Велина Василева

По въпроса за отдалечаването, Учителят, в "Проява на Любовта", каза: Отдалечаването е функция на живот в егото (вместо живота в истинското Себе на човека, който идва, когато осъзнаем идеята за братството вътре в себе си, а не само на думи)...

Учителят каза, в ПЪТ КЪМ СВОБОДА :

Ако съзнателно и целенасочено работим над себе си, това ще ни се отплати с прозрение, в личен план, че такава опция "лошо" - няма... Категорията "лошо" е понятие от състава на т. нар. "отрицателно знание", което - след като изпълни назначението си - бива изоставяно, защото е излишен товар... Изобщо - егото пъшка под тежестта на доста остарели понятия и съображения, които го ограничават от една страна, а от друга - затрудняват свободното приемане на нови полезни идеи за духовното ни израстване... Ние си го обичаме това его, но неговите планове не съвпадат с нашите; то е твърде лукаво и лесно се справя с нашата наивност... Така човек, вместо да се развива - с години тъпче на едно място, без да забележи, че времето му минава в занимания, а напредък в учението - няма... Ученето е отложено за следващото прераждане... Но в Божието Царство няма да ни приемат заради любовта ни - от човешката любов там не се интересуват - а от знанието и мъдростта ни... Така че - да впрегнем любознателността на работа... Защото идейното ни развитие, в личен план, се изразява в изоставяне от нас на старите словоформи и/или техните съдържания (колкото и привидно уютно да се чувстваме в тях ) и приемане на нови... Това е - най-общо казано... И друго нещо - в този единен универс, в който всяко нещо е във връзка с всяко друго - изповядването на идеята за някакво разделение по оста "аз" - "другите" е добре да се ревизира, в нашите среди...Човек трябва да направи лично усилие и да осъзнае, че всъщност "ти" си "аз" ; "другите" - това е Господ - и така наистина ще има вътрешното убеждение и реален, личен стимул за работа в посока повишаване и на емоционалната си интелигентност... Беседите на Учителя много помагат, когато се разсъждава и се пише върху посланията в тях...

Според мен, Слава Севрюкова е знаела библейската истина за човека и просто я е споделила... В Писанието се казва, че всеки човек е като трева; с трева е сравнен, с нищо повече от трева... И всяка една такава „трева“, си заслужава да почита „тревата“ до нея, т.е. - другия човек... Защото единственото нещо, което наистина си заслужава усилията, докато сме тук, на Земята – това са изградените добри човешки отношения... Единствено те са тази ценност, която един ден ще вземем с нас и в отвъдното... Ето стиховете: Учителят в беседата „Домостроителят“:

Предполагам знаеш, че има Българска Асоциация по дислексия , която е отворена към помощ и работи с такива деца... Дислексията не е болест, независимо че все още фигурира в справочника на болестите, а е дарба... Така че - тя се коригира и такива деца са особено креативни личности... Напр. Айнщайн е бил дислексик... Тук ще намериш нещо и за метода Дейвис...

Никак не е случаен фактът, че нещо ни е събрало по едно и също време на едно и също място... Не да се взаимоопределяме сигурно, а за друго. Плеисмънт теста вече сме го минали и са ни събрали в един клас... Няма лошо в самоопределянето... Но то е мъчна работа, докато си на ниско, понеже нямаш видимост и затова лесно вземаш желаното за реално; не си обективен... Това не означава, че не може да се правят опити за самоопределяне - напротив, мисля че би било полезно и поучително за всекиго от нас, да се запознае с таблицата, по-внимателно... Затова нашите братя Константинов и Маджаров са я направили ; за да се прави сравнителен анализ от хора, които разчитат на ума си... А тази таблица, безспорно, е по Божи Промисъл и никак не е случайно, че е качена в Портала... Обаче - взаимоопределянето е неизбежно, при първите три категории... Умът непрекъснато съди - било наум, било на глас; той работи... Това също е добро - умът трябва задължително да работи, за да се развие и да стигне своя апогей; своята гениалност...Тогава чак, в самия завършек на третото ниво, човек се успокоява и добива вътрешната увереност, че всичко е наред; че просто - такъв е хорариума и че всяка "грешка" на по-долните нива, всъщност му е донесла безценен опит и е за него - само полезен урок... А относно класа - да, в един клас сме, това е нарочно така, за да се явят противоречията и да ни научат на толерантност... Виждаме, че при първите три категории - учебната система е взаимоучителна и хората от класа се гледат един другиго, коментират се взаимно и се учат един от друг, затова напредват по-бавно, както е било в класа на едно остаряло килийно училище... Единствено ученикът не гледа какво правят другите, а е добил най-после смирението да слуша само своя Учител и да учи само себе си, а не другите хора... Той приема абсолютно всичко такова, каквото е, защото вече не се съмнява - осъзнал е какво нещо е категорията "права мисъл"...

Защото всеки един от нас е изразител на една цяла, различна епоха, в човешката еволюция... Учителят Петър Дънов го обяснява, в "Учителят говори", ето тук: Да помислим - какви хора пишат във форума, сред нас? "Ще ги познаете - по делата им" - казва Писанието... Значи - има старозаветни, има новозаветни и има праведни , като всеки от тях изразява разбиранията на своята епоха, с противоречията, характерни за съответния тип мислене на епохата... Не можем никого да укоряваме за това, нито да го морализираме, след като разбираме, че всеки човек , през строго определено негово време, минава последователно през всяка една от тези необходими и полезни фази в развитието си...Човекът се учи така... Засега още - тук, много, много рядко, мимоходом, има бегъл проблясък и на някой "светещ"... Учениците са наречени още "светещи"... При учениците, всички противоречия са разрешени, но те все още не са "съвършени", каквито са представителите на петото, най-висше ниво - "учителите"... Обаче "учител" - вече не е земна категория съзнание... За справка - тук.

Това е... Без никакви очаквания... Когато няма никакви очаквания, тогава няма и никакви разочарования... Ако познавахме себе си по-добре, щяхме и другите да разбираме по-добре и тогава щяхме да знаем, от личния си опит, че човекът е преди всичко изпълнител и после е автор на делата си... Тогава нямаше никого да осъждаме...

Учителят, в "Които вас приемат" :

Принципно, категорията "грях" е от състава на понятията на т.нар. "отрицателно знание", от което този човек, който тръгва по духовния път, постепенно се чисти... Няма грях; грехът е една илюзия... Земята е само училище... Тук няма никакви "грехове",а има само уроци, които се дават от духа, с цел да се развие нисшия ум, егото на човека, за да може гениалното его да стигне до там, че да успее да различи висшия ум, у себе си, който сега е в латентно състояние ... Знаем, че умът е двояк... Така - чрез урока на "проба/грешка" - своя, или у другите - човек различава нещата, анализира ги, преценява ги и така строи ценностната си система, към даден момент от време ... С една дума - умът се учи да мисли и така - мислейки - израства, развива се... Това правим и ние във форума - егото си мисли, че се забавляваме, а висшият ни ум знае, че се учим... Висшият ни ум не мисли както нисшия (егото), защото той знае, че всичко вече е измислено...

Към земните нива спадат още и умствения свят, и светът на чувствата, в които "пожелаването" не може да се контролира... Затова Христос казва , че този, който само погледне жена, с окото на мъж - "вече е прелюбодействал с нея, в сърцето си"... Независимо от сексуалното въздържание, невъзможно е живеещият на физическото поле човек, да бъде целомъдрен... Не това решава проблема с целомъдрието; той е много дълбок... Учителят казва, че "целомъдрието е качество на душата"... То не е от този свят... Ето откъс от "След три дни":

Учителят в "Пътят на ученика. Основната идея" :

Боян Боев в "Първи стъпки на ученика – 1" :

Мисля, че причина за това е фактът, че днешният човек живее предимно по инерция, в своя нисш ум, в егото си, а по-малко внимание обръща на висшия ум у него. Така е - тази материя още не се преподава на децата и изисква допълнителни лични усилия ...Само когато осъзнаем, че човекът е двояко същество, ние започваме да правим разлика между двата типа ум и да обръщаме специално внимание и на висшия ум, така както и на егото си ... Започваме да ги обичаме и двата типа, а не само егото си, както правим сега ...Тук може да се научи нещо повече... В беседата на Учителя „Закон за контролиране“, четем:

Именно! Затова смятам, че таз таблица тука, дето си я цитирала, трябва да се обмисли още доста.

Почти цялото Слово на Учителя е в символи... То не е оставено, за да се чете в прав текст... Учителят много рядко говори в прав текст... Затова , ако написаното се възприема в прав текст - не може да се достигне до дълбокия му, истински Смисъл, който принася ползата на духовното растене ... Човек се уморява, често губи връзката точно на най-впечатляващите абзаци и затова се отказва... Така - Школата на Бялото Братство е затворена за обикновения ум, който няма качеството да си прави свои вътрешни "преводи", от символичния учителев език ... Човек трябва да бъде най-малкото талантлив, дори - да бъде гениален, за да схване Смисъла, есенцията на оставеното послание и по този начин да се учи от него, и да разширява съзнанието си ... В беседата „Отрицателни и положителни черти на ученика“, Учителят казва така :

Учителят, в "Правила и мерки за избягване на всички погрешки", каза: * Гръб - означава ниво на съзнание Гърбът, гръбнакът - са едни от многото символи, с които Учителят окултно визира категорията съзнание, съгл. таблицата, тук. Когато Учителят казва, "ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на Път" , той има предвид, че "преди да влезеш в категорията на тези интелектуалци, които са развили гениален ум - ти не можеш да вървиш в Пътя на ученичеството, каквото и да си мислиш за себе си"... Защото, в Пътя на ученичеството - вървят само гениалните умове, които имат силата да учат сами себе си, а също и силата да не учат никого другиго... ( Иначе казано - преболедували са и логореята е отшумяла при тях, след което естествено е дошъл реда и на смирението)... А за по-низшите нива (умове) , които се учат един другиго, е казано: Матей 15:14 "Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата."

Учителят в беседата "Аз ще го възкреся":

Мария-София, червеният цвят ме задължи да не го пренебрегвам, но ще ти отговоря не аз ,а Константинов и Маджаров - ученици на Учителя, относно "помагане на другите", с цел търсене на "признание, почит и уважение"... Разбира се - всеки решава кое е вярно лично за него; аз не натрапвам никому нищо... "Очите" и "ушите" , които споменаваш - за нас, хората, са израз само на ниво на съзнание, чието свойство е да се разширява и да преминава от едно качество в друго , в процеса на еволюцията ... В таблицата, която ни се предлага , има пет такива качества човешко съзнание, т.е. - пет нива (или категории), както следва: Според таблицата: Тези, които живеят с мисълта, че "помагат на другите" - са интелектуалците от третото ниво и те биват три категории - "културни, талантливи и гениални",а стимулът на действията им е получаване на "признание, почит и уважение"... Те страдат, когато не го получават, защото живеят в самосъзнанието си; търсят си правото, но са готови да жертват личното за общото... Тъй като все още не са ликвидирали с егоизма си , понеже не са минали през самоотричането - те имат илюзорни очаквания, в следствие на което преживяват "наскърбяване и накърняване на достойнството им"... Виж подробностите на място... Но в моя пост, аз не писах за третото , а за следващото, по ред, ниво (или категория съзнание) - това на учениците...Ученикът вече знае, че не може да помогне никому... Защо е така - ами, въпрос на израстването е - просто, когато ученикът прави нещо, той никога не го пише на своя сметка, както прави интелектуалецът - ученикът няма очаквания, затова няма и разочарования... Ученикът е олекнал, разтоварил се е от умствения багаж, който е събирал по времето, когато е бил интелектуалец, защото вече лично е прозрял в стария умствен багаж само излишен товар - (написаното в т.17 по вертикала /за интелектуалците/ - т.3 по хоризонтала) - съдържащ "неверни хипотези, ненужни теории, обществени предразсъдъци"... Ученикът не е дошъл (т. 2 по вертикала) да "помага на другите", а да бъде в помощ на своя Учител (т.2 по вертикала/ т.4 по хоризонтала), когато и както Учителят реши... По нататък четем, че ученикът е научил и прилага правата мисъл, живее в причинния свят (който е преходен към Божествения) и затова опитва от Любовта, Светлината, Мира и Радостта...Всичко това е следствие на преживяното от него самоотричане, което окончателно е ликвидирало егоизма му (чрез подчинение на духа) и т.н., и т.н., съгласно таблицата... За всички ни е много полезно следното : в личен план, човек да има едно наум и да сверява личния си "духовен часовник", по тази таблица... Ще си спести доста излишни ядове... Защото нещата в духовното растене не могат да станат нито насила, нито изведнъж, а идват постепенно и с търпение... Просто - трябва задължително да се преживее по-долното ниво, за да се влезе в по-горното... При това - страданията, които търпим - са задължителни за всеки от нас, който иска да расте от по-низше, към по-висше ниво...

А който няма проницателност какво да прави? И въобще тук въпросът беше - в състояние ли сме да си съставяме подходящи планове? Пък и тези планове, дето на нас точно са хрумнали, наши ли са наистина, ние ли сме ги създали, или просто сме си получили по мейла сценария от "централния сървър" Учителят каза: Петър Дънов, "Българската душа", за теглене

Учителя, в беседата " Трите живота " :

Искате ли да имате правилни отношения към хората, спазвайте следните правила: Давайте на човека това, без което той не може да живее! Взимайте от човека това, без което ти не можеш да живееш! Видиш ли, че някой се дави, влез във водата и го извади навън. В дадения момент той се нуждае от въздух. Извади го на въздуха и не философствай повече. В случая ти си в състояние да му дадеш това, без което той не може. После пък ти ще вземеш от него това, без което не можеш. Защо трябва човек да отива при Бога? За да получи от Него това, без което не може. Не отиде ли при Бога да вземе това, което му е нужно, той е загубен. Като отиде при Бога, Бог простира ръката си към него и го благославя.Следователно простри ръката си към давещия, да му дадеш това, от което той се нуждае, за да простре и Бог ръката си към тебе, да вземеш от Него това, от което се нуждаеш. Каквито са отношенията на човека към ближния му, такива ще бъдат отношенията на Бога към човека. Простреш ли ръката си към давещия, ще видиш простряната десница на Бога към тебе. Благослови ближния си, за да бъдеш и ти благословен. Не простреш ли ръката си към ближния си, и Божията ръка няма да се простре към тебе. Това е Божият закон, в който няма никакво лицеприятие. Христос е изказал този закон с думите: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Този закон е еднакъв и за земята, и за небето. Искате ли да подобрите земния си живот, приложете този закон в отношенията си към хората. Никой не може да бъде обичан, ако той не обича Бога. Ако подозирате хората, вие нямате отношения към Бога. Ако хората ви подозират, те нямат отношения към Бога. И в единия, и в другия случай човек трябва да възстанови отношенията си към Бога. Изправете отношенията си към Първата Причина, за да видите красотата и величието на света, да видите красотата и доброто, което е скрито във вашия ближен. Като говорим за правилни отношения към Първата Причина, аз имам желание да вървите напред, да не се колебаете и съмнявате. Всички хора се намират на границата на един преходен свят. За да минат тази граница и да видят простряна Божията ръка върху себе си, те трябва да оставят настрана раниците си, пълни със стари и криви разбирания за живота, за природата, за Бога, и да тръгнат напред, без товар, като малки, разумни деца. Ще кажете, че Бог не гледа към вас благосклонно. От вас зависи да гледа благосклонно. Ако сте смели и решителни и прострете ръката си към вашия ближен, и Бог ще простре ръката си към вас. Ако оттеглите ръката си от вашия ближен, и Бог ще оттегли ръката си от вас. Ако умът, сърцето и волята ви са в единство, и Божият Дух ще бъде в единство с вас. Аз виждам желанието на всички хора да минат границата, но виждам и спънките, които ги спират. Щом се намерят пред някаква спънка, те спират движението си и се готвят да се върнат назад. Не, никакво връщане назад. Бъдете смели да вървите напред. Ако сгрешите, ще се изправите и пак ще продължите напред. Ще грешите, ще се изправяте, докато дойдете до идеално разрешение на въпросите. Така постъпват и възвишените същества. Не се смущавайте, ако видите, че някои неща не са направени, както трябва. Един ден те ще се изправят, ще бъдат приятни за гледане. Какво лошо има в целувката на някой човек, който в миналото ви е мушкал с нож? За предпочитане е целувката му, макар и да не е още чиста и безкористна, отколкото ножа му, с който може да отнеме живота ви. Ще дойде ден, когато целувката му ще се превърне в благородно и велико дело. Той ще дойде при вас в такъв момент, когато никой не може да ви помогне. Ако сте търговец, който се намира пред фалит, той ще извади от кесията си една голяма сума и ще ви подкрепи. Тогава вие ще забравите и ножа, и целувката му и ще благодарите, че е спасил честта и живота ви. Бубата не остава всякога буба. От буба тя се превръща в пашкул, от който след време изхвръква навън, като пеперуда, и каца от цвят на цвят, да събира сладкия нектар на цветята. Не губете вяра в новото, което е вече пред нозете ви. Приемете го с отворени умове, сърца и души, защото само то е в състояние да ви повдигне, да минете свободно границата на преходния свят. Из "Четирите полета"

Егоизмът по низходяща степен е толкова лукав експерт по мимикрия , че е невероятно трудно понякога да бъде изваден на светло...Не е чудно, че ние, хората не разбираме за какво става дума, без специална - предварителна вътрешна работа, свързана с опити над себе си... Това се случва когато , по някаква сериозна лична причина, свързана най-често с голямо лично страдание - заниманията ни с другите хора приключат и дойде това време - човек сериозно да се огледа – сам себе си... Чак тогава той стига до извода, че наистина не познава себе си и че не си дава сметка за собственото си вътрешно робство, изразяващо се в ограниченията на понятиен затвор, в който той вегетира... Егоизъм по низходяща степен е същото нещо, което е наречено още и себичен ум, или себичен аз ... Полезно е, отплаща се хилядократно, да правим опити със себе си, в тази връзка - да разпознаваме у себе си себичния ум и неговите мисловни конструкции, „на всяка от които е присъща нуждата от съпротива и изключване, за да се поддържа чувството за отделеност, от която зависи оцеляването му... Себичното самосъзнание има нужда от конфликт, тъй като чувството му за обособена идентичност укрепва в борбата срещу едно, или друго... Почти всяко его съдържа така наречената „идентичност на жертва“. Някои хора имат толкова силна представа за себе си като жертва, че това се превръща в сърцевина на тяхното его. Недоволството и оплакванията съставляват важна част от самосъзнанието им... Оплакванията и противопоставянето са любими мисловни шаблони, чрез които егото се самоукрепва... По този начин правите така, че ситуацията, или другите да са „криви“, а вие – „прави“. Като „прави“ имате усещането за превъзходство, а чрез него укрепвате самочувствието си. В действителност, разбира се, укрепвате само илюзията на егото.“ Цитатът е от "Гласът на покоя " - Екхарт Толе, можете да изтеглите от тук ... Егоизмът по низходяща степен, наричан още - според случая – „себичен ум“, „себичен аз“, „себично самосъзнание“, „его“, се среща в понятийния свят и като, напр. „стария човек“, „плътта“, „дяволския нокът“ , „змията“ , а също и под много, наистина много алегорични форми, които сочат към него, като към отговорен за всички земни мъки и страдания ... В любимата ми книга от Учителя Петър Дънов – „Българската душа“ – можете да я изтеглите от тук , на стр.83, пише: „Страданията, които ние минаваме, са изключи­телни за сегашните хора. Растенията не страдат тъй, както ние страдаме. Понеже само при тези вътрешни страдания, когато научим законите, които ръководят страданията, ние ще имаме един нов живот. Човек ще се освободи от вътрешното робство. Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е плътта или змията у човека. Това е голямата змия в света, която е умна, будна, никога не спи и живее във всеки човек още от раждането му, още в спящо състояние и постепенно се пробужда. С пробуждането й между духа и нея се започва борба. Който не знае как да подчини змията, се натъква на големи бедствия. Тя не трябва да се унищожава, но да се подчини. Докато змията действува в тебе - ти живееш. Умре ли тя, умираш и ти. Докато змията живее в човека, тя крие в себе си половината богатство на космоса. Всички скъпоценности, които съществуват в света, са на нейно разположение. Ако можеш да й станеш господар, всички нейни богатства и скъпоценности минават в твои ръце. Не можеш ли да й станеш господар, ще си останеш беден. От това зависи твоето богатство - господар да й станеш. Среден път няма. Човек е двойно същество: едното същество - доброто в човека - представлява дървото, което Бог първо­начално е посадил в рая. Второто същество - злото в човека - има по-нов произход. То представлява присадки на първото дърво. Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е време сега за това. Почакай малко, то е въпрос на бъдещето. При това, нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път. Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост. Тая работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него." Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа. Ти трябва да си поживееш. Хапни си, пийни си, облечи се хубаво - един живот ще прекараш на земята. Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш. С честност на тоя свят не се живее." Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е пре­живял състоянието на ада - смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа. Адът ние сами си го създаваме. Съвременните хора живеят в ада. Затова трябва да бъдат готови да воюват. Докато живее в съзнанието и в подсъзнаието си, човек е повече на земята и в ада. Качи ли се в самосъзнанието и в свръхсъзнанието си, човек е на небето. Щом е дошъл на Земята, човек трябва да съедини земния и небесния живот в себе си и да определи посоката на движението си в сегашния си живот. За да намерите правата посока на своя живот, вие трябва да работите, да правите опити, както химикът прави в своята лаборатория. Не само един, но стотици опити трябва да направите, докато дойдете до онази абсолютна увереност в нещата, в която няма никакво изключение.“