с артистични психо-социални подходи (танц-терапия, фототерапия, психодрама, плейбек театър и пр.) и тези дейности ме карат да се чувствам удовлетворена. Май търсех потвърждение от професионален астролог, че в правилна посока съм се насочила Благодаря ти отново!

Привет, Диана! Личи си в колко часа съм си писала поста и най-вече си личи, че съм спяла вероятно Родена съм в 11:55 на обяд Поздрави от мен и усмихнат ден!

Тази тема е много интересна и за мен - за жалост, интересът ми към астрологията е почти в зародиш. Все нямам време да се захвана по-сериозно с това хоби... Та някой ще бъде ли добър да ми каже каква е подходящата професия/и за моя милост - родена съм на 16.03.1982 г. в гр. София. Знам за себе си, че съм Риби с асцендент Рак и Луна в Стрелец, но доколкото прочетох, това не е определящо при избора на професия. Ще ми е прелюбопитно да прочета вашата интерпретация, уважаеми астролози

Привет от мен на всички С Донка обсъдихме на лични съобщения нейния пост, само държа да кажа и тук, че нейното разбиране особено за детските терапевти повтаря напълно моето собствено Ако е трудно всяка личност да е терапевтична, то е да е терапевтична спрямо деца е още по-трудно или може би просто различно. Има случаи, в които психотерапевтите работят прекрасно с възрастни, но нямат определени личностни качества да работят успешно с деца. Някои живи примери го доказват и е добре, че тези хора навреме са усетили по-точната за тях посока - на теоретичните разработки и построения Орлине, материалът ти за Мадлен Алгафари е написан с много плам (беше истинско удоволствие да я прочета!) и си личи, че г-жа Алгафари е успяла да те "омае". Това не е намек, ни най-малко, напротив - не може да се отрече на Мадлен, че успява силно да въздейства на големи групи хора, което не я прави задължително добър терапевт. Ако трябва да сме обективни, действително житейският й път много й помогна в това да наложи името си в медийното пространство, което не е лошо само по себе си. Аз самата, от това, което съм виждала по медиите, харесвам стила й на работа. Друг е въпросът, че следването само на една посока (в случая терапевтична парадигма - неорайхианството), според мен не е желателно, ако държиш наистина да помагаш на различни хора с различни проблеми, живеещи в променяща се бързо среда. В това отношение за мен си остават пътеводни думите на Владимир Леви (хм, той също има харизма, не може да му се отрече ), че той е принципно необвързан с нито един вид терапия - за мен лично това е истински мъдро послание. Hip, задължително ще прегледам книжката, към която си дал линк. Сигурна съм, че ще си струва. Аз съм от разбиращите доста добре руски, така че ако срещнеш още нещо полезно, ще ми е интересно да прочета За четящите рускоезична литература, препоръчвам горещо библиотеката на Мое слово - имат огромен архив с книги по психология, като е задължително да се регистрирате за да получите достъп. Хубав и усмихнат ден!

Здравей, kruella, Като "бивша" булимичка и настоящ психолог, който работи с пациенти с нарушения на хранителното поведение - анорексия, булимия, хиперфагия, се надявам мнението ми да ти помогне. По принцип булимията е лечима и рискът за живота на пациента (в чисто физически смисъл) е по-малък, отколкото при анорексия нервоза, при която често се налага спешна хоспитализация поради достигнато гранично за живота телесно тегло. Соматичното здраве на пациентите обаче се влошава - булимията вреди особено силно на стомашно-чревния тракт, уврежда зъбите, може да засегне бъбреците, сърцето...Но най-вече тя е проблем на психичното на пациента - много често, без да абсолютизирам, разбира се, тя се свързва със депресии, тревожни разстройства, неадекватна глобална самооценка...А всички тези проблеми, сами по себе си, налагат спешно лечение на пациентите. Булимията, поне в моята кратка практика (и от собствения ми мъчителен опит), се лекува най-успешно чрез реконструиране преди всичко на Аз-концепцията, т.е. на образа за самия себе си, който от своя страна се случва при тотална промяна на много от нагласите на пациента не само към самия себе си, но и към живота изобщо. Много психиатри изписват към психотерапията и слаби антидепресанти, но моята препоръка е да се заложи основно на психотерапията и да се избягват лекарствата. Ако имате още въпроси, пишете. Ще се радвам да съм Ви от помощ. Силвия

Аделаида, уважавам мнението ти. Да, постигането на добър, доверителен контакт между терапевта и пациента е основа за каквато и да било терапевтична намеса. Това го пише в дебелите книги, на това учат терапевтите в обученията, към това се стреми и всеки съвестен терапевт. Лошото е, че по причините, които аз изброих (а това са ограничен брой примери сред море от такива) много често постигането на доверителен контакт е трудно постижимо дори за добрия терапевт. Не ангажирам с мнението си, но това също се случва в практиката, при това често. Даже донякъде много по-книжна и теоретична е позицията, че подобен контакт трябва да умее да постигне добрият терапевт. Напротив, съществува и момент в терапията, когато конфронтацията с пациента е необходима, за да се постигне истинското лечение. В такива случаи обаче обикновено терапевтът е "лош" и вече не толкова "добър", изслушващ и грижовен, както е бил възприеман от пациента преди това. Пиер Дако има едно определение за психолога: "Психологът е ум и сърце - той никога не съди, той вниква, обича и разбира." (цитирам по памет) и това действително е вярно за добрия терапевт. Проблемът е в това да обясниш на емоциите на своя пациент, че конфронтацията спрямо него, "разклащането" на стабилните му защити не означава, че не го приемаш и разбираш. Но така или иначе, важно е доверителният контакт да бъде създаден и да бъде запазен дори в тези трудни за диадата периоди. Ян, приемам поправката - въпросите ми действително са любознателни. Благодаря ти, че ги назова малко по-точно от мен . Въпросите, които ти от своя страна поставяш, са изключително наболели в професионалните среди и има защо. Действително много от психолозите нямат душевни и духовни качества, над които да се надграждат знанията и уменията, получени от обучаващите организации. Действително в много случаи квалифицираният психолог и обучен в даден вид терапия (защото в официалните справочници броят на разновидностите психотерапия е трицифирено число...) се оказва не съвсем подготвен да се срещне с истински, от плът, кръв, дух и душа човек, който в много отношения е носител на стария Дух, на мъдростта и познанието, натрупано не от книгите, а от опита на цялото човечество? Има не един такива случаи, но все пак ми се иска да отбележа, че напук на донякъде медийната представа за тази професия, в кабинета на психолога, на удобното кресло седи човек, който освен дипломите си, е преминал лична терапия (т.е. опознал е себе си, поне донякъде), задал си е точно тези въпроси отдавна...а срещу него не винаги стои този човек със силна Аура, с по-изчистена душа. В много случаи дори терапевтът е твърде фин човек - диференциран, осъзнат, силно интроспективен, докато срещу него седи, например, една жертва на информационната епоха - емоционално и умствено претоварен човек, средноинтелигентен, силно прагматичен, с проблем в брака, който търси конкретно решение, при който класическата дълга и протяжна дълбинна психотерапия не е приложима. Искаше ми се да илюстрирам какво се случва в практиката понякога и да разчупя леко образа на психотерапевта-"книжен плъх", личностно незрял и наивен за тази професия. Истината е, че добрият терапевт осъзнава своите граници и знае, че тепърва ще се учи, особено от пациентите си. Има и друг момент - понякога привидната прагматичност и разсъдливост на терапевта, която е опозиция на мъдростта и фината душевност на пациента, е тази, която подпомага личностовата промяна. Надявам се постът ми да не е отегчителен, искаше ми се да вмъкна щрихи към портрета на добрия терапевт, които мисля, че заслужават внимание. Лека нощ

Аделаида, а това не е ли твърде относително качество - да може да отвори душата ти? Да се получи сработване с всеки пациент? Дали добрият терапевт в този смисъл не е адаптивният терапевт? Поне по мое мнение, без да го натрапвам, разбира се, хармоничният контакт е силно затруднен в някои ситуации и при някои състояния. Примерно защитната почти "блокада" при анорексичните пациентки - защитното поведение служи да запази състоянието, колкото и парадоскално да звучи. На практика, разчупването на блокажа между терапевта и пациента при точно това нарушение е ключово за лечението, но не се получава винаги, дори при добрите терапевти. Друга възможност е тази, че много често личностовите конфликти са потиснати и те действат като т.н. "комплекси" (в кавички, защото това е не много точен, но познат от житейската психология термин) - докосне ли ги терапевтът, следва бурна емоционална реакция. Следва ли да мислим, че добрият терапевт е "приятният", изслушващият и съчувстващият терапевт, ако това негово поведение няма да има терапевтичен ефект? Искам да поясня, че въпросите ми са провокативни, а не нападателни. Интересно ми е как повечето хора, особено непрофесионалистите, преценяват "годността" на един терапевт за професията.

Здравейте, Моите големи поздравления за чудесния форум - темите в него са изключително съдържателни. Радвам се, че и аз имам възможност да стана част от вашата общност. Разделът за психологията и психотерапията обяснимо привлече пръв вниманието ми - имам психологическо образование и сърцето все ме влече към размисли в тази посока. Преди време бях напълно убедена, че уча психология, за да лекувам човешките души след време. В хода на обучението ми, донякъде професионалната среда, която срещнах, някакси ме отблъсна от това мое начално влечение. Може би не срещнах достатъчно вдъхновяващи учители, които да ме убедят, че да практикуваш психотерапия в България е преди всичко душевна практика, а не лесен начин да заработиш добри пари. Не ми се коментира в тази посока, но разгледах мненията на един потребител - hip, и съм съгласна напълно с неговия поглед върху обучението по психотерапия в България. И обратно по темата - какви са качествата на добрия психотерапевт? След много мислене по темата, се убедих, че много важно, простичко и толкова рядко срещано качество на добрия терапевт (и особено важно в личната терапия) е искреността - способността да разкриеш душата си първо пред самия себе си, а след това - и пред другите. Оказва се, че в театъра на живота общуваме много повече през всички наши маски и много малко чрез същността си. Способността да разкриеш пласт по пласт душевността си е трудна, но благородна пътека.