Велина Василева

Пазете се от илюзиите на живота. Вие не трябва да имате илюзиите на онези българи-шопи, които ходили някога да превземат Цариград със своите голи овчарски сопи. Цариградчани ги хванали, събрали сопите им, натрупали ги на куп, а тях разпръснали и върнали назад. Може ли град като Цариград да се превзема със сопи? – Не може. Ако вашите вярвания, ако вашите убеждения, ако вашите молитви и сълзи приличат на тия овчарски сопи, по-силните от вас ще ви ги вземат, ще ги натрупат на куп, а вие ще се върнете назад, без да свършите някаква работа. Когато човек отива да превзема нещо, той трябва да бъде добре въоръжен. – С какво? Ако светските хора, за да постигнат дадена цел, се въоръжават с добри и силни оръжия, тогава какви трябва да бъдат оръжията на един праведен, на един духовен човек? Ключът на живота

Общуване само с Бога... Че с Кого другиго?!... То - няма друг... П.П. Тук Учителят казва, че Любовта - трябва да я преместим в главите си, т.е. - умът ни да е във връзка с нея (а не сърцето, или постъпките ни)... Това подсказва, че когато тя, Любовта - "обезумее" - онова, което "тича във всички посоки и към всички сърца" - не е любов, а само декларация...

Какво променя хората? Мъдростта, но само тогава, когато започне да се цени като духовно богатство... Мъдростта

Вярно е, че не в знание, а в чистота се расте пред Бога... Това е така... Обаче невежеството е такова състояние, което не ни позволява изобщо да различим психичната кал в ума и в сърцето си, която кал полепва в тях, вследствие на неправилните мисли и чувства, с които съществуваме понастоящем... Тези сегашни наши мисли и чувства няма как да ни въведат в Живота... Ние трябва да се изчистим от тях, да се повдигнем в ново, по-високо ниво на съзнание , а за това е нужно знание. Точно това знание ще възпита у нас чувство за различаване на чистото от нечистото ( т.е. погрешно мислене и погрешно чувстване)... Защото цел на ученика е да усвои т.нар. "права мисъл" и т.нар."право чувство"... И той ще започне да мисли така, както Бог мисли... В този смисъл само - ние имаме нужда от образец на правилно мислене... Този образец за нас е Учителят Петър Дънов и оставеното от него безценно богатство от беседи, изнесени в продължение на 30 години... Няма друг начин, ако човек иска да превъзпита себе си в ново мислене и в ново чувстване - той да не изпитва респект и преклонение към Учителя, който за нас, учениците е съвършен в мъдрост... Става така, че се призовава - (имайки на разположение това оставено съкровище от нови , наистина непознати досега чисти идеи) - ученикът умишлено да се въздържа и да не се ползва в максимална степен от възвишената мисъл на Учителя, а да повтаря и да преповтаря свои стари, погрешни идеи, тъй като се чувства комфортно в тях ... Това е все едно - да имаш на разположение разкошна богата трапеза и да си поканен да се нахраниш там, когато си гладен, а ти да откажеш с аргумента: "Не, не, не ща - ето тука имам малко повръщано... Ще хапна от него..." А то - колкото повече изучаваме беседите, толкова повече разбираме и се убеждаваме, че не знаем какво пише в тях... Цял живот няма да ни стигне да усвоим всичко, което е записано там... Жалко за нас, българите - защото "вода газим, а жадни ходим"... Не бих си позволила никому да отправя упрек за нищо и никого не съдя, с този си пост... Изобщо не е моя работа кой как и дали чете Учителя... Но аз виждам и то си личи - колко се чете - по норматив - "колкото щипка сол в супата"... Така да бъде... Обаче се коментират, обръщат се и се предъвкват стари, погрешни идеи, които се конфронтират с новите идеи на Учителя и от това - единствено "цитатничеството" (прости ни грубата дума, Учителю!) ще ни избави...

Яков 3 глава:

Божието дихание

Без съмнение - Разбиращото Приемане на всяко нещо - е Мъдрост... Смиреномъдрие...

Организирана вяра

Организирана вяра

Да се не смущава сърдцето ви!

Царството на Духа

Вярата като закон

Добрите дарби

Що е човек

Благодаря...!

Елементи в геометрията

Верен в малкото Развитие на съзнанието

източник

"Висините на Духа могат да бъдат превзети само ако се мине през портата на смирението... ...Всяко чувство на истинско смирение поражда в душата сила, която рано или късно издига човека в областта на висшето познание... ...Днес е твърде важно да се обърне необходимото внимание върху тези неща. Нашата цивилизация тласка хората по-скоро към критика и осъждане, отколкото към смирение, преклонение и жертвоготовност. Дори нашите деца предпочитат да критикуват и рядко изпитват уважение. Обаче всяка критика, всяка осъждаща мисъл прогонва душевната сила, необходима за висшето познание, докато самоотверженото преклонение развива тази сила. ...Всеки миг, в който отхвърляме нашите негативни и осъждащи преценки относно света и живота, ни доближава до висшето познание. И ние напредваме бързо, ако в тези мигове проникваме нашето съзнание с такива мисли, които ни изпълват с удивление и преклонение пред света и живота. Който има опит в тези неща знае, че подобни мигове пробуждат в душата сили, които иначе биха останали спящи. По този начин у човека се пробужда духовно зрение. Сега той започва да забелязва около себе си неща, които по-рано не е виждал. Той започва да разбира, че по-рано е виждал само една част от заобикалящият го свят. Сега хората застават пред него под съвсем друга форма. " Рудолф Щайнер - "Как се постигат познания за висшите светове"

И аз благодаря, от сърце, на Елфчето... Никога - само един линк към някоя книга - няма да ме насочи към отговорите, които търся...

Разумните ще разберат