Велина Василева

Александър, много хубаво обясняваш и си прав. Прав си – точно така е, както си го написал.

Чрез закона на внушението може да се привлича радостта, т.е. скръбта може да се превърне в радост – несполуките в живота могат да се превърнат в сполуки. Когато научите закона на внушението и можете да го прилагате целокупно във вашия живот, вие ще имате успех във всичко. И така, всички трябва да работите върху себе си със закона на внушението. Имаш една скръб, кажи си: „Утре скръбта ми ще бъде по-малка“. На втория ден ще кажеш същото; на третия ден пак същото и т.н. Ще си внушаваш така, докато тази скръб се премахне. По този начин скръбта може да се намалява, но може да стане и обратното. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Теоретически вие разбирате нещата, но не разбирате тяхното практическо приложение – далеч сте от тези схващания. Представете си, че имате едно малко кръгче, което представлява един малък зародиш, в който е скрита потенциална Божествена енергия. Тази енергия от потенциална ще се превърне в кинетическа, т.е. от този зародиш ще покълне едно растение и ще се развива. Значи в духовния, в Божествения свят доброто е плюс, то се проявява. С други думи: в Божествения свят доброто е кинетическо, злото е потенциално, а във физическия свят злото е кинетическо, доброто е потенциално. Възможностите, които имате за реализиране на тези живи идеи, създават радостите и скърбите в света. Когато вие изгубите една радостна идея, какво идва на нейно място? – Скръбта. Законът е верен и в обратен смисъл. Когато скръбта изчезне, явява се на нейно място радостта. Сега имате ли ясна представа, кога се явява скръбта в човешкия живот? Енергиите, които действат, същите ли са? – Не са същите. Следователно, вие трябва да имате представа за бързите смени на тези енергии в живота. Да кажем, че вие имате една кратковременна радост. Какво показва тя? – Че ще се замени със скръб. Тази радост е въведение към една голяма скръб. Много пъти една малка скръб е въведение към една голяма радост. Този закон е верен и в двата случая. Питам ви сега: от чисто философско гледище, можете ли да обясните защо светът е създаден така? Не само вие, но и най-видните философи, най-големите мислители на човечеството не са били в състояние да обяснят вътрешния смисъл на живота. Човек може да се досеща за тези неща, но колкото и да философства, не може да си обясни защо именно той изгубва своята радост. Защо именно при скръбта вие се отчайвате? Щом дойде скръбта, не само вие младите, но и старите не могат да я носят. Питам: защо сте недоволни от скръбта? Най-после, защо сте доволни от радостта? Дайте си едно философско обяснение. Знаете ли, че тази радост, от която сте доволни, подир половин час ще ви донесе най-голямата скръб? Тогава защо се радвате? Пък тази скръб, която след половин час ще ви донесе най-голяма радост, вие не искате да я видите и казвате: „Да се махне!“ Това е смяна на енергии. Всякога на една положителна енергия от Божествения свят съответства една отрицателна енергия от земята. Тези неща, които в невидимия свят се проявяват като добри, на земята се проявяват като лоши. (– „От какво зависи това противоречие?“) Вие може да знаете от какво зависи това противоречие, а при това пак да не можете да приложите закона. За да бъдем добри, не е необходимо да знаем какво нещо е доброто. И за да бъдем лоши, не е необходимо да знаем какво нещо е лошото. Ако се качите на някоя голяма скала и се спуснете от нея, необходимо ли е да знаете какво нещо е дълбочина? – Не е необходимо. Като слезете долу, ще знаете какво нещо е дълбочина. Допуснете, че вие сте в някоя машина, която ви издига нагоре, но не знаете още какво нещо е височина. Необходимо ли е да знаете какво нещо е височина? – Не е необходимо. Онази машина, като ви издигне нагоре, като аероплан, ще почувствате какво нещо е височината. Значи в нас стават известен род промени, независимо от нашата воля. Ще имате предвид следното: на земята човек не може да знае, коя е истинската радост и коя е истинската скръб. Скръбта и радостта съставляват едно цяло и в някои отношения скръбта е предизвестие за радостта, а в други отношения радостта е предизвестие на скръбта. Радостта и скръбта, това са дрехите на Божествения свят. Само в облеклото на радостта и скръбта ние познаваме реалността на нещата. Всички велики същества, които се явяват в света, носят и радост, носят и скръб. Понеже всички вие сте учени, ако помислите малко върху тези думи, ще видите, че този закон е много верен. Да кажем, че вие имате един беден приятел, когото много обичате, но трябва да знаете, че любовта ви към него непременно ще ви донесе скръб. Защо? – Вие ще трябва да делите с него средствата си, леглото си, ще му съчувствате в страданията, ще му помагате – нещо ви свързва с него. Въпреки всички страдания, които той може да ви причини без да иска, вие усещате едно разположение, една вътрешна приятност към него. Сега ще ви обърна вниманието върху приложението на закона. Вие сте млади, искате да работите, да се проявите, но ако не можете да проявите навреме вашата енергия, във вас ще се прояви едно спящо състояние и вие ще започнете да заспивате. Аз гледам, тук в класа, както и навсякъде в събранията, много от слушателите заспиват. Виждам, че вие сте натрупали много енергия и не работите, затова заспивате. Що е заспиването? – Заспиването е потъване в една по-гъста материя. Когато се говори често по един въпрос, който не ви интересува, казвате: „Не ме интересува този предмет“. Защо? – Съзнанието ви не е будно. Допуснете, че имате един план, искате да организирате едно списание. Събирате се да говорите веднъж, втори, трети път, разисквате, но нищо не вършите. След като говорите толкова много, всички ставате индиферентни, казвате: „Не ни трябва нито списание, нито какво и да е мероприятие!“ Защо така? – Не трябва много говорене. Веднъж като говорите, започнете работа! Може да направите много грешки, не се бойте, работете! Като работите, у вас ще се роди импулс, стремеж към работа. Затова за предпочитане е в света да правим грешки и да работим, отколкото да бъдем пасивни. В България често идваха американци, но не говориха български език, казваха: „Когато се научим да говорим хубаво, тогава ще се отпуснем да говорим“. Някои от тях, които се решаваха да говорят, правеха грешки наистина, но научиха български език, а онези, които не се отпускаха да говорят, не го научиха. Ако отидете в странство и не говорите съответния език, докато не го научите, вие никога няма да се научите да говорите. Ако искате да бъдете добри, ако искате да бъдете съвършени изведнъж, никога няма да бъдете такива. Много грешки ще правите, докато станете съвършени. Целта в живота на човека не е той да бъде добър, но да бъде съвършен. Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен; а да бъде добър, това е средство. Та когато аз ви говоря, че трябва да бъдете добри, това е само средство, за да достигнете съвършенството. Следователно добротата не е идеал в живота на човека, а е само средство и условие за постигане на съвършенството. Тогава аз обяснявам защо трябва да бъдете добри: трябва да бъдете добри, за да бъдете съвършени. Защо трябва да бъдете съвършени? – За да бъдете добри. Който разбира закона, ще знае, като се казва, че човек трябва да бъде съвършен, за да бъде добър, трябва да подразбира условията; а като се казва, че човек трябва да бъде най-първо добър, ще подразбира, че доброто е необходимо за постигане на съвършенството. Съвършенството има два израза: в Божествения свят съвършенството се изпитва с голямата радост, която Духът съдържа. Но като дойде Духът на земята, изпитва се голямата скръб. И ако вие не искате да страдате, трябва да отидете горе – нищо повече! Пък щом не можете да се проявите горе, непременно трябва да се проявите долу – няма изключение в този закон. Щом човек влезе в живота, той трябва да се прояви или в радостта, или в скръбта. Или, казано на научен език: човек трябва да се прояви или между хората, или между ангелите. Между хората ще се проявиш като страдащ човек, а между ангелите ще се проявиш като добър човек. Следователно в това отношение казвам така: страданията, това са корените на дървото, а радостите, това са клоните. Корените и клоните, т.е. страданията и радостите заедно, съставляват дървото на живота. Без корени не може да има растене, та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по-силни, а щом корените са по-силни и вашите клони са по-силни – съответствие има. Значи, енергията, тази разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действа долу в земята, ще се прояви и в клоните, т.е. в по-висшите области на вашия живот. За да бъдете силни в света, тази идея трябва да се срасне с вас. Тази сутрин ви говорих, че човек трябва да обича Бога. Тази е идеята, която трябва да стане във вас плът и кръв, ако искате да бъдете мощни и силни, за да може да се образуват корените на вашия живот. За да може да победите всички мъчнотии, непременно трябва да си поставите за задача да обичате Бога и да реализирате тази задача. Ако действате по обикновен начин, както хората действат сега, ще имате един обикновен опит на разочарование. Земята е покрита само с разочарования; земята е покрита само с кости, а всички кости са останки от същества, които са вървели по крив път. Никой светия не оставя костите си на земята. Светия, който оставя костите си на земята, не е пълен светия. Светии, на които хората пазят костите, прекарват големи страдания. Та казвам: понеже вие се приготвяте за работници в света, сега именно ще дойде и вашето време да се проявите. Не чакайте да бъдете съвършени! Всеки ден трябва да правите микроскопични опити. Щом направите един малък опит, във вас ще се роди един малък подтик. Не губете напразно енергията си, защото другояче ще имате същата опитност, каквато са имали всички хора, които са живели преди вас. Скърбите и страданията, това не е животът. Това, което причинява радост в живота, то е законът на съвършенството, понеже Божественият живот се намира в съвършенство. Когато ние предчувстваме това съвършенство, което ще имаме за в бъдеще, то носи радост за нас. Но когато чувстваме, че не можем да придобием това съвършенство, в нас се заражда скръбта. Сега, на първо място трябва да знаете, че не ви даваме изведнъж всички окултни сили, с които ще боравите, защото ние не искаме да ви въведем в интензивна деятелност, понеже вашият мозък и вашата нервна система ще се разстроят. Даже и от това малкото, което имате, по някой път мнозина от вас ще се обезсърчат, ще станат индиферентни. Индиферентността не е нищо друго, освен отпускане, мозъкът се размеква. Мозъкът трябва постепенно да се кали; трябва да се кали и човешкото сърце; трябва да се кали и човешкият ум, да станат пластични, издръжливи. Също така трябва да се кали и човешката душа и човешкият дух. Или казано на чисто материалистичен език: нервната система трябва да се кали, за да може Божествената енергия да тече постоянно през нея. Сега вие се връщате от събора. Как ще работите през тази година? Като влезете между хората, вие ще се заразите от техните идеи, и като срещнете най-малкото съпротивление, вие ще се обезсърчите и ще отстъпите. Като отстъпите, ще се скриете в позицията си, ще си повдигнете главата като лалугер и ще кажете: „Чакай, дано дойде благоприятно време, още не ми е дошло времето, не съм узрял“. Разсъждавате ли така, вие ще се спънете. Докато узреете, няма да има място за работа. Щом узрееш, настава друг закон. Узрелият плод подразбира съвършенство. Щом си узрял, ти влизаш вече в Божествения живот, а на земята ще работиш, докато си зелен. Щом узрееш, ще те дигнат от земята, няма какво да търсиш тук. Затова, докато си на земята, няма да искаш да узряваш. Който иска да живее по-дълго време на земята, ще бъде зелен, а който иска да узрее, ще замине. Кои хора са зелени? – Зеленият човек се отличава по това, че не желае много работи. Той желае най-същественото, само това, което е за днешния ден. Той е като децата, с малко се задоволява. Та сега вие се връщате в света и ще влезете в стълкновение с два лагера на противоположни сили, затова всички трябва да знаете как да се справяте, да не оставяте вашия ум да се люлее като махалото на часовника. Нашата задача не е само да определяме времето, както махалото. Някои мислят, че като се движат наляво и надясно, като махалото на часовника, вършат нещо. Този часовник може по механически начин да определя времето, но за вас не е важно да определяте времето. За вас целта на живота ви е в съвършенството. За тази година вие младите ще имате задачата да бъдете съвършени. Какво подразбирам под думите да бъдете съвършени? – Поне да можете да балансирате скръбта и радостта, да се сменят равномерно. Ако имате половин час скръб, трябва да имате и половин час радост, а някой път, като не разбирате закона, щом сте недоволни, ще имате половин час радост, два часа скръб. Скръбта ви ще бъде по-продължителна. Има една висша математика, която може да изчисли след колко време като си започнал да страдаш, ще се промени твоето състояние. Например, ако направите един голям разрез на ръката си, заздравяването на този разрез ще зависи от концентрирането на вашия ум. Ръката ви може да оздравее за 5 минути, за 1 минута, за 15 или за 20 минути, за един ден, за два дни, а може и за няколко месеци. Колкото интензивността на вашата мисъл е по-слаба, толкова повече се продължава и времето. Затова за всички идеи, които искате да прокарате в света, трябва да имате една усилена интензивност, т.е. енергията, която ще изразходвате за постигането на тази идея, трябва да съответства на самата реалност. Този закон съществува и в механиката. От интензивността на силата, която изхвърля гранатата например, зависи какво пространство ще пропътува тя, т.е. какво разстояние ще измине. Трябва да вложите в ума си идеята, че всичко, което желаете през тази година, ще можете да го постигнете. Ще си поставите за задача един постижим идеал. Ще си поставите за задача постигането на една конкретна идея, която да може да реализирате. Например, от толкова години насам ви преподавам окултни лекции, но ако ви попитам каква е третата лекция от третата година, или каква е първата лекция от първата година, какво ще ми кажете? Всички вие мислите, че това е минало вече и знаете само заглавията на лекциите, а самият материал го няма във вас. Аз трябва да се върна към тях, да ви покажа съществените места в лекциите. Във всяка лекция има по една съществена мисъл. Разбира се, вие още не сте готови за този материал. Това, което съм ви говорил, тези идеи ще изпъкнат във вашия ум, може би, след 10–20 години. Едновременно вие трябва да си зададете задачата, да работите, освен индивидуално, още и колективно. Голямо изкуство е да знае човек как да работи! Например, счупи ти се колата – изкуството е да си способен сам да си я поправиш, без нечия помощ. При това, ако работят 10 души на една кола и всички знаят как да се поправи, работата ще върви по-бързо. Ако сам поправяте колата си, това може да ви отнеме цял ден, но необходимо е да знаете и сами да си поправяте колата. Дойде ви известна трудност, трябва да бъдете в състояние сами да разрешите тази трудност. Всяка трудност е една задача. Не е нужно да разрешите цялата задача сами, но поне една малка част от нея. Използвайте всеки даден случай, колкото малък и да е, за вашето издигане. Използвайте всички случаи, които ви се дават. Всеки трябва да бъде на мястото си. Всяка мисъл, всяко чувство трябва да е на мястото си. Прави добро на място, почивай на място, мълчи на място – всяко нещо да е на мястото си. Нали пеете песента „Тъги, скърби вдигай, слагай“. Можете ли да ги вдигате? – Не можете. Лесно се пее, мъчно се вдигат. Често аз проверявам тежестта на вашите скърби. Когато някой скърби, аз взимам скръбта му и намирам, че е доста тежка. Казвам: доста тежка е тази скръб, непоносима е заради него. Тази скръб е доста тежка за едно дете. Има скърби, които известни индивиди могат да носят, а други не могат. Същото е и по отношение радостите. Радостите са достъпни за някои, а за други са недостъпни. (– „Нали Господ раздава скърбите и то толкова, колкото могат да се носят?“) Не, ние от лакомия избираме големите страдания. Някои от вас ходят по 10 пъти на ден да хлопат за страдания, без да знаят това. Говорих повече; трябваше да ви кажа: скръбта и радостта са потребни, за да бъдете съвършени – нищо повече. Посейте този орех и той ще ви изясни Истината, ще ви покаже, какво има в него. На работа! Сега вие сте богати, пълни с енергия, но ще внимавате да не давате цялата енергия, която имате, а само от преизобилието, от излишъка. По този начин във вас ще дойде нова енергия отвън. Не трябва да бъдете като онзи банкер, който постоянно складира, забогатява, иска да образува голям капитал, за да се осигури. Не трябва да бъдете като онзи търговец, който с малък капитал прави голям оборот. Вие трябва да бъдете от тези окултни ученици, които правят голям оборот с малки сили. Така, вие ще спечелите повече, отколкото ако разполагате с големи окултни познания, защото големите окултни познания са свързани с големи трудности. Затова именно и напредналите ученици плащат много. Вие трябва да поливате всички ваши семенца. Приложете в действие всички благородни пориви и желания, които имате в живота си, и никога не отлагайте! Кой какъвто план има, нека го приложи. Аз не подразбирам някой глупав план. Не, всеки от вас има добър план. Този ваш план приложете! Каквито благородни идеи имате, не отлагайте, приложете ги! Вие мислите за последствията от тях. Направете опити през тази година, приложете ги без да мислите за последствията. Даже и при най-големите несполуки, които имате, ще сполучите повече, отколкото ако не приложите идеите си. Приложете доброто, което имате във вас! Често младите казват: „Да видим как ще работят старите, че тогава и ние“. Старите пък казват: „Да видим как ще работят младите“. Вие очаквате от старите, а старите очакват от вас. В това отношение всички трябва да работите. Най-напред употребете закона на внушението върху себе си. Внушавайте си и работете! Да кажем, че мнозина се намирате под влияние на мързела. Какво трябва да правите, за да се освободите от него? – Ще си служите със закона на внушението. Ще си кажете: „Утре ще стана в 4 часа!“ Но успите се и станете в 5 часа. На втория ден пак ще си кажете: „Утре ще стана в 4 часа!“ Обаче ставате в четири и половина часа. На третия ден пак ще кажете същото. Ще продължавате така, докато придобиете навик да ставате точно на времето, което искате. Можете да продължавате така 1, 2, 3 месеца, докато добиете навик. Придобиете ли навика, престанете с това упражнение, започнете с друго. И така, всички трябва да работите върху себе си със закона на внушението. Имаш една скръб, кажи си: „Утре скръбта ми ще бъде по-малка“. На втория ден ще кажеш същото; на третия ден пак същото и т.н. Ще си внушаваш така, докато тази скръб се премахне. По този начин скръбта може да се намалява, но може да стане и обратното. Значи чрез закона на внушението може да се привлича радостта, т.е. скръбта може да се превърне в радост – несполуките в живота могат да се превърнат в сполуки. Когато научите закона на внушението и можете да го прилагате целокупно във вашия живот, вие ще имате успех във всичко. Из: „Добро и съвършенство“

Сингам, ако и ти се огледаш – никой не твърди обратното; тъкмо напротив – на тези въпроси, на които е възможно да се отговори – винаги се отговаря. Къде някой, някъде и някога е написал, че е лошо, ако хората задават въпроси, във форумите? Форумите са за това; те са за общуване. За въпроси и за отговори са. Това, че ти наопаки си схванал нещата, е съвсем друг въпрос. Поправи се сам, защото – да отговоря на твой въпрос (стига да е по силите ми, разбира се) – за мен е истинска радост . Така и аз разбирам някои неща, далеч по-пълно и по-добре, та – ползата е и за двама ни, когато ти питаш нещо, което аз (отчасти и донякъде само) знам и затова мога да ти бъда (малко) полезна. Със сигурност, аз също се уча от въпросите, които се задават във форумите (защото вече имах случай да споделя, с всички, тук – колко много неща, всъщност, не знам). Обаче има и нещо друго: уж все държа да отговарям само на въпроси, които са написани грамотно (като твоите, Сингам), защото съм забелязала, че ако това не е така – никак не ми се получава отговорът и винаги ставам "пишман" , че неуместно съм се опитала да помогна на някого, защото само го обърквам повече (понеже няма как да схвана – какво точно има в главата му. Неграмотните хора, по моему, докато не изправят правописа, езика и стила си – са непредсказуеми.) Затова – наистина гледам да внимавам, на кого точно отговарям. Само това е разликата.

Сингам, това са думи, из Словото на Учителя Петър Дънов, касаещи Философията на настоящия момент, които точно отговарят на въпроса ти – как да живееш без материални стремежи. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Ние говорим за Философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Повечето хора се занимават с личната философия. Тя обаче не разрешава въпросите. Ние говорим за Философията на настоящия момент. Разрешавайте ония задачи, които сегашният момент ви носи. Това е достатъчно за вас. – „Ама Кант казал това, Спенсер казал онова.“ – Каквото и да са казали философите, на всички липсва нещо. Когато намерят това, което им липсва, те ще оправят света. Ще кажете, че нещата са непостижими. Колкото е вярно това твърдение, толкова е вярно и обратното, а именно, че нещата са постижими. Това зависи от условията. При известни условия, нещата са непостижими, но при други – те са постижими.“ Из: „Езикът на Природата“

1. Александър, аз разбирам всичко, което ти напишеш. Ясно ми е и те разбирам добре. Ти казваш: "... пишеш хубаво , но?Като прочета първите редове , не виждам смисъл да продължа . Като че ли има противоречия . Може би причината е в мен ?"... Не си само ти, който не разбира какво пиша. Има и други хора, тук, които не разбират написаното, от мен. Според мен, това не е нито за порицание, нито за хвалба. Така е и толкова. Нормално е. Има много хора, които ме разбират, обаче те са на същото ниво на разбиране на света, на което съм и аз, към този момент; затова те ме разбират. И това което съм написала – на тях им е интересно, защото те откриват смисъл, в него; т.е. те правят връзки между нещата там, където ти намираш противоречия. Мисля, че ти трябва да четеш само това, което ти допада, а моите постинги – просто да ги прескачаш; те са за други хора написани. 2. Хората, ако съзнателно не са работили, върху самите себе си; т.е. – ако те не са чели много (Чисти Източници) и не са писали много (имам предвид – дълги години да са работили, върху самите себе си) – имат само един неорганизиран ум, в който цари хаос; "материална каша" – я нарича Учителя. Те, разбира се, не знаят това, защото нямат база, за сравнение и вземат "материалната каша" за "чиста монета". Но човек, когато напредне интелектуално и духовно – сравнява себе си, със самия себе си и чак тогава вижда разликата. (Не е правилно да се сравняваме с други хора.) В този смисъл – това, което вижда един неорганизиран ум, е различно от онова, което вижда един по-зрял ум (и това е на степени на развитието, както всяко нещо, разбира се). Обикновеният човек вижда само низшия човешки порядък на нещата. Но освен низш човешки порядък, има и Висш Божествен Порядък на нещата. Когато писах за виждането на ума, аз имах предвид – умът да е в състояние да види Висшия Божествен Порядък на нещата, за което се иска много предварителна самостоятелна работа – и четене, и писане, и молитва. 3. Казваш, че човек се ражда с любов към Бога – да, така е, но тази любов е само такава, каквато е позната в човешкия порядък на нещата, а не в Божествения; т.е. – това е само половинчатата любов, към Бога, изразена чрез ума, или чрез сърцето. Тази любов към Бога, не е онази Първа Любов, в Божествения порядък, на нещата, за която Писанието, в Откровение 2 глава, казва: "Но имам това против тебе, че си оставил Първата си Любов." Само пълнотата на Първата Любов към Бога, изразена чрез Душата и чрез Духа, имах предвид, когато говорих за Любовта към Бога. А това е съвсем различно разбиране. 2 Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи; 3 и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил. 4 Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. 5 И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш.

Сингам, отговарям на трите абзаца, така: 1. Да, в достатъчно дългосрочен план, винаги отвежда до щастие, до голямо щастие! Защото, със сигурност, намираш онези приятели милионери, за които Учителят говори и които решават всичките ти проблеми. Ти правилно си отговорил на въпроса ми – кои са те. 2. В предходния ми постинг, е написано изрично, че не визирам теб (а обръщението ми е само принципно и е на вниманието на всички пишещи): "Извинявай, Сингам, друг път ще ти обърна внимание, но сега – обръщението ми е към всички и няма нужда някой (а това, със сигурност, не си ти, Сингам), тук, конкретно, да се чувства засегнат, от написаното, защото, целта ми, винаги е била – далеч по-висока, отколкото това, да нараня някого, като омаловажа, или отрека мнението му, което, по презумпция, приемам за вярно, поне точно толкова, колкото е вярно и моето лично мнение." Ти, наистина, си много внимателен, с другите участници, във форума, Сингам. 3. Тук може и да си прав, но може и да не си прав, затова – замислих се и реших да направя запитване, до екипа на сайта, за това – какви са целите и задачите на сайта, към днешна дата. Ако сайтът наистина, по регламент – не е посветен на чистотата на Божествените Идеи, в Учението на Петър Дънов – тогава няма какво да се прави – всеки може свободно да си излива умотворенията и ще бъде прав да не мисли за никаква Чистота на Божествените Идеи. Но тогава – понеже чистотата на това Учение е много важна, за мен, аз ще публикувам само във Фейсбук, за да не стават тук, във форума, недоразумения, че може всякак да се пише (като се смесват низши светски и Висши Божествени Идеи), и че Учителя е казал неща, които изобщо не е мислил да ни казва (защото е искал да ни предпази точно от онези грешки, които ни пречат, в живота, но ние не ги различаваме, защото съзнанието ни не е будно).

Сингам, предлагам ти текст, от беседа на Учителя, по въпроса, който те интересува. Там пише така: "Търсете първо да се запознаете с Бога и с приятели милионери. Не само да се запознаете с тези богати хора, с милионерите, но те трябва да ви обичат. Ако тези ваши приятели са около 20–30 души и ви обичат, няма ли да уредят вашите работи? Ще ги уредят, разбира се. В дадения случай те представят за вас Царството Божие, което търсите." Имам въпрос, към теб, Сингам: Кого има предвид Учителя, под израза: "около 20–30 души приятели-милионери"; кои са те и къде са? Това е много важно да се осъзнае, от всички ни, за да имаме напредък, в разбирането на Словото, което води към Царството Божие. Защото наистина – човек сам не може да да се домогне до Царството Божие, ако няма в своя помощ, точно тези "приятели-милионери" (които представят, за него, Царството Божие и които Учителя има предвид). Но кои са те и къде са? ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Какво е Царството Божие? То е место, дето живеят Великите Души. Като търсите Царството Божие и Неговата Правда, както и всички онези Закони, с които там се оперира, всичко друго ще ви се приложи. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Христос е дошъл на Земята с единствената цел да отвори нов път, едно ново разбиране, едно ново прилагане на бъдещата философия, че роденият от Бога може да види Царството Божие. Щом може да види Царството Божие, той ще може да реши мъчните въпроси, които го спъват. Следователно, за да се родиш [изново], трябва да има някой, който да ти помага. Ти не можеш да се родиш, ако Божият Дух, ако Бог не вземат участие в твоето раждане. Ако не се родиш изново, без това раждане, нищо не можеш да направиш. Следователно, за да видиш Царството Божие, ти трябва да се родиш изново. Това е новото положение: Че само роденият, от Бога, може да види Царството Божие, да види красотата там. ❇ Едното положение: Христос казва: Търсете първо Царството Божие и неговата Правда, а всичко друго [в смисъл: задоволяването на материалните ви нужди от храна, облекло и покрив, над главата] ще ви се приложи. ❇ Другото положение: Ако се не родите изново, няма да видите Царството Божие. Следователно, първо трябва да се родиш изново, а после да търсиш [да видиш] Царството Божие и Неговата Правда, за да ти се приложи всичко. Второто положение е по-лесно – да търсиш Царството Божие и Неговата Правда [но след като вече си си се родил, изново]. [Тоест] За да се родиш [изново, в Царството Божие, докато си още] на Земята, ти трябва да търсиш Царството Божие и Неговата Правда [и в същото време – около 20–30 души "приятели-милионери", представящи, за теб, Царството Божие, да знаят това; да са са около теб и да те обичат]. Тогава всичко друго [храна, облекло и покрив] ще ви се приложи. Сега да ви приведа това на ваш език. Търсете първо да се запознаете с Бога [като си върнете Първата Любов, която е само към Бога] и с приятели милионери. Не само да се запознаете с тези богати хора, с милионерите, но те трябва да ви обичат. Ако тези ваши приятели са около 20–30 души и ви обичат, няма ли да уредят вашите работи? Ще ги уредят, разбира се. В дадения случай, те представят за вас Царството Божие, което търсите. Какво е Царството Божие? То е место, дето живеят Великите Души. Като търсите Царството Божие и Неговата Правда, както и всички онези Закони, с които там се оперира, всичко друго ще ви се приложи. Царството Божие го уподобяват на една държава. Но всяка държава се управлява от разумни Души, от най-добрите Души.“ Из: „Ако се родите изново“

Извинявай, Сингам, друг път ще ти обърна внимание, но сега – обръщението ми е към всички и няма нужда някой (а това, със сигурност, не си ти, Сингам), тук, конкретно, да се чувства засегнат, от написаното, защото, целта ми, винаги е била – далеч по-висока, отколкото това, да нараня някого, като омаловажа, или отрека мнението му, което, по презумпция, приемам за вярно, поне точно толкова, колкото е вярно и моето лично мнение. Обаче – аз съм длъжна да подчертая това, че намеренията ми, във форумите на този сайт – винаги са били чисти (понеже относно обидата, при личностите – никога не се знае, "от кой храст ще изскочи заекът", та тези уговорки за доброжелателност и добронамереност имат смисъл, доколкото разбира се, се счита, че не са фалшиви, защото всяка личност – според себе си, съди. Казано е, и е така: Тит 1:15 "За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.") Сега вече искам да кажа, че ако приемем за отправна точка определени възгледи за Вселената, то ние спокойно можем да кажем, че са безсмислени абсолютно всякакви опити да разграничим каквито и да са Неща, от други Неща, във Вселената, за да можем после да ги свържем в една стройна система, с цел – да се опитаме, отчасти, да ги разберем; т.е. да разберем Всичко, Което Е, от гледна точка на системния подход. Можем да кажем, например, че във Вселената не съществува нищо друго, освен Бог и толкова. Всичко, Което Е, е Бог. Няма Никой Друг и няма нищо друго, освен Бога! И това напълно и окончателно да изчерпва въпроса! Приемаме, че няма никакви Неща и няма никакви разлики, между Нещата, защото няма никакви Неща; няма Дух, няма материя; няма низше; няма Висше; няма спящо съзнание; няма будно съзнание и всичко останало (за което се сетите) – е просто илюзия. Вярно ли е това? Напълно вярно е. Защото Вселената е ментална и Единственият, и Неделим Реален Бог, Който Е – просто "сънува своя сън", казано на човешки език. Това е една от многото валидни гледни точки, в нашето познание (и бих добавила, че просто няма никакви невалидни гледни точки); при това – тя е много полезна гледна точка, за да можем – в нейния контекст – да направим каквото и да е друго изказване и въпреки това, от гледище на разширеното съзнание – всичко да бъде вярно. Обаче (ако, все пак, за тук пишещите, това има значение, защото допустимо е и да няма никакво значение, то) – нека да не забравяме, че тук, точно на това виртуално място, ние всички сме участници във форум "Езотерика", на сайта "Порталът към съзнателен живот", което предполага – преди всичко останало – лоялност само към Учението на Петър Дънов. Това е по условие. Ние сме тук, за да изнесем (пред тези, които не знаят) ползата за Душите ни – точно от възприемането и прилагането на Идеите, които Учителят Петър Дънов е донесъл на Земята. И да предложим това Божествено Учение на българския народ и на всички хора, които биха го припознали, за свое Учение. Нека да изясним, че уважавайки всички останали религии и Учения, и всички останали гледни точки, на всички хора, без абсолютно никакво изключение – Учителят Петър Дънов (от чисто милосърдие и с оглед разширяването на ограничените ни съзнания) – ни е оставил уникална Система за подход към разбирането на Вселената. Тази система; това стройно Ново Учение, съобразено с текущото време – не се натрапва на никого. То е предназначено единствено и само за тези, които доброволно и на драго сърце – биха го приютили, в себе си, по причина, че то резонира с чистотата вътре в тях, като частица от самите тях. И това е един факт. Преди всичко друго, не трябва никога да изпускаме из предвид това, че ние, като личности, боравим само с относителни истини и само с относителни понятия и мнения, които въвеждаме, в главите си, с учебна цел, а всички тези неща са само временни. (Освен Божествените Идеи, разбира се, които са вечни). Но, в общия случай – всичко, което казваме, задължително е обусловено от дадена конкретна гледна точка, отговаряща на текущото развитие на съзнанието ни (която ни е позната и най-близка, към момента), или която най-много отговаря на стремежа ни да разширим съзнанието си, точно в този момент. Понеже Вселената се крепи на Закона на Равновесието – то относно всички Неща, е напълно допустимо да се каже – за всяко едно нещо – че то е точно толкова – "така", колкото и че – "не е така". Зависи – от каква позиция ще го погледнеш. Затова – считам, че е безсмислено, правейки се на "умна", да защитавам която и да е позиция, и която и да е – конкретна гледна точка, защото знам, че те са само функция единствено и само на текущото развитие на съзнанието ми и на произтичащата от това (или изискуемата се, поради спецификата на темата) – адекватна гледна точка. За мен, също така е напълно ясно, че отричайки каквото и да е нещо – аз автоматично го потвърждавам (същото това нещо), в същото време. С което искам да кажа, че въвличайки се в какъвто и да е спор – само бих подчертала невежеството и незрялостта на ума си. Това (подчертавам) – го казвам само за себе си, без да визирам когото и да било другиго. За мен – не е проблем да си призная, че съм и глупава, и невежа. Аз знам, че съм глупава и невежа. Но точно благодарение на това, че знам, че съм глупава и невежа, в духовен план – аз имам възможност да се развивам и да помъдрявам, получавайки помощ, отвсякъде. Но знам също, че това ще бъде – само докато МИСЛЯ, че имам недостиг от знание и от мъдрост. Защото такъв е Законът във Вселената: всички неща възрастват от малкото, към голямото. С което искам само да кажа, че който търси изява във форумите (не за да помага на търсещите помощ и в същото време – за да научи сам нещо, което не знае, а) защото счита себе си за умен и за мъдър – сам е заключил себе си за духовен растеж, като такъв, който вече е "достигнал максимума си". Обаче, едновременно с това, има и друго: аз знам, че всеки човек е прав да мисли както може, към всеки един момент и затова – винаги му отдавам това право (съвсем искрено считам, че всеки е прав да мисли както може, към даден момент). Друг аспект: Мисля, че ние, тук пишещите, точно в този форум – не сме се събрали, за да си съобщим всичко, което си мислим, че знаем, защото някога сме го чули, или прочели, или пък – за да споделим всичко, което ни е хрумнало – просто "ей така", най-вече от скука, а и за да обърнем внимание, например, върху аватара си. Това не е форум за убиване на времето, според мен. Тук се върши сериозна работа, в полза на всички, които четат – и потребители, и най-вече гости. В този дух – искам да кажа, че считам за нормално – ако нямам какво да кажа, относно Учението на Петър Дънов, във форум "Езотерика", на сайта "Порталът към съзнателен живот", изрично посветен на Учителя Петър Дънов (а нямам какво да кажа, защото, примерно – не познавам това Учение, или пък това Учение просто не ме интересува, засега, но все пак – съм малко любопитна) – въпрос на учтивост е, да не си давам мнението, точно тук, а присъствайки във форума – да си мълча, от уважение към този Велик (макар и непознат, за мен), Свят Дух Беинса Дуно, а също и от уважение, към себе си – като към едно малко Нещо, което иска да се повдигне и да разбере нещо полезно, в повече. Защото тук; на това виртуално място, във фокуса на нашите разисквания стои само Учителят Петър Дънов; стои точно Неговият Дух и точно Неговото Учение за Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Така мисля. Тук сме, за да си помагаме в усвояването точно на Учението, което Духът Беинса Дуно донесе на Земята. Обаче ние, понеже в себе си, си мислим, че сме материя – само затова имаме затруднения, с възприемането и прилагането на това Божествено Учение, което получихме като Дар, от Небето, чрез Учителя. И защото Духът помага на Дух и материята помага на материя, ако мислехме, че сме Дух – щяхме да получим помощ и щяхме по-бързо да напредваме, в Духовното Учение на Любовта, в полза на всички българи. Защото не е все едно – какво мислим, но – това, което мислим – (образно казано) точно то се качва на гърба ни и започва да ни командва. Ако не беше така – аз, лично, не бих написала абсолютно нищо, в този форум; нито пък бих държала да посещавам точно този сайт. Сега, някой си мислел, защото бил прочел някъде, че нямало разлика, между Дух и материя (това е нещо елементарно и зависи само от гледната точка) и бърза да ни го съобщи. Прав е, разбира се, за себе си – да мисли каквото пожелае – обаче не и да го публикува тук, където се стремим към Чистота на Идеите на Учението на Дънов и в този смисъл, се приема за вярно – точно обратното, а именно, че Духът и материята са полюси (подчертавам: просто защото гледната точка, е различна). Трябва ли да се спори, за това? Ние не сме тук, за да обсъждаме всички и всякакви възможни и допустими гледни точки (като преливаме от пусто, в празно, противопоставяйки ги една на друга); има си други подходящи виртуални места, за тази цел. Не защото всички останали Учения, вкл. религиозни, научни и пр. доктрини за Вселената – са погрешни и безполезни. Тъкмо напротив – всички те са добри, за своите последователи; полезни са за развитие на съзнанието на техните изследователи, почитатели и следовници. Всяка религия, научна доктрина, учение, или философска теория – неслучайно си има поддръжници. И всяко нещо е добро, и наистина няма нищо излишно, под Слънцето (погледнато, разбира се, пак – от една определена, недуална, гледна точка). И пак, в тази връзка – всяко изказано мнение е добро; напълно приемливо е, обаче – въпросът е друг: Тук, точно в този форум, посветен на Учението на Петър Дънов, ли му е мястото, да твърдим неща (повтарям – безспорно имащи място, като мнения на умни хора, но) публикуването на които не е на място, в този форум, защото те нямат нищо общо, с Учението на Петър Дънов, или пък се стремят да го дискредитират? Няма ли други платформи, в Интернет, за тези личности, които не се интересуват от Учението на Петър Дънов, където всеки, от тях, може да си намери съмишленици (според своя вкус и текущи възгледи) и в такава среда – свободно да разгърне целия си потенциал, за да бъде в помощ на тези, които мислят приблизително като него и които биха имали нужда да бъдат насърчени, в дадената конкретна насока? Защото казахме, че нищо не е излишно, но ако то не е на мястото си – задължително възниква дисхармония. Спорът, например, е такава дисхармония. Спорят само такива хора, които не могат да мислят и да чувстват правилно (т.е. от гледна точка на ДОБРОТО за всички) и затова – те просто нямат какво полезно да ни кажат, обаче държат да се покажат, че са егоисти (т.е. духовно слепи хора, каквито са всички егоисти), които държат само на своето мнение и че от своята позиция – са винаги готови – "да прегазят" всяко друго становище, което не ги интересува, към даден момент. Тотално невежество е да се мисли, че "истината се ражда в спора". Това е кощунство (но не от гледна точка на самонадеяния незрял ум, а) от гледна точка на Висшия Разум.

Въпрос: "Къде според вас е границата между материален и духовен стремеж и има ли въобще такава граница?" Сингам, според мен – ако човек вижда (вътрешно, в ума си, по причина, че там вече има духовна Светлина, придобита благодарение на Любовта САМО към Бога); т.е. ако самият човек разграничава материален от духовен стремеж – значи, че за самия него – има разлика. Ако не я вижда тази разлика, то – колкото и да му се обяснява (външно) – къде е тази разлика (и че тя е в посоките на двата стремежа, и че тези две посоки са напълно противоположни, една на друга) – нещата винаги ще останат и не дообяснени, и неразбрани. Причината е тъмнината, в ума. Защото – Светлина, в ума, не се дава, ако човек, изрично, не се стреми да си възвърне Първата Любов, която е САМО към Бога. Любовта и духовната Светлина (наречена Виделина) вървят заедно. Това е причината, поради която много хора се оплакват, че четат Словото, а нищо не могат да запомнят. То е защото – няма Виделина, в ума им, а пък Виделина няма, защото човекът няма стремеж – най-напред и преди всичко друго – да си възвърне онази Първа Любов, която е САМО към Бога. Тази Първа Любов, САМО към Бога, която е била изначално в Рая (още преди грехопадението; тогава не е имало други хора) е от изключителна важност, за да стартира процесът на духовното растене и развитие и това е началото на връщането на Душата "у Дома". Защото Любовта към ближния – идва само като последица от онази Първа Любов, която е САМО към Бога и се дава пак от Бога; т.е. човек не може сам да я произведе тази Любов към ближния; тя е ДАР. Любов към ближния се дава, когато първо човек обича САМО Бога и само при това условие идва и Светлината, и Любовта към ближния. Това не се разбира от християните; т.е. – те не разбират, че наистина е вярно, казаното в Римляни 11:36 " всичко е от Него, чрез Него и за Него." Затова – мисля, че всеки е в правото си – сам да реши – как стои въпросът с материалния стремеж и с духовния стремеж, и с разликата, между тях, лично за него (но да не натрапва на другите своето лично разбиране). Много е важно – всяко едно мнение да бъде уважено и да получи своето подобаващо място (в контекста на относителната истинност на всички мнения, по темата). Защото това са различни гледни точки, които само ЗАЕДНО, могат да дадат израз на оная свобода, на зачитането на която можем да се радваме, като равнопоставени участници, в този (пък и в който и да е друг) форум. Това е отношението, на което Учителят е искал да ни научи: преди всичко друго – да се научим да се почитаме, един другиго. Като обмислях отговора си, стори ми се важно това, че човек най-напред трябва да реши, сам за себе си – доколко е важно, за самия него, съзнанието му да бъде будно, или обратно – съзнанието му да спи. Иде реч само за Божественото му Съзнание; т.е. за Висшата му Душа и за Духа му. Както знаем, човек е двойно Същество – и низше материално (ум и сърце), и Висше Духовно (Дух и Душа). Когато материалното същество (т.е. низшето его), в човека, е в силата си – казваме, че Духовното му Същество (образно казано) спи. Това не е лошо. Има някои задачи в Плана на текущата инкарнация, които трябва да се решат точно в такива условия. Естествено е, че при доминирането на материалното същество; т.е. на низшето его, в човека, то ще има и своите съответни материални стремежи. И защо трябва да ги отричаме? Те са на мястото си. При удовлетворяването на своите материални стремежи, низшето его трупа онзи ценен груб материал, наречен "житейски опит", който после ще бъде обработен и префинен от Висшата Душа, когато Тя (образно казано) се събуди, в случай, че Инкарнационният ѝ План е такъв. Може и да не е такъв; лошо няма. Може някой човек цял живот да е зает с удовлетворяване на материалните си стремежи и има много хора, които тъкмо това правят. Редно ли е да ги осъждаме? Не. Това не е наша работа. Достатъчно е, че те са чули, че освен материален стремеж, човек може да се откаже от него и да придобие духовен стремеж, ако времето за това е дошло. Но ако понятието "духовен стремеж" – не резонира вътре в хората така, че да ги заинтересува (отвътре) и те самите – не поискат да научават все повече и повече, за духовния стремеж (който, в началото, може и да не е чист духовен стремеж към Първо-Любовта на Бога, а да е "псевдо-духовен" стремеж – когато касае низшите материални човешки светове на мислите и на емоциите), то – всякакви външни опити – чистият духовен стремеж – да бъде поставен на фокус, са обречени на провал. Защо? – Опитайте се да обясните Питагоровата теорема на канарчето, което подскача в кафеза си. За него са важни хранилката и поилката, независимо от това, че то вече си ги има осигурени, без да се труди, за тях. Обаче човекът-канарче не мисли, че в крайна сметка – "хранилката и поилката" се дават даром, от Бога, а счита, че сам той е факторът, от когото зависи да бъде жив; т.е. да бъде нахранен и напоен. Това е наистина много тежка заблуда и даже стиховете от Библията, които категорично го потвърждават, не помагат; трябват много по-дълбоки знания, за да бъде човек спокоен, по въпроса за прехраната си. Но все пак, за всеки случай, ще цитирам тук Лука, 12 глава, където Исус поучава народа, така: 15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. 16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. 17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. 18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. 19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. 20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? 21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога. 22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете. 23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото. 24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците! 25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? 26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго? 27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях. 28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери! 29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; 30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това. 31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави. 32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството. 33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда. 34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени; 36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа. 37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи. Всичко опира до адекватното развитие на определени мозъчни центрове, в главата на човека, които да могат да "прихванат" съответната информация, от Невидимия Свят и тя да бъде поставена на фокус, (обаче само) като желана и важна, за самия него, в текущия момент. Важно е да се знае, че материалният и духовният стремежи имат напълно противоположни посоки; т.е. не можеш, едновременно да имаш и материален и духовен стремеж (но можеш цял живот да се заблуждаваш, че е възможно да ги съвместиш; много религиозни хора и хора интелектуалци – са в това положение да мислят, че са "духовни", докато, все още, не са овладели /или – не са се очистили – от користолюбието и от егоизма си). Духовност и користолюбие са несъвместими. Защото материалният стремеж е насочен надолу; към центъра на Земята; към гъстата материя и към задоволяване на низшето себе; т.е. в полза на благото само на отделната личност (и на семейство, и приятели). Докато духовният стремеж е насочен нагоре – към центъра на Слънцето; към Христос; към Единството и в полза на благото на Цялото. (Оттук можеш да си направиш извод, Сингам – какъв е стремежът на "дядо Добри, който живее много скромно, но събира пари за църкви (пак материален стремеж)" → за своя изгода и за своя прослава ли събира той парите за църкви, или – защото вярва, че по този начин служи на Бога и че работата му е безкористна (т.е. тя е в полза само на ближните и без каквато и да е лична облага за самия дядо Добри). Аз не си давам мнението, по този въпрос; не е моя работа, но считам, че ако няма користолюбиво отношение, в тази работа и няма осъзнато намерение за лична облага – като някакво показно изтъкване на личността, например – стремежът не е материален, както и да изглежда, някому, отвън. Всичко е в отношенията и намеренията ни; ние сме Духове.) Защо му е на човека – духовен стремеж? Защото самият Истински Човек е Дух. А Духът само "се облича" в материя; в тяло, което е временно, докато самият Дух е вечен. Материалното тяло е само нещо като превозно средство на Духа. Добре е да се знае, че Материята и Духът са двата различни полюса; Материята и Духът се противопоставят един на друг. Чрез духовния стремеж, Висшето Съзнание (Душа и Дух) се пробуждат и променят, издъно, живота на човека. В смисъл такъв – човекът, под влияние на пробудената си Висша Душа – в началото – постепенно (и без каквото и да е външно насилие, а само от добро желание) променя изцяло ценностната си система и пренарежда приоритетите си, докато на един по-късен етап – вече се научава изцяло да живее в настоящия момент (т.е. извън времето и пространството), под водителството на Вътрешния си Ръководител. Учителят Петър Дънов е този, който е преподавал на учениците си, в окултната Школа – Философията на настоящия момент и със сигурност, някои от тях са го разбрали и вероятно са приложили това. Исус е живеел в настоящия момент, ето така: Йоан 14:10 "Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела." Точно Философията на Настоящия момент е тази, която отговаря на въпросите ти: "Как да живея без материални стремежи? Какво значи живот без материални стремежи?" – Това е когато си вътрешно готов и го желаеш, с радост – да обърнеш посоката на живота си (образно казано) на 180 градуса, защото си разбрал, че си Висше Съзнание; т.е. – Душа / Дух (а не си тяло; не си низше его; материя), обаче се движиш в "грешната" за Духовете посока, тъй като искаш да се върнеш "у Дома". А Домът на Духа е Божието Царство, което е в посока, обратна на тази на задоволяването на материалните желания. Ти трябва изцяло да се опреш на вярата си, че си Висша Душа / Дух и да знаеш, че винаги си (невидимо) воден, в живота си, макар и да не го съзнаваш, все още. Затова – за тебе, като Висша Душа / Дух – са важни не материалните неща, а по-скоро чистите намерения и безкористните отношения, към нещата, в света, защото потребното за тялото – ти ще го получиш, тъй като Бог го е обещал. Да живееш без материални стремежи означава, да решаваш само задачите, които настоящият момент ти носи. Обаче – тук презумпцията е, че предварително вече си създал толкова здрава връзка с Бога, че можеш напълно да Му се довериш. А за това – само вярата ти – не стига. Нужно е вътрешно знание за живота, което идва – едва когато Любовта ти САМО към Бога е предизвикала онази съвсем Нова Светлина, в ума ти, посредством която ти можеш да виждаш нещата в Божествения Свят ясно и да си сигурен, че те са така прекрасни, сигурни и безопасни и то – без всякакво колебание. И това е – защото си сменил посоката на стремежа си и от материален, той е станал духовен. Докато стремежът ти е бил материален – ти си бил с гръб към Бога, а сега, посредством духовния си стремеж – ти си обърнал лицето си, към Бога и така – Виделината, за теб – се увеличава все повече и повече. Давам си сметка, че това не може да се обясни; казано е в 1 Коринтяни 2:14 "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно." Значи, накратко казано – посредством духовния стремеж, у човека се пробужда Висшето Съзнание и това води до кардинални промени, в живота му. Но не изведнъж, а постепенно. Не знам доколко бях ясна, за теб, Сингам, но истината е, че поне се опитах. Извадила съм доста неща от беседите, за теб, но в този постинг няма да ги публикувам, за да не ти дойде в повече материалът за обмисляне. Защото, в случай, че те интересуват, тези неща са много важни и освен това – трябва време и търпение, за да се разберат, но най-важното, от всичко, е – човек да си върне първата Любов, която е САМО към Бога, за да се "запали" Светлината, в ума му и така САМ да почне да вижда ясно – за какво иде реч в Чистите Източници. В обратния случай (понеже няма база за сравнение), човек, по неволя, взема за светлина – онази тъмнина, която обикновените хора си разменят един, с друг, като така се заразяват с низши мисли (от които, все някога, ще трябва да се изчистят, защото тези низши мисли и чувства – полепват като кал, в умовете и в сърцата им, и така им пречат – да имат ясна представа за Божествения Порядък на Нещата).

За колизията и синхронът – ТЯЛО (гъста материя) / ДУХ: Като духовна инкарнация на Земята, вие ставате ЕДНОВРЕМЕННО и ♡ материално същество (това е низшият ви аз; т.е. земната ви личност на мъж, или на жена, известна като его, и разбира се – си оставате), и ♡ Духовно Същество (това е Висшият ви Аз, наречен от религията Душа; Дух; Бог; Христос). Как да съвместите и да БАЛАНСИРАТЕ низшия и Висшия си Аз-ове, в съзнанието си, е въпросът с повишена трудност, отговорът на който – изисква цялото ви време и внимание, докато сте тук, на Земята. Вие затова сте тук, за да решите тази задача. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Работете над себе си, за да промените своя вътрешен (Невидим) свят; т.е. – да промените своите мисли, чувства и постъпки, които са истинската причина за вашето недоволство от външния (т.е. от видимия) свят. Не обвинявайте други хора за нещастието си, защото другите хора нямат нищо общо с нещастието ви, даже и в случаите, когато това, наистина, ви изглежда "очевидно". Особено тогава, в такива случаи – упреците към другите, са само белег, за вас, че вие самите имате още много да се учите в житейското училище на планетата Земя. Вие точно за това сте влезли в това физическо ТЯЛО (което е само ваше превозно средство)... В своята най-дълбока Същност, вие сте ДУХЪТ, който събира ОПИТ, а НЕ ТЯЛОТО, което страда (просто ЗАЩОТО НЕ РАЗБИРА РАБОТАТА НА ДУХА). Не чакайте момента на смъртта си, за да се убедите в това. Сега му е времето. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Гай Финли: "ПРИЧИНАТА да сме недоволни и НЕЩАСТНИ е НЕ СЪБИТИЕТО, а нашата РЕАКЦИЯ, спрямо него. Трябва да се научите ▲ да НЕ разсъждавате с термини като начало и край, успех и провал, и да започнете да се отнасяте към всичко, в живота си, ▲ като към ОПИТ, от който може да се извлече ПОУКА, ▲ а не като към опит, който доказва, или отхвърля нещо. Цялото ни нещастие е заключено в представата ни за това КОИ СМЕ НИЕ и КАК БИ ТРЯБВАЛО да се отнася, към нас, животът. ♡ Ако спечелите богатствата на света, ще придобиете само неговите временни блага, ♡ но ако станете ГОСПОДАРИ на СВЕТА, ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ [а това са мислите, чувствата и постъпките ви], ще се сдобиете с вечно богатство. Не условията, в които се намираме, определят какво трябва да направим, за да се освободим [от капана на материалното ТЯЛО, което потиска и налага своя диктат над ДУХА, който, де факто сме, макар и външно да ни изглежда, че сме ТЯЛОТО]... Вярно е точно обратното: РАБОТЕЙКИ НАД СЕБЕ СИ [за да придобием НОВО РАЗБИРАНЕ за нещата], ние всъщност променяме условията, в които се намираме, каквито и да са те." тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Всичко [отрицателно], което сега съществува във вашия ум, е отживяло своя век. Това са преживелици на една далечна култура. И вие трябва да кажете сбогом на вашето минало. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Не искам вие да плачете. Плач и роптание, това е едно и също нещо. Който плаче, той роптае, това са отрицателни черти, които са отживели своя век. Всичко [отрицателно], което сега съществува във вашия ум, е отживяло своя век. Това са преживелици на една далечна култура. И вие трябва да кажете сбогом на вашето минало. Да допуснем сега, че вие отивате на Небето и сте се вкиснали от всички стари системи. Като отидете на Небето, какво ще разправяте? Мислите ли, че там ще ви слушат, като разправяте за всяка отрицателна черта, на Земята? Като влезете в Невидимия Свят; в тяхната школа, там ще ви кажат: „Братко, забрави всичко туй“. И всичко трябва да се забрави. Писанието казва: „Всичко трябва да се заличи и да дойде Новата епоха, в която ще започне истинското знание, което сега иде в света“.“ Из: „Положителни и отрицателни сили в Природата - 1922 г.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Вие винаги трябва да следвате идеята за РАВНОВЕСИЕ, благодарност, благоволение, признателност и трябва винаги да отделяте време за това да бъдете наистина автентични, да не маскирате тревожността си като радостна възбуда, да не носите товара на определения, които се страхувате да разгледате, защото се страхувате, че тези отрицателни убеждения, всъщност са верни. Аз ви гарантирам, че те няма никога да бъдат верни! Защото ВИЕ СТЕ СЪВМЕСТЕН ТВОРЕЦ, вие сте направени по образа на Творението, вие сте това, което придава смисъл на живота, вие сте отражението на „Всичко, което е”, което изследва уникалната си същност. И тази идея за вашия изключителен живот и за автентичността, е основана изцяло на понятието за вашата уникална перспектива. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Башар: "Творението никога няма да ви противоречи, никога! Извън неговата Природа е да направи това; то може само да ви подкрепи – безусловно - в това, което кажете, че е вашата истина, в това, което кажете, че е вярно за вас [към даден текущ момент], ако наистина е вярно и в съответствие с уникалната ви вибрационна честота. Винаги когато живеете един изключителен живот, вие винаги трябва да следвате идеята за РАВНОВЕСИЕ, благодарност, благоволение, признателност и трябва винаги да отделяте време за това да бъдете наистина автентични, да не маскирате тревожността си като радостна възбуда, да не носите товара на определения, които се страхувате да разгледате, защото се страхувате, че ако се впуснете надълбоко, за да изследвате тези отрицателни убеждения, които може да имате относно себе си ... Много от вас може би се страхуват прекалено, че могат да открият, че тези отрицателни убеждения, всъщност са верни. Аз ви гарантирам, че те няма никога да бъдат верни! Те няма никога да бъдат верни! Защото ВИЕ СТЕ СЪВМЕСТЕН ТВОРЕЦ; вие сте направени по образа на Творението, вие сте това, което придава смисъл на живота, вие сте отражението на „Всичко, което е”, което изследва уникалната си същност. И тази идея за вашия изключителен живот и за автентичността, е основана изцяло на понятието за вашата уникална перспектива. [Отрицателните убеждения, които може да имаме, относно себе си – никога не могат да бъдат верни, защото това би означавало – Великото Цяло да отрича Самото Себе Си, тъй като всеки, от нас, е негова уникална Гледна Точка, която – по дефиниция – няма как да бъде негативна. „Когато разгръщате своето съзнание, вие ще срещате повече отрицателна енергия, не по-малко. Това е, защото постигате повече съответствие с „Всичко, което е”, което е „всичко, което е”, което включва всичко положително и всичко отрицателно. Но само защото чувствате по-голяма част от Всичко, това не означава, че трябва да се страхувате, че по някакъв начин то ще ви контролира. Трябва само да приемете, че отрицателното е еднакво валидно с положителното, за да може след това да изберете, каквото предпочитате. Всичко се свежда до признание и допускане, и равенство, и равновесие. Обстоятелствата нямат значение. Само моето състояние на съзнанието има значение. Обстоятелствата всъщност не пораждат определено състояние. Състоянието генерира обстоятелствата.“ Всяко нещо се състои от три елемента – положителен, отрицателен и неутрален компонент (неутралното – това е спойката / т.е. *връзката-на-безусловната-Любов*, която не е поляризирана. В смисъл – безусловната Любов – безусловно приема и припознава – и "положителното", и "отрицателното"; т.е. Тя еднакво отдава правото на всички състояния на съзнанието и на всички ситуации – да съществуват, в живота, и поддържа всичко, в РАВНОВЕСИЕ). В Новата Епоха ще започне Истинското знание, което сега иде в света.] Всеки един от вас е единствен по рода си и винаги ще бъде единствен по рода си. И независимо с колко други едновременни свои въплъщения ще установявате връзка от настоящето, те винаги ще бъдат един от вас; вие винаги ще имате само този единствен живот, който да изживеете като себе си. Така че го изживейте напълно, позволете му да бъде това, което сте го проектирали да бъде, работете в хармония, работете в съзвучие с Висшия си разум, защото вашата Душа, в определен смисъл, се е издигнала нагоре, като двойственост и като триединство, като е създала разделението на нефизически Висш разум и на Физически ум и Равновесната точка, помежду им. Вие функционирате ЕДНОВРЕМЕННО на всички тези три равнища и позволявате съществуването на БАЛАНС, между двете, и позволявате осъществяването на плавна връзка между Физическия ум и Висшия разум, за да може всеки от тях да върши работата, за която е предназначен, за да се подкрепят и отразяват взаимно това, което сте създадени да подкрепяте и отразявате, за да функционирате като ЦЯЛОСТНО СЪЩЕСТВО, като своята автентична Същност, като своята изключителна Същност." Из: "Да живееш изключителен живот"

Който ви обича, ще знаете, че Бог, чрез него, ви обича. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Вчера се разговарях с една млада сестра за Любовта, за еднообразието в живота. И сега говоря на нея. Обръщам вниманието ѝ на нейното особено разбиране, на нейната особена философия. Казвам ѝ, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро. Същото се отнася и до любовта към Бога. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. По това ще познаете и Бога и човека. Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на Душата си. Пази чистотата на своя език. Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си! Не се осъждайте! “ Из: „Главните точки“ Петър Дънов – Учителя, за ПЪТЯ на ИСТИНСКОТО ВЪТРЕШНО РАЗБИРАНЕ: „Като работиш, ще знаеш, че всички обкръжаващи са също така страдащи, като тебе. Ще кажеш, че те не разбират. - Не, и те са на същия уровен, като тебе; и те имат същите мъчнотии, като твоите. Пожелай им доброто, за да дойде благословението и върху тебе, и върху тях. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ▲ Само един начин има да намериш Бога - изучаване на Словото Божие. ▲ Човек трябва да бъде благодарен от живота, каквото и да му се случи. ▲ Винаги да работи, без да роптае. ▲ Животът е велик, разумен процес. ▲ Като работиш, ще знаеш, че всички обкръжаващи са също така страдащи, като тебе. ▲ Ще кажеш, че те не разбират. - Не, и те са на същия уровен, като тебе; и те имат същите мъчнотии, като твоите. ▲ Пожелай им доброто, за да дойде благословението и върху тебе, и върху тях. ▲ Този е ПЪТЯТ на ИСТИНСКОТО ВЪТРЕШНО РАЗБИРАНЕ.“ Из: "Истински поклонници"

Чистота, търпение, Сила на Духа, снизхождение, опрощение, отсъствие на гняв, дух на служене, саможертва, Любов към всички. Това са знаците, които показват, че напредваш в [Словото] и приближаваш Бога. Светът вече не те привлича, нито обектите на сетивата. Ставаш без желания, без страх, без "аз" и "моето". Привързаността към тялото постепенно се стопява. Понятия като "моята съпруга", "моят син", "моята къща", вече ти стават чужди. Чувстваш, че всичко това са все проявления на Бога. Виждаш Бог във всичко. Тялото и умът олекват. Чувстваш се весел и щастлив. Името на Бога е винаги на устата ти. Умът е винаги съсредоточен върху сплетените в лотос крака на Бога, той винаги създава и вижда образа на Бога. Действително ще почувстваш как от Бога към теб протичат чистота, светлина, блаженство, знание и Божествена Любов, които изпълват сърцето ти. Нямаш телесно съзнание. Дори ако имаш такова, то ще бъде във формата на умствени задръжки. Пияницата може да не осъзнава, че има набедрена препаска. Той просто усеща, че нещо се ветрее около тялото му. Така усещаш и тялото си - все едно нещо се е прилепило към теб като хлабава дреха, или хлабави обувки. Сексът не те привлича повече. Забравил сте за него. Жените ти изглеждат като проявления на Бога. За теб парите и златото са това, което са и камъните. Силно обичаш всички същества. Напълно си освободен от страсти, алчност, ревност, гордост, заблуди и пр. Умът ти е спокоен дори когато те обиждат, бият или преследват. Причината това да не те безпокои е, че черпиш огромна духовна сила от Вътрешното си Аз - т.е. от Бога. Болка или радост, успех или провал, чест или безчестие, уважение или неуважение, печалба или загуба - те са все едно за теб. Дори на сън, си в единение с Бога и нищо светско не те безпокои. В началото ще разговаряш с Бога. Ще го видиш във физическа форма. Когато съзнанието ти стане Космично, разговарянето ще престане. Ще се радваш на езика на тишината - на езика на сърцето. От вайкари (говоренето със звук) ще преминеш към фини форми на звуци и в крайна сметка ще достигнеш беззвучния Омкара - беззвучния Брахман. Безстрастие, разграничение, ведрост, въздържание, еднонасоченост на ума, ахимса, сатям, чистота, търпение, Сила на Духа, снизхождение, опрощение, отсъствие на гняв, дух на служене, саможертва, Любов към всички - това са обичайните ти качества." Из книгата: "Медитация и мантри" на Свами Вишну Девананда Линк за изтегляне – тук

Трябва винаги да помним, че единствено и само ние сме тези, които ПОСТАВЯМЕ ЕТИКЕТ върху това, което преживяваме, в момента. Затова, фокусирането трябва да бъде само върху нас самите и върху нашите преживявания, а не върху човека, за който сме си въобразили, че ни предизвиква и създава, у нас, дискомфорт на отрицателни емоции, защото, погледнато от една по-висша гледна точка – никой външен човек – няма нищо общо – с нашето лично неумение (т.е. с нашето невежество) – понякога, с години, да не съумеем да трансформираме известни наши негативни състояния, което – в крайна сметка – може и да ни разболее, физически. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ EvoLife.bg "Платформа за еволюцията на живота": „Страх, завист, гняв, злоба и ревност – едни от най-отвратителните [състояния], в душата на всеки човек. Когато ги забележиш в себе си, не се обръщай с погнуса – Природата не създава непотребни неща. Може би ще успееш да използваш енергията на тези емоции и да заредиш с нея най-прекрасната си мечта! На всеки от нас се е случвало в определени етапи от живота си да изпитва деструктивни чувства на завист, злоба, гняв, омраза, ревност. След като активния момент на преживяването ни отмине, обикновено човек се чувства изтощен, с чувство на вина, с горчилка в устата, като израз на физически реакции, очите парят, ръцете могат да потрепват, налице е сърцебиене, световъртеж и др. Всичко това показва, как тези емоции в проявите си изчерпват нашия организъм. За съжаление тяхната поява не е еднократна, а времетраенето им може да варира от няколко минути, до месеци и години. Тези непрекъснати вътрешни атаки неминуемо в един момент ще доведат до отключване на някакво заболяване – физическо и/или психическо. Завистта и злобата, омразата и ревността ни изсмукват в буквалния смисъл на думата, изпиват енергията ни и след тяхното преживяване ние се чувстваме крайно изморени, изтощени, замаяни. Всичко това показва, че тези чувства представляват енергия, която в този случай е деструктивна. Или по-точно казано ние използваме енергията си по деструктивен начин, тъй като в нашия организъм няма два вида енергия. Ци е само един вид, тя се заражда в първа чакра и протича по енергийните канали и меридиани на тялото достигайки главата. Там Ци прави завой и се връща отново в първа чакра. Именно в главата, достигайки мозъка и активирайки ума, ние поставяме етикет върху това, което преживяваме, в момента. Енергията е една и съща нейните наименования са различни. В зависимост от стимула, който е предизвикал форсираното протичане на Ци в организма, достигайки главата ние я етикетираме като: злоба, завист, любов, ревност, омраза, страх, гняв. Стимула активирайки интензивното форсиране на Ци е обекта или субекта от околната среда, който се явява някакъв дразнител предизвикващ положителните или отрицателни емоции. Обикновено са ни учили в такива моменти да проявим самоконтрол, но това не е най-доброто, което можем да направим, тъй като по този начин потискаме протичането на Ци, като използваме волята си. Потискането на Ци, чрез контрола и волята е възможно, но не за дълъг период от време, тъй като тя /енергията/ е мощна, жизнена, движеща сила, която в един момент ще преодолее нашите усилия и ще се отприщи с цялата си мощ. Тогава можем да преживеем панически атаки /силни пристъпи на страх/, тревожност, фобии, разрушителен гняв и необоснована агресия, които на пръв поглед нямат конкретна причина за възникването си, сякаш се появяват ей така от нищото. И наистина причина няма, но има натрупване на енергия, която няма къде да отиде, не е трансформирана и отработена. Разсъждавайки по този начин, ние разбираме, че изразходването на жизнената ни енергия за преживяване на деструктивни емоции като злоба и завист е крайно нездравословно, разрушително за организма . С едно изречение отрицателните емоции използват и изхабяват вътрешни ресурси, от които ние имаме нужда както за поддържането на тялото и ума си в добра форма и кондиция, така и за активното ни участие в семейния, професионален и социален живот на обществото. Терапевтичното предложение за трансформиране на деструктивните чувства, които ни обладават понякога е следното. Присъствайте изцяло и съзнателно в емоцията, която ви е обхванала в момента, насочете цялото си внимание към нея, концентрирайте се в преживяването, опитайте се да го увеличите. Вместо да използвате волята си и самоконтрола, за да потискате, опитайте обратния вариант, форсирайте. Когато енергията Ци е достигнала мозъка и вие поставяте етикета например „завист” , „злоба”, „ревност”, „гняв” веднага след първото етикетиране, поставете друго обозначение. Нека да наречем този етикет „динамична сила”, „динамо”, „жизненост”. Може да изберете и своя дума, но нека тя да бъде позитивна и конструктивна. Идеята е в това, че енергията е една и съща, различни са етикетите, които ние поставяме върху емоциите, които ни завладяват. Тоест Ци не може да бъде добра или лоша, зла или любяща, завистлива или хуманна, ревнива или любяща. Ци просто Е Енергия без положителна или отрицателна окраска. Украсяването и обозначаването и става чрез логически вериги в ума. А тези логически вериги не винаги са правилни, те представляват модели на поведение, на мислене, на чувстване, на реакции, шаблони и етикети, които са ни втълпени по един или друг начин от семейство, общество, наследственост и т.н. Следователно подлежат на реорганизация. И така разбирайки, че ние не сме безпомощни пионки, жертви на бушуващите в нас емоции, можем да ги осъзнаем, разберем и приемем като позитивни, градивни сили в нашия организъм. Сменяйки етикетите злоба и завист с етикет „динамична сила” ние разбираме, че в момента разполагаме с мощно средство, което можем да използваме по конструктивен начин. Избора какво да правим е наш. Можем да спортуваме, да работим в градината, да направим основно почистване на жилището си, да отидем на разходка или преход в планината, да пишем и да творим. Осъзнавайки, че в момента разполагаме с форсирана жизнена енергия, която не трябва да подтискаме ние я влагаме в градивна, активна дейност. Вие разбира се бихте могли да кажете: „Но дявол да го вземе, аз наистина завиждам, ревнувам, изпитвам гняв, злоба!” Да наистина изпитвате тези чувства, това е факт, но осъзнаването, че те са предизвикани и съществуват благодарение на жизнената енергия Ци във вас ви дава възможност да ги транформирате позитивно и да ги използвате в своя полза, вместо да ставате пионка в стихията на тези емоции, което в крайна сметка ще доведе до пълно изтощение и заболяване. Моята лична мъдрост в тези случаи гласи следното: „Злобата, завистта, омразата, гневът, ревността изхабяват вътрешните ми ресурси от енергия, жизненост, здраве и сила. И поради тази причина не си заслужава да потъвам в техния стихиен вихър. Трансформацията им в динамична, градивна сила ми дава възможност да превърна унищожителните емоции в здраве, радост, обич и щастие. „ Както видяхте в цялата статия никъде не споменах обекта или субекта, предизвикващ тези емоции, освен като стимул, който ги създава. Това трябва да ви подскаже, че въпросният стимул – няма нищо общо с нашите вътрешни енергийни процеси. От което следва, че фокусирането трябва да бъде върху нас самите и върху нашите преживявания, а не върху външния фактор, за който сме си въобразили, че ни предизвиква, създавайки у нас деградивни емоционални сили.“ Трансформиране на отрицателни емоции

Всяко нещо, се състои от три елемента – положителен, отрицателен и неутрален компонент (неутралното – това е спойката / т.е. *връзката-на-безусловната-Любов*, която не е поляризирана. В смисъл – безусловната Любов – безусловно приема и припознава – и "положителното", и "отрицателното"; т.е. Тя еднакво отдава правото на всички Същества и поддържа всичко, в равновесие. „Някога човек отдава правото на силния, някога - на слабия, а някога - на всички Същества. В последния случай, той живее в Божествения свят.“ П. Дънов ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ К: „Вашият ограничителен имплант – е отговорен за двуизмерното ви мислене, но – надарените с равновесие – трябва отдавна да са били в състояние – да се справят с тази задача.” ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Как да бъдем безусловно позитивни, в света... (Или – как да преодолеем ограничението на импланта): Съществува феноменът – линейно време и съответното му – линейно, биологично съзнание, на низшия човешки порядък, на Земята. Това е днешното ограничено човешко его-съзнание. То мисли – въз основа на само една гледна точка и се придвижва, последователно, от точка, в точка, в течение на времето. Затова е ограничено. Алтернатива на линейното време е – холографското, или нелокализирано, космическо време. А алтернатива на линейното, биологично съзнание (на низшия човешки порядък на нещата), е – квантовото съзнание, на Висшия Божествен Порядък (на Нещата, Вселената, който – се преплита – с човешкия порядък, у всеки човек, на Земята). Квантовото съзнание е израз на холографското, или нелокализирано, космическо време... (Така, от гледната точка на линейното, биологично съзнание на един днешен земен човек, може да се каже, че квантовото съзнание – "едновременно е навсякъде".) Чисто квантово съзнание – имат Възвишените Светли Същества във Вселената ... За хора, които (чрез осъзната вътрешна работа, върху самите себе си), се подготвят да напуснат ограниченията на линейното време, като влязат в холографското, или нелокализирано, космическо време – се казва, че се подготвят за квантов скок, в съзнанията си. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Чистотата, в духовен смисъл – това е овладяно низше его; овладян, от Душата – низш аз... Само Душата, т.е. нашата Божествена квантова индивидуалност – притежава качеството "чистота". Низшият аз, т.е. нашата личност, с която сме известни в обществото – (с учебна цел), можем да оприличим на тежка "работна престилка". Тя е направена от плътна, неустойчива материя и е осеяна с множество "петна” от „кал"(калта е символ на криви модели на мислене, чувстване и постъпване), целта на които (съвсем най-общо казано), е, на един по-напреднал етап от еволюцията си – да разпознаем; в смисъл – да различим – истинската брилянтна чистота на квантовата си Душа. Това става тогава, когато Святият Дух (т.е.нашият Вътрешен Учител) – хвърли подходящата светлина върху тази наша физическа "работна престилка" (предназначена само за земната лаборатория за събиране на житейски опит. Така, нека да приемем, по условие, че физическата личност, с нейните прояви, изразяващи се в мисли, чувства и действия – е като една зацапана работна престилка, в мочурливите земни условия, която е наречена, в литературата – наше низше его/аз)... . Значи: "Работната престилка" (принадлежаща на по-висшата ни същност; т.е. на Душата ни) – е наречена още – наше низше его/аз; личност, също. За да я видим, каквато е (но от една по-висша перспектива) – Святият Дух – хвърля „духовна светлина” (т.нар.„Виделина”), върху нея... Едва тогава, ние виждаме и се убеждаваме, от опит, че това – наистина е само една – "работна престилка" – на една по-Висша Същност ( а именно – нашата квантова Душа). Тази квантова Душа/индивидуалност – може да се проявява и пряко (т.е. без "работната си престилка"), чрез физическото тяло, когато егото/личност е овладяно (образно може да се каже, че тогава Душата е без "работната си престилка", защото вече е завършила земното опитно училище/лаборатория).. Тогава и само тогава, може да се говори за чистота на едно Същество, проявено на земния план. Обикновено, такива чисти Същества са учители (и те не са въплътени, а са вселени ; те са без кармичен отпечатък). Значи – като"работни престилки" – означаваме тези същества; низшите егота – известни, сред нас, като: Боян, Роси, Вили и пр. Всички те са проекции, но (замъглени) „криви” – на една Божествена своя същност, от която са произлезли. Криви са, поради плътността на материята, в която са потопени и се проявяват; т.е. те не могат, изобщо, да бъдат прави, в такава плътност (и никаква „правота“ – не се очаква, от тях, по принцип). Обаче, благодарение точно на тяхната „кривотия”, то истинската, (т.е. по-висшата) правота на Божественото – може да бъде различена и разпозната . Така че – да бъдем – с ОТНОШЕНИЕ на безусловна благодарност и признателност – към всяко земно его, без никакво изключение... Това е много сериозно и важно, за разбирането/осъзнаването на Битието... Егото е ценен, но много мъчителен етап в човешката еволюция... Мъчителен е, защото, когато си в него – си несъзнателен, относно причините за страданията си, които ти идват не само в повече, но ги виждаш и като несправедливи, тъй като самия ти си потопен в собствената си илюзия, продуцирана точно от твоя его-ум... Обаче – когато страдаш, ти не различаваш, все още, илюзията и не знаеш, че тя е предназначена – да те учи, чрез страданията и че илюзията има благородната и полезна цел , касаеща пробуждането на твоето различаване и разпознаване на по-Висшето ти естество, което е твоята Истинска Същност; говорим за Душата ти, като Висш твой Аз... (Имаш и още такива, но това е друга тема – темата за Аз Съм Присъствието)... Винаги намирай БАЛАНСА, когато се изказваш, за да си прав (от една по-висока, достижима за тебе перспектива, разбира се)... Всяко нещо, се състои от три елемента – положителен, отрицателен и неутрален компонент (неутралното – това е спойката/*връзката- на- безусловната- Любов*, която не е поляризирана; в смисъл – безусловната Любов – безусловно приема и еднакво припознава – и "положителното", и "отрицателното"; тя еднакво отдава п-рав-ото на всички Същества и поддържа всичко, в равновесие... Така и ние трябва да се стремим, към най-високата степен на равновесието, която ни е достъпна. )... За низшия човешки порядък – това е непреодолимо противоречие, защото този човешки порядък е едностранчив (половинчат ; той е порядък на половинките), и затова той не търси, във всяко нещо – онова РАВНОВЕСИЕ, върху което е основана – цялата Вселена. Затова – човешкият порядък – е „крив”– низш, страдащ, а не е – „прав”– Висш; радващ се, какъвто е Божественият Порядък на Нещата... Ако някой иска да напусне страданията, трябва да излезе от човешкия порядък и да влезе в Божествения Порядък... В Божествения Порядък на Нещата – страданията са невъзможни... Но и без „кривото”, принципно, не може. Т.е. – „кривото”, е само относително. Така: „кривото” нещо е „криво”, само в сравнение с (т.е. само относно) второ нещо, което е по-малко криво от първото. Но и то, второто нещо – е повече криво, от някакаво трето нещо. Третото – е по-право от второто и по-криво от четвъртото нещо и т.н. и т.н. във възходяща градация, до самия връх на пирамидата на Божествената реалност... И защото ние, еготата (т.е. мъжете и жените), сме на самото дъно на „кривотията“ (казва се: измерението с най-ниски вибрации, където Душата е слязла, облечена в его, за да издържи на „зверските” условия, на плътната среда) – затова нямаме ясна представа за правите, т.е. по-Висшите, Реални Неща... Важно е да се знае също, че тъкмо тази полезна „кривотия“, е т.нар. Илюзия; тя е винаги относителна... Еготата (т.е. личностите) – са сред най-„кривите“ неща, в най-плътната материя, погледнато – от една специфична гледна точка. Обаче от друга, също такава – те са „мъченици-герои”, достойни за поклон... Всичко проявено, първо – е полезно за Великото Цяло и второ – то е относително. С други думи – едно и също нещо – може да бъде „засечено” и като „право”, и като „криво”, в зависимост от Гледната Точка на Наблюдателя. Въпросът е – ние да се научим да приемаме – еднакво – всички гледни точки на Причинната равнина...Не е ли точно това безусловната Любов... Това е Божествената Любов, която е извън всяка поляризация, и която (за разлика от човешката любов), обема безусловно всичко... Та –едва когато Святият Дух ни прати Виделината си – чак тогава – виждаме ясно, за да направим избора си – за, или против – тази чистота, изразявана единствено от Душата ни, при условията на овладяно его (т.е. пряко, без посредничеството на егото, което изкривява мислите, чувствата и постъпките ни, съгласно природата си и това, както вече казахме – е за добро, от гледна точка на Цялото; на Бог. Но ще го разбереш, когато системно започнеш да размишляваш за частите и за Цялото. Всички Същества – са части на едно Върховно Същество, наречено, напр. Бог, Източник; Творец, или по друг начин; все едно как). Въпросът тогава, когато Святият Дух ни прати Виделината си – е хамлетовски – да продължим ли да бъдем представяни, пред Невидимите Възвишени Същества (които имат такова висше различаване, което на нас ни липсва, все още) по "работна престилка", или да „съблечем” – "работната престилка" и така да приемем нашата Висша Индивидуалност, за наша текуща идентичност... Обаче тогава, личността (т.е. предишните ни мисли, чувства и постъпки), изчезва (постепенно)... Не че физическото тяло, изчезва (няма анихилация), а вътрешните его-атрибути на старата личност – старите мисли, чувства и постъпки – те, именно, постепенно се трансформират, в Светлина (по определен ред), така, че външното плътно тяло – повече да не е израз на низшия его/аз, а да е израз на стремежа на чистата Душа... (Затова е практиката за приемане на духовни имена; новото, духовно име – е символ на сменената вътрешна идентичност – от низша – его/аз, към Висша – Душа/Висш Аз.) Парадоксално е (парадоксално е, обаче само – от гледна точка на човешкия линеен ум, а не по принцип) – но и двата избора са добри; в смисъл, че няма никакво осъждане за тези, които пожелаят да продължат да бъдат представяни, като черноработници, на Земята; по "работни престилки"– т.е. като низши егота... Те вършат чудесна работа, в полза на Цялото; на Вселената... Разликата е само във вида и обема на страданията, които продължават да понасят низшите егота, действайки в човешки порядък, т.е. идентифицирайки се със земните си личности, защото разбират Битието – само от гледната точка – на низшия човешки порядък на нещата... Затова, само при изключителни страдания на личността (т.е. на низшия его/аз) – хамлетовският въпрос – „да бъдеш, или да не бъдеш” – се разрешава, от дадено его-същество – благоприятно, в полза на Душата (т.е. на индивидуалността, наречена, Висш Аз). Тогава – настъпва процес – на Новораждане, в Духа; т.е. в квантовостта; влиза се, постепенно, в Божествения Порядък. А личността (т.е. предишните ни стари мисли, чувства и постъпки) се разтваря; трансформира се е в Светлина, в полза на Душата/ Висшия ни Аз (като всичко ценно; т.е. паметта и есенцията на жизнения опит – се съхранява за Вечността и си остава, с нас, завинаги)... ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Каръл: „Вашият ограничителен имплант – е отговорен за двуизмерното ви мислене, но – надарените с равновесие – трябва отдавна да са били в състояние – да се справят с тази задача.” Из: "Финалната епоха" ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Човек трябва да намери онова естествено отношение между сърцето и ума, което да хармонизира неговите състояния. Това значи да дойде човек до Божественото Начало, в себе си. За да дойде до това Начало, от него се иска не само да вярва в Първата Причина, но да има готовност, в себе си, всеки момент – да върши нещо, заради Нея.“

Скъсал вътрешната си връзка с Дарителя на всяко благо, човек [погрешно] мисли, че сам; без ничия подкрепа, трябва да се бори за земното си съществуване, което го прави страхлив, мнителен и алчен. А Христовата Истина, изказвана и днес чрез Словото на Учителя е, че който "първо търси Царството Божие и Неговата Правда" всичко друго, от което има нужда, ще му се даде. Страданията на хората произтичат от неразбиране на онзи Висш Порядък, който съществува, в Целокупния Живот. Трябва да разбереш света, в който ти живееш. Ти си вече и в онзи свят, и в този свят, едновременно. Животът започва с нереалното. Сега вие играете роли, като актьори. Какво търси Безсмъртния Дух, в тленната материя? Търси да осъзнае и докаже Своето безсмъртие, както и своята абсолютна власт, над материята. Методите на Любовта, са методи на трансформирането. [Обаче –] Разбирането е [като узряването на] плод. Казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща Истина, докато тази Истина даде онова разумното, което крие в себе си: Плода, [защото, изразено на символичен език] – разбирането е Плод. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Свободата [от дълбоко вкоренената традиционна обусловеност на мисленето, в гъстата материя; т.е. на Земята] е единственото условие, при което Божественото в нас може да се прояви, защото Свободата е атрибут на Духа. Светлият лъч се пречупва в по-гъстата материя и изменя посоката си. А средата на Свободата е чистата непречупена, незамъглена Светлина. Ние не можем да извоюваме духовната си Свобода, без Светлина, [т.е.] без [напълно ново] вътрешно виждане - вярно, истинно, необусловено от човешките ни разбирания и предразсъдъци. "Бъдете в света, но светът да не бъде във вас", да сме свободни от оковите [на традиционната обусловеност на мисленето, чувстването и постъпките] на света. Тук идеята за света, е идеята за "падналия човек" - забравил своя Източник и потънал дълбоко в материални грижи и осигуряване. Скъсал вътрешната си връзка с Дарителя на всяко благо, човек мисли, че сам без ничия подкрепа, трябва да се бори за земното си съществуване, което го прави страхлив, мнителен и алчен. А Христовата истина изказвана и днес, чрез Словото на Учителя е, че който "първо търси Царството Божие и Неговата правда" всичко друго от което има нужда, ще му се даде. Не беше ли сам Учителят жив пример на тези святи думи? Кой от нас не копнееше да Му подаде дори чаша вода, или да Му направи и най-малката услуга, от искрена любов? Не хвърлиха ли хората дрехите си по пътя на Спасителя при влизането Му в Ерусалим, за да мине Той по килима на проявената им любов, защото сам непрестанно бе раздавал Любов, на всички! А Той драговолно отиваше към своето разпятие. Какво търси безсмъртния Дух в тленната материя? Търси да осъзнае и докаже Своето безсмъртие, както и своята абсолютна власт над материята. Какво търси Любовта, на кръста на безлюбието? Да бъде осъзната и разбрана, от заблудения свят, който я разпъва. Лъчът става видим в тъмнината и на тъмния фон изпъкват най-ярко светлите образи на художника. Божественото се проявява и осъзнава при най-лошите външни условия, защото то ги преобразява. Методите на Любовта, са методи на трансформирането. От [трансформирането на] горчивите земни сокове; [когато те, трансформирани от светлината и топлината, се издигнат] в плода – Светлината [Мъдростта] и Топлината [Любовта] създават най-ароматните и вкусни сокове на Земята - съвършените плодове, които хранят човека, с небесната манна. [„Разбирането е Плод. Казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща Истина, докато тази Истина даде онова разумното, което крие, в себе си: Плода.“ П. Дънов ] "Лошият човек, казва Учителят, е неузрял, стипчив плод [т.е. той, все още, няма истинско разбиране, за нещата], но с време той ще стане сладък." Това прави Любовта.“ Из: „Бъдете в света, но светът да не бъде във вас“

Така е. Прав си.

Човешкият мозък е орган за възприемане на мисълта. Щом е така, човек трябва да възприема само такива мисли, които хранят мозъка му. Само чистите и светли мисли хранят мозъка. Низшите и отрицателни мисли тровят мозъка. Когато някой казва, че може да мисли както иска, той се самоизлъгва. Човек не може да мисли, както иска. Той не трябва да храни мозъка си, с безразборни мисли. Да бъде човек ДОБЪР, това зависи от него. Да има УСПЕХ, в живота си, това зависи от Бога. Като не разбират тези ОТНОШЕНИЯ, хората се силят да постигнат желанията си, като не знаят, че успехът им зависи от Бога. Да бъдеш господар на себе си, това не значи, че трябва да си заповядваш, но да се само-възпитаваш. ОТНОШЕНИЕТО на човека, към неговите мисли и чувства, определя неговия морал. Само онзи може да господарува, който има майчински и бащински ОТНОШЕНИЯ. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Хората са разместили нещата в живота си, вследствие на което и животът им е объркан. Те очакват на Бога, Той да ги направи добри. Що се отнася до успеха в живота им, те мислят, че това зависи от тях. Тъкмо обратното е вярно. Горко на онзи, който очаква добротата отвън. Добротата е в самия човек. От него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. Доброто прави човека свободен в отношенията си с хората, а същевременно му дава разположение за работа. Да направиш едно добро, това не значи да притежаваш доброто. Защо? Защото днес можеш да направиш добро, а на другия ден – зло. Всъщност доброто е нещо неизменно. Който е поставил доброто за основа на своя живот, той не може да се мени: един ден да прави добро, а на другия ден – зло. Истинската ябълка не ражда едновременно и кисели, и сладки плодове. Тя ражда само сладки плодове. Ако ражда и кисели, и сладки едновременно, това показва, че някаква външна сила е действала върху нея и вложила в проявите ѝ нещо чуждо. Обаче по естество ябълката си остава неизменна. Като не разбират причината за сладкия и кисел вкус на ябълката, хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото. Какво ще кажат житните зърна, които се намират в хамбара? Ако имат съзнание, те ще започнат да се оплакват едни от други. Долните ще бъдат недоволни от горните, че ги натискат. Горните ще бъдат недоволни от студа и т.н. За да не прониква влагата между вътрешните зърна, господарят взима един прът и ги разбърква: долните зрънца ще заемат местата на горните, а горните – местата на долните. В този случай горните ще бъдат недоволни от долните и ще се оплакват, че им е тясно. Едните ще казват за другите, че са лоши. Всъщност и едните са толкова добри и лоши, колкото и другите. Външните условия ги заставят да бъдат добри или лоши. По естество, обаче, те са добри. Такова е отношението и на хората едни към други. Като не разбират законите на живота, те поставят злото там, дето не съществува, и сами се натъкват на противоречия. Следователно, за да се справите със злото, вие трябва да поставите доброто като основа на вашия живот. Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите доброто, което е вложено във вас. По естество човек е добър. Не гледайте на доброто като на нещо механическо, но като на качество, вложено от самата Природа. За пример, златото е благороден метал. То се характеризира със свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено от самата Природа и никаква сила не е в състояние да го измени. Значи и доброто в човека не се изменя. То е Божествено свойство, вложено от разумната Природа. Съзнае ли това качество в себе си, човек може да каже, че е произлязъл от Бога. Каже ли за себе си, че е лош, а същевременно поддържа идеята, че е излязъл от Бога, той не разсъждава правилно. Невъзможно е човек да е лош и да произлиза от Бога. Добрият човек е здрава стомна, а лошият – пукната. Добрият е доволен от живота си, радва се на здраве, защото стомната му е здрава. Каквото [знание] се налее в стомната му, не изтича навън. Лошият, обаче, боледува, обезсърчава се, защото нищо не може да задържи в стомната си. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки. Това значи да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Да бъдеш господар на себе си, това не значи, че трябва да си заповядваш, но да се самовъзпитаваш. Само онзи може да господарува, който има майчински и бащински отношения. Майката и бащата заповядват на детето, но с това те допринасят нещо ценно за самото дете. Следователно, ако искаш да бъдеш господар на своите мисли и чувства, ти трябва да имаш към тях майчински отношения. Нямаш ли такива отношения, ти ще осакатиш ума и сърцето си. По осакатените мисли и чувства на човека се съди за неговата интелигентност и доброта. Ако човек е осакатил своите мисли и чувства, които са толкова близо до него, можете да си представите какви ще бъдат отношенията му към другите хора. Отношението на човека към неговите мисли и чувства определя неговия морал. Как можете да наречете морален човек онзи, който е осакатил мислите и чувствата си? Човек се осакатява, когато има повече желания, отколкото може да носи. Една от причините за осакатяването на човека е пресищането. Този закон е валиден не само за физическия, но и за умствения и сърдечния живот на човека. Човешкият мозък е орган за възприемане на мисълта. Щом е така, човек трябва да възприема само такива мисли, които хранят мозъка му. Само чистите и светли мисли хранят мозъка. Низшите и отрицателни мисли тровят мозъка. Тъй щото, когато някой казва, че може да мисли както иска, той се самоизлъгва. Човек не може да мисли, както иска. Той не трябва да храни мозъка си с безразборни мисли, както не може да храни стомаха си с несъответна за него храна. За да поддържа хармонията на своя организъм, човек трябва да храни мозъка си със светли мисли, сърцето си – с чисти чувства, дробовете си – с чист въздух и стомахът си – с чиста, здравословна храна. Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да имат успех в живота си. За да постигнат това, те трябва коренно да се преобразят. Не могат ли да изменят живота си, те не могат да направят връзка с Първата Причина, от която зависи техният успех и щастие. Да бъде човек ДОБЪР, това зависи от него. Да има УСПЕХ, в живота си, това зависи от Бога. Като не разбират тези ОТНОШЕНИЯ, хората се силят да постигнат желанията си, като не знаят, че успехът им зависи от Бога. Щом не успяват в своите работи, те се разочароват, обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. “ Из: „Основа на живота“

Cherven Svetiq, Нямам нищо лично, към теб, но просто ще взема този казус, за да си изясня нещо, което наистина не разбирам. То не касае пряко, самия теб, обаче – все пак – чувствам, че (вероятно) трябва да ти се извиня, че писах в "твоята тема", която си отворил само за себе си, с цел, да ти отговори някой, кратко и ясно, на въпроса: "Какво Е Учителя?" – по начина, по който този въпрос е поставен точно в твоята глава (т.е. точно според твоята гледна точка). Може и да се намери такъв човек, сред нас, но той трябва да бъде на абсолютно същата степен на развитие на съзнанието си, като тебе; т.е. – да бъде нещо като твой интелектуален брат близнак – да мисли, да чувства и да постъпва – точно като тебе. Аз, със сигурност, не съм (това нещо) и затова, за мен – все още – такъв въпрос "Какво Е Учителя?" – по начина, по който е поставен, точно в твоята глава – не съществува. Може би, в бъдеще и аз ще го видя, в тази светлина (когато се науча да се поставям точно на твоето място). Но засега, в отговорите си – мога да изхождам единствено и само от моята гледна точка, която (както вече ти споделих) – е различна, от твоята. С други думи – аз не съм твоят човек (т.е. не съм твоя интелектуална сестра-близначка). Кратко и ясно – аз виждам въпроса ти, в различна светлина (и публикувах онова, което считам, че е полезно за всички четящи, във форума, като дадох линк за изтегляне на книгата "Учителя за себе си" – тук , който вероятно, ти не си забелязал, защото, в обратния случай – със сигурност, щеше да се зарадваш). Това значи ли, че да пиша в "твоята тема", е грешка (както ми подсказва това междуметие "абе", придружено от повтаряне на въпроса ти: сякаш, че някой само ти губи времето, с отговора си)?... Защото – аз, все още, не знам и се чудя какво е; т.е. – може и да е грешка да пиша в "твоята тема", но може и да не е грешка. Не знам. Готова съм да приема и двата отговора, за правилни. В тази връзка – въпросът ми (към всички), е принципен и той е: Могат ли да съществуват, хармонично, повече от една гледни точки, в една и съща тема, или – всяка гледна точка, трябва да си отваря отделна тема (само за себе си), за да се чувства в правото си, от свое гледище – да неглижира всички останали мнения (изказани, като съдържание, по темата)? Кое е по-добре: да се научим да търпим, спокойно, всяко (различно от очакванията ни) мнение, или – обратното: всеки да си "огражда" – "своята тема" – като (образно казано), я "пази чиста", от всяко съдържание, което не резонира, вътре в него, с първоначалния замисъл, с който самият той е отворил (за свои нужди) въпросната (своя) тема? Но ако е така – как, впрочем, някои хора се стремят да разширяват съзнанието си; т.е. как тук, в "Порталът към съзнателен живот", се стремим към наистина съзнателния живот, на който Петър Дънов – Учителя, ни учи? Защо, впрочем, ние тук общуваме точно в "Порталът към съзнателен живот", а не в който и да е друг сайт? Случайно ли е това? Кой живот е съзнателен? – Той е този, който е на другия полюс на това, което ние проявяваме, когато държим твърдо само на своята лична гледна точка (сякаш че всички останали гледни точки, по дадена тема, са излишни). Обаче – според мен, единствено и само всички гледни точки, взети заедно, към един и същ момент – показват кои сме ние; или – какво сме ние. Защото „трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт“, казва Учителя (като има предвид, че множество невидими Същества участват във всяка конкретна проява, на Земята) и в този смисъл – няма нищо, което да е излишно, или да е случайно – но всичко е промислено, до най-малките подробности, в полза на Великото Цяло. Не че е лошо да проявяваме самосъзнателния си живот; напротив – нужно е, обаче (на място и на време да го проявяваме и) – не там, където се върши обща работа, по повдигането на съзнанието на всички участници, във форума и особено на тези, които го четат, като гости (т.е. – без да са регистрирани потребители), а те са много. Така мисля, но приемам, на драго сърце и всички останали гледни точки, които са различни, от моята гледна точка, към този момент. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Съзнателният и самосъзнателният живот – представляват двата полюса на човешкия живот. Съзнателният живот е този на светиите, на напредналите духове, които са минали преди нас; самосъзнателният живот е нашият индивидуален живот. При съзнателния и подсъзнателния живот, вие трябва да изучавате една област от Живата Природа, която има връзка със сегашния ви живот. Подсъзнателният живот е този на Ангелите, а Свръхсъзнателният – е Животът на Божествения Свят. “ Из: „Обич към знанието“

Петър Дънов – Учителя: „Преди всичко вие трябва да се убедите Божествен ли е този живот, който приемате. След като приемете този живот, това знание и тази истина, която ви предавам, тогава вие ще се убедите кой Съм Аз [защото Духът не се дели]. Ако вие не приемете Любовта и Живота, който минава през мен, ако не приемете знанието, свободата, истината, вие няма да познаете кой Съм.“ „Аз съм дошъл да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия.“ „Когато се занимавате с мен, не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз, в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Вашата Душа отлично ме познава. Ще си спомните, бъдещето е напред.“ „Аз съм, който съм ви водил в миналото. Аз Съм Същият, който ще ви водя и в бъдеще. Уповавайте на мен и ще проверите моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения! Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота!“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Откъс от книгата „Учителя за себе си“: „Учителя казва за Себе Си: „Аз дойдох тука да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили“. Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл? "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България". Попитаха го дали тялото на учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, т.е. повече органи от обикновения човек." Запитаха го, какво може да направи един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак, където Си поискам". Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителя беше на Рила, а се явяваше тука, на "Изгрева" или на други места - при ония, които Го зовяха за помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме, как се проектира Той, чрез този Дух навън, в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в растенията, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз". Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух, и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз идвам от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената. Във връзка с Чирпанското земетресение каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето." "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Cero". Размишлявайки върху голямата сила на Учителя без да го извикат, Той отива при приятелите и казва: "На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен". Учителя е като майка. Той пита децата си, какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божественият хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителя е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най-малкото страдание през вашият път като ученици. "Аз не спя. Учителя на спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата Земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на Земята, на Небето и във Вселената. Само Учителя тук, на "Изгрева" е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". (стр. 618, 619, т. 1 "Изгревът") "Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл от само себе си, по мое желание. Аз съм пратен от Бога да работя за въдворяването на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Аз съм дошъл да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Аз се уча от слънцето. Искам да бъда като слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча. Всичко оценявам, нищо не подценявам. Аз съм виновен за всичко, защото донесох благата на света. Единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, това съм Аз. Ако се пусне пръчицата, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойда и да ви избавя. Когато работя земята, Аз се обръщам към Господа с думите: "Господи, помогни ми в работата, да покажем на хората, че ако са с Тебе, ще изкарат много повече, отколкото очакват". (стр. 46, м. 81/82 г.). "Дойдох да изнеса принципите, по които трябва да живеете, но искам да ви оставя свободни. Вие можете да живеете, както искате, нямам нищо против това, но и като почнете да страдате, не ми се оплаквайте. Щом се оплаквате, значи има нещо, което не е както трябва. - "Кой си ти?" - Божественият живот, които излиза от мен и ви го предавам. Аз съм човекът, през който минава Божественият живот и който се ползва от живота - добре, който не се ползва - губи. Чешмата ли ви интересува или водата, която излиза от нея. Преди всичко вие трябва да се убедите Божествен ли е този живот, който приемате. След като приемете този живот, това знание и тази истина, която ви предавам, тогава вие ще се убедите кой съм аз. Ако вие не приемете любовта и живота, който минава през мен, ако не приемете знанието, свободата, истината, вие няма да познаете кой съм". (стр. 81, Мисли 84/85 г.) "Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целият живот на Вселената". Учителя всичко долавяше. Пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Учудени от Неговите възможности. Той каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави" (стр. 621, т. 1 "Изгревът"). Няколко души бяхме около Него и един го попита: "Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, който бе преди 2 хиляди години?" - "Исус Христос не беше още от съвършените! Аз съм от Съвършените. Аз съм най-големият светия на Небето, но тук, на земята съм заел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята. Аз съм Бащата, а Христос преди 2 хиляди години бе Синът! Днес Бащата е на "Изгрева" и Всемировият Учител е тук" (стр. 620, т. 1, "Изгревът"). Учителя казва: "Свободата на българите е дадена от Бялото братство и ако злоупотребят с нея да му мислят. Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руският цар Александър II и не му беше внушил да освободи България. Манифеста на руския цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България. Така че българите дължат освобождението си първо на Бога, второ на Бялото Братство, трето на руския цар и четвърто - на руския народ. На друго място Учителя казва, че Бог решил да свали своята Скиния на земята и затова избрал България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя". (620-621, т. 1, "Изгревът"). Веднъж Учителя спомена: "Българите нямат право на държава и на земя, но онези българи, които са в Духовния свят и за техните представители в Божествения свят, получиха земя и условия и те ги освободиха от турците, заради Бялото братство, което трябваше да дойде между тях. Това е Божие благослове- ние." Българският народ по времето на Учителя не разбра това нещо". (стр. 347, Изгрева, V том). "Ако не сте готови да изпълните закона на Любовта, ще знаете, че нямам нищо общо с вас. Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас - законът на Любовта е строг и взискателен." (стр. 312, Новият човек). "Няма по-хубаво нещо от това да сте синове на Виделината - ще имате работа с разумни същества. Тези Ангели аз всеки път ги срещам по горите. Когато отивам по горите, отивам да срещна някои от тези Ангели - но когато съм сам - Аз казвам, че отивам на размишления. Не, на рандеву отивам. Христос всяка вечер отиваше на рандеву - да се разговаря с тях. При големи страдания, когато дойде някой от тези братя, ще имаш нещо реално. Ако можеш да привлечеш хора при разумния Господ, направи го. Аз Господа горе още не съм Го видял, но Го виждам между разумните хора. Там, гдето на земята Той е живял, много пъти съм ходил и вие може да отидете. Това не е една привилегия. Та казвам, трябва да станете синове на Виделината. Сега сте синове на земята, на обикновения живот, заблуждението" (стр. 79¬80, 12 т., "Изгревът"). "Учителя никога не е слизал на Земята. Той слиза до онова положение на съзнанието, където можете да го разберете. Аз съм като светлината, която никъде не се спира. Докато държите прозореца си отворен, влизам, щом го затворите, занимавам. Докато мислите присъствам, щом не мислите, отивам си" (стр. 6, м. 77/78 г.). Първите години от съставянето на "Веригата" Учителя развива усилена духовна и спиритическа дейност. Той винаги е стоял в средата на събранието и е бил душа и тяло на "Веригата". Всички във веригата са сензитивни и осезателно са чувствали неговите силни вибрации. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, управляващ българите, дълго време съпътства нашите първи приятели. При едно вечерно събрание, седнали около масата, му задават въпроса - Кой е той? Тогава господин Дънов, както са го наричали така до 1915 г., им казва: "Заключете вратата на стаята и проверете дали е заключена." Приятелите заключват вратата и я проверяват. Малко след това той изчезва от стола на който е седял и гласът му се чува в коридора, зад споменатата заключена врата. Казва им пак да проверят дали е заключена вратата. Те проверяват и след няколко минути той идва на стола, на който е седял - Казва им: "Проверете пак дали е заключена вратата." Те проверяват и виждат, че вратата е заключена. Тогава господин Дънов им казва: "Аз съм този който може да минава през заключени врати." От 1900 г. във Веригата се включва Мария Казакова - учителка и голям медиум. На 20.10.1904 г. при събирането на Търновския спиритически кръжок, тя получава и съобщава следното послание от Божия Дух, за работата и мисията на Петър Дънов в България: "Духът ми да пребъдва във вас. Той е Велик Помощник. Аз съм с вас, Силата на слабите. Вашият Учител е мой посланик - Петър Константинов Дънов служи за пример на всички ви. Той носи моя мир. Вие всички ще видите неговата голяма сила. Той е, който усмирява всички. Неговият дух стои над Серафимите. Той е лъчът на моя Дух. Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно. Той мълчи, а мълчанието е велико дело. Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте Велики Духове Божии. Прочетете Откровението на Иоана, глава 4, стих 5 и глава 5, стих 7 и вие ще разберете това, което ви Говоря. Петър Дънов има съобщение с мене и вижда Божия престол, понеже, както казах, е един от Моите Велики Духове. Когато Петър Дънов завърши мисията си към българския народ, Аз ще го повикам при себе си." Това е светлият лъч, Духът на Истината, който взима книгата, разпечатва 7-те печата и донася словото Божие на Земята. " В 1906 г. в разговор с приятелите преди събора, един брат го пита: "Господин Дънов какво е Вашето мнение за проявите на духовете в сеансите?" Тогава Учителят променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: "Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори." Действително, младежкото хилаво тяло на Петър, след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г., изцяло се променя - става стройно, здраво, подвижно и много красиво, което не се засяга от никакви болести. От този момент той успешно лекува и помага на всички болни. На 14 август 1906 г. на събранието на Веригата, по желание на присъстващите, се явява духът на заминалия доктор Миркович и говори чрез Учителя. Някой пита доктора, дали се е явил на медиумите в Сливен и Търново. Когато той отговаря, че не е посещавал тамошните медиуми, сеансът се прекратява и става спречкване между приятелите. Един от тях казва: "Има думата господин Дънов", който по време на разправията мълчи. Изведнъж лицето му се изменя, светва и той строго казва: "Тук няма никакъв Дънов. Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата Душа. Вие забравяте, че мястото, където се намирате е свято. Засрамете се!" Всички изтръпват на местата си и спорът престава веднага (стр. 4, 1906 г.). В "Призвание към народа ми" Учителя казва: "Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око - какви сте наглед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил Ангел на завета Господен" (стр. 13, Призвание към народа ми, 1994 г.). Мен много пъти ме срещат хора и ми казват, че се съмняват. Отговарям им: "Този, който се съмнява е сляп. В моята душа досега не се е повдигнало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света. Аз не ви срещам за първи път, а вярата е за децата." (122 стр., 4 т., 1914 г., Баба Величка). "Аз не искам да знаете кой съм. Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре. Да ви явя кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на хлъзгава почва. Аз избягвам това, познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но те не го приеха и си навлекоха карма. Сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи." (стр. 444, 11 т. "Изгревът"). "Когато се занимавате с мен, не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз, в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Вашата душа отлично ме познава. Ще си спомните, бъдещето е напред." (стр. 136, 137, тетрадка 4, 1914 г.) "Когато ви говоря аз, в мен не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и Който иска вашето повдигане... Тия неща, които сега ви се дават, в хиляди години веднъж се дават и затова трябва да ги пазите." (стр. 80, тетрадка 2, 1910 г.) "Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждането на съзнанието ни, като подготвяше условията за идването на новия живот на Земята, въздигането на шестата под- раса, на петата раса в славянството и идването на шестата раса на земята. В евангелието на Йоана, глава 15, стих 26, се казва: "А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за мен." В психическо упражнение, дадено от Учителя на Веригата, се казва: "Така да отворим сърцата си на Господа, който е между нас, да се прослави неговото Име. Амин." При "Божието обещание" Учителя им казва: "Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестоко- сърдечието се огорчавам! След всичко това бъди винаги готов да изпълниш всяка моя заповед, която ще ти дам! Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, каквото и да вършиш, за всичко трябва да благодариш, в сърцето си." (стр. 429, т. 11 "Изгревът") "Аз съм, аз Господ, който ще те утвърди във всичко и мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на живота" (стр. 429, т. 11 "Изгревът"). При преломяването на хляба Учителя казва: "Аз съм, който съм ви водил в миналото. Аз съм същият, който ще ви водя и в бъдеще. Уповавайте на мен и ще проверите моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения! Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота!" (стр. 430, т. 11 "Изгревът") Учителя казва: "Така всички човешки души, слезли на земята, ще минат по един единствен път на развитие. Това е пътят на душата и пътят на духа, за който път единствено аз съм говорил и то повече отколкото трябва. На небето не съм от приказливите. Там съм мълчалив. Но тук между вас минавам за много приказлив. Какво да правя? Аз съм един, а вие много. Аз съм едни и всички искат от мен. Верен на Божествения закон правя това, което прави и изворът - давам обилно и на всеки. Това е великият закон в Битието на който служим." (стр. 197, т. 4 "Изгревът"). "Няма никоя работа в света, която аз да не мога да изправя. Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви." (стр. 38, тетр. 1, 1909 г., баба Величка). "И сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа си, да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света! На Мене е дадена всяка власт на Небето и Земята! Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята Воля и Волята на Отца Моего." (стр. 183, т. 11 "Изгревът"). "Не искам да изпъквам във вашия ум, като някой си господин Дънов, а онова, което желая, то е: Вие да познавате Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи! И ако не вярвате в Мене, вярвайте в Неговото Слово!" (стр. 519, т. 11 "Изгревът") "Като излезете извън своя затвор, ще научите закона на Любовта, и в новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове!" Учителя казва: "Има ли нещо мъчно за мен? Аз присъствам навсякъде." Той владееше законите на материята. Учителя ни познава и ръководи от 8 хиляди години: "Няма същество във Вселената, което да обича Душите ви така, както аз ги обичам." Влизай в положението на страдащите. И аз съм готов да помагам на всички, които страдат. "Аз ще отнема половината от вашите мъчнотии. Като помагам аз и вие ще помагате. Като съединим моята мисъл с вашата, всичко можем да направим" (стр. 89, Да възлюбим Господа). Някой ми казва: "Ти нямаш скърби. Аз не си създавам скърби. Вие ходите нощно време, набиете си крака на гвоздей, разбира се, че ще страдате и скърбите" (стр. 177, м. 85/86 г.). "Аз не се нуждая от похвалите на хората, но се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти, неговият ум се чисти, подмладява се душата му. Като ме хвали силен става духът му. Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Хваля Господа, осветявам името Му в ума си, в сърцето си, в душата си. Вие приличате на букет цветя, направен от най-хубави цветя. Вие имате такова качество, което никъде по света го няма, макар че понякога ме изкарвате от търпение. Иде един при мен да ме застави да се моля за него, да му помагам и казва: "Не ми вървят работите и вместо да се оправят, те се развалят, а Ти не вземаш участие." Отговарям така: "Ти си един голям неблагодарник. Защо не си носиш съдбата? Ти сам себе си спъваш. Преди всичко ти нямаш любов. Ти искаш да ме матахариш, а каквото кажа, не го изпълняваш. Сега да си вървиш. Връща се днес и казва. "Тръгна ми". - Аз се зарадвах. Като го нагълчах му тръгна. Казвам му на място нещата и благословението дойде. Мнозина искат да им кажа нещо особено. Аз съм щедър, мога да ви кажа много работи, мога да ви дам знания, колкото искате, но няма да се ползвате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем. За да не се удавите, всичко няма да ви дам. Каква полза да ви натоваря със скъпоценни камъни, а на десетина километра ви чакат разбойници да ви оберат. Онова, което ви се дава, трябва да умеете да го пазите" (стр. 117, м. 86/87 г.) "Ако хората говорят зле за мен, ще страдат. Като говорят добре, ще се радват. За мен е същият закон. Като говоря добре за хората, аз се радвам, ако говоря зле, страдам. Нямам право да говоря зле за когото и да е." (стр. 25, м. 84/85 г.)." Из книгата: "Учителя за себе си" Може да се свали, от тук