Lady Frost

Здравйете и от мен! Много интересни неща прочетох в тази тема! Сега съм се поизплашила, че може с нашия бебок да не се справим с кърменето! Нали съм кърък, струпаха ми се куп проблеми като се започне с раждането. Голяма мъка ми е това кърмене, защото ужасно ме боли! Не мога да го накарам да захапе правилно и това си е! Вече не знам каво да направя, но не се предавам! Дано да се справим, защото в никакъв случай не искам да минавам на алтернативни методи. Няма да издържа непрекъснато да се цедя, а за АМ въобще не искам и да чуя. Стига му, че в болицата два дни беше на АМ. Колкото и близко да го правят до майчината кърма, все пак не го правят от такава, а от краве мляко. Още веднъж, благодаря за инфото!

Здравейте и от мен! Позволете и аз, като една съвсем прясна мама да се включа с опита си по въпроса. Признавам си, не съм изчела цялата тема. За мен определението Пренатално възпитание е доста неточно понятие. Според мен трябва да се нарича Пренатално общуване. Вярно е, че като бъдещи майки ние сме тези, които моделираме до определена степен детето, но това не трябва да превръща в самоцел. На първа позиция трябва да стои общуването с детето! През бременността си ходех на йога за бременни (курсът за който говори firelady)! Много съм благодарна на Роси за нещата, на които ме научи. От нея си имам един страхотен диск с релаксация, която спомага за връзката с детето. Правила съм я доста пъти и винаги е било е дно невероятно преживяване. Мъчно ми е, че по ред причини така и не успях да завърша изцяло йога курса. Сигурна съм, че още много можех да науча. Прочетох и книгата "Всичко за пренаталното възпитание". Удивих се колко неща съм правела без да осъзнавам. Страхотна книга. В нея са дадени множество примери как влияем на детето в пренаталния му период. Признавам си, бях направо изумена. Установих също, че ако наистина детето ти е приоритет можеш да постигнеш спокойствие и хармония със себе си. Да се абстрахираш от изкукалия свят около теб. Неща, които преди да забременея за мен бяха далечна илюзия. Бебето ми даваше сили за това! Някак си ми помогна да повярвам в себе си и така да успея да му дам любовта и всичко от което има нужда. Симбиоза от най-висша форма. С бъдещия татко много говорехме на малкото човече, много внимание и любов му отделяхме! И сега той е едно спокойнои щастливо бебе. Опитвах се да не му "изпращам" модели - какъв ще е и как ще се държи. Това са неща, които сам трябва да изгради. Чувствах се ужасно виновна, че когато разбрах, че ще е момче много плаках и бях много нещастна... много искахме момиченце... но се надявам да съм туширала тази травма... Много неща още мога да кажа! Много и не мога, защото са ми неописуеми! Жал ми е за нежеланите деца... и за техните родители...