Велина Василева

Особено важно е да се отчете, че хората, въплътени на Земята сега, се намират на различно ниво на съзнание... А пък точно това ниво на съзнание - определя и алгоритъма на мислене на даден индивид, т. е. - настройката, съобразно която човек възприема и отразява действителността... В този смисъл, "критиката" , като че ли - е просто безсмислена... Искам да кажа - че ако не е дошло времето на някого да приеме дадена идея, то - колкото и да "се старае" критикуващият , който - естествено - по презумпция, се намира на по-високо ниво на съзнание от критикувания, а не на по-ниско ниво (макар че точно в този типичен случай на по-ниското ниво - "критиката" тържествува, налагайки силово простотията си), то успехът би бил очевидно нулев ( изключая случая, когато "времето е дошло" на критикувания - "да скочи" на по-горнотото ниво на съзнание), защото няма все още стабилна почва - да бъде осмислена и разбрана идеята, която е предмет на дискусия... По-ясно казано - човек мисли, чувства и действа, съобразно нивото си... И има право на това... Тук по-скоро е нужна толерантност, а не критика... В този смисъл "градивна критика" - за този, който приема тази идея - вероятно би било - да заставиш някого насила да възприеме твоето верую, с цел "да му помогнеш" ... Възможно ли е това? Може ли едно плодно дърво да даде плод, преди да е цъфнало? Не мисля, че естественият ред на едно духовно израстване, може да бъде пренебрегнат...За всичко си има време... Защото човек се учи предимно само и единствено от собствения си опит, а не от чуждия (за съжаление!)... А пък за всичко си има ред и време ... Не мисля, че е в реда на нещата да се "критикува"... Може да се направи внимателна "бележка" и ако ответната страна прояви интерес, т. е. - ако "бъдеш попитан" - тогава свободно кажи мнението си, защото наистина ще бъдеш чут... Иначе - е все едно , да "хвърляш бисерите си на свинете"... Човекът си мисли, че е "фактор" и че нещо "зависи от него"... Но - не, друг е Факторът... Ключовата дума тук е толерантност... Т.е. - не мислим еднакво - но се обичаме безусловно!...

С това доста се спекулира, както и с твърдения от рода, че не човек трябва да действа, а Бог чрез него. Те са верни, но само от определена гледна точка. Ако аз започна да строя къща, ще използвам за строежа различните ресурси, които природата ми предоставя. Аз не съм създател на тези ресурси, но с тяхна помощ построявам своята къща. Никой не би твърдял, че къщата е дело на природата, а че аз съм я направил. Същото е и с мислите. Елементите, които стоят в основата на мисловния процес не са създадени от човека, но той ги използва и сам е отговорен за и творец на резултата, т.е. своята мисъл. "Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности в човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят." Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят - част 1 Влад Пашов

Прав си - точно така е... Енергията трябва да се движи в двете посоки, когато става въпрос за приятелство... Прав си и за благодарността; тя също е даване... Защото - ако само единият дава, а другият само получава - просто отношенията са други вече -това е чисто отношение "родител/дете" (макар че, "детето", което получава - може да е физически по-възрастно от даващия) ... С което искам да кажа, че отношението "приятел/приятел" е винаги двупосочно (дори когато такъв приятел е собственото ти дете), а отношението "родител/дете" е винаги еднопосочно, дори и тогава, когато ролята на дете играе човек, който счита себе си за твой приятел. ( Т.е. когато човек само получава в една връзка, той не е равностоен приятел на приятеля си, а се явява негово "дете" на практика... Може да стане равностоен приятел, в една връзка, само тогава, когато едновременно започне да дава, така както получава ... Такова нещо е приятелството - в практичен аспект... Обаче - може да се дава материално, а да се получава духовно... Това отношение също се явява двупосочно отношение, ако дълбоко така се чувстват нещата... Което ме навежда на мисълта - че винаги интерпретацията на конкретния казус зависи от нивото на съзнание на партньорите, както впрочем и ти, смислово, си отбелязал в поста си... По-високото ниво на съзнание изобщо "не забелязва" външните условия, то е съсредоточено в себе си... В тази връзка - по принцип - негативно тълкуване, от негова страна, на нечии външни приятелски изяви, каквито и да са те - би било изключено... Това ниво на съзнание вече знае, че щом нещо се случва - значи така трябва... (Знае, че дълбокият, често неразбран Смисъл, си казва думата - и тя е за добро, в крайна сметка. В света владее само Една Воля)... Затова, това съзнание вече е доволно от всичко външно и е сложило акцента и вниманието си само върху вътрешното...

"Царството Божие идва сега и разкрива всички кални неща на човечеството... ... Сега задайте си сериозно въпроса: познавате ли Христос?... ... Разгледайте как се развиват растенията, как се излюпват гъсениците, и ще разберете закона. Вашата мисъл може да има форма на гъсеница или на пеперуда. Например гъсеницата, която има стотина крака и лази по дърветата, може да каже: „Мене не ми трябва никаква философия, доста ми е един лист“; обаче един ден тя се обвива в пашкул, излюпва се в пеперуда и казва: „Сега мене не ми е нужен лист, трябват ми цветя, да забия своя хобот и да изсмуча соковете, аромата им“. Значи, за да влезете в духовния свят, вие трябва да съблечете тази кожа, в която сте обвити като гъсеница. Не я ли съблечете, в духовния свят ще заемете пространството само на един лист и ще разберете този свят, колкото гъсеницата го разбира. Аз искам да влезете в духовния свят, но питам: Излюпени ли сте? Когато влезете в духовния свят, вие ще разберете смисъла на вола, на осела, на вълка, на гълъба, на лисицата и т.н. Във всяка форма, която съществува на физическия свят, е вложена велика идея и този, който разгадае тази идея, ще разбере значението на нещата в света. Ама вълкът имал зъби – това нищо не значи, те са на мястото си. Щом таралежът има бодли, те не са създадени за друго освен за стратегически съображения – да се защитава от змията или от друго някое същество, което иска да му напакости. Той хваща змията за опашката и започва полека да яде, докато я глътне; през това време той се варди от нея с бодлите си. ***Тук таралежът алегорично представя Душата (девятка), която е стигнала до Божествените условия и е на път да влезе в Духовния свят. Сравни в "Разумността" - "При деветорката, т.е. при Божествените условия, ти ще държиш опашката, а дяволът – главата", казва Учителят***/бел.Вили/ След време и таралежът ще се измени. Ще попитате: „Как ще се измени?“ – Знаете ли, каква форма имате вие в духовния свят? В Библията има един стих, в който Господ нарича Яков червей. Ще кажете, че това е в преносен смисъл. Христос пък нарича своите последователи овце. Знаете ли какво значи думата „овца“? Овцете представят всички ония души, в които живеят духовете, и както овцете в този свят ни дават мляко и вълна, по същия закон душите дават на човека необходимите мляко и вълна. Опитайте това учение! Защо сте на този свят? Сложете ума си в действие. Първото нещо, което трябва да научите, е да изчезне всяко съмнение от ума ви, да дойдете в съприкосновение с духовния свят; ако можете да го проектирате, вашите приятели веднага ще ви се притекат на помощ. ... ... Преди да влезете в небето, вие ще минете през изпитна комисия, която ще ви запита, какви са вашите чувства и идеи, какво е вашето милосърдие, вашата любов към ближния, към Бога и ред още въпроси. Христос иде вече на земята! Ще се отворят, както е казано, книгите на живота и хората ще бъдат съдени. Според съдбата им ще се определи, дали заслужават, или не да минат в по-горен клас, т.е. да влязат в небето. На всеки ще се даде това, за което е достоен. Христос се обръща и към вас, и казва: „Един е вашият Учител“. – „Кой е Той?“ – „Христос.“ От всинца ви искам да запомните този Учител, Който е дошъл преди две хиляди години да ви изкупи от греха. И вие още Го търсите! Записал ли е Христос името си във вашата душа, във вашето сърце поне един път? Ако Го е записал, уважавам ви; ако не Го е записал, постарайте се да Го срещнете и помолите да запише името си. И когато запише името си, да не тръгнете да тръбите, да се хвалите: „Христос записа името си в нашата книжка“. Не, това не е потребно за земята, но за небето. Когато отидете там, ангелите ще ви спрат и ще кажат: „Я извадете тефтерчето си!“ Ако Господ се е разписал в него, ще кажат: „Свободни сте да влезете“. Тогава и Христос, и светиите, и вашите големи и малки братя ще ви посрещнат с вейки. Голяма ще бъде радостта им, че сте дошли. В Питагоровото училище имало правило, според което всеки новодошъл ученик през първата година го подлагали на големи подигравки. Който могъл да изтърпи подигравките, приемали го за ученик. И Христос сега е пратил хора на земята да ви подиграват, да казват: „Този иска да стане светия, хлопа му дъската, смахнат е, малко луд е“ и т.н. Това е Питагоровата система за приемане на ученици. Ако можете да издържите тези подигравки, знайте, че сте издържали изпита. Само по този начин ще бъдете приети. Ако пък се разгорещите от нападките и кажете: „Мене ли ще подигравате? Чакайте да ви покажа, кой съм“ – вие сте изгубен. – „Мъжът ми е лош.“ – Отгде знаете, че той не е нарочно поставен от комисията да ви изпита? Изтърпете една година, издръжте изпита и тогава Господ ще каже на мъжа ви: няма да мине много време, ще видите как той ще стане кротък като агне. Кога? Само когато изтърпите"... П. Дънов Учителите

Ето какви са признаците на Любовта. Хората на Любовта ядат и благодарят. Пият и благодарят. Всичко в тях става и те благодарят. Сега има един ропот вътре: това ми липсва, онова ми липсва. Онзи, когото посети Любовта, той в себе си е доволен и дето мине, носи туй доволство в себе си, дето мине, носи благодарност в себе си. Този човек като дойде, природата го слуша, като дойде благословение има. Ако е един светия, не тия светици, които вие знаете, ако мине един светец през София, който вие не знаете, плодородие ще има. Казвам: Светецът е минал, плодородие има. Когато е минал някой, който не е светец, всичките прокоби от лъжесветията идат. Казвам: Когато в дома потече хубаво, светията е стъпвал в дома. Когато всичко ви тръгне назад, дошел е някой, който не е светия. Та казвам: Блажен е светът, когато се тъпче от непознати светии и светици. Блажен е светът, когато се тъпче от ангели непознати. Има ангели, които минават в света и те носят благословение. Казвам: Радвайте се на тия непознатите. Външна и вътрешна работа

"Като се запознаем с трите измерения, ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в любовта, човек не може да познае какво нещо представя тя. Без растене любовта е непонятна. Любовта е извън трите измерения. Човек, който живее в трите измерения, няма понятие за любовта. Човек, който разбира само трите измерения, той е извън мъдростта, извън истината. За да разбере любовта, мъдростта и истината, той трябва да влезе в четвъртото измерение. Четвъртото измерение го наричат причинния свят, т.е. светът на любовта. Само в света на любовта човек може да види законите, които Бог е създал. Само там човек ще разбере, че има велико предназначение в света. Ти си дотолкова важен, доколкото влизаш в тази Божествена система." П.Дънов Ако имате вяра

Ще се радвам да видя коментари или обяснения за него. И аз благодаря! Мисля, че тук Учителят говори за смяна на порядъка... Разумът е категория от друг, по-висш порядък, в сравнение с ума... Умът владее в материалния свят, а разумът - в Духовния свят... Това са качествено различни светове, предлагащи качествено различни условия и методи за духовно израстване... В "Разумността", http://triangle.bg/books/1930-09-05-06.199...1-01-30-06.html Учителят казва: "Като говорим за умен човек и за разумен човек, те взаимно се допълват." Това означава, че разумният човек живее едновременно и в двата двята - и в материалния (физическия ) свят, и в духовния свят, за разлика от умния човек (шестицата), който живее само в материалния свят... Защото той (шестицата), не е дошъл още до тези условия, които ще го подготвят за влизане в духовния свят... А това са условията на числото 9... Точно човекът(девятка) има най-добрите условия - за подготовка и вход към Духовния свят и за превръщането му от човек-животно, каквото е бил досега - в разумен човек...Тези условия са "при Нозете на Господа"; той (девятката) е стигнал вече до тук. (Това е пределът, където става изоставяне на старите области и се очертават вече новите посоки на духовно търсене). Защото само от това място - при Нозете Му - се слуша Господа... Човекът се е смирил и се е отказал да съди когото и да е, т.е. - проумял е най-сетне Божествената Правда, която е основа за влизането му в света на Любовта ( в Разумния свят)... Числото 6 - това са материалните условия, които са поле на действие на умния човек, който е експерт в земните неща и затова се проявява в повече области... Алегорично - това е известната Душа - Марта (шестицата), водена от ума... Такъв човек е умен, добър и грижовен стопанин, работещ на широк фронт, но все още не е стигнал до определяне на спасителните за него посоки ( които са духовни и се изразяват в смяна на приоритети, отношения и методи)... Числото 9 - това са Божествените условия... Само при тях човекът може да се приближи до спасението, до истината; до свободата, до разумността; до духовния свят... Само тук става промяната и в отношението към дявола, което е определящо...(Учителят казва, че при шестицата - дяволът е откъм главата, а човекът - откъм опашката, а при девятката - позициите алтернативно се сменят - дяволът застава, най-после, откъм главата, а човекът заема позиция - откъм опашката; това са новите посоки, резултат на задълбоченото търсене от стана на девятката)... Условията на числото 9 - са представени алегорично с Душата - Мария (девятката), която е избрала "добрата част", т.е. изоставила е земните грижи и е дошла да слуша - при Нозете на Господа, защото се подготвя за нещо изключително, което й предстои... Ето притчата, в Лука 10 глава: "38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. 39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. 40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41 Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; 42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея." http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k...&tr%5B%5D=1

"Каква е разликата между разумния и умния човек? – Умният човек се проявява в повече области, а разумният – само в известни посоки. Интелектът пък обхваща повече обективните способности на човека. Интелектуалният човек не е много дълбок, но има ясен поглед върху природата. Той схваща нещата ясно. Като говорим за умен и за разумен човек, те се взаимно допълват. Разумният човек живее в причинния свят. В него причинността на нещата е силно развита. Той има силна логика, никога не прави криви изводи.Разумният може да изненада противника си, но никога не използва слабия. Към слабите и онеправданите той е снизходителен. В много случаи разумният постъпва като мъдрец. Той предвижда условията и ги използва. Мнозина казват, че за да постъпва разумно, човек трябва да се приравнява с условията, с хората, които го обикалят и т.н. Какво разбирате под думата „приравняване“? Може да се приравнява само онзи, който има свойство на пружината, да се разпуща и свива, да се огъва, но в края на краищата да се върне в първоначалното си положение. Не може ли човек да се връща в първоначалното си положение, той не е разумен. Разумният запазва своите качества и характерни черти при всички условия на живота – благоприятни и неблагоприятни. При всички условия той става естествен. Никоя сила не е в състояние да го накара да се измени. Той всякога намира сили в себе си, чрез които да уравновеси добрите и лоши условия. Ако горният клепач на окото представя добрите условия, а долният – лошите, разумният човек ще даде на окото си такова движение, с което да неутрализира лошите условия. Това движение представя средна линия между двата клепача на окото. Разумният работи с доброто, в което се съдържат всички възможности в човека. ...Числото 9 означава разумността. От 9 нагоре човек не може да отиде. Дойде ли до деветте, той трябва да ликвидира със сметките си. Деветорката представя въжето, което се дава в ръката на човека да се спаси. Хванеш ли въжето в ръката си, дръж се здраво за него и излез на свобода. Ама въжето не било копринено, или от друг фин материал, не е важно. Гледай да се спасиш. Кой ти дава въжето, не питай. Дръж се за въжето и се спасявай. И дяволът да ти дава въжето, не се отказвай от него. Пази следното правило: Ако дяволът ти дава деветорка, ти хвани опашката, а той да хване главата. Направиш ли обратното, ще пострадаш. Ако дяволът ти дава шесторка, ти хвани главата, а той да хване опашката. Значи при шесторката, т.е. при материалните условия, ти ще държиш главата, а дяволът – опашката. При деветорката, т.е. при Божествените условия, ти ще държиш опашката, а дяволът – главата. Шесторката представя змията. Срещнеш ли змия на пътя си, ще я хванеш за главата, а не за опашката. Хванеш ли я за опашката, тя ще те ухапе. И тъй, едно от качествата на разумния човек е това, че той лесно се справя с материалните условия, а разумно използва Божествените." П.Дънов "Разумността" http://triangle.bg/books/1930-09-05-06.199...1-01-30-06.html

"Мнозина питат какво е предназначението на човека. – Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж. Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание... ... В един момент ще започнете да мислите по нов начин. Като ядеш, ще благодариш на съществата, които са изпратили яденето. После, ще напишеш няколко куплета и пак ще благодариш. Твоята глава е възприела тяхната мисъл, но сама не е създала тази мисъл. Човек възпроизвежда нещата, но сам не ги създава... Смирение е нужно на човека! Питаш: „Докога ще бъда играчка на съдбата?“ – Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите ѝ. Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества. Те го възпитават. Показват му какво е смъртта и какво е животът. Богатият запита философа що е Бог и след половин час дойде апаш да го обере. Обирът е смъртта. Като те оберат, веднага викаш Бога на помощ. След това ще дойде едно разумно същество, което ще накара апаша да ти върне назад откраднатото богатство. Кое е по-добро: Да учиш в затвора, или да ходиш на училище и там да се учиш? Да бъдеш здрав, или болен? Ето защо, от всички се иска смирение и разбиране. Като сте смирени, ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Вие седите и се сравнявате един с друг – кой повече и кой по-малко е получил. Това са сравнения с грамофонните плочи, коя е по-хубава. Истинско знание е това, което може да те освободи от страдания, внася светлина в ума, трепет в сърцето и сила във волята ти. Това е реалното, това е същественото. Като знаеш това, не се обезсърчавай. Гледай на света като на предметно учение. Зад този свят се крие друг – реален свят, към който се стремят всички. На този свят могат да разчитат всички. Така може да разчитате на всяко разумно същество. Достатъчно е да въздъхнеш, за да ти се притекат веднага на помощ. Те няма да те питат какво знаеш, но веднага ще ти помогнат. Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята. В тях са скрити придобивките. Че имате връзки със света, това нищо не значи. Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества. С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си? С какво ще се похвали малката планина пред голямата? Със силата си? Човек може да се препоръча само с едно нещо: Да бъде носител на велики, свещени идеи. Ако не сте носители на такива идеи, не може да влезете във връзка с Бога. Какво се разбира под „носител на свещени идеи“? Това значи да бъдеш канализация за минаване на чистата вода. Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. – „Нали сме свободни, независими?“ – Не сте свободни. Където има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии. Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква? Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното. Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи. Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят. Ако той не съществуваше, вие никога не бихте се проявили. Съществуването на другия свят има свое начало, свой произход. И тъй, задръжте в ума си три неща: Човек трябва да се разширява, да има в сърцето си свещен трепет и във волята си – свещено движение. Само така можете свободно да се проявявате. Без тези три неща вие не можете да се проявите. Вие приличате на свещ, която е поставена в склад, да чака своето време. Един ден в склада идва един познат и казва: „Дайте ми тази свещ“. Той я слага в златен свещник, запалва клечка кибрит и свещта пламва. Тази свещ трябва да гори, без да изгаря. Кой не иска да има такава свещ? Докато е в склада, никой не ѝ обръща внимание. Който използва тази свещ, ще чете на нейната светлина, после ще погледне нагоре, ще се усмихне и ще благодари. Когато услужиш на някого с твоята свещ, това показва любовта ти към него. Възвишените същества, за които ви говоря, са неизвестни в Битието. За човека те са свещи, от чиято светлина той се ползва. Ако отиде в света и прекъсне връзката си с тях, те скриват светлината си от него, докато научи добре урока си. И тогава, като питате какъв е смисълът на живота, отговарям: Смисълът на живота е да се върнеш в правия път, да застанеш на светилника и да светиш на хората. Сега, на вас казвам: Ако сте ме разбрали, добре ще бъде за вас; ако не сте ме разбрали, следващия път ще ме разберете." П.Дънов "Дадено и установено" http://triangle.bg/books/1932-09-23-05.199...2-11-04-05.html

И аз пиша по същия начин - сядам и веднага се вглъбявам в себе си... Пиша - мисълта идва ясна и бързо се лее... Когато свърша - благодаря на Бога, защото знам, че е от Него ("Всичко е от него, за Него и чрез Него". Затова не приемам никога Славата за себе си ; незабавно я отдавам на Бога! )... И с всеки един от нас е така... Обаче - някой от нас е по-чист, по-напреднал, на по-високо духовно ниво; друг - сега се повдига до същото ниво... Затова са само различията между нас; те не са съществени... Ние сме Едно и духовните постижения на един от нас - касаят (и се отнасят до) всички ни... Нека да търсим Разумността (във всичко) и да се учим от нея... Наблюдавайте се , братя... И вие сте така; по същия начин пишете; разлика няма... Само че - някои от нас -погрешно приемат Славата върху себе си, вместо да я отдадат на Бога - колкото и малка да им се струва тя... Нуждаем се - всички до един - от поправяне...

" Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли! Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли!“ Господ да ти показва всеки ден! Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти. Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията. У всинца ви има познание. Добро желание всички имате. Но има един свят, който не можете да различавате. Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли. Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух. И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не!“ До известна степен всички сте медиуми. Какво значи медиум? Няма някой, който да не е медиум. Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават. Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни. Това е така, верно е. Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина. Те са концентрирани в себе си, търсят да бъдат силни, имат съвсем други стремежи, а пък другите вече са минали тая фаза. Те работят, както Ангелите работят, служители са, изпълняват Волята Божия. Както в този свят, всеки един човек иска да бъде запознат с някой големец, това е много вярно. И в другият свят пак трябва да бъдеш запознат с някой големец. Отиваш в някое министерство, ако имаш познат някой големец, работата ти върви, а ако нямаш никакъв познат, не върви работата – започва отлагане, отлагане, да ти побелее главата." П.Дънов Запалена свещ

На адрес : http://triangle.bg/books/1927-09-04-19.199...7-11-13-19.html , в лекцията "Целесъобразни среди", Учителят казва така: "Значи над физическия свят има друг, по-висок, който се управлява от Разумността." И още , в лекцията "Кой ще ви даде вашето": http://triangle.bg/books/1933-02-19-10.199...3-03-26-10.html "Животът седи от разумност, която тепърва трябва да се изучава. Засега ние сме достигнали само до границата на страданието. Всичкото знание, което имаме, е толкова, че сме причинили само страдания. От много знания ние сме си причинили много страдания." На Земята - най-общо казано - сега има два типа Души : нисша астрална Душа, която се управлява от отрицателното его и още - еволюирала висша Душа, която сама е поела управлението над ума... Само еволюиралата висша Душа е разумна... (Спомнете си притчата за разумните и неразумните девици (Души), в Матей 25 глава: 1 Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца.2 А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.4 Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си." и т.н.) http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k...&s=1&sw

Традиция и/или новаторство? И традиция , и новаторство... Защото интерпретацията на нещата зависи само и единствено от нивото на съзнание и е лична... Това, което е добро за мен - друг го интерпретира като незадоволително... Обратното - също е вярно... Причината е винаги една и съща - различие в нивата на осъзнаване , на които се намират - всеки един от събеседниците... Само това поражда различието, но то не е съществено, от гледна точка на безусловната любов, която е наш идеал... Нужно е да се научим да живеем в мир и разбирателство, уважавайки партньора си и приемайки го, независимо дали е традиционалист, или изглежда новатор... Всеки е ценен с това, което носи и то трябва да бъде видяно и оценено по достойнство (дори когато самите ние сме минали вече този етап в собственото си развитие и становището на другия ни изглежда примитивно; човекът така се учи сега, по-точно - Духът така го учи)... Във всички мнения обаче има скрит смисъл; много често - неразпознат от опонента, или интерпретиран превратно от его-ума му... По-напредналите в духовното трябва деликатно да помагат и да дават насока на по-слабите, когато, разбира се, те поискат такава помощ... И това е - заради Цялото... Ние сме като скачените съдове, нека да си го припомняме често... Никой не е сам за себе си и нищо в света не е случайно; нито традицията, нито новаторството... Нека смирено да търсим само Смисъла и да се учим от Него навсякъде - и в традицията, и в новаторството... Важен е само Смисълът...

"Вяра - свойство да се усеща Твореца. Вяра - вътре в знанието - вяра на нивото, не по-високо от знанието. Вяра - по-високо от знанието - вяра, въпреки знанието. Вяра - по-низко от знанието - вяра без знание, фанатизъм." http://www.kabbalah.info/bulg/dictionary.htm "Коментарии: Творецът е съвършено скрит от недостойните, дотолкова, че обикновеният човек не чувства Твореца, а може само да вярва в Неговото съществуване. Скрит от редица врати, саморазкривайки ги, е възможно да се приближим към Него. По такъв начин е видно, че съществува строго определена последователност на постиженията, в разкритието на Твореца от създанията." http://www.kabbalah.info/bulg/zohar_dve_tochki.htm "Задачата на съвременните учени и философи е да дойдат до разрешаване смисъла на живота и на науката. Според крайните материалисти, животът няма смисъл, а предназначението на науката е да подобри живота на хората. Според идеалистите, смисълът на живота се заключава в усъвършенстването на човешката душа, а на науката – в познаването на Бога." П.Дънов "Двете посоки" http://triangle.bg/books/1927-09-04-19.199...8-05-04-05.html

"По някой път хората спорят, запитват се вярват ли в Бога и по какъв начин вярват. И мене са ме питали вярвам ли (в) Бога. Бог за мене не представя обект за вяра. Хората може да вярват, да бъдат верующи, а могат и да бъдат безверници, но аз не съм нито верующ, нито безверник, нито едно поддържам, нито другото. За мене вярата е само един подтик за моя ум, а когато дойде до Бога, аз го виждам, живея в него, изучавам законите му, изучавам езика му и се уча да говоря на неговия език. " П.Дънов "Светите Твои градове" http://triangle.bg/books/1934-09-23-10.199...5-05-12-10.html

Така е, но само при положение, че вярваш, че личността (за разлика от разумната Душа) има свободна воля... А тя няма свободната воля ( докато се идентифицира с егото си), да плещи каквото й падне, макар че външно (илюзорно) така изглежда... И това продължава дотогава, докато Душата не достигне съвършенството, за което споменаваш... Т.е. да стане човек, в състава на хората, равни на "боговете", съвършени като Отца си. За това време само се отнася свободната воля, не по-рано...Само тогава "казаните" от разумната Душа неща са "вечни"... Така че - което и от когото е казано - не е случайно; разумна цел стои зад всяко казано нещо; независимо, че не винаги го осъзнаваме... Казват се и такива неща, които са в състава на "отрицателното" знание, които се вярват временно и след това се "чистим" от тях... Но и това е - според регламента; временно - тези неща са "добри" и работят винаги за някаква кауза... Временната личност говори временни неща, но винаги актуални, с оглед обстоятелствата, защото разумна Воля стои зад тях и преследва определената си, предварително, цел... Като им "мине времето" - същите "добри" неща - стават "лоши" - и следва "чистене" от тях... Примери - много - напр. Мойсеевият Закон и много други , с не толкова глобално, а местно и дори само лично значение...

Добър отговор...

Просто считаме, че когато една Душа си тръгне (която и да е тя; защото Бог не прави такава разлика между душите, която - една личност , в невежеството си - би направила), един от нас е свършил работата си и е отминал... Ние сме Цялото... Светъл път на Душата му!

Здрасти! Колкото хора - толкова и мнения... И най-интересното е, че всеки е прав... Обаче човек трябва да се стреми към доброто и само то да е в ума му - пък - да става каквото ще!

"...обичам да говоря с птици и цветя и да дочувам само ангелския звън..." С крилете на вълшебен стих, щом полетя, аз виждам края на хилядолетен сън...

Струва ми се, че тази тема е много важна за всички ни и затова не й прилича - да седи забравена... България е едно от най-скъпите неща, които ни свързват... Днес се насърчих особено, като прочетох следните думи на Учителя: "Ако тия 500 милиона християни имаха една основна мисъл на любовта, то биха превърнали света. Ако 500 милиона хора проектират своя ум, те са в състояние да превърнат целия свят. Вие може да направите един опит. Ако някой е болен, може да направите опит. Има общества в Америка, в Англия, навсякъде правят опити. Някой е болен, двама, трима, четирима, пет души като концентрират мисълта и пожелаят той да оздравее и той оздравява. Ние, хората, сме в състояние да извършим това, което Бог изисква. Бог изисква ние да бъдем здрави. Бог изисква ние да бъдем умни. Бог изисква ние да бъдем силни. Следователно, ако ние желаем това, това е волята Божия." Молим ли се за България често? Обаче колективната молитва наистина има голяма сила... (Цитатът е на Петър Дънов, от "Всичките народи" http://triangle.bg/books/1937-09-26-10.199...8-04-24-10.html )

Много благодаря на Цветна дъга за споделеното... В нейните разсъждения припознавам и мои; това ме радва , защото виждам практичното приложение на стиха: "От един Дух се напоихте..." Тъй като Пътя на добрите хора (визирам тези от бъдещето, жителите на Царството Божие, към което ние се стремим), е само смирението... Ето още няколко мисли на Учителя, за да се види, че в това смирение е скрита Силата и че то няма нищо общо с овчедушието: "Малките работи в света, малките добродетели раждат големите добродетели в света. Малката любов ще роди голямата любов в света. Слънцето не е имало първоначално този огън. Много малък е бил огънят на Слънцето, тази, малката любов в него. Божественото е скрито в малкото, затова Бог ни учи как да познаваме света. Той ни учи на смирение. Казвам: Какво нещо е смирението? Смирението е да познаеш, че силата седи в малките работи. Една сладка дума е в състояние да предотврати цяла една война. Една дума е в състояние да подигне цяла една война. Една мисъл в тебе ще измени цялото ти състояние. Една лоша мисъл ще измени пак цялото ти състояние... ... Човек трябва да учи себе си. Ние искаме светът да се оправи, но тя е задача за Бога, не сме ние, които ще оправим света. То е задача за Бога, да се оправи света не е наша работа... ... Сега се изисква от нас да вярваме в онова, върху което ние мислим. От нас се изисква да вярваме в това, което ние чувствуваме, да вярваме в онова, което ние правим. Аз определям: Учен човек е онзи, който знае как да изправя своите погрешки. Той е учен човек. Невежа е онзи човек, който не знае как да изправя своите погрешки... ... Всякога вие ще забележите, щом направите една погрешка, нещо ви казва: „Не си прав.“ Туй радио се намира горе на главата. Някой от вас, виждам по главата, е много добре устроен, а пък на някой едва сега се устройва. Главата е радио с хиляди (станции), радио за всичките светове... ... Не мислете, че ние, хората, които имаме велико понятие за себе си, че сме нещо. Ще остарееш, ще те заровят в земята онези, които те любят. Ще дойдат малките червейчета и ще те разглобяват. Отгоре ти ще плачат, ти ще седиш долу и ще те пита Господ, обичаш ли да хапеш ти? ... ... Няма нещо по-велико в света от служението. Може да служи онзи, който знае. Който не знае, нека се учи и като се научи, нека служи... ...Имаме стари навици в нас, които трябва да се преобразят." Петър Дънов "Всичките народи" http://triangle.bg/books/1937-09-26-10.199...8-04-24-10.html

Господ Бог е сключвал два Завета с човеците - Стар Завет, чрез Мойсей и Нов Завет, чрез Исус... Първият - това е Старият Завет - от планината Синай... Тук Мойсей е получил Десетте божи Заповеди, които след това е развил в подробни разписания и правила за поведение на израилтяните и за уреждане на споровете между тях... Това право е изисквало буквално кръв за кръв, когато свещениците са откриели вина у нарушителя... (Нали точно по Стария Завет е било предписвано и ужасното убийство с камъни - нещо многократно споменавано в Евангелията, по различни поводи...) Много, много кръв е изтекла - на законно основание - по Стария Завет... Изход 21:24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, Левит 24:20 строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която причини той на човека, така да се направи и нему. Второзаконие 19:21 Да го не пожали окото ти; живот ще се даде за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. Когато обаче се изпълва времето, идва Исус, който става посредник на Нов Завет между Бога и човеците - (Завета на Любовта, на Братството и на Прошката), сключен на Голгота... Това се случва, защото кървавият Стар Завет вече е изиграл ролята си и е остарял... 2 Коринтяни 3:6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява. Евреи 8:8 А напротив, когато порицава израилтяните, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет; Евреи 8:13 А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване. Евреи 9:15 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет. Огромна е разликата между Стария и Новия Завет... Старият Завет - това е писаният Закон на буквата, която убива... Новият Завет - е Заветът на Духа, който оживотворява... Ние също се числим към старозаветните, когато робуваме на писани предписания и заради тези писани правила пренебрегваме братството, любовта и прошката... Независимо, че е обявен за отминал преди 2 000 години, Старият Завет все още владее необрязаните - по Новия Завет - сърца... Имаме нужда да приемем най-после Новия Завет и да го осъзнаем, защото масово робуваме на Стария Завет, често - без дори да предполагаме това, за съжаление...

"За отношението между вярата и знанието, Учителят каза: - Вярата има отношение към знанието. Само чрез вярата можем да се домогнем до положителното знание. Вярата предшества знанието и знанието предшества вярата. Не можеш да вярваш, докато нямаш знание и не може да знаеш, докато нямаш вяра. Съществува следният закон: чрез вярата си в Бога човек привлича Мъдростта. Само гениалните хора имат вяра. Талантливите хора имат вярвания, а обикновените -суеверие. Колкото повече се усилва вярата, толкова повече се усилва знанието. Щом увеличите знанието, и вярата се усилва. Ако вярата се усилва, а знанието не се увеличава, това не е истинска вяра, това е вярване. И тъй, вярата като вътрешен подтик на духа води човека в областта на знанието. Вярата на човека почива на знанието му от миналите векове, което е опитано, доказано и проверено. Има връзка между човешкия ум и Разумността на Бога. Вярата се основава на тази връзка. Да вярваш в Бога значи да направиш връзка с Него, да установиш връзка с Него. Тогава Силата на Бога протича в човека. Истинската вяра значи да създадеш непреривна връзка с Бога. Понеже чрез вярата се установяват отношения с Бога, Неговите Сили протичат към нас. Затова аз наричам вярата закон за хранене. Законът гласи: вярата е връзката, по която протичат Божествените Сили в нашата душа. Що е вяра? Вярата е да отворя прозореца, за да влязат чистият въздух и светлината. Значи вярата дава възможности на човека да възприеме Божествените енергии. Чрез вярата човек привлича онези сили, които го подмладяват. Ние, като живеем на земята, сме оградени с Божествения, с Вечния Живот. Ако можете да се свържете с общото течение на Великия Живот, и на смъртно легло да сте, Животът отново ще потече във вас. Затова е нужна вяра - по-силна и от най-големите смущения, които нарушават равновесието на човешкия организъм. Вярата в Бога показва, че сте свързани с целокупния Живот. Щом е така, всеки ще ви се притече на помощ. Това може човек да опита. Вяра, която не може да се справи с мъчнотиите на живота, не е вяра. Щом вярвам в Бога, който е в мен, аз ще вярвам във всеки човек. Гълъбът е емблема на Божия Дух, той е емблема на невинността. Агнето - на кротостта. Житото е емблема на търпението, а девата е емблема на чистотата. Това са качествата на вярата, чрез която се побеждават всички препятствия в света: невинност, кротост, търпение и чистота. Само с вяра човек може да върви в Живота и да приложи Любовта. Вярата има практическо приложение в Живота. Ако си фалирал, ако си болен, ако имаш други мъчнотии, вложи живата вяра и ще се уреди всичко! Когато богатият вярва, че ще осиромашее, той е нещастен. Когато бедният вярва, че ще забогатее, той е щастлив. Този закон важи за всичко. Някои вярват, че вярата е завършен, статичен процес. Не, вярата е непреривен процес. Оплакваше се, че нещо ти липсва. Радвай се, че нямаш. Щом нямаш това-онова, започвай да вярваш в Бога. Ще вярваш и в себе си. Най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила да отложи Божието благословение най-малко за един ден. Ние всякога се колебаем. Има един закон, който хората не знаят: щом се усъмниш, щом в тебе проникне най-малкото съмнение, макар и никой да не го знае, ти губиш Божието благословение. Най-малкото съмнение, което може да дойде във вашия ум, ще привлече към вас големите нещастия. Когато някой е болен, ако роптае, ако се съмнява, ако няма мир, той няма да оздравее: той не може да понесе и най-малките изпитания. Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Съмнението е недъг на души, които са останали назад в своето развитие. Престани да вярваш и ще видиш какво нещо е безверието. Когато човек придобие живата вяра, той коренно се изменя: очите му стават ясни, мускулите на лицето му - подвижни. Нещо особено лъха от него. Той става отзивчив към страданията на хората, нежен и внимателен към всички. Щом има тази вяра, Любовта го посещава." "Изворът на доброто" , Петър Дънов