Велина Василева

Реверансът е само към гостите на форума...

И все пак, вероятно ще е от полза за някого да научи - от къде са тези думи: Паневритмия

Напротив, напротив... Ние сме си много близки... Свързани сме един с друг, на едно по-дълбоко ниво... Просто - още не сме го осъзнали... Сега се учим да се вглеждаме - отвъд привидното...

didi_ts, Това, което досега написах в тази тема, резюмирано, гласи следното: Нека всеки постъпва, според както му е дадено и да прави повече комплименти на другите, вместо да бъде груб с хората... В постовете ми - за комплиментите пише само това... Моето его ги обожава, тези нежни послания... П.П. За справка само на тези, които пак може да открият противоречие: Егото ми обожава комплименти, но аз съм над това ниво... Т.е. - аз имам его, без да съм его... Аз не съм там, където е егото ми... Разведохме се с него и сега всеки си знае мястото , но откак са ми известни номерата му, държа го под контрол, доколкото ми е възможно. То е предупредено и са въздържа от грубите провокации, но понякога все пак ме прецаква.. Тогава разбирам, че е живо - и ... се спогаждаме някак... Докато съм в грубото тяло - ще се възпитаваме, няма как...

Противоречието съществува като такова, само когато БЪДЕ ПОТЪРСЕНО... Т.е. - то е обусловено - което означава, че ти мислиш за него, представяш си го предварително - като противоречие - И ТО СЕ ПОЯВЯВА (само по тази причина)... Започва самостоятелно да съществува! Такава е природата му... А обективно - ПРОТИВОРЕЧИЯ НЯМА... Противоречията в живота ни престават, когато проумеем, че НЕ БИВА ДА ГИ ТЪРСИМ... Духовният човек не намира никакви противоречия, ТОЧНО ЗАЩОТО ТАЗИ ИДЕЯ Е УЗРЯЛА У НЕГО... Казвам - истински духовният човек, а не този, който само си мисли, че е такъв (и е в правото си да се мисли всякакъв; спор няма). Ако още веднъж прочетеш поста ми, за който питаш, ще се убедиш сама, че аз не съм срещу изявите на никого - бил той светски, или духовен човек... Нито омаловажавам ролята на комплимента... Тъкмо напротив - комплиментът има смисъл и аз ясно съм го посочила къде е този смисъл... Само пояснявам, че "духовен" човек, употребяващ неправилно комплимента, в духовни среди - най-вероятно - не е наясно още със себе си ... Обаче - никак не го упреквам за това - всички така израстваме!... Но споделянето тук, във форума, считам че е - все пак - за да си помагаме, доколкото можем, без да се критикуваме... Поне моето виждане е такова... Все пак пишем във форума на Портала КЪМ СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ... Иначе - никога нямаше да си позволя какъвто и да е коментар по въпроса... (Нека всеки да си прави комплиментите, по свое усмотрение - прав е!) Но тук - се опитваме да обменяме СЪЗНАТЕЛЕН ОПИТ; или поне си мислим, че е така, което също е добре ...

Път на зазоряване Мисля, че е ясна диаметралната противоположност на мненията, когато се разглеждат светския и духовния аспект на комплимента (Очевидно е, че постът ми засяга единствено изявите на хора, които се мислят за духовни, а пък проявите им са напълно в светски дух, без те да са го забелязали дори... И това е само в случай, че някому би принесло полза, но без никакви претенции за упрек, или за последна инстанция - по-надолу обяснявам защо... Ако някой омаловажава различието - светски/духовни хора (т.е.- обикновени хора/ученици) - също няма да споря с него... Въпрос на вкус; всеки сам решава какъв е и дали, кога и как ще приеме дадена идея)... Мисля също,че нищо лошо няма, когато светските хора си правят комплименти, а тъкмо напротив - това е далеч по-добре, отколкото да се нагрубяват, (но не светският вкус беше фокус на разсъжденията ми!)... Изобщо не коментирам тук, във форума, светските хора и тяхното общуване... За мене то е адекватно на нивото им и в този смисъл - е точно според възможностите им... Към светските хора нямам никакви забележки и им поднасям само уважението си... Отдавам им правото да се изявяват всякак... Защото никой не може да надскочи себе си и всеки е в правото си да се самоопредели...

Понеже ви изказах това

В царството си

Възможности

Допуска се засега грешката, хората да търсят дивиденти, чрез комплиментите си, поради насилието, с което властимащите си служат и всяването на страх у нискостоящите... Комплиментът така се явява - своего рода индулгенция; средство против страха... Иначе същите подмазвачи - нямаше дори да се сетят - за комплимент към силния на деня, а щяха да го насочат правилно - към слабо същество, с единствената благородна цел - да укрепят силите му... Затова само служи комплиментът - той е външна помощ, предназначена за слабия човек... Защото силният човек е призван да служи, нему е ДАДЕНО предварително всичко, за да служи на другите; нему не са потребни никакви комплименти, за да го укрепват допълнително, по външен път... Затова такива излишни комплименти само надуват още егото му и приближават часа са спукването му - като набрал цирей... Само в този смисъл - от такива комплименти има истинска полза... Тук, в братски среди - такова поведение е недостойно и за този,който прави и за този, който приема със задоволство комплименти, по свой адрес; така мисля... Не е за осъждане, никак - все пак такъв човек, обрал комплиментите на мнозина, ще се ползва един ден от тях, при болезненото спукване на егото си, което е отредено за всеки един от нас, без никакво изключение!... Но е най-малкото - смехотворна - тази демонстрация на страхлива слабост, сред нас, които искаме да минем и за духовни хора, т.е. - да "закичим и това перо на шапката си"... За отношението си към комплиментите Учителят казва така: Път на зазоряване

Така е ... Успех! И все пак - остава нещо несподелено, недоизречено в тази култова тема, иначе - пълна с достойнства ... Та питам се - дали езикът, този дирещ съвършенството естет - у когото все пак са останали остатъчни люспи от печения, но небелен зеленчук, не се изкушава да кривне в негативност, вместо уверено да държи позитивността, при всяко затруднение, предизвикано от поредна хапка - когато му се налага да участва в консумацията на въпросния деликатес?... С две думи - реч иде за компромиса... Администраторска бележка: Моля пишете по темата! Добре (веднага се съобразявам със забележката), но какво повече от това можех да сторя? Аз си мисля (доколкото все пак ми се отдава мисленето), че постът ми е наситен с достатъчно кулинарни термини, за да се твърди - но непредубедено, че е извън рамките на темата... Люспи, печен, небелен зеленчук, хапка, консумация, деликатес - всичко това е очевидно напълно присъщо на порядъка на оная тема, в която първоначално постът ми бе ситуиран... Не че се оплаквам от новата му тема... Напротив - зарадвах му се и тук, защото първоначално го бях отписала... А той си е готин... "Неутрален, приятен за хората, неконфликтен, обединяващ".Също както и темата-майка "Как се приготвя лютеница от печени небелени чушки", с която някои хора имат правото да се гордеят, а аз - не...Уж "тук всяко мнение е приемливо"... Но не е така май... Просто зададох най-естествения въпрос - повече яде ли се, или повече се плюе (тази нова манджа, в заключителния етап от съществуването си)? Това попитах и то - най-кулинарно...

Предназначението на музиката

Така е ... Успех! И все пак - остава нещо несподелено, недоизречено в тази култова тема, иначе - пълна с достойнства ... Та питам се - дали езикът, този дирещ съвършенството естет - у когото все пак са останали остатъчни люспи от печения, но небелен зеленчук, не се изкушава да кривне в негативност, вместо уверено да държи позитивността, при всяко затруднение, предизвикано от поредна хапка - когато му се налага да участва в консумацията на въпросния деликатес?... С две думи - реч иде за компромиса... Администраторска бележка: Моля пишете по темата!

Така е ... Успех!

Напротив... Това е НАЧИНЪТ... Има много начини човек да се държи с останалите, но само ЛЮБЕЗНИЯТ начин е добрият начин, според мен... Защото човек го прави заради себе си... В този смисъл - не е толкова важно как другите се отнасят с нас, а това - как ние се отнасяме с тях... Не казвам, че това е лесно, защото е лесно да се каже, но е трудно да се приложи на практика... Но виждам, че интуитивно и ти усещаш същото... Следващият ти пост го доказва... : Хората не са лоши по природа, нито желаят да са лоши, но не постъпват добре - просто защото не могат още другояче да постъпват... Мнението на Учителя:

Рудолф Щайнер - "Как се постигат познания за висшите светове"

Дух Господен

Така е, но това е само половината от процеса; само едната "страна на медала" ... Защото когато на "силните" им омръзне да "владеят хаоса" до толкова, че повече не могат да го гледат този хаос, т.е. когато се "навладеят" напълно - те търсят нещо ново... Така съзират порядъка и закопняват по него... Вече се увличат по порядъка... И така вчерашните "силни" стават днешните "слаби", стремящи се към порядък ... Просто - колелото на живота се е завъртяло - за едни и същи хора...

В смисъл: Защото винаги нами­раме ЕДИНСТВЕНО И САМО онова, което търсим, т.е. предварително обусловеното...