Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    801

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    16

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Велина Василева

  2. Велина Василева


    Този дух, който се има за окован в човешкото тяло, се нарича низш ум, или его... Само той мисли така...

    И както го мисли - така е...

    В момента, когато осъзнае, че всъщност проблемът е в мисленето му - егото се самоотрича от досегашните си мисли...

    Разбира, че се е заблуждавало от едностранчивите си мисли за Истината...

    Щом се случи това - то доброволно се слива с Христос в себе си (това е Висшето Себе, у човека) - и става едно с Бога...

    За такъв човек, своеволието е отречено и от този момент нататък -

    за него има само една Воля - и тя е Божията Воля;

    (тъй като вече няма две същества - малкото аз и голямото Аз са се слели) ...

    Така - има вече само Едно Същество - Бог и

    само една воля - Божията...

    Човек е намерил Истината (Христос в себе си) и вече е свободен,

    (защото егото му, с неговите порочни поробващи мисли,

    е под контрола на Висшия Аз; на Христос - станало е чрез самоотричането)...

    Казва се, че такъв човек има Христов ум, или още - Христово Съзнание...

    Източник: Свободната воля

    Свобода из : "Учителят говори"
  4. Велина Василева
    Имаме ли усещането,

    че това , което пишем , относно себепознанието , е

    наистина знание, добито чрез Христовия ум, висшето Себе, което е вътре, у всеки човек,

    а не е просто преходно схващане,

    добито чрез егото, низшия ум у човека?

    Защото егото е експерт по земните дела,

    но то е ограничено и

    няма капацитета да разбере знанието...

    Егото се произнася, без да разбира за какво точно говори...

    Егото само схваща половината от идеята и после е принудено да я пусне, защото е дошло времето му – да схване и другата половина, от същата идея . Това е ново схващане, е също преходно, но егото го преценява - като по-стойностно, към дадения момент... И така – схващайки по половин идея, учейки се, то расте, докато стигне до своето самоотричане...

    Докато сме в егото си – ние още не можем да се произнесем вярно за истинското, цялостно знание,

    за Божественото звучене

    на нито една идея, която коментираме.

    Ние нито себе си разбираме, нито Бога... Това, което пишем - служи само за занимание; за човешко, временно схващане на някои половинчати идеи... Е, разбира се, това е твърде полезно, защото така егото расте и се развива, което е добре, от гледна точка на висшето Себе...

    Когато мине самоотричането на егото – чак тогава висшият Ум, Висшето Себе поема щафетата и чак тогава човек идва до непреходното знание, до цялостното , до разума, до мъдростта, до любовта и може да ги разбере така, както Бог ги разбира, а не - както егото си ги тълкува - половинчато...

    Всичките противоречия са в половините, с които егото борави; у Бога - няма противоречия...

    Самото самоотричане е процес; то не е акт и взема много време, но когато се осъзнае този процес - времето се скъсява...

    Затова четем Учителя и сравняваме своите разбирания, добити чрез егото – с тези,

    (коренно различни от нашите) - разбирания на Учителя ,

    относно това – що е безлюбието; що е мъдростта , що е разум,

    които Петър Дънов дава в Словото си и без да го критикуваме , се поправяме...

    Така егото расте, (докато, в определеното му време, стигне и до своето отрицание) и


    чрез себеотричането –

    човек се подчинява на висшето си Себе, и слуша вече него; приключил е с егото...

    Дошло е смирението...

    Защото смирението е вътрешно качество; то е само пред Бога,

    а не е външно, пред хората...

    Само Бог знае кой човек е смирен и кой е още във фарисейство...

    ( И така - всяко его е направено така, че да схване само половината от идеята... Затова казваме, че това мислене на егото - има не-достатък... Не му достига другата половина от схващането на идеята, за да разбере смисъла, който Бог е вложил в нея и така да добие знанието...Знанието обаче – изобщо не е в половините от идеите, които ние си постваме тук, във форума, занимавайки се и убивайки времето, докато дойде часът ни да "се родим изново"...


    Защото егото винаги греши , в половинчатите си преценки за дадена идея и затова то трябва да се поправя, в схващанията си и то наистина се поправя, до тогава до когато може...

    До самоотричането му се стига едва тогава , когато всяко его, лично за себе си, вътрешно - осъзнае, че винаги, на 100 процента греши, щом се произнася за духовните неща; че винаги се изказва от гледището не на цялата, но на половината от идеята...

    Един от символите на егото – е скорпионът... Притиснат от огъня на истината, като последна мярка - той вдига опашката си и се самоубива)...

    Това , накратко казано, пише в беседите на Учителя...

    Източник: Его заблуди и методи за отклоняване
  5. Велина Василева

    Хармоничен е само този човек, който е завършил земната си еволюция и е стигнал до пето ниво на съзнание, наречено "съвършен".

    Такъв човек е дал възможност на Божественото в себе си - да се прояви, след като е научил вътрешно - урока на смирението и търпението (а не само да го е чел на книга и да е чувал, че има и такова нещо)...

    Учителят посочва като основен, най-важен метод за духовно израстване - търпението...

    Обаче - човек, който не е стигнал още до идеята да се смири - не може и да търпи... Затова идват страданията, които смекчават - волю-неволю - човека и той става търпелив... Има непосредствена и пряка връзка между страданието, смирението и търпението - като водещ метод, за решаване на всички духовни въпроси на развитието... Защото - Божествените неща - сами идват при човека... Така казва Учителят...

    Неопитният търсач на Истината прави една кардинална грешка - да върши нещата сам, от позицията на низшия си ум, на егото си... Това е полезно, дотолкова, доколкото от личен опит, самостоятелно - човек се убеждава колко е безпомощен, спрямо "духовните сили на нечестието, в небесни места" /библ.цитат/... Чак сега разбира с кого си има работа и че неговата "борба - не е срещу плът и кръв" /библ.цитат/, затова - сам е абсолютно безпомощен...

    Така човекът е удивен да разбере, че има само Едно, Едничко Същество, Което е Силно да се противопостави - и това е Висшият му Аз, или - Христос в нас...

    Чак сега човекът се замисля за Христос в себе си - като алтернатива на мизерното си съществуване ... И му дава Път, забелязва Го и Го прави "глава на ъгъла", която дотогава е отхвърлял... Божественият кълн - Христос в нас - става стожер, център на вниманието на човека и само по този начин - Божественото започва да расте, вътрешно и този вътрешен растеж - се проявява и външно... Човек омеква и става по-внимателен с другите. Разбира, че самият той е колективно същество и започва да се съобразява с новите си знания...


    Този процес взема много време - падане, ставане... Грешки, поправяне... Трупане на знания; чистене от знания...


    Всичко това не е работа за егото, за низшия ум... Тук Учителят, както и принципно, в Словото си - се обръща не към временния, низшия ум - его, а към Висшия Аз у човека, наречен още Христос в нас...



    Показателен пример: Касапинът - това е образ на егото, което не може да свърши полезна работа, що се отнася до духовните неща...Егото е експерт само на физическия план, а ние се опитваме да разрешим и духовните въпроси, чрез него... Казват , че така "дяволът тълкувал евангелието"...

    Фурнаджията - представя Висшият Аз, Христос в нас, Който Единствен, при едно контролирано и замлъкнало его, успява да извърши вътрешна трансформация, у нас... Егото (вътрешният ни касапин) - просто трябва да се смири и да търпи; да се отдръпне, докато фурнаджията (Висшият Аз) - свърши цялата работа...



    Ето отново - класически пример за двата типа разбиране у човека, в зависимост от това - кой ум е водещ у него... Ако низшият ум, егото , представен от "касапина" е доминиращ - човек схваща нещата по един начин... Ако обаче Висшият Аз, т.е. - Христос в нас, представен от "хлебаря" - е водещият Ум, Който е поставил егото под контрол - резултатите са коренно различни; разбиранията са диаметрално противоположни...



    Ето - така изглежда един въплътен човек, у когото Висшият Аз, Христос в нас, е взел връх и е подчинил, завладял е егото... Висшият Аз държи егото - под контрол, за благото на самия човек, който така се е освободил от стария гнет, от това иго на егото...


    Това е призив - Христос в нас, Висшият ни Аз - чака да го направим център на съществуванието си, за да може Той - да трансформира това наше вегетиране, чрез егото, чрез низшия ни ум - в истински живот, чрез Висшия ни Аз; чрез Христос в нас...
    Това е то - преминаването от смърт - в живот... Става, след като почувстваме Висшият си Аз, който чака и днес - да му обърнем внимание...

    Учителят , на много места в Словото си - ни е завещал пътя, по който става тази "смяна на кабинета" у нас ... Т.е. - вътрешно преминаване от его-съществувание в Христов живот...

    Вътрешна обхода

    Източник: Мисъл за деня 12- 18 юли
  6. Велина Василева
    Тук , в беседата на Учителя:"Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека" , търсачът ще намери едно малко упътване от него, по тази много сериозна тема:

    " Имайте една ясна представа за нещата, които стават в живота, защото друго яче комедиите ние ги тургаме на мястото на трагедията, а това е трагичното. Затова казвам, имайте ясна представа за нещата, които стават в живота. Каквото става в живота ни, то е за добро. При това имайте един идеал, не се отклонявайте от него! "

    Основополагащото тук е : "Каквото става в живота ни, то е за добро"...

    А пък - това е то ; всичкото важно за нас , е тук ; в идеалът , който ще следваме, след като го възприемем като норма! Практично погледнато - той е в строгият позитивизъм на възгледите ни, към който позитивизъм трябва да се придържаме - неотклонно... (Преведено на нош език, това значи - не се рови във фактите и бъди винаги позитивен, както и да ти изглеждат те на повърхността; помни че живееш в илюзии!) ... Това е то - ядене само от плодовете на Дървото на живота ( значи - само доброто да употребяваме, при квалификациите си!)... Защото - когато човек се раздвоява, т.е. - когато дели, в ума си, нещата - в категориите на добро и на зло - той нарушава Божията заповед, която ни държи в живот... И тъй като Бог - нито се изменя; нито се променя - това, което Той каза на Адам и Ева в рая, се отнася със същата сила и за нас, днес... (Да не забравяме, че раят - това е едно състояние)...

    Защото - ядейки от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото ( казано на окултен език), т.е. раздвоявайки се в мисленето си (същото нещо - казано на наш език) - вече човекът е само в съществувание , но не е в живот... А това е различно, това значи, че духовно - човекът е мъртав... Като не забравяме, че задачата ни, на Земята, е да изграждаме духовното си тяло - разбираме колко определящо е това различие - да си в съществувание само - или - да си в живот!... Животът, в окултен смисъл, има друга спецификация; той не е това - сегашното масово временно съществувание, което завършва на гробищата...

    Затова, според новото Учение, което детайлно обяснява състоянията на човека - съвременните хора са ходещи мъртъвци (т.е. - те нямат висок идеал и затова не са живи, от окултно гледище, тъй като ядат от забранения плод на Дървото за познаване на доброто и злото). Съдят; дават мнения - раздвоявайки се... (А това не е тяхна работа, защото човеците нямат нужния капацитет)... По тази причина - сега , в света има - живи-умрели, както има и умрели-живи ( които са се отказали от това, временното съществувание, което непрекъснато се изменя и променя, и затова - не е реално)... Така са приели Вечния живот, подчинявайки се строго , чрез високия си идеал, на валидната и днес Божия Заповед - да ядат само от плодовете на Дървото на живота и да пазят строго този идеал, без да се отклоняват от него... Значи - отказали са се да търсят грешки, защото - по един практичен начин са разбрали вече, какво значи това : "който търси - намира"...

    Тогава - нека да не забравяме, че всичко, което ни се случва е строго отмерено и е само и единствено - добро, от интелектуално гледище (емоциите трябва да се изключат временно; те са подвеждащи... Има други причини за страданията ни , които страдания са добри, за добро са - според резултата, който произвеждат в нас ... Просто - Божията тояга играе - за лечението на невежеството ни ; за да разберем какво значи числото едно и за се откажем най-сетне от раздвояването!)... Така - избавянето от неграмотността - автоматично ще произведе у нас резултата и на здраве (окултно - това е святостта), и на живот!

    За да бъде здрав и за да живее - човек трябва да се научи да мисли...

    Source: Как неграмотността ми вреди на здравето...
  8. Велина Василева
    Учителя Петър Дънов : Отхвърленият камък

    Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.
    Какво интересно може да има в един отхвърлен камък? Ще ме запитате: „Какво съдържание, каква философия има в един отхвърлен камък?“ Такива изоставени камъни има днес с милиони в България. При граденето на всяка къща изостават много такива камъни. Нещастието се състои именно в това, че има много изоставени камъни и те представляват спънка в живота. Като прочетете цялата глава, ще разберете съотношението, което съществува между прочетения стих и останалите стихове, и ще разберете, защо са казани тези думи.
    Ако нямаше зидари, не би се говорило за този камък, така че зидарите са виновници. Като градят някоя къща, зидарите събират камъни, разчупват ги и затова има изоставени камъни. Следователно, под „камък“ разбираме процес на градеж.
    Онези, които се занимават с положителните науки, казват, че всички неща трябва да бъдат видими, осезаеми, реални. Обаче, не всички осезаеми или доказани неща са верни или реални. Има хиляди неща в света, които не са доказани, а са верни. Има хиляди философи в света, за които нищо не се знае, но това, което те са казали, е правилно. Има и много такива, за които светът знае, че съществуват, но тяхната философия не е права. Като чета някоя философска книга, аз свалям 50% от истинността, и после изваждам още 25% и само върху останалите 25% разсъждавам. Числото 25 за мене е съдържателно число, то е закон, с който меря всички неща. Може да ми възразите, че дните и нощите се мерят с един цикъл от 24 часа, но всъщност земята не прави своите обръщания в 24 часа точно, а в един период от около 25 часа. Числото 25 се отнася не само до земята, но и до човешкия живот. Аз разлагам това число така, както децата разлагат числата. Числото 25 е съставено от числата 2 и 5, които събрани, дават числото 7. Така че тук имаме три числа: първото число е 2, второто – 5, а третото – 7. Ще кажете: „Нима не знаем, какво нещо е двойката? Знаем я още от училищния период“. Всички ученици, студенти, цял свят, все от двойки плачат. Всички страдания, всички неволи, всички грехове, разрушаването и създаването на световете, всичко започва с числото 2. Имате благороден син, чист като девица и вие не сте пожалили никакви средства, за да го възпитате и образовате. Обаче, някоя мома вторачила очи към него и иска да се съедини с него, защото двойката без единицата е отражение на единицата. Всяко число има свое отражение. Когато изучавате астрономията, ще видите, че и там има известни отражения. Във физиката също има отражения, например светлината на земята е отражение. То е сянката на светлината, която се състои от билиони трептения. Вие изучавате сега само тези неща, в които има трептения, т.е. вие изучавате само сенките на отраженията. Където има движения, там е мястото на сенките. Не казвам, че сенките не са реални неща, но са неща преходни. Една сянка може да ни послужи временно, но вие не можете да я направите основа на вашия живот.

    И защо, именно, числата 2 и 5 имат еднакво отношение към нас? Числото 5 е сбор от произведението 2 по 2 плюс 1.
    Следователно,
    човешкият ум
    не е нищо друго освен две жени, оженени за един мъж. Човешкият ум се разговаря с двете си жени, като се договаря с едната си жена, а с другата не може.
    Това е държава с две партии, от които едната е консервативна, а другата – демократическа.
    Според окултистите, едната наричат висшия ум или висшия манас, а другата наричат низшия ум или низшия манас. А това аз наричам ум на двете жени, но такъв ум, според сегашните закони на църквата, е осъден на отлъчване.
    Някои казват: „Да облагородим, да възвишим ума си!“ Да, но затова той трябва да се научи да живее само с една жена.
    Колко ще останат тогава? Като извадим 2 от 5, ще останат три.
    То е числото, от което може да започнем нашия живот.
    Мъж и жена може да се карат, но когато започнат да се карат две жени, дига се дим и прах в къщата. За да проверите това, прочетете историята на Яков, който се ожени за двете дъщери на Лаван, по-голямата и по-малката. Проследете, какви са били техните отношения. Яков имаше 12 сина, единадесетият от които беше Йосиф. Защо продадоха Йосиф, който беше единадесетият по брой, а не друг някой?

    Ще кажете: „Случайно съвпадение“. Съвпадението е един кармичен закон, отмерен закон на действие.

    Няма да се спирам да обяснявам, защо Йосиф трябваше да бъде продаден. Между Яковите синове беше този камък, който трябваше да стане ъгъл, но зидарите го отхвърлиха. Йосиф беше продаден от братята си, но после той стана глава на ъгъла. Във време на големия глад, който настана в цялата ханаанска земя, Йосиф беше пръв големец в Eгипет и спаси от глад много хора, между които и своите братя. Това не е история само с евреите, но е повседневна история с всички.
    Нещастията във всеки дом се дължат на отхвърлянето на този камък. Той е числото 11.
    Коя от двете жени остава в дома? – Тази, която е най-умна и най-практична, но, според мене, тя не е и най-добрата. Добрата жена всякога е готова да даде своето място на другите.
    Съвременното общество, съвременните домове страдат от вътрешно раздвояване, защото тези две жени се борят, коя да има мъжа. Тези две жени се борят за един мъж.
    Вие знаете, как двете жени на Яков го подкупваха. Един ден синът на Яков беше пратен от майка си да донесе гъби и майка му каза на Яков: „Тази вечер аз те купих с гъби, затова при мене ще дойдеш“. Ще кажете: „Може ли по такъв начин да се подкупва един мъж?“ – Всички мъже се подкупват. Кажете ми, дали през тази война остана някой неподкупен мъж? Всички вие, които ме слушате, било мъже или жени, може ли да сложите ръката на сърцето си и да кажете, че не сте подкупени? С това не ви съдя, но казвам една истина. В едно от стихотворенията си, Славейков пише: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края“.
    И всички духовни хора днес все за Господа декламират и казват: „Господи, Господи, ти наша парице, на Тебе като се кланяме, ние сме в рая, но напуснем ли Те, ние сме накрая“. Парата – това е жена, която развращава съвременното общество, тя е дом на блудодеяние. И наистина, днес всички престъпления се вършат само за парата. Жената се жени за мъжа само за неговите пари, защото е силен и неговите мишци са здрави, за да изкарват прехраната. Когато някой каже, че идейно обича, той сам себе си лъже. Така идейно и котката хваща мишката, така идейно и вълкът сграбчва овцата. Едно време, когато Господ създаде вълка, пратил го да пази овците, направил го техен пастир. На първо време, вълкът започнал да им използва вълната, после млякото, докато най-после започнал да опитва и месцето им. За тази последна постъпка, Господ изпъдил вълка в гората, а на негово място оставил кучето, което и до днес изпълнява ревностно тази служба.
    Какъв е в основата си този камък, който зидарите отхвърлиха и стана глава на ъгъла?
    Как трябва да се подразбира това нещо геометрически – глава на ъгъла? Защо да не е глава на линията? Вие, които сте изучавали геометрията, какво ще кажете за посоката на тази глава: накъде трябва да бъде тя, дали нагоре, дали надолу или настрани? Ако обърнем този ъгъл надолу, ние имаме една посока на движение, обърнем ли го нагоре, имаме друга посока на движение. Вашето тяло, без ръцете ви представлява този камък, а двете ви ръце представляват ъгъла. Аз искам да изучавате живата геометрия. Човек е построен на геометрични начала. Може да ме запитате: „Ъгъл без линии не може ли?“ – Не може, това е закон. Ъгълът показва две противоположни сили, които действат в една и съща посока и имат един общ център. Между тези сили всякога ще има известно пространство, защото, като разнородни, между тях се образува една плоскост, която в геометрията се нарича ъгъл. Ако силите са еднородни, те ще вървят по права линия. Ще кажете: „Знаем ги ние тези неща“. Не, не ги разбирате още.
    „Този камък, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“
    Откъде са го отхвърлили? Има едно предание, според което, когато в Eгипет съграждали великата пирамида на Гиза, камъкът, с който щяла да се завършва тази пирамида, бил издялан най-напред и оставен настрана. Тази пирамида се градила с векове и затова зидарите подритвали този камък, като не знаели смисъла. Като се завършила пирамидата, дошъл главният майстор и положил отхвърления от толкова време камък, като връх, като глава на пирамидата. И така, този камък станал глава на ъгъла.
    Пирамидата показва човешката еволюция.
    Този камък, който трябва да се постави на върха, за да завърши еволюцията на човека, се подритва от едно място на друго. Днес всички философи подритват този камък. Знаете ли, каква е била големината на тази пирамида? В нея имало материал близо 6 милиона тона. Хора, които се занимават с изучаването на старините, на разкопките, казват, че за да се пренесе материалът на тази пирамида, се изискват 60,000 машини, всяка от които да събира по 100 тона. Може да си представите, какви усилия на човечеството е коствала тази пирамида!
    Ще кажете: „Какъв смисъл?“ Защото е емблема на съвременния човек и в нейните размери и мерки са определени всички събития, които са станали и трябва да станат в бъдеще.
    В нея се включва и астрономията с всичките и подробности. Върху тази пирамида може да се чете и миналото, и настоящето на човечеството, но малцина могат да четат по нея, защото нейният език е труден. Някои съвременни учени хора прочитат ред книги и започват да мислят, че много знаят. Не се лъжете, че знаете. Според мене, истинско знание има само този, който може да схване смъртта и да я обуздае. Така че, вие може да сте философ, богослов, мистик или какъв и да е друг, но мачка ли ви смъртта, вашата наука не е положителна и вашият камък е отхвърлен.
    Писанието казва, че кривият камък е станал глава на този ъгъл. На кой ъгъл? – На Любовта и Мъдростта в невидимия свят.
    В създаването на света, в целия Космос, се крие една велика тайна.
    Вие мислите, че само сегашните хора се борят, че само днес има такива вражди. Това, което става сега, то е отражение на миналото. Тази злоба, тази омраза, тези неразбирателства между хората, всичко това не е продукт на настоящето, а е продукт на миналото. Това мога да докажа с ред факти. Например, явява се у някой човек една болест, като разстройство на мозъка, стомаха или какво да е друго; тази болест се явява сега, но причините за явяването и са отпреди 100, 200, 1,000 и повече години. Лекарите признават, че тази болест се е появила най-много от преди 20 години. Тези болести се причиняват от много натрупани остатъци, от много непотребни утайки, които предизвикват реакция и създават анархия в организма, вследствие на което се явява температура и ние с ужас наблюдаваме, как температурата се повишава, от 38 на 39.5, 40, 40.5, 41 и краят наближава. „Колко страшно нещо!“ – казвате. Аз казвам: няма страшно, освен повишаване на температурата. Човек може да остане жив не само при 41, но и при 100, 200, 2,000 и повече градуса. Ще ме запитате: „Може ли да остане жив при толкова градуса, както сме сега?“
    Сегашните хора са едно посмешище на човечеството по своя организъм. Ако имате възможност да разгледате човека под специален микроскоп, вие ще видите, каква е неговата красота.
    Ние смесваме в ума си две идеи: за духовното и за материалното.
    Ние живеем с духовни работи в нашия ум, но като се наядем казваме: „Днес сме добре“.
    Утре, като огладнеем, започваме отново да се безпокоим и замисляме пак за материалното.
    Жената, като се наяде, казва: „Е, слава Богу, днес съм доволна, няма дефицит“. Питам: каква наука има в един живот, който е пълен само с дефицити?
    Днес мъже, жени, деца влизат в кухнята и казват: „Колко хубаво мирише!“ Така постъпват и владици, и учители, а после казват: „Ние сме културни, идеални хора“. Да, културни хора на тигана и на маслото. Някои питат, защо не ви уча на нещо по философско. Дайте ми нещо философско, за да видя каква е вашата философия.
    Написвам един център. Какво означава този кръг? – Той означава една велика идея, с която е започнало битието. Този кръг показва, по какъв начин е започнал светът. Светът най-напред е започнал от един кръг без център, който после се е определил от самосебе си, или тази Първоначална Причина се е появила в тази посока, направила е едно кръгообразно движение и се е спряла.
    След това, от повърхността на това свое първо движение, първоначалното положение се е изгубило и се е образувало едно бездействие или тъмнина, както индусите казват: образувал се е периодът на Калиюга.
    След време, в центъра на този кръг се е явила една малка точка, такава като тази каквато вие правите като поставяте пергела в центъра на кръга и описвате около нея окръжност.
    Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, разработва там своя кръг, за да образува Вселената.
    Това наричам забременяване на Космоса с една велика идея.
    Тази малка точка е важната.
    Вие си казвате: „Нима е толкова важна тази малка точица?“
    Да, тези малки точки вършат всичко в света.
    Например, у вас се явява някаква болест, но в същото време ви излиза и една малка пъпчица, която забира и с това отвлича вниманието ви от другата болест. Значи, в тази малка пъпчица се концентрира цялото ви безпокойство.
    Когато у вас се заражда известна хармония, също трябва да се яви една пъпчица, една точица; вие виждате вашите идеали в центъра и казвате, че сега животът има смисъл.
    Казвам: „Сега вашият живот е станал бременен с една идея“. Питате: „Само с идеи ли живеят хората?“
    Да, с храна хората вегетират, а с идеи живеят.
    Не трябва да се смесват съществуване с вегетиране – това са две различни положения.
    Казвате: „Ще съществува ли?“
    Може ли частицата да каже, че не е съществувала в цялото? Следователно, всяка частица е съществувала в цялото.
    Когато частицата се индивидуализира вътре в цялото, то с това започва и нейното индивидуално съществуване.
    Съществуване значи проявяване – от санскритската дума „сат“, която значи да се проявиш.
    Когато започнеш да мислиш, да се движиш, да вършиш добро или зло, ти съществуваш. В това отношение, доброто и злото в света са двете сили, които действуват.
    Злото се състои в това, че зидарите отхвърлили този камък.
    Когато човек отхвърли една велика идея от ума си или едно желание от сърцето си и когато един народ отхвърли своите идеали и се подкупва за някакви си пари, той губи.
    Ако държавниците се вслушваха в идеалите на народа, не биха правили грешки. Държавниците и духовните хора, като се индивидуализират, мислят, че тяхното благо стои вън от този камък. Не, вие може да съградите цялото човешко тяло, но ако този камък седи извън това тяло, нищо не струва. Може да сте някой милионер, но без този камък, вие сте човек без глава, т.е. човек без един положителен ум или положителна душа, или положителен дух.
    Умът, душата и духът са три различни идеи.
    Кое е положително? – Това, което се променя, но не се изменя.
    Положителното е господар на своята съдба и не се стреми да завладее света.
    В положителното всякога има стремление да се съгласува с великата хармония, която съществува от памтивека.
    Навсякъде и между мъже, жени и деца и във всички домове трябва да има хармония. Някои казват: „И да няма хармония между мене и мъжа ми, пак ще може да живеем“. Не, не може така да се живее. Колко мъже съм виждал да бягат от такъв живот! Знаете ли, на какво приличат тези мъже? Един ден Настрадин Ходжа карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят. Настрадин Ходжа се чудил какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат. Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин Ходжа, че има цяр против тези упорити магарета. Дал му една лютива чушка и му казал да ги намаже около опашката. Настрадин Ходжа послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си. Не взимайте този пример в лош смисъл. Същото нещо се прилага и по отношение на вас. Заболи ви гърлото, възпали се силно и, за да оздравеете, дават ви някое лютиво лекарство. Взимате лекарството и си отивате у дома. За да се постигне целта, трябва да ви се даде нещо горчиво, нещо лютиво. Някой мъж, след като жена му го намаже със своите мисли, той избягва от дома си, отива в някоя кръчма или забягва в странство. Това се отнася не само за мъжете, но и за жените.
    Не ви говоря това, за да ви укорявам.
    Аз взимам числото две като форма. Това число съществува вътре във вас, където има известно противоречие.
    Ние ще се освободим от противоречията в живота, когато поставим този камък за глава на ъгъла, защото само той свързва Любовта и Мъдростта, за да работят във великата хармония, защото само чрез него може да се проектират тялото, дробовете и всички органи и така да се прояви целокупният човек.
    В съвременното общество слушам да казват, че Господ ще оправи света.
    И аз вярвам, че Господ ще оправи света, но въпросът е, дали ние ще можем да оправим нашия свят.
    Когато дойде пролет, цветята започват да цъфтят, здравите хора я посрещат весело и засмяно, а болните хора посрещат по друг начин слънцето и пролетта. Пролетта, която за здравите хора е приятна, за болните хора е чистене и наистина, дойдат ли месеците април и май, за тях настъпва криза. Българите казват, че месеците март, април и май ликвидират сметките на болните, а на здравите дават енергия и подтик. Ние сме свързани с всички сили, които действат в Природата, понеже те действат и в нашето тяло.
    Ние сме зидарите, които отхвърляме този камък, това разумно разбиране и казваме: „Трябва да дойде едно общо оправяне“. Това оправяне е като пролетта. Важно е, дали аз ще бъда в състояние да го използвам.
    Казвате: „Първо трябва да се поправи човечеството“. Човечеството е отдавна поправено, но единиците от него не са поправени, били те жени или мъже, без разлика на това, какви титли носят или дали са учени или невежи. Аз казвам, че на всички липсва по нещо. Дотогава, докато умираме, ние глава нямаме; докато страдаме, ние знание нямаме.
    Казвам: когато се появил центърът в окръжността, Вселената станала бременна, при което точката се е придвижила и разделила кръга наполовина. С това Вселената се самоопределила и родила първо жената, която най-напред разделила света. Затова едната половина на земята е светла, а другата половина е тъмна. Мъжът се разгневил на тази жена, която разделила света, и затова днес той осветява само едната половина и то тази част, която той обича.
    Тези две жени се гонят, но той всякога осветява само тази, която обича.
    Тази жена, която се радва, наричат ден, а която се сърди – нощ.
    Или с други думи: жената, която се радва, е висшият манас или денят, а тази, която се сърди – низшият манас или нощта. Тези два ъгъла са двете жени.
    Защо човекът има по две ръце, два крака; мозъкът е двоен, белият дроб е двоен, сърцето е двойно и т.н., всичко е разделено, защото има две жени.
    Ще кажете: „Тогава да махнем двойката“. Няма защо да махаме двойката, а трябва да разбираме нейната същина.
    Според мене, материята е отражение на духа. Материята е пак жена. Тази жена не ражда постоянно.
    Ние сме попаднали в обятията на тъмната майка, която постоянно ни мачка и казва: „Вие ще държите ли още този баща, който ми изневери? Оставете него и елате при мене, аз ще ви дам щастие“.
    Тези хора, които вярват в реалността на света, тях наричаме материалисти.
    Утре, след като вашите очи, ръце, стомах, мозък и прочие се разкапят, изгубва се и всяка реалност. И нервите се разкапват. Къде е реалността, къде е положителното в света? Ще кажете: „Ние сме вярващи хора, вярвам в един Господ“. Радвам се, но вие били ли сте при вашата светла майка, ходили ли сте в светлата страна на земята? Някои хора казват, че познават земята. За да познаете земята, трябва да излезете 10,000 километра из пространството нагоре, за да видите, какво нещо е тя.
    От гледището на културните хора, които живеят по-горе от нас, вие сте в положението на риби, които живеят на дъното на океана. Културните хора, които живеят над вас, ви изваждат с въдицата си и казват: „Да оставим ли този човек тук, или да го изпратим да се прероди?“
    И смъртта не е нищо друго, освен една въдица, на която се слага някой червей, за да се хване рибата. Господ казва, че тази Божествена мрежа ще се хвърля винаги, до свършването на века; едни ще изважда от морето и ще ги слага на сушата, а други ще хвърля отново в него.
    Във всички прояви на Природата, ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. В какво се състои неизменното? В желанието да се зароди у нас оная братска връзка и да разберем, че всички хора страдаме еднакво в този свят, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или деца. Когато съзнаем този факт, че всички имаме едни и същи страдания и еднаква съдба, че спасението на един е спасение и на друг, ние ще дойдем до една правилна философия на живота. Но не така, както светът и църковниците разбират. Защо? Защото, ако разрешението на една малка задача е правилно и вярно за един ученик, то не значи, че с това се изчерпва и цялата математика. И в геометрията извеждат много геометрически формули, но не ги доказват. Теоремата, че сборът от трите ъгли в един триъгълник е равен на два прави, не включва в себе си цялата геометрия.
    Следователно, ние трябва да погледнем малко по сериозно на всички въпроси и да се замислим, какви трябва да бъдем в сегашния момент.
    Ако кажем, че сега сме лоши, но за в бъдеще ще бъдем добри, това не е правилно разрешение на въпроса. Сегашните ви лошавини са вашето минало, а сегашната ви добрина е бъдещето ви. Нашата добрина може да се изпита. Тя може да се провери така, както се проверява промяната, която става в гладния човек, след като се нахрани. Такъв човек се ободрява, развеселява.
    Да мислим идейно, значи да имаме за настоящето време такава съществена храна, която може да даде сила и подтик на нашия ум.
    Тази сила и храна може да взимаме отвсякъде.
    Според мене всички писатели, от какъвто калибър и да са, са цветя и затова вие, като пчелите, извадете си мед от който цвят искате. Не мислете, защо са създадени тези или онези цветове, всички цветове са създадени с определено предназначение.
    Всяко нещо, било то добро или зло, всяка мисъл, всеки ангел или демон – те си имат своето предназначение в Космоса. Какво нещо са ангелите и демоните?
    Те представляват движение в две противоположни посоки.
    Едните са пълни кофи, които отиват нагоре, а другите са празни кофи, които слизат надолу.
    Ние искаме само пълни кофи.
    Добре, ние искаме пълни кофи, но като се изпразнят те, откъде и как ще се напълнят?
    Следователно, праведният, като отиде горе, ще стане грешник, а грешният ще стане праведен.
    С това имаме движение на колелото, по което върви прогресът на човечеството.
    Човек трябва да съзнава, че може да бъде и грешен, и праведен, но трябва да върши волята Божия.
    Човек, който гради, не може да не се изцапа.
    Не трябва да мислите, че няма да изцапате своя ум.
    Нас не трябва да ни смущават законите на държавата. Ние трябва да имаме в себе си други закони, от които нашето битие се обуславя, защото когато България и всички държави изчезнат, земята и слънчевата система се превърнат, ние пак ще съществуваме. Земята ще се промени, тя няма да бъде такава, каквато я виждаме днес; затова България не определя вашето битие, а вие определяте битието на България.
    И така, казвам: на земята, цялото зависи от своите части, а в духовния свят, частиците зависят от своето цяло.
    Ще ви изясня тази мисъл. Двадесет милиона хора на земята може да се сплотят в една обща идея и общи чувства и да образуват един народ, обаче, един ден, техните идеи и чувства може да се изменят така, както се изменя гъсеницата, когато преминава в пеперуда. По същия начин и вие няма винаги да бъдете българи, ще се простите със своята националност и ще измените начина на своя живот. Една гъсеница прекарва това положение само 40 дни, а после преминава в пеперуда. Един народ е поставен в дадена форма само за 40 дни и през това време на него му предстои да изпълни всички свои задължения към себе си и след това ще заживее с други идеи и чувства. Тогава ние можем да заменим думите българин, французин, германец със съвсем други понятия. Като кажем думите: ръка, крак, мозък, бял дроб, ние имаме известна представа. Значи всяко нещо си има смисъл в своя организъм. Какво означава думата „българин“ в общия организъм? Аз сложих българите в черния дроб, но трябва да знаете, че частиците на черния дроб, както и всички същества, еволюират и постоянно се изменят. Така и българите след време ще минат в друга форма на развитие. Тогава ще търсите българина по-горе в организма.

    Велика Мъдрост е да разберете смисъла на отхвърления камък.
    Камъкът означава неизменното, постоянното, непроменящото.
    Ние принадлежим на известна църква, а отхвърляме принципите на Природата, но трябва да знаем, че нашите философи ще изчезнат, а принципите на Природата ще останат непроменени. Каквото е създала майката природа, то си остава.
    Замислете се, защо се раждате мъже или жени; защо в едно семейство се ражда първо момиче, а някога, обратно – момче; защо сте склонни към известна философска система, защо сте приели християнството и т.н. Ще ми отговорите: „Защото християнството спасява хората“. Съгласен съм 50% с вас. Тогава казвам: вие сте били болни и сте излезли вече от болницата. В такъв случай, какво отношение има болницата към вас, които сте оздравели и започнали да орете и сеете? Или ще започнете всеки ден да ходите в болницата и да благодарите на лекаря, че ви е излекувал? Един ден лекарят ще ви каже: „Стига вече благодарности, защото имам и други болни“. Ще кажете: „Ние трябва да се молим на Бога“. Разбира се, че трябва да се молим, но не като болни хора, а като здрави. Като болни хора ще пиете лекарства, ще лежите на гърба си, ще се обръщате от едната страна на другата, ще коленичите от болки, но като здрави, ще вземете ралото и мотиката и хайде на нивата и лозето – ще правите поклони. Всеки болен човек е християнин. Но ще кажете: „Аз съм от друга партия“. От каквато партия и да си, какъвто и да си по вероизповедание и възгледи, било будист, мохамеданин, теософ, окултист и други, болен ли си, ти си християнин. Някои ме питат: „Защо християнството не е поправило света?“ Отговарям: християнството е наука за болни хора и то е помогнало на тях, доколкото е могло, а в света няма още наука за здравите хора. Някой казва: „Аз искам да се занимавам с велики идеи“. Питам: ти свърши ли с всички лекарства, с всички болни, прости ли се с всички сестри медицински, излезе ли от болницата? Ако си се справил вече с всичко това, ще може да влезеш в света, ще научиш закона на християнството и тогава можеш да намериш светлата си майка.
    Вие съвременните хора сте християни, но не сте още синове Божии.
    Горко сега на този, който каже, че е син Божи; биха го обесели, биха го сметнали за еретик, за смахнат човек и т.н. Син Божи е човек, здрав физически, душевно и умствено, и той не умира. Така го определям.
    Ние трябва добре да разбираме Христовото учение. Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил“.
    Кой е Той? Още не Го знаете.
    Всички Го търсят пипнешката и свещи Му палят, и тамян кадят, и нагоре гледат, и ядат, и пият, и четат, и никой не Го знае още. Горчива истина! „Това е живот вечен, да познаеш Единаго Истиннаго Бога“.
    Какво значи Бог? – Бог значи движение в права посока на твоето битие.
    Бог е туй, което стимулира правилното движение у вас. Движението аз тълкувам или превеждам с думата Любов, защото само Любовта образува движение.
    Мома или момък, като се влюбят един в друг, движат се един към друг. Хората, като се влюбят в някое учение, обикват всички. Следователно, болните хора, които аз наричам християни, са отхвърлили този камък на ъгъла, защото не им трябва. Ние, като болни хора, лежим на гърба си и чакаме все наготово. Викат някой лекар при един болен и последният вика: „Ох, г-н докторе“, но като му сложат кюфтета, яде. Яде той, но и пъшка. Вашите кухни са за болни хора. Мъжът дойде от работа и започва да вика: „Защо не си сготвила, не знаеш ли, че съм болен човек, че съм християнин?“ Казвате: „Благородно е името християнин“. Да, но докато си в болницата, а излезеш ли от нея, вече не си християнин.
    Аз разсъждавам идейно, не ме разбирайте криво.
    За мене в света няма противоречия, всичко е ясно.
    Ако всички бихте разбирали въпросите така, както аз ги разбирам, светът в един ден щеше да се оправи.
    Аз си представям хората от сегашния свят завързани един за друг, за да бъдат по-сигурни в живота.
    Аз казвам: престанете да се връзвате. Връзването е признак на болезнено съзнание, защото само болните се осигуряват. Старите хора казват: „Ние трябва да се осигурим“. Това значи, ние трябва да се смирим, да станем християни на стари години, да заживеем за Бога. Това са всички хора, които отхвърлят живия камък.
    Всеки човек, който не изпълнява волята Божия, все остарява.
    Ще ви приведа един разказ от Шекспир, взет от датския живот. Един много мъдър цар искал да направи опит с един прочут човек в своята държава, наречен за своята святост и чистота Антон Праведни. Царят повикал един ден Антон Праведни при себе си и му казал: „Искам да те оставя известно време да управляваш вместо мене, без да знае народът за отсъствието ми“. Отначало Антон Праведни се отказал, но после се съгласил. Заел той царското място и понеже в това време имало много голям разврат, издал строга заповед: „Всеки, който се улови в прелюбодеяние, да се екзекутира“. Синът на един прочут датски велможа се провинил в това престъпление. Извикал го Антон Праведни при себе си и му казал: „Ти си се провинил зле и според заповедта, ще трябва да бъдеш екзекутиран“. Младежът се уплашил много и решил да изпрати сестра си, която била чудна хубавица и се готвела да постъпи калугерка, да измоли живота му. Като видял тази хубавица, Антон Праведни казал: „За нищо друго няма да се съглася да простя на брат ти, освен ако се съгласиш да ми станеш любовница, без да знае за това някой“. Антон Праведни бил женен и разведен с жена си, а след това бил станал праведен. Сестрата се погнусила от това условие и казала на брат си, че той ще трябва да понесе наказанието си. Братът я запитал: „Какво лошо има в това, ако се съгласиш, поне ще се пожертваш за мене“. Мъдрият цар узнал тайно това, намерил разведената жена на Антон и казал да се преоблече в дрехите на красивата девица и в определения ден да му се представи. Като успял в своето желание, Антон издал заповед да екзекутират младия момък, с това той искал да се изхитри. Мъдрият цар узнал и това и казал на началника на затвора да не се екзекутира младия момък. След това повикал Антон на обяснение. Тогава Антон Праведни се изповядал и казал: „Всичко на света можах да победя, но пред очите на красивата жена не можах да устоя и паднах“.
    Падането на всички съвременни хора е там. Хора, които се свързват в едно общество или братство без да вярват, извършват подобно прелюбодеяние. Хора, които минават от едно братство в друго, които се женят за една, втора и трета жена, в моите очи са като Антон Праведни и те няма да придобият никаква Мъдрост.
    Мъдростта е вътре в самата Природа, вътре в нас и затова ние трябва да се вслушваме дълбоко в онова вътрешно побуждение, да вървим в посока на онзи камък, който ще ни покаже, с коя или с кого трябва да се съединим.
    Ако човек придобие Мъдрост и има за цел да злоупотребява с нея, той прелюбодейства. И този, който придобие Любов и злоупотреби с нея, той прелюбодейства. Всяка благородна мисъл или чувство, което се изопачава, е прелюбодеяние.
    Следователно, целият свят е болен.
    Всички днешни болни хора са християни. Най-големият позор, който носи днес Христос в света, е християнството, с което всички се кичат. Ако сложите този позор на гърба си само за 24 часа, тогава ще изпитате най-голямо отвращение в света, като видите, как всичко днес се върши в името на Христос. Всичко най-лошо днес се върши в името на религия, цивилизация, свети чувства. И колко мерзки са подбудителните причини за всичко това!
    Ето защо ние трябва да се стремим всички да станем синове Божии.
    Сега ще изтълкувам думата „християнство“ в обратен смисъл.
    Христос е човекът, който е винаги здрав, поставил е в ред и порядък своите мисли и желания, победил е страстите си и се нарича Син Божи.
    Само когато научим Божествената Мъдрост, само тогава ние ще бъдем в състояние да разбираме Истината,
    да станем господари на положението и само тогава ще преобразим света.
    Тогава ще се наречем и синове Божии.
    А днес болните хора управляват света и затова е такъв, затова в него има повече ножове, лекарства, болнични легла, игли за инжекции и други. Тази наука ще бъде само за болните, но от нея те повече ще се измъчват. Днес срещам хора от разни съсловия, които не могат да се споразумеят.
    Днешният човек е един кръст без окръжност, т.е. човек в болницата, и казва на другите: „Трябва да си носим кръста“. На един англичанин, който ми каза: „to put Christ on“, аз му отговорих: „to put Christ in“, т.е. той ми каза: „Да се облечем в Христос“, а аз му отговорих: „Да възприемем Христос в себе си“.
    И в някои песни се пее: „Да се облечем в Христос“. Аз казвам: не трябва да се облечем в Христос, защото обличан
  9. Велина Василева


    "Мисъл" е тази вода,тази субстанция, с която се пои, която слиза отгоре върху ("градината на" земния третокласен, местен) ум преди, достигайки до гениалност, той да е осъзнал, че всичко вече е измислено от Бога; че Бог "вече не мисли", а Бог знае всичко и ставайки едно с Бога - човек става знаещ и разумен, слят с Бога... Мисълта е феномен само на първите низши четири нива, които са земни...

    Съвършените човеци - учителите - също не мислят, защото те знаят...

    Мисленето - това е антипод на знанието... А знанието се дава интуитивно, когато достигнеш до там, че да се откажеш (доброволно, защото си схванал Истината) от мисленето... Когато се откажеш доброволно от мисленето, а то се случва не по-рано от пълното развитие, до гениалност, на ума - тогава чак влизаш в разума... Разумът е отвъд мисленето; разумът - знае интуитивно, непосредствено... Раз и имаш - ум, дава ти се вътрешно...

    Учителят казва, че мисленето , тази вода, е дар на човеците от ангелите... Божествата не мислят , защото знаят; т.е. - те са разумни... Мисли търсещият човек и докато търси - той още не знае, затова се налага да мисли... "Пускат" му всякакви смесени мисли "отгоре" , при това - на час , по лъжичка от истинските, защото гледат да го научат да различава, затова му "пускат" контрастни мисли...

    (Мисленето можем да си представим също като словесно мляко - нещо полезно за не-новородени човешки същества)...

    Ех... Колкото повече се обяснява - толкова по-глупаво звучи...Вили, Вили... какво говориш?...

    Източник: Его
  13. Велина Василева
    Буквата е тяло на Духа и първо трябва да имаме тази буква и да я разберем; тогава можем да кажем, че от нея можем да намерим Духа. Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора, както и всички неща и същества.
    Всичко преходно, т.е. цялото физическо съществуване, на Земята, е само символ (т.е. то е само сянка) на проявяващото се Божествено Начало, в света.
    Всяка дума, всяко изречение, сами по себе си, са определени символи на Духовни Реалности.
    Както лицето на човека е израз на неговия вътрешен живот, така и физическият свят и живот – са израз на едно Божествено съществуване.
    Причините за явленията във физическия свят, се крият в Невидимия; в Свръхсетивния свят. Всичко това, което се изявява физически, има своя архетип, или първообраз, в астралния свят, а Първичната Сила, изразена в тонове и звукове - в Ангелския, или Небесния свят.
    Понеже целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една Невидима Реалност; на една Божествена действителност,  при представянето, с думи, на определени духовни процеси и явления, всъщност, не се описват физически явления, а като се използват земни понятия и образи, се описват духовни процеси и явления. Това се отнася пряко, към прочетеното, в беседите и лекциите на Петър Дънов – Учителя.
    Според Учителя, на Земята се учи азбуката на Живота. Това е старото геоцентрично разбиране –  светът на ФОРМИТЕ.
    В Пътя на Слънчевата спирала, човешката Душа се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, т.е. навлиза в тяхното СЪДЪРЖАНИЕ.
    В Пътя на Космичната Спирала, човешкият Дух ще развие Космичния мироглед, чрез който ще започне да разбира СМИСЪЛА на Живота.
    Затова геоцентричното схващане на света позволява изследването единствено на материалните форми, докато космичната концепция за света, разкрива тайните на Живота.
    Тези три свята: на формите, на съдържанието и на смисъла - Учителят ги нарича, съответно: материален, субстанциален и есенциален.
    Всичко, което става на Земята, като факти и явления, съществува преди всичко, в астралния, Духовния и Божествения светове. В Божествения свят, или Небесния свят, то съществува като ИДЕЯ; като първообраз. В Духовния, или ангелския свят, към тази идея се присъединяват СИЛИТЕ, които ѝ съответстват. И най-после, в астралния свят, тази идея, с присъщите ѝ сили, се явява като ОБРАЗ, прототип на това, което ще стане на Земята.
    Така, на най-висш план – съществува хармонията на Сферите - Небесния свят, в който са Първичните Духовни Есенции на световните явления. По-надолу, в Ангелския свят, са Силите, които се изявяват в света, чрез връзките си с тези Първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат, в техния растеж и развитие.
    В далечното минало, човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална Душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една Групова Душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От Груповата Душа, постепенно се развива индивидуалната Душа на човека. Човешките Групови Души, в астралния свят, се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма (която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек и) която се нарича Човек.
    Всеки образ или картина, които ни представят който и да е езотеричен документ, има няколко значения.
    Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата;
    има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после,
    има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса, като Цяло.
    А също така,  понеже развитието върви циклично, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало, или ще стане; тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и то има известна повтаряемост (но не в буквален смисъл, на нещата).
    На всяко духовно събитие – отговаря едно физическо явление, или събитие, но – остава висящ въпросът – в течение на какво време, ще се изявят на Земята, тези физически събития.  
    Посветеният е коренно променено същество.
    Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея.
    И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек.
    Защото астралното тяло на обикновения човек  не е способно за възприятия, в Духовния свят, понеже няма съответни органи.
    При окултното обучение и развитие – тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема Духовния свят, както със физическите си сетива, възприема физическия свят.
    Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в Душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела.
    Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на Душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло. Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята. Концентрацията е най-потребното нещо за Ученика. Ние употребяваме пеенето, писането като средство за концентрация. Вие трябва да работите чрез тези неща, за да се научите да се концентрирате. Да се научите да се концентрирате, което ще го придобиете с големи усилия. Не мислете, че е лесно да се научите да се концентрирате. "За да се концентрира човек, трябва да бъде търпелив. Без размишление за Великото и Красивото вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър."
    Като работи чрез мисълта си при концентрация, размишление, човек пречиства астралното си тяло и развива органите за възприятие в него. Това се е наричало в древните Мистерии очистване или катарзис.
    Когато вече органите са образувани в астралното тяло, предприема се втората стъпка на Посвещението - всички тези органи, изработени в астралното тяло, да бъдат отпечатани в етерното тяло, също така, както един печат се отпечатва върху восък.
    Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление. Тогава вече се отварят духовните очи на човека и той получава впечатления от духовния свят, както с физическите си органи той получава впечатления от физическия свят.
    В тази степен на развитие на Ученика, Духовният свят му се разкрива в образи. Освен образите, при този стадий на развитие Ученикът възприема и музиката на сферите и чува Космичното Слово.
    С това му се разкрива една по-горна степен на Духовния свят, която се изразява чрез музика и слово.
    При една още по-напреднала степен, Ученикът вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово. Той влиза във връзка със самите същества на Духовния свят.
    Така че, при проникването си в духовния свят, посветеният възприема най-първо образи, после тонове и най-после вижда и се среща с духовните същества.
    Ако човек действа според Божията Воля, това му дава възможност да прогресира и тогава неговото същество се преобразява и става подобно на това на Божествените същества и той ги възприема при третата степен.
    Това у него, което възпрепятства на еволюцията на Вселената и на пръв поглед "забавя" прогреса на света, той го възприема като противоположност, която трябва да се осмисли и подреди, в общата Картина на Великото Цяло, за да се премахне и последното було, което трябва да падне.
    Това са трите степени, през които преминава Посвещението: Първата - виждане на образи, символичните образи на духовния свят. След това във втората степен се чува музиката на сферите, далечен отзвук на един далечен свят. След това в третата степен Ученикът възприема Духовните същества и влиза в контакт с тях, които можем да си представим само като ги сравним с Божествените сили, които се намират в нас и работят за нашето добро, било като противоположни сили, които също работят за нашето добро, но не пряко, а косвено (докато привидно изглежда, че те са против нашия прогрес; но тук иде реч, само за разбраните сили на злото).
    Противоположното на Божията Любов; на Благостта, е Божият Гняв; Строгостта (и това е лицето на Божията Мъдрост. Римляни 11:22 "Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.").

    Истинският образ на Божията Любов, която движи света напред, може да се съзерцава само от този, който сам е опитал и е превъзмогнал Божията Строгост.
    По материали от Интернет
  14. Велина Василева
    Докато някой от братята ни живее във времето и пространството -

    той все още не е влязъл в съзнателния живот...

    Проповядва Любовта,

    но още няма разбирането -

    какво нещо е безлюбието и

    затова тезата му увисва...

    Първо -

    той трябва да се потруди -

    да разбере и безлюбието, и

    така - безлюбието и Любовта заедно

    ще го доведат до успеха...

    Такъв брат още живее само в двойката...

    А двойката е

    крайно капризно, обидчиво и недоволно число -

    все нещо не ѝ е както трябва; все тя е права, а другите са ѝ криви -

    обиждат я, преследват я, не я оценяват по достойнство ...

    Двойката е права да мисли така,

    защото тя е създадена само

    като "част от целостта",

    от единицата...

    ... Двойката търси нещо и

    когато го намери - ще се успокои ...

    Какво търси двойката?

    Двойката търси тройката...

    Тройката - това е "цялост от цялостта"...

    Тя е равна на единицата...

    И така двойката и тройката заедно

    правят числото пет...

    А числото пет,

    според Учителя,

    означава - край на страданията...

    Източник: Ученикът по пътя на учението
  17. Велина Василева
    Проблемът ни е, че сме натъпкани "до козирката" с неверни хипотези, ненужни теории и обществени предразсъдъци...Това са все творения на третокласния ум - който владее земното ниво... По-висшите категории Ум не са от "земно" ниво...

    Човекът е дух, но този дух е в несвобода, докато

    третокласният му ум работи и се изживява като единствен фактор..

    Третокласният земен ум е създаден, за да обслужва робите...Всичките негови идеи (освен в случая, когато този третокласен ум се развие до гениалност) - са псевдоидеи и знанията му са псевдознания... Те един ден ще бъдат тотално изоставени - от всеки един от нас (в личен план)... Този "ден" ще дойде за всекиго и това е добрата новина...

    Но и гениалният ум, щом е от земно качество - той си остава винаги третокласен...

    ... Когато робът тръгне да се освобождава - той вече е чул, че за да се домогне до истинската (в противовес на бутафорната ) свобода, трябва третокласният му ум "да се върже" и "да му се вземе думата" (защото той винаги плещи полуистини, адекватни на ранга му)... Става нещо като безкръвна, нежна революция...

    Този третокласен ум няма вина; той просто не е направен така, че да има понятие какво нещо е свободата, защото свободата не е от земния свят, а умът си е местен , земен ( и защото е само земен феномен - този ум , затова е трето качество дух, затова тук го нарекох - третокласен)...

    А Свободата е нещо от първа класа...

    Тя е нещо, което се полага по право - само на боговете... Ние сме живели някога в истинска свобода, но сме го забравили - вече не помним - какво е това първокласно нещо... Затова - полека-лека, който от нас, спящите духове, се поразмърда малко - тръгва да го търси , за да се освободи и да се види сред духовете - богове, като излезе из паплачта на умовете-роби...

    Третокласният ум, в немощта си, само имитира нещо, което той сам нарича "свобода"... Но не е това...

    Свободата - може да се намери ,да се проумее , само ако се знае Истината, по въпроса... В смисъл , че тя е нещо друго, тя е нещо божествено и няма нищо общо със земната псевдосвобода... "Когато знаете истината по въпроса и започнете за нея да говорите, а не - да се водите по брътвежите на третокласния си ум - който ви заблуждава, че сте "свободни" - тогава ще бъдете свободни" - това е смисълът на посланието в Библията...Но - третокласният ум - нарича това глупост и за себе си - е прав... Как едно ограничено създание, като него - лесно би решило задача, която тотално надхвърля капацитета му, освен ако не е развито до гениалност?...Проблемът се задълбочава от това, че третокласният ум - няма как да разбере понятията , които стоят на божественото ниво, където е мястото на човека... ( Което и се случва с всеки човек, когато духът му се "пробуди", а третокласният му ум - "се гръмне" и замълчи. Обаче това е процес, не е акт... Много, много дълъг и затова "таен" процес)...

    Цялото човечество живее само в третокласен ум... По- горните нива Ум - са божествени , обаче третокласният земен ум нехае за тях и счита, че няма такива... Той, третокласният - се мисли за единствен ум, във Вселената...Третокласният ум - е експерт по земно ниво и инспирира илюзиите, че "човекът - това е тялото", или че "човекът - това е самият ум ", което е едно и също... Той не е виновен , защото - прави само това, което му е достъпно, от позицията на затвора на ограничението, в което се движи... Кой е този затвор, "от какво е изграден"? ... Изграден е от "земни" думи, от "понятия - полуистини", от "криви" мисли и от "калпави" идеи...

    Себепознанието разширява съзнанието... "Познай себе си" - чак тогава ще познаеш Истината и тя, Истината по въпроса - ще те направи свободен ( свободен - от божествено гледище... Защото сега си "свободен", обаче толкова, колкото господарят ти - третокласният ум - успее да те сугестира... Ти не подозираш дори, че има друга Свобода, за която още нищо не знаеш . Въпросът ти със свободата - ще се реши - ако наблегнеш много сериозно на ученето и потърсиш - вътре в себе си - Учителя, защото външната мътилка те е омагьосала и ти не знаеш дори кой си)...

    Източник: Свободната воля
  19. Велина Василева
    ☼ Петър Дънов, Учителя: "Заблуждение е, че мислите че всички хора трябва да мислят еднакво. Красотата е именно в това, че всички хора мислят различно.

    Едно е важно: Всички хора да имат един стремеж, а как ще мислят, това е тяхна работа. Нека всеки мисли, както разбира.

    Дайте свобода на човека да диша, както той знае, и ще видите, че няма никаква опасност в това. Дайте свобода на всеки човек да мисли, както той знае. Понеже, аз приемам, че светът е разумен, казвам: Нека всеки мисли и се проявява, както намира за добре.

    Сега аз говоря за човека, който според мене има определени качества. Под думата човек аз разбирам нещо много определено. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши една неправда. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши едно безлюбовно дело, който никога не може да каже една лъжа. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши едно нечестно дело. Това са няколко качества, които характеризират човека. Според мене, човек е онзи, който при всички условия на живота не може да покаже една слабост. Той никога не може да се поколебае. Той външно може да се разколебае, но вътре в себе си никога няма да се поколебае, вътре всякога ще има едно свято убеждение. Той е готов да пожертвува всичко. Той върви към една определена цел. Той върви строго към онова, което разбира и схваща.

    За истинския човек смисълът на живота не е само тук на земята. За нас земята е едно хубаво училище. Но сама по себе си, земята не притежава всички ония качества, с които човек може да бъде щастлив. Ако вземете слънцето, което съдържа, може би, 10 пъти по-добри условия за човека, отколкото земята, но и при това положение, човек пак не може да бъде щастлив. И слънцето не съдържа всички ония условия, които могат да направят човека щастлив. Ако вземете цялата вселена с всички милиарди слънца, които тя съдържа, едва ли и те притежават всички ония условия, при които щастливият живот може да се прояви.

    Всички вие имате възможност чрез вашия дух и вашата душа да посетите всички тия системи и един ден като се върнете, да се разговаряме, да видите какъв е смисълът на живота.

    Социалният смисъл на живота това е пътешествие на земята. Това са го разбирали и старите, древните, учените са знаяли за слизането си на земята и са разбирали в този смисъл живота.

    А ние имаме едно преимущество, че знаем вече, че сме слизали и сега вече възлизаме. Ние познаваме слизането и сега понеже вървим към възлизане, разбираме, че смисълът на живота е във възлизането.

    Възможностите са в слизането, а постиженията във възлизането.

    Следователно онези, които са слезли, те имат възможности, а ние, които сме във възлизането, имаме условия в постиженията. Та сега ние имаме и възможности, и постижения. По това се отличава нашата епоха."

    Из: "Ти кой си?"
  20. Велина Василева
    .☼ Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: Разумният човек трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: че животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности.
    Това не е ограничение на човешката воля, защото в този стадий, в който се намирате, вие още нямате никаква воля, казвам ви истината.

    Аз намирам, че воля има само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото, като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа.

    А да заповядваш на едного и другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление.

    Направете един опит, за да може Майка ви [живата Природа] да ви проговори.

    Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите си пръста.

    Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципиално какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, в който се промените, и тя ще се промени по отношение към вас.

    Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение.

    Щом настане в нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение.

    Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош.

    Сега Природата не съжалява, че има такива опърничави деца, напротив, тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.“ Майката им отговаря: „Добре, аз ще ви преведа в друга област.“ Тъй както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл. Това, което досега сте изучили, не ви задоволява, и вярванията, които имате, и те не са положителни."

    Из: "Великата Майка"
  21. Велина Василева
    Днес е 11 юли. На тази дата е роден Петър Дънов – Учителя.В Него бе Божествената Троица:→Божественият Дух,→Христовият Дух и→Господният Дух!~~~~~~~~~~~~~~~~~~„Посвещение за Духът на Словото на Бога I. Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, Който бе в плът и кръв и Дух на земята Българска, със светско име Петър Дънов, бе Живият Бог. В Него бе Божествената Троица: Божественият Дух,Христовият Дух иГосподният Дух! В Него бе Все и Вся!Все на Земята и Вся на Небесата! II. Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас? Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е, да не огорчавате Духът с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся. III. Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя образ, в Своето подобие и Дух, плът и кръв! Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.“ Из: „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ → Изгревът - Том 21“
  22. Велина Василева
    Утре е 11 юли. Тази дата ние свързваме с Учителя.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя; теолог и философ
    Роден: 11 юли 1864; Хадърча, Османска империя
    Отминал: 27 декември 1944 (на 80 години); София, България
    ~~~~~~~~~~~~~~~~
    „Много приятели, главно новодошли, се оплакват, че не могат да разберат нередактираното оригинално Слово на Учителя - било безсмислица.

    Окултният закон за Словото гласи: „Вие не можете да разберете Словото на Великия Учител Беинса Дуно , ако не сте свързани с Онзи, от Когото това Слово е произлязло."
    – С Бога!
    Учителят отбелязва, че човек за да почне да разбира Словото, трябва да има най-малко четири факултета завършени, в този, или минали животи. „Аз не ви говоря ново Слово, но ви припомням онова, което вие отдавна сте учили и сте го позабравили."
    Из: "Вселяването на Господния дух в Петър Дънов"
  23. Велина Василева
    Петър Дънов – Учителя: „Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага. За да се приложи, първо трябва да се обработи,  [за] да се домогнете до вътрешната страна на знанието. Ако не го обработите и приложите, животът ви ще мине напразно.
    Дружете с хора, с които си хармонирате, ползвайте се от услугите на тези, с които сте в хармония и единство.
    Като ученици, никому няма да четете морал. Ще си търпите възгледите, ще се изслушвате.
    Окултният ученик се занимава със себе си, а не с погрешките на другите хора. Занимава ли се с другите, той е вън от школата.
     
    Ще знаете, че идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не питайте с какво се занимава този или онзи, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се иска да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.
       От ученика се иска първо Любов и почит, а после вече идва стремежът към учене.
       За да натори почвата на своя ум и на своето сърце, ученикът се нуждае от светлината на Мъдростта и Истината, както и от топлината на Любовта.
    Като ученици, трябва да изучавате окултните науки, без да пренебрегвате официалната наука. Тя е предговор към окултната, която е създадена от онези възвишени разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството. И официалната наука е окултна, само че изучава външната страна на живота и природата.
    На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа.
       Послушанието е първото качество на окултния ученик, то е условие за уякване, то усилва вярата му във великите закони на природата, чрез които Бог работи.
    Ако бихте знаели тщеславието, лицемерието, любопитството, какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги помирисали. Своенравието – също.
    Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си нежност и състрадание.
     Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта. Окултната школа е система от методи за самовъзпитание. Всяка окултна школа способства човек да познае себе си – какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и воля.
    В новото учение, всеки трябва да служи на другите.
       “Махар Бену” е песента на Ученика, който най-добре учи и прилага всичко.
       Ако ти всеки ден се тревожиш за какво ли не, какъв ученик си?
       Бог не те е пратил на Земята да се тревожиш. Пратил те е да учиш.
       Ако мислете, че може така да минете, да не се учите, много се лъжете. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите.
       Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина.
       На някой от вас като не му върви, казва: аз ще напусна Школата. В която Школа и да влезете, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. По-дълго време тогава ще учите. Във всичките школи, крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това познание може да го добиете така лесно. По някой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнете в злато. Докато дойдете до положението да превърнете желязото или среброто в злато, изискват се време и познания.
    Единственото същество, до което ученикът може да се доближи, е Бог.
       Всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма друг близо до него. Той да бъде свободен, да няма кому да се сърди.
    Не трябва да влизаш, нито да ти влизат в мислите и чувствата.
    Не позволявай да ти се месят, нито ти се мешай в работите на другите. Себе си остави свободен и на другите давай свобода.
       Мъчно се възприемат семената на Божественото учение, от българска почва. Външната среда, в България, е чрезмерно груба. При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменя средата на Школата. Тези хора, около вас, не могат да помислят нещо хубаво за Школата. Те не могат да помислят, че в Школата се учи нещо велико. Те мислят, че в Школата се вършат оргии. И поради хвърлянето на тази нечиста мисъл, трябва да се направи някоя ограда, щото всички лоши мисли да се отблъснат.
     Българите, като ученици, са много слаби и неиздръжливи. Затова в миналото на Балкана нито една школа не се е задържала, а са минали на запад. И сега туй учение, ако не се приложи тук, ще замине на запад или изток и ще изгуби значението си за България, а Балканският полуостров ще има същата участ, каквато имаше Палестина. Едно окултно учение, което идва от пространството, е условие за един народ да се развива правилно.
    [Но] Ако вие тук влизате като мъже и жени [вместо като Души], никакви ученици не сте. Учениците са образец, във всяко отношение.
     Едно нещо ще знаете: повдигането на българския народ зависи изключително от вас. Ако вие работите и той ще се повдига, ако не работите, други ще свършат вашата работа, но за това вие колективно ще бъдете отговорни пред Невидимия свят, за неизпълнение на вашата длъжност.
    На ученика не се позволява да се занимава с отрицателните качества на другите. Никога да не се спира на погрешките на другите, ако иска да се облагороди. В Школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите.
       На окултния ученик не се позволява да прави предпочитане между добро и зло [т.е. Мойсеевият Закон е неприложим, в Школата на Любовта; на Христос. Трябва да се знае, че доброто – това е неразбрано зло, както и злото – е неразбрано добро].
    На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, защото все едно че изнася своите погрешки. – ние всички сме едно.
    Ако в една школа не се тури любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Бога ние чрез Любовта ще познаем.
       Всеки, който учи, се подмладява.
       Първият закон за ученика: да има широк простор, широта и неговите приятели да не влизат в аурата му. Трябва да си пазите аурите.
       Ако вие се свържете с едно лице или го обикнете прекомерно, ще се спъне вашето развитие. Това спъване може да не е съзнателно, затова окултният ученик трябва да е свободен! Нито него да спъват, нито той да спъва. Нужна е дистанция, за да манипулира съзнанието свободно.
       Ученикът първо ще обикне Бога, който е Любов, после ще обикне своята душа, после своя дух и най-после своя ближен.
       Това учение, върху което ви говоря, не сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него, навън. Докато не опитате това, което учите, докато нямате резултат, не говорете.
       Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички.
       Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения!
       В Школата не се позволява никой никого да поправя.
    Който идва тук, от любов да идва, а не по принуда.
     Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно – Божественото никога не се коригира.
       Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа нагрубява някого.
     
       Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси Любовта.
       Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.
       Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.
       Задачите, които се дават на ученика, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.
    Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват.
    Ако не работи със закона на Любовта [– ако Христос не е Център на живота му, а вместо това – ученикът се занимаваме с доброто и със злото; т.е. с Мойсеевия закон], ученикът нищо не може да постигне.
       Главната задача на ученика е да реализира Любовта към Бога, т.е. Любовта към всички.
     Ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, а приложението – Божията Истина.
    На ученика абсолютно се забранява да одумва.
       Старото ще напуснете, тъй както напускате вашата стара и окъсана дреха.
       Туй, което вас ще ви въздигне, то е самото учение. Знанието идва постепенно и Любовта ще се прояви постепенно. При сегашното ви състояние, ако Божията Любов се прояви [изведнъж], вашият организъм ще бъде стопен. Постепенно, телата ви, умовете ви ще се приспособят към Любовта.
     Търпение и послушание – без тези две качества не можете да вземете нито една крачка.
       Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате.
       Ученикът, във всеки един момент, трябва да знае: Волята Божия ли изпълнява или своята воля.
      Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има предвид ❈Бога, в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди.
    Смирение, пълен мир на душата ще имате тогава, когато сте свързани с Бога.
    Станеш ли министър или друг висок пост заемаш, ученик не можеш да бъдеш. Окултният ученик заема скромни длъжности. От завидни длъжности ще се пазите като от огън.
    Учете се от по-старите, но вижте първо дали техният плод е узрял. Ако плодът е хилав, очукан, стипчив -–по-добре е от този плод да стоите далеч.
       Вие младите ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване. Чувствата ви и сърцата да бъдат благородни.
       Когато при вас има една сестра – ученичка, вие трябва да я пазите като очите си; ще бъдете великодушни, нежни в отношенията си, мислите и желанията си. Също сестрите към братята-ученици, да бъдат много нежни и деликатни, да ги почитат и уважават, да бъдат внимателни към техните души. Сестрата да погледне брата в очите и да каже мислено: изпращам ти моята любов, моята светлина и свобода.
       В мое присъствие искам да сте искрени и свободни и да се ползвате от моята светлина.
       Очите ви да не играят. Никакви нечисти мисли! Ще се контролирате.
       Да се женим или не? – Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца на едно място, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят – два духа на едно място, а като влезете в Бога, съставлявате едно единство.
    Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете, чистотата е условие, абсолютна необходимост за всеки ученик.
    Едно правило: когато двама приятели вървят един до друг, никога да не се втиквате между тях, като клин. Ще стоите настрана. Имате приятелка, не позволявайте никога да се втиква който и да е помежду ви като клин.
       По няколко пъти на ден ще се измивате с мисъл: всичко нечисто да се измие, да се махне навън. Ще си кажете: тъй както ръцете (краката, тялото) се измиват, искам моето сърце да се очисти, моят ум да просветне, волята ми да стане диамантена. (пръсти събрани, духване встрани и надалеч).
    Окултният ученик знае закона за примиряване на противоположните елементи в природата, знае как да примирява противоположните сили в себе си.
    Ученикът има за задача да живее без закон. Той е сам закон на себе си. Няма какво друг отвън да го съди.
     Всички задачи и упражнения, които се дават в Школата, трябва да се изпълняват ❈съзнателно, а не ❈механически. Задачите и упражненията имат за цел ❈да повдигнат ❈съзнанието на ученика, и ако не се изпълняват ❈с любов и ❈разбиране, нищо не може да се постигне.
    Любовта, знанието, чистотата, милосърдието, смирението на ученика ще се подлагат на изпит, ежедневно.
    Като работите съзнателно и с Любов, като прилагате доброто и сте справедливи, вие може да създадете от себе си каквото пожелаете.
    Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено.
    Задачата на Окултната школа е да освободи учениците си от отживели времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им.
    Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте. Ако чрез тях не можете да придобиете вътрешен мир и спокойствие, все едно, че нищо не знаете.
       Ако отношенията ви към Бога са изправни, още днес можете да постигнете всичко, каквото желаете.
       Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас. За да преодолеете неразположението си, усилете вътрешните условия, да излезете над средата, която ви потиска.
       Никога не пожелавайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не пожелавайте големи работи, големи радости, защото те носят и големи скърби.
       Не приемете ли една скръб, ще ви се прати по-голяма.
     Ученикът се отличава от другите по своята чистота и мекота, скромност и сила. Ако той не разнася светлина по целия свят, какво е придобил с учението си?
       Когато се хармонизирате вътрешно, ще се хармонизирате и с окръжаващите ви. За да постигнете това, не се спирайте на злото. Като космична сила злото е неизбежно, не се борете с него.
       За сегашното ви развитие по-добри условия от тия, които имате, не очаквайте. Като работите с любов и радост, ще ви се дадат по-добри условия.
    Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; възвишена, благородна и широка душа като вселената и дух крепък като Бога.
    Да бъдете слепи и глухи за укорите и похвалите, които се отправят към вас; да бъдете слепи и глухи за погрешките на хората. Щом критикувате другите хора, връзките ви с Бога са скъсани и тогава никакво растене няма.
    Който иска да учи трябва да е в постоянна връзка с Бога. Школата – това е постоянно общение с Бога, с всички благородни души, с всички будни и съзнателни умове, с всички сърца.
       Желанието ви за знание трябва да е толкова силно, че да няма сила в света, която да ви спъне.
    Ученици, които не могат да се почитат едни-други, не могат да почитат и Учителя си.
       Всеки от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как се обхождат другите с него.
    Освободете мозъка си от ежедневните новини и сензации – истината от тях няма да научите, оставете ги тия съобщения за хора, чиито мозък не е зает с по-високи интереси.
       При каквито и условия да се намирате, изпълнете Божията воля. Благодарете и за най-
    малката радост, и за най-голямата скръб.
    Като ученици в Окултната школа, надпреварвайте се в отдаване почит един на друг, в правене на добро и на услуги един на друг.
       Учениците на Окултните школи се познават и обичат, макар и на грамадни разстояния един от друг.
    Работете усилено, върху себе си, докато сърцето ви утихне. Всички бури и ветрове, всички вълнения да престанат, да настане светъл ден за вашето небе, без облаци и сенки. Постигнете ли това, радостта ви ще бъде неописуема. За сега всички сте в пустинята, където дълго време трябва да се молите, докато преодолеете мъчнотии, които се изпречват на пътя ви. Преодолеете ли ги веднъж, не се бойте, защото зад вашия гръб не е нито държавата, нито индивидуалния, нито семейния, нито обществения. Зад вашия гръб е БОГ.
     
       Досега вие сте живели за себе си, за дома си, за обществото, за човечеството, отсега нататък живейте с Бога. Така ще придобиете светлина да разберете това учение, да се разбирате със своите ближни и с всички.
       Знанието трябва да се разработи и асимилира така, че да стане ваша плът и кръв. Ученикът работи абсолютно безкористно и с любов.
       Ученикът раздава и просвещава даром.
       Желая на всички ви да бъдете запалени свещи, отдалеч да светите и всички да ви се радват. Запазете в себе си идеала към съвършенство и към него постоянно се стремете.
    Да бъдете здрави и ликвидирали със стария стария начин на живот.
       Да не остане човек, към когото да имате неприязнено отношение. Достатъчно е само една сметка неуредена, за да не можете една крачка нагоре да поемете.
       Себеотричането подразбира скъсване на всички стари, неправилни връзки с хората и създаване на нови, които почиват на законите на Любовта, Мъдростта и Истината.
    Само свободният човек може да слуша, да възприема и да прилага Словото. Трябва да научите как и къде да давате: някъде всичко, някъде нищо.
       Един ден ще разберете, че това, което сте придобили в школата е истинска придобивка.
       Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът му просветява, сърцето разширява и облагородява. Много пъти той ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват се, пак се изправят. Ученикът не бива да се плаши от това, а да разбира кога се отклонява, колко се е отклонил и да се върне в правия път. Така учи, придобива опитности и се развива.
       Силата ви е в приложението. Каквито правила са дадени в лекциите, приложете ги. Бялото Братство съществува от незапомнени времена; то е взело участие при създаване на света, на целия космос. Учениците на това братство са придобили знанието и любовта чрез усилена работа, а не по наследство.
       Да живеете като души помежду си, това е задача, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна задача, но постижима.
       Вие изживявате света, в себе си, затова не можете да бъдете свободни. Не може да бъде ученик онзи, който се чувства чужд за всички.
       Ученикът не се нуждае само от знания, но и от устойчив, добър характер, с нищо да не се подкупва.
       Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува, свири, пее, чувства и мисли хубаво, постъпва благородно и красиво.
       Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи, обижда и не може да носи страдания? Като му кажат една обидна дума, той почва да разправя на всички около себе си, че са го обидили. Това не е ученик.
       Ученикът не се страхува и смущава от нищо. Той има вяра в себе си, в Бога и знае, че всичко може да преодолее.
       Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите условия, които ви са дадени; веднъж изгубени, тези условия не се връщат.
       Като ученици на Окултната школа ще знаете, че има кой да се интересува от вас и кой да ви обича и да ви дава съвети в най-трудните моменти на живота ви. Тези същества, които са готови всякога да ви помагат, са наречени “невидими помагачи”. Благодарете на Бога за тези помагачи.
       В мълчание се развиват много качества.
       Работете върху себе си тихо и мълчаливо, без да тръбите, какво правите и какво сте постигнали.
    За да не се спъва, ученикът се нуждае от вътрешна непреривна светлина на съзнанието.
       Силата на ученика седи в приложение на великия закон – Любов към Бога и Любов към ближния.
       Ученикът трябва да бъде учител само на себе си, няма защо да учи другите хора. Ученикът неизбежно ще опита страданията, сиромашията, болестите – те са почивка за него.
    Когато ученикът изпълнява Божията воля, Бог пък изпълнява неговата воля.
       Ученикът трябва да работи върху себе си от една страна да пази своята вътрешна чистота, а от друга да се чисти от наслояванията на миналото. Тази чистота не се постига само с физически пост, както мнозина мислят. Истинският пост се състои в умерено ядене и спане, в умерен живот. Чистият живот изключва всичко, което би могло да скъси живота. Има блага, които придобити преждевременно стават причина да се изгубят чистотата, добротата, знанието.
       Богатството проваля всеки слаб, неустойчив човек.
       Без самообладание ученикът не може да се развива правилно.
       Ако вие не изпълните закона “Да възлюбиш Господа”, страданията ще бъдат по-големи от тези на миналите поколения.
       Не може да бъде ученик онзи, който няма нужното уважение и почитание към своя ближен.
       От вас се иска много да мислите, малко да ядете и малко да спите, повече да работите.
       Всяко преяждане във физическия, духовния или умствения свят води до пресищане.Пресищането води до ред болезнени състояния.
       За да определите отношенията си към Бога, гледайте на тялото си като на уд от божествения организъм; така ще го запазите от ония разрушения, на които днес е подложено.
     Сегашните хора нямат правилно отношение към Божественото, поради което сами себе си рушат. Щом разрушават себе си, разрушават и своите ближни.
       Новото учение има своите правила и принципи, които трябва да се прилагат. Който не ги прилага в живота си, той не е никакъв ученик на новото учение.
       Като ученици пазете се от закона на привличането. В този закон няма свобода. Само Божията любов дава свобода.
       Ученикът е всякога млад и готов да помага на по-слабите.
       Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма на ученика и пречиства кръвта му.
       Иска ли ученикът да възприеме нещо, той трябва да се отвори като цвят, да даде възможност на светлината да проникне в него. Така ще дойде и Божието благословение.
    Колко хубаво би било да можете да вкарате душата си във всичките си действия! Ученикът малко яде, но е здрав.
       Ученикът трябва винаги да мисли, че Господ живее в него и всякога, и при най-лошото разположение, да не се оплаква, а да благодари за всичко.
    Главата на Бялото Братство е Христос, а на черното – Сатана, Велзевул.
       Вие сте солта на този народ; друг е въпросът дали можете да осолявате ["да осолявате", т.е. да държите нещата в равновесие], но вашето бъдеще и това на народа ви зависи до висша степен от тази сол, която вие имате.
       Ще си кажете: “Отсега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея за Бога!” Но да не знае целия свят – вие само да си знаете, вътре в душата ви да настане преврат.
       И вас Господ ви е изпратил да извършите Неговата воля, но вие, като дойдохте се изпоженихте, направихте си къща, родихте си деца и забравихте защо сте дошли.
       За да бъде човек в духовен смисъл ученик, то е определено отпреди хиляди години и съществува от хиляди години.
       Силата на едно учение зависи от любовта, която прониква в туй учение. Ако това учение не ви даде свобода и разширение на ума, отхвърлете го.
       Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, цял ад.
    Адът е въздействието на Божествената вълна [защото вие ѝ се съпротивлявате]. За в бъдеще, тези страдания ще се увеличат и то толкова повече, колкото в по-голямо противодействие сте с Божествения Дух и хармония.
       Ако едно учение може, като серум, да внесе във вашия ум (който се гърчи), яснота и прямота, и изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, то е право учение.
     Словото, което влиза у вас, аз наричам “въплътяване във висша степен”. Онзи човек, у когото Словото е въплътено, от него излиза благоухание. А от всички ония, у които Словото не е станало плът, излиза една лоша, неприятна миризма.
       Истински живот е този, в който Словото става плът.
       Ученикът всякога трябва да е на последно място, във физическия живот.
       “Праведният чрез вярата ще бъде жив” – когато се намерите пред най-големите мъчнотии в живота си или на върха на най-голямата опасност, кажете си тези думи, този стих от Евангелието, направете опит, тези думи са Божествени.
       До края на този век ще се въплътят 8000 адепти. Тази култура, далеч по-висша от сегашната, ще се наложи на човечеството, още както спят.
       Бесът – това е гласът на света. Освободете се от този бяс, в себе си.
       Щом се натъкне на някакво страдание, ученикът благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил. Никое страдание няма да убегне на ученика. Той ще мине през хиляди изкушения и съмнения. Колкото по-високо се издига, толкова по-големи бури ще преживее, но той ще държи връзка с Бога, неговата сила е в издържането на всички изпитания.
       Под Словото Божие разбирам целокупния живот – всички живи същества по земята, небето, слънцето, планетите.
       Умът ви може да се развива само под влияние на Божия Дух.
    Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното у човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка, а духът – присадка. Между плътта и духа има борба, която се продължава дотогава, докато духът, присадката се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива.
       Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери сили да продължи живота си, да го укрепи, да разреши задачите си правилно.
       Това учение е в състояние да възстанови краката на хромия, да отвори очите на слепия. То е учение на живия Бог, който е между хората, камъните, растенията, животните, навсякъде. Окултните науки не са за болни, хилави, неврастеници, ексцентрични хора.
       Който е минал през нечистотиите и съблазните на живота и е запазил чистотата си, той може да се нарече ученик.
       Някои ме питат защо като говоря не ви довеждам до края на въпросите, но ги оставям открити. Моята цел не е да ви давам разрешени въпроси, но да ви накарам да мислите свободно и самостоятелно, да четете, да изучавате природата и това, какво са казали гениите, учените, пророците, Учителите.
       Който греши, лъже, краде, клевети е извън Школата.
       Ако може да приложите една стотна от това учение, ще сте щастливи. Единственото важно за мен и за вас е да изпълним Божията Воля.
       За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти.
           Не се приближавайте един до друг. В близостта няма никаква красота. Приближаване може да става, но в редки случаи.
       Светлина, мир и радост – това са качества на ученика. Ученикът учи – всички други се занимават.
       Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш.
       Ученикът трябва да се пази от всички безполезни удоволствия, които спират развитието на ума.
          Всеки от вас, който боледува, е нарушил някои от законите на разумната природа.
         Окултният ученик сега работи, не отлага за бъдеще, защото знае, че бъдещето е сега, днес.
       Знание без чистота е в състояние повече да ви спъне в живота, отколкото да ви повдигне.
          Докато Словото Божие не стане плът и кръв, ще се пържите в собствените си грешки и слабости, както досега сте се пържели.
       Каквото и да се случи в живота ви, пазете равновесие.
       Ако ученикът разреши едно противоречие правилно, той се повдига, не го ли разреши правилно, той се понижава.
       Искате ли да се развивате правилно, вие трябва да сте отворени за Бога, това в окултизма се нарича инфлъкс – влияние на Духа върху човека, т.е. връзката между Божественото и човешкото.”
       Из: „ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА, В ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО”
     
  24. Велина Василева
    Великите люде – свръхчовеците, са идвали от време на време, в света, да посочат Пътя, Истината и Живота на хората.  Квинтесенцията на ученията им, се е изразявала във формулата: „Благост, към всички“.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Благостта, това е най-възвишеното състояние на човешкия Дух, към което ние ще се стремим. Благост към всички, това е един вътрешен стремеж, у човека.

    Защото в закона за Любовта, тъй както сега съществува във всички народи, това е едно самоограничение на личността, самоограничение на дома, самоограничение на народа, самоограничение на ангелите, самоограничение на Бога. Това е именно проявлението на Любовта.“
    ☆ ☆ ☆ „Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можете да кажете на хората.”
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    „Всичките нещастия на съвременните хора и народи се дължат на тяхното желание да поставят своята воля, своите идеали, своите планове, своите изопачени от егоизма схващания, като ръководни начала в живота. А Животът, в своята цялостна проява, независимо от тия, които го живеят, носи своите закони в себе си, като някоя Велика голяма Река, която сама дълбае и прави своето корито.

    И тия Великите люде - свръхчовеците, са идвали от време на време в света, да посочат Пътя, Истината и Живота на хората.

    Те, почти винаги, не са бивали разбирани, от своите съвременници. Тях са наричали обикновено злосторници, разрушители на съвременен ред, луди.“

    Из вестник: „Ратник на свободата”, бр. 10, 12.ІІІ.1930 г., София, стр. 1
  25. Велина Василева
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Правилата за Земята, не са и за Небето, защото Земята е болница, в която се лекуват болни хора. Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни. Който е слязъл на Земята, той е дошъл да се лекува.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Според мене, светът, който Бог е създал, е разумен и хармоничен. Всички Същества, които живеят в този свят, прилагат Божията Любов и Божията Правда.  Обаче, Земята, на която хората живеят, е болница. Който е слязъл на Земята, той е дошъл да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножовете на лекарите.  В бъдеще, когато хората се излекуват, ще влязат в Божествения свят и ще видят, че той е създаден другояче, а не както те са го разбирали.  Те ще разберат, че правилата за Земята не са и за Небето, защото Земята е болница, в която се лекуват болни хора.  В Писанието е казано: "Целият свят лежи в лукаваго, т. е. в греха". И Давид е казал: "В грях ме зачена майка ми".  Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислят, че какъвто е животът на Земята, такъв е на всички планети.  Съвременните хора се намират в болезнено състояние, от което един ден ще се освободят. Засега те са болни. Като казвам, че Земята е болница, а хората – пациенти на тази болница, някои са недоволни от това и се чудят, защо им говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползва от думите ми. Който не разбира, ще остане само със запитването си.“ Из: „Да възлюбиш“  ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Земята е болница~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува; не иска, следователно, да еволюира.“ Из: „Всекиму според Вечната Правда“  ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Лекарството е контраст; [то е за] да събудиш [отзивчивостта]. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „ Алопатиците поддържат силните дози, а хомеопатиците – слабите дози. Едните са прави и другите са прави. Едно лекарство не може да действува в човешкия организъм, ако този човек не вярва, не е отзивчив, ако неговият ум не е отзивчив и ако неговото сърце не е отзивчиво. Едно лекарство не може да действува, ако неговата Душа не е отзивчива.  Лекарството е контраст; [то е за] да събудиш [отзивчивостта].  Често онези влакове, които се движат зимно време, слагат пясък на релсите, за да подемат. Животът ако е гладък, не може да ходим. Грапавина трябва да има.“ Из: „Даровити“


    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Когато се слеете с Общото, с Цялото Битие, вие ще се освободите от излишните мъчнотии и страдания.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Стремете се поне един час през деня да гледате на хората като че вие сте в тях. Техните страдания и радости да бъдат ваши.
    Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с Общото, с Цялото Битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.“
    Из: „РАДОСТ И СКРЪБ“
×
×
  • Добави...