Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Светлата

Участници
  • Общо Съдържание

    1167
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    4

Всичко добавено от Светлата

  1. Лично за мен много по-страшен от смъртта е живота. Аз много по-лесно се впускам в нещо, за което нищо не знам, отколкото в нещо, за което знам, че знам твърде малко.
  2. Така или инъче човек няма точен критерий за истинноста. От това следва, че след като истината не може да е 100% истина, то тогава нейната противоположност няма "опорна точка" "Може ли – например - Бог да е по-зъл от дявола?" еми Бог е всичко, следователно и дявола... може би пък дявола е просто огледалото, в което Бог се отразява за да можем ние хората с ограничените си сетива да го да по:видим" по някакъв начин... Това май се получи твърде смело изказване, ама просто разсъждавам. Много често ми се е случвало да оценявам едно и също действие като добро или зло (или друга някаква полярност) в зависимост от гледната точка. Доста може да се помисли по тази тема.
  3. Шведският ми е на нивото на японския (демек нулево), но предположих, че Тутс знае нещо по въпроса Респект за добрия ти вкус поздрави!
  4. Май за "синя булка" ще да е имай ки предвид текста Bluesette Music : Norman Gimbel Lyrics : Jean 'Toots' Thielmans Poor little, sad little blue Bluesette Dont you cry, don't you fret, You can bet one lucky day you'll waken, And your blues will be forsaken, Some lucky day lovely love will come your way. If there is love in your heart to share, Dear Bluesette don't despair Some blue boy is waiting just like you, To find a someone to be true to, Two loving arms you can nestle in to stay. Get set, Bluesette, True love is coming, Your lonely heart soon will be humming. Pretty little Bluesette, Musn't be a mourner, Have you heard the news yet, Love's 'round the corner. Love wrapped in rainbows and tied with pink ribbons To make your your next springtime Your gold wedding rin time.
  5. За мен СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ означава на съотнасям знанието което придобивам всеки ден към всяко едно действие, което извършвам, към чувствата, които изпитвам, към постъпките на хората близки или не... Да съзнаваш за мен е да умея да проявявам знанието си на практика, един вид - да го впрегна да работи за духовното ми израстване... Обаче си е трудна работа А колкото до темата, може би трябва по–често да се посещава
  6. Февруари месец 2006г. , България е вече цял месец в ЕС (не че по нещо личи, ама фактите са си факти), на мен ми се налага да пътувам за Прага и рано сутринта 6-7 с едно полуотворено око се намирам на летище София. Естествено по навик се запитвам директно да си декларирам лаптопа и към мен важно важно се приближава една наша служителка на реда: "Мойто момиче ти накъде така?"- и така леко нервно потропва с крак, аз съвсем учтиво отговарям:"Добро утро, аз ще летя за Прага и тука трябва да декларирам техника" "Ахааа, а онази табелка зад дебелата червена линия, който НЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСИЧАШ прочете ли?" Естествено рано сутрин хич не ми е до табелки , червени линии и прочее и леко гузно си признавам "Ми не, ще се върна и ще я прочета, щом трябва" Прочитам аз табелата, убеждавам се, че със сигурност трябва да си декларирам лаптопа и пак отивам и отново същия разговор "Мойто мамиче накъде..." ... пак отивам чета табелката ... и пак се връщам ... И след третия път, в който аз много съвестно четох табелата и въобще не се и сещах, че вече сме в ЕС и "сме едно семейство" .... лелката:"Аз пак те питам ти закъде пътуваш" аз:"Ми, за Прага" лелката:"А Прага къде е?" .... ииии тогава чак ми светна....хехехе, обаче лелката не спира с наставленията: " Да ние вече сме една държава то е все едно да пътуваш до Бургас, даааа" аз кимам умно и гледам да се изнижа за самолета ама тя не спира:"И да знаеш мойто момиче, ако беше в някоя чужда страна никой нямаше да ти обърне толкова много внимание ..." Та така уж сме едно семейство ама още сме си чужди. А аз по иронично стечение на обстоятелствата по паспорт съм си имиграт, щото така се случи, че декември 2005 отидох в Италия, а се върнах януари 2006 и така имам печат за влизане в Италия ама не и за излизане
  7. Най-общо казано това е изкуство, което изпозва природата като изразно средство и "платно" без да разрушава естествената хармония. Уикипедия разбира се ще обясни нещата по-добре, така че ако ви е интересно цъкнете тук . Аз лично почти нищо не знаех за това, но много ме впечатли един документален филм за такъв "lend" артист - Andy Goldsworthy (двете снимки са на негови скулптури),ето тук може да се видят клипове от този филм "Rivers and tides". Enjoy!
  8. да жалко наистина, че Есбьорн Свенсон ни напусна! Радвам се че успях поне да ги чуя два пъти на живо и да се срещна с тях тук в София! това е моето любимо парче на Е.С.Т. от доста по-ранните им години, малко е "ударно" ама ...
  9. Дори и прошката да бъде приета, това не освобождава от последствията. Всъщност за жестокия човек няма никакво значение дали ще му простиш или не. Прошката по-вероятно ще бъде възприета като знак, че може да проявява и занапред жестокостта си. Осъзнаването на жестокостта не може да дойде от прошката. Жестокостта може да бъде преодоляна единствено когато човек е развил в някаква степен загриженост за другите. Липсва ли загриженост дори и осъзнаването на чуждата болка, дори и да си спомни моментите в които самия той е бил в позицията на потърпевш, няма да се окажа спирачка за жестокия човек. Жестокост може да проявят и сравнително добри хора в момент на умопомрачение, когато временно силно е нарушено психическото им равновесие. Такива хора обикновенно след това дълбоко съжаляват за стореното и за тях получаването на прошка може да се окаже необходимо, най-вече за да могат частично да се освободят от чувството си за вина. Прошката не е в състояние да им даде нищо повече. Тя няма да им помогне да преодолеят евентуален следващ психичен срив, нито пък ще ги освободи от последствията и отговорността за постъпката им. Благодаря ти!
  10. Не мога да се съглася, че прошката е едностранен акт, та това означава да се поставиш над другия! Да, можеш да оправдаеш жестокостта му в себе си, но ако той не приеме твоята прошка, тя нищо не струва.
  11. Това мнение ме накара да се замисля, обобщаването към всички българи е неправилно,не знам кво разбираш под "духовен живот"? Значи не се заблуждаваш откъм хората в чужбина , и там са злобни и завистливи-повярвай ми! Само ,че там (в чужбина -имам в предвид испания )попадаш в един кюп с : латиноси,мороси,румънещи,руснаци,украинци, поляци,африканци и др. и всички тия не се интересуват от състоянието на духа ти и забрави да се сприятелиш с някой от всички тия! Всъщност за да оцелееш трябва да се сбориш(щото испанеца не прави разлика между тях)! А пък ти каза ,че материалното не те вълнува,значи си в "пачка"тогава може да се наслаждаваш на чужбината- ама и това не те вълнува,значи искаш друго и аз не разбрах кво точно!?! Може би вече съм се увредил, в една бездуховна среда вече доста време-и не ги усещам нещата!мдаа Виждам, че хич не ме разбираш, за това ще опитам да се поизясня: Ако прочетеш по-внимателно ще видиш, че никъде не "обобщавам към всички българи", но наистина смятам, че много се спекулира с това, колко българите са "духовни" ("духовен човек" за мен е този който търси връзката си с Бога, а не да коли прасето по Коледа). Изобщо не мисля , че в чужбина хората са по-малко завистлива и злобни... много добре разбирам че хора всякакви има навсякъде, само че различните човешки качества се проявяват по различен начин вследствие на културната среда, в която живее човек и от тази гледна точка си заслужава човек да поживее в "друг свят". колкото до материалното ми положение - не съм "под пачка", но имам толкова колкото ми е нужно и ми стига. .... Колкото до отшелничетвото, не може да "отшелничестваш" сред хора,които постоянно се нуждаят от теб ...
  12. ами не е ли това смисъла на отшелничеството да нямаш на кого да разчиташ освен на Бог в теб?
  13. Знаеш ли, винаги има какво хехехе, да бе аз затова не се и заричам, ама просто не чувствам никаква нужда пък и при мен то си дойде съвсем естествено без да мразя месото и месоядците и без да се "кълна" и прочее, просто един ден на село пред една чиния с пилешка яхния се чух да казвам на баба ми "Абе, бабо, аз не ям месо", мисля че и аз бях почти толкоз шокирана. колкото и баба ми, ама на = от тогава насам си е така.
  14. Това е мисля ключовото изречение! Само с това съзнание можеш да простиш всичко. Според мен това е разбиране, не прошка... всъщност сега се замислих какво точно значи да простиш на някого, защото едно е да нямаш лоши чувства към него след проявената жестокост .... но всъщност отношението ти към този човек се променя, няма как. А и как можеш да простиш на някого. който не иска да му бъде простено, прошката за мен не е едностранчив акт на благоволение, а взаимодействие...
  15. Аз съм вегетарианка от май около 17 години (вече престанах да ги броя) и не искам да се заричам, но едва ли има нещо, което ще ме накара да проям месо отново. Скоро обаче ме замериха (ама буквално) със следното - според Фройд всички вегетарианци били ужасно агресивни хора, защото подтискали естественото желание на човека да яде месо ...ПОДТИСКАНЕ НА ЖЕЛАНИЕТО =>АГРЕСИЯ! Какво мислите за това? Лично аз не с смятам за агресивен човек, ама знае ли човек ...
  16. Това инфото за един док. филм за Golden Gate Bridge една от забелевителностите на Сан Франциско, наричан още "моста на самоубийците", има доста шокиращи неща ама си заслужава да се види. http://www.imdb.com/title/tt0799954/ А какво ще кажете за много нашумелите последните години масови самоубийства в Япония? Не става въпрос за някакъв религиозен култ, а за това че хора се наговарят онлаин или по телефона да извършат заедно самоубийство без конкретна причина (в пошечето случаи става въпрос за млади хора и тинейджъри). Може ли убийството в наши дни да е мода?! Може ли да се каже, че до такава степен сме станали консуматори, че сме готови да си хвърлим живота ей така като мобилния телефон или якенцето от предния сезон , щото веюе има нов модел? Не искам да съм много крайна и не искам никого да съдя ама някой има ли обяснение на този "феномен"? ето и какво казва уикипедия по въпроса: http://en.wikipedia.org/wiki/Suicide_Circle
  17. Не съм опитвала да емигрирам, но вече смятам да го направя и то не за да търся "райски живот", по-добро материално положение или забавления или дори спасение. Приемам емигратството като един вид съвременно отшелничество. Човек май трябва да е сам, да няма на кого да разчита за да потъне съвсем в себе си. Не смятам, че българите са много духовни и изобщо че в България има духовен живот (изключения има разбира се), по-скоро българите сме доста завистливи и злобни хора. Не се заблуждавам, че в чужбина хората са други, просто ще мога много по-лесно да се дистанцирам от тях.
  18. Аз като човек който от години се опитва да се убеди, че в България е по-добре, мога да кажа само едно: предпочитам да емигрирам, защото поне ще знам, че съм чужда сред чужди, а не чужда сред свои!
  19. Според мен "Дежа ву" е просто един от начините човек да се свързва с по-висшите си вибрации и това по какъв начин се свързва зависи от неговото лично предразположение. На мен например "Дежа ву" не ми се случва, предполагам защото съм човек с твърде памет (особенно визуална), но много често ми се е случвало обратното Jamais vu, предполагам защото е много по-шокиращо за мен да видя нещо познато като непознато отколкото обратното, а точно това според мен е фунцията на "Дежа ву" - да те извади от рамките на реалноста, която на пръв поглед етолкова стабилна и да ти подскаже , че има нещо по-реално, което я разберем, я - не. На мен ми се е случвало да изпадам в една и съща ситуация , ама почти буквално едни и същи , които съдържат еднакви странни елементи и аз винаги реагирам по един и същи начин и дори вече да успявам да се погледна отстрани и да си кажа: "Ето това е същата ситуация, тя ти се случва защото трябва да направиш нещо различно! ", аз винаги не мога да намеря по-правилно решение от това, което съм взела предишния път. А тази година му се случи нещо наистина необяснимо! По принцип аз имам проблем с ориентацията - мога да се загубя буквално по права линия, обаче това никога не е фатално, т.е. дори и да не знам накъде вървя винаги стигам където трябва или срещам някой, който да ме заведе. Та тази година бях в Берлин и там се почуствах супер странно - ориентацията на целия град му беше наобратно, дори и някой спръст да ми посочи посоката, дори и на картата да видя накъде трябва да вървя, всичко се оказваше "наопъки". Усояането беше много странно и даже сътвсем скоро изградих навик да вървя с обратната на всички значи посока. Никога не ми се е случвало да съм така "обърната" спрямо пространството.
  20. Лесно е да простиш на човек поставен в такива ситуации, ама как да простиш на човек, който извършва жестокост спрямо теб от завист, само защото иска да заеме твоето място, място което не може да му отстъпиш дори да ти се иска?
  21. За мен лично смъртта е пречистване; за мен като човек, който трябва да остане на земята и да преживее смъртта на някой друг, бих казала, че смъртта е празнота, която не може да запълниш.
  22. Привет на всички, май това е най-подходящата тема за първи пост аз съм Светла и съм просто човек, който иска да намери истинския живот
×
×
  • Добави...