mvm

с другите деца се държат нормално, само помежду си се бият и карат

Милостива ли? Винаги ли? А какво да кажем за онези две млади момчета, които загинаха невинни скоро в София, защото пияна шофьорка прелетяла над мантинелата и им отнесла колата? Къде е тук милостивата съдба? Към виновницата е била, да, защото е оживяла. Тук съдбата е жестока и иронична, направо гадна. А двете момчета, с какво са я предизвикали? Може би са водели много греховен живот? А? И не са само те, има много такива нелепи случаи, и не само при катастрофи

Искам да те попитам докато гледаше как чувалът хвърчи от другите коли, не си ли помисли дори и за миг, че би могъл да ти се залепи на стъклото? Това аз не бих го изтълкувала като знак на съдбата, а като проявление на Закона за привличането . Нали го знаете, какво казва Вселената :"Твоето желание е заповед за мен" Както например аз един път като си пътувах по един междуселски път , и в далечината видях от двете страни на пътя две крави. Помислих си, че биха могли да тръгнат да пресичат точно пред мене. И така стана, кравите излязоха на пътя и с най-голямото си нахалство спряха там. Трябваше да спирам да ги чакам да се махнат. Оттогава, като видя добитък или куче край пътя, което седи там и всеки момент може да тръгне да пресича, му говоря на глас:"Стой си там, стой си докато те подмина" . И то си стои

Значи ти подреждаш думите във възходяща градация, като твоите думи слагаш като следствия Аз пък разсъждавах малко наобратно, например, изпитанието го слагам преди мъчението, защото нали то идва първо при нас, и ни донася мъчение, а след това са надеждата и спасението, които общо взето са неизбежни, ако искаме да преодолеем изпитанието А търпението, волята , самоконтрола ги слагам след труда и преди въздигането, аз ги разглеждам като инструменти, с помощта на които чрез труд ще достигнем до въздигане

хм, аз когато родих дъщерята сина беше на 2г и 7 месеца. Едва ли е осъзнавал какво става точно, освен, че остана на малко по-заден план, докато бебето беше бебе. Мога само да кажа, че е трудно да се гледат едновременно бебе и малко дете, почти още и то бебе. Голямата трагедия обаче започна, когато бебето стана човече и започна да говори и да си има мнение по различни въпроси. Тогава започнаха войните, дразненето и боищата между двамата. И продължават и до днес, дори става все по-зле. Не могат и една минута да седят двамата, без да се скарат за нещо. Карат се за всичко, и за това, за което не съм очаквала. Макар че аз не ги деля и гледам да има равнопоставеност между двамата. Тук познати ми казват, че вина за това има малката им разлика и че били на един акъл и двамата. Възможно е, но все си мисля, че не е само това. Различни характери вероятно. Освен това и двамата са твърдоглави като майка си, и като си решат нещо, не можеш да ги разколебаеш, и всеки си отстоява позицията и не отстъпва пред другия....така се зараждат вечните им караници

аз бих добавила следните думи: към "мъчение, надежда, спасение" - изпитание към "труд, вяра, въздигане" - воля, самоконтрол, търпение.....и още една - инат(в добрия смисъл), или иначе казано - отстояване

Аз лично не харесвам попфолка и чалгата и ще ви кажа защо? Защото всички песни ми звучат много еднакво, не мога да ги различавам, никоя не ми прави впечатление. И 100 песни да изслушам, все едно съм чула само една песен. Нямат индивидуалност ....за мене. И текстовете им и те много са подобни един на друг. Певиците също ми изглеждат много еднакви, като свине в свинеферма, всичките с дълги коси, с дебели устни, с еднакви бюстове, силиконови, въобще ...еднакви отвсякъде Може би само две песни съм отличила и са ми направили впечатление от множеството На Славка Калчева, Бялата роза и на Глория - ако бях се родила река

Как ще го коментирам ли? Не ми харесват тазгодишните кандидати, може би само Тома Ана може да е красива, обаче крещи като заклано пиле за Шанел, Нора и другите въобще кво да говоря, те не могат да пеят, е, могат, но не достатъчно. Изгониха по-кадърни, за да останат те Деница.....да, тя пее добре, обаче много започна да се превзема напоследък Никой от тях не се доближава до излъчването и таланта на Преслава.- от миналогодишния конкурс

ето тази песен винаги ме кара да настръхвам - ветрове и тази

Извинявай, Донка, че ще го напиша, но ти си постъпила ужасно и много погрешно. Вместо да даваш на детето верните отговори от теста, трябваше да убедиш някак си майката, че това не е добро за детето й, и това не е начин за висока оценка. А дори и да не успееше да я убедиш, не е трябвало да даваш отговорите. Незнам защо така си постъпила. Аз не бих направила това в никакъв случай, ако ще майката да ми се сърди до края на живота ми. Сигурно защото когато имам позиция по даден въпрос и съм убедена, че е вярната, аз я отстоявам до дупка и на всяка цена. И с този пример малко излизаш от контекста на закона. Исканото от майката добро, всъщност не е добро за никой. Мисля, че и самата майка го е осъзнавала. А пък ако не е, толкова по-зле за нея. Да, сега като ти прочетох пак поста, така е, майката е знаела, че постъпва некоректно. Още по-глупаво от нейна страна да направи пищови. Боже, какви хора има само. И всичко това заради някаква ненужна амбиция. Надявам се , разбираш, майката идвайки при теб, е била с ясното съзнание, че това не е добро, но е най-лесното за детето и. И се е направила на актриса, за да те убеди. Мисля, че законът за доброто не важи за такива случаи на поискано "користно добро" Твоят пример ми даде повод за размисъл

Loose Change -2nd Edition, търсете го в търсачката на колибката само с loose change как американското правителство само си е взривило двете кули на 9/11/2001 и защо?

мдааа, искаш да кажеш, че робът си остава роб и след като бъде освободен, защото не знае как да употреби свободата си, получена от отпадналото му ограничение една стара приказка:Перфектният роб е този, който се мисли за свободен и казва "Аз не съм роб""

Поискано: Кой го иска? От кого го иска? Защо го иска? По чии критерии исканото нещо е определено като "добро"? кой го иска? - човек изпаднал в беда, или имащ нужда от някаква помощ, дори и да е само съвет от кого го иска? - от нас защо го иска? - защото смята, че ние бихме помогнали по чии критерии нещото е определено като "добро" - по неговите, щом то е поискано от нас, значи за него е добро и той има нужда от него "търговия с желания" - интересна мисъл. Аз не го разбирам като търговия, защото ние не получаваме нищо , освен една благодарност, евентуално И какво значи да изпълняваш добро, пискано само от Бог, а не от човек. За теб хората не съществуват ли? И не мислиш ли, че сам Бог е пратил човека при теб да иска да му направиш добро

Искам да ви обърна внимание на два от Вселенските закони. Вселенските закони достигат до нас чрез Алена. Ето част от нейно интервю: "Вселенските Закони са 111. Всеки един от тях е съобразен с живота не само на планетата Земя, а и с живота на всички останали планети във Вселената. Това, че ние хората се правим на единствени и неповторими като форма на живот, си е само за наша сметка. Космосът живее пълноценно и без нашето признаване. Вселенските закони са заключени във Вселенската памет. На определен етап на развитие за всяка една планета, те започват да достигат до нея, в онази част, в която разумът на планетата е готов да ги разбере и да ги следва.Първите Вселенски закони, за които получих разрешение от моите Тибетски Учители, публикувани за първи път през 1998 г. са десет. Човечеството трябва да е готово да ги осъзнае и спазва, за да ни е по-лесно да направим нова крачка в духовното си, интелектуално и техническо развитие. Алена " 4. Твори само поискано добро, за да го получиш Библията ни учи, че да правиш добро е най-висшето благо на този свят. Да, така е, но само когато доброто е поискано, а не дадено насила. Само и единствено поисканото и оценено добро, което винаги трябва да бъде заплатено, дори с едно цвете или с едно изречено в очите "благодаря", скоро ни носи същото добро от човека, на когото сме помогнали, или от някой друг човек, към когото сме се обърнали с молба за помощ ние самите. Поискано добро е само това, което човек е поискал от нас директно, очи в очи, не чрез други хора, и не като върви около нас и мърмори досадно, за да ни предизвика да му помогнем. 6. Не прави непоискано добро. То задължително ще ти бъде заплатено със зло Законът е труден за разбиране, защото смисълът му противоречи на библейските закони. Свикнали сме, а и са ни учили да раздаваме добро винаги, когато видим, че можем да го сторим. За съжаление, ако това добро не е поискано, когато отмине моментът на нечия безпомощност, той, получилият нашата помощ, започва да ни мрази, защото сме му помогнали виждайки го в момент на негова слабост. Ако ни се наложи да потърсим неговата помощ след време, той ни обръща гръб, желаейки да види как, като сме толкова силни, ще се справим сами. Обикновено даденото непоискано добро ни печели врагове, затова не трябва да го даваме в момент на обзело ни съжаление. Трябваше ми време да осмисля тези закони и да се убедя, че наистина действат. Помислете върху тях и вие. Успех в мисленето

злото за добро действа по силата на седми Вселенски закон: 7. За поискано и получено добро, на което си отговорил със зло, ще заплатиш с най-тежкото кармично наказание Този Вселенски закон е ясен, но мнозина не желаят да се съобразат с него, приемайки, че човечеството им е в непрекъсната услуга , и че те трябва непрекъснато да консумират блага. Когато доброто дарено от нас е поискано и изконсумирано, идва мигът, в който трябва да бъде изречено с думи осъзнаването на стореното добро и благодарността. За съжаление са малко хората, които благодарят. Дори и една думичка искрено "благодаря" е достатъчна , за да си спести бъдещи проблеми получилият помощта. След време , забравил, че някой му е помогнал, възвеличал докрай егото си, той започва да получава Съдбовни удари - наказание за неоцененото получено добро. Вместо да се замисли на какво се дължат тези удари, човекът започва да търси несъществуващи врагове. В нашата власт е да си спестим подобни страдания.

много си права Аз за ко роптая, че се чувствам тук като роб, окован във вериги а на въпроса "що е търпение?" бих поставила друг контравъпрос "що е непокорство?"

Много съм търпелива начи Щом изтърпях "наблюдение" почти два месеца, направо се гордея със себе си, хехе

хехе, selsal , много яко мнение. Браво ! На мене ми хареса. Който разбрал, разбрал, който не е , да бега да чете още книжки

За повдигане има желание, но ако около човека има глутница, която гледа само как да го стъпче, не виждам от желанието за повдигане какво ще остане и как ще се реализира. Когато човекът е сам, а глутницата е сплотена. Трудна работа.

Ще прозвучи ли много скандално спред вашите разбирания, ако кажа, че аз предпочитам да гледам на живо опера и балет.

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази статия e превод с някои съкращения на първaта част "Религия" на филма "Духът на времето" – Zeitgeist http://www.youtube.com/watch?v=rs9br09jGoc целият филм със субтитри може да се изтегли от колибката kolibka.com ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО Колкото повече изследвате, това което мислите че разбирате, откъде идвате, какво правите, толкова повече разбирате, че сте лъгани. Били сте лъгани от всички институции. Ако за една минута помислим, че религиозната институция е единствената, която никога не е била докосната от лъжа.Религиозната институция в този свят е в дъното на тази мърсотия. Религиозната институция в този свят е наложена от същите хора, които издигат правителствата ви, проваленото ви образование и ви мамят с интернационалните банкови картели. Защото нашите господари не дават пет пари за нас и нашите семейства. И се притесняват само за това, за което винаги са се грижили, контрол над целия проклет свят.Били сме заблуждавани и откъснати от истината за божественото присъствие във Вселената на този човек, наречен Бог. Не знам какво е Бог, но знам какво не е.И ако не сте подготвени да осъзнаете цялата истина където и да ни доведе, който и да ни я поднесе, а искате да търсите друг начин, за да правите любимите си неща, тогава някъде по пътя си ще откриете, че сте били замесени в божествена справедливост. Колкото повече се самообразовате, толкова повече разбирате откъде произлизат нещата -нещата стават все по-очевидни, и започвате да прозирате лъжата навсякъде. "Трябва да узнаете истината и да търсите истината и само истината ще ви направи свободни. Ще разберат, че е трудно...На тези, които поемат власта като истина, А не истината като власт."G. Massey, египтолог ...Защото трябва да ви кажа истината приятели, трябва да ви кажа истината. Става вулгарно. Трябва да стоите в благоговение пред шампионите на времето на лъжливите обещания и преувеличенията на религията. Помислете над това! Религията всъщност убеждава хората, че съществува невидим човек, живеещ на небето, който наблюдава всичко, което правите, всяка минута във всеки ден. И невидимият човек има специален списък с десет неща, които не иска да правите. И ако направите каквото и да е от тези неща, той има специално място пълно с огън и дим, и жупел и мъчения, и страдания, където ще ви прати да живеете и страдате, да горите, да се задушавате, да викате и плачете завинаги до края на времето. Но ви обича! Той ви обича.Той ви обича и има нужда от пари. Той винаги има нужда от пари! Той е всемогъщ, съвършен, всезнаещ и мъдър. Но някак си не може да се оправя с парите! Религията има нужда от милиарди долари, не плаща данъци, и винаги й трябва още. НАЙ-ВЕЛИКАТА ПРИКАЗКА РАЗКАЗВАНА НЯКОГА Това е Слънцето. Още преди 10.000 г. пр. н. е. Историята е богата на фрески и писания, отразяващи уважението и обожанието на хората пред този обект. И е просто да се разбере защо. Всяка сутрин Слънцето изгрява, носейки светлина, топлина и сигурност, спасявайки човека от студ, слепота, от изпълнената с хищници и тъмнина нощ. Без него разбира се, земеделските култури и посевите не биха пораснали, и животът на планетата не би оцелял. Тази реалност прави Слънцето най-обожаваният обект на всички времена. Също така, древните са били доста осведомени и за звездите. Наблюдението на звездите им позволявало да разпознаят и предполагат събития, които се повтаряли през дълъг период от време. Като например: затъмненията и пълнолуние. На свой ред, те каталогизирали небесните групи в това, което днес наричаме Съзвездия.Това е Кръстът на Зодиака, една от най-старите концептуални рисунки в човешката история. Тя показва образно как Слънцето преминава през 12-те основни съзвездия в течение на цяла година. Също така изобразява 12-те месеца на годината, четирите сезона, слънцестоянията и равноденствията. Терминът "зодиак" произлиза от факта, че съзвездията са антропоморфизирани /присвояване на човешки качества на животни/, изобразени като фигури, или животни. С други думи, ранните цивилизации не са следвали само Слънцето и звездите, те ги въплъщавали в сложни митове, включващи тяхното придвижване и взаимовръзки. Слънцето, с неговото даване на живот и запазване на качествата, е било персонализирано и представено като невидим създател, или Бог. Богът Слънце. Светлината на света. Спасителят на човешкия род. Подобно на 12-те съзвездия, са изобразени и местата по пътя на Божественото Слънце. Отъждествявали са ги с имена, обикновено предствляващи елементи от природата, които са се случвали в този период от време. Например ВОДОЛЕЙ - носител на водата, който носи пролетните дъждове. А сега за Хор. Той е Богът Слънце на Египет отпреди 3000 пр. н. е. Той е Слънцето, антропоморфизирало животът му като серия от алегорични митове, включващи пътя на Слънцето в небето. От древните йероглифи в Египет знаем много за Слънчевия месия. Например, Хор означава Слънце, или светлина, а има враг наречен Сет. А Сет е олицетворението на тъмнината, или нощта. И изразено метафорично, всяка сутрин Хор влиза в битка със Сет, докато вечерта Сет завладява Хор и го праща под земята. В общи линии, историята за Хор е следната: Хор бил роден на 25-ти декември, от девицата Изида Мери. Неговото раждане е съпроводено от звезда на Изток, която кара трима крале да я следват, за да се поклонят на новородения спасител. На 12 години, бил учител на заблудени деца. На 30 бил покръстен от лице познато като Анап и така започва мисията си на духовен водач. Хор имал 12 ученика/последователи/, които пътували с него, свидетели на чудеса като излекуване на болни, или ходене по вода. Хор е бил познат под много имена като "Истината", "Светлината" ,"Богопомазан Син", "Божий Пастир", "Божи Агнец" и много други. След като бил предаден от Тифон, Хор бил разпънат, погребан и след три дни възкръснал. Тези качества на Хор, верни или не, изглежда са проникнали в много култури по света, и се оказва, че много други богове имат същата обща митологическа структура. Атис от Фригия, роден от девица Нана на 25-ти декеври. Разпънат, положен в гроб и след три дни възкръснал. Кришна от Индия, роден от девица Деваки и звезда на изток възвестява идването му. Върши чудеса със своите ученици и след смъртта си възкръсва. Дионис от Гърция, роден от девица на 25-ти декември, бил пътуващ учител, който вършел чудеса като превръщане на вода във вино. Бил наричан "Кралят на кралете", "Единствен син на Бог",."Алфа-та и Омега-та" и мн. др. И след смъртта си възкръсва. Митра от Персия, роден от девица на 25-ти декеври. Има 12 последователи и върши чудеса. След смъртта си е погребан, а след три дни възкръсва. Също е наричан "Истината", "Светлината" и много други. Интересното е, че свещенният ден за преклонение пред Митра бил неделя/ден на Слънцето/. Фактически, става дума , че е имало много спасители, в различни периоди по целия свят, които се вписват в тези общи характеристики. Остава въпросът: Защо тези качества? Защо девицата ражда на 25-ти декември? Защо смърт за три дни и после възкресение? Защо го следват 12 ученици? За да разберем, нека изучим последният и най-известен от слънчевите месии. Исус Христос бил роден от /девица/Дева Мария на 25-ти декември във Витлеем. Раждането му било известено от звезда на Изток, която била следвана от трима крале, за да открият и се поклонят на новия месия. На 12 години бил дете-учител, а на 30 бил покръстен от Йоан Кръстител. Така става духовен водач. Исус има 12 последователи, които пътуват с него, върши чудеса, като лекуване на болни, ходи по вода, съживява мъртви. Познат е още като "Кралят на кралете", "Синът Божий", "Светлина на света", "Алфа-та и Омега-та", "Божи Агнец" и много, много други. След като е предаден от своя ученик Юда, и продаден от него за 30 сребърника, бил разпънат на кръст, положен в гроб, а след 3 дни възкръсва и се възнася в небето. Преди всичко, рожденната последователност е напълно астрологическа. Звездата на Изток е Сириус, най-ярката звезда на нощното небе, която на 24-ти декември се подрежда в една линия с три ярки звезди от "Коланът на Орион". Трите ярки звезди в "Коланът на Орион" и днес се наричат така, както са наричани от древни времена Три Краля. И Тримата Крале и най-ярката звезда Сириус, всички те се оказват на в една линия с изгрева на 25-ти декември. Ето защо тримата крале следват звездата от Изток, за да локализират изгрева - раждането на Слънцето. Дева Мария е съзвездието ДЕВА, също така познато като Дева Девственицата. Virgo от латински означава девствен. Древният глиф за Дева е променено M. Ето защо Мария, заедно с другите девственици майки, както майката на Адонис - Мира, или майката на Буда - Мая, започват с буквата M. Съзвездието Дева също така е наричано "Дом на Хляба", и представянето на ДЕВА е девственица, която вържи сноп пшеница. Този "Дом на Хляба" и символът на пшеницата представляват август и септември, времето за урожай. На свой ред Витлеем всъщност в превод значи "дом на хляба". Витлеем се отнася до съзвездието ДЕВА, място в небето - не на земята. Има и други много интересни феномени, които настъпват около 25-ти декември, или зимното слънцестоене. От лятното до зимното слънцестоене дните стават по-къси и по-студени, и от перспективата на северната хемисфера, появяването на Слънцето се премества на юг и става по-малко и по-оскъдно. Скъсяването на дните и края на реколтата с приближаването на зимното слънцестоене, са символизирали процесът на смъртта при древните. Това била смъртта на Слънцето. И на 22-ри декември, предаването на престола от Слънцето е напълно осъществено. За Слънцето придвижването на юг продължава 6 месеца. И става в най-ниската точка на небето. Тук става любопитно нещо: Слънцето спира движението си на юг, всъщност се движи едва видимо 3 дни. И в течение на тази тридневна пауза, Слънцето пребивава в близост до Южния Кръст, или съзвездието Кръст. И след този период, на 25-ти декември, Слънцето се премества с един градус, но този път на север, предвещавайки по-дълги дни, топлина и пролет. Казано по този начин: Синът/Слънцето/ умира на Кръста, мъртъв е 3 дни, възкръсва или се ражда отново. Ето защо Исус и многочислените други богове Слънца споделят концепцията за разпятието, трите дни на смърт и възкресението. Това е период на промяна за Слънцето, преди да смени посоката си на движение в северната хемисфера носейки пролетта, а с нея спасение. Между впрочем, възкръсването на Слънцето не се е празнувало до пролетното равноденствие, или Великден. Защото през пролетното равноденствие Слънцето официално побеждава тъмното зло и дневната светлина от този момент става по-дълга от нощта и настъпва пролетното обновление. Вероятно най-очевидното от целия астрологически символизъм около Исус е тази, отнасяща се до 12-те му ученици/последователи/. Всъщност това са 12-те съзвездия от Зодиака. Където Исус е Слънцето, с коетоте пътуват. Всъщност, числото 12 изобилства в Библията. 12 племена в Израел, 12 братя на Йосиф, 12 съдии в Израел, 12 велики патриарси, 12 пророка, 12 царя на Израел, 12 принца на Израел, Исус влиза в храма на 12 години. Този текст е повече астрологически, отколкото всичко друго. Да се върнем на Кръста от Зодиака, символизиращ живота на Слънцето. Това не е било просто художествено изражение, или средство да се проследи хода на Слънцето. Било е също и езически духовен символ. Това не е символ на Християнството. Това е езическа адаптация на кръста на Зодиака. И така, от много астрологически или астрономически метафори в Библията една от най-важните е за времето. Навсякъде в Светите писания има многочислени препратки за времето. За да разберем това е нужно, да познаваме феноменът да познаваме прецесията на равноденствието. Древните египтяни, както и много култури дълго преди тях разбрали, че приблизително на всеки 2150 години изгревът на Слънцето в пролетното равноденствие става в друг знак от Зодиака. Това става заради забавено трептение под ъгъл при въртенето на Земята около нейната ос. Наречено е прецесия /придвижване/, тъй като съзвездията вървят в обратна посока, а не по нормалния годишен цикъл. Времето, необходимо за преминаване през всичките 12 знака е приблизително 25.765 години. Това се нарича Велика Година. И древните общества са били доста осведомени за това. Те отбелязвали периода от всеки 2150 години като ЕРА. От 4300 пр. н. е. до 2150 пр. н е. е била ерата на ТЕЛЕЦ. От 2150 пр. н. е. до 1 н. е. била ерата на ОВЕН. От от 1 н. е. до 2150 н. е. е ерата на РИБИ, ерата, в която сме днес. И през 2150 ще преминем в друга ера, ерата на ВОДОЛЕЯ. И така Библията отразява говорейки недвусмислено символичното преминаване през три Ери, загатвайки за четвърта. В Стария Завет, когато Моисей слиза от планината Синай с десетте заповеди той е много разгневен, когато вижда хората си да се кланят на Златния Телец. Всъщност, той разбива каменните плочки и нарежда на хората си да се избиват един друг, за да се пречистят. Повечето библейски учени плащат лепта на този гняв, на факта, че израелтяните са се кланяли на фалшив идол, или нещо подобно. Реалноста е такава: Златният Телец е ТЕЛЕЦ. И Моисей символизира прехода в новата ера от ОВЕН към ТЕЛЕЦ. Затова и днес, евреите все още надуват рог на овен. Моисей символизира новата ера на ОВЕН. Влизайки в новата ера, всеки трябва да се отърси от всичко от старата. И при другите божества се отбелязват тези преходи. Като Митра, предхристиянския Бог, който убива бика/телец/ в същата символика. Исус се явява фигура, която влиза в ерата след ОВЕН - ерата на РИБИ, или две риби. Символиката на рибите изобилства в Новия Завет. Исус храни 5000 човека с хляб и две риби. Когато навлиза в духовния си сан, минавайки покрай Галилея той е придружен от двама рибари, които го следват. Всички са виждали "Рибата на Исус" на задната страна на автомобили си. Малко от тях обаче знаят какво означава тя. Това е езически астрологически символизъм за Царството на Слънцето в ерата на РИБИ. Както и предполагаемото раждане на Исус е същинското начало на тази ера. В Лука 22:10, когато Исус е попитан от учениците си, къде ще бъде следващата Пасха /преминаване/, когато той си отиде, Исус отговаря: "Когато влезнете в града, там ще срещнете мъж, носещ стомна вода, последвайте го в дома в който влезе". Този скрипт най-точно разбулва всички астрологически препратки. Мъжът носещ стомна с вода е ВОДОЛЕЙ - Носител на вода, който винаги е рисуван като мъж, който излива вода от стомна. Той представлява ерата след РИБИ. И когато Слънцето - Богът Слънце, напуска ерата на РИБИ на Исус, той влиза в дома на ВОДОЛЕЯ, защото ВОДОЛЕЙ следва след РИБИ, заради прецесията на равноденствията. Това което Исус им казва е, че след ерата на РИБИ идва ерата на ВОДОЛЕЙ. И така, да чуем всичко за края на времената, и за края на света. Описанието в рисунки е вътре в Книгата на Откровенията, и основен източник на тази идея идва от Матей 28:20, където Исус казва: "Ще бъда с теб дори до края на света" Матей 28:20. Освен това, във версията на крал Джеймс "свят" не е преведен, липсва и в други преводи. Фактически, използваната дума е "вечност", която значи и ера. "Ще бъда с вас, дори в края на ерата." Което е истина, Исус като олицетворение на Слънце в РИБИ приключва, когато Слънцето влиза във ВОДОЛЕЙ. Характерът на Исус, е литературен и астрологичен хибрид, най-вероятно изплагиатстван от египетския Бог-Слънце Хор. Например на стените на Замъка в Луксор в Египет са изрязани глифове отпреди 3500 г., с рисунки на Благовещение, на Непорочното Зачатие. Чудото на раждането и поклонението пред Хор. Рисунките започват с мисълта за веста, че девицата Изида ще зачене Хор, продължават с Нет - Светия Дух, който опложда девственицата. После девственото раждане, и поклонението на влъхвите. Точно както и в историята за чудото при зачеването на Исус. Всъщност, литературното сходство между египетската религия и Християнската религия е потресаващо. И плагиатството продължава. Историята за Ной и Ноевия ковчег е взета директно от традицията. Понятието "потоп" се среща навсякъде в целия древен свят, и включва повече от 200 свидетелства за различни периоди. Трябва ни само един поглед на източник, преди Християнството като Епоса Гилгамеш писан в 2600 пр. н. е. Историята разказва за велик потоп, заповядан от Бог, за ковчег със съхранени животински видове в него, дори за пускането и завръщането на гълъб. Всичко това е запазено в библейската история, измежду многото други сходства. Има плагиатство и в историята за Моисей. За раждането на Моисей се казва, че е положен в тръстикова кошница, пусната по течението на река за да се избегне обичай да се убиват новородени деца. По-късно бива спасен от дъщерята на царя и отгледан като принц. Това бебе и разказът за кошницата идват директно от мита за Саргон от Акад от около 2250 г. пр. н. е. Саргон бил роден и поставен в тръстикова кошница, за да избегне детеубийството пуснат по течението на река. На свой ред той бил спасен от Аки, кралската акушерка. По-нататък, Моисей е познат и като закононосител, донесъл Десетте Божи заповеди. Все пак идеята, че законите идват от Бог при пророк в планината е много стар мотив. Моисей просто е поредният закононосител, в дългата редица приносители в митологичната история. В Индия, Ману бил велик закононосител. В Крит, Минос изкачва планината Дикта, където Зевс му дава свещените закони. Докато в Египет това е Мизис, който носи каменни плочки с написаните на тях Божии закони. Колкото до Десетте Божи заповеди, те са взети направо от глава 125 на египетската "Книга на Мъртвите". И много, много други и всички са атрибути, взаимствани от египетски идеи, дълго предшествували Християнството и Юдеизма. Иустин Философ, един от първите историци и защитници на Християнството пише: "Когато казваме че Исус Христос нашият учител, е заченат без сексуален контакт, разпънат и умира, възкръсва отново и се възнася на небето, ние не предлагаме нищо по-различно от това в което вярваме, гледайки синовете на/Бог/ Юпитер". В различно писание, Иустин Философ казва: "Той бе роден от девственица, приемете го като това, в което вярвате/Бог/в Персей". Очевидно този Иустин и ранните християни знаели, че аналогия на Християнството са езическите религии. Все пак, Иустин Философ имал решение. Щом имал проблеми и грижи, били дело на дявола. Дяволът предвиждал да дойде преди Христос и да създаде собствените си качества в езическия свят. Християнски Фундаментализъм. Очарователно! Тези хора всъщност са вярвали, че светът е бил на 12.000 години. Библията не е нищо повече от астрологичен литературен хибрид , също като митовете на всички религии, преди това. Всъщност, един вид прехвърляне на определена символика на типажа към нов символ, може да намерите в Библията и сами. В Стария Завет е разказана историята за Йосиф. Йосиф бил прототип на Исус. Раждането на Йосиф е чудо. Раждането на Исус е чудо. Йосиф има 12 братя, Исус има 12 последователи. Йосиф е продаден за 20 сребърника, Исус е продаден за 30 сребърника. Брат Юда предава Йосиф, ученикът Юда предава Исус. Йосиф започва делото си на 30, Исус започва делото си на 30. Паралелните сравнения продължават. Нещо повече, има ли някакво не-библейско историческо доказателство, за някоя личност, живяла под името Исус, син на Мария, който пътувал с 12 последователи, лекувал хора, и нещо подобно? Има многобройни историци, живяли около Средиземноморието по негово време, или малко след предполагаемия живот на Исус. Колко исторически документа има за тази личност? Нито един. Но за да бъдем честни, това не значи че историческите защитници на Исус не са заявили обратното. Обикновено се намират четирима историци, за да оправдаят съществуването на Исус. Плиний Младши, Суетониус и Тацит са първите трима. Всяко едно от техните свидетелства се състои само от няколко сентенции, в най-добрия случай и само обяснения за Христос, или Крист, което фактически не е име, а титла и означава "помазаният". Четвъртият източник е Йосиф, и този източник става причина за фалшификация стотици години. Печалното е, че все още се представя като истина. Мислите си, че човекът възкръснал от мъртвите и възнесъл се в небето пред очите на всички и вършил изобилие от чудеса, които му приписвали, не би трябвало да съществува в историческите записи. Не е направено, защото няма нито едно доказателство с тежест. Има много голяма възможност фигурата, позната като Исус изобщо да не е съществувала. "Християнската религия е пародия на култа към Слънцето, която поставя мъж наречен Христос на мястото на Слънцето, и му се прекланя с обожание, както са се прекланяли пред Слънцето... " Не бихме искали да сме жестоки, но бихме искали да сме точни. Не бихме искали да нараним чувствата, но искаме да бъдем академично коректни, че това което знаем и вярваме е истина. Християнството не се базира на истина. Открихме, че всъщност Християнството не е нищо повече от римски разказ, разработен политически. В действителност, Исус бил слънчево божество на гностиците от Християнска секта. И като останалите езически богове бил митологическа фигура. Фигурата на Исус е политически създадена, и както показва историята служи за обществен контрол. През 325 от н. е. в Рим, император Константин свиква Никейския Събор. По време на този събор се установяват политическите мотивировки на Християнската доктрина. Така започва дългата история на християнски кръвопролития и духовни мошеничества. И през следващите 1600 години Ватиканът поддържа политическия натиск в цяла Европа довел до същия радостен живот като през Средновековието, заедно с просветителски събития като Кръстоносния поход и Светата Инквизиция. Християнството, заедно с другите системи от теистични вярвания, е фалшификацията на ерата. То служи за отделянето ни от реалния свят, както и един от друг. То подкрепя сляпото подчинение на власта. "Религията никога няма да преобрази човечеството, защото религията е робство." То намалява човешката отговорност с оправданието, че "Бог" контролира всичко и на свой ред, всичките ужасни престъпления могат да бъдат оправдани в името на божественото опрощение. И най-важното, то дава власт на тези които знаят истината да използват мит, за да манипулират и контролират обществата. Религиозният мит е най-мощното средство, създадено някога и служи като психологическа почва, върху която могат да се развият и други митове. Митът е идея за това, което обстойно проверено е лъжа. В по-дълбок смисъл, в религиозен смисъл, митът служи за ориентир и украсява разказите на хората. Модераторска забележка: Моля, участниците да се придържат към правилата на форума и при големи по обем текстове да препращат към пълния текст с линк

Я, какво имало тук наистина. Някой от модераторите си играе не със съдбата, а с мене.

Защо не напишеш книга със заглавие например: "Как да си играем със съдбата на котка и мишка и да и натрием носа" Освен това всеки влага в думата "праведно" различен смисъл Модераторска бележка: Мнението е преместено от тук

Интересна трактовка. Аз пък разбирам мъчението и труда не като два противоположни полюса, а като взаимно свързани. Защото когато започнем да вършим нещо, неминуемо ще ни е трудно и мъчно. Но не бива да се отказваме . Дори много често, ако се опитваме да правим нещо , което не е съвсем обществено прието, ние ще бъдем оплювани, подигравани , обсъждани , отричани. Ето тук е мъчението. Да останеш верен на собствената си позиция, да не се откажеш под хорския натиск, а да продължиш