Благодарна съм,че ви открих и че именно с написаното от вас, успях да изживея едно ново прераждане -
"Салтоморталето" на личността....
Толкова дълго време страдах от съмнението, че сродни души няма, а се оказа, че вие сте тук и с откровението, интелигентността и духовността си помагате, много!
Не ми беше лесно, и все още се лутам в "тунел" от съмнения, борех се със страховете си и прекалени изисквания, плач от самосъжаление и самота, но вече знам, че държа "нишката" и я притеглЯм до себе си всеки път, когато ми е нужна.
Красиво и велико е да се обикнеш и да навлезеш в себе си, да усетиш и прегърнеш със смях греховете,нарцисизма, инфантилността си....
Излишно е да изброявам каква бях и как се чувствам сега!
Доста дълго време прекарах, потънала в заблудата на собственото си Его, кършех пръсти и оплаквах тежката си съдба, питайки се защо точно на мен?... Е, сега не само зная отговора, ами и съм благодарна, че именно, точно с мен се случи! НА ВАС СЪЩО!
Честният поглед върху себе си, обаче задължително съдържа и сериозна доза самоирония и това се оказва проблем при разнищването на детайлите около съвместното съжителство на емоции, представи и желание за себепознание.
Питам се тази откровеност от къде извира и може ли да бъде заразна, така както беше с мен?
Защото, уви има много хора, които никога няма да разберат и ред от написаното в този форум.
Къде и кога се проявява тази първоначална искрица, как само някои успяват в битката и се радват на хармонията а други, хиляди остават завинаги в плен?
Как така в най-трудния момент една невидима ръка ме хвана и ме отведе при хората с познания и вдишах въздух, за който не бях подозирала? /част от тези въпроси могат да се подложат на анализ.. - например, че се дължат на някакви останки от егоцентричното ми съществуване/
Говоря за всичко това, защото виждам стотици безумни погледи и срещам присмех в очите дори и на най-близките си приятели,когато споделям с тях, и ме боли...