-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Велина Василева
-
Колко са прекрасни тези думи на Учителя!
„Когато две Същества съзнаят, че имат Божественото начало в себе си, те вече се познават, имат допирни точки помежду си и няма защо да се спират върху дребнавостите на обикновения живот.“
-
Никога не мисли за себе си. Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: "Не ограничавай Висшето Съзнание, в себе си [чрез мисли за самия себе си, като за ТЯЛО; за личност; т.е. чрез мисли като за мъж, или като за жена].– „Искам да стана по-добър.“ – Не желай това. Не е необходимо, сега именно, да бъдеш по-добър. – Защо? – Защото живееш в преходен свят. Щом си "спечелил малко пари и си ги сложил в банка" [това е иносказателен израз на покаянието, пред Бога], не мисли повече дали си праведен, или не. Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш.
Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно.
Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си [т.е. който е станал егоцентричен, вместо да се стреми към ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ и ТО да е негов Център], той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш Идеал [например Христос, който показа пример на човеците], с който да се сравняваш.
Ако се сравнявам с вас, аз съм на крив път. Човекът не може да бъде мярка. Друг е въпросът, ако се ръководя от красотата на природата, от нейното величие.
Когато мисля за онзи свят, аз забравям себе си, без да се обезличавам. Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар...
Това [низше] „себе“ е объркало света.
Питате: „Как ще се оправи светът?“ – Когато хората се върнат към своя Първичен Живот [на Духове / на Души] и престанат да мислят за себе си [като за его-личности; т.е. като престанат да мислят за себе си като за мъже и за жени]."-
Учителя: "Всичко, което вършим на Земята, по човешката любов, трябва да имаме страдание; да сме платили за него. Страданието е плащане. Щом не сме платили, то е крадено. Казва: „Той ми подари.“
Подаръкът от друг свят е. На Земята подаръци няма.
Какво ще ти подари някой? Какво ще ви подари умрелият, като оживее? „Ще ми даде пари.“ Парите не са негови, то е лъжа. От себе си какво ще ми даде? Казва: „Аз го обичам.“ Че ти не си любов да го обичаш? Щом го обичате, Бог е дошъл да плати заради вас.Като казваш: „Аз го обичам.“, значи Господ плаща, аз гарантирам.
Ти се опълчиш, и казваш: „Като моята любов няма друга, трепери ми сърцето.“ Че трепери сърцето, трепери. Но кое сърце не трепери? Нали всичките сърца треперят?
Любовта е един акт за Бога. Това да знаете.
И човешката любов е акт на Божията любов.
Страданието е само един резултат. Туй трябва да се знае.
Ще съзнаваш, че ако тази любов носи страдание, всички страдания са Божествени.
Ако тази любов не изнася всичките страдания, тя е слаба. Щом изнася страданията, ти усещаш една радост в себе си, едно удоволствие. Щом пренесеш страданията, усещаш радост; щом не пренасяш страданията, скръбта иде."
Из: „Човешка, ангелска и Божествена Любов“
-
-
Между всички [личности, намиращи се на нивото на разбирането на] животни – съществува вечна борба за надмощие. Духът и Душата живеят самостоятелен живот, независим от този на личността; на низшето „аз”. Не се страхувайте от плътта и от личността си, но работете усилено с мисълта си, да се справяте с всички отрицателни, низши и кошмарни състояния. Да усилва мисълта си и да работи с нея, това е първата задача на ученика [– в широк смисъл – всеки земен човек е ученик]. Като се съедини милосърдието и честолюбието, събужда се в него умът, започва да разсъждава.
~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Под думата “животинско”, се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм.Някой казва: “Аз имам човешко достойнство
[но това е само твоето честолюбие, а не – достойнството на Истинския човек, живеещ извън времето и пространството. Тоест, ти, все още, не разбираш – що е човешко достойнство и затова го бъркаш, с животинското си честолюбие, което те кара – с години, да се чувстваш обиден, единствено и само – поради собственото си неразбиране на нещата, в живота].”
Да, и пуякът, който се надува, и той има свое "достойнство"; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое "достойнство"; и слонът, който се движи из гората, също има свое "достойнство"; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое "достойнство". Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие.Питам: Какво внесоха животните [или личностите], със своя егоизъм, в света?“
Из: „Умовете им - 1926 г.“
-
След като влезем в Духа на Истината, в малък размер и ние можем да бъдем съвършени. Тогава ние ще имаме един нов стремеж, едно ново разбиране за самия живот.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казва Христос: „Бъдете съвършени, като е съвършен Отец ваш небесни!“ В малък размер и ние можем да бъдем съвършени. Кога? – След като влезем в Духа на Истината. Тогава ние ще имаме един нов стремеж, едно ново разбиране за самия живот.Не казвам, че трябва да напуснем сегашния си живот. Не, по никой начин не трябва да го напуснем.
В Божествените неща, има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. Познавам аз този Божествен Дух; познавам, кога говори Божественото!“
Из: „Той повелява на Слънцето“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Мъчнотията лежи в неразбиране на Живота“, казва Учителя.
Затова – всяка личност, която се е уморила да страда, на Земята – ако желае да повдигне степента на разбирането си (на Живота) – следва, задължително, да надрасне личния живот (на ограниченото си самосъзнание) и да се повдигне на по-високата степен – т.е. да премине в живота на Свръхсъзнанието си, за да може, в Светлината на Духа, да вижда ясно духовните реалности и така – да се съобразява, с тях, без да се спъва, в тъмнината на низшите материални светове (а те са: физически свят, астрален свят и низш ментален свят). -
"Доброто не е нещо пасивно, както изглежда отвън. То е мощна сила, която работи в живота и го преустройва."
"Питаш се, защо идат толкова мъчнотии в живота ти. – Не си работил, не си правил усилия. Щом имаш мъчнотии, продай ги, те са стока за продаване. Имаш страдание, продай го. Имаш несгоди, продай ги. Имаш недоволство, продай го. – Кой ще купи недоволството ми? – Там е работата, че не знаеш, на кого да го продадеш. Ще намериш най-доволния и щастлив човек и на него ще продадеш недоволството си. Той търси с четири очи недоволен човек. През девет баира той ще намери недоволния и ще купи недоволството му. Закон е: Недоволните взаимно се отблъскват; доволните също се отблъскват. Обаче, недоволен и доволен взаимно се привличат и образуват устойчиво съединение. И тъй, съединявайте: една мисъл на доволство с едно чувство на недоволство. Една просветена мисъл с едно невежо чувство. Изобщо, съединявай недоволството с доволството, откъдето и да идва то. Съединявай буйното с миролюбивото в себе си. Не търсете начин за примиряване отвън. Изучавайте естеството си и се примирявайте вътре в себе си. Това е правият път към самовъзпитание. – Това е непостижимо. – За онзи, който не знае, непостижимо е. Обаче, за онзи, който знае законите, лесно се намира изходният път. Като развиете гласа си до три и половина октави, ще видите, че всичко в живота е постижимо. Едно ви недостига. – Какво? – Нямате достатъчно злато и радий в кръвта си. [Нямате достатъчно Мъдрост и Любов]– Не си струва човек да бъде добър. – Не, ще бъдеш добър. В духовния свят доброто е радий. Ще бъдеш радиоактивен. Радий е най-мощният елемент в живота. "
-
-
Мисълта за Бога събужда скритите Сили, в човека. Искаш ли да имаш Светлина; т.е. да виждаш ясно и да разбираш нещата, в живота – ще мислиш за Бога. Светлината, в ума, е резултат от мисълта за Бога.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казвам: ако вие престанете да се интересувате от Бога и не се стремите към Него, и Той ще се откаже да ви помага. Това значи да се прекъсне връзката между човека и Бога, да нямате никаква светлина. Искаш ли да бъдеш щастлив, ще мислиш за Бога – щастието е резултат от мисълта за Бога. Тази мисъл събужда скритите сили в човека.-
Самата Идея за притежаването – е погрешна. Обаче, точно поради това чувство за притежаване – ти си се покварил. Сега е нужно ДА РАЗШИРИШ СЪЗНАНИЕТО СИ, за да излезеш от капана на материята (в който капан доброволно си влязъл и си забравил). Защото цялото това мнимо "притежаване" на разни временни неща, подлежащи на разпад – по неволя се превръща в твоя идентичност. То ти дава едно фалшиво чувство за съществуване. Това е ЕГОТО.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Ошо: "В онзи момент [в края на земния си път], ще разбереш, че всичко, което си притежавал, не е било твое; самата идея за притежаването, е била погрешна. И поради това притежаване, ти си се покварил.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Егото замества твоята идентичност на Висша Душа; на Дух.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Ти [който си само Силата/Волята/Духът, движещ черупката-тяло] НЕ ЗНАЕШ КОЙ СИ, затова имаш нужда от някаква фалшива идентичност, като заместител. Твоите притежания ти дават тази фалшива идентичност.Какво си ти, без притежания, без успех, без известност? Не знаеш. Ти си твоето име, твоята известност, твоят престиж, твоята сила.[Но тази сила-енергия, за чийто произход не мислиш, вземайки я просто за даденост – не принадлежи на тялото, с което погрешно се идентифицираш. Без Духът-Сила – който си ти – тялото е неспособно да се раздвижи. Тогава то е празна черупка, обречена на разпад; т.е. на гниене. Ти не си тялото, а имаш много тела, подобно на многото дрехи, които обличаш и събличаш.]Но какво си ти, извън тези [външни] неща?[Ти си само Духът, движещ тялото, с което погрешно се идентифицираш и по тази причина се ограничаваш в материята (живеейки в не свобода), защото ТИ НЕ ЗНАЕШ, че същият Този Дух, който си ти, по дефиниция, не може да бъде ограничен; той няма мъжки/женски пол и едновременно движи още много други ЧЕРУПКИ-тела, в други измерения. Затова, ти си неимоверно по-голямо НЕЩО (или НИЩО – зависи от гледната точка), тъй като ДУХЪТ, е НЕДЕЛИМ, по Природа, но ТИ НЕ ГО ЗНАЕШ.
Нужно е ДА РАЗШИРИШ СЪЗНАНИЕТО СИ, за да излезеш от капана на материята, в който капан доброволно си влязъл и си забравил.За да усвоиш тази Идея (и да се събудиш от съня на забравата) – дълго време трябва да я държиш на ФОКУС, в СЪЗНАНИЕТО си. Това ще те измъкне от хаоса на недоволството ти.]Така че цялото това [външно] притежаване, [по неволя] се превръща в твоя идентичност. То ти дава едно фалшиво чувство за съществуване. Това е ЕГОТО.ЕГОТО не е нещо мистериозно, то е един много прост феномен. Ти не знаеш кой си, а да живееш без да знаеш кой си, е невъзможно. Ако не знам кой съм, какво правя тук? Тогава каквото и да върша, става безсмислено.Първото и най-важно нещо е да знам кой съм [за да изляза от капана на самоналожените си ограничения; за да си спомня, че съм само свободен Дух, който сам избира кои ИДЕИ иска да преживее].Може би тогава ще мога да направя нещо, което да осъществи моята Природа, да ме задоволи, да ме доведе у Дома.Но ако не знам кой съм и продължавам да върша неща, как бих могъл да достигна там, където се е предполагало моето естество да достигне, да ме заведе?Аз се лутам насам-натам, но [докато не променя мисленето си и в частност – докато не променя вътрешното си определение за това – КОЙ СЪМ АЗ] – НЯМА да има такова място, за което да кажа: „Вече пристигнах, това беше мястото, което търсех"."Из книгата на Ошо: "За смелостта" -
Основната задача на духовния Учител е да пробуди у хората техния вътрешен Учител – Божественото им Начало, искрата на Твореца, скътана в глъбинното ядро на всяка сътворена Индивидуалност. След разгарянето на нейния пламък, лумва благодатен пожар, в който биват унищожени безвъзвратно всички негативни наслоения, трупани в продължение на безчет прераждания. Когато гласът на Вътрешния Учител – Живия Бог, у всекиго от нас – зазвучи пълновластно, непоколебимо и без заглушаване от фактори на заобикалящата среда, тогава външен Учител вече не е необходим.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
bialobratstvo: „От гледището на един Възвишен Дух, в света няма никакви противоречия.“ Какво означава това?Духът, разчупил, веднъж завинаги, оковите на земното, т.е. плътското притегляне, застава НАД злото и доброто. От позициите на неговата наблюдателна точка, тези вечни потоци на мировото развитие, в своето единство и диалектическа борба, раждат единствено и само Истината.
Той разбира, че Злото е решителен, макар и мрачен, служител на Доброто. „ДОБРО“ И „ЗЛО“ СА ПОНЯТИЯ, БИТУВАЩИ САМО В ОБЛАСТТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА НА МАТЕРИАЛНОТО ТВОРЕНИЕ. ТАМ НЯКЪДЕ, В ЧИСТАТА СВЕТЛИНА НА НЕВИДИМИЯ СВЯТ, ТЕ СЕ СЛИВАТ В ЦЕЛОСТТА НА СЪВЪРШЕНИЯ БОЖЕСТВЕН РАЗУМ.
Затова и Беинса Дуно нарича дявола „велик Учител“. Действително – злото ни учи по метода на отрицателния опит.
Христос проповядва на Своите ученици, че те имат само един Учител. От тези Му думи и от благовестието Му като цяло става ясно, че това е Бог. Не може да бъде другояче. Ала Бог във всяка епоха се проявява чрез мнозина. И най-близките измежду тях до Него именно назоваваме „Учители“. Те изявяват в различна степен на пълнота изконната Божия Същност и служат за безсмъртен пример на нас, малките земни човеци, който да ни вдъхновява да вървим по техния път и да постигнем блясъка на онова съвършенство, което Всевишният е заложил у нас още в акта на сътворението ни.
Основната задача на духовния Учител е да пробуди у хората техния вътрешен Учител – Божественото им начало, искрата на Твореца, скътана в глъбинното ядро на всяка сътворена индивидуалност.
След разгарянето на нейния пламък лумва благодатен пожар, в който биват унищожени безвъзвратно всички негативни наслоения, трупани в продължение на безчет прераждания.
Когато гласът на вътрешния Учител – Живия Бог у всекиго от нас – зазвучи пълновластно, непоколебимо и без заглушаване от фактори на заобикалящата среда, тогава външен Учител вече не е необходим. Просветленият човек остава сам със себе си и с пътя на своето призвание. Тоест той – за разлика от мнозинството свои непрогледнали братя и сестри – вече е наясно, че никога не е и не може да бъде сам, защото Бог, Който изначално живее у него, е изправил целия Си ръст в съществото му и го води неотменно към чертозите на Абсолютната, непомръкваща Светлина. "
-
-
Любовта ражда Доброто. Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Ще имате предвид следното Правило: всяко отричане на една Истина, е едно потвърждение на тази Истина.
Отричането на една Истина, всякога показва потвърждаване на тази Велика Истина, която е заложена в Душата ви.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За вас е важно да обичате така, както Бог обича, а не както хората обичат. Ако обичаш както хората обичат, ти ще се изопачиш. Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете.
Следователно, щом влезеш в Божествения свят, ще обичаш както Бог обича - ще прощаваш и ще работиш само за Господа.“Из: „Малкият стрък - 1925 г.“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Не се бой, че няма да има Плод...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Ако те похвалят - запази мълчание. Ако ти се скарат - запази мълчание. Ако претърпиш загуба - запази мълчание. Ако получиш печалба - запази мълчание. Ако се преситиш - запази мълчание. Ако гладуваш - пак запази мълчание.
И не се бой, че няма да има Плод, когато всичко повехне, ще има! Не всичко ще повехне. Ще се появи Сила, и то каква Сила.“
/ Св. Теофил, юродив Христа ради /
-
-
Условията тук, на Земята, за нас, Духовете / Божествените Души – са като в тесен и тъмен "кладенец":~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Само онзи човек [т.е. онзи Дух] възлиза, който мисли, а който не мисли, той седи тук на Земята.Някой ще каже: „Защо трябва да бъде човек осъден?“ Най-простото обяснение и най-простата елементарна неистина [че някой умен човек може да бъде осъден – защото е невъзможно човек да бъде осъден, ако вече се е научил да мисли правилно (но не от човешко, а от Божествено Гледище)].Някой може да бъде осъден [единствено и само – защото самият той – все още, не мисли правилно].Пращам едно въже [т.е. "пращам една мисъл" (символично – въжето означава мисъл)] на един човек, за да го извади от кладенеца [т.е. – пращам му мисъл, за да го извади от ограничителните условия на времето и пространството].Той казва: „Не искам твоята услуга.“Пусни го в кладенеца, отрежи въжето [това е равносилно на: "отнеми правата мисъл, от него"], и той е осъден да седи в кладенеца [който представлява Земята] и да провери своята философия.Ама защо прави така? Причината де е?И тогава онзи, който е слязъл в кладенеца [и е забравил, че е Дух / Висша Душа, а се възприема като мъж, или като жена; т.е. като личност], понеже е слязъл да намери пари и ги е намерил, че го е страх [от алчност] да възлезе нагоре, да не го оберат.
Той ще остане в кладенеца и там ще страда [защото не знае, че е Дух / Божествена Душа и затова – не мисли да се откаже от користолюбието си, което го заробва и го прави пленник на Земята; т.е. прави го роб на гъстата материя].“Из: „Превръщане на числата“