Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    801

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    16

 Съдържание Тип 

Всичко добавено от Велина Василева

  1. Велина Василева
    Просветлението е трансформиране на съзнанието на низшата астрална душа (т.е. на съзнанието на мъжа, или на жената), в съзнание на Висша Божествена Душа. То е процес на обратно възвръщане към Първичната, т.е. към Първата Любов на човека-Душа, която изначално е била отправена към Бога и впоследствие е била опорочена. Факт е, че някога (преди да се яви човекът-личност), човекът-Божествена Душа, постепенно е изгубил тази своя Първа Любов, която е била към Бога и вместо нея е поставил любовта си към ближния (семейство и приятели), на първо място (и Бог е бил забравен, като Първа Любов). Така, постепенно, поради загубата на Първата си Любов, към Бога, човекът-Висша Божествена Душа (на Земята, а не извън времето и пространството) се е превърнал в човек-низша астрална душа; т.е. превърнал се е от Душа, зачената в Любов, в личност, плод на низши земни страсти. Тази подмяна, в земни условия, на Първата Любов на човека-Висша Божествена Душа и вместо Нея – поставянето на пиедестал, от човека-личност, на онази изцапана с користолюбие, любов към ближния (и още – заменянето на радостта от чистите Божествени Идеи – с удоволствието от обсебването на плътно-материални ценности), е нарушило изначално установения Божествен Порядък. Това е въдворило нов, сурогатен човешки порядък, при който, на сцената се появява човекът-личност; този, който е станал причина за разтрогване на пряката си връзка с Бога и на неописуемите страдания, преживени от него, като резултат от безпомощното положение, в което личността се е оказала, след загубата на Първата си Любов ( когато е била, в съзнание на Душа). Т.е. понеже е изгубила своята първа Любов, която е към Бога и я е заместила с някакво (романтично, или плътско) влечение към ближния (или с някакво обсебване на ближния), личността е изгубила и своята Божествена Сила. В нашата епоха, на човека-личност му предстои обратния път. Т.е. на този, който е разбрал, че може да получи просветление – му предстои сериозна вътрешна работа, над самия себе си. Той трябва да трансформира (обратно) съзнанието си; от една по-низша, в една по-висша степен, каквато степента на съзнанието на Божествената Душа. В този ред на мисли – на човека-личност му предстои първо – да научи за Първата си Любов; т.е. да научи за Любовта си към Бога и да я приложи, като водещ Принцип, в живота си и второ – чрез възвръщане на първата си Любов, да си възвърне обратно и пряката си връзка с Бога, заедно със своята Божествена Сила. Това е пътят на Доброто, който впоследствие преминава на по-висша степен – в път на Любовта. Обаче, изплащането на грешката, за загубата на първата Любов, става със страдания. Страданията са цената за погрешните избори на личностите. Учителя казва: „Чрез мъчението и страданието човек, намира пътя към Доброто. Следователно човек страда, за да влезе в пътя на доброто, да стане чист, да мисли право и да следва правия път – пътят на Любовта. Щом мине през страданието, човек се освобождава от юлара си [т.е. освобождава се от ограниченията, в съзнанието си, които е придобил, като човек-личност].“ Из: „Четирите елемента“ Страданието е път за Любовта. То е филтър – филтрира всички наши мисли, чувства и постъпки, в контекста на трансформацията; т.е. в контекста на преминаването на нашето низше съзнание, което е съзнание на обикновени земни хора: мъже и жени – във Висше съзнание на Божествени Души. Предизвикателствата, или страданията – са онези наши вътрешни състояния, които прогонват уюта на познатия стар пейзаж, от ума на личността ни и така ни подготвят за просветление. Всичко, около просветлението, става в съзнанието ни: и докато не се освободим от старите си възгледи за живота; т.е. докато не се освободим от възгледите на личността си (която е нашата низша астрална душа), ние не можем да възприемем нищо ново; т.е. ние не можем да възприемем съвършено новите, за нас, възгледи, които има нашата Висша Божествена Душа. Защото тя живее в съвършено други условия; тя действа в съвършено друга атмосфера – извън времето и пространството. Низшата астрална душа; личността (т.е. мъжът, или жената) живее в ограничение на съзнанието си, а Висшата Душа – живее в Свобода на съзнанието си. И в този смисъл – страданието е това, което – на прехода на преминаването ни от низше съзнание (на астрална душа), към Висше съзнание (на Божествена Душа) – "разорава" старите невронни връзки, в мозъка ни; т.е. страданието е това, което подготвя "почвата" в мозъка ни, за възприемане на новите идеи; за смяната на шаблоните на старите ни "низши" възгледи, с нови – "висши" разбирания. Не че старите идеи, на его-личността ни (т.е. на нашата низша астрална душа), са били непременно лоши; не, те са били добри, но на времето си. Те са били необходими за израстването ни, като личности (но само на онзи отминал етап от живота ни). Обаче животът се променя и във всеки момент, носи нещо ново, с което трябва, доброволно, да се съобразим (като го приемем, охотно). И понеже ние, без да осъзнаваме, се съпротивляваме на новото, което идва в живота ни – по този начин, чрез съпротивата си, привличаме страданията, които идват, в живота ни, като наши учители. Страданието винаги идва от нашето неприемане на новото; т.е. от нашата съпротива на Потока на живота; от съпротивата ни към нашата еволюция (като съзнания, които от низши, преминават във Висши). Затова страданието, освен че е неизбежно, но то е и напълно естествено – ние не можем да минем, без страданията; нито да ги избегнем, ако Провидението е решило да ни повдигне, в по-висока степен на съзнание. Но ако бързо поумняваме, ще знаем, че всичко в живота ни е предвидено до най-малките подробности и че всичко, което се случва в живота ни – е за наше добро и че трябва да благодарим на Небето, за него. По-надолу, в предложения текст, от книгата на Майкъл Бърнард Бекуит – думата предизвикателство е "напудрена" дума, която, като сладка обвивка, идва да смекчи откровения драматизъм на думата страдание, за да можем да я преглътнем, по-лесно. Но в този текст на Бекуит (предназначен за хора, със съзнанието на личности; т.е. за обикновени мъже и жени, живеещи не Живот за Бога, т.е. не Живот за Великото Цяло, а живот за себе си, и за семейство, и приятели) – авторът изобщо няма предвид романтичния ореол на едно светско предизвикателство, свързано със задоволяване на някои желани бабаитски прищявки на егото, а нещо далеч по-дълбоко; иде реч за предизвикателствата – като нежелани състояния на егото; т.е. за страданията и за ползата, от тях, в контекста на духовното извисяване; в контекста на повдигането на личността (а това е низшата астрална душа), в по-висшата степен на съзнание, каквато е Висшата Божествена Душа. Защото низшата астрална душа (т.е. личността) и Висшата Божествена Душа – са полюси, в живота (както са полюси – физическият свят и Божественият Свят). В живота, само страданията са онзи път, който извежда Божествените ни Души, от мрака (в ума на човека-личност, обсебена от живота за себе си и – свързвайки я, с изначалната, но изгубена от хилядолетия, първа Любов, към Бога – отново я възвръща) към Светлината, Която е Христос. С други думи – възвръща човека-низша астрална душа – към Живота за Цялото, но не същата душа; със същите ограничени разбирания, а вече трансформирана – като съзнание на човек-Висша Божествена Душа. „Само страданията придават дълбочина на човека. А дълбочината показва съдържание на нещата“, казва Учителя. "Някой запита Учителя за страданията. Тогава Той каза: Страданията предшестват Любовта. Никой не може да опита Любовта [като човек-Висша Душа], докато не мине през страдания [като човек-личност; или като човек-низша астрална душа]. [Това е превръщане на низшето, във Висше; т.е. то е процес на постепенно преминаване на индивидуалното съзнание – от единия, в другия полюс на Живота. Страданията са белегът за Работа на Невидимия Свят, по повдигането на съзнанието на човека-личност, в по-висока степен на Божествена Душа.] Който е минал през тях, ще намери Любовта – най-голямото богатство, в света. Страданието е път за Любовта. То е филтър – филтрира всички наши мисли, чувства и постъпки [и заменя егоистичните ни и користолюбиви възгледи, с благородни и безкористни]. Онези, които са скърбили, са по-красиви, отколкото тия, които не са скърбили. В лицето на първите, има мекота. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери най-голямото богатство. В това богатство се крие силата на човека. Страданието е първият признак, че Благословената Ръка работи върху човека [личност; върху човека-низша душа] и го изправя [за да достигне до положението на Висша Божествена Душа] . Страданията са направили човека велик. Страданията на великите хора са необходими, за да ги доведат до пълна вътрешна връзка с Любовта, с Бога. Щом страда, човек започва да мисли и да гради. Ще кажете, че този път е лош. Не, този път е труден само в началото. Колкото по-навътре влизате, той става по-красив и лек [защото Виделината, в Пътя, се увеличава]." Из: „СТРАДАНИЕТО“ Притчи 4:18 "Но пътя на праведните [т.е. на хората-Божествени Души] е като виделото на разсъмване, Което се развиделява, догдето стане съвършен ден." Притчи 13:9 "Виделото на праведните е весело, А светилникът [т.е. умът] на нечестивите [т.е. на хората-личности] ще изгасне."~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ „Предизвикателствата [т.е. страданията] — указатели на вътрешното израстванеПредизвикателствата [т.е. страданията] разклащат любимите ни структури и схващания [на човека-личност], принуждавайки ни да отворим съзнанието си за нови идеи, възприятия и гледни точки [на човека-Божествена Душа]. Затова приветствайте предизвикателствата [т.е. страданията]! Нека те смутят познатия пейзаж на ума ви. Не си губете времето да се молите за изчезването им — това не е конструктивен подход. Приветствайте ги, сприятелете се с тях и чрез утвърдителната молитва заявете наличието, във вътрешната ви съкровищница, на всичко необходимо да се справите. Това ще ви издигне до осъзнаването, че предизвикателствата работят за освобождаването на най-висшия ви потенциал [потенциала на хората-Висши Божествени Души]. Животът на хората, оставили благотворен отпечатък на тази Земя, е бил всичко друго, но не и лишен от предизвикателства [от страдания] — именно в контекста на тези трудности те са открили и изразили своите най-дълбоки заложби. Повечето хора са несъзнателно привързани към тесния пашкул на сигурността [на хората-личности; на сигурността на низши астрални души], който са си изплели, мислейки, че ще ги предпази от житейските предизвикателства. Когато бъдат смело приветствани обаче, трудностите ни подтикват към по-дълбоко осъзнаване и пробуждане, тоест все по-близо до истинското щастие. Кураж идва от старофренската дума corage, която означава „сърце“ и „дух“. Той е белегът на духовния воин, който продължава напред, въпреки неизвестността. Във всекидневието се иска сърцатост, за да изключим телевизора, компютъра и другите средства за развлечение, за да прекараме в собствената си компания [на Висша Божествена Душа; каквато е новата ни идентичност] – достатъчно време да се опознаем и сприятелим с всичко, което открием в себе си — всичко. Куражът означава да рискуваме да бъдем автентични [но вече като Висши Божествени Души; чийто Идеал е постигане на Безсмъртието; на Вечния Живот]. Смелият човек не прави моралистични житейски разделения на приемливо и неприемливо. В своята духовна зрялост той различава нещата, но без да съди. В романа „2150“ на Теа Александър, един от героите проницателно отбелязва, че „мярката за еволюция на ума е неговата способност да приема неприемливото. Това, което може да е неприемливо на микро ниво, е винаги приемливо на Макро ниво. Помни, че от Макро гледна точка, всичко е съвършено, от Макро гледна точка – нищо не е ужасно. Ужасни могат да бъдат нещата само в микро перспективата, която е твърде ограничена, за да съумее да види, че живеем в напълно справедлив и балансиран макрокосмос и в него [т.е. на микро ниво], изживяваме само онова, което сме избрали [на Макро ниво]“.[2] В макрокосмоса [където действа човекът-Висша Божествена Душа] има само ред; само ние, в микрокосмоса, виждаме хаос, поради увреденото си зрение [на хора-личности; т.е. на низши астрални души]. Отстъпим ли достатъчно назад [достигайки до осъзнаване целите на инволюцията, които са обратни на днешните стремления на еволюцията], ще забележим реда, в основата на всичко. С други думи, зад всяко човешко [инволюционно] отклонение, се крие духовно стремление [което, при инволюцията; т.е. до Христа – е било в посока, обратна на Истината, а при еволюцията; т.е. след Христа – Духът се стреми към Истината]. Куражът не е отсъствие на страх — той признава страха и не се бои от него. Когато сме смели, ние се отваряме за новото същество [което е висшата Божествена Душа], вплетено в тъканта на вече познатото ни същество [което е личността ни; т.е. низшата ни астрална душа – мъжът, или жената]. Куражът ускорява трансформацията ни [от низше съзнание, във висше съзнание; т.е. от личност, във висша Божествена Душа] и повишава коефициента на щастие. Отдадеността — печатът на СвободатаБъдете честни. Признавайте си. Егото [т.е. низшата ни астрална душа; нашата личност] във всеки от нас се опитва да ни убеди, че сме по-пробудени, отколкото сме всъщност. Духовната арогантност е коварна и донякъде се дължи на примамливото обещание на разни учения да ни доведат до „моментално просветление“ или на техники да ни направят способни да „медитираме като будистки монаси за не повече от 20 минути“! Егото [т.е. низшата ни астрална душа; нашата личност – мъж/жена], се чувства чудесно от новината, че не е задължително пътят на трансформацията да е трънлив. Кой не обича да чува, че трябва само да повярва — а не да работи върху себе си, — за да се пробуди? Вдъхновението на думите се приема много по-лесно от усилията на практиката — в края на краищата утвърждаването, че сме неизменна част от Бог, не изисква дисциплината, необходима, за да реализираме Божието съзнание [на Висша Божествена Душа]. А ако вярваме в прераждането, може да си помислим: „Че защо да бързам, като винаги мога да постигна просветление в следващия живот?“ Няма смисъл да се превръщаме в духовни запалянковци, които тичат от семинар на семинар и цитират учителите си, но не практикуват нищо. Обикалянето на екзотични „енергийни центрове“ по света може да ни вдъхнови, но не може да замести практиката на отдадено седене под дървото бодхи на нашето съзнание. Безбройни са оправданията, които измисляме, за да избегнем полагането на усилията, нужни, за да се пробудим за присъщата си просветленост. Мъдрите ангажименти, които поемаме, ни носят не ограничение, а свобода. За духовно незрелия, отдаденост е много страшна дума, защото се приема като принуда. За духовно зрелия обаче, тя е равнозначна на свобода, защото води към истинското щастие, което не може да бъде отнето. Когато поемете безусловен ангажимент към духовната си практика, в тази енергийна точка вселената ви откликва. Божието благоволение винаги е в служба на искрено отдадения практикуващ. Съзнанието — способността да долавяме, че долавямеДумата „съзнание“ се използва толкова небрежно, че лесно можем да изгубим усещане за истинския ѝ смисъл, особено когато се свързва с дефиницията за „пробуденост“. Пробуденото съзнание е състоянието, в което долавяме, че долавяме. Това е осъзнаването, че ние сме наблюдателят, вътрешният свидетел — не този, който анализира, мисли или дори медитира, а онова, което остава безучастен свидетел на всеки аспект от съществото. Когато действително познаем себе си като Наблюдателя, се освобождаваме от ограниченията на външните етикети като мъж, жена, жълт, бял, черен, гей, нормален, вегетарианец, месояден, републиканец, демократ, християнин, индус, даоист и т.н. Всички те трябва да отпаднат, за да се покаже истинската ни самоличност, като чисто съзнание. Убежденията, представите и възприятията са съдържанието на съзнанието, но не са самото съзнание. По какво съдим, че е така — по това, че те са подвластни на промяна и трансформация. Самото съзнание, е непроменливият, безформен, вечно съществуващ аспект от съществото ни, който не може да бъде повлиян от нищо външно. От първостепенна важност е да постигнем духовното разбиране, че имаме вътрешната способност да хармонизираме съдържанието на съзнанието си, със самото съзнание. Когато направим това, съдържанието променя вибрационната си честота и съответно води към промяна във външните обстоятелства на живота ни. Когато по този начин се влеем в естествения поток на живота, в съзвучие със законите, управляващи вселената, пожелаваме да останем в това състояние и доловили безграничността на съзнанието си, разбираме: „Аз съм тук, за да живея отвъд самоналожените граници, да разбия рамките на личните си преживявания“. Тогава участваме и творим танца на живота не като хора, успешно разрешаващи проблемите, а като пълноправни притежатели на духовното наследство от радост, любов, хармония и съзидателност. Ние сме тук не за да оцеляваме, а за да извисяваме, изразяваме и излъчваме динамичната мощ на съзнанието, което обитава сърцевината на съществото ни. Всеки от нас стои на платформата на своя уникален еволюционен модел, напълно способен да се пробуди. Нека да възвисим себе си и [така, след като се пробудим, като Висши Божествени Души – да помогнем и на другите – и те да трансформират себе си, от низше личностно съзнание, на обикновени земни хора, към Висше Божествено ниво на съзнание на Души, които знаят, че са части на Общата Мирова Душа и затова живеят Живот, в Любовта и Доброто: Живот, за Цялото].“ Из: „Предизвикателствата — указатели на вътрешното израстване“ и „Отдадеността — печатът на свободата“ от книгата на Майкъл Бърнард Бекуит: „Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)“
  2. Велина Василева
    "Любовта е Божествената мярка за Живота." "Изпадне ли в дребнавости, човек никога не може да разбере Истината." Петър Дънов – Учителя ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Низшата астрална душа (а това е личността на мъжа, или на жената) е изгубила Първата си Любов, към Бога и затова не разбира Божествената Любов; т.е. тялото, сърцето, ума (понеже са материални светове) – не могат да разберат Божествената мярка и да си служат, с нея. Единствено Висшата Божествена Душа, която се е познала и се е разграничила от материалните светове (на тялото, на сърцето и на ума), и действа извън времето и пространството – може да върши Божията Воля: да люби Бога и ближния си и да не яде от забранения плод на Дървото за познаване на доброто и злото. Учителя казва, за забранения плод: всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод. Как се нарича неговото дърво? – Дърво за познаване на доброто и злото. Хората [личности – мъжете и жените] си предлагат по един, или няколко от забранените плодове, и после едни-други се обвиняват. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ▲ Хиляди години минаха от времето на Адам и Ева, но човечеството и до днес още яде от забранения плод. Време е вече, хората да разберат живота – в неговата същина. ▲ Мисли и чувства правилно онзи, който поставя мислите и чувствата си, на място. Размени ли местата им, той изгубва своята права мисъл, както и посоката на правите чувства. ▲ Страшно е положението на онзи, който не знае къде се крие забранения плод и не може да го избегне. Пазете се от плода на забраненото дърво [т.е. от плода на идеите, служещи на личния и колективен свещен егоизъм], в каквато форма и да ви се предлага – във форма на пари, на власт, на "любов". ▲ Който го познава, той лесно се отказва от него. Той всякога помни думите на Бога, казани на Адам и Ева: „От всичките плодове можете да ядете, но само от един няма да ядете“. ▲ За тази цел, хората трябва да се отделят, от своя личен живот, който ги свързва с дребнавостите. [Хората са Души и затова трябва да се отделят от личността си на мъж, или на жена: това е низшето его; низшето себе, което има свои интереси, противоположни на тези на Божествената Душа.] ▲ Какво представлява забраненият плод? Всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод. ▲ Как се нарича неговото дърво? – Дърво за познаване на доброто и злото. ▲ Хората си предлагат по един, или няколко от забранените плодове, и после едни-други се обвиняват. ▲ Не можеш да живееш добре, ако едного обичаш, а друг не обичаш. Казано е в Писанието, че човек трябва да възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си Душа и Сила, и да възлюби и ближния си, като себе си. Това значи добър, истински живот. Няма ли тази Любов, човек не може да влезе в положението на ближния си, да разбере нуждите му и да му помогне. ▲ Човек е дошъл на Земята да учи, да се ползва от благата ѝ, да странства, без да се осакатява. Той е екскурзиант, който трябва да се свързва разумно със силите на Природата, да се ползва от тях. Като пътник, човек ще придобие знания и Добродетели, които ще занесе със себе си на другия свят. " ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Благодарение на своите криви разбирания, хората [т.е. личностите; мъжете и жените] са изопачили живота си, внесли са един дуализъм, в него. Съвременните християни са се отклонили от правия път. В края на краищата, всички ще се разочароват и ще потърсят Единния, Истинския Бог. И днес още Той им говори, наблюдава живота им, грижи се за тях, но те не го виждат, не чуват какво им говори. Колкото Ева можа да го чуе, толкова и те го чуват... Когато тя се разговаряше със змията и се убеди от нея да вкуси от забранения плод, Бог беше там. Той наблюдаваше какво прави, помагаше ѝ, но тя беше чужда за неговите думи. Всичкото ѝ внимание беше насочено към онзи, който ѝ обещаваше щастлив живот... Време е вече хората [да осъзнаят, че са Висши Божествени Души и] да разберат живота, в неговата същина. За тази цел, те трябва да се отделят, от своя личен живот [т.е. от низшето си его/или себе; от личността си на мъж, или на жена], който ги свързва с дребнавостите. Изпадне ли в дребнавости, човек никога не може да разбере Истината. Дребнавостите развалят настроението на човека [т.е. развалят настройката на човека, спрямо свободата на Висшия Божествен Порядък на нещата]. Той се намира в положението на човек [Висша душа], облечен с бели дрехи [на Висшия Божествен Порядък], но оцапан със сажди, с черни петна [алюзия за низшия човешки порядък на астралната душа]. Като погледне дрехите си, ужасява се. [„Мисълта е облекло на човека.“П.Д.] Такова нещо са дребнавостите. Човек неусетно попада в тях и след това му е нужно време, докато се изчисти от последствията. Хиляди години минаха от времето на Адам и Ева, но човечеството и до днес още яде от забранения плод. Какво представлява забраненият плод? Всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод. Хората си предлагат по един или няколко от забранените плодове, и после едни-други се обвиняват. Страшно е положението на онзи, който не знае къде се крие забранения плод и не може да го избегне. Обаче който го познава, той лесно се отказва от него. Той се ползва от опитността на другите хора и всякога помни думите на Бога, казани на Адам и Ева: „От всичките плодове можете да ядете, но само от един няма да ядете“. – Кой е този плод? Как се нарича неговото дърво? – Дърво за познаване на доброто и злото." [Дърво за познаване на доброто и на злото: същество (или учение), изповядващо дуалистични (т.е. разделящи битието на добро и зло) разбирания за живота, в контекста на агресия и неосъзнат егоизъм, подклаждан от дребнавостите; в смисъл – иде реч за мисли, чувства и постъпки, които са в унисон с едно погрешно, външно разделяне на хората на добри и на лоши, в услуга на низшето ни себе (вместо да вярваме и прилагаме Единство и алтруизъм, в полза и за благото на Цялото; на Бога; на всички същества, което е в съгласие със законите на Живата природа и което разбиране, изказано с една дума, се нарича – Христос)... Егоизмът ни – личен и колективен – трябва да излезе, час по-скоро, на светло, за да можем да го различим и така да се откажем, осъзнато, от него. Защото сега ние не осъзнаваме, че сме личности-роби на низшата си природа/или на низшето си его; илюзорно считайки се за самостойни същества. Забравили сме Първата си Любов, която е към Бога и сме враждебно настроени, към някои от себеподобните си. Затова страдаме, за да се опомним и да вземем адекватни мерки, за самовъзпитанието си, като влезем осъзнато, в Разумния Божествен Принцип на меката нежност; на Любовта, към всеки "друг" човек; т.е. в Живота на Цялото, на Което сме само допълващи се един-другиго части. Но затова, първо трябва да се определим като Души; като Божествени Души от Висш Порядък и като забравим, че сме мъже и жени, да започнем да се държим като Божествени Души. Тогава ще получим помощ, от Небето.] Учителя: "Както думите имат определени места, в речта, така и мислите и чувствата имат точно определени места, в умственото и сърдечно полета, в които човек живее. И тогава казваме, че мисли и чувства правилно онзи, който поставя мислите и чувствата си, на място. Размени ли местата им, той изгубва своята права мисъл, както и посоката на правите чувства. За пример, кажете ли, че не живеете добре, това подразбира неправилно поставен живот, т.е. живот, бил той личен, семеен, или обществен, в който няма правилна връзка между мислите, чувствата и яденето. [Яденето – това е знанието; няма го, все още, разбирането, че: "Човек се храни чрез съзнанието. Съзнанието е процес на храненето на човека. Същинският човек се храни чрез своето съзнание." "Човек, който не мисли, той не си дъвче храната."П.Д.] Видите ли, че някой човек не мисли, не чувства и [следователно, Истинският Божествен човек –] не се храни добре , не може и да живее добре [на Земята; т.е. той няма изработен характер, по образ и подобие на Бога]. [„Не се храни добре“, в смисъл – няма подредено вътрешно знание, с което се храни съзнанието, за да се разширява ежедневно, чрез мисли и разсъждения, върху чистите идеи на Божествения Порядък.] Мисълта се нуждае от чиста храна [т.е. от подредени идеи (от правилно подредено знание), които са плодове на Божествения Порядък], чувствата – също, организмът – също. При това положение само може да очаквате добър живот. Хората мислят, че каквато храна [напр. неподредено знание] и да употребяват; [т.е.] както и да мислят и чувстват, могат да бъдат здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано с чистите мисли и чувства, с чистата и доброкачествена храна [която представляват подредените, в съзнанието, Божествени Идеи: те са чисти плодове, приемани чрез съзнанието]. Не можеш да живееш добре, ако обичаш само своите деца, а към другите си даже неприязнено разположен. Не можеш да живееш добре, ако едного обичаш, а друг не обичаш. Казано е в Писанието, че човек трябва да възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си Душа и Сила, да възлюби и ближния си, като себе си. Това значи добър, истински живот. Няма ли тази Любов, човек не може да влезе в положението на ближния си, да разбере нуждите му и да му помогне. Човек, със своите нечисти [т.е. неподредени по Божествен образец] мисли, желания и постъпки, цапа понякога Чистото, в себе си... Сега и на вас казвам: пазете се от плода на забраненото дърво, в каквато форма и да ви се предлага – във форма на пари, на власт, на „любов“. За храна на Душата си, човек трябва да употребява само такива [подредени, според Божествения, а не според човешкия порядък] мисли, чувства и желания [т.е. плодове], които не опияняват. Следователно и до днес още се проповядва на хората, като на млади моми и момци [т.е. на още незрели хора], да не вкусват от плода, който действа опивателно. Забраненият плод [т.е. познаването на доброто и злото] е за мъдреците, за адептите, за светиите. За тях той е абсолютно безвреден, но за младите е опасен бич. За младите е чистата, кристална вода ["Всяко учение, което приспива хората, е вино; всяко учение, което пробужда хората, е вода."П.Д.]. Като пият от нея, те ще влязат в добрия, чистия и възвишен живот [на Божествения Порядък], към който Душата им се стреми. Човек е дошъл на Земята да учи, да се ползва от благата ѝ, да странства, без да се осакатява [от дуалността. Божествената Душа трябва да се разграничи от дуалността, без да я осъжда, защото тя е на мястото си, що се отнася до проявите на личностите (на мъжете и на жените), обаче мястото на Истинския Човек; на Божествената Душа и на Аз-ът, роден от Нея – не е в дуалността, а е извън времето и пространството]. Той е екскурзиант, който трябва да се свързва разумно със силите на Природата, да се ползва от тях. Като пътник, човек ще придобие знания и Добродетели, които ще занесе със себе си, на другия свят. Който не обича да учи, казва, че докато е на Земята, ще си поживее, ще яде и пие, а като замине за другия свят, там ще учи. Така не се разсъждава. Ако човек на Земята не се е научил да работи, и на онзи свят няма да работи. Там не приемат мързеливи хора. Животът е непреривен. Следователно, каквото е придобил човек на Земята, ще го занесе на онзи свят и там ще продължи работата си." Из: "Начало и край" ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Всички неща са създадени двуполюсни; т.е. всички неща имат и положителен, и отрицателен заряд, за да са в равновесие. Висшата Божествена Душа (за разлика от нейния антипод: низшата астрална душа), подхожда към всичко, откъм положителния му полюс (без да осъжда отрицателния), затова у Нея няма отрицателни чувства; т.е. у Нея няма никакъв негативизъм. Когато човек се припознае като Висша Божествена Душа, самият той – просто (в съзнанието си) сменя полюса си, по причина, че е израснал, в разбиранията си. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Елма: "Вие се включвате, във всичко, с отрицателни чувства, а отрицателни чувства, в работещите за Космоса, са изключени." тук
  3. Велина Василева
    Просветлението – толкова близо и толкова далеч: „Ще мислиш, че си Душа и на хората ще гледаш като Души. Тази мисъл събужда съзнанието на ученика; тя ще влезе като Светлина, в него“, казва Учителя.Всички хора мислят, че живеят, без да разбират, че те, все още, нямат светла позиция, във Великата Книга на Дървото на Живота, а се намират в тъмнина; те са в корените на Великото Дърво на Живота. И понеже, като личности; като обикновени мъже и жени, нямат Истинската Светлина – не знаят, че земният преходен живот е само едно предисловие към Истинския вечен Живот, който е математически строго определен. Така, на Земята – малцина спазват ( от Божествена Гледна Точка) – законите и изискванията на Живота. Тези малцината, които – като вършат Божията Воля – да "не ядат" от "плодовете на Дървото за познаване на Доброто и злото" и като обичат Христа, и Бога – те са Висши Божествени Души (по степен на развитие на съзнанието си; т.е. по степен на разбиране на света). Тук не става въпрос за низшите астрални души, каквито са его-личностите: обикновените мъже и жени, които се черкуват и постят редовно; те си остават личности; те са обикновени хора, с ограничено (във времето и пространството), земно съзнание (подобно на корени, в тъмнината, в което, разбира се, няма нищо лошо. Защото и корените имат важна служба, но тя е несъзнателна; с други думи – като съзнания, корените "спят" спрямо Единното Съзнание на Целокупния Живот; те не са будни съзнания). Обаче, тук иде реч за хората на другия полюс – т.е. за Висшите Божествени Души (които са свободни, като части на Великото Цяло) и само те са тези, които имат Светлина и затова могат да спазват Законите и изискванията на Вечния Живот, като листа на Дървото на Живота (листата се обменят правилно; т.е. осъзнато, с Цялото). А личностите, без светлина (т.е. корените) – обикновените мъже и жени, които, понеже нямат тази светлина (затова живеят само за себе си и за семействата си) – те нямат предвид да изпълнят Великата Задача, която Бог е поставил пред всеки човек (и която се състои в съзнателна работа върху самия себе си – в работа върху своята чистота, безкористност, себе овладяване – за изработването на нов характер, който е по Божествен образец: в Любов, Мъдрост и Истина) – затова те нямат изискуемите Добродетели, които водят до Равновесие на нещата и до Безсмъртие; т.е. до светла позиция, във Великата Книга на Дървото на Живота. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Мисълта, че е Висша Божествена Душа, събужда съзнанието на личността за Духовния Свят и тя се припознава, като Душа. Това е началото на процеса на превръщането на обикновения човек; т.е. на личността – в Душа. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Ще мислиш, че си Душа и на хората ще гледаш като Души. Тази мисъл събужда съзнанието на ученика; тя ще влезе като Светлина, в него. Ти, за да обичаш личността [която винаги е тъмна; т.е. личността е лишена от Божествена Светлина], трябва да обичаш Душата [която винаги е светла; Душата свети, защото под въздействието на Божествените Любов, Мъдрост и Истина – тя изработва характер, по образ и подобие на Бога и това е безкраен процес на приближаване към Богоподобието, във Вечността]. Ти, [само] като обичаш Бога, ще обичаш и човека. Любов, от която блика Животът, е същинска Любов. Мъдрост, от която идва Светлина е истинска Мъдрост. Истина, от която идва Свобода е самата Истина. Там е Духът.“ Из: „ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Животът има, освен външна, още и вътрешна страна, недостъпна за хората [с обикновено земно съзнание на личности; т.е. на мъже и на жени, живеещи във времето и пространството]. ["Учителят казва: „Живи са листата на Божествената Книга. Те се наричат още „листа на Дървото на Живота” [или Висши Божествени Души]. Хората [щом надскочат, в съзнанието си фазата на личността; т.е. на низшата астрална душа и се припознаят като Висша Божествена Душа] са листа на Живото Дърво, светиите са цветовете, ангелите - завързалите, но още неузрели плодове, а херувимите и серафимите - узрелите и сладки вече плодове. Всички Живи Същества, от най-малките до най- големите, съставят Дървото на Живота, в което текат Божествените сокове.“ Из беседата: „В мое име - 1918 г.“ В този смисъл – личностите – мъже и жени – имат само временен, преходен живот. И това е – докато не се припознаят като Живи Висши Божествени Души, които са листа на Дървото на Живота. А всички обикновени хора, т.е. всички личности, до тогава, докато мислят, че са обикновени мъже и жени (колкото и велики хора да се считат) – те са само "криви корени" на Дървото на Живота и затова живеят в тъмнина, която те, в заблужденията си, считат за светлина и си я споделят, помежду си, мислейки че си споделят светлина (защото те не знаят, че за мъже и за жени – Великата Книга на Дървото на Живота е затворена).] От затворената книга [на Дървото на Живота] хората [т.е. земните личности] само гадаят. Хората са пълни с желания, вътрешното съдържание на които не разбират. Да живееш добре, това е Велико Изкуство. Мнозина [мислят, че] знаят да пишат, но малцина пишат правилно, [т.е.] според изискванията на граматиката. Това значи: всички хора [мислят, че] живеят, но малцина спазват Законите и изискванията на Живота. [ И малцината са само Висшите Божествени Души, които спазват Законите и изискванията на Вечния Живот. Затова личностите – обикновените мъже и жени – нямат онзи нов характер, който е по образ и подобие на Бога; т.е. те нямат онези Добродетели, които водят до Безсмъртие, което значи и до светла позиция (не на корен, а на лист, на цвят и т.н.) във Великата Книга на Дървото на Живота].“ Из: „Неговата воля“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Учителя казва: „Понеже Любовта не съществува на физическия свят, затова Доброто се явява като нещо материализирано. Когато Любовта слиза от Божествения на физическия свят, тя се превръща в Добродетел. Когато слиза в Ангелския свят, Любовта се изявява като интелигентност, като Мъдрост, или като Знание. Чудни са хората, когато искат да обичат другите!? Ние искаме да обичаме хората?! Не Любовта към Бога, но Любовта към ближния стана причина за [грехопадението]. В света, най-първо трябва да имаме Любов към Бога, от там трябва да изхождаме. Докато не възстановим първата Любов, към Бога, ние не можем да обичаме другите. Когато Божествената Любов, в света, не функционира, тогава идват всичките катастрофи, както сега, в християнския свят.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Скъсването на Любовта към Бога, е причина за смъртта. Ние искаме да обичаме хората?! Докато не възстановим първата Любов към Бога, ние не можем да обичаме другите. Адам, когато беше създаден, към кого имаше Любов? Чудни са хората, когато искат да обичат другите. Адам, като видя Бога, той не почувства Любов към Бога. Той каза: “Високо Същество е, знание има. Такива работи знае”. Адам беше [не]доволен, че е самичък и тогава Ева се създаде. Тя изучаваше не Любовта към Бога, но Любовта към ближния. Адам беше нейният ближен. Имаме втори закон – Любов към ближния. И този закон стана причина за грехопадението! Не Любовта към Бога, но Любовта към ближния стана причина за това. Като дойде онзи, черният адепт, каза им: “Вие не сте разбрали Бога. От този плод като ядете, няма да умрете, но като ядете, като Господа ще станете”. Сега вие сте поставени като Адама, при Дървото. Чудни сте? Една жена казва: “Как да взема да ям от плода”. Гледам, духовна жена е, тя е женена. И Ева беше женена. Родена от Адама беше Ева, дъщеря му беше. Адам женско роди. Бог създава първия човек мъж, а вторият е жена. Сега една жена като види двама мъже, единият е по-красив, и тя се чуди кого да обича от двамата, в дадения случай. Всякога мъжът си трябва да обича повече. Някой път жената не обича мъжа си, а обича другия. Другият я погледне и казва: “Ако ти ме обикнеш, няма да бъдеш слугиня, но царица ще бъдеш при мене. Ако ме обичаш, няма да бъдеш в туй положение. Ще заповядваме на целия свят”. Тя казва: “Тъй ли ще бъде?” Тя мисли, че той не я лъже и почват ихири-михири. Започват да пишат писма, лъжи и най-после, освен че като Бога не стават, но и из Рая навън излизат. И туй, което имат, се изгубва. Не мислете, че нещата, отвън, могат да се добият. Отвън съществуват Божествените условия [и те са ви дадени, за да впрегнете на работа възможностите си, които са заложени у вас и така да постигнете разбиране на нещата, но отвътре! А нещата са постижими, в зависимост от достигнатата степен на развитие на мозъка, което е индивидуално за всеки човек и се променя, с времето]. И всеки [един човек, в този смисъл] може да ти бъде за Добро и за зло. Туй трябва да го знаем. Не трябва да се сърдим. Доброто е възможно за нас [стига да се потрудим и да го разберем, за да можем и да го приложим]. [ Учителя казва: „Доброто не е нищо друго, освен Любов, изразена на физическия свят. Понеже Любовта не съществува на физическия свят, затова Доброто се явява като нещо материализирано. Когато Любовта слиза от Божествения на физическия свят, тя се превръща в Добродетел. Когато слиза в Ангелския свят, Любовта се изявява като интелигентност, като Мъдрост или като Знание.“ Из: „Здраво мислене“ – ] Да разбираме трите вида Любов. Ние страдаме от неразбиране качествата на човешката Любов, от неразбиране качествата на ангелската Любов и на Божествената Любов. Не е лошо да обича човек, като човек. Човешката Любов има добрите страни, ангелската Любов има добрите страни, а Божествената Любов е съвършенство. Ти не можеш да дойдеш при ангелите, докато не си минал човешката Любов. И при Бога не можеш да идеш, ако не си минал при ангелите и човека. Едновременно трябва да минеш, то е право на човека. То е едно вътрешно състояние на сърцето; едно вътрешно състояние на човешкото съзнание. Ако не разбираш тия неща [закъсал си – ] колко майки има, които страдат от дъщерите си, от синовете си, колко господари страдат от слугите си, страдат от неразбиране. Защото трептенията на една Любов [с която ти си партнираш], не съответстват на трептенията на твоята Любов [поради различното развитие на мозъка, у двама ви и], това е страдание. Това са философски работи. / Виж публикуваното изображение / Линията 1 и 2 донякъде изразяват хармоничната Любов, допълват се, но третата линия изразява една Любов, която не се допълва с другите, отблъскват се. Усещаш, че нещо те отблъсква от този човек. Да кажем, двама души сте, ако се обичате, онзи, когото обичаш, даваш му преднина. Ако избираш ябълки, даваш му той да избере. Ако и двамата сте еднакво положителни, тогава искаш ти да бъдеш пръв и той иска да бъде пръв. Веднага ще дойде стълкновението. Той казва: “Аз имам право”. И ти искаш да имаш право. Кой има правото [от човешка гледна точка]? Правото в света [на личностите; т.е. на обикновените мъже и жени] е само на силния. Силният човек [реално] кой е? Силният човек е добрият човек, разумният човек, красивият човек, чистият човек. Той е силен, от Божествено гледище. Всеки човек, който е силен и неразумен [понеже е все още, на нивото на разбирането на обикновените хора], той употребява силата си не тъй, както трябва. То той ще употреби силата си, за своя сметка. Онзи, който е силен и разумен, ще употреби най-първо тази сила за Бога. В света най-първо трябва да имаме Любов към Бога, от там трябва да изхождаме. Сега, във вас, три вида Любов съществуват. Но вие по някой път се държите за човешката Любов, някой път се държите за ангелската Любов, някой път се държите само за Божествената Любов. Не ги отделяйте. Те са три основни цвята. Човешката Любов е червеният цвят, жълтият цвят е ангелската Любов, а синият цвят – това е Божественото. От тия трите основни цвята, още четири други производни има. Казвам: червеният цвят е на човешката Любов, тя създава формите на живота и движението създава. Жълтият цвят създава формите на разумността, на човешкия ум, онази област, в която човешката мисъл може да се прояви. Синият цвят дава свобода, туй, което наричаме разумното, волята. Човек в Божествената Любов става волев. Няма воля в човешката [любов, защото обикновеният човек (който затова е обикновен човек, защото не е възстановил Първата си Любов, към Бога, за да стане Божествена Душа)] – той прави нещата тъй, както не трябва. Разумността, Разумната Воля, представя Божествения свят. Та казвам сега: вашата опитност не да оставите [любовта си; т.е. – не да се откажете от нея], но да я коригирате, защото във вас има много заблуждения. Вие имате заблуждение. Вие не знаете коя усмивка е Божествена, коя е ангелска, коя е човешка и коя демонска. Има четири вида усмивки. Някой път човек те погледне с Божествен поглед, някой път с ангелски, някой път с човешки, а някой път с демонски поглед. Аз говоря за неща, които съществуват. Опити се правят. Трябва да се опознаят нещата. Когато влезем в Божествения свят [а това става – когато, в съзнанието си, вложим идеята, че сме не личности, а сме Живи Разумни Божествени Души], ние ще се освободим. [Ще се освободим, щом тази идея, че сме Души, узрее и даде плод, в нас; т.е. разбирането не е в посяването на дадена идея в мозъка, а в плода, който трябва търпеливо да се изчака]. Писанието поддържа, че [тогава] ще се избавим от смъртта. Ние не можем да се избавим от смъртта дотогава, докато не разберем законите на Божествената Любов, [при което трябва] да изчезне всяко колебание. Христос казва: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога”. Казват: “Всички ще умрем”. То е друг въпрос. “Ще умрем, ще се изпарим”. Ако по този път вървим, ще влезем в света на противоречията, няма съмнение. Ако се решим да познаем Бога [като се припознаем като Живи Божествени Души и се държим в обществото, като такива], в 17-та глава казва Христос: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Казвате: “Един ден ще умрем”. Ако не сме изпълнили Волята Божия [защото се мислим за обикновени хора; за мъже и за жени, които вместо да подреждаме и да оценяваме всички неща, които Бог ни е дал, ние ги разделяме на добри и на лоши, затова] ще умрем. Ако изпълним Волята Божия [и се повдигнем в степента на съзнание на Божествената Душа, която е винаги доволна], няма да умрем, ще се съблечем [от разбиранията на личността си, защото, според Учителя, "мисълта е облекло на човека"]. Има хора [личности], които събличат дрехите си, като змията [т.е. отказват се от старите си възгледи]. Много хора събличат дрехите си, не умират, те наново са родени [щом възприемат възгледите на Божествената Душа, които са същите възгледи, като на Бога]. Родени са нови хора [Божествени Души]. И всичките хора около него са радостни. Този човек, който умира [на ужким, е Божествена Душа] и всичките негови хора са радостни, той си отива [в своята Родина; за него няма смърт]. Има някои, които умират [като обикновени хора, личности] и всичките скърбят наоколо за него. Той е тръгнал по друг път. Сега тази работа [с превръщането на човека-личност, в човек-Божествена Душа] е трудна. Показвам ви един скъпоценен камък, изведнъж не може да го имате. За този скъпоценен камък Христос казва, че онзи, който ходил да търси един скъпоценен камък, продал всичко за него. Човек като намери Божествената Любов [т.е. като намери Първата си Любов, към Бога], всичко друго е постижимо. Другите неща лесно се добиват. Ние влизаме в естествения път на развитието. Когато Божествената Любов в света не функционира, тогава идват всичките катастрофи, както сега в християнския свят. Ако тия хора имаха Божествената Любов, не биха се били. Сега те [европейските народи] имат Любовта на хората, имат и Любовта на ангелите. Те са разделени и искат да победят. Божественото е останало на заден план. Казвам: Божествената Любов е необходима, за да разрешим въпросите на човешката Любов и ангелската Любов. За да разрешим въпросите в тия, двете области, трябва да имаме онова Божествено знание. Защото в Любовта ние трябва да се подмладим, в Любовта ние трябва да се просветим, в Любовта трябва да се облагородим, в Любовта ще ни се дадат всичките възможности, за да живеем така, че да сме доволни от нашия живот. [Обаче „Любовта не съществува на физическия свят“, казва Учителя и още казва „Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека [т.е. на личността], не се изправя във време и пространство.“] Ако аз не съм доволен от своя живот, аз още нищо не съм постигнал [като Душа, защото се считам за личност. Щом съм недоволен – аз съм личност; характерен белег на личността е – недоволството.] . Аз зная, че ще дойдат някои нещастия и ще минат, зная, че тия неща не зависят от мене. Те се дължат на минали поколения. Има поколения, с които сме свързани. Тогава ще дойдем във връзка с ония поколения, които са били в хармония с нашите и ще започне нов живот. Когато дойде Христос, искаше да изведе хората от света и да ги въведе пак в Рая. Християнството не е нищо друго освен приготовление да влезем в Рая, както черният адепт влезе в Рая и приготви хората да влязат в света. Като влезе човек в света, непременно ще излезе из Рая. Който е ял от забранения плод, в света влиза. Христос учи хората на покаяние. Що е покаяние? Да не ядеш вече от забранения плод. Или в какво седи покаянието? Най-първо да слушаш – както Бог ти е говорил, не някой друг какво ти е говорил. Да има нещо, на което да разчиташ, което никога не те е лъгало. Да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало ума ти, да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало сърцето ти, да разчиташ на онова, което никога не е помрачавало Душата ти, но всякога е пращало Светлина. Това е Божественото в нас!“ Из: „Човешка, ангелска и Божествена Любов - 1943 г.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека [личност, т.е. на мъжа, или на жената], не се изправя във време и пространство. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила, извън времето и пространството [където действа вашата Божествена Душа]. Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството, и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство. [Това значи, че човекът-личност (мъж, или жена) трябва да се самоовласти и като се обяви, в себе си, за Душа – да започне да се изживява по новому, стремейки се – да се държи, във всички житейски ситуации, само като Божествена Душа. Белегът за промяната е, че човекът-Божествена Душа (за разлика от човека-личност), е поставил ДОБРОТО, за основа на живота си (при абсолютно всички житейски ситуации, докато човекът-личност се спъва в нееднаквото; т.е. в различното приемане на доброто и злото).] Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено. Вие трябва да действате извън времето и пространството [т.е. като Божествени Души], а във времето и пространството [където са физическите ви тела] ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [т.е. изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят.“ Из: „Закон на равенството“
  4. Велина Василева
    На Земята, без страдание, живот не може да се прояви. Когато Провидението иска да ви даде голямо благо, то ви праща предварителни страдания. Вие имате едно схващане за живота, че всички искате да избегнете страданията. Но има известни страдания, които са една необходимост, и ако вие не ги имате, никакво знание не може да придобиете. Една радост и едно страдание, това са две състояния, които са необходими, за да се прояви някой лъч във вас. Сведенборг, който е ходил на Небето, е казал, че и при най-възвишените ангели настава някой момент на една малка скръб - като залезе Слънцето, и ще трае няколко деня, и след това пак ще се разведри. Знаете ли дълбоката причина на скръбта? Свързани са хората. Ангелите [или Божествените Души] са на клонките, а човеците [т.е. личностите: мъже и жени] са в корените [на Дървото на Живота]. И следователно страданията, лошите мисли на хората - тези сокове, които по някой път, от корените отиват към клоните. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Казвам сега: ако във вашия живот, пластовете не са пресечени чрез страдания, по никакъв начин животът не може да се прояви. На Земята, без страдание, живот не може да се прояви. Не само на Земята, но и между ангелите ще има страдание. Прочетете Сведенборг. Сведенборг, който е ходил на Небето, е казал, че и при най-възвишените ангели настава някой момент на една малка скръб - като залезе слънцето, и ще трае няколко деня, и след това пак ще се разведри. Знаете ли дълбоката причина на скръбта? Свързани са хората. Ангелите [или Божествените Души] са на клонките, а човеците [т.е. личностите: мъже и жени] са в корените [на Дървото на Живота]. И следователно страданията, лошите мисли на хората - тези сокове, които по някой път от корените отиват към клоните. И за това Христос казва: „За едно обръщане на един човек към Бога, Горе става голяма радост, и за едно падане на един човек, Горе настава голяма скръб.” Вие имате едно схващане за живота, че всички искате да избегнете страданията. Съгласен съм с вас. Има известни излишни страдания. Но има известни страдания, които са една необходимост, и ако вие не ги имате, никакво знание не може да придобиете. Една радост и едно страдание, това са две състояния, които са необходими, за да се прояви някой лъч във вас. Това съществува и в изучаването на метеорологията. Едно страдание, една скръб и една радост са необходими, за да се образува дъжд в пространството. Непременно трябва да има едно студено и едно топло течение. Ако едно топло течение не придаде студеното, дъждът не може да се образува. След като е духало студеното течение няколко часа, и дойде топлото, то се образува дъжд. Когато Провидението иска да ви даде голямо благо, то ви праща предварителни страдания. Дъждът е благото, което Провидението ще ви даде - [но предварително ви дава] страданието. И след това, ще дойде радостта. [ Учителя: „Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза денем.“ Из: „Двата пътя“ ] Всякога, когато ще ви дойде голямо нещастие, голяма скръб, то това голямо изпитание ще се предшества от голяма радост. Затова всякога наблюдавайте: дойде ли ви голяма радост, то непременно ще ви дойде голяма скръб. Наблюдавайте. Ако ви дойде голяма скръб, то след нея непременно трябва да очаквате, че ще дойде голямо Божие благословение. Ако имате голяма радост, ще знаете, или че ще се разболеете, или крава ще изгубите, или вол, или дете ще умре, или с баща ви ще се случи нещо и прочее. Ако тези неща вие ги знаехте, сега щяхте да имате разумно отношение към живота. Например някой човек е закъсал и казва: „Свършено е вече.” А пък той няма какво да се страхува. Вие не разбирате Божиите пътища. Ако сте осиромашели откъм богатство, ти печелиш нещо. Има една сиромашия, която трябва да се избягва, има една сиромашия, която не е от Бога. Но сега да се повърнем към въпроса. Християнството, или Новото Учение, е Учение да се разбират Божиите пътища. Това разбиране е да влезеш в положението на всеки човек. Всяко едно същество иска да живее добре. Това трябва да го разбереш. Ти можеш да имаш желанието да живееш добре. Тогава дружи само с Невидимия свят [който е вън от времето и пространството] и мисли за всички същества, които живеят добре. Ти не си единственият, който искаш да живееш добър живот. Има хиляди и милиони същества [живеещи вън от времето и пространството], които живеят по-добре от вас. Дружи с тях, за да може Божието благословение да мине чрез тях и да дойде до тебе.“ Из: „Веселие и радост“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека [т.е. характерът на личността, изживяваща се като мъж, или като жена], не се изправя във време и пространство. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [т.е. изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила, извън времето и пространството [където действа вашата Божествена Душа]. Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството, и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство. [Това значи, че човекът-личност (мъжът, или жената) трябва да се самоовласти и като се обяви, в ума си, за Душа – да започне да се изживява по новому; не вече като мъж, или като жена (които разделят нещата на добри и лоши), а като Божествена Душа, стремейки се – да се държи, във всички житейски ситуации, като Божествена Душа, която вижда само и единствено Доброто, във всичко, наоколо, защото Любовта ражда Доброто. Белегът за промяната е, че човекът-Божествена Душа, действайки в атмосферата на Божествената Любов (за разлика от човека-личност), е поставил ДОБРОТО, за основа на живота си, при абсолютно всички житейски ситуации, докато човекът-личност се спъва в нееднаквото; т.е. в различното приемане на доброто и злото, защото не ги разбира. Учителя казва: „Ако знаете какво нещо е злото, вие никога не бихте осъдили никого, за нищо.“ Из: „Най-голям в Царството Божие“ ] Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър [което значи, че вече ще бъдеш Божествена Душа, а не личност], то е казано и свършено. [Личността е низшият аз; т.е. егото на човека, който действа във време и пространство – в категориите на доброто и злото. А Божествената Душа е Висшият Аз на човека, Който действа извън времето и пространството и затова "не яде" от "плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото" (а това е Божията Заповед, Която е в сила и днес); т.е. само Божествената Душа може да върши Божията Воля.] Вие трябва да действате извън времето и пространството [т.е. да действате като Божествени Души и само в Божествената Любов, която е над доброто и злото], а във времето и пространството [където са физическите ви тела] ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [т.е. изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят.“ Из: „Закон на равенството“
  5. Велина Василева
    Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека [който е личност, която се изживява като мъж, или като жена], не се изправя във време и пространство. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [т.е. изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „За да боравите в даден случай със себе си, със своето естество, трябва да имате известни правила, извън времето и пространството [където живее вашата Божествена Душа]. Всички вие трябва да се научите да действате извън времето и пространството, и докато не научите този Закон, не можете да изправите вашия характер. Защо? – Защото характерът на човека не се изправя във време и пространство. [Това значи, че човекът-личност (мъж, или жена) трябва да се самоовласти и като се обяви, в ума си, за Душа – да започне да се изживява по новому, стремейки се – да се държи, във всички житейски ситуации, само като Божествена Душа. Белегът за промяната е, че човекът-Божествена Душа (за разлика от човека-личност), е поставил ДОБРОТО, за основа на живота си (при абсолютно всички житейски ситуации, докато човекът-личност се спъва в нееднаквото; т.е. в различното приемане на доброто и злото).] Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено. Вие трябва да действате извън времето и пространството [т.е. като Божествени Души], а във времето и пространството [където са физическите ви тела] ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То [т.е. изправянето на характера] е резултат от [активността на] Духовния свят.“ Из: „Закон на равенството“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
  6. Велина Василева
    Учителя: „Гневът не е качество на човешкия ум, но той е присадка на чувствата, един недъг на чувствата. Всяка енергия, която организмът не може да асимилира правилно, ражда един излишък. Този излишък е гневът. Опасната страна на гнева е, че човек може да се отдалечи от правия път на своето развитие. Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева. Аз говоря за гнева, в обикновения живот, дето той представлява обикновено явление, но когато човек се занимава с Възвишеното, с Божественото, тогава гневът се изключва. Идейният живот изключва всякакъв гняв. Кроткият и въздържаният човек е човек без гняв. Не че няма гняв в него, но той превръща гнева, още от основата му, в полезна енергия.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „При какви условия се ражда гневът? – Гневът е превърната сила, в низходяща степен. Той е излишна енергия. Как се е създала тази енергия? – Всяко желание, което среща на пътя си съпротивление, се пречупва. Половината от неговата енергия се превръща в една ненормална топлина, която отива в мозъка и тази топлина именно образува гнева. Гневът е, който увеличава температурата в тялото. Той съставлява един плюс към обикновената температура на организма и действа разрушително. Аз говоря за гнева в обикновения живот, дето той представлява обикновено явление, но когато човек се занимава с възвишеното, с Божественото тогава гневът се изключва. Идейният живот изключва всякакъв гняв. Гневът не е качество на човешкия ум, но той е присадка на чувствата, един недъг на чувствата. Когато се разгневите, вие може да се оправдаете с това, че някой ви обидил. Да, но вие може да се разгневите и без да са ви казали някоя обидна дума. Просто вървите по пътя, някой ви бутне и вие веднага кипвате. Тук вече става подпушване на енергията. Човек не е разположен всякога да се гневи. Може да направите опит. Иди бутни най-гневливия човек според закона на Любовта, той ще се усмихне и ще ти каже: Бутни ме още веднъж! От тук вадим следния закон: когато се срещнат две положителни сили, те всякога се отблъскват и образуват гнева. Например, ако се срещнат двама души крайно честолюбиви, те могат лесно да се разгневят. /Виж публикуваното изображение/ Допуснете, че точката O представлява центъра на мозъка. Линията CO представлява течението на моралните сили в човека. Линията DO представлява течението на личните сили, личните чувства в човека. Когато линията OD е по-дълга от линията OC, всякога се ражда гневът. Ако линията OD се съкрати много, тогава човек става индиферентен, безразличен. Всяка енергия, която организмът не може да асимилира правилно, ражда един излишък. Този излишък [породен от неразбиране на Единството, на Целокупния Живот] е гневът, който винаги се отбелязва с червения цвят. Има няколко признаци при разгневяването: лицето почервенява, веждите се свиват, мускулите около устата трепват, ръката се свива в юмрук и човек е готов да се прояви. Опасната страна на гнева е, че човек може да се отдалечи от правия път на своето развитие. За тази вечер ви бе дадена темата: „Кротостта и въздържанието“. Кроткият и въздържаният човек е човек без гняв. Не че няма гняв в него, но той [охотно приема привидното противоречие (предизвикващо гнева), защото разбира Единството на Всичко, което Е и затова] превръща гнева, още от основата му, в полезна енергия.“ Из: „Гняв и страх“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Обикновеният човек; човекът-личност; т.е. предразположеният към обида и гняв човек (или низшата астрална душа) – винаги живее живот – само за себе си и семейството си (защото в ума му цари хаос и поради нямане на какво друго – човекът-личност слага себе си, за мярка на нещата). Той, все още, не разбира Любовта към Великото Цяло, като Божествена Мярка за нещата; не разбира и Волята Божия (във всеки един момент), защото все още, не е научен да слуша Вътрешния си Глас (като Законът, Който регулира всичко). За човека-Божествена Душа, обаче – Волята Божия е този акт, който, в даден момент, включва благото на всички същества. Божествената Душа знае, че Бог няма намръщено лице, Той всякога е усмихнат (и следователно, и неговият образ, и подобие – какъвто е човекът-Божествена Душа – естествено, е такъв; той знае – че абсолютно всичко, каквото и да се случва – е за добро и освен това, е предвидено до най малки подробности. Учителя казва: "Бог е предвидил всичко до най-малки подробности." Из: "Точилото и ножът" ). ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Единственото Същество в света, без изменение, което аз зная като Съвършенство, това е Бог. Оттам насетне, като започнеш от Него надолу, у всички ще има по нещо несъвършено. Значи в света на проявленията, има видоизменения. Като дойдем до обикновения, до човешкия свят, тия изменения, ние наричаме: гняв, омраза, злоба. [И това са т. нар. "погрешки"; т.е. това са състояния на съзнанието ни, които са алтернативни на Волята Божия, негативни състояния, защото Тя е само „този акт, който, в даден момент, включва благото на всички същества. Това са Великите схващания, в Божествения свят [т.е. в Божествения Свят – меродавно е, във всеки момент, едновременно да бъде зачитано и удовлетворявано (с математическа точност) благото на абсолютно всички същества. А това е възможно да се осъществи – само в непрекъснатото пребъдване в Христос; което значи – в правилната обмяна на всяка Душа, с Единното Съзнание на Великото Цяло. И точно това е Висшето Христово Съзнание на Единството, към което ние се приобщаваме, за да не грешим, пред Бога и за да вършим, във всеки момент, Волята му: Съ-знанието, че Цялата Вселена – е Една Обща Мирова Душа, на Която – нашата индивидуална Душа, се явява – част.]. Желаеш ли нещо само за себе си, ти се влияеш вече [от низшето; т.е. не от Висшето Божествено, а от низшето си животинско естество и под влияние на енергиите на това низше животинско естество, което няма капацитета да разбере Живота за Цялото:] У тебе ще се зароди и завист, и гняв.“] Всички тези отрицателни проявления, трябва да ги превърнем в положителни. Всички тези неща са препятствия, които Господ е турил, за да опита нашата любов [към Великото Цяло; т.е. любовта ни – към Себе си и към Христос]. Той казва: „Туй препятствие можеш ли да го преминеш?“ [Но без съмнение, без колебание, без омраза, без злоба, без подозрение и без гняв; т.е. като се научиш веднага да трансформираш, вместо да толерираш и да се свързваш, с тези низши животински състояния, проявата на които е белег, че ти, все още, не си се отказал да живееш само своя личен живот и затова не си влязъл в Божествената си Душа, за да живееш за Цялото; т.е. – ти, когато се изживяваш като земна личност (като мъж, или като жена) – не живееш Идеен Живот, в който гневът и всички останали отрицателни състояния – са изключени.] Бог [на Земята ще те изпита, за да те изправи и да те научи да Му служиш] ще те тури в положението на баща, мъж, жена, и като минеш тези изпитания, първото възнаграждение [щом научиш Христовия Закон на Единството на Всичко, Което Е] – е, че ще те тури пред Себе Си, ще те направи Ангел, ще ти тури крила, отдолу ще ти тури подпис и ще ти даде един свободен билет: колкото искаш да ходиш, където искаш да посещаваш и когато искаш да се върнеш. Като се върнеш от разходката, ще те пита: „Видя ли всичко?“ – „Видях.“ – „Искаш ли още разходка?“ – „Не, Господи, сега искам да Ти служа.“ Тогава Той ще ти даде да управляваш едно Слънце, за което ще отговаряш. Там ще те считат за Бог и, като направиш някоя погрешка, те ще се оплачат на Господа. Като направиш ред погрешки, Господ отново ще те върне като човек, пак ще минеш тази процедура на трансмигриране, на странстване, после пак ще те прати в световете, след туй в друга някоя слънчева система и т. н. Дълго време ще се разхождаш, докато се научиш как да Му служиш. И тогава, Той като те види, няма да ти се намръщи, но ще ти се поусмихне малко и ще ти каже: „Ще се научиш да служиш.“ И като си заминеш от Него, паметна ще ти остане само усмивката Му. Бог няма намръщено лице, Той всякога е усмихнат. Който Го е видял, той никога няма да Го забрави. Как виждаме ние тази усмивка на Земята? Вие виждали ли сте усмивката на Бога? Виждали сте я. Първата усмивка на Бога е, когато сърцето ви за първи път трепне: първото трепване на сърцето ви, преди да сте любили – това е усмивката на Бога. Това е първата Любов. Оттам насетне нищо не остава; другите усмивки – това са фотографии на първата. Първата е много ясна – тя е усмивката на Бога. Тази усмивка се извършва моментално. Тя е един момент. Някой казва: „Не мога да я видя.“ Други казват: „Изгубих я.“ Да, защото тя не може да трае дълго време, на Земята. Тъй седи фактът. Психологически, този факт вие го знаете. Тази усмивка може и да се повтори. И тъй – изпълнение на Волята Божия! Какво нещо беше Волята Божия? Волята Божия е този акт, който, в даден момент, включва благото на всички същества.“ Из: „Волята Божия!“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Гневът е една енергия, която не е използувана; която се стреми към физическия свят и следователно [щом, с вибрациите си, вече сте я поканили да мине през вас] трябва да ù отворите път. Гневете се, без да се гневите; проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си; сърцето си, в него. Но ще се стремите към прилагане на методи за трансформиране на низшите енергии (на отрицателните си състояния), защото бъдещият ви, Идеен Живот, се обуславя от сегашното ви разбиране на живота. Идейният Живот съвършено изключва гнева, защото той има предвид благото на Цялото, в т.ч. – на всички негови части.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Вие, като млади, някой път се усещате много раздразнени. Като минават някои хора, усещате ги като бомби, от категорията отровни газове. Някой ден вие се разгневявате – този гняв, трябва да знаете дали е произлязъл от самите вас, дали сте господари на гнева, или е едно чуждо състояние. Давали ли сте си отчет: раздразнен си, казваш: «Да ме не бутате, не искам да срещам никого.» Очите се свият, чакат да стане нещо наоколо. Някой ден, всичкото красноречие на езика употребиш да изнесеш всички недъзи на хората. Изхарчиш тази енергия, започнеш друго да говориш, започнеш да проповядваш друго едно учение. Но друг се запалва, той се разгневява сега. В дадения случай, гневът е една енергия, която не е използувана, която се стреми към физическия свят и следователно трябва да ù отворите път. Най-хубавото нещо, когато дойде гневът, е една лопата, бел, да имаш градина, половин час да поработиш – да се лекувате. Аз считам копането и орането за лекуване. Хората трябва да орат и копаят, само когато се гневят. А щом са в най-хубаво разположение на Духа, да пишат поезия. Музикантите, само когато са в най-хубаво настроение, тогава да седнат на музика. Да не опорочиш цигулката си, перото си [когато си в това низко животинско състояние, когато си гневен]! А когато си гневен, вземи лопатата. Гладстон, по един час, е режел дърва. Как няма да реже дърва! Искал е да прекара известен закон в Камарата, а онези консерватори... Вземе си триона, той е духовен човек, после вземе Библията, почете, тогава отиде в Камарата. В школата, за да ви възпитаме, трябва да имаме една градина с белове, после – работилница с рендета, после – друга, трошене на камъни. То е една категория, гневът. Да видите как се възпитава. Има си начини. Тези идеи са хубави, но трябва приложение. Природата има своите приложения. За съмнението има начин за лекуване, за подозрението, за малодушието. Това не са болести [но това са състояния на съзнанието, които, ако се задълбочат, преминават в болести на органите на тялото.]. Аз наричам болести, когато се развият органически вече в тялото. А другите са все състояния [на съзнанието; на ума, на сърцето и на човешката неустойчива воля: т.е. те са епизодични низши мисли, чувства и постъпки] и именно докато са състояния, трябва да се стремите да държите ума си [под контрола на Висшата Божествена Душа, у вас и да ги трансформирате в полезна енергия. Във всички беседи има дадени съвети за правилна обхода и методи, за справяне с нежеланите състояния; напр.] Който от вас има градина – 10 минути с лопатата, тури крака си, ама съзнателно – тъй, не оставяйте нещата незавършени. Не цялата ви работа, но работата ви – специфичната ви работа – трябва да бъде всякога добре завършена. Една основна мисъл през деня – завършена. Това е състояния. Ще се стремите към трансформиране на енергиите. Някой път се набират достатъчно енергии, понеже живеете в един свят, който се намира в едно анормално състояние. Сегашната култура е като една бременна жена, която е на раждане и хората [т.е. личностите – мъже и жени], са крайно нервни и вследствие на това всеки един от вас, в туй раждане на новото човечество, всички ще почувствате, че става нещо. Защото, когато някой ще ражда, всички вкъщи са в тревога. Целият свят сега е в тревога. Докато се роди новото, всички ще бъдем в тревога. Всеки един от вас казва: «Какво ще бъда за бъдеще, как ще уредя живота си?» Този живот разбира не сегашния наш обикновен живот, но бъдещия, Идейния Живот, който се обуславя от сегашното ви разбиране на живота.“ Из: „Справяне“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~При трансформиране енергията на гнева, не мислете, че кипването е лошо нещо [в живота на обикновените хора, които, все още, не се изживяват, като Божествени Души. Докато човек е личност – той не може да не кипва, защото:] Кипването, това е неустойчивост. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Някои от вас често ми казват: обичам да се гневя, не мога да се въздържам. Какво трябва да направя? Гняв имате всички и не се въздържате [щом сте личности]. Сега вие търсите един цяр, панацея против гнева. Значи кипвате по някой път. Не мислете, че [докато живеете живота на личност; т.е. на обикновен мъж, или жена] кипването е лошо нещо. Кипването, това е неустойчивост. Това показва, че във вас има киселини, които ще ви накарат да кипнете. Най-първо трябва да разберете Закона на предохраняване. Вие трябва: – да изолирате всички киселини от себе си, да ги турите под контрол на вашата воля, или пък – вашата воля да бъде тъй будна, че киселините да са вън от вас [което означава, че вие, по степен на разбиране на света, вече ще се изживявате като Божествена Душа, която, в съзнанието си, живее в Божествения Свят; т.е. вън от времето и пространството. Учителя: "Човек може да живее на Земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят." Из: „Малкият повод - 1927 г.“ ] Вие трябва да боравите с тях, а не те [киселините] да боравят с вас. [Учителя: "За да не изпаднете в заблуждение, в тъмнина, пазете се от отрицателните сили като завист, омраза, съмнение, подозрение и т. н. Те са киселини, които действат разрушително върху ума, сърцето и волята. " Из: "Превръщане на киселините" ] Питам ви: как лекувате вашия гняв? Вие не го лекувате. Вие казвате: чакай да отворя капака, да видя какво прави онзи приятел там. Кой отваря капака? – Грехът, Вие отворите капака и гневът отново се разгаря. После пак го захлупите. Не, не, това не е лекуване на гнева. Разгневите се някой път и си казвате: Аз никога няма да простя на този човек. Но във вас веднага настава едно омекчаване, едно желание да превърнете туй състояние на гняв в някакво по-висше състояние. Какво трябва да направите? Идете да услужите на този човек, в нещо. Това аз наричам лекуване на гнева. На какво се дължи гневът? Гневът е плод на едно непостигнато желание [на низшето себе; на личността]. Аз наричам гнева „дете недоносче“, родено на 5–6 месеца. Във всички хора въобще се заражда гняв, когато известна идея или мисъл, не се постигне. /Виж публикуваното изображение/ Тогава човек или се разгневява, или скърби. Скръбта е само фаза на гнева. Някой път гневът лекува скръбта, някой път скръбта лекува гнева. Най-първо, като се разгневиш, ще превърнеш гнева на скръб, а после математически ще намериш между две скърби, една малка радост. Между една малка скръб A и друга B, има скрито едно течение C. Ще намерите туй вътрешно течение на радост и ще превърнете гнева на скръб, а скръбта в радост.“ Из: „Упътвания и образи - 1923 г.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си в него.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Вие трябва да бъдете благоразумни, да не се самоосъждате. Ако хората ви съдят, вие трябва да се вслушвате в тяхната съдба [защото това е много полезно, за повдигането на съзнанието ви, на по-висока степен на разбиране; винаги размишлявайте за Божествената Мярка на нещата, която е Любов]. Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате. Гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си; сърцето си, в него. Дойдете ли до доброто, проявявайте го, от все сърце. Цялото ви същество трябва да взима участие в правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили.“ Из: „Новото възпитание / За възпитанието“
  7. Велина Василева
    Докато живее на Земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди. Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди; да се гневи. Сърденето на физическия свят, е масло, което се туря в яденето. Тъй щото, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място. Когато умният, светията се гневят, те разбират, защо се гневят. С гнева си, те ПОМАГАТ на по-слабите от тях, предават им енергия. Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения. Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят? От десет души, само на един е позволено да се гневи. Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Главата представя Божествения свят. Щом сте в Божествения свят, трябва да знаете, че в този свят не се позволява никакво сърдене. Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди, да се гневи. Сърденето на физическия свят е масло, което се туря в яденето. Докато живее на земята, човек не може да не се сърди. Обаче, отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди. И най-великият Учител, Христос, като дойде на земята, разгневи се на търговците, които продаваха в храма, взе камшик и ги изгони навън. Няма човек на Земята, който да не се е гневил. Няма кротки хора на Земята. Казвате някому: Не се сърди! – Не мога да не се сърдя. Ако съм в Божествения свят, там съм повече от светия; там съм добър, кротък човек. На Земята и най-добрият човек се сърди. Гледате някой се усмихва, дава вид, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: Какво присъствие на Духа има този човек! – Това е роля, която той играе. Турете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне. За физическия живот сърденето е необходимо. Ако човек не се сърди, главата му би се пръснала. Гневът заобля главата на човека, придава ѝ хубава форма. Ако човек не се гневи, главата му отстрани щеше да бъде сплесната. Гневът е войник, който стои на поста си и казва: Главата си давам за моя господар! Тъй щото, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място. Гневът е запаленият огън в огнището. Ако умеете да запалите този огън добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисъл. Но да духате този огън и да не можете да го запалите, да напълните очите си с дим и пепел, този огън не е на мястото си. Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия. Глупавият човек не [бива да] се гневи [защото е (все още) егоист, в убежденията си и живее само за себе си, и семейството си. Когато един егоист (който не живее за Цялото), се гневи – "ще го глобят"; той винаги ще бъде "обран" (енергийно), от низшите духове]. Когато умният, светията се гневят, те разбират, защо се гневят. С гнева си, те ПОМАГАТ на по-слабите от тях, предават им енергия. Всички трябва да имате предвид следното положение: всеки човек живее едновременно и в трите свята – на физическия, на астралния и на умствения. Питам: колко от хората, които живеят на Земята, трябва да се гневят? От десет души, само на един е позволено да се гневи. Ако ви накарат да изберете хора за Земята, от кои ще вземете: от десетте, от стоте или от хилядата? Ако изберете само от хилядата, те ще бъдат хора от физическия свят, които само ще се гневят. Затова, трябва да изберете хора от трите свята: един от Божествения свят, от десетте, които ще турите на главата; десет ще вземете от ангелския свят, от стоте, които ще турите в сърцето; най-после ще вземете сто от хилядата, които ще поставите на физическия свят. След това ще размесите тия хора, за да си окажат известно влияние. Това е закон, който можете да приложите при възпитанието от една страна и за подмладяването – от друга. Ако не разбирате този закон, вие не можете да се подмладите, не можете да усилите паметта си. Защо отслабва паметта на човека? Защото той изразходва физическите си сили и няма откъде да дойдат нови. Ако човек води война цели 10-15 години наред, той съвършено ще се изтощи. Следователно, по колко пъти на ден най-много човек трябва да се гневи? Питам: по кой начин умният човек може да въздейства на гнева си? Щом се разгневи, той трябва да направи едно математическо изчисление, за колко време да даде ход на тази енергия да се изразходва. Невидимият свят, природата държи сметка за тази енергия. За тази цел има часовник, който определя количеството на изразходваната енергия при гнева. Човек има право да изразходва само толкова енергия, колкото е определено. Ако изразходва повече от определеното количество, ще го глобят. Има случаи, когато човек трябва да се разгневи на себе си, за да тръгнат работите му напред. Гневът събужда активността в човека. Той представя вътрешен процес в човека, който трябва да се изучава. И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления. За пример, дойде някое радостно чувство в човека. Той трябва да изчисли, колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него. Някои хора ще критикуват, ще кажат: Защо се радва този човек? Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева и тия – при радостта. Трябва да следите, какво може да произведе радостта и какво – гневът. За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари. Бакалинът ви поглежда и казва: Без пари не давам. След вас влиза друг човек, сърдит, гневен и казва на бакалина: Скоро, дай едно кило захар, или ще те убия! Бакалинът веднага дава едно кило захар. В този случай, гневът дава резултат. На другия ден, този човек отива при бакалина, извинява се и плаща захарта. Бакалинът се чуди и казва: Добър човек бил той. Обаче, едновременно с това той съзнава грешката си към първия, на когото не дал захар. Оттук вадим следния закон. Човек трябва да работи в живота първо с низшите сили, а после с висшите, а не обратно. Ако отивате при канарите, няма да им говорите меко, благо, но ще вземете чук и длето и ще удряте, да получите от тях някакъв скъпоценен камък. Те ще ви дадат нещо и ще кажат: Добре, че с малко се освободихме. Същият закон действа и в живота. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска и благодарете, че с малко се освободихте. Често вие говорите за любовта, искате чрез нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трябва да знаете, къде какви закони да прилагате. Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, вие трябва да измените положението си, т.е. да не бъдете на Земята, но да се качите в по-висок свят. Божественото не може да бъде в услуга на земните желания. Щом се отправяте към Божествения свят, трябва да се откажете от земните желания. Човек може да живее на Земята, но да има възвишени желания и стремежи. Само по този начин той ще има резултатите на Божествения свят. Казвате: Ние трябва да бъдем духовни! Духовен е само онзи човек, който е развил своето причинно тяло, с което да разбира причините и последствията на нещата. В широк смисъл на думата ”духовен човек”се разбира онзи, който стои по-високо и от учения, и от разумния, и от гениалния. Обаче, в тесен смисъл на думата, духовен човек е всеки религиозен. Този човек живее повече на физическия свят. Истински духовният знае законите за трансформиране на енергиите. Когато работи умствено, или духовно, той знае, в кои центрове да локализира енергията си. Ето защо, духовният човек никога не иждивява [не изразходва] енергията си напразно. Каквато работа започне, той всякога ще я завърши успешно. И вие, като ученици, трябва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате в живота си. За духовния човек всяко движение, всяко побутване по главата, по челото или другаде, има дълбок смисъл. Обикновеният човек прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения.“ Из: „Малкият повод - 1927 г.“
  8. Велина Василева
    Буквата е тяло на Духа и първо трябва да имаме тази буква и да я разберем; тогава можем да кажем, че от нея можем да намерим Духа. Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора, както и всички неща и същества. Всичко преходно, т.е. цялото физическо съществуване, на Земята, е само символ (т.е. то е само сянка) на проявяващото се Божествено Начало, в света. Всяка дума, всяко изречение, сами по себе си, са определени символи на Духовни Реалности. Както лицето на човека е израз на неговия вътрешен живот, така и физическият свят и живот – са израз на едно Божествено съществуване. Причините за явленията във физическия свят, се крият в Невидимия; в Свръхсетивния свят. Всичко това, което се изявява физически, има своя архетип, или първообраз, в астралния свят, а Първичната Сила, изразена в тонове и звукове - в Ангелския, или Небесния свят. Понеже целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една Невидима Реалност; на една Божествена действителност, при представянето, с думи, на определени духовни процеси и явления, всъщност, не се описват физически явления, а като се използват земни понятия и образи, се описват духовни процеси и явления. Това се отнася пряко, към прочетеното, в беседите и лекциите на Петър Дънов – Учителя. Според Учителя, на Земята се учи азбуката на Живота. Това е старото геоцентрично разбиране – светът на ФОРМИТЕ. В Пътя на Слънчевата спирала, човешката Душа се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, т.е. навлиза в тяхното СЪДЪРЖАНИЕ. В Пътя на Космичната Спирала, човешкият Дух ще развие Космичния мироглед, чрез който ще започне да разбира СМИСЪЛА на Живота. Затова геоцентричното схващане на света позволява изследването единствено на материалните форми, докато космичната концепция за света, разкрива тайните на Живота. Тези три свята: на формите, на съдържанието и на смисъла - Учителят ги нарича, съответно: материален, субстанциален и есенциален. Всичко, което става на Земята, като факти и явления, съществува преди всичко, в астралния, Духовния и Божествения светове. В Божествения свят, или Небесния свят, то съществува като ИДЕЯ; като първообраз. В Духовния, или ангелския свят, към тази идея се присъединяват СИЛИТЕ, които ѝ съответстват. И най-после, в астралния свят, тази идея, с присъщите ѝ сили, се явява като ОБРАЗ, прототип на това, което ще стане на Земята. Така, на най-висш план – съществува хармонията на Сферите - Небесния свят, в който са Първичните Духовни Есенции на световните явления. По-надолу, в Ангелския свят, са Силите, които се изявяват в света, чрез връзките си с тези Първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат, в техния растеж и развитие. В далечното минало, човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална Душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една Групова Душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От Груповата Душа, постепенно се развива индивидуалната Душа на човека. Човешките Групови Души, в астралния свят, се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма (която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек и) която се нарича Човек. Всеки образ или картина, които ни представят който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса, като Цяло. А също така, понеже развитието върви циклично, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало, или ще стане; тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и то има известна повтаряемост (но не в буквален смисъл, на нещата). На всяко духовно събитие – отговаря едно физическо явление, или събитие, но – остава висящ въпросът – в течение на какво време, ще се изявят на Земята, тези физически събития. Посветеният е коренно променено същество. Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея. И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек. Защото астралното тяло на обикновения човек не е способно за възприятия, в Духовния свят, понеже няма съответни органи. При окултното обучение и развитие – тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема Духовния свят, както със физическите си сетива, възприема физическия свят. Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в Душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела. Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на Душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло. Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята. Концентрацията е най-потребното нещо за Ученика. Ние употребяваме пеенето, писането като средство за концентрация. Вие трябва да работите чрез тези неща, за да се научите да се концентрирате. Да се научите да се концентрирате, което ще го придобиете с големи усилия. Не мислете, че е лесно да се научите да се концентрирате. "За да се концентрира човек, трябва да бъде търпелив. Без размишление за Великото и Красивото вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър." Като работи чрез мисълта си при концентрация, размишление, човек пречиства астралното си тяло и развива органите за възприятие в него. Това се е наричало в древните Мистерии очистване или катарзис. Когато вече органите са образувани в астралното тяло, предприема се втората стъпка на Посвещението - всички тези органи, изработени в астралното тяло, да бъдат отпечатани в етерното тяло, също така, както един печат се отпечатва върху восък. Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление. Тогава вече се отварят духовните очи на човека и той получава впечатления от духовния свят, както с физическите си органи той получава впечатления от физическия свят. В тази степен на развитие на Ученика, Духовният свят му се разкрива в образи. Освен образите, при този стадий на развитие Ученикът възприема и музиката на сферите и чува Космичното Слово. С това му се разкрива една по-горна степен на Духовния свят, която се изразява чрез музика и слово. При една още по-напреднала степен, Ученикът вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово. Той влиза във връзка със самите същества на Духовния свят. Така че, при проникването си в духовния свят, посветеният възприема най-първо образи, после тонове и най-после вижда и се среща с духовните същества. Ако човек действа според Божията Воля, това му дава възможност да прогресира и тогава неговото същество се преобразява и става подобно на това на Божествените същества и той ги възприема при третата степен. Това у него, което възпрепятства на еволюцията на Вселената и на пръв поглед "забавя" прогреса на света, той го възприема като противоположност, която трябва да се осмисли и подреди, в общата Картина на Великото Цяло, за да се премахне и последното було, което трябва да падне. Това са трите степени, през които преминава Посвещението: Първата - виждане на образи, символичните образи на духовния свят. След това във втората степен се чува музиката на сферите, далечен отзвук на един далечен свят. След това в третата степен Ученикът възприема Духовните същества и влиза в контакт с тях, които можем да си представим само като ги сравним с Божествените сили, които се намират в нас и работят за нашето добро, било като противоположни сили, които също работят за нашето добро, но не пряко, а косвено (докато привидно изглежда, че те са против нашия прогрес; но тук иде реч, само за разбраните сили на злото). Противоположното на Божията Любов; на Благостта, е Божият Гняв; Строгостта (и това е лицето на Божията Мъдрост. Римляни 11:22 "Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен."). Истинският образ на Божията Любов, която движи света напред, може да се съзерцава само от този, който сам е опитал и е превъзмогнал Божията Строгост. По материали от Интернет
  9. Велина Василева
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Всеки човек, в живота си, ще минава през страдания дотогава, докато дойде до абсолютно безкористие.“ Из: „По Бога направени - 1929 г.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Бъди БЕЗКОРИСТЕН – това се отнася до идейните хора, а обикновените хора – нека работят, както разбират. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Знайте, че Любовта е единствената безкористна сила. Тя от никого нищо не иска. Който люби истински, сам се радва на Любовта си – нищо не очаква. 70-141 Користолюбието ограничава човека и създава кармични отношения между него и близките му. 56-122 Майката прегръща детето си, което е направила кумир за себе си, и мисли, че то ще я спаси. Това е користолюбие. 70-1в7 Всеки човек в живота си ще минава през страдания до тогава, докато дойде до абсолютно безкористие. 130-2в Човек трябва да бъде без корист, на Земята. – Може ли да бъде това на Земята? - Не може. Дотогава, докато ти [в съзнанието си], си на Земята [защото се изживяваш като личност; като низше аз – мъж, или жена] и [затова] имаш една нишка с нея, ти користолюбието си, ще си го носиш. Но казвам: користолюбието ти да бъде само с един корен [т.е. ти трябва, без всякакво съмнение, да знаеш, че си на полюса на користолюбието, намиращ се във Физическия свят и че трябва, съзнателно, да се придвижиш, към другия полюс – безкористието, което се намира само в Божествения; в Идейния свят]. 42.11-26 Царският син, като Душа [т.е. Висшият Аз], която съзнава Единението си с Бога, не се нуждае от пари. Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека работят както разбират. Аз не говоря за буквата на нещата. Когато извършваш някаква работа, или някаква услуга, идейно, и ти платят за това, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш в Душата си, нито в ума или сърцето си някаква мисъл, или някакво желание, да ти платят. Върши всичко идейно и безкористно, та и когато ти плащат, или не ти плащат, да си готов, да не се смути Духът ти. Идейна, безкористната работа с нищо не се изплаща.“ Из книгата: „Добродетели“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ И радостите, и страданията изграждат Добродетелите, в човека. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава Добродетели. Нямате ли Добродетели, вашият Дух не може да прояви своята мощна сила. Това е естественият ред на нещата. Страданията са едно благо за нас, което Природата употребява. Без страдания, вие ще останете чужди един на друг и никога няма да се разберете. Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите Добродетели. Те са, значи, материалът, върху който сърцето ще работи. Добродетелите пък стават градиво за Духа, за да създаде Той своите велики мисли. Всичко това е свързано едно с друго. Вие ще опитате тия неща. Почнете да мислите върху някое страдание и ще го превърнете в радост. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Чрез страданията, ти се сближаваш и свързваш с окръжаващите хора, които са близо до тебе. Следователно, днес страданията са едно благо за нас, което Природата употребява. Без страдания, вие ще останете чужди един на друг и никога няма да се разберете. И тъй, най-първо имате страдания на тялото. Техните качества се разглеждат от сърцето, което отпосле ги превръща в добродетели. Страданията и радостите на тялото образуват най-простия материал, от който сърцето съгражда своите Добродетели. Те са, значи, материалът, върху който сърцето ще работи. Добродетелите пък стават градиво за Духа, за да създаде Той своите велики мисли. Всичко това е свързано едно с друго. Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава добродетели. Нямате ли добродетели, вашият Дух не може да прояви своята мощна сила. Това е естественият ред на нещата. Вие ще опитате тия неща. Почнете да мислите върху някое страдание и ще го превърнете в радост. Засега вие сте в тази фаза на живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас. Ще бъдете смели и решителни, да изнесете тия страдания по един най-естествен начин. Само тогава сегашната наука има смисъл. Сега, колко желания и мисли има, които ви смущават! Ако при вас дойде някоя по-чувствителна Душа, тя ще констатира една натегнатост. Вие се събирате заедно, но всичките ви връзки са още официални. Аз ги наричам неорганически, механически, връзки по необходимост. Това става и в света. Някой път, по необходимост, се събират хора от противоположни лагери и създават помежду си отношения, като че живеят в съгласие. Но в школата вашите отношения трябва да бъдат разумни, понеже те са условия, при които вашият характер може да се прояви. Ако тук не можете да научите законите, в природата ще ги научите, само че там това ще ви отнеме много дълъг период от време и ще преживеете може би 10 – 20 – 100 пъти по-големи страдания, и пак ще дойдете до същите резултати и заключения. Като четете Стария Завет, ще видите каква е била школата на пророците. Всички пророци, които са били определени да повдигнат някого, всякога са бивали поставяни на големи страдания и изпитания, тъй наречени „вътрешни изпитания“, за да се приготвят за живота, да разбират законите на Природата и да изпълняват Волята Божия. Положението им не е било много розово, но те са били хора със силна воля. Трябва да знаете, че първото нещо, необходимо за вас, е Чистотата [в мислите, чувствата и действията]. Ако искате да бъдете обичани, чистота [в мислите, чувствата и действията] ви е необходима. Ако искате да бъдете запазени от болести, чистотата [в мислите, чувствата и действията] ви е необходима. Тази идея трябва тъй да залегне у вас, да знаете, че друг път няма. И сега, аз бих желал онези [Души], от вас, които правят опити, да бъдат като първите пъпки, които се разцъфтяват, та да може по този начин един на друг да си помагате. Щом имате това истинско разбиране за нещата, вие ще бъдете в сила да помогнете комуто и да е. Следователно ще изучавате приспособленията, т.е. условията на живота. Ще изучавате и свойствата на елементите. Ако ставате твърди и жестоки в себе си, трябва да знаете, че имате много неорганическо желязо. Ако въображението, или фантазията ви става анормална, среброто ви се увеличава, т.е. имате повече сребро в кръвта си. Ако мислите, че сте някой голям философ или гений, много неорганическо злато е влязло в кръвта ви. Всичките елементи в човека са точно математически определени – ни повече, ни по-малко. Природата не търпи излишък. Колко атома злато трябва да има човек в кръвта си, колко атома желязо – всичко това е точно определено. Когато човек достигне своето съвършенство, елементите са съразмерно, хармонично разпределени в кръвта му. В обикновените хора всички елементи не са тъй хармонично разпределени, вследствие на което се раждат разни дефекти в характера им. Когато желязото стане органическо и се увеличи, човек става по-устойчив, по-твърд – повече издържа. Ако среброто, което влиза в състава на кръвта, стане органическо, у човека се развива въображението. Влиянието на месечината върху него е силно. Астролозите казват, че месечината била майка на въображението. Та мнозина от вас трябва да преустроите телата си. Това е доста трудна задача, с която съм ви занимавал толкова години, но същевременно тя е задача, която може да се разреши разумно. Тя няма да се разреши в един или в два дена, нито в една година, но ще се разрешава постепенно. Ще ви дам едно разяснение: имате някакво неразположение. Трябва да знаете какво е това неразположение и как се лекува. Ако имате неразположение на сърцето, туй неразположение се лекува лесно, но има и такива състояния, които траят по-дълго време: може би час, два, ден, седмица, месец, а понякога и година. В такъв случай, когато минавате през тази криза, ще намерите едно лице подобно на вас, една близка вам Душа [а не личност], която може да ви помогне. Все ще намерите един ваш приятел, който има отлично състояние, разположение на Духа, който ви разбира, влиза в положението ви, обича ви и с него ще дружите. Няма да дружите с някой песимист. И като отидете при този ваш приятел, вие ще изпитате едно разположение на Душата си. Ще дружите с този човек, и той ще ви служи като ограда, докато вашата рана оздравее. Човек може да се нарани и в духовно отношение. Тогава се раждат състояния на душевна болезненост. Те се раждат и у млади, и у стари. Някой път тия заболявания се лекуват мъчно, но все-пак могат да се лекуват. Ще потърсите, значи, само един такъв приятел, не двама; за вас е достатъчен един приятел. И тогава не разправяйте състоянията си комуто и да е, но бъдете искрени само към тази Душа, сродна на вас. Разчитайте на нея само заради Чистотата [в мислите, чувствата и действията] и Добродетелите ѝ. Ако тази Душа ви бъде приятел, в пълния смисъл на думата, тогава болките на сърцето ще се лекуват лесно, а болките на тялото ще се лекуват още по-лесно. Но влезете ли в света, ще се пазите, защото най-първо окръжаващите ви хора [т.е. личностите – мъже и жени] ще искат да ви извадят от това място, в което се намирате. Те ще ви поставят на изпит. В светския дух има едно разположение да разчепкват идеите на хората, да видят доколко те са устойчиви в своите идеи и оттам си правят заключенията. Ако си ученик или студент и се занимаваш по-сериозно с окултната наука, другите студенти ще почнат да говорят за теб и да казват: оставете този човек, той е голям философ! Ще гледат доколко можеш да издържаш. Ако имаш силна воля или дълбоко схващане на нещата, ще издържиш ден, два, седмица и повече, и тогава те ще изменят своето разположение. Но изгубиш ли равновесието си, те ще кажат: разбрахме колко си силен. Те ще изпитат задоволство, че са намерили човек, с когото могат да си играят. Един ученик от окултната школа може да стане обект за присмех на другите хора, но той трябва да се пази от това. Той трябва да се повдигне в себе си и в края на краищата всички да познаят, че у него има нещо повече, отколкото у тях. Та ще се привикнете да влизате в положението на другите. Затова трябва да приложите Любовта, да пуснете този ток. Ако е въпрос за пущане на електричество, вие знаете как става това, но как се пуща Любовта, това трябва да учите. Най-първо ще се научите да превръщате вашите състояния. Постарайте се да измените всяко ваше неразположение – и най-малкото дори. Това ще правите, когато сте свободни и няма с какво да се занимавате. Когато направите първия опит и видите, че сте превърнали едно ваше състояние, ще почувствате голяма радост в себе си, като че сте направили някое ново откритие. Може да направите един опит, 2–10–15 опити и всички да бъдат безрезултатни – това да не ви отчайва. Продължавайте опитите. И от първия опит, в който сполучите, ще добиете твърда вяра, че от вас може да стане нещо. Сега Природата ви е турила известни настроения – те са хубави, но настроенията са чужд капитал. [То е все едно, че] Вие отивате в една гостилница, дето някой господин ви угощава. Вие разчитате на него, доволни сте и казвате осигурих се! Не, този господин може да ви угости само един път, после ще търсите друг някой да ви нагости. Ти не разчитай на този господин, не си осигурен. Утре ще се намериш пред нова мъчнотия. Днес той ще ти даде, може би, много блюда с ядене, но на следния ден няма да имаш нито едно и това ще предизвика по-голямо страдание в теб. Затова, човек трябва да се научи сам да си изкарва прехраната [т.е. сам да превръща нежеланите си състояния, в желани състояния, с които Душата се храни. „Доброто е храната, съществената храна, с която душата се храни.“ „Когато Душата се храни, човек е силен. Когато сърцето се храни, човек е благороден. Когато умът се храни, човек е просветен.“ „Божествените добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, са Хлябът, с който Душата се храни.“ „Словото е насъщният Хляб за Душата, от който тя се нуждае всеки ден. Когато Душата се храни със Словото Божие, тя става мощна, велика. Който е хранил Душата си със Словото, днес той е гражданин на Царството Божие. Сега и вие се приготвяте да станете граждани на това Царство; ако се храните със Словото Божие, вратата на това Царство ще се отвори и за вас.“ ]. Неговата прехрана се намира в Живата Природа. Сега аз ви препоръчвам най-малките опити, понеже за големи опити се изискват големи знания. И Природата изобщо е много внимателна, тя не позволява да се правят големи опити. Тя допуща да се правят само малки опити. Големи опити могат да правят само напредналите Души, те имат голям кредит, а обикновените хора ще правят много малки опити. Природата е щедра, всякога позволява да се правят малки опити.“ Из: „ Добрата страна на страданията. Чистотата - 1924 г.“
  10. Велина Василева

    Знанията ви имат валидност само тогава, когато минат през Божествения Огън седем пъти и се пречистят. Промените в състоянията на човека, между скръб и радост, се дължат на неразбиране Законите на вътрешните процеси. Гладният скърби, защото има някаква липса. Жадният скърби, защото има някаква липса. Обаче, задоволят ли се нуждите на човека, той престава да скърби и в него се явява вътрешно доволство. Доволството показва, че вътрешните нужди на човека са задоволени. От фазите, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човешката интелигентност: „Стоплете се повече, за да превърнете скръбта, в радост.“ "Материалът за Огъня, трябва да бъде много добър."
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    „Съвременните хора искат един свят без превръщане, [т.е.] един свят, без страдания. Свят без страдание, е свят без радости, свят без живот – е свят без умиране. Ти искаш никой да не умира. Трябва и никой да се не ражда. Природата може да направи никой да не умира, но каква е придобивката? Тогава и никой няма да се ражда. Казвате: „Не може ли без умиране?“, тъй както веднъж попитали Паганини не може ли да свири, без струни. Казва, че може, но той не се е явил на концерта. Всичката публика дошла да види туй чудо, но сцената била празна. Та казвам, каква трябва да бъде философията, на която трябва да се съгради здраво Животът. Ти трябва да бъдеш млад. Това е едно временно състояние. Но туй число [т.е. числото на това състояние: младост] ще се превърне, ти ще станеш стар, ще възмъжееш. Туй число ще се превърне. После ще дойдеш на средна възраст, учен човек ще станеш, и най-после ще остарееш. И там няма да се спреш. След като заминеш вън от строя, след старостта какво иде за човека? Една комета [главата], след като си изгуби опашката [тялото], какво става? Престава да плава, в пространството.  Ако на известни хора, външните условия на живота се влошават, вътрешните се подобряват; ако вътрешните условия се влошават, външните се подобряват. Туй съществува като един закон. Ти искаш да бъдеш щастлив. Но за да бъдеш щастлив, нещо [в тебе, или във Великото Цяло (ако вече си съзнателен, за Цялото)] трябва да се влоши. Влошаването трябва да се измени. Ако вашите дърва вие не ги превърнете на огън, яденето няма да стане, хлябът няма да се пече. Следователно вие трябва да разбирате закона на превръщането. Ако водата не може да се превърне от твърдо състояние в течно, от течно във въздухообразно, ние няма да имаме дъжд. Дъждът се дължи на превръщането на водата от едно състояние в друго.“  тук  Всеки предмет представлява известен символ в Природата. Всяко нещо, в Природата, е поставено точно на място. Например ако чашата, чешмата или друг някакъв предмет поставите там, дето не е мястото му, непременно ще се създаде някаква дисхармония. Природата не търпи никаква дисхармония. Природата съзнателно крие своите цели. Тя се открива на истински посветените, на ония, които следват нейните закони. Природата си служи със символи, които трябва да се разбират. Когато човек започне да работи и влезе в контакт с другите хора, тогава Невидимият свят ще му дойде на помощ. Тогава само хората, с които е в контакт, доброволно ще му предложат услугите си. В този род услуги има естествена обмяна: един работи за всички и всички – за един. При това положение само човек може да дойде до вътрешно разбиране на Великите Природни закони. При това положение само той може правилно да работи, без да изразходва излишна енергия. Копието, чукът, книгата, свещта, чешмата, чашата, ябълката са символи, на които могат да се уподобят известни човешки състояния, за да се използват за работа. В това отношение човек понякога представлява отворена книга, по която може да се чете. Понякога представлява празна чаша, в която може да се налива някакво съдържание. Каквото и да представлява човекът, важно е и той сам, и окръжаващите да придобият нещо от неговото състояние. Ако сте свещ, която не свети, каква е тази свещ? Какъв смисъл има човешкият ум, ако в продължение на 20 години нищо не е разрешил? Ако някой се хвали, че е завършил два факултета, но продължава да повтаря чужди работи, какъв смисъл имат двата факултета? Каква свещ е тази, при която могат да се четат едни и същи работи? На всеки ум Природата е дала специална работа. От всеки ум тя иска да роди нещо ново, нещо особено. Не се стремете да създадете нещо, което друг някой е създал. Природата не търпи еднообразие. Всеки човек трябва да бъде разнообразен, оригинален и гениален за себе си, а не за хората. Въпрос е още доколко е истински гениален този, когото хората признават за гениален. Какво нещо е гениалността? На гръцки език думата гениус означава раждане. Оттам произлиза и думата гений. Геният ражда, а инженерът увива, опакова нещата. За да се създаде у човека творческа мисъл, в ума му трябва да влизат нови струи, нови течения. Това може да се постигне чрез изучаване на символите в Природата. Всеки символ, с който Природата си служи, внася в човешкия ум, както и в целия му организъм, известно обновяване. Всички предмети, всички символи, с които Природата си служи, са живи, вследствие на което могат да се трансформират. Само мъртвите неща не могат да се видоизменят. Ако някой ви подари мъртво копие, то ще си остане само копие, за нищо друго не можете да го използвате. Живо ли е копието, много нещо може да излезе от него. От живото копие военният може да направи перо и да стане учен. Ако някой от вас получи подарък един жив чук, в какво ще го превърне? От ръцете на зидаря живият чук може да мине в ръцете на скулптора. С какво можете да заместите книгата? – С човешката памет. Понеже в книгата се записват всички неща, както в паметта си човек записва всички свои мисли, впечатления и преживявания, затова книгата и паметта са синоними. Като знаете всичко това, вие можете да свържете тия символи в едно, да създадете от тях нещо цяло. Чашата представлява мастилница, в която наливате мастило. Копието е перото, с което пишете. Книгата представлява паметта, върху която човек пише. Ябълката пък представлява онези материали, с които човек се храни и от които получава жизнена сила. Както виждате, вие можете да превеждате символите в Природата и да образувате от тях ребуси или да развивате цели разкази. Природата си служи с ред красиви символи, които съвременната наука може да използва в своята работа и да ги приложи в живота. За онзи, който разбира символите на Природата, те са добър импулс, добър подтик за работа. Като се свързва с Природата, чрез символите, човек ще дойде до създаване на висок идеал в себе си, който от нищо да не се засяга. Изворите на вашия идеал трябва да бъдат толкова високо поставени, че нищо да не може да ги размъти. В пътя на своето движение, водите на вашия извор могат да се размътват, но главата на извора трябва да остане винаги чиста. Вътрешно изворът не трябва да се размътва. Същото може да се каже и за вашата свещ. През каквито бури и ветрове да минавате, вашата свещ не трябва да изгасва. Изгасне ли, светлината на свещта ви е била слаба. Слабата светлина всеки може да изгаси, но силната – никой. С други думи казано: обикновената мисъл всеки може да заличи, но необикновената никой не е в състояние да изгаси. На какво може да се уподоби чукът? – На човешката ръка. Човешката ръка пък символизира волята. Ето защо всеки трябва да знае, че чукът, т.е.човешката ръка, или волята, не се дава назаем, не се дава на чужди хора. Природата не позволява това. В чука, като символ на Природата, се крие онази първична творческа сила, с която човек започва да работи. Желанието у човека да работи, да се прояви, е вечно и произтича от Разумния принцип на Битието. Преди да се приложи чукът, словото се проявява. Щом се чуе словото, това показва, че копието, т.е. езикът е започнал да действа. Значи копието заповядва на чука да започне работата си. Онези от вас, които са художници или любители на рисуването, нека наредят тия седем символа в кръг и тъй да ги съпоставят един с друг, че да образуват приятна, хармонична картина. Като имате пред себе си картината на дадените седем символа, вие можете да размишлявате върху тях, докато те оживеят в съзнанието ви. Щом оживеят, вие ще се свържете със силите, които работят чрез тях, и ще видите, че те съществуват не само извън вас, но и в самите вас. Колкото повече мислите върху символите, пред вас ще се разтваря обширен свят за наблюдение и изучаване. Всеки символ отделно може да даде материал за цяла лекция. Днес на всички в класа подарявам една малка сбирка от седемте символа. Ще вземете сбирката си и ще си отидете у дома. През цялата седмица ще ги преглеждате, ще размишлявате върху тях, за да видите какви нови идеи ще дойдат в ума ви. Каквито идеи минат през ума ви, записвайте ги. Колкото обикновени да ви се виждат, не се смущавайте – всичко записвайте. След време, като ги прочетете, тогава ще разберете дали са хубави, или не. Има неща, които първоначално изглеждат гениални. Колкото повече време минава, те стават все по-обикновени, по-прости. И обратно: някои работи в началото са обикновени, а с времето стават все по-необикновени, почти гениални. Човек не може изведнъж да оцени хубавите работи. Времето цени нещата. Някои работи с времето стават ценни, а някои се обезценяват. Символите, с които Природата работи, преживяват времената. Тъй щото изучавайте тия символи, за да се ползвате от силите, които са свързани с тях. Те отговарят още и на известни състояния на човешката Душа." тук Всичко, което е вън, е същевременно и символ за онова, което е вътре. В този смисъл, прочетеното, в лекциите и беседите на Учителя, трябва първо "да се преведе" и да се подреди, в съзнанието, за да може да се осмисли и така да се приложи.

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Петър Дънов – Учителя: „Вашето знание е набран много материал ["материалът за огъня трябва да бъде много добър"], но не е систематизиран, разхвърлян е; много работи имате [в главата си], но защо са, и вие не знаете. " "Радиации" 

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    "От ученика, се иска първо [разбиране на това – що е] Любов и почит, а после вече идва стремежът към учене.
    Знанията ви имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън седем пъти и се пречистят."
      „ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА, В ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО”

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    "Едно нещо ви казвам. За да се изправи човек, много малко нещо се изисква. Малка е причината, която човек трябва да хване. Ще ви обясня това с пример. Например, за да се запали един огън, се изисква една малка кибритена клечка. Огънят е приготвен, дървата са турени, но като драснете кибритената клечка, огънят веднага пламва. Значи материалът за огъня трябва да бъде много добър."
    Тонът Фа / Няма да бъда излъган

     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Казваш: Мога да мисля каквото искам; мога да правя каквото искам и когато искам. – Не е така. Можеш да правиш каквото искаш и когато искаш, но няма да бъдеш в съгласие с Разумната Природа. – Как се познава кога трябва да свършим една работа, или да предприемем нещо? – Когато имаш силен вътрешен импулс, да направиш това. За да се домогнете до вътрешната страна на знанието, трябва първо да обработите и така да приложите материала, който е даден, в беседите и лекциите.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага. За да се приложи, първо трябва да се обработи [защото само така ще успеете] да се домогнете до вътрешната страна на знанието.

    Ако не го обработите и приложите, животът ви ще мине напразно.“
     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „За да придобиете истинско, положително знание, трябва да изучавате мислите, чувствата и постъпките си, да ги съчетавате правилно.
     
    Всяка мисъл трябва да превръщате в чувство, а чувството – в действие. Всяко действие трябва да става по закона на доброто.
     
    При това, всяка работа, започната навреме, свършва с успех.
     
    Напишете числото 123. Това число съществува в умствения свят, в чувствения и в света на постъпките. То е едно и също число, но с различни свойства и прояви, в различните светове. Като съберете цифрите на трите числа, ще получите числото 18, а именно: 123 + 123 + 123 = 6 + 6 + 6 = 18 = 1 + 8 = 9. Числото 18 е нехармонично, съчетано от числата 1 и 8. Числото 666 е също дисхармонично съчетание на цифри в астралния свят. Обаче числото 999 е едно от най-хармоничните числа. Общият сбор от цифрите му е 27. Като съберем цифрите 2 + 7 = 9.
     
    Казваш: Мога да мисля каквото искам; мога да правя каквото искам и когато искам. – Не е така. Можеш да правиш каквото искаш и когато искаш, но няма да бъдеш в съгласие с разумната Природа.
     
    Ако искаш да бъдеш във връзка с нея, трябва да спазваш времето, през което тя работи.
     
    – Как се познава кога трябва да свършим една работа или да предприемем нещо? – Когато имаш силен вътрешен импулс да направиш това.
     
    Искаш да отидеш някъде. Ако имаш вътрешен импулс да отидеш, иди; ако нямаш импулс и се бориш, не отивай. И в двата случая обаче не оставай вкъщи. Иди на друго място, но не оставай в пасивно състояние.
     
    Да се върнем към числото 123. Единицата показва как може човек да стане богат. Двойката показва, че може да заеме добро обществено положение и да го почитат. Тройката показва, че каквото иска да постигне, ще успее.
     
    Числото 123 е едно от щастливите числа, но за онзи, който го разбира. За оня, който не го разбира, няма по-нещастно число от 123.
     
    [Иносказание:] Какво правите, ако вън е студено, има и дълбок сняг? [Това означава, че вие, към момента, съществувате като личност, на физическото поле.] – Ще запалим печката и ще седим на топло. – Така е, ще седите на топло, ако складът [т.е. ако съзнанието ви] ви е пълен с дърва и въглища. Ако нямате нарязани дърва [придобито знание, чрез вътрешна работа, върху себе си] , ще вземете брадвата [симв. "ума"] и ще насечете. Ако нямате вода [т.е. знание за Живота], ще вземете стомната и ще отидете на чешмата.
     
    [Учителя: "Сега ние имаме нови обяснения за нещата. Например, аз мога да съм далеч от някоя чешма [под "чешма" се разбира човешко състояние, към даден момент] и да се произнеса, изобилно ли тече, или слабо? По какво ще позная? По разположението на хората. Ако те се трупат около нея и се карат помежду си, значи водата на тази чешма тече слабо. Ако пък хората отиват и се връщат бързо от чешмата, радостни и весели, казвам, че тази чешма тече изобилно, затова и между хората няма разправии и караници. Когато обичат някой човек, това показва, че той е чешма с изобилна вода. Когато мразят някой човек и се карат около него, той е чешма, която едва тече. Ако синовете слушат и почитат баща си, той е чешма с много вода; ако не го обичат или не го слушат, той е чешма с малко вода. Ако слугата не слуша господаря си, последният е чешма с малко вода. Това са духовни състояния извън времето и пространството на сегашния живот. Така трябва да разглеждате въпросите в живота. Вие не ги разглеждате дълбоко, и казвате: защо хората не ме обичат? Трябва да знаете, че ако отношенията ви към невидимия свят са прави, тогава и отношенията на хората към вас ще бъдат прави. Ако вие се колебаете за нещо, тия колебания ще преминат и в другите хора.
     
    Казвам: при пробуждане на човешкото съзнание се забелязват четири важни фази или състояния: пробуждане на самосъзнанието, на съзнанието, на Подсъзнанието и на Свръхсъзнанието.

    От фазите, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човешката интелигентност.

    Ако човек не разбира закона на вечното движение, той не би могъл да си обясни промените, които стават в съзнанието му.

    Например, понякога съзнанието на човека се помрачава толкова, че той изгубва всякаква светлина. Това се дължи на факта, че съзнанието на човека не е будно. Или, преведено на Божествен език: отношенията на човека към Първичната Причина не са хармонични. Също така и мисълта му по отношение на законите на Мъдростта не е хармонична. И най-после, когато отношенията на човека към законите на Истината не са хармонични, пак се явява тъмнина в съзнанието.

    Промените, които стават в съзнанието на човека са подобни на музикални тонове, които не траят дълго време. Те бързо се сменят и от бързината на траенето им зависи и състоянието на човека. Промените в състоянията на човека, между скръб и радост, се дължат, именно, на неразбиране законите на вътрешните процеси. Гладният скърби, защото има някаква липса. Жадният скърби, защото има някаква липса. Обаче, задоволят ли се нуждите на човека, той престава да скърби и в него се явява вътрешно доволство. Доволството показва, че вътрешните нужди на човека са задоволени." "Дойде на себе си"  ]
     
    Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага. Както ви е даден, той е суров материал. За да се приложи, първо трябва да се обработи. Щом се обработи, ще се домогнете до вътрешната страна на знанието. Ако не го обработите и приложите, животът ви ще мине напразно.“
     
    Из: „ЖИВИТЕ ЧИСЛА - 1932 г.“
     
  11. Велина Василева
    Умът е метал, позлатен отгоре, а сърцето е чисто злато. Недейте създава борби вътре в сърцето, защото чрез борбите, в него се хаби златото, което е самата му същина. Пазете и ума. Пазете да не внасяте в ума си противоречиви мисли, които разяждат позлатата му. Умът е суров. В него няма благородство. Той отива до жестокост. Ала сърцето крие в себе си богатства и всички блага на живота. Истинска Култура създава само сърцето. Само който има сърце, той живее. Само който е очистил калта, която покрива сърцето, може да види златото, най-ценното, що го създава. Дайте място на сърцето да се прояви, защото то създава истинските блага на Живота, защото то създава Истинската Култура на човечност и братство. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Умът е метал, позлатен отгоре, а сърцето е чисто злато. Вярно е, покрито е то с малко кал, която остава от проявата на чувствата и желанията на човека [които има съзнанието на личност, защото личността проявява егоизъм], ала сърцето е чисто злато. Недейте го търка много, защото златото не се нуждае от търкане. Поизмийте малко калта, която се е наслоила отгоре му, но недейте го търка, да не се изтърка златото, от което е образувано то. Недейте създава борби вътре в сърцето, защото чрез борбите в него се хаби златото, което е самата му същина. Пазете и ума. Не търкайте и него, за да не изтриете малката позлата, която покрива метала, който го образува. Пазете да не внасяте в ума си противоречиви мисли, които разяждат позлатата му. Умът е суров. В него няма благородство. Той отива до жестокост. Ала сърцето крие в себе си богатства и всички блага на живота. Истинска култура създава само сърцето. То създава поезията, музиката, художествеността. То ражда всички импулси към знание, съвършенство и добро. То ражда всички добрини в живота между хората. Сърцето е, което поддържа живата връзка с Бога, с Всеблагия. В него се откърмва вярата в Живота, в него се таят силите за всеки успех. Затова е казано: "Сине мой, дай си сърцето". Не е казано: Дай си ума. В сърцето се крият всичките ценности на Живота – топлината и влагата, които възрастват всичко. В сърцето се ражда красотата; там живее Любовта и се проявява обичта. В сърцето си дават среща Силите на безпределно Великото, безпределно голямото и силите на безпределно малкото. Те се стремят едни към други. Така се заключва Вечният Кръг на Любовта и обичта. От Бога излиза Любовта, минава през човешкото сърце, проявява се и се връща като обич. Защото само Бог люби, а човек може да обича... Само който има сърце, той живее. Само който е очистил калта, която покрива сърцето, може да види златото, най-ценното, що го създава. Дайте място на сърцето да се прояви, защото то създава истинските блага на Живота, защото то създава Истинската Култура на човечност и братство.“ Из: „СЪРЦЕТО - ОТ УЧИТЕЛЯ“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Разумният свят е извън времето и пространството.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Когато човек работи съзнателно, върху себе си, едновременно с това, той работи и за другите. Всички хора, на Земята, представят Колективно Същество. Следователно, когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от Разумни Същества, които са завършили своето развитие [което означава, че Разумните Същества, в известен смисъл, живеят извън ограниченията на времето и пространството; т.е. Разумните Същества живеят в Душите си; те са преодолели ограниченото съзнание на земната си личност, която е във форма на мъж, или на жена]. Те образуват един човек, едно колективно същество, с високо съзнание. Името на това същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло. И тъй, на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още Разумни Същества, с които той да съставя едно Цяло. [Разумните Същества живеят в Божествените си Души си; т.е. извън времето и пространството, а Душите са части на Общата Мирова Душа] ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Някой казва: Аз съм учен човек. Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали [има се предвид ума] в благородни. Ученият може да превръща въглена в диамант. [Низшата астрална душа; т.е. личността е въглен, а Висшата Божествена Душа е диамант]. Когато старият човек дойде при учения ["стар човек" е всяка личност, от съвременната Култура на скръбта], той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е например в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например, ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от Разумни Същества, които са завършили своето развитие. Те образуват Един Човек; едно колективно Същество, с високо съзнание. Името на това Същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно [с Христос] съставяли Едно Цяло. И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло. Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там. Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория. Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека. Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява. Докато човек живее на Земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява. В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно, или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат. С тези същества, вие не трябва да се разправяте с насилие, но с Любов. Всички тия ваши познати хлопат на вратите ви, искат работа и вие трябва да им дадете такава. Казвате: С кого първо да се разправим – със себе си, или с тях? Като се разправяте със себе си, вие едновременно се разправяте и с тях. Когато човек работи съзнателно върху себе си, едновременно с това, той работи и за другите. За тази цел, той трябва да бъде оставен на себе си като някое цвете в пустинята, изложено на ветровете да го брулят. Докато растението не се изложи на ветрове да го брулят, то не може да уякне. Ако оставите едно цвете в цветарник на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крехко, нежно, не може да издържи и на най-малкия вятър. Същото става и с хората. Ако някое дете расте под големите грижи на родителите си, то става нежно и не може да издържа на мъчнотиите в живота. В този смисъл като наблюдавам методите, които Невидимият свят прилага към хората, намирам, че те са много разумни. Тези методи са различни; за всеки човек употребяват специален метод.“ Из: „Което оправя“
  12. Велина Василева

    Божият Дух се проявява чрез Божествената Душа, но не и чрез личността;
    т.е. – Божият Дух не се проявява, чрез обикновения земен човек –
    бил той мъж, или пък жена.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Мнозина [личности – мъже и жени, се заблуждават, като] считат, че и Бог мисли, като тях.

    Господ казва: „Моите мисли, моите разбирания – не са като вашите“.  

    Това е едно от големите противоречия, в живота: Човек може да мисли, като Бога, само когато живее чист, духовен живот

    [в Божествената си Душа; т.е. когато, в съзнанието си, живее не в света, а извън времето и пространството].

    Защо само тогава? – Защото тогава Божият Дух се проявява, чрез него."

     

    Из: "Живите закони на добродетелите"

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      Смирението и преклонението, са "хранителни вещества", за Душата.
      Ду­ша­та е тази, ко­ято осъ­щес­т­вя­ва познанието. За Ду­ша­та, чув­с­т­ва­та са онова, което е хра­ната за тя­лото. Ако дадем на тя­ло­то камъни, вместо хляб, не­го­ва­та дейност угасва. Същото ста­ва и с Душата. За нея, смирението и преклонението са оне­зи хранителни вещества, ко­ито я пра­вят здра­ва и силна; и пре­ди всичко: силна, в нейната познавателна способност.

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Рудолф Щайнер: "Първоначално, чо­век труд­но мо­же да повярва, че чув­с­т­ва­та ка­то ува­же­ние и прек­ло­не­ние имат не­що об­що с не­го­во­то познание. Това про­из­ти­ча от обстоятелството, че сме свик­на­ли да раз­г­леж­да­ме поз­на­ни­ето ка­то ед­на спо­соб­ност, са­ма по се­бе си, и не­за­ви­се­ща от ос­та­на­ли­те ду­шев­ни процеси. Изобщо не се замисляме, че тък­мо Ду­ша­та е тази, ко­ято осъ­щес­т­вя­ва познанието. И за Ду­ша­та, чув­с­т­ва­та са онова, което е хра­ната за тя­лото. Ако дадем на тя­ло­то камъни, вместо хляб, не­го­ва­та дейност угасва. Същото ста­ва и с Душата. За нея, сми­ре­ни­ето и прек­ло­не­ни­ето са оне­зи хра­ни­тел­ни вещества, ко­ито я пра­вят здра­ва и силна; и пре­ди всичко: сил­на в ней­на­та поз­на­ва­тел­на способност.
       
      Напротив - вся­ко презрение, ан­ти­па­тия и под­це­ня­ване на дос­той­ни­те за ува­же­ния неща, па­ра­ли­зи­рат и умър­т­вя­ват поз­на­ва­тел­на­та способност. Духовният из­с­ле­до­ва­тел мо­же да про­ве­ри то­зи факт ка­то раз­г­леж­да чо­веш­ка­та аура. Душата, ко­ято е склон­на към сми­ре­ние и преклонение, пре­диз­вик­ва оп­ре­де­ле­на про­мя­на в сво­ята аура. В ду­хо­вен смисъл, жъл­то­-чер­ве­ни­те и ке­ре­ми­де­но­-чер­ве­ни­те цве­то­ве из­чез­ват и се за­ме­нят със синьо-червени. Така оба­че се раз­ши­ря­ва и ди­апа­зо­нът на поз­на­ва­тел­на­та способност. Около се­бе си, чо­век за­поч­ва да въз­п­ри­ема факти, за ко­ито по­-ра­но е ня­мал ни­как­ва представа.
       
      Преклонението про­буж­да в Ду­ша­та ед­на магне­ти­чес­ка сила, ко­ято прив­ли­ча към нас оп­ре­де­ле­ни ка­чес­т­ва на об­к­ръ­жа­ва­щи­те ни Същества, ко­ито до то­га­ва са би­ли скри­ти, за нас."
       
  13. Велина Василева

    Учителя: "Големите противоречия, които се раждат в света, са от нашето неразбиране. Сегашният и бъдещият живот са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота. Плътта е низшето във вас. Вие не можете да се освободите от нея, но вие ще оставите тая плът да не бъде господар, но да ви слугува; да има вашите разбирания. Под "плътта", се разбира не тялото, но животинското естество, у човека.  Чувството на собственост е животинско състояние. Когато Христос се роди в твоята Душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за околните. Това е Възкресение! Това значи пробуждане на човешката Душа! Христос е Божията Любов, в света. "Христос" – това значи съвършен. Той съдържа Целостта на Божествената Светлина. Вие имате една задача – да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие." Някой път, човека го обхваща една унилост. Това се дължи на низшето естество на човека. Някой път сте неразположени, вътрешно. Но това не се дължи на твоя Дух. Вие искате в сегашния живот, какъвто е днес, да постигнете нещата. Трябва да влезете в другия Живот. Ще се учите на Закона на Послушанието. Който е послушен на Закона, всякога е успявал. Аз съм за малката истина, а не за големите подвизи. Най-малката истина е мястото, дето Любовта може да ви срещне. Най-малката Любов, която ви среща, е най-малката истина, от която започвате. Любовта е Небесната Музика."
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Сега, на Земята има предимно обикновени хора и това са личностите (във форма на мъже, или на жени), които нямат реален, а имат само временен живот (по причина че съзнанието им е ограничено и като следствие, от това – идва онова тягостно безлюбие, в което обикновените хора – мъже и жени, съществуват на Земята. Те съществуват в рамките на една стара, низша Култура на скръбта, защото живеят само за себе си; живеят в самосъзнанието си, като се чувстват  вън от Общата Мирова Душа; т.е. вън от Единното съзнание на Великото Цяло). Едва на следващото стъпало (в еволюцията на съзнанието) – което е висшето ниво на разбиране, присъщо на Божествената Душа – Любовта се проявява, напълно. Душата представлява съд, чрез който Вечният Живот на Великото Цяло се проявява, защото само чрез Душата (която е андрогинна), се проявява Любовта. Личността – мъж, или жена, е само малка проекция на Душата, на физическото поле.  Принципно, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. За да се роди Душата, Любовта и Мъдростта са се съединили и са образували Едно Цяло (Разумността). Любовта и Мъдростта, съединени – това е Разумността, казва Учителя. По дефиниция, само онези хора, които са се припознали и са се осъзнали, като Висши Божествени Души, са разумни; т.е. разумните хора вече са се осъзнали и като части на Общата Мирова Душа; ето защо, те вече изразяват Любовта, която е Извор и Сила.  Любовта може да се изрази напълно само чрез Душата. Поради това, Науката за Любовта, не е за обикновените хора; т.е. не е за личностите; личностите не я разбират, защото са "затворени", в самосъзнанието си; в Културата на скръбта. Науката за Любовта е за необикновените; за разумните хора; т.е. за Душите, на Земята, които вече осъзнават своята принадлежност и са "отворени" към Великото Цяло; т.е. отворени са към Всичко, Което Е и във всеки момент – се обменят, с Него, водени от един вътрешен Закон, който регулира и уравновесява нещата.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Петър Дънов – Учителя: „Колкото по-благороден е човек, толкова по-разумна е неговата реч. В нея има мекота, нежност.

    Щом изгуби благородството си [по причина, че от нивото на Душа, е слязъл (паднал)  до съзнанието на личност; т.е. на мъж, или на жена], човек става груб; също така и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този човек няма Любов.

    Вижте, как говори онзи, в когото Любовта присъства [защото съзнанието му е на по-висше ниво, от нивото на съзнание на обикновения човек]. Всяка дума е на място и пада на човешкото сърце, както росните капки на цветята.

    Христовото Учение, т. е. Учението за Любовта, не е за обикновените хора. То е за необикновените; за разумните хора."

    [Разумните хора; т.е. Душите, за разлика от обикновените хора; т.е. от мъжете и жените – проявяват, едновременно, Любовта и Мъдростта; т.е. проявяват Разумността.]

    Из: "Ще го изцеля"

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Душата е пълна с добрини и радост.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Петър Дънов – Учителя: „Как мислите, отде произлиза Благостта? – От Бога. – А Душата? – Пак от Бога. – Обаче за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди Душата, Любовта и Мъдростта се съединили и образували Едно Цяло. [Образували са Разумността.]

    Душата пък се проявила на Земята, чрез човека. [Т.е. обикновеният човек – мъж, или жена – е проекция на Душата, на Земята.]

    Душата е съд, чрез който Животът се проявява. Ако извадите Любовта и Мъдростта от Душата, тя ще се разпадне.

    Първа [в съзнанието на личността] влиза Душата, а след нея – Животът [в смисъл: Вечният живот]. – Какво носи Животът? – Младост! – А младостта? – Добрини и радост. Значи Душата е пълна с добрини и радост."

    Из: "Хармоничен избор"

     

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Аз се учудвам на голямото подозрение, което съществува у хората. Човек никога не трябва да измъчва нито себе си, нито ближните. Човек трябва да възпитава себе си.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Петър Дънов – Учителя: „Сега всичко има, но Любов няма. Аз се учудвам на голямото подозрение, което съществува у хората. Голямо подозрение в най-добрите хора в света има. То е един вътрешен страх. Човек никога не трябва да измъчва нито себе си, нито ближните. Човек трябва да възпитава себе си. Направим погрешка – коригираме живите сили на Природата. Една погрешка трябва да се поправи. Някой ще каже: „Това са слабости.“ Аз съм за малката истина, а не за големите подвизи." Тук

     

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Под "плътта" се разбира не тялото, но животинското естество, у човека.   Чувството на собственост е животинско състояние. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи, на ден. Той е в животинско състояние. Културата на скръбта ще продължи да съществува, докато човек живее животински живот; т.е. докато не се съобрази със Закона на Послушанието и не приложи Божественото Правило: животното трябва да служи на Господаря. И след това, Господарят ще служи на слугата. Отношението на човека към Бога трябва да бъде: синовно отношение.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    "Ще погребват в гробищата, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека, е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото; на Духа, който има Божественото начало на Безсмъртието. Под "плътта" се разбира не тялото, но животинското естество, у човека.

      Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара. [Тук "лисица", означава личност, в която доминира онова ниво на съзнание, което има лисицата. По-нататък, в текста, всеки представител на животинския свят, също означава личност (в човешка форма: мъж, или жена), изразяваща съответното ниво на животинско разбиране на света, каквото има и самото споменато безсловесно животно.] Ако в едно ято патици дойде друга патица, кълват я, не я искат. В една черда добитък, ако влязат чужди говеда, преследват ги. В човека има един животински елемент. Той може да живее като лисицата, като комара, като акулата, змията, вълка. Като се сменяват тези желания в човека, той преминава в състоянията на всички тези животни.

    Но като човек    , още не се е проявил.[Защото Истинският Човек е Аз-ът; т.е. Истинският Човек е Христос, който Божествената Душа трябва да роди.]

      При днешния ред на нещата, Царството Божие не може да дойде. Христос дава един пример за онези, които разбират: като се върнал слугата от нивата, господарят му казал: „Препаши се та ми слугувай, после и ти ще ядеш.“ Това как ще го изтълкувате? Значи: животното трябва да служи на господаря. И след това господарят ще служи на слугата.

      Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние.

      Някой казва: „Аз съм напреднал, вярвам в Бога.“ Но отношението на човека към Бога трябва да бъде съвсем друго: синовно отношение." тук

     

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Обикновените хора могат да заменят едно любовно състояние, със състояние на омраза, поради фокусиране в низшето си животинско естество. Човек е направен от две естества. Животното в човека е животно. То не мисли. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие. Вие имате една задача да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие."

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Петър Дънов – Учителя: „Съвременната наука се намира още в своите пелени, и съвременните учени хора

    [които – ако, все още, са фокусирани в низшата си степен на съзнание: личност; т.е. ако се изживяват като обикновени хора, от плът и кръв; като мъже, или като жени, вместо като безсмъртни Божествени Души, които трябва да родят "Аз-а"; т.е. които трябва да родят Мира; Христос; Единното Съзнание, в себе си],

    това са деца на тази наука; те се занимават с детски играчки. Може би след няколко хиляди години, тия същите учени хора, които сега минават за големи капацитети, те сами ще се поусмихнат на своята съвременна "ученост". Туй погрешно схващане     [за високото ниво на земната наука] е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен, от него, няма; че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме, в себе си.

    [Личността, понеже не разбира Любовта, тя не  може да проумее и следното: Що е "Аз-ът"? "Аз-ът" е понятие за множество, слято в ЕДНО; т.е. в "Аз-а" влизат всички Същества, в цялата Вселена, заедно и едновременно. Такова е Божественото разбиране за Единния Божествен "Аз": "Аз-ът",  в цялата Вселена, е само ЕДИН. И Той е Бог; Той е Христос, присъстващ едновременно, навсякъде. Затова, когато Душата ни роди Истинския Човек; Новия Човек, в Новата Култура на Любовта – казваме, че в Душата ни се е родил "Аз-ът"; т.е. родил се е ЕДИННИЯТ; родил се е Христос и ние затова сме станали Граждани на Царството Божие. Това е Възкресението, чрез което се влиза в Живота на Безсмъртието.]

    Тогава философите  [със земно, т.е. разделено (дуално) мислене] казват: „аз“ и „не аз“. „Аз“-ът е туй, което съзнава, а всеки човек, вън от мене, е „не аз“-ът. Аз, който съм вътре в себе си, съм „аз“-ът. Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом [ние, обикновените мъже и жени] речем да обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него, в ръцете ни. Когато се каже „аз“, някои го заместват с думата „его“. Всъщност, думата „аз“ съществува ли в света? Всеки казва: „аз, аз“. „Аз“ се явява, когато човек почва да мисли, когато човек почва да се отделя от другите хора. Това „аз“ значи: „Аз, номер 1, аз, който започвам да мисля, аз съм“.

    Това „аз“ съвременната наука го употребява във философията, а ние ще вземем „аз“-ът, ще го заместим с Живата, съзнателна, самосъзнателна човешка Душа, защото Душата е една определена единица, вътре в Природата и тя съществува. Тя съществува и е извън времето и пространството, както и във времето и пространството. Корените на Душата     [иде реч за личността, наречена още: низша астрална душа ] са във време и пространство, а нейните клонища  [т.е. Висшата Божествена Душа], са извън времето и пространството. Често философите казват: „Какво нещо е време и пространство?“ Нека вземем една секунда от времето и да разделим туй време на 100 милиона части. Ако вземем една стомилионна част от секундата, тогава бих ви задал въпроса: Може ли да определите каква дължина ще има туй време? С каква мярка ще го определите? Значи извън времето и пространството, няма мярка. Следователно нашето време и пространство не е меродавно [от гледна точка на Висшата Божествена Душа].

     Аз ви питам: Как е възможно [вие, които се изживявате като мъже и като жени] да замените едно любовно състояние, със състояние на омраза? Някой път обичате някого, съгласни сте да се пожертвате, но след 4–5 години, сте в състояние да го смажете, да го направите на прах и пепел. Това са състояния, които съществуват;  аз казвам туй, което в света съществува. Взимам не само хората, но целокупната природа, тъй както съществува. Вие вземете едно малко кученце, което ви обича, и го хванете за опашката, то веднага ще се обърне и ще ви захапе със зъбите си, но после, като го изгледате малко сериозно, дойде страхът и то отстъпва. Сменя се състоянието. Защо? Изобщо хората казват: „Е, то си е куче“. Значи, неразумно е. Е, хубаво, то си е куче, аз съм съгласен, но когато у човека се сменя състоянието, той какво е? [Такъв човек е със съзнанието на животно, което не може да оцени благородството и Любовта, и само затова – може да замени едно любовно състояние, със състояние на омраза.]

    Значи това [знание, което го има, в текущата земна Култура на скръбта] не е една философия, която може да изясни правилно защо и от какво произтича едно явление.

    Ние     [в новата култура на Любовта] трябва да обясним едно явление правилно и като го обясним, да го приложим в живота тъй, както техникът може да обясни едно явление и да го приложи."

    Из: "Който има уши"
     

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Наклонението на земната ос, има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин. от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    "За да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия.

    Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин. учените още не ги знаят; имат разни теории и хипотези, но същинската причина им е неизвестна; те обясняват всичко по един механически начин и има още нещо недообяснено. А наклонението на земната ос има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин. от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано. И вследствие на това отклонение на гръбначния стълб се дължи падението на човешкия род и произходът на всички слабости и неуспехи. И когато се изправи земната ос, ще се изправи и нашият гръбначен стълб, тогава умът ще започне да мисли правилно.

    Човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в Природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение Природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи.

    Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява."     тук

     

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Сегашният и бъдещият живот, са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота [с други думи – разликата е в степента на развитие на съзнанието на даден индивид]. Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре  [защото в това е Безсмъртието; в правилната обмяна]. Животното [т.е. низшето его; т.е. личността,] в човека, е животно. То не мисли [по Божествен начин, а изопачено]. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Петър Дънов – Учителя: „Вие искате в сегашния живот, какъвто е днес [този временен преходен живот, в Културата на скръбта], да постигнете нещата. Трябва да влезете в другия живот [т.е. сега трябва да влезете в безсмъртния живот на Културата на Любовта]. Човек е направен от две естества. Животното [низшето его; т.е. личността] в човека, е животно. То не мисли. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие. Вие имате една задача да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие." Някой път човека го обхваща една унилост. Това се дължи на низшето естество на човека. Някой път сте неразположени вътрешно. Но това не се дължи на твоя Дух.

     

    Трябва да се справим с нашите желания. Да ги изпъдиш навън не можеш. Трябва да ги организираш.

     

    Вие казвате: „Какво трябва да се прави?" Трябва да се работи разумно [т.е. да се работи с Любовта и Мъдростта, едновременно, което значи – само под егидата на Христос]. В Божествения свят нещата са строго определени. Там, каквото остане, се раз­дава на другите, а пък вие мислите за другия ден [Т.е. в Божествения свят (за разлика от егоизма в човешкия свят), има правилна обмяна на енергиите.].

     

    Сегашният и бъдещият живот са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота. Плътта е низшето във вас. Вие не можете да се освободите от нея, но вие ще оставите тая плът да не бъде господар, но да ви слугува, да има вашите разбирания.

     

    Не изнасяйте всичките си неща, които знаете! Иначе се излагате на мъчно­тии. Защо ще посееш една идея на едно място, дето няма да вирее? Разумното е да намериш един готов човек и в него да посееш Божественото, та да расте. А като видиш едно земно келеме [„келеме“ –  недостоен човек], не сей там!

     

    Големите противоречия, които се раждат в света, са от нашето неразбиране.

     

    Всички трябва да се научите да се радвате на Божествения живот, който прониква в хората. Да се радваме, когато Божественото, което е в нас, преминава в другите. Това е задачата. Един ден всички хора да възприемат Божестве­ния ред на нещата, тия разбирания. Тогава между нас може да има Мир.

     

    За да се обичаме, трябва да дадем нещо. При Любовта между двамата, единият дава, а другият взема. И във вземането има Любов, и в даването има Любов.

     

    Има една сила в човека, която храни хората. Обмяна има, вътре.

     

    Мнозина от вас можете да имате идеята, че като придобиете много знания, тогава ще служите на Бога. Всеки ден можете да служите на Бога.

     

    Вие сте като тънки косми, като паяжинни нишки. Ако тия конци не се съединят, не могат да образуват сила. Хиляди такива нишки като се обединят, ще образуват сила. Ако вие не се обедините, вие ще издържате колкото паяжинната нишка.

     

    А пък ако се обедините, ще свършите добра Божия работа. Много хора трябва да дойдат. Ще дойдат работници от Невидимия Свят. Те търсят подходяща почва  [т.е. човешки мозъци, върху които] да работят. И колкото повече хора готови има, толкоз повече Небесни жители ще дойдат да работят.

     

    Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре. Сега младите на небето, искат да дойдат на земята, да подмладят старите.

     

    Окултната наука не е наука за живота. Тя е наука за формите и за силите. Тя не е наука за Божествения живот.

    Като дойде Божественият Дух във вас, тогава ще можете да разберете тая по-висша Наука. А окултната наука показва пътя за Божествения живот, но не е наука за Божествения живот.“ Тук
     

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора. Аз се радвам на онези доблестни, благородни качества у другите. Не  да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това: Култура.

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Петър Дънов – Учителя: „Вярата е една връзка, за да протече онази Божествена сила, вътре в Душата ти. Вярата е едно разположение на чувството. Когато човек се обърне нагоре, към Божествения свят, то почва да тече Божественият нектар на Живота.

     

    Някои учени хора мислят, че вярата може да се замени с разума. Но разумът е за физическия свят. Вярата се занимава с Божествения свят, който е още толкоз по-висок свят, отколкото разумът. Не че трябва да влязат в противоречие вярата с разума. Ако турите вярата, и разумът ще се усили. Вие ще придобиете онази мощна сила!

     

    Вие имате омраза към всички и вие мислите, че никой не ви обича. Как е възможно? Как умни хора да живеят с едно Същество [като Бога] най-разумно, най-благо, и мислим, че това Същество ще ни забрави и че неговото намерение е да ни изтезава?

     

    Ако се раждат заплитания във вашия ум, те произтичат от съвсем други причини. Ако ви се зададе задача защо се вълнува океанът отгоре, ще отговориш: това вълнение е потребно, и не само за водата, но и за въздуха. Но не в целия океан до дъното, а само горе, в известни части, трябва да има вълни и движение.

     

    Следователно, ако има вълнение горе, в повърхността на Душата, това не се смущения, това са вълнения.

    А смущение е, когато се размърдват основите на живота.

    Някой казва: «Животът няма смисъл.» Че, кои са фактите? Външни неща, градежи, тренове, параходи, фабрики - това са само начини за упражнение на човешкия ум. Човек трябва да гради, за да се изостри умът му. Човек трябва да прави фабрики, за да се изостри умът му. Това всичко служи да се развиват неговите способности.

    Мислите ли, че онова ваше малко момиченце, което си направи първата кукла, че именно, че това е последното изкуство на тази наука и че тази кукла ще реши всички въпроси?

    И ако ние влезем във връзка с една по-висока йерархия - които са завършили своя живот, с какво се хвалят те? Павел казва: «Аз ще се похваля с Господа.» Ще се похвалиш още с всички добри хора на света, а не само с един човек.

    Идеалната майка трябва да вижда вътрешно всички деца и да им се радва. Иначе утре детето ѝ може да умре и тя ще тури черен воал. Къде беше то по-рано (преди раждането)? Къде бяхте вие?

    Някои казват: «Да се спасим, само ние.» На едно събрание, както сме ние събрани, трябва да проектираме нашия ум към всички, които проектират ума си към Бога. И те мислят за нас. С тях ще се похвалим.

    И в другите слънчеви системи мислят за нас.

    Някои мислят, че само на Земята има хора. Нашата Земя е един скромен разсадник на Божествения живот.

    Аз считам нашата Земя като една стая на университета. Христос, като се обръща към Своите ученици, казва: «Да не се смущавате.» Сегашните хора - млади и стари - не са свикнали, геройство няма у тях. Ние искаме, дето и да отидем в света, да ни турят на предно място, да ни посрещнат, да има ядене, пиене и никаква работа. Ние се намираме в един свят, в който самата материя претърпява едно вътрешно видоизменение. Всичките тези сили трябва да ги обединим и да вземем за нас от онова, което е потребно. В смущението важна роля играе външното. Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора. Аз се радвам на онези доблестни, благородни качества у другите. Не да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това Култура.“ Тук

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Царството Божие трябва да дойде първо в отделния човек и после в света. Христос е Светлината, която работи в Цялата Природа и е във връзка с тези, които ще образуват шестата раса. Щом Христос оживее в Душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя. В какво се заключава веруюто на Христа? В Любовта, в геройството му, в умението му да страда и накрая да излезе Победител. Най-хубавото нещо, на Земята, са страданията. Ако можеше без тях, първо Христос щеше да спаси света, без страдания.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Когато Христос се роди в твоята Душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за околните. Това е Възкресение! Това значи пробуждане на човешката Душа! Щом Христос оживее в Душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя. Днес Христос възвестява една култура, без разпятия, култура на възкресението. Всички трябва да се стремим да живеем като Христа.
     
    За да постигне това, човек трябва да бъде готов на всички жертви. Само така той може да получи Божието благословение.
     
    В какво се заключава веруюто на Христа? В Любовта, в геройството му, в умението му да страда и накрая да излезе Победител.
     
    Ако се въплъти на Земята някой ангел или някой архангел, или някой херувим, или серафим и те ще изпитат същите страдания, както и вие не могат да ги избегнат. По същия закон и Христос ги изпита.
     
    Христос дойде на Земята, при най-неблагоприятни условия. До Христа човечеството беше в инволюционен период, а от Христа почна еволюция, възходящият път на човечеството.
     
    Христос не е от човешка еволюция. Той е Космическо Същество. Христос е Светлината, която работи в Цялата Природа и е във връзка с тези, които ще образуват шестата раса.
     
    Най-хубавото нещо на Земята са страданията. Ако можеше без тях, първо Христос щеше да спаси света без страдания.
     
    Колкото време Христос беше на Земята, той преживя всичко.
     
    Нямаше човешки живот, който да не е преживял. В туй седи неговото знание, че той преживя живота на всички хора.
     
    Христос е Божията Любов, в света.
     
    Христос това значи съвършен. Той съдържа Целостта на Божествената Светлина.
     
    Като дойде на Земята, Христос не заповядваше, но тури рамото си под гредата и я повдигна.
     
    Христос казва: „Събирайте си съкровища за Небето" И дава начин как може да се принесе богатството от Земята на Небето.
     
    Вие грешите като очаквате царството Божие да дойде първо вън, в света, а после във вас. Законът е точно обратен – Царството Божие трябва да дойде първо в отделния човек и после в света.“
     
     

     

  14. Велина Василева
    Прав си.
  15. Велина Василева
    Тук не може да става въпрос за жертва. Човек жертва низшето, когато иска да придобие Висшето. Тогава само се говори за някаква "жертва", в езотеричното християнство. Милосърдието, проявено към другите, принципно, не може да бъде жертва (при условие, че човек не е себичен. А пък ако е себичен, това значи, че той, все още, не е свободен; ерго – той не може да бъде милосърден, защото е задължен да действа, в контекста на някаква лична корист, независимо от това, какво мисли, или не мисли, по този въпрос. Защото несвободният човек, е ограничен в мисленето си и поради тази причина, твърде много се заблуждава). Но на въпроса ти, бих отговорила, така: дали една Майка, на която малкото детенце е паднало в кладенец (или се дави в житейското море) – при все че знае, че никакъв писан Закон не я задължава, със заповед, да прави (или да не прави, в тази връзка), нещо; дали – Тя, когато бърза да се притече на помощ на бедното страдащо същество, мисли за някаква "своя" радост, или за някакво "свое" страдание; т.е. дали тя мисли, за нещо добро, или за нещо зло, досежно самата себе си? Уверявам те, че в този момент – у никоя Майка – няма никакво мислене, за самата нея, а тя напълно е забравила за себе си. Майката бърза, водена единствено от Духа, който е над доброто и над злото. Този Дух е Божествената Любов, която ражда Живота.
  16. Велина Василева
    Учителя: "Големите противоречия, които се раждат в света, са от нашето неразбиране. Сегашният и бъдещият живот са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота. Плътта е низшето във вас. Вие не можете да се освободите от нея, но вие ще оставите тая плът да не бъде господар, но да ви слугува; да има вашите разбирания. Под "плътта", се разбира не тялото, но животинското естество, у човека. Чувството на собственост е животинско състояние. Когато Христос се роди в твоята Душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за околните. Това е Възкресение! Това значи пробуждане на човешката Душа! Христос е Божията Любов, в света. "Христос" – това значи съвършен. Той съдържа Целостта на Божествената Светлина. Вие имате една задача – да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие." Някой път, човека го обхваща една унилост. Това се дължи на низшето естество на човека. Някой път сте неразположени, вътрешно. Но това не се дължи на твоя Дух. Вие искате в сегашния живот, какъвто е днес, да постигнете нещата. Трябва да влезете в другия Живот. Ще се учите на Закона на Послушанието. Който е послушен на Закона, всякога е успявал. Аз съм за малката истина, а не за големите подвизи. Най-малката истина е мястото, дето Любовта може да ви срещне. Най-малката Любов, която ви среща, е най-малката истина, от която започвате. Любовта е Небесната Музика." ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Сега, на Земята има предимно обикновени хора и това са личностите (във форма на мъже, или на жени), които нямат реален, а имат само временен живот (по причина че съзнанието им е ограничено и като следствие, от това – идва онова тягостно безлюбие, в което обикновените хора – мъже и жени, съществуват на Земята. Те съществуват в рамките на една стара, низша Култура на скръбта, защото живеят само за себе си; живеят в самосъзнанието си, като се чувстват вън от Общата Мирова Душа; т.е. вън от Единното съзнание на Великото Цяло). Едва на следващото стъпало (в еволюцията на съзнанието) – което е Висшето ниво на разбиране, присъщо на Божествената Душа – Любовта се проявява, напълно. Душата представлява съд, чрез който Вечният Живот на Великото Цяло се проявява, защото само чрез Душата (която е андрогинна), се проявява Любовта. Личността – мъж, или жена, е само малка проекция на Душата, на физическото поле. Принципно, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. За да се роди Душата, Любовта и Мъдростта са се съединили и са образували Едно Цяло (Разумността). Любовта и Мъдростта, съединени – това е Разумността, казва Учителя. По дефиниция, само онези хора, които са се припознали и са се осъзнали, като Висши Божествени Души, са разумни; т.е. разумните хора са се осъзнали и като части на Общата Мирова Душа; ето защо, те вече изразяват Любовта, която е Извор и Сила. Любовта може да се изрази напълно само чрез Душата. Поради това, Науката за Любовта, не е за обикновените хора; т.е. не е за личностите; личностите не я разбират, защото са "затворени", в самосъзнанието си; в Културата на скръбта. Науката за Любовта е за необикновените; за разумните хора; т.е. за Душите, на Земята, които вече осъзнават своята принадлежност и са "отворени" към Великото Цяло; т.е. отворени са към Всичко, Което Е и във всеки момент – се обменят, с Него, водени от един вътрешен Закон, който регулира и уравновесява нещата. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Колкото по-благороден е човек, толкова по-разумна е неговата реч. В нея има мекота, нежност. Щом изгуби благородството си [по причина, че от нивото на Душа, е слязъл (или паднал) до съзнанието на личност; т.е. на мъж, или на жена], човек става груб; също така и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този човек няма Любов. Вижте, как говори онзи, в когото Любовта присъства [защото съзнанието му е на по-висше ниво, отколкото нивото на съзнание на обикновения човек]. Всяка дума е на място и пада на човешкото сърце, както росните капки на цветята. Христовото Учение, т. е. Учението за Любовта, не е за обикновените хора. То е за необикновените; за разумните хора." [Разумните хора; т.е. Душите (за разлика от обикновените хора – мъже и жени) – проявяват, едновременно, Любовта и Мъдростта; т.е. проявяват Разумността.] Из: "Ще го изцеля" ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Душата е пълна с добрини и радост. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Как мислите, отде произлиза Благостта? – От Бога. – А Душата? – Пак от Бога. – Обаче за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди Душата, Любовта и Мъдростта се съединили и образували Едно Цяло. [Образували са Разумността.] Душата пък се проявила на Земята, чрез човека. [Т.е. обикновеният човек – мъж, или жена – е проекция на Душата, на Земята.] Душата е съд, чрез който Животът се проявява. Ако извадите Любовта и Мъдростта от Душата, тя ще се разпадне. Първа [в съзнанието на личността] влиза Душата, а след нея – Животът [в смисъл: Вечният живот]. – Какво носи Животът? – Младост! – А младостта? – Добрини и радост. Значи Душата е пълна с добрини и радост." Из: "Хармоничен избор" ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Аз се учудвам на голямото подозрение, което съществува у хората. Човек никога не трябва да измъчва нито себе си, нито ближните. Човек трябва да възпитава себе си. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Сега всичко има, но Любов няма. Аз се учудвам на голямото подозрение, което съществува у хората. Голямо подозрение в най-добрите хора в света има. То е един вътрешен страх. Човек никога не трябва да измъчва нито себе си, нито ближните. Човек трябва да възпитава себе си. Направим погрешка – коригираме живите сили на Природата. Една погрешка трябва да се поправи. Някой ще каже: „Това са слабости.“ Аз съм за малката истина, а не за големите подвизи." Тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Под "плътта" се разбира не тялото, но животинското естество, у човека. Чувството на собственост е животинско състояние. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи, на ден. Той е в животинско състояние. Културата на скръбта ще продължи да съществува, докато човек живее животински живот; т.е. докато не се съобрази със Закона на Послушанието и не приложи Божественото Правило: животното трябва да служи на Господаря. И след това, Господарят ще служи на слугата. Отношението на човека към Бога трябва да бъде: синовно отношение. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ "Ще погребват в гробищата, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека, е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото; на Духа, който има Божественото начало на Безсмъртието. Под "плътта" се разбира не тялото, но животинското естество, у човека. Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара. [Тук "лисица", означава личност, в която доминира онова низше ниво на съзнание, което има лисицата. По-нататък, в текста, всеки представител на животинския свят, също означава личност (в човешка форма: мъж, или жена), изразяваща съответното низше ниво на животинско разбиране на света, каквото има и самото споменато безсловесно животно.] Ако в едно ято патици дойде друга патица, кълват я, не я искат. В една черда добитък, ако влязат чужди говеда, преследват ги. В човека има един животински елемент. Той може да живее като лисицата, като комара, като акулата, змията, вълка. Като се сменяват тези желания в човека, той преминава в състоянията на всички тези животни. Но като човек, още не се е проявил.[Защото Истинският Човек е Аз-ът; т.е. Истинският Човек е Христос, който Божествената Душа трябва да роди.] При днешния ред на нещата, Царството Божие не може да дойде. Христос дава един пример за онези, които разбират: като се върнал слугата от нивата, господарят му казал: „Препаши се та ми слугувай, после и ти ще ядеш.“ Това как ще го изтълкувате? Значи: животното трябва да служи на господаря. И след това господарят ще служи на слугата. Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние. Някой казва: „Аз съм напреднал, вярвам в Бога.“ Но отношението на човека към Бога трябва да бъде съвсем друго: синовно отношение." тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Обикновените хора могат да заменят едно любовно състояние, със състояние на омраза (поради фокусирането си в низшето си животинско естество, което ги управлява). Човек е направен от две естества. Животното в човека е животно. То не мисли. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие. Вие имате една задача да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие." ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Съвременната наука се намира още в своите пелени, и съвременните учени хора [които – ако, все още, са фокусирани в низшата си степен на съзнание: личност; т.е. ако се изживяват като обикновени хора, от плът и кръв; като мъже, или като жени, вместо като безсмъртни Божествени Души, които трябва да родят "Аз-а"; т.е. които трябва да родят Мира; Христос; Единното Съзнание, в себе си], това са деца на тази наука; те се занимават с детски играчки. Може би след няколко хиляди години, тия същите учени хора, които сега минават за големи капацитети, те сами ще се поусмихнат на своята съвременна "ученост". Туй погрешно схващане [за високото ниво на земната наука] е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен, от него, няма; че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме, в себе си. [Личността, понеже не разбира Любовта, тя не може да проумее и следното: Що е "Аз-ът"? "Аз-ът" е понятие за множество, слято в ЕДНО; т.е. в "Аз-а" влизат всички Същества, в цялата Вселена, заедно и едновременно. Такова е Божественото разбиране за Единния Божествен "Аз": "Аз-ът", в цялата Вселена, е само ЕДИН. И Той е Бог; Той е Христос, присъстващ едновременно, навсякъде. Затова, когато Душата ни роди Истинския Човек; Новия Човек, в Новата Култура на Любовта – казваме, че в Душата ни се е родил "Аз-ът"; т.е. родил се е ЕДИННИЯТ; родил се е Христос и ние затова сме станали Граждани на Царството Божие. Това е Възкресението, чрез което се влиза в Живота на Безсмъртието.] Тогава философите [със земно, т.е. с разделено (дуално) мислене] казват: „аз“ и „не аз“. „Аз“-ът е туй, което съзнава, а всеки човек, вън от мене, е „не аз“-ът. Аз, който съм вътре в себе си, съм „аз“-ът. Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом [ние, обикновените мъже и жени] речем да обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него, в ръцете ни. Когато се каже „аз“, някои го заместват с думата „его“. Всъщност, думата „аз“ съществува ли в света? Всеки казва: „аз, аз“. „Аз“ се явява, когато човек почва да мисли, когато човек почва да се отделя от другите хора. Това „аз“ значи: „Аз, номер 1, аз, който започвам да мисля, аз съм“. Това „аз“ съвременната наука го употребява във философията, а ние ще вземем „аз“-ът, ще го заместим с Живата, съзнателна, самосъзнателна човешка Душа, защото Душата е една определена единица, вътре в Природата и тя съществува. Тя съществува и е извън времето и пространството, както и във времето и пространството. Корените на Душата [иде реч за личността, наречена още: низша астрална душа ] са във време и пространство, а нейните клонища [т.е. Висшата Божествена Душа], са извън времето и пространството. Често философите казват: „Какво нещо е време и пространство?“ Нека вземем една секунда от времето и да разделим туй време на 100 милиона части. Ако вземем една стомилионна част от секундата, тогава бих ви задал въпроса: Може ли да определите каква дължина ще има туй време? С каква мярка ще го определите? Значи извън времето и пространството, няма мярка. Следователно нашето време и пространство не е меродавно [от гледна точка на Висшата Божествена Душа]. Аз ви питам: Как е възможно [вие, които се изживявате като мъже и като жени] да замените едно любовно състояние, със състояние на омраза? Някой път обичате някого, съгласни сте да се пожертвате, но след 4–5 години, сте в състояние да го смажете, да го направите на прах и пепел. Това са състояния, които съществуват; аз казвам туй, което в света съществува. Взимам не само хората, но целокупната природа, тъй както съществува. Вие вземете едно малко кученце, което ви обича, и го хванете за опашката, то веднага ще се обърне и ще ви захапе със зъбите си, но после, като го изгледате малко сериозно, дойде страхът и то отстъпва. Сменя се състоянието. Защо? Изобщо хората казват: „Е, то си е куче“. Значи, неразумно е. Е, хубаво, то си е куче, аз съм съгласен, но когато у човека се сменя състоянието, той какво е? [Такъв човек е със съзнанието на животно, което не може да оцени благородството и Любовта, и поради това – може да замени едно любовно състояние, със състояние на омраза.] Значи това [знание, което го има, в текущата земна Култура на скръбта] не е една философия, която може да изясни правилно защо и от какво произтича едно явление. Ние [в новата култура на Любовта] трябва да обясним едно явление правилно и като го обясним, да го приложим в живота тъй, както техникът може да обясни едно явление и да го приложи." Из: "Който има уши" ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Наклонението на земната ос, има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин. от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ "За да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин. учените още не ги знаят; имат разни теории и хипотези, но същинската причина им е неизвестна; те обясняват всичко по един механически начин и има още нещо недообяснено. А наклонението на земната ос има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин. от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано. И вследствие на това отклонение на гръбначния стълб се дължи падението на човешкия род и произходът на всички слабости и неуспехи. И когато се изправи земната ос, ще се изправи и нашият гръбначен стълб, тогава умът ще започне да мисли правилно. Човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в Природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение Природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява." тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Сегашният и бъдещият живот, са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота [с други думи – разликата е в степента на развитие на съзнанието на даден индивид]. Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре [защото в това е Безсмъртието; в правилната обмяна]. Животното [т.е. низшето его; т.е. личността,] в човека, е животно. То не мисли [по Божествен начин, а изопачено]. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Вие искате в сегашния живот, какъвто е днес [този временен преходен живот, в Културата на скръбта], да постигнете нещата. Трябва да влезете в другия живот [т.е. сега трябва да влезете в безсмъртния живот на Културата на Любовта]. Човек е направен от две естества. Животното [низшето его; т.е. личността] в човека, е животно. То не мисли. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие. Вие имате една задача да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие." Някой път човека го обхваща една унилост. Това се дължи на низшето естество на човека. Някой път сте неразположени вътрешно. Но това не се дължи на твоя Дух. Трябва да се справим с нашите желания. Да ги изпъдиш навън не можеш. Трябва да ги организираш. Вие казвате: „Какво трябва да се прави?" Трябва да се работи разумно [т.е. да се работи с Любовта и Мъдростта, едновременно, което значи – само под егидата на Христос]. В Божествения свят нещата са строго определени. Там, каквото остане, се раз­дава на другите, а пък вие мислите за другия ден [Т.е. в Божествения свят (за разлика от егоизма в човешкия свят), има правилна обмяна на енергиите.]. Сегашният и бъдещият живот са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота. Плътта е низшето във вас. Вие не можете да се освободите от нея, но вие ще оставите тая плът да не бъде господар, но да ви слугува, да има вашите разбирания. Не изнасяйте всичките си неща, които знаете! Иначе се излагате на мъчно­тии. Защо ще посееш една идея на едно място, дето няма да вирее? Разумното е да намериш един готов човек и в него да посееш Божественото, та да расте. А като видиш едно земно келеме [„келеме“ – недостоен човек], не сей там! Големите противоречия, които се раждат в света, са от нашето неразбиране. Всички трябва да се научите да се радвате на Божествения живот, който прониква в хората. Да се радваме, когато Божественото, което е в нас, преминава в другите. Това е задачата. Един ден всички хора да възприемат Божестве­ния ред на нещата, тия разбирания. Тогава между нас може да има Мир. За да се обичаме, трябва да дадем нещо. При Любовта между двамата, единият дава, а другият взема. И във вземането има Любов, и в даването има Любов. Има една сила в човека, която храни хората. Обмяна има, вътре. Мнозина от вас можете да имате идеята, че като придобиете много знания, тогава ще служите на Бога. Всеки ден можете да служите на Бога. Вие сте като тънки косми, като паяжинни нишки. Ако тия конци не се съединят, не могат да образуват сила. Хиляди такива нишки като се обединят, ще образуват сила. Ако вие не се обедините, вие ще издържате колкото паяжинната нишка. А пък ако се обедините, ще свършите добра Божия работа. Много хора трябва да дойдат. Ще дойдат работници от Невидимия Свят. Те търсят подходяща почва [т.е. човешки мозъци, върху които] да работят. И колкото повече хора готови има, толкоз повече Небесни жители ще дойдат да работят. Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре. Сега младите на небето, искат да дойдат на земята, да подмладят старите. Окултната наука не е наука за живота. Тя е наука за формите и за силите. Тя не е наука за Божествения живот. Като дойде Божественият Дух във вас, тогава ще можете да разберете тая по-висша Наука. А окултната наука показва пътя за Божествения живот, но не е наука за Божествения живот.“ Тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора. Аз се радвам на онези доблестни, благородни качества у другите. Не да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това: Култура. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Вярата е една връзка, за да протече онази Божествена сила, вътре в Душата ти. Вярата е едно разположение на чувството. Когато човек се обърне нагоре, към Божествения свят, то почва да тече Божественият нектар на Живота. Някои учени хора мислят, че вярата може да се замени с разума. Но разумът е за физическия свят. Вярата се занимава с Божествения свят, който е още толкоз по-висок свят, отколкото разумът. Не че трябва да влязат в противоречие вярата с разума. Ако турите вярата, и разумът ще се усили. Вие ще придобиете онази мощна сила! Вие имате омраза към всички и вие мислите, че никой не ви обича. Как е възможно? Как умни хора да живеят с едно Същество [като Бога] най-разумно, най-благо, и мислим, че това Същество ще ни забрави и че неговото намерение е да ни изтезава? Ако се раждат заплитания във вашия ум, те произтичат от съвсем други причини. Ако ви се зададе задача защо се вълнува океанът отгоре, ще отговориш: това вълнение е потребно, и не само за водата, но и за въздуха. Но не в целия океан до дъното, а само горе, в известни части, трябва да има вълни и движение. Следователно, ако има вълнение горе, в повърхността на Душата, това не се смущения, това са вълнения. А смущение е, когато се размърдват основите на живота. Някой казва: «Животът няма смисъл.» Че, кои са фактите? Външни неща, градежи, тренове, параходи, фабрики - това са само начини за упражнение на човешкия ум. Човек трябва да гради, за да се изостри умът му. Човек трябва да прави фабрики, за да се изостри умът му. Това всичко служи да се развиват неговите способности. Мислите ли, че онова ваше малко момиченце, което си направи първата кукла, че именно, че това е последното изкуство на тази наука и че тази кукла ще реши всички въпроси? И ако ние влезем във връзка с една по-висока йерархия - които са завършили своя живот, с какво се хвалят те? Павел казва: «Аз ще се похваля с Господа.» Ще се похвалиш още с всички добри хора на света, а не само с един човек. Идеалната майка трябва да вижда вътрешно всички деца и да им се радва. Иначе утре детето ѝ може да умре и тя ще тури черен воал. Къде беше то по-рано (преди раждането)? Къде бяхте вие? Някои казват: «Да се спасим, само ние.» На едно събрание, както сме ние събрани, трябва да проектираме нашия ум към всички, които проектират ума си към Бога. И те мислят за нас. С тях ще се похвалим. И в другите слънчеви системи мислят за нас. Някои мислят, че само на Земята има хора. Нашата Земя е един скромен разсадник на Божествения живот. Аз считам нашата Земя като една стая на университета. Христос, като се обръща към Своите ученици, казва: «Да не се смущавате.» Сегашните хора - млади и стари - не са свикнали, геройство няма у тях. Ние искаме, дето и да отидем в света, да ни турят на предно място, да ни посрещнат, да има ядене, пиене и никаква работа. Ние се намираме в един свят, в който самата материя претърпява едно вътрешно видоизменение. Всичките тези сили трябва да ги обединим и да вземем за нас от онова, което е потребно. В смущението важна роля играе външното. Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора. Аз се радвам на онези доблестни, благородни качества у другите. Не да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това Култура.“ Тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Царството Божие трябва да дойде първо в отделния човек и после в света. Христос е Светлината, която работи в Цялата Природа и е във връзка с тези, които ще образуват шестата раса. Щом Христос оживее в Душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя. В какво се заключава веруюто на Христа? В Любовта, в геройството му, в умението му да страда и накрая да излезе Победител. Най-хубавото нещо, на Земята, са страданията. Ако можеше без тях, първо Христос щеше да спаси света, без страдания.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Когато Христос се роди в твоята Душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за околните. Това е Възкресение! Това значи пробуждане на човешката Душа! Щом Христос оживее в Душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя. Днес Христос възвестява една култура, без разпятия, култура на възкресението. Всички трябва да се стремим да живеем като Христа. За да постигне това, човек трябва да бъде готов на всички жертви. Само така той може да получи Божието благословение. В какво се заключава веруюто на Христа? В Любовта, в геройството му, в умението му да страда и накрая да излезе Победител. Ако се въплъти на Земята някой ангел или някой архангел, или някой херувим, или серафим и те ще изпитат същите страдания, както и вие не могат да ги избегнат. По същия закон и Христос ги изпита. Христос дойде на Земята, при най-неблагоприятни условия. До Христа човечеството беше в инволюционен период, а от Христа почна еволюция, възходящият път на човечеството. Христос не е от човешка еволюция. Той е Космическо Същество. Христос е Светлината, която работи в Цялата Природа и е във връзка с тези, които ще образуват шестата раса. Най-хубавото нещо на Земята са страданията. Ако можеше без тях, първо Христос щеше да спаси света без страдания. Колкото време Христос беше на Земята, той преживя всичко. Нямаше човешки живот, който да не е преживял. В туй седи неговото знание, че той преживя живота на всички хора. Христос е Божията Любов, в света. Христос това значи съвършен. Той съдържа Целостта на Божествената Светлина. Като дойде на Земята, Христос не заповядваше, но тури рамото си под гредата и я повдигна. Христос казва: „Събирайте си съкровища за Небето" И дава начин как може да се принесе богатството от Земята на Небето. Вие грешите като очаквате царството Божие да дойде първо вън, в света, а после във вас. Законът е точно обратен – Царството Божие трябва да дойде първо в отделния човек и после в света.“ Из: „УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТОС“
  17. Велина Василева
    Скръбта и радостта, са полюси на Живота. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен, затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Това значи, че човек трябва да търси равновесието; т.е. във всеки момент – той трябва да се стреми към консенсус; общо съгласие, между всички членове на дадена група, или общност. Само така може да бъде намерен Мирът. Каква радост носи Той на човечеството: Мир – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като Мир. А Мирът е Закон на Хармонията, на Единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е Мирът. Може да се роди само онзи, който носи Мир – вие не можете да се родите, докато не разберете тези дълбоки истини, докато не придобиете Мир, в себе си. Мъдростта, в човека, е основа на възкресението. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ "Скръбта и радостта са полюси на Живота. По какво се различават радостта, от скръбта? Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека. В края, когато си отива, тя носи скръб. Скръбта, в началото носи скръб, а в края — радост. Значи, в края, радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен, затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче, всякога носи скръб. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби. Умен човек е този който в началото е скърбен. Глупав човек е този, който в края е скърбен. Едни хора носят скръбта а други — радостта. " тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ "Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите, на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са състояния на човешката Душа; най-вътрешни състояния. " тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Вие се чудите някой път защо сте тъжни, а друг път радостни. Това е състояние. Състоянията са гами, през които трябва да минете. Гамите са преводи на известни състояния. Bceки човек е създаден на особена гама. Ако вие нямате туй състояние, вие не можете да разберете Живота. Различните хора се движат в различни гами и споpeд гамите, в кoитo те се движат и музиката на живота им е различна. Любовта е Небесната Музика. Когато човек пocтaви Музиката, за основа на живота, той ще разглежда процесите, в човешкия организъм, кaтo музикални процеси. Музиката, сама по себе си, не е механически процес. Тя е Жив Процес, на Божественото съзнание. Минорните гами [т.е. скръбта] дават материал, от който мажорните [т.е. радостта] образуват плетка [т.е. образуват новото тяло], с която човек се облича. Чрез музиката, с мажорните и минорни гами, човек може да става весел и тъжен. С мажорните гами, човек събира възходяща енергия, радва се. Той трябва да изпрати тая енергия в мозъка [в Душата], да се обработи. Който разбира законите на музиката, знае, за всеки даден случай, колко електричество и колко магнетизъм трябва да употреби, за да свърши известна работа. Музика има не само в песните, но и в говора. Някои думи са „dur“, а някои – „moll“. Ще кажете, че и вие [като личности; т.е. като обикновени мъже и жени], имате свои възгледи върху нещата. Оставете вашите възгледи настрана. Те не са детински, не са глупави, но са преходни. Детинското, в човека, е на място. Да бъдеш възрастен и това е на място. Да бъдещ стар и това е на място. Детинското, в човека, е основа на неговото възмъжаване; възмъжаването е основа на старостта. Старостта, т. е. Мъдростта в човека, е основа на възкресението. – Кога възкръсва човек? – Когато умре [в съзнанието си, спрямо физическия свят и неговите егоистични възгледи]. Значи, смъртта е „moll“ движение, а раждането – „dur“. Какво означават процесите „раждане и умиране“? Раждаш се, значи, дохождаш в света [дохождаш в Божествения свят; т.е. влизаш в Душата си] да живееш; умираш, значи, отиваш за другия свят [т.е. слизаш в гъстата материя на физическия свят, като личност; като мъж, или като жена; като "изпъден", вън от Душата си]. Думата „умрял“ не е музикална. Умрелият не знае да пее [т.е. той не знае да чувства правилно, затова е „умрял“]. Следователно, който не знае да пее, непременно умира. Който губи радостта си, той не знае да пее, не разбира гамите на „dur“ движение, т. е. на мажорните гами [т.е. не разбира състоянията на радостта]. Който губи радостта си, той не взима правилно тоновете. Не се обезсърчавай. Знай, че твоят залез е изгрев, за друг някой [понеже всички ние сме свързани, в Единното Христово Съзнание на Великото Цяло; т.е. всички ние сме свързани в Бога] . Който се ражда на Земята, умира в другия [т.е. умира в алтернативния] свят; който умира на Земята, ражда се в другия свят [като според достигната степен на развитие на съзнанието си – отива на точно определено духовно ниво, адекватно на текущата му степен на разбиране на света]. Раждането на Земята, както и в другия свят, наричаме процес на вечно обновяване. Никой няма право да се гневи, без да прилага музикалните правила. Някой се гневи в началото forte, а накрая piano; друг – в началото piano, накрая forte. Приятно е да слушаш, как някой започва да се гневи силно и постепенно утихва. Гневът е благо за човека, когато се проявява музикално. И за Бога се казва, че се е разгневил. Обаче, гневът на Бога [това е Първият Принцип, в Битието] е създал човека. Той се разгневил, взел пръст и направил от нея човек [Посредством Първия Принцип – Мъдростта; строгостта – Бог е направил външната форма на човека, а чрез Втория Принцип – Любовта; мекотата] – вдъхнал в него дихание на живот [което гради вътрешното му съдържание; т.е. гради; устройва вътрешния свят на човека]. Чрез мажорната гама, Бог внася живот в хората. Като не разбират закона, те мислят, че Бог ги наказва. Това е заблуждение. Днес всички говорят за Любовта, без да я разбират. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ "Любовта е Небесната Музика." – тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Всички тия състояния, които имате, са на място. Защо се сменят вашите състояния? Защото е необходимо. Състоянията [на скръбта, на радостта и на тези, между тях] са гами, през които трябва да минете [за да разберете Живота]. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ "Музиката, сама по себе си, не е механически процес. Тя е жив процес на Божественото съзнание." – тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ "Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го [ако то не ви харесва – посредством правото мислене, т.е.], разсъждавайте правилно. [Но разсъждавайте разумно, а не егоистично (защото, по дефиниция – егоизмът е отсъствие на разумност), за да намерите точката на равновесие, между текущото ви болезнено състояние и неговото противоположно състояние, напр.]: Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние – турете противното [му състояние; т.е.], разгледайте въпроса, от всяка една страна [вместо да "зацикляте", само в своята текуща гледна точка, която е предизвикала това тягостно състояние, у вас, от което вие сте недоволни. Вие (от Божествена Гледна точка), мислите криво и точно поради своето криво (едностранчиво) мислене, сте недоволни, от другите хора. Затова, ако искате да смените състоянието си и да намерите точката на равновесие, която ще ви донесе мир и спокойствие – мислете, освен от своята, едновременно и от гледната точка на другите Същества, с които, конкретно, сте във връзка; т.е. – мислете как те чувстват нещата; как изглеждат нещата – от тяхна гледна точка, като мислено се поставите на тяхно място. В името на Мира, трябва да намерите точката на равновесие – между вашето и "чуждото" мнение, или – даже, щом се налага – трябва да пожертвате вашето лично мнение и да отстъпите, ако сте по-умен, защото ако вие наистина сте по-умният, другият човек (който твърдо отстоява позицията си) – няма никакъв шанс да ви разбере. Вместо това – вие си мислите, че сте прав и забравяте, че от свое гледище – и другият човек, е също толкова прав, колкото прав се считате вие. Това са относителни неща; т.е. личността може да бъде права – само от своята гледна точка. Но всяко мнение трябва да се уважи, а не – човек да отстоява твърдо – само своето гледище; т.е. да вижда единствено как изглеждат нещата, от негова страна. Защото точно тази едностранчивост; това разделяне на нещата на "добри" (вашите мнения) и "лоши" (чуждите мнения), ви вкарва в областта на страданието, от което сте недоволни. (Полезно е да се знае, че във Вселената – всички мнения, на всички Същества, от тяхна гледна точка, са добри. Няма лоши становища, във Великото Цяло; т.е. няма лош Живот, но има някои примеси на егоизъм, в Живота, които предизвикват нежелани състояния, за самите тези Същества, които ги излъчват.) За да избегнем това, всички ние трябва да се научим да намираме Точката на Равновесие (хармонията; което значи – да намираме Христос), във всички гледища, за да има Мир. Трябва да се научим да живеем в съгласие; в Мир (което значи – в Христос; в Бога, казано на библейски символичен език). "Каква радост носи Той на човечеството: Мир – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като Мир. А Мирът е Закон на Хармонията, на Единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е Мирът. Може да се роди само онзи, който носи Мир – вие не можете да се родите [като Истински Човек; т.е. вие не можете да се родите като "Аз", във Вселената (който Душата ви ще роди и който е Едно, с Бога; с Христос)], докато не разберете тези дълбоки истини; докато не придобиете Мир, в себе си." тук ] [Сега, вие нямате Мир; т.е. вие нямате Господа, в себе си, точно поради едностранчивото ви мислене (т.е. разделеното ви мислене, или, с други думи – различното отношение, което имате към своите и към чуждите мнения, основано на правотата само на вашата гледна точка (и като следствие от това – неглижирането на всички останали мнения) – без да мислите за чувствата на другите; на всички останали замесени Същества – или, с други думи – вашият личен, обществен и колективен егоизъм), ви вкарва в областта на злото. Вие мислите, че добрите; т.е. правите – сте вие, а лошите; т.е. тези, които допускат грешки – са другите и точно това ви държи далеч от Мира; т.е. точно това ви държи далеч от Господа, Който винаги се изявява като Мир и единствено като Обединител; като ЕДИН Живот, в който се втичат и уравновесяват всички малки животи, каквито и да изглеждат те, на която и да е обикновена земна личност – мъж, или жена (която, щом, все още, се изживява като личност; значи – като низше его – винаги е недорасла, в съзнанието си, за да разбере и оцени, по достойнство – Висшия Космически Морал; Висшата Космическа Справедливост). "Хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което – сами попадат в областта на злото." тук ] [Вместо да търсят Точката на равновесие; или хармонията, в Живота] „Хората разделят живота на полюси. [Т.е. на добър и на лош живот; на радост и на скръб; на добро и зло, но тези двойки състояния, винаги трябва да присъстват не поотделно, а заедно; т.е. да бъдат приемани и двете, едновременно, в човешкото съзнание и така да се намери Мира, т.е. да се намери точката на тяхното равновесие, хармонията, посредством правилно разсъждение, по казуса, който е обект на внимание, в дадения момент. С други думи – имаме ТЕЗА; сега следва да приемем напълно, т.е. съвсем еднакво, до нея и АНТИТЕЗАТА, и така да търсим СИНТЕЗА, между двете. Обикновените хора; личностите мъже и жени, наричат себе си умни, но винаги "зациклят" само в единия полюс; т.е. те твърдо държат само на своята лична теза, прилагайки Първия Принцип, в Битието – ТВЪРДОСТТА и неглижирайки Втория Принцип, в Битието – МЕКОТАТА. За да има хармония, в отношенията, тези два принципа, задължително трябва да работят заедно, в точката на равновесието си, наречена, по библейски – Христос. Теза, Антитеза и Синтеза – принципите Първи и Втори, заедно с взаимното им Удовлетворение – трябва да присъстват заедно, във всеки казус, за разрешаване и тогава – в Синтезата ще бъде Мирът; т.е. ще присъства и Христос. Обикновените хора страдат, защото те, засега, прилагат само Първия Принцип, в Битието – ТВЪРДОСТТА, неглижирайки Втория Принцип, в Битието – МЕКОТАТА]. Обаче адът и раят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце.“ тук ] „Лош живот няма. Животът може да бъде само добър. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош.“ тук [Т.е. уравновесеният Живот, на едно пробудено съзнание ("пробудено" означава – еднакво Любещо и еднакво зачитащо нуждите на всички пробудени същества, съзнание), не е нито добър, нито лош. Той е Едно с Духа; с Онзи Дух, Който е над доброто и над злото и това е Първата Причина, от Която произтича поляризирането, в Живота. ] [Що се отнася до полюсите на Живота – скръбта и радостта:] "Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите. Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените. Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора." тук Всички тия фази [т.е. тия гами; тия състояния] човек трябва да ги примири [чрез прилагане на Закона за Любовта]. Защото "Законът за Любовта е закон за примирение между доброто и злото, в света. Да оставим доброто и злото. Примирение между страданията и радостите, или разбиране. Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите, на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са състояния на човешката Душа; най-вътрешни състояния. " тук
  18. Велина Василева
    "Човек, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли – с единствената цел, да придобие храна, да осигури хляба си." тук Не можеш да отидеш при Бога, със съзнанието на обикновен земен човек – на мъж, или на жена; т.е. със съзнанието на човешка личност, а трябва, предварително , чрез самостоятелна вътрешна работа, върху самия себе си (която е под водителството на Духа) – да бъде извършена една вътрешна трансформация в мислите, чувствата и постъпките ти, с оглед – прилагането на Любовта, Мъдростта и Истината – да те превърнат [от обикновен човек: мъж, или жена] в Душа; т.е. в Гражданин на Царството Божие. Затова – оставете вече човешкото и неговите тегоби, настрана, като не се занимавате с тях и се стремете към Божественото; към Божествените мисли и чувства. Ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за Земята. Сам си се вързал, сам ще се развържеш. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Мнозина искат да отидат при Бога, с всичкия си товар, с всичко земно и преходно. Не може така. Който отива при Бога, ще остави товара си на Земята, ще се откаже от човешкото и преходното и ще се яви при него – свободен, готов за нов живот и нова работа. Следователно, ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за Земята. Сам си се вързал, сам ще се развържеш. Ще отидеш при Бога, с Душата си, която почти няма тегло. Ще кажете, че Душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и от атома. Стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото. За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания. Божественото е на границата между физическия и Духовния свят. Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе – не виждаш нищо, на никого не можеш да уповаваш. Нищо друго не ти остава, освен да минеш през тънкия копринен конец. Минеш ли по него, на отвъдната страна – те очаква спасението. Там е Божественото. Докато дойдете дотам, трябва да изучавате изкуството – да ходите по въже. [Символично – въжето означава права мисъл; вяра. „Нужно е вяра. Тя е въже, за което се хващаш и в тоя, и в оня свят. И в рая да отидеш, ще се натъкнеш на неизвестни неща, за които е нужно вяра. Тя има Божествен произход, а вярването – човешки. Без вяра нищо не се постига.“ тук ] . Това значи да се въоръжите с Любовта. „И явих им твоето Име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и Аз в тях“. Тук се говори за Любовта [на Великото Цяло], в широк смисъл, от която мнозина се страхуват. Те мислят, че ако приемат тази Любов [на Великото Цяло], ще изгубят живота си. Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят. Любовта [на Великото Цяло] осмисля всичко. Любовта [на Великото Цяло] примирява противоречията. Който носи Любовта [на Великото Цяло] в сърцето си, той е гражданин на Царството Божие.“ Из: „Коприненият конец“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Под “женитба”, в широк смисъл на думата, се разбира – свързване на Душата със своя Велик Идеал. Когато вие съедините Радостта и Скръбта, в Едно, ще придобиете Божествения Мир и спокойствие. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е Велик Идеал за всички ония напреднали Души. Свободата в нас иде, според степента на Любовта. Според степента на знанието [на Мъдростта], иде Свободата. Човек, който е слаб в Любовта, слаб е и в свободата [т.е. слаб е и в Истината, и в Мъдростта]. Когато започнем да живеем по Закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Казано е в Писанието: “Нито мъж без жена, нито жена без мъж.” Тези неща не трябва да се разбират буквално, но трябва да ги разглеждате в техния вътрешен смисъл, като символи. „Нито мъж, без жена може, в Христа, нито жена, без мъж.” Идеята, която Павел е вложил в този стих, е много по-различна от тази, която хората разбират. Какво се разбира под “женитба”, в широк смисъл на думата? – Свързване на Душата със своя Велик Идеал. Мисълта, която Павел е вложил в цитирания стих, е следната: нито Животът [т.е. нито жената; мекият Принцип; Любовта] може да се прояви без Ум [т.е. без мъж; без Мъдрост], нито Умът [т.е. нито мъжът; Мъдростта] може да се прояви без Живот [т.е. без жена; без Любовта]. [С други думи – Животът [произтичащ от Любовта] и Умът [произтичащ Мъдростта и Истината] са полюси, на Единния Вечен Принцип, в Битието. Животът е "жена"; т.е. едната полярност, а Умът е "мъж", т.е. другата полярност, на този Единен Вечен Принцип, наречен Бог. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия, със специфични качества, но нито един, от двата полюса, не може да се прояви самостоятелно, а и двата полюса, във всеки конкретен случай, се проявяват чрез една обща форма, т.е. и двете енергии, се предават едновременно. Умът [Мъдростта] е израз на творческия Принцип; на Принципа, който създава нещата, а Животът [Любовта] е израз на Принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. Всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите [от Мъдростта], влиза в действие Вторият Принцип [Любовта], мекият принцип, принципът на Живота, който организира формите и внася живота, в тях. Тези два Принципа действат почти едновременно, в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност [Христос], Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план. Така, в основата на всяка проява, имаме два полюса, между които се развива и проявява Реалността. Всички сили и енергии в Природата, са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми, са резултат от взаимодействието на тези два принципа. Всяко тяло, в своята външна форма, е резултат на взаимодействието на две сили, с противоположни тенденции. Или, всяко тяло представя, от себе си, един Вечен Принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме, като отделно тяло. Във всяко тяло, се проявяват и двата принципа и следствие на това, намираме почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота, в Органическия Свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален Органически Живот. Когато вземе надмощие Умът; т.е. мъжкият принцип [Мъдростта], като последствие идва смъртта. А когато Животът [Любовта]; т.е. мекият женски принцип, вземе надмощие и напълно подчини мъжкия принцип, тогава се явява Безсмъртието, което е идеал за човешката Душа.] [ „За мене, под думата "Бог", разбирам Онзи, Който първоначално родил нещата. За мен Бог е, от Когото поляризирането излиза. Бащата и майката са излезли от Бога; Бог се поляризира, в два полюса. В Мъдростта и в Любовта се поляризира. От туй поляризиране, е излязъл човекът [но в съзнанието на Новия Човек, то трябва да се преодолее, за да се схване Единството на Живота и да се разбере Бога – Великото Цяло]. Писанието казва: „Роден е от Бога“. Заченат в утробата на Майка си [Природата], ти [който си мъж, или жена, на Земята] си ограничен в утробата на Майка си [Природата, Която е сбор от Невидими Разумни Същества, които са завършили своето развитие]. Нямаш право да разсъждаваш [за Живота, с това ограничено съзнание на мъж, или на жена]. Нямаш право да гледаш [какво правят, мислят, или чувстват, другите; то не е твоя работа]. Само [ти, в себе си] ще чувствуваш. Каквото казва Майка ти, ще слушаш [отвътре]. Необходимост е. Щом те роди Майка ти [Природата; т.е. Невидимият Свят], тя изведнъж ти дава тази Свобода. Майка ти, която те родила, и Баща ти, искат да бъдеш свободен. Започнеш да говориш, да дишаш, да гледаш, да слушаш. Постепенно, ние минаваме от сила в сила, в Живота. От свобода в свобода. Постепенно трябва да се освобождаваш. Свободата в нас иде, според степента на Любовта. Според степента на знанието [на Мъдростта], иде Свободата. Човек, който е слаб в Любовта, слаб е и в свободата [т.е. слаб е и в Истината, и в Мъдростта].“ Из: „Всели се между нас“ ] Това показва, че Животът [Любовта] и Умът [Мъдростта] не са две различни Същини, независими една от друга. В този смисъл, истинската женитба се заключава в създаване на тясна връзка между Ума и Живота [т.е. между Мъдростта и Любовта], като Велика Целокупност. Това обяснение се отнася до онези хора, на които съзнанието е пробудено. Онези, на които съзнанието не е пробудено, правят разлика между Ума и Живота; между мъжа и жената [разгледани като принципи] и ги разглеждат като отделни части, без никаква връзка. И тогава, съберат се мъж и жена да живеят заедно, но веднага се скарват, явяват се спорове и недоразумения, между тях. Ние не отричаме женитбата [на Земята], защото за мнозина, тя е такава радост, каквато е радостта на децата, които си играят с кукли. Ние сме против неестествените положения в живота, каквито са гордостта и запичането на съзнанието [на физическото поле], защото те лишават човека от възможността да расте и да се развива правилно.“ [А растене и правилно развиване има в Органичния Свят, но след новорождението. Дотогава – човек е ограничен, от Закона за Необходимостта: "Ти [който си обикновен човек, трябва да знаеш, че] си ограничен, в утробата на Майка си [Природата: Възвишения невидим Свят]. Нямаш право да разсъждаваш. Нямаш право да гледаш. Само ще чувствуваш. Каквото казва Майка ти, ще слушаш [само вътрешния си Глас]. Необходимост е." ] Из: „Учителя за Библията - том 2“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Скръбта [у личността], е Божествен подтик. При сегашното състояние на хората [изживяващи се като земни личности], онези [мъже и жени], които искат да преминат от животинското, към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. Всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. Тя [всяка личност] скърби от страх, че страда. Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. В него е науката. Това е Божественото. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Когато започнем да живеем по закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си. За да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние – всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. От всичко в света хората трябва да се освободят. Защо? Защото мисълта за майка ти [по плът], ти причинява страх, мисълта за баща ти [по плът], ти причинява друг вид страх, мисълта за имота ти ти причинява трети вид страх. При сегашното състояние на хората [изживяващи се като земни личности], онези, които искат да преминат от животинското, към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. За тия неща не се грижи – ще се освободиш от тях. И какво казва още Христос? – И своя живот [на земна личност] ще дадеш, всичко ще пожертваш, за да дойде онова, възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовта. Вие не можете да влезете в това възвишено състояние, докато не се освободите от страха, във всичките негови прояви в живота. Това е положителна, много разумна работа. Ако вие можете да я постигнете в този живот, то ще извършите една важна работа – ще се посветите. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „В Божествения свят, на страданието се гледа като на един велик подтик, за да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние. След като си вървял дълго време през Страданието, ще дойде Радостта, ще се компенсират. След това, радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините Радостта и Скръбта, в Едно и придобиете Божествения Мир и спокойствие: да може да разгледате света, без да се движите [т.е. да достигнете до разбиране на равновесието; на справедливостта]. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е Велик Идеал за всички ония напреднали Души. Сега от вас се изисква безстрашие. Някой казва: „Учителю, виж еди-коя си ученичка, плаче.“ – От страх. „Ама скръб има тя!“ Нищо, аз виждам. Скръбта е Божествен подтик. Тя скърби от страх, че страда. Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. В него е науката. Ще каже някой: „Има и други разбирания.“ Няма други разбирания. По-хубави разбирания за страданието от тия, никъде не може да намерите. Ако някой каже, че еди-кой си адепт може да даде по-добри тълкувания, лъже се. Аз мога да ви посоча всичките книги на миналото и всичките книги на бъдещето. По-други разбирания от тия, които ви давам, няма да намерите. Това е Божественото. Тъй сме учили и ние: без страх, в пълният смисъл на думата! От нищо да не ви е страх. Някой път ще кажеш: „Аз не искам да обиждам тази сестра.“ Защо не искаш да я обиждаш? – От страх. „Аз искам да направя добро.“ Защо? – Пак от страх. Когато започнем да живеем по закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си. Там всичко е отношение на музикални тонове, които хармонират помежду си. Всеки музикален тон има известно количество трептения. Тия трептения имат свои определени свойства, качества, по които се проявяват. Музиката сама по себе си не е механически процес. Тя е жив процес на Божественото съзнание. Ако вие измените състоянието на страх в себе си, ще се измени и вашият цвят на лицето. Червеният цвят показва един вид страх в човека. Портокаловият цвят показва друг вид страх. Зеленият – трети вид страх. Жълтият – четвърти вид страх. Синият – пети вид страх и т. н. Всичките цветове изявяват различни видове страх. Например ти се разгневиш – това е от страх. Казваш някому: „Как можеш да ми вземаш хляба? Знаеш ли, че излагаш живота ми на опасност!“ И току извадиш ножа, браниш живота си. Защо? – От страх. Някой позеленее. Защо? – Който позеленява, показва, че обича материалния живот. Този пък, у когото страхът има портокалов цвят, той е човек, на когото личните чувства са уронени, личният му престиж е уронен. Той казва: „Как тъй да се засегне моето честолюбие?“ Когато е засегнат неговият ум, явява се жълтият цвят на страха. Има различни жълти цветове – между един и друг жълт цвят има разлика. В различните жълти цветове има хиляди нюанси, които трябва да се изучат. Има жълт цвят, който не изразява страх: има жълт цвят, който изразява Любовта. Ако жълтият цвят се явява във вашия ум, това показва къде действа той за даден момент. Ако се явява у нас синият цвят, значи той действа. Виолетовият цвят пък изразява сила. Всички цветове имат по няколко тълкувания. Например, казах ви, че има жълт цвят на страха, има и жълт цвят на Любовта. Значи един и същ цвят има по-висше значение, има и нисше значение. При хора, у които се развива ясновидството, когато през тях мине някоя опасна умисъл, се явява известна фигура в зелен, червен или портокален цвят. Някои са ме питали какво означава това нещо. Тогава нищо не съм им обяснявал, но сега казвам: това показва, че във вас още господства страхът. Видиш една червена точка. Тя изразява страх. Някой път се повдигнете към Бога и веднага се уплашите. В този момент виждате една синя точка. Казвам: във вас сега господства синият цвят на страха. Вие казвате: „Ако се моля много пред хората, какво ще мислят за мене?“ Това е страх. Човек трябва да бъде свободен. Когато дойдем до Божественото, ние ще бъдем най-умни. Речта ви трябва да бъде много естествена. Не трябва да бъдете ексцентрични. Ексцентричността е качество на страха. Страхът е използвал благородството на човека. Той е добър негов учител. Страхът е негативно качество. При сегашното състояние на хората онези [мъже и жени], които искат да преминат от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. ["Човек, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли с единствената цел да придобие храна, да осигури хляба си." тук ] „Който обича майка си, баща си или имота си повече от Мене, не е за Мен достоен.“ [Което значи – който обича повече низшето, не е достоен за Висшето; или, с други думи: който обича повече сенките на Реалността – не е достоен за Самата Реалност.] От всичко в света, хората трябва да се освободят. Защо? Защото мисълта за майка ти ти причинява страх, мисълта за баща ти ти причинява друг вид страх, мисълта за имота ти, ти причинява трети вид страх. [Но всички тези неща са само сенки на реалните неща.] [„Под "Реалност", разбираме това, което има сенки. Реалността никога не се заличава. Казваш: Аз имам убеждение. – Заличава ли се твоето убеждение? – Заличава се. – Тогава ще знаеш, че твоето убеждение не е реално. То е сянка на реалността. Истинското убеждение никога не се заличава. Щастлив си, но губиш щастието си. Това щастие не е реално, то е сянка. Изгубиш парите си, това е сянка; изгубиш здравето си, това е сянка; изгубиш живота си, това е сянка. Ти искаш нереалните неща да станат реални – това е невъзможно. Като изучаваш закона на реалността, ще разбереш, че реално е само това, което не се заличава. Реално е само това, което никога не се изменя. Казвате, че като умре, Душата на човека продължава да живее. Щом Душата вечно живее, тя е реална. Съществуват две реални неща в живота: човешката Душа и човешкият Дух. Съществуват две сенки в живота: човешкият ум и човешкото сърце. Казваш: Изгубих ума си. Защо го изгубих? – Защото е сянка. – Защо изгубих сърцето си? – Защото е сянка. И светлината, с която си служим, е сянка. Това, което се пали и изгасва, е сянка. Зад тая светлина се крие истинската, реална светлина. Реалните неща никога не изгасват, никога не се променят. Промените са сенки, но чрез тях се изявява животът. Без сенки, животът не може да се прояви. Сенките се прекъсват, изгасват, изчезват, но реалността – никога. Страдаш, защото мислиш, че си изгубил всичко. – Изгубил си нещо [само сянката], но не самата реалност. Изгубил си дрехата, оставаш гол. Значи, изгубил си сянката. Дрехите и животът едно и също нещо ли са? - Дрехите са сенките на живота. Казват: Не си умен човек, не можа да запазиш дрехите си. - Умен си, но неприятелят ти бил по-силен от тебе. Ако неприятелят ти е вълк, ти трябваше да се превърнеш на птица. Той ще остане долу, а ти ще хвръкнеш горе. Ако неприятелят ти е сокол, а ти врабче, на какво трябва да се превърнеш? Останеш ли врабче, ще те сграбчи и изяде. Какво ще правиш тогава?“ тук ] Всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. За тия неща не се грижи – ще се освободиш от тях. И какво казва още Христос? – И своя Живот ще дадеш, всичко ще пожертваш, за да дойде онова, възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовта. Вие не можете да влезете в това възвишено състояние, докато не се освободите от страха във всичките негови прояви в живота. Това е положителна, много разумна работа [която, ежедневно, всеки човек трябва да върши, върху своето съзнание]. Ако вие можете да я постигнете в този живот, то ще извършите една важна работа – ще се посветите.“ Из: „Страхът“
  19. Велина Василева

    За живота на личностите и за живота на Душите
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
     „Има два живота: животът на забития кол [който е животът на низшето съзнание; т.е. на личността; животът на мъжа, или на жената] и животът на растението, или разумния човек [който е животът на Висшето съзнание; т.е. животът на Душата].

    Животът на забития кол [т.е. на мъжа, или на жената] е по-лесен, отколкото животът на растението [т.е. на Душата].

    В кола няма прогрес, няма развитие и един ден той ще изгние.

    Колът [мъжът, или жената] иска само да се отдяла (отгледа), да се боядиса (гордост, лаври, слава, партизански дрипи и пр.); да се забие в Земята (да се ограничи на едно и също място - да се поеснафи) и с това, около кола работата се свършва.

    Растението [Душата], обаче, трябва да се посади, да се разкопае [да пострада], да се полива и да се пази от паразитите, сиреч за развитието на добродетелите, в човека, се изисква работа, грижи, знание, възпитание, вътрешни усилия и пр., и пр.

    Животът на забития кол, или животът на съвременните хора [т.е. животът на мъжете и жените] не зависи от тях. Те приличат на мухи, накацали на Земята, но не се минава много време и смъртта идва със своите намазани със сладко книги (разните съблазни), които поставя пред хората [личности, във форма на мъже, или на жени]. А те веднага се налепват на тия книги и смъртта ги изхвърля навън.

    Иска ли човек да живее Истинския Живот [т.е. да живее Животът на Душата], той трябва да познава добре Законите и Силите, които управляват Природата и човека. Щом ги познава, той ще може да владее материята; щом владее материята, той ще владее и себе си; щом владее себе си, той ще бъде Господар и правилно ще разрешава всички противоречия, в живота.“ тук

     

    1. Велина Василева

      Велина Василева


      От гледна точка на Душата – щом онова, което правиш, има смисъл за теб, вече е без значение – дали си щастлив, или си нещастен.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

      Лауренс ван дер Пост: „Далеч повече утешава Душата нещо много по-велико – от щастието, или нещастието. И това е СМИСЪЛЪТ, защото ТОЙ преобразява всичко.

      Щом онова, което правиш, има смисъл за теб, вече е без значение дали си щастлив, или нещастен. Ти си УДОВЛЕТВОРЕН. Не си духовно сам – ТИ ПРИНАДЛЕЖИШ...

      Големият глад – най-големият от всички – е гладът за СМИСЪЛ.“

  20. Велина Василева
    Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Законът за Любовта е закон за примирението между доброто и злото в света, за примирението между страданията и радостите. Любовта е закон, за да разбереш страданията и радостите на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са най-съкровени състояния на човешката Душа. Любовта не е способност, но е най-разумен свят, където човек се учи да пъпли. И понеже лази с ръце, по Земята, каля се. Нашият ум и той пъпли в материята, и се каля.“ Из: „Закони“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Докато дойде Новият Човек във вас [т.е. докато се роди „Аз-ът“, в Душата ви], неизбежно ще минавате през мъчнотии и страдания; ще губите равновесието си и пак ще го възстановявате. [Новият Човек е човекът на Любовта, който примирява всички противоречия; т.е. всички полярни противоположности, защото Законът за Любовта е закон за примирението между доброто и злото в света, за примирението между страданията и радостите.] Старото е в стомаха [символично "в стомаха", означава – в личността; в нисшето его], а новото – в главата [т.е. в Божествената Душа; във Висшето човешко съзнание]. Има и трето нещо, което Бог е вложил в човека – Духа Си. Чрез Него, човек познава Бога. Духът ОБЕДИНЯВА двете начала, в човека – низшето [т.е. личността – мъж, или жена] и Висшето [т.е. Божествената Душа], за да се роди, от тях Новият Човек [в точката на равновесие, между двете начала – добро и зло, или – Висше и низше човешко естество].~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Любовта, която Бог е вложил във вас, е Новото, в човека. [Любовта е този Нов Дух, който е над доброто и над злото и затова ги примирява.] Старото е в стомаха [т.е. в личността; в нисшето его – е злото, което е старото], а Новото – в главата [т.е. в Божествената Душа; във Висшето съзнание – е доброто]. Има и трето нещо, което Бог е вложил в човека – Духа Си [Който е над доброто и над злото]. Чрез Него, човек познава Бога. Духът ОБЕДИНЯВА двете начала в човека – низшето [т.е. личността – мъж, или жена: злото] и Висшето [т.е. Божествената Душа: доброто], за да се роди, от тях Новият Човек [в точката на равновесие, между двете начала]. Той се отличава по това, че не боледува и не страда, като стария човек. Докато дойде Новият Човек във вас, неизбежно ще минавате през мъчнотии и страдания; ще губите равновесието си и пак ще го възстановявате. В края на краищата, ще се свържете с Колективното Съзнание, т. е. с Божественото съзнание и ще придобиете Вътрешен Мир и Свобода. Това значи, да се свържеш с всички разумни същества, с всички светии и добри хора [в Единното Съзнание на Великото Цяло, или – в Христовото Съзнание]. Ако мислиш, че можеш сам да се справиш с мъчнотиите и противоречията в живота, ти се лъжеш. Без тил [т.е. без тила, на всички разумни същества, които те учат], нищо не можеш да постигнеш. Влизаш в Университета [на Великото Цяло] да учиш, но в лицето на своите професори, ти виждаш онези учени на миналото, които са пробили пътя към науката. Те са тил на самите професори [т.е. на Невидимите Възвишени Същества, които те учат, по вътрешен път. Истинският Човек, или – роденият в Душата – "Аз", също е невидим]. Има нещо Велико, Мощно в света, което изгрява в човешката Душа и ѝ дава подтик да се развива. Това е изгряващото Слънце на Живота [т.е. това е Истинският Човек, Който е роденият в Душата – "Аз". "Аз-ът" е Новият Човек на хармоничния Живот, в Културата на Любовта]. Из: „Красивите линии в Природата – 1933 г“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Какво трябва да разбирате под думата „Аз“? Когато кажете: „Аз мога да направя това“, всякога трябва да разбирате под „Аз“– Божественото. Защото, ако не разбирате под тази дума Божественото, ще имате всякога неуспех. Когато разбирате Божественото [т.е. Великото Цяло], тогаз зад тебе стои То и ти ще имаш сила." Из: "Вътрешно единство" ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: "Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало. Човек се стреми, именно към това: да подчини животинското на човешкото, а човешкото – на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища." Из: "Степени на съзнанието"
  21. Велина Василева
    Когато човек почне да мисли за Първия Лъч на Любовта, тогава се пробужда. Любовта е пробуждане на съзнанието. Любовта е естественият стремеж на човешката Душа. Щом Любовта не дойде в човека – и Душата му не присъства, в него. Душата, сама по себе си, не може да се издигне, ако не роди „АЗ-а“. „Аз-ът“ е Истинският Човек. Той е роден от Душата и живее в Душата. Всички хора трябва да заченат и да родят „Аз-а“, в себе си, който е Истинският Човек. Когато се роди „Азът“, във всички хора, т.е. когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света и днешната Култура на скръбта, ще се превърне в Култура на Любовта. Но всички трябва да се проявим. Проявлението е в това – да изразим Божията Любов. Някой казва: “Аз нямам Любов.” Във всеки човек има един кран за Любовта. Пусни този кран и кажи: “Отсега нататък, ще почна да проявявам Любовта.” ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ "Човек има две естества [низше, човешко и Висше, Божествено; които са двата полюса на съзнанието му]. В свещените книги е казано, че човек е създаден от земя, от пръст. Това е едното естество на човека [единият полюс – това е личността; низшето его, във форма на мъж, или на жена]. Второто му естество е това, че Бог е вдъхнал в човека дихание и той е станал жива Душа – Духовното естество на човека [другият полюс]. Значи, едното естество на човека е от Земята [и то е низшето его – мъж, или жена; то е единият полюс на съзнанието], а второто – от Духа [и то е Божествената Душа; то е другият полюс на съзнанието]. Та, злото в света, се явява от човека, който е направен от земя [това е низшето его – мъж / жена], а доброто – от Човека, който е излязъл от Бога [това е Божествената Висша Душа]." тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Човешкото естество [т.е. личността] е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне. Низшето човешко естество [т.е. личността, или егото – във форма на мъж, или на жена], е от дяволски произход. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ "Светът, създаден от Бога, е добър. В този свят работят Божиите закони. Те работят и в човека; в неговото Божествено естество [в Божествената Душа]. Ако бях художник, щях да нарисувам образа на Божественото в човека. Същевременно щях да нарисувам образа и на човешкото естество, което е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне. Низшето човешко естество [т.е. личността, или егото – във форма на мъж, или на жена] е от дяволски произход. Истинският човек е в средата – [в точката на равновесие], между двете си естества." тук~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Учителя: „Ние мислим само, че сме синове Божии и се безпокоим. Ти щом се безпокоиш, ти никакъв син Божий не си.“ тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ [Под понятията:] „Мъже" и "жени", подразбирайте някакви временни заблуждения [на низшето човешко естество, което всякога вижда опаката страна на нещата]. А които се сподобят с Възкресението, те нямат никакви временни заблуждения; те са синове Божии [в чиито Души се е родил Аз-ът, който е Истинският Човек, живеещ в точката на равновесието, между низшето и Висшето естество].“ тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ „Аз-ът“ е Истинският Човек. Душата, сама по себе си, не може да се издигне, ако не роди „АЗ-а“. Всички хора трябва да заченат и да родят „Аз-а“, в Душата си, който е Истинският Човек. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Учителя: „Три неща са необходими за човека: Името Божие за човешкия Дух, Царството Божие и Неговата Правда за човешката Душа, Волята Божия за човешкия ум и за човешкото сърце [или – Волята Божия за човешката личност; т.е. за низшето его – за мъжа и за жената]. Ако ти с Духа си не можеш да служиш на Бога, в Неговото Име, ако ти с Душата си не можеш да служиш в Царството Божие и Неговата Правда, ако ти със своя ум и своето сърце [т.е. с личността си на мъж, или на жена] не можеш да изпълниш Волята Божия, в какво седи самият човек?“ тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Истинският човек е невидим. „Аз-ът“ е Истинският Човек. Великата Наука може да се предава само на този [човек], в който е роден „Аз-ът“. Мъжът и жената; т.е. обикновените хора; личностите (поради естествената си склонност да обсебват нещата и хората) – не могат да разберат Великата Наука за Любовта. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ „Видях човека“ – казва някой, но това е само илюзия – [видял е само] външната форма [т.е. егото; личността, която е само] сянка на проявлението му, а истинският човек е невидим.“ тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ „Аз-ът“ е Истинският Човек. Той е роден от Душата и живее в Душата. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ „Истинският човек е извън ума и сърцето [т.е. извън личността; извън мъжа и извън жената]. Той живее в Душата, която има правилно разбиране за Любовта. Любовта е естественият стремеж на човешката Душа. Когато човек почне да мисли за Първия Лъч на Любовта, тогава се пробужда. Любовта е пробуждане на съзнанието. Може да ви събуди само онзи, който ви обича! Истинската проява на човека е Любовта. Приложете Любовта, за да се изявите на своя ближен! Учителя казва: „Като срещнеш един човек, не казвай, че е лош, но кажи: “Този човек не е проявен още, не е проявил Доброто, което образува Истинската му Природа.” Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това да изразим Божията Любов. Щом Любовта не дойде в човека, и Душата му не присъства в него.“ тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~"Човек е двояко същество: от пъпа надолу той е физически човек [символично – низше его], а оттам нагоре той е умствен човек [символично – Висша Божествена Душа]. Докато двете естества на човека [низшето его (т.е. личността на мъжа, или на жената) и Висшата Душа] са в равновесие, той е напълно нормален. Щом се наруши това равновесие, в него настава вече една аномалия. Когато някой страда от коремоболие [символично, това е някакъв проблем на полюса на низшето его] и от главоболие [символично, това е някакъв проблем на полюса на Висшата Божествена Душа], това показва, че е нарушил равновесието между умствените и физическите енергии на своя организъм [т.е. нарушено е равновесието между низшето его и Висшата Божествена Душа]. Този човек не се развива правилно. За да започне правилно да се развива, той трябва да [уравновеси двата си полюса – които са полюсите на Душата и полюса на низшето его; на личността си.]" тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Истинският човек е намерил пътя на своето развитие и никога не влиза в стълкновение със своя вътрешен свят. Той живее в точката на равновесие, между низшето и Висшето си естество. Затова – външните стълкновения не могат да се избегнат, но вътрешните - могат. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ „Истинският човек е намерил пътя на своето развитие и никога не влиза в стълкновение със своите чувства. Той никога не влиза в стълкновение със своя вътрешен свят. Докато влиза в стълкновение със своя вътрешен свят, човек не може да върви правилно в живота си. Той още не е намерил правия път на своето движение. Външните стълкновения не могат да се избегнат, но вътрешните - могат. Който не може да се справи със своите вътрешни стълкновения и не може да ги избегне, той е осъден на разрушаване. “ тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ „ВЕЛИКА НАУКА е потребна на хората, за да проучат живота – низшия и Висшия, т.е. човешкия и Божествения. Божествената Наука има за задача да покаже Пътя, по който може да се постигне Истинския Живот на щастие тук, на Земята, а не горе на Небето.“ тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Не могат всички да възприемат тези думи, но – на когото е дадено. Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Учителя казва: "Още като видя човека, аз зная, гори ли в него огъня на Възкресението. Гледам, очите му заспали, а той си въобразява, че ще възкреси човека. То е все едно, умрялото магаре да помага на друго умряло магаре. Само онзи може да възкресява мъртви, който има живот в себе си, който сам е безсмъртен. Безсмъртен е този, който има в себе си поне една Точка на Равновесие [между низшето и Висшето си естество; т.е. между личността и Божествената си Душа], от която никой не може да го помести. Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си човек, без път и направление. Малката река всеки може да отбие от пътя ѝ, но голямата река никой не може да отбие. Малките блата всеки може да пресуши, но големия океан никой не може да пресуши. С малката река всеки може да си играе, всеки може да я отбие от пътя ѝ; дойдете ли до голямата река, като Мисисипи или Амазонка [т.е. схванат ли хората Единството на Живота; дойдат ли, в съзнанието си до Идеята за Христос; т.е. до Идеята за принадлежност към Великото Цяло], никой не може да ги отбие от пътя им. Следователно, когато някои питат, могат ли да устоят на условията на живота, казвам: Ако твоето верую е като малка река, всеки може да те отбие от него; ако твоето верую е голяма река, с мощна сила, никой не може да те отбие от него. „Не могат всички да възприемат тази дума, но на когото е дадено." " тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ „Великата Наука може да се предава само на този, в който е роден „Азът“. Всички хора трябва да заченат и да родят „Аз-а“, в себе си, който е Истинският Човек. Когато се роди „Азът“, във всички хора, т.е., когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Душата, сама по себе си, не може да се издигне, ако не роди „АЗ-а“. Това е реализиране на БЕЗСМЪРТИЕТО.“ тук
  22. Велина Василева
    Вие сте Души, а не тела. Човек трябва да бъде силен; да издържа скръбта. Скръбта гради човека, както и радостта гради. Но човек трябва да носи съзнателно и скръбта, и радостта. Тогава те градят, в него. Всеки от вас трябва да работи, искрено, върху себе си и като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него. То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Процесът на окултното развитие е именно в това: човешката Душа да се пробуди и да си припомни всичкото знание, което е вложено в нея. За тази цел, човек трябва да се вслушва и внимава в Гласа на Духа, който му говори, отвътре. Слушането е външен процес, а вниманието — вътрешен процес. Тази съществена идея – да залегне, у вас, като една основа. Не залегне ли тази идея, във вас, смисълът на живота няма да бъде разбран. Щом схванете мисълта, тогава няма да ви е страх, че има ад. Не, дето е Душата, там е раят, Душата образува рая. Мястото, откъдето се оттегли Душата, се образува адът. И тъй – адът е място на бездушие, а раят е място на Душите. Един свещен импулс, трябва да имате, към Великата Истина, която ще ви направи свободни; ще ви освободи от робството, в което сте били досега, и ще ви въведе във великия Божествен свят на Любовта, Мъдростта и Истината. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Из: „Пробуждане на Човешката Душа“: * Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти, в Битието. Туй отделяне, в ангелския свят е известно под името „Зазоряване на Живота", а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка вдишка и издишка на Бога, се зараждат разумните Души. И тъй, при всяка една Божествена издишка, от Първоизточника излиза една Душа. Тя излиза, под права линия, като един Божествен лъч, влиза в обширния Космос, или в обширната Вселена на своята еранда — или на своята работа, която има за задача да завърши. Досега човешката Душа е била като една пъпка. Едва сега тя започва да се разпуква. Това разпукване е забележително, като един от най-великите моменти в този Космос, наречено „Разцъфтяване", или „Пробуждане на човешката душа". И всички възвишени Същества, в Божествения свят, очакват разцъфтяването на човешката Душа. Чашката, в която ще се прояви тази Душа, ще покаже своята красота, своята храброст и Бог ще вложи в нея Своята светлина и Своята Любов. * Всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света — разцъфтяването на човешката Душа. И всички вие трябва да знаете, че сте Души и трябва да цъфнете. Като цъфнете, тогава ще излезе от вас онова благоухание, което ще се разнесе из целия свят. Само по този начин ще дойдат във вашата чашка онези малки буболечици и пчелички, защото ще има сокове, с които да се хранят. Щом се разцъфти човешката Душа, тогава всички ангели и служители на Бога ще дойдат. Те от милиони години, от незапомнени времена, чакат разцъфтяването на човешката Душа; на Божественото у човека, за да съберат от нея тези сокове. А с тяхното идване, те ще внесат новата култура, която ние наричаме „Култура на Божествената Любов". * Искам да остане у вас следната съществена мисъл: да знаете, че сте една пъпка, в която вашето съзнание трябва да бъде тъй силно съсредоточено, защото това е един от най-важните моменти в живота ви. Няма нищо по-велико от това, след като се разцъфти Душата ви, да видите Божествения свят и възможностите, които лежат скрити, в него. Това не е една илюзия; вие ще го опитате. Затова казвам, че всички трябва да бъдете тъй чисти по сърце, тъй чисти по стремеж. * Човешката Душа е зачената в Любовта. Тя е зачената на друго място. Вие сте Души, а не тела. Вие сте Души, заченати някога в Божествения Дух, и сега ви се дава възможност да цъфнете, да се разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен, пред лицето на Бога. Искам тази съществена идея да залегне у вас, като една основа. Не залегне ли тази идея, във вас, смисълът на живота – няма да бъде разбран. Каквато философия и да имате, каквато наука и да изучавате, вие няма да се доберете до онази велика истина, която търсите. Един е Пътят. Схванете ли това, няма да има у вас колебание накъде сте — наляво или надясно, нагоре или надолу. Във вас ще има единство, ще знаете, че Бог е навсякъде. Щом схванете мисълта, тогава няма да ви е страх, че има ад. Не, дето е Душата, там е раят, Душата образува рая. Мястото, откъдето се оттегли Душата, се образува адът. И тъй, адът е място на бездушие, а раят е място на Душите. * При този велик ден, който иде сега, в света, вашите недъзи ще изчезнат изведнъж. Когато вие се разтворите на Божествената светлина и влезе тази Божествена топлина, всичките ви минали недъзи, всичко туй ще изчезне, и помен няма да остане от него. И тогава вие ще почувствате, в себе си, един особен аромат на цвета. И ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, в никое свое съществуване, в никое свое раждане и прераждане. Туй разцъфтяване ще бъде в онзи момент, когато ще скъсате всички връзки на робството, с които Душата ви е била свързана. Щом ги скъсате, тогава Божественият Дух ще се всели в Душата ви и ще се образува една връзка между вас и Бог, между Бога и човека. * Аз съм слязъл от Божествения свят, за да внеса този Божествен импулс във вашите Души; за да се пробудят, да се разцъфтят и да поемат свещения Път към Бога. Един свещен импулс трябва да имате, към Великата Истина, която ще ви направи свободни, ще ви освободи от робството, в което сте били досега, и ще ви въведе във великия Божествен свят на Любовта, Мъдростта и Истината. Учителя казва още: * В човека, има нещо по-дълбоко от това, което виждаме. Това е Божественото, Висшето Аз; Божествената Душа, която мисли, в него. То е същественото. Специфичното, във всяка Душа, е това, че когато минава Божествената светлина, през нея, Душата я пречупва, по особен начин. Затова, всеки носи нещо особено; нещо специфично, красиво, в себе си. В Душата, са складирани и скрити всички богатства и знания на Битието. Процесът на окултното развитие е именно в това: човешката Душа да се пробуди и да си припомни всичкото знание, което е вложено в нея. За тази цел, човек трябва да се вслушва и внимава в гласа на Духа, Който му говори, отвътре. Слушането е външен процес, а вниманието — вътрешен процес. Това се постига, когато човек развива спящите, в себе си, ДУХОВНИ СИЛИ. * ДУХОВНИТЕ СИЛИ, в нас, могат да се развият, но за тази цел се изисква правилна мисъл, чувство и действие. Не е достатъчно само права мисъл, или чувство, но мисълта, чувството и постъпките – трябва да бъдат правилни и в хармония. Онова, което човек желае, дълбоко в Душата си, ще го постигне, но трябва да чака. Има време за всичко. Не може, от дете, да станеш мъдрец. От дете, докато стигнеш до мъдрец, постепенно ще израстеш, като минеш през ред фази на развитие. Така върви и духовното развитие на човека. Най-първо, човек е малко дете, после постепенно пораства, докато стане мъдрец. Всеки може да развие в себе си тези заложби, с които да влезе във връзка с живите разумни сили, които действат в Живата Природа. В плана на Битието влиза – да влезем във връзка с Разумността, която е в Природата. За тази цел, човек трябва да се научи да работи, с мисълта си. Вие още не знаете какви мощни сили се крият, в мисълта. С концентриране на мисълта, е възможна и левитация! * Първото нещо, което трябва да направи човек, влизайки в пътя на окултното развитие, е да проучи себе си, да знае какви заложби има и какво се крие, в него; да прецени възможностите си, да премери силите си. След това, да си изработи правилно разбиране за живота. Между материалните и духовните работи, трябва да има едно правилно съгласуване. Трябва да се разбират законите, по които може да стане това. Най-първо, човек трябва да се запознае с Любовта, която действа във физическия свят, с нейните форми и закони, после Любовта, която действа в духовния свят, с нейните форми и закони. Във физическия свят Любовта трябва да се изучава, от гледище на Надеждата, в духовния — от гледище на Вярата, а в умствения — от гледище на самата Любов. * Всеки от вас трябва да работи, искрено, върху себе си и като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него. То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висше Аз", но по-право е да се каже „Божествена Душа". В нея са вложени всички условия за нейното развитие. А когато е образувана връзката, която съществува между всички Създания – всички способности и чувства растат. Трябва да почувствате присъствието на Висшето Аз, на Божествената Душа, у вас, да почувствате готовност, поне веднъж в неделята, или в годината, ДА СЕ ПОЖЕРТВАТЕ ЗА ВСИЧКИ. И Христос казва: „Който изгуби живота си, за БЛАГОТО НА ДРУГИТЕ, той ще намери своя живот." Това е точният превод на думите Христови и в тях се крие същността. В състоянието, в което вие понастоящем се намирате, тази вътрешна връзка още не е образувана и вследствие на това вашата низша душа; низшето „аз" [т.е. личността – мъж, или жена], вашият манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Тази душа върши това, не че има някаква омраза към човека, но стремежите ѝ са различни. Трябва да се борите с тази ваша низша душа [личността ви], понеже в нея са вложени всички отрицателни неща. * Ученикът трябва да върви – от видимото към невидимото. Човек трябва да впрегне недоволството и всичко отрицателно, в себе си, на работа. Ученикът трябва да бъде силен; да издържа скръбта. Скръбта гради човека, както и радостта гради. Но човек трябва да носи съзнателно и скръбта, и радостта. Тогава те градят, в него. Организмът на ученика трябва да се нагоди към новите вибрации. Това може да стане, чрез хармонизиране на мислите, чувствата и постъпките, с всички добри хора на Земята, чието съзнание е будно. Те помагат да стане хармонизирането с Бога, с Небето, с всичко живо. Това нагодява организма за по-висши трептения и преживявания. Тогава има условия – Напредналите Същества да помагат. * Вашата задача, като ученици, е да схващате Бога – като Любов и Мъдрост и чрез Тях да всаждате, във вашите Души, всички други добродетели. Само по този начин, може да се развиете и повдигнете и ДА СЕ ПРОБУДИ ДУШАТА ВИ. За да бъде човек силен, в света, трябва да започне с Любовта. Добродетелта представя самия човек, минал през Любовта. Чрез Мъдростта, човек е научил Божиите изяви, към него. * Не можем да изпълним Волята Божия, ако не Го любим. Волята Божия е да бъдем всички добродетелни. Да бъдем добродетелни, това са отношенията на хората, едни към други. Трябва да бъдем добродетелни не само към своите ближни, но и към всички създания. * Така ние ще дойдем до идеята, че в ПОСЛУШАНИЕТО и РАЗБИРАНЕТО на Любовта Христова, СЕДИ СИЛАТА за РЕАЛИЗИРАНЕ ЗАДАЧАТА на ЧОВЕШКАТА ДУША — да може тя ДА РАЗВИЕ необходимите КАЧЕСТВА, които са потребни ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА ДУШАТА и ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ДУХОВНОТО ТЯЛО, и за следващия по-обширен живот, който ѝ предстои. * За да може човек да работи, трябва да има съдействие, отгоре. Когато човек е готов, едно напреднало същество идва и работи, чрез него. Тогава, дейността му е ползотворна. Най-първо, човек трябва да гледа ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ КОРИСТОЛЮБИЕТО, което не е негово, а е чужда присадка. * Когато човек е ВЕРЕН на призванието си, Духът ще дойде и ще се всели в него. Той ще проникне, в човека, като слънчевите лъчи. Но трябва, когато дойде Духът, човек да е готов. Духът идва, периодически. Когато образува връзка с Духа, на човека се дава пропуск за влизане в Храма на тайното познание. Затова, човек трябва да отвори ума, сърцето и Душата си, за Божествения Дух; Той като Слънце да огрее неговата земя и тогава ще се родят най-добрите Плодове [т.е. ще дойде разбирането; разбирането е в Плода]. Когато Божественият Дух дойде, човек ще започне Великата Божествена Наука и очите му ще се отворят. Божественият Дух – непременно трябва да дойде върху ученика, защото Той е носител на Божествената Истина. Само Той може да озари ума и сърцето на ученика. Ако някой казва, че без присъствието на Божествения Дух може да придобие някаква наука, някакво знание, той не говори истината. Ученикът трябва да бъде образец на чистота, на светли мисли, на възвишени чувства и благородни постъпки. Това са СИЛИТЕ, които ГРАДЯТ, в него. * В човека, постепенно се ГРАДЯТ новите органи. В шестата раса – хората ще имат нови органи и ще виждат света разширен. Тези нови органи (сетива) се развиват, под влияние на Божествените СИЛИ на Любовта, Мъдростта, Истината и на всички Добродетели. Затова човек трябва да даде път на тези Божествени СИЛИ, в себе си — да ги прояви в своите мисли, чувства и постъпки. * В тялото, в мозъка, се крият СИЛИ, които трябва да се разработят. Всеки може да ги разкрие и разработи. Достатъчно, е да употребява човек, по един час на ден, за размишление, върху великите духовни въпроси, за да прогледне. Ако човек не може да измени своята мисъл, ако не може да внесе една нова мисъл, в ума си и ако не може да я задържи, в себе си, поне за една минута, от него нищо не може да стане." "Пробуждане на човешката Душа" Из словото на Учителя Петър Дънов Влад Пашов
  23. Велина Василева
    „Любовта е Небесната Музика.“☆ „Първият тон, в Живота, е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон, в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба. “☆ „Нашата култура е култура на скръбта. Защото нашият свят, е свят на скръбта.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ☆ „Да се прави разлика между Любов и влюбване. Любовта е естествен процес, а влюбването е пресищане. Щом имаш влюбване, ще дойдат обезсърчения, недоразумения и пр. Под „влюбване“, разбирам човешката любов.“ тук ☆ „Мислите ли, че живеете по Любов? Вашата любов е външен грим, гримирани сте отвън, с любовта. Тя не е проникнала още в живота на сегашните хора [и затова] животът им е пълен със страдания и смущения. Най-великата Наука в света, е да се научи човек да живее, според Закона на Любовта. Това е най-лесното нещо, а същевременно и най-мъчното.“ тук ☆ „Първият тон, в Живота е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон, в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба. “ тук ☆ „Нашата култура е култура на скръбта. Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна, към Истинския Живот, който иде.“ тук ☆ „ВЕЛИКА НАУКА е потребна на хората, за да проучат живота – низшия и Висшия, т.е. човешкия и Божествения. Божествената Наука има за задача да покаже Пътя, по който може да се постигне Истинския Живот на щастие тук, на Земята, а не горе на Небето.“ тук ☆ „Великата Наука може да се предава само на този, в който е роден „Азът“. Всички хора трябва да заченат и да родят „Аз-а“, в себе си, който е Истинският Човек. Когато се роди „Азът“, във всички хора, т.е., когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Душата, сама по себе си, не може да се издигне, ако не роди „АЗ-а“. Това е реализиране на БЕЗСМЪРТИЕТО.“ тук ☆„Всеки човек, който обича, е музикант, защото Любовта е Музика. Любовта е Небесната Музика. И който не обича, никакъв музикант не е. Има едно пеене, което ще употребиш за другите, и има едно друго пеене, което ще употребиш изключително за себе си. Първо дръжте това пеене, което е за вас, и после пеенето, което е за другите.“ тук
  24. Велина Василева
    „Любовта е Небесната Музика.“☆ „Първият тон, в Живота, е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон, в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба. “☆ „Нашата култура е култура на скръбта. Защото нашият свят, е свят на скръбта.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ ☆ „Да се прави разлика между Любов и влюбване. Любовта е естествен процес, а влюбването е пресищане. Щом имаш влюбване, ще дойдат обезсърчения, недоразумения и пр. Под „влюбване“, разбирам човешката любов.“ тук ☆ „Мислите ли, че живеете по Любов? Вашата любов е външен грим, гримирани сте отвън, с любовта. Тя не е проникнала още в живота на сегашните хора [и затова] животът им е пълен със страдания и смущения. Най-великата Наука в света, е да се научи човек да живее, според Закона на Любовта. Това е най-лесното нещо, а същевременно и най-мъчното.“ тук ☆ „Първият тон, в Живота е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон, в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба. “ тук ☆ „Нашата култура е култура на скръбта. Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна, към Истинския Живот, който иде.“ тук ☆ „ВЕЛИКА НАУКА е потребна на хората, за да проучат живота – низшия и Висшия, т.е. човешкия и Божествения. Божествената Наука има за задача да покаже Пътя, по който може да се постигне Истинския Живот на щастие тук, на Земята, а не горе на Небето.“ тук ☆ „Великата Наука може да се предава само на този, в който е роден „Азът“. Всички хора трябва да заченат и да родят „Аз-а“, в себе си, който е Истинският Човек. Когато се роди „Азът“, във всички хора, т.е., когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Душата, сама по себе си, не може да се издигне, ако не роди „АЗ-а“. Това е реализиране на БЕЗСМЪРТИЕТО.“ тук ☆„Всеки човек, който обича, е музикант, защото Любовта е Музика. Любовта е Небесната Музика. И който не обича, никакъв музикант не е. Има едно пеене, което ще употребиш за другите, и има едно друго пеене, което ще употребиш изключително за себе си. Първо дръжте това пеене, което е за вас, и после пеенето, което е за другите.“ тук
  25. Велина Василева

    Всичко е свързано и няма нищо безсмислено, затова всеки от нас, който е тръгнал по пътя на себеразбирането, е добре да се отърве от осъждането и преценките си, за другите. Затова, приемането на всичко, което става покрай нас, е изключително важно. Противоположностите – това е нормалният цикъл на живота. Истинското и най-красивото състояние – това е равновесието им.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    velaskes, от izvorite.com: "Привет! Вчера взех да чета ДАО 2 на Ошо, ако не си я прочел, препоръчвам ти я, страхотна книга, просто. Помага ми да приемам нормално всичко, което става в живота и доброто и лошото, и приятното, и неприятното, и да разбера, че противоположностите – това е нормалният цикъл на живота.

    След деня, следва нощта, след радостта идва тъгата, а ние сме наблюдателите на това, без да трябва да се отъждествяваме нито с радостта, нито тъгата. Ние се намираме по средата, ние сме, така да се каже, равновесието на нещата, или както Ошо нарича това – ние сме Блажените; блаженството.

    Дълго време съм бил на мнението, че човек трябва да се стреми към щастието, че щастието е най-голямата цел, в живота. А в действителност, съм бил на грешен път. Истинското и най-красивото състояние това е равновесието. Все едно ми е дошло просветление, от тази идея.

    И човек, който е балансиран, ще приема еднакво както еуфорията, така и депресията си, ще гледа на тях като на нещо естествено. И дори и да се чувства отчаян, ще може да се види отстрани като НАБЛЮДАТЕЛ и ще знае; ще чувства, че това е в реда на нещата.

    Така функционира и Природата: в отчаянието няма нищо смущаващо и няма смисъл да се противим и да го отхвърляме; просто трябва да му се оставим, да го изживеем, след това – то естествено ще се замени с подем в настроението ни. Това разбира се е само един пример, с който се изразявам, важно е да се разбере същността.

    А ние не сме нищо повече от Природата. Целият свят е подчинен на един закон, а именно – Закона на Истината, на ДАО. Животът на хората, когато е съобразен с ДАО, е балансиран и прекрасен, а когато се отклонява – се получават различни степени на безпорядък. Но и това би трябвало да приемаме като нещо естествено, защото то пък е част от израстването на Душите на други хора.

    Всичко е свързано и нищо няма безсмислено, затова всеки от нас, който е тръгнал по пътя на себеразбирането, е добре да се отърве от осъждането и преценките си за другите. Затова, приемането на всичко, което става покрай нас, е изключително важно."

    Прочетено и копирано, от тук
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Линк за изтегляне на книгата на Ошо – "Дао - трите съкровища", в три тома  

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      "Човек, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли – с единствената цел, да придобие храна, да осигури хляба си." тук  Не можеш да отидеш при Бога, със съзнанието на обикновен земен човек – на мъж, или на жена; т.е. със съзнанието на  човешка личност, а трябва, предварително , чрез самостоятелна вътрешна работа, върху самия себе си (която е под водителството на Духа) – да бъде извършена една вътрешна трансформация в мислите, чувствата и постъпките ти, с оглед – прилагането на Любовта, Мъдростта и Истината – да те превърнат [от обикновен човек: мъж, или жена] в Душа; т.е. в Гражданин на Царството Божие. Затова – оставете вече човешкото и неговите тегоби, настрана, като не се занимавате с тях и се стремете към Божественото; към Божествените мисли и чувства. Ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за Земята. Сам си се вързал, сам ще се развържеш.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Мнозина искат да отидат при Бога, с всичкия си товар, с всичко земно и преходно. Не може така.
       
      Който отива при Бога, ще остави товара си на Земята, ще се откаже от човешкото и преходното и ще се яви при него – свободен, готов за нов живот и нова работа.
       
      Следователно, ако искаш да ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за Земята. Сам си се вързал, сам ще се развържеш.
       
      Ще отидеш при Бога, с Душата си, която почти няма тегло. Ще кажете, че Душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и от атома.
       
      Стремете се към Божественото, към Божествените мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото. За да дойдеш до него, трябва да минеш през най-големите противоречия и страдания.
       
      Божественото е на границата между физическия и Духовния свят. Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе – не виждаш нищо, на никого не можеш да уповаваш. Нищо друго не ти остава, освен да минеш през тънкия копринен конец. Минеш ли по него, на отвъдната страна – те очаква спасението.
       
      Там е Божественото.
       
      Докато дойдете дотам, трябва да изучавате изкуството – да ходите по въже. [Символично – въжето означава права мисъл; вяра. „Нужно е вяра. Тя е въже, за което се хващаш и в тоя, и в оня свят. И в рая да отидеш, ще се натъкнеш на неизвестни неща, за които е нужно вяра. Тя има Божествен произход, а вярването – човешки. Без вяра нищо не се постига.“ тук ] .

      Това значи да се въоръжите с Любовта. „И явих им твоето Име и ще явя, да бъде в тях Любовта, с която си ме възлюбил, и Аз в тях“.
       
      Тук се говори за Любовта [на Великото Цяло], в широк смисъл, от която мнозина се страхуват. Те мислят, че ако приемат тази Любов [на Великото Цяло], ще изгубят живота си.
       
      Не само че няма да го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят. Любовта [на Великото Цяло] осмисля всичко.
       
      Любовта [на Великото Цяло] примирява противоречията. Който носи Любовта [на Великото Цяло] в сърцето си, той е гражданин на Царството Божие.“
       
      Из: „Коприненият конец“


       

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Под “женитба”, в широк смисъл на думата, се разбира – свързване на Душата със своя Велик Идеал. Когато вие съедините Радостта и Скръбта, в Едно, ще придобиете Божествения Мир и спокойствие. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е Велик Идеал за всички ония напреднали Души. Свободата в нас иде, според степента на Любовта. Според степента на знанието [на Мъдростта], иде Свободата. Човек, който е слаб в Любовта, слаб е и в свободата [т.е. слаб е и в Истината, и в Мъдростта]. Когато започнем да живеем по Закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Казано е в Писанието: “Нито мъж без жена, нито жена без мъж.” Тези неща не трябва да се разбират буквално, но трябва да ги разглеждате в техния вътрешен смисъл, като символи.

      „Нито мъж, без жена може, в Христа, нито жена, без мъж.” Идеята, която Павел е вложил в този стих, е много по-различна от тази, която хората разбират.

      Какво се разбира под “женитба”, в широк смисъл на думата? – Свързване на Душата със своя Велик Идеал.  

      Мисълта, която Павел е вложил в цитирания стих, е следната: нито Животът [т.е. нито жената; мекият Принцип; Любовта] може да се прояви без Ум [т.е. без мъж; без Мъдрост], нито Умът [т.е. нито мъжът; Мъдростта] може да се прояви без Живот [т.е. без жена; без Любовта].

      [С други думи – Животът [произтичащ от Любовта] и Умът [произтичащ Мъдростта и Истината] са полюси, на Единния Вечен Принцип, в Битието. Животът е "жена"; т.е.  едната полярност, а Умът е "мъж", т.е. другата полярност, на този Единен Вечен Принцип, наречен Бог. Всеки един полюс носи със себе си известна енергия, със специфични качества, но нито един, от двата полюса, не може да се прояви самостоятелно, а и двата полюса, във всеки конкретен случай, се проявяват чрез една обща форма, т.е. и двете енергии, се предават едновременно. Умът [Мъдростта] е израз на творческия Принцип; на Принципа, който създава нещата, а Животът [Любовта] е израз на Принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот. Всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в хаос. Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите  [от Мъдростта], влиза в действие Вторият Принцип [Любовта], мекият принцип, принципът на Живота, който организира формите и внася живота, в тях. Тези два Принципа действат почти едновременно, в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност [Христос], Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план. Така, в основата на всяка проява, имаме два полюса, между които се развива и проявява Реалността. Всички сили и енергии в Природата, са поляризирани. Навсякъде имаме активно и пасивно начала, творческо и формиращо, мъжко и женско начала. И всички форми, са резултат от взаимодействието на тези два принципа. Всяко тяло, в своята външна форма, е резултат на взаимодействието на две сили, с противоположни тенденции. Или, всяко тяло представя, от себе си, един Вечен Принцип, който в своето проявление се е поляризирал и в това поляризиране е създал видимата форма, която ние познаваме, като отделно тяло. Във всяко тяло, се проявяват и двата принципа и следствие на това, намираме почти едновременно действие на двата процеса - на създаването и на разрушението, единият процес черпи почва и храна от другия - взаимно се допълват и така става постоянно обновление на живота, в Органическия Свят. Когато тези два процеса са уравновесени, имаме нормален Органически Живот. Когато вземе надмощие Умът; т.е. мъжкият принцип [Мъдростта], като последствие идва смъртта. А когато Животът [Любовта]; т.е. мекият женски принцип, вземе надмощие и напълно подчини мъжкия принцип, тогава се явява Безсмъртието, което е идеал за човешката Душа.]

      [ „За мене, под думата "Бог", разбирам Онзи, Който първоначално родил нещата. За мен Бог е, от Когото поляризирането излиза. Бащата и майката са излезли от Бога; Бог се поляризира, в два полюса. В Мъдростта и в Любовта се поляризира. От туй поляризиране, е излязъл човекът [но в съзнанието на Новия Човек, то трябва да се преодолее, за да се схване Единството на Живота и да се разбере Бога – Великото Цяло]. Писанието казва: „Роден е от Бога“. Заченат в утробата на Майка си  [Природата], ти [който си мъж, или жена, на Земята] си ограничен в утробата на Майка си [Природата, Която е сбор от Невидими Разумни Същества, които са завършили своето развитие]. Нямаш право да разсъждаваш [за Живота, с това ограничено съзнание на мъж, или на жена]. Нямаш право да гледаш [какво правят, мислят, или чувстват, другите; то не е твоя работа]. Само [ти, в себе си] ще чувствуваш. Каквото казва Майка ти, ще слушаш [отвътре]. Необходимост е. Щом те роди Майка ти [Природата; т.е. Невидимият Свят], тя изведнъж ти дава тази Свобода. Майка ти, която те родила, и Баща ти, искат да бъдеш свободен. Започнеш да говориш, да дишаш, да гледаш, да слушаш. Постепенно, ние минаваме от сила в сила, в Живота. От свобода в свобода. Постепенно трябва да се освобождаваш. Свободата в нас иде, според степента на Любовта. Според степента на знанието [на Мъдростта], иде Свободата. Човек, който е слаб в Любовта, слаб е и в свободата [т.е. слаб е и в Истината, и в Мъдростта].“

      Из: „Всели се между нас“  ]

      Това показва, че Животът [Любовта] и Умът [Мъдростта] не са две различни Същини, независими една от друга. В този смисъл, истинската женитба се заключава в създаване на тясна връзка между Ума и Живота [т.е. между Мъдростта и Любовта], като Велика Целокупност. Това обяснение се отнася до онези хора, на които съзнанието е пробудено.

      Онези, на които съзнанието не е пробудено, правят разлика между Ума и Живота; между мъжа и жената [разгледани като принципи] и ги разглеждат като отделни части, без никаква връзка.

      И тогава, съберат се мъж и жена да живеят заедно, но веднага се скарват, явяват се спорове и недоразумения, между тях. Ние не отричаме женитбата [на Земята], защото за мнозина, тя е такава радост, каквато е радостта на децата, които си играят с кукли. Ние сме против неестествените положения в живота, каквито са гордостта и запичането на съзнанието [на физическото поле], защото те лишават човека от възможността да расте и да се развива правилно.“

      [А растене и правилно развиване има в Органичния Свят, но след новорождението. Дотогава – човек е ограничен, от Закона за Необходимостта: "Ти [който си обикновен човек, трябва да знаеш, че] си ограничен, в утробата на Майка си [Природата: Възвишения невидим Свят]. Нямаш право да разсъждаваш. Нямаш право да гледаш. Само ще чувствуваш. Каквото казва Майка ти, ще слушаш [само вътрешния си Глас]. Необходимост е." ]

      Из: „Учителя за Библията - том 2“
       

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
       

      Скръбта [у личността], е Божествен подтик. При сегашното състояние на хората [изживяващи се като земни личности], онези [мъже и жени], които искат да преминат от животинското, към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. Всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. Тя [всяка личност] скърби от страх, че страда.  Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. В него е науката. Това е Божественото.


      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Когато започнем да живеем по закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си. За да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние – всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. От всичко в света хората трябва да се освободят. Защо? Защото мисълта за майка ти [по плът], ти причинява страх, мисълта за баща ти [по плът], ти причинява друг вид страх, мисълта за имота ти ти причинява трети вид страх. При сегашното състояние на хората [изживяващи се като земни личности], онези, които искат да преминат от животинското, към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. За тия неща не се грижи – ще се освободиш от тях. И какво казва още Христос? – И своя живот [на земна личност] ще дадеш, всичко ще пожертваш, за да дойде онова, възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовта. Вие не можете да влезете в това възвишено състояние, докато не се освободите от страха, във всичките негови прояви в живота. Това е положителна, много разумна работа. Ако вие можете да я постигнете в този живот, то ще извършите една важна работа – ще се посветите.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „В Божествения свят, на страданието се гледа като на един велик подтик,

      за да излезеш от едно по-нисше и да влезеш в едно по-висше състояние.

      След като си вървял дълго време през Страданието, ще дойде Радостта, ще се компенсират.

      След това, радостта ще се смени отново със скръб, докато вие съедините Радостта и Скръбта, в Едно и придобиете Божествения Мир и спокойствие: да може да разгледате света, без да се движите [т.е. да достигнете до разбиране на равновесието; на справедливостта].

      Да не мислите, че туй сега ще стане. То е Велик Идеал за всички ония напреднали Души.

      Сега от вас се изисква безстрашие. Някой казва: „Учителю, виж еди-коя си ученичка, плаче.“ – От страх. „Ама скръб има тя!“ Нищо, аз виждам.

      Скръбта е Божествен подтик. Тя скърби от страх, че страда.

      Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за вас. В него е науката.

      Ще каже някой: „Има и други разбирания.“ Няма други разбирания. По-хубави разбирания за страданието от тия, никъде не може да намерите.

      Ако някой каже, че еди-кой си адепт може да даде по-добри тълкувания, лъже се. Аз мога да ви посоча всичките книги на миналото и всичките книги на бъдещето. По-други разбирания от тия, които ви давам, няма да намерите. Това е Божественото.

      Тъй сме учили и ние: без страх, в пълният смисъл на думата! От нищо да не ви е страх.

      Някой път ще кажеш: „Аз не искам да обиждам тази сестра.“ Защо не искаш да я обиждаш? – От страх. „Аз искам да направя добро.“ Защо? – Пак от страх.

      Когато започнем да живеем по закона на Любовта, там всичко ще правим, като за себе си.

      Там всичко е отношение на музикални тонове, които хармонират помежду си. Всеки музикален тон има известно количество трептения. Тия трептения имат свои определени свойства, качества, по които се проявяват.

      Музиката сама по себе си не е механически процес. Тя е жив процес на Божественото съзнание.

      Ако вие измените състоянието на страх в себе си, ще се измени и вашият цвят на лицето. Червеният цвят показва един вид страх в човека. Портокаловият цвят показва друг вид страх. Зеленият – трети вид страх. Жълтият – четвърти вид страх. Синият – пети вид страх и т. н.

      Всичките цветове изявяват различни видове страх.

      Например ти се разгневиш – това е от страх. Казваш някому: „Как можеш да ми вземаш хляба? Знаеш ли, че излагаш живота ми на опасност!“ И току извадиш ножа, браниш живота си. Защо? – От страх. Някой позеленее. Защо? – Който позеленява, показва, че обича материалния живот.

      Този пък, у когото страхът има портокалов цвят, той е човек, на когото личните чувства са уронени, личният му престиж е уронен. Той казва: „Как тъй да се засегне моето честолюбие?“

      Когато е засегнат неговият ум, явява се жълтият цвят на страха. Има различни жълти цветове – между един и друг жълт цвят има разлика. В различните жълти цветове има хиляди нюанси, които трябва да се изучат.

      Има жълт цвят, който не изразява страх: има жълт цвят, който изразява Любовта. Ако жълтият цвят се явява във вашия ум, това показва къде действа той за даден момент.

      Ако се явява у нас синият цвят, значи той действа.

      Виолетовият цвят пък изразява сила.

      Всички цветове имат по няколко тълкувания. Например, казах ви, че има жълт цвят на страха, има и жълт цвят на Любовта.

      Значи един и същ цвят има по-висше значение, има и нисше значение.

      При хора, у които се развива ясновидството, когато през тях мине някоя опасна умисъл, се явява известна фигура в зелен, червен или портокален цвят. Някои са ме питали какво означава това нещо. Тогава нищо не съм им обяснявал, но сега казвам: това показва, че във вас още господства страхът.

      Видиш една червена точка. Тя изразява страх. Някой път се повдигнете към Бога и веднага се уплашите. В този момент виждате една синя точка.

      Казвам: във вас сега господства синият цвят на страха. Вие казвате: „Ако се моля много пред хората, какво ще мислят за мене?“ Това е страх.

      Човек трябва да бъде свободен.

      Когато дойдем до Божественото, ние ще бъдем най-умни.

      Речта ви трябва да бъде много естествена.

      Не трябва да бъдете ексцентрични. Ексцентричността е качество на страха.

      Страхът е използвал благородството на човека. Той е добър негов учител.

      Страхът е негативно качество.

      При сегашното състояние на хората онези [мъже и жени], които искат да преминат от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха. ["Човек, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли с единствената цел да придобие храна, да осигури хляба си." тук ]

      „Който обича майка си, баща си или имота си повече от Мене, не е за Мен достоен.“
      [Което значи – който обича повече низшето, не е достоен за Висшето; или, с други думи: който обича повече сенките на Реалността – не е достоен за Самата Реалност.]

      От всичко в света, хората трябва да се освободят. Защо? Защото мисълта за майка ти ти причинява страх, мисълта за баща ти ти причинява друг вид страх, мисълта за имота ти, ти причинява трети вид страх. [Но всички тези неща са само сенки на реалните неща.]

      [„Под "Реалност", разбираме това, което има сенки. Реалността никога не се заличава. Казваш: Аз имам убеждение. – Заличава ли се твоето убеждение? – Заличава се. – Тогава ще знаеш, че твоето убеждение не е реално. То е сянка на реалността. Истинското убеждение никога не се заличава. Щастлив си, но губиш щастието си. Това щастие не е реално, то е сянка. Изгубиш парите си, това е сянка; изгубиш здравето си, това е сянка; изгубиш живота си, това е сянка. Ти искаш нереалните неща да станат реални – това е невъзможно. Като изучаваш закона на реалността, ще разбереш, че реално е само това, което не се заличава. Реално е само това, което никога не се изменя. Казвате, че като умре, Душата на човека продължава да живее. Щом Душата вечно живее, тя е реална.
       
      Съществуват две реални неща в живота: човешката Душа и човешкият Дух. Съществуват две сенки в живота: човешкият ум и човешкото сърце. Казваш: Изгубих ума си. Защо го изгубих? – Защото е сянка. – Защо изгубих сърцето си? – Защото е сянка. И светлината, с която си служим, е сянка. Това, което се пали и изгасва, е сянка. Зад тая светлина се крие истинската, реална светлина. Реалните неща никога не изгасват, никога не се променят.
       
      Промените са сенки, но чрез тях се изявява животът. Без сенки, животът не може да се прояви. Сенките се прекъсват, изгасват, изчезват, но реалността – никога. Страдаш, защото мислиш, че си изгубил всичко. – Изгубил си нещо [само сянката], но не самата реалност. Изгубил си дрехата, оставаш гол. Значи, изгубил си сянката. Дрехите и животът едно и също нещо ли са? - Дрехите са сенките на живота. Казват: Не си умен човек, не можа да запазиш дрехите си. - Умен си, но неприятелят ти бил по-силен от тебе. Ако неприятелят ти е вълк, ти трябваше да се превърнеш на птица. Той ще остане долу, а ти ще хвръкнеш горе. Ако неприятелят ти е сокол, а ти врабче, на какво трябва да се превърнеш? Останеш ли врабче, ще те сграбчи и изяде. Какво ще правиш тогава?“ тук ]  
       

      Всички тия връзки, които ти внасят страх, ще ги скъсаш. За тия неща не се грижи – ще се освободиш от тях. И какво казва още Христос? – И своя Живот ще дадеш, всичко ще пожертваш, за да дойде онова, възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовта. Вие не можете да влезете в това възвишено състояние, докато не се освободите от страха във всичките негови прояви в живота. Това е положителна, много разумна работа [която, ежедневно, всеки човек трябва да върши, върху своето съзнание].

      Ако вие можете да я постигнете в този живот, то ще извършите една важна работа – ще се посветите.“

      Из: „Страхът“
    2. Велина Василева

      Велина Василева

      Скръбта и радостта, са полюси на Живота. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен, затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Това значи, че човек трябва да търси равновесието; т.е. във всеки момент – той трябва да се стреми към консенсус; общо съгласие, между всички членове на дадена група, или общност.  Само така може да бъде намерен Мирът. Каква радост носи Той на човечеството: Мир – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като Мир. А Мирът е Закон на Хармонията, на Единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е Мирът. Може да се роди само онзи, който носи Мир – вие не можете да се родите, докато не разберете тези дълбоки истини, докато не придобиете Мир, в себе си. Мъдростта, в човека, е основа на възкресението.

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

      "Скръбта и радостта са полюси на Живота. По какво се различават радостта, от скръбта? Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека. В края, когато си отива, тя носи скръб. Скръбта, в началото носи скръб, а в края — радост. Значи, в края, радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен, затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче, всякога носи скръб. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби. Умен човек е този който в началото е скърбен. Глупав човек е този, който в края е скърбен. Едни хора носят скръбта а други — радостта. " тук

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      "Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите, на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са състояния на човешката Душа; най-вътрешни състояния. " тук

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Вие се чудите някой път защо сте тъжни, а друг път радостни. Това е състояние. Състоянията са гами, през които трябва да минете. Гамите са преводи на известни състояния. Bceки човек е създаден на особена гама. Ако вие нямате туй състояние, вие не можете да разберете Живота. Различните хора се движат в различни гами и споpeд гамите, в кoитo те се движат и музиката на живота им е различна. Любовта е Небесната Музика. Когато човек пocтaви Музиката, за основа на живота, той ще разглежда процесите, в човешкия организъм, кaтo музикални процеси.  Музиката, сама по себе си, не е механически процес. Тя е Жив Процес, на Божественото съзнание. Минорните гами [т.е. скръбта] дават материал, от който мажорните [т.е. радостта] образуват плетка [т.е. образуват новото тяло], с която човек се облича.  Чрез музиката, с мажорните и минорни гами, човек може да става весел и тъжен. С мажорните гами, човек събира възходяща енергия, радва се. Той трябва да изпрати тая енергия в мозъка [в Душата], да се обработи. Който разбира законите на музиката, знае, за всеки даден случай, колко електричество и колко магнетизъм трябва да употреби, за да свърши известна работа. Музика има не само в песните, но и в говора. Някои думи са „dur“, а някои – „moll“. Ще кажете, че и вие [като личности; т.е. като обикновени мъже и жени], имате свои възгледи върху нещата. Оставете вашите възгледи настрана. Те не са детински, не са глупави, но са преходни. Детинското, в човека, е на място. Да бъдеш възрастен и това е на място. Да бъдещ стар и това е на място. Детинското, в човека, е основа на неговото възмъжаване; възмъжаването е основа на старостта. Старостта, т. е. Мъдростта в човека, е основа на възкресението. – Кога възкръсва човек? – Когато умре [в съзнанието си, спрямо физическия свят и неговите егоистични възгледи]. Значи, смъртта е „moll“ движение, а раждането – „dur“. Какво означават процесите „раждане и умиране“? Раждаш се, значи, дохождаш в света [дохождаш в Божествения свят; т.е. влизаш в Душата си] да живееш; умираш, значи, отиваш за другия свят [т.е. слизаш в гъстата материя на физическия свят, като личност; като мъж, или като жена; като "изпъден", вън от Душата си]. Думата „умрял“ не е музикална. Умрелият не знае да пее [т.е. той не знае да чувства правилно, затова е „умрял“]. Следователно, който не знае да пее, непременно умира. Който губи радостта си, той не знае да пее, не разбира гамите на „dur“ движение, т. е. на мажорните гами [т.е. не разбира състоянията на радостта]. Който губи радостта си, той не взима правилно тоновете. Не се обезсърчавай. Знай, че твоят залез е изгрев, за друг някой [понеже всички ние сме свързани, в Единното Христово Съзнание на Великото Цяло; т.е. всички ние сме свързани в Бога] . Който се ражда на Земята, умира в другия [т.е. умира в алтернативния] свят; който умира на Земята, ражда се в другия свят [като според достигната степен на развитие на съзнанието си – отива на точно определено духовно ниво, адекватно на текущата му степен на разбиране на света]. Раждането на Земята, както и в другия свят, наричаме процес на вечно обновяване. Никой няма право да се гневи, без да прилага музикалните правила. Някой се гневи в началото forte, а накрая piano; друг – в началото piano, накрая forte. Приятно е да слушаш, как някой започва да се гневи силно и постепенно утихва. Гневът е благо за човека, когато се проявява музикално. И за Бога се казва, че се е разгневил. Обаче, гневът на Бога [това е Първият Принцип, в Битието] е създал човека. Той се разгневил, взел пръст и направил от нея човек [Посредством  Първия Принцип –  Мъдростта; строгостта – Бог е направил външната форма на човека, а чрез Втория Принцип – Любовта; мекотата] – вдъхнал в него дихание на живот [което гради вътрешното му съдържание; т.е. гради; устройва вътрешния свят на човека]. Чрез мажорната гама, Бог внася живот в хората. Като не разбират закона, те мислят, че Бог ги наказва. Това е заблуждение. Днес всички говорят за Любовта, без да я разбират.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      "Любовта е Небесната Музика." – тук
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Всички тия състояния, които имате, са на място. Защо се сменят вашите състояния? Защото е необходимо. Състоянията [на скръбта, на радостта и на тези, между тях]  са гами, през които трябва да минете [за да разберете Живота].
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      "Музиката, сама по себе си, не е механически процес. Тя е жив процес на Божественото съзнание." – тук
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      "Казвам: Всякога, психологически, когато ви дойде едно състояние, сменете го [ако то не ви харесва – посредством правото мислене, т.е.], разсъждавайте правилно.

      [Но разсъждавайте разумно, а не егоистично (защото, по дефиниция – егоизмът е отсъствие на разумност), за да намерите точката на равновесие, между текущото ви болезнено състояние и неговото противоположно състояние, напр.]: Дойде ви едно тягостно състояние, сменете го, разсъждавайте правилно. Дойде ви едно тягостно състояние – турете противното [му състояние; т.е.], разгледайте въпроса, от всяка една страна [вместо да "зацикляте", само в своята текуща гледна точка, която е предизвикала това тягостно състояние, у вас, от което вие сте недоволни. Вие (от Божествена Гледна точка), мислите криво и точно поради своето криво (едностранчиво) мислене, сте недоволни, от другите хора. Затова, ако искате да смените състоянието си и да намерите точката на равновесие, която ще ви донесе мир и спокойствие – мислете, освен от своята, едновременно и от гледната точка на другите Същества, с които, конкретно, сте във връзка; т.е. – мислете как те чувстват нещата; как изглеждат нещата – от тяхна гледна точка, като мислено се поставите на тяхно място.  В името на Мира, трябва да намерите точката на равновесие – между вашето и "чуждото" мнение, или – даже, щом се налага – трябва да пожертвате вашето лично мнение и да отстъпите, ако сте по-умен, защото ако вие наистина сте по-умният, другият човек (който твърдо отстоява позицията си) – няма никакъв шанс да ви разбере. Вместо това – вие си мислите, че сте прав и забравяте, че от свое гледище – и другият човек, е също толкова прав, колкото прав се считате вие. Това са относителни неща; т.е. личността може да бъде права – само от своята гледна точка. Но всяко мнение трябва да се уважи, а не – човек да отстоява твърдо – само своето гледище; т.е. да вижда единствено как изглеждат нещата, от негова страна. Защото точно тази едностранчивост; това разделяне на нещата на "добри" (вашите мнения) и "лоши" (чуждите мнения), ви вкарва в областта на страданието, от което сте недоволни. (Полезно е да се знае, че във Вселената – всички мнения, на всички Същества, от тяхна гледна точка, са добри. Няма лоши становища, във Великото Цяло; т.е. няма лош Живот, но има някои примеси на егоизъм, в Живота, които предизвикват нежелани състояния, за самите тези Същества, които ги излъчват.)  За да избегнем това, всички ние трябва да се научим да намираме Точката на Равновесие (хармонията; което значи – да намираме Христос), във всички гледища, за да има Мир. Трябва да се научим да живеем в съгласие; в Мир (което значи – в Христос; в Бога, казано на библейски символичен език). "Каква радост носи Той на човечеството: Мир – най-високото изявление на Бога. Господ се изявява като Мир. А Мирът е Закон на Хармонията, на Единството на разсъдъка, на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е Мирът. Може да се роди само онзи, който носи Мир – вие не можете да се родите [като Истински Човек; т.е. вие не можете да се родите като "Аз", във Вселената (който Душата ви ще роди и който е Едно, с Бога; с Христос)], докато не разберете тези дълбоки истини; докато не придобиете Мир, в себе си." тук  ]

      [Сега, вие нямате Мир; т.е. вие нямате Господа, в себе си, точно поради едностранчивото ви мислене (т.е. разделеното ви мислене, или, с други думи – различното отношение, което имате към своите и към чуждите мнения, основано на правотата само на вашата гледна точка (и като следствие от това – неглижирането на всички останали мнения) – без да мислите за чувствата на другите; на всички останали замесени Същества – или, с други думи – вашият личен, обществен и колективен егоизъм), ви вкарва в областта на злото. Вие мислите, че добрите; т.е. правите – сте вие, а лошите; т.е. тези, които допускат грешки – са другите и точно това ви държи далеч от Мира; т.е. точно това ви държи далеч от Господа, Който винаги се изявява като Мир и единствено като Обединител; като ЕДИН Живот, в който се втичат и уравновесяват всички малки животи, каквито и да изглеждат те, на която и да е обикновена земна личност – мъж, или жена (която, щом, все още, се изживява като личност; значи – като  низше его – винаги е недорасла, в съзнанието си, за да разбере и оцени, по достойнство – Висшия Космически Морал; Висшата Космическа Справедливост). "Хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което – сами попадат в областта на злото." тук ]

      [Вместо да търсят Точката на равновесие; или хармонията, в Живота] „Хората разделят живота на полюси. [Т.е. на добър и на лош живот; на радост и на скръб; на добро и зло, но тези двойки състояния, винаги трябва да присъстват не поотделно, а заедно; т.е. да бъдат приемани и двете, едновременно, в човешкото съзнание и така да се намери Мира, т.е. да се намери точката на тяхното равновесие, хармонията, посредством правилно разсъждение, по казуса, който е обект на внимание, в дадения момент. С други думи – имаме ТЕЗА; сега следва да приемем напълно, т.е. съвсем еднакво, до нея и АНТИТЕЗАТА, и така да търсим СИНТЕЗА, между двете. Обикновените хора; личностите мъже и жени, наричат себе си умни, но винаги "зациклят" само в единия полюс; т.е. те твърдо държат само на своята лична теза, прилагайки Първия Принцип, в Битието – ТВЪРДОСТТА и неглижирайки Втория Принцип, в Битието – МЕКОТАТА. За да има хармония, в отношенията, тези два принципа, задължително трябва да работят заедно, в точката на равновесието си, наречена, по библейски – Христос. Теза, Антитеза и Синтеза – принципите Първи и Втори, заедно с взаимното им Удовлетворение – трябва да присъстват заедно, във всеки казус, за разрешаване и тогава – в Синтезата ще бъде Мирът; т.е. ще присъства и Христос. Обикновените хора страдат, защото те, засега, прилагат само Първия Принцип, в Битието – ТВЪРДОСТТА, неглижирайки Втория Принцип, в Битието – МЕКОТАТА]. Обаче адът и раят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце.“ тук  ]

      „Лош живот няма. Животът може да бъде само добър. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош.“  тук [Т.е. уравновесеният Живот, на едно пробудено съзнание ("пробудено" означава – еднакво Любещо и еднакво зачитащо нуждите на всички пробудени същества, съзнание), не е нито добър, нито лош. Той е Едно с Духа; с Онзи  Дух, Който е над доброто и над злото и това е Първата Причина, от Която произтича поляризирането, в Живота. ] 

       [Що се отнася до полюсите на Живота – скръбта и радостта:] "Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи състоянието на богатите. Не е лошо човек да бъде учен, понеже ще научи състоянието на учените. Не е лошо човек да бъде религиозен, понеже ще научи състоянието на религиозните хора." тук

      Всички тия фази [т.е. тия гами; тия състояния] човек трябва да ги примири [чрез прилагане на Закона за Любовта].

      Защото "Законът за Любовта е закон за примирение между доброто и злото, в света. Да оставим доброто и злото. Примирение между страданията и радостите, или разбиране. Любовта е закон, за да разберем страданията и радостите, на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са състояния на човешката Душа; най-вътрешни състояния. " тук

×
×
  • Добави...