Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    801
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    16

Блог Постове добавени от Велина Василева

  1. Велина Василева
    В живота има две противоречия: Злото и доброто – еднакво да ги приемете. Да направите злото слуга, а доброто – господар. Това е предназначението. Да направите знанието господар, а пък невежеството слуга. Да направиш свободата господар, а робството – слуга, то е предназначението. Ще се храниш с онази Храна, която е Жива. Христос казва: „Аз Съм Живият Хляб.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Ще дойде някой и казва: „Не съм ли аз прав?“ Казвам, не си прав, понеже мисълта ти не е в хармония с Божията мисъл, Любовта ти не е в хармония с Божията Любов, твоята Истина не е в хармония с Божията Истина.
    Какъв е този живот, в света? [Живот на дисонансите и отхвърлянето, вместо живот на хармонията и приемането.]
    Казвате: „Какво ще стане?“ Ако вървите по този път [на дисонансите и неприемането, вместо на хармонията и приемането], тъй ще бъде.
    Ако вървите по пътя на Любовта, по пътя на Мъдростта, по пътя на Истината, ще бъдете господари на смъртта, ще бъдете господари на сиромашията, ще бъдете господари на болестите, ще бъдете господари на всичко.
    Ако не слушате [вътрешния си Глас; т.е. Гласът на Бога], ще бъдете роби [поради неразбирането си, на света], нищо повече.
    В живота има две противоречия.
    [Привидно, доброто противоречи на злото, и злото, от своя страна, привидно, противоречи на доброто. Но това е илюзия; това е заблуждение на обективния ни ум. Всъщност, в света има само добро; една част от доброто е разбрано и тази част – ние наричаме добро, а другата част от доброто, която, към този момент, не е разбрана – ние наричаме зло. Злото, в света, е неразбраното добро.]
    Злото и доброто еднакво да ги приемете. Да направите злото слуга, а доброто – господар. Това е предназначението. Да направите знанието господар, а пък невежеството слуга. Да направиш свободата господар, а робството – слуга, то е предназначението.
    Ще ядеш хубавата Храна – Словото.
    Ще се храниш с онази храна, която е жива. Христос казва: „Аз Съм Живият Хляб.”
    Из: „И рече им”
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто, от злото [т.е. благодарение на злото]. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога. Поради неразбиране на живота, хората взимат една от Възвишените Идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване, като казват: „По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази Идея, в себе си, от мене човек няма да стане.“ Така всеки отделен човек постъпва със своите Възвишени Идеи.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Дето има горене, там непременно става някаква химическа промяна: дървата изгарят и от тях остава пепел. По същия начин хората постъпват и с някои свои възвишени идеи. Те взимат една от възвишените идеи и я подхвърлят на горене, т.е. на разпъване. Съвременните хора се чудят на неразумността на евреите, които преди две хиляди години разпънали Христа. Те се чудят на неразумността на евреите, а сами днес вършат същото: взимат една своя възвишена идея, изпращат след нея един полк римски войници, както е било с Христа, и я разпъват на кръст, като казват: По-добре да умреш ти, отколкото аз. Ако още продължавам да държа тази идея в себе си, от мене човек няма да стане.

    Така казваше и еврейският народ за Христа. Ако продължаваме да държим този човек между нас, никакъв народ няма да излезе от нас. Ако искаме да станем народ, ние трябва да се освободим от Него.

    – Сега виждате, че както еврейският народ е постъпил с Христа, така всеки отделен човек постъпва със своите възвишени идеи. Всички хора хулят Иуда Искариотски, без да си дават отчет, че светът е пълен с Иуда Искариотовци – мъже, жени, и деца.

    Учените казват, че болестите се дължат на разни микроби, на разни утайки в организма на човека. – И това е вярно: и микроби има, и утайки има, но голямото зло [свързано с болестите], седи в неразбиране на живота.

    За да се справите с противоречията, трябва да знаете, че те се дължат на особеното съчетание на нещата. Понякога идеите на човека са толкова твърди, че той не може да ги асимилира, а някога са толкова възвишени, че той не е готов да ги приложи, вследствие на което те произвеждат върху него обратни резултати [защото личността е оказала съпротива, вместо да се смири и да даде път на Душата].

    Всеки човек трябва да има в себе си накладен огън. Накладеният огън представя възвишените чувства в човека, т.е. проявите на Любовта.

    Ще кажете, че светът е лош. – Това е ваша концепция, ваше специфично разбиране. – Дали светът е лош или е грешен, това е по отношение на вас, но не и по отношение на Бога.
    Когато създавал света, Бог имал велика идея. Дали човек се ражда или умира, това са два еднакво важни процеса.
    За Бога умирането на човека е нещо подобно на изливането на вода от стомната. За нас е неприятно изливането на водата, защото стомната остава празна, но за Бога не е така. – Защо умираме? – Защо изпразвате стомната?
     
    Хората искат да се месят в работите на Бога, но те нямат право да вършат това. Какво Бог върши, това не е наша работа. Как е създал светът, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи.

    – Защо не може този въпрос да се разреши? – Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. Ако измервате една величина, която е в покой, вие ще намерите нейните по-важни точки. Обаче, ако тази величина е в движение, по никой начин не можете да намерите нейните главни точки. Такава величина представя въпросът за създаването на света.

    Не мислете, че Бог седи на едно място. Като не знаете, как Бог работи, вие искате да фотографирате тази абсолютна величина, да разберете Божиите планове и намерения.

    Съвременните хора искат да знаят, каква е била идеята на Бога за създаването на света. – Идеята за създаването на света, това си ти самият. – Какво нещо е доброто? – Доброто това си ти. – Какво нещо е злото? – Злото това си ти. Злото и доброто, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек никога не би могъл да разбере доброто. Човек познава доброто, от злото [т.е. благодарение на злото]. Следователно, злото е подбудителна причина за проява на доброто. Това се потвърждава от стиха в Писанието: ”Всичко, каквото се случва на онези, които любят Бога, се обръща на добро.” Това се отнася за онези, които любят Господа. За Господа е казано: ”Ще се весели Господ в делата си.” Това значи, когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява.

    Колкото да е малък някой човек, щом работи, щом мисли и чувства, щом има стремеж към нещо велико, той има цена, каквато и най-видния философ в света. Хората се хвалят със съчиненията на някои поети, писатели, философи или учени. Де седи цената на тези хора?

    Ако Библията има цена и до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, но на онзи велик Дух, който ги е подтикнал да пишат и им е диктувал, какво да пишат. Много пророци са писали тази книга, а в същност един е Духът, Който им диктувал, да пишат. Питам: възможно ли е човек да напише една книга с един пръст и с една ръка? Тъй щото, и Свещената Книга не може да бъде написана с един пръст и с една ръка. Тя е писана с всичките пръсти на ръцете и на краката. Тя е писана с очите, с ушите, с устата с космите на главата – всичко е взело участие в написването и. Това значи, че Библията е писана от един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат. Каквото Първичният човек е казал на Иезекиила, това и той е писал.

    Има един човек в света, който никога не е съгрешавал и не съгрешава. Той е Първичният човек. Първичният човек е Христос, Който казваше на Петра: ”Скрий ножа в ножницата си! Задачата, която Бог ми е дал, аз ще я разреша.” ”Тури ножа в ножницата си!” – Това значи: впрегни ума си на работа и мисли! ”

    Из: „Наклали огън“
  2. Велина Василева
    Имаме ли усещането,

    че това , което пишем , относно себепознанието , е

    наистина знание, добито чрез Христовия ум, висшето Себе, което е вътре, у всеки човек,

    а не е просто преходно схващане,

    добито чрез егото, низшия ум у човека?

    Защото егото е експерт по земните дела,

    но то е ограничено и

    няма капацитета да разбере знанието...

    Егото се произнася, без да разбира за какво точно говори...

    Егото само схваща половината от идеята и после е принудено да я пусне, защото е дошло времето му – да схване и другата половина, от същата идея . Това е ново схващане, е също преходно, но егото го преценява - като по-стойностно, към дадения момент... И така – схващайки по половин идея, учейки се, то расте, докато стигне до своето самоотричане...

    Докато сме в егото си – ние още не можем да се произнесем вярно за истинското, цялостно знание,

    за Божественото звучене

    на нито една идея, която коментираме.

    Ние нито себе си разбираме, нито Бога... Това, което пишем - служи само за занимание; за човешко, временно схващане на някои половинчати идеи... Е, разбира се, това е твърде полезно, защото така егото расте и се развива, което е добре, от гледна точка на висшето Себе...

    Когато мине самоотричането на егото – чак тогава висшият Ум, Висшето Себе поема щафетата и чак тогава човек идва до непреходното знание, до цялостното , до разума, до мъдростта, до любовта и може да ги разбере така, както Бог ги разбира, а не - както егото си ги тълкува - половинчато...

    Всичките противоречия са в половините, с които егото борави; у Бога - няма противоречия...

    Самото самоотричане е процес; то не е акт и взема много време, но когато се осъзнае този процес - времето се скъсява...

    Затова четем Учителя и сравняваме своите разбирания, добити чрез егото – с тези,

    (коренно различни от нашите) - разбирания на Учителя ,

    относно това – що е безлюбието; що е мъдростта , що е разум,

    които Петър Дънов дава в Словото си и без да го критикуваме , се поправяме...

    Така егото расте, (докато, в определеното му време, стигне и до своето отрицание) и


    чрез себеотричането –

    човек се подчинява на висшето си Себе, и слуша вече него; приключил е с егото...

    Дошло е смирението...

    Защото смирението е вътрешно качество; то е само пред Бога,

    а не е външно, пред хората...

    Само Бог знае кой човек е смирен и кой е още във фарисейство...

    ( И така - всяко его е направено така, че да схване само половината от идеята... Затова казваме, че това мислене на егото - има не-достатък... Не му достига другата половина от схващането на идеята, за да разбере смисъла, който Бог е вложил в нея и така да добие знанието...Знанието обаче – изобщо не е в половините от идеите, които ние си постваме тук, във форума, занимавайки се и убивайки времето, докато дойде часът ни да "се родим изново"...


    Защото егото винаги греши , в половинчатите си преценки за дадена идея и затова то трябва да се поправя, в схващанията си и то наистина се поправя, до тогава до когато може...

    До самоотричането му се стига едва тогава , когато всяко его, лично за себе си, вътрешно - осъзнае, че винаги, на 100 процента греши, щом се произнася за духовните неща; че винаги се изказва от гледището не на цялата, но на половината от идеята...

    Един от символите на егото – е скорпионът... Притиснат от огъня на истината, като последна мярка - той вдига опашката си и се самоубива)...

    Това , накратко казано, пише в беседите на Учителя...

    Източник: Его заблуди и методи за отклоняване
  3. Велина Василева
    .☼ Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: Разумният човек трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: че животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности.
    Това не е ограничение на човешката воля, защото в този стадий, в който се намирате, вие още нямате никаква воля, казвам ви истината.

    Аз намирам, че воля има само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото, като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа.

    А да заповядваш на едного и другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление.

    Направете един опит, за да може Майка ви [живата Природа] да ви проговори.

    Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите си пръста.

    Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципиално какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, в който се промените, и тя ще се промени по отношение към вас.

    Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение.

    Щом настане в нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение.

    Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош.

    Сега Природата не съжалява, че има такива опърничави деца, напротив, тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.“ Майката им отговаря: „Добре, аз ще ви преведа в друга област.“ Тъй както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл. Това, което досега сте изучили, не ви задоволява, и вярванията, които имате, и те не са положителни."

    Из: "Великата Майка"
  4. Велина Василева


    Този дух, който се има за окован в човешкото тяло, се нарича низш ум, или его... Само той мисли така...

    И както го мисли - така е...

    В момента, когато осъзнае, че всъщност проблемът е в мисленето му - егото се самоотрича от досегашните си мисли...

    Разбира, че се е заблуждавало от едностранчивите си мисли за Истината...

    Щом се случи това - то доброволно се слива с Христос в себе си (това е Висшето Себе, у човека) - и става едно с Бога...

    За такъв човек, своеволието е отречено и от този момент нататък -

    за него има само една Воля - и тя е Божията Воля;

    (тъй като вече няма две същества - малкото аз и голямото Аз са се слели) ...

    Така - има вече само Едно Същество - Бог и

    само една воля - Божията...

    Човек е намерил Истината (Христос в себе си) и вече е свободен,

    (защото егото му, с неговите порочни поробващи мисли,

    е под контрола на Висшия Аз; на Христос - станало е чрез самоотричането)...

    Казва се, че такъв човек има Христов ум, или още - Христово Съзнание...

    Източник: Свободната воля

    Свобода из : "Учителят говори"
  5. Велина Василева
    ☼ Петър Дънов, Учителя: "Заблуждение е, че мислите че всички хора трябва да мислят еднакво. Красотата е именно в това, че всички хора мислят различно.

    Едно е важно: Всички хора да имат един стремеж, а как ще мислят, това е тяхна работа. Нека всеки мисли, както разбира.

    Дайте свобода на човека да диша, както той знае, и ще видите, че няма никаква опасност в това. Дайте свобода на всеки човек да мисли, както той знае. Понеже, аз приемам, че светът е разумен, казвам: Нека всеки мисли и се проявява, както намира за добре.

    Сега аз говоря за човека, който според мене има определени качества. Под думата човек аз разбирам нещо много определено. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши една неправда. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши едно безлюбовно дело, който никога не може да каже една лъжа. Според мене човек е онзи, който никога не може да извърши едно нечестно дело. Това са няколко качества, които характеризират човека. Според мене, човек е онзи, който при всички условия на живота не може да покаже една слабост. Той никога не може да се поколебае. Той външно може да се разколебае, но вътре в себе си никога няма да се поколебае, вътре всякога ще има едно свято убеждение. Той е готов да пожертвува всичко. Той върви към една определена цел. Той върви строго към онова, което разбира и схваща.

    За истинския човек смисълът на живота не е само тук на земята. За нас земята е едно хубаво училище. Но сама по себе си, земята не притежава всички ония качества, с които човек може да бъде щастлив. Ако вземете слънцето, което съдържа, може би, 10 пъти по-добри условия за човека, отколкото земята, но и при това положение, човек пак не може да бъде щастлив. И слънцето не съдържа всички ония условия, които могат да направят човека щастлив. Ако вземете цялата вселена с всички милиарди слънца, които тя съдържа, едва ли и те притежават всички ония условия, при които щастливият живот може да се прояви.

    Всички вие имате възможност чрез вашия дух и вашата душа да посетите всички тия системи и един ден като се върнете, да се разговаряме, да видите какъв е смисълът на живота.

    Социалният смисъл на живота това е пътешествие на земята. Това са го разбирали и старите, древните, учените са знаяли за слизането си на земята и са разбирали в този смисъл живота.

    А ние имаме едно преимущество, че знаем вече, че сме слизали и сега вече възлизаме. Ние познаваме слизането и сега понеже вървим към възлизане, разбираме, че смисълът на живота е във възлизането.

    Възможностите са в слизането, а постиженията във възлизането.

    Следователно онези, които са слезли, те имат възможности, а ние, които сме във възлизането, имаме условия в постиженията. Та сега ние имаме и възможности, и постижения. По това се отличава нашата епоха."

    Из: "Ти кой си?"
  6. Велина Василева
    Всяко нещо, се състои от три елемента – положителен, отрицателен и неутрален компонент (неутралното – това е спойката / т.е. *връзката-на-безусловната-Любов*, която не е поляризирана. В смисъл – безусловната Любов – безусловно приема и припознава – и "положителното", и "отрицателното"; т.е. Тя еднакво отдава правото на всички Същества и поддържа всичко, в равновесие. „Някога човек отдава правото на силния, някога - на слабия, а някога - на всички Същества. В последния случай, той живее в Божествения свят.“ П. Дънов
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    К: „Вашият ограничителен имплант – е
    отговорен за двуизмерното ви мислене, но –
    надарените с равновесие –
    трябва отдавна да са били в състояние – да се справят с тази задача.”
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Как да бъдем безусловно позитивни, в света...  (Или – как да преодолеем ограничението на импланта): Съществува феноменът – линейно време и съответното му – линейно, биологично съзнание, на низшия човешки порядък, на Земята. Това е днешното ограничено човешко его-съзнание. То мисли – въз основа на само една гледна точка и се придвижва, последователно, от точка, в точка, в течение на времето. Затова е ограничено.
    Алтернатива на линейното време е – холографското, или нелокализирано, космическо време.
    А алтернатива на линейното, биологично съзнание (на низшия човешки порядък на нещата), е – квантовото съзнание, на Висшия Божествен Порядък (на Нещата, Вселената, който – се преплита – с човешкия порядък, у всеки човек, на Земята).
    Квантовото съзнание е израз на холографското, или нелокализирано, космическо време... (Така, от гледната точка на линейното, биологично съзнание на един днешен земен човек, може да се каже, че квантовото съзнание – "едновременно е навсякъде".)
    Чисто квантово съзнание – имат Възвишените Светли Същества във Вселената ...
    За хора, които (чрез осъзната вътрешна работа, върху самите себе си),  се подготвят да напуснат ограниченията на линейното време, като влязат в холографското, или нелокализирано, космическо време – се казва, че се подготвят за квантов скок, в съзнанията си.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Чистотата, в духовен смисъл – това е овладяно низше его; овладян, от Душата – низш аз... Само Душата, т.е. нашата Божествена квантова индивидуалност – притежава качеството "чистота".
     
    Низшият аз, т.е. нашата личност, с която сме известни в обществото – (с учебна цел), можем да оприличим на тежка "работна престилка". Тя е направена от плътна, неустойчива материя и е осеяна  с множество "петна” от „кал"(калта е символ на криви модели на мислене, чувстване и постъпване), целта на които  (съвсем най-общо казано), е, на един по-напреднал етап от еволюцията си  – да разпознаем; в смисъл – да различим – истинската брилянтна чистота  на квантовата си Душа.
     
    Това става тогава, когато Святият Дух (т.е.нашият  Вътрешен Учител)  – хвърли подходящата светлина върху тази наша физическа "работна престилка" (предназначена само за земната лаборатория за събиране на житейски опит. Така, нека  да приемем, по условие, че  физическата личност, с нейните прояви, изразяващи се в мисли, чувства и действия – е като една зацапана работна престилка, в мочурливите земни условия,  която е наречена, в литературата  – наше низше его/аз)...  .
     
    Значи:  "Работната престилка" (принадлежаща на по-висшата ни същност; т.е. на  Душата ни)  – е наречена още – наше низше его/аз; личност, също.  За да я видим, каквато е (но от една по-висша перспектива) – Святият Дух – хвърля „духовна светлина” (т.нар.„Виделина”), върху нея...  Едва тогава, ние виждаме и се убеждаваме, от опит, че това – наистина е само една – "работна престилка" – на една по-Висша Същност  ( а именно – нашата квантова Душа).
     
    Тази квантова Душа/индивидуалност  – може да се проявява и пряко (т.е. без "работната  си  престилка"), чрез физическото тяло, когато егото/личност е овладяно  (образно може да се каже, че тогава Душата е без  "работната си  престилка", защото вече е завършила земното опитно училище/лаборатория).. Тогава и само тогава, може да се говори за чистота на едно Същество, проявено на земния план. Обикновено, такива чисти Същества  са учители (и те не са въплътени, а са вселени ; те са без кармичен отпечатък).
     
    Значи – като"работни престилки" – означаваме  тези същества; низшите егота – известни, сред нас, като: Боян, Роси, Вили и пр. Всички те са проекции, но (замъглени) „криви” – на една Божествена своя същност, от която са произлезли. Криви са, поради плътността на материята, в която са потопени  и се проявяват; т.е. те не могат, изобщо,  да бъдат прави, в такава плътност (и никаква „правота“ – не се очаква, от тях, по принцип).
     
     Обаче,  благодарение точно на тяхната „кривотия”, то  истинската, (т.е. по-висшата)  правота на Божественото  – може да бъде различена и разпозната  . Така че – да бъдем – с ОТНОШЕНИЕ на безусловна благодарност и  признателност – към всяко земно  его, без никакво изключение... Това е много сериозно и важно, за разбирането/осъзнаването на Битието...
     
    Егото е ценен, но много мъчителен етап в човешката еволюция... Мъчителен е, защото, когато си в него – си несъзнателен, относно причините за страданията си, които ти идват не само в повече, но ги виждаш и като несправедливи, тъй като самия ти си потопен в собствената си илюзия, продуцирана точно от твоя его-ум... Обаче – когато страдаш, ти не различаваш, все още,   илюзията и не знаеш, че тя е предназначена – да те учи, чрез страданията  и че илюзията има благородната и полезна цел , касаеща пробуждането на твоето  различаване и разпознаване на по-Висшето ти  естество, което е твоята Истинска Същност; говорим за Душата ти, като Висш твой Аз... (Имаш и още такива, но това е друга тема – темата за Аз Съм Присъствието)... 
     
    Винаги намирай  БАЛАНСА, когато се изказваш, за да си прав (от една по-висока, достижима за тебе перспектива, разбира се)... Всяко нещо, се състои от три елемента – положителен, отрицателен и неутрален компонент (неутралното – това е спойката/*връзката- на- безусловната- Любов*, която не е поляризирана; в смисъл – безусловната Любов – безусловно приема и еднакво припознава – и "положителното", и "отрицателното"; тя еднакво отдава п-рав-ото на всички Същества  и поддържа всичко, в равновесие...

    Така и ние трябва да се стремим, към най-високата степен на равновесието, която ни е достъпна. )...

    За низшия човешки порядък – това е непреодолимо противоречие, защото този човешки порядък е едностранчив (половинчат ; той е порядък на половинките), и затова той не търси, във всяко нещо –  онова РАВНОВЕСИЕ,  върху което е основана – цялата Вселена.  Затова  – човешкият порядък – е „крив”– низш, страдащ,  а не  е – „прав”– Висш; радващ се, какъвто е Божественият Порядък на Нещата...
    Ако  някой иска да напусне страданията, трябва да излезе от човешкия порядък и да влезе в Божествения Порядък... В Божествения Порядък на Нещата – страданията са невъзможни...
     
     Но и без „кривото”, принципно, не може. Т.е. –  „кривото”, е само относително. Така: „кривото” нещо е „криво”, само в сравнение с (т.е. само  относно) второ нещо, което е по-малко криво от първото. Но и то, второто нещо  – е повече криво, от някакаво трето нещо. Третото  – е по-право от второто и по-криво от четвъртото нещо и т.н. и т.н. във възходяща градация, до самия връх на пирамидата на Божествената реалност...
     
    И защото ние, еготата (т.е. мъжете и жените), сме на самото дъно на „кривотията“ (казва се: измерението с най-ниски вибрации, където Душата е слязла, облечена в его, за да издържи на „зверските” условия, на плътната среда)  – затова нямаме ясна представа за правите, т.е. по-Висшите, Реални Неща... Важно е да се знае също, че тъкмо тази полезна „кривотия“, е т.нар. Илюзия; тя е винаги относителна...
     
    Еготата (т.е. личностите) – са сред най-„кривите“ неща, в най-плътната материя, погледнато – от една специфична гледна точка. Обаче от друга, също такава  – те са „мъченици-герои”, достойни за поклон... Всичко проявено, първо  –  е полезно за Великото Цяло и второ – то е относително. С други думи –  едно и също нещо – може да бъде „засечено” и като „право”, и като „криво”, в зависимост от Гледната Точка на Наблюдателя.
     
    Въпросът е – ние да се научим да приемаме – еднакво – всички гледни точки на Причинната равнина...Не е ли точно това безусловната Любов... Това е Божествената Любов, която е извън всяка поляризация, и която (за разлика от човешката любов), обема безусловно всичко...
     
    Та –едва когато Святият Дух ни прати Виделината си – чак  тогава  – виждаме ясно, за да направим избора си – за, или против – тази чистота, изразявана единствено  от Душата ни, при условията на овладяно его (т.е. пряко, без посредничеството на егото, което изкривява  мислите, чувствата и постъпките ни, съгласно природата си и това, както вече  казахме – е за добро, от гледна точка на Цялото; на Бог. Но ще го разбереш, когато системно започнеш да размишляваш за частите и за Цялото. Всички Същества – са части на едно Върховно Същество, наречено, напр. Бог, Източник; Творец, или по друг начин; все едно как).
     
    Въпросът тогава,  когато Святият Дух ни прати Виделината си  –  е хамлетовски –  да продължим ли да бъдем представяни, пред Невидимите Възвишени Същества (които имат такова висше различаване, което на нас ни липсва, все още) по "работна престилка", или да „съблечем” – "работната престилка" и така да приемем нашата Висша Индивидуалност, за наша текуща идентичност... Обаче тогава, личността (т.е. предишните ни мисли, чувства и постъпки), изчезва (постепенно)... Не че физическото тяло, изчезва (няма анихилация), а вътрешните его-атрибути на старата личност – старите мисли, чувства и постъпки – те, именно, постепенно се трансформират, в Светлина (по определен ред), така, че външното плътно тяло –  повече да не е израз на низшия его/аз, а да е израз на стремежа на чистата  Душа... (Затова е практиката за приемане на духовни имена; новото, духовно име – е символ на сменената вътрешна идентичност – от  низша – его/аз, към Висша – Душа/Висш Аз.)
     
    Парадоксално е (парадоксално е, обаче само – от гледна точка на човешкия линеен ум, а не по принцип) – но и двата избора са добри; в смисъл, че няма никакво осъждане за тези, които пожелаят да продължат да бъдат представяни, като черноработници, на Земята;  по "работни престилки"–  т.е. като  низши егота...  Те вършат чудесна работа, в полза на Цялото; на Вселената...
     
    Разликата е само във вида и обема на страданията, които продължават да понасят низшите егота, действайки  в човешки порядък, т.е. идентифицирайки се със земните си личности, защото  разбират  Битието – само от гледната точка  – на низшия човешки порядък на нещата...
     
    Затова, само при изключителни страдания на личността (т.е. на низшия его/аз) – хамлетовският въпрос  – „да бъдеш, или да не бъдеш” – се разрешава, от дадено его-същество – благоприятно, в полза на Душата (т.е. на индивидуалността, наречена, Висш Аз). Тогава – настъпва процес – на Новораждане, в Духа; т.е. в квантовостта; влиза се, постепенно,  в Божествения Порядък. А  личността (т.е. предишните ни стари мисли, чувства и постъпки) се разтваря; трансформира се е в Светлина, в полза на Душата/ Висшия ни Аз (като всичко ценно; т.е. паметта и есенцията на жизнения опит – се съхранява за Вечността и си остава, с нас, завинаги)...
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Каръл: „Вашият ограничителен имплант – е
    отговорен за двуизмерното ви мислене, но –
    надарените с равновесие –
    трябва отдавна да са били в състояние – да се справят с тази задача.”
    Из: "Финалната епоха"

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Човек трябва да намери онова естествено отношение между сърцето и ума, което да хармонизира неговите състояния. Това значи да дойде човек до Божественото Начало, в себе си. За да дойде до това Начало, от него се иска не само да вярва в Първата Причина, но да има готовност, в себе си, всеки момент – да върши нещо, заради Нея.“
     
  7. Велина Василева
    Учителя Петър Дънов : Отхвърленият камък

    Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.
    Какво интересно може да има в един отхвърлен камък? Ще ме запитате: „Какво съдържание, каква философия има в един отхвърлен камък?“ Такива изоставени камъни има днес с милиони в България. При граденето на всяка къща изостават много такива камъни. Нещастието се състои именно в това, че има много изоставени камъни и те представляват спънка в живота. Като прочетете цялата глава, ще разберете съотношението, което съществува между прочетения стих и останалите стихове, и ще разберете, защо са казани тези думи.
    Ако нямаше зидари, не би се говорило за този камък, така че зидарите са виновници. Като градят някоя къща, зидарите събират камъни, разчупват ги и затова има изоставени камъни. Следователно, под „камък“ разбираме процес на градеж.
    Онези, които се занимават с положителните науки, казват, че всички неща трябва да бъдат видими, осезаеми, реални. Обаче, не всички осезаеми или доказани неща са верни или реални. Има хиляди неща в света, които не са доказани, а са верни. Има хиляди философи в света, за които нищо не се знае, но това, което те са казали, е правилно. Има и много такива, за които светът знае, че съществуват, но тяхната философия не е права. Като чета някоя философска книга, аз свалям 50% от истинността, и после изваждам още 25% и само върху останалите 25% разсъждавам. Числото 25 за мене е съдържателно число, то е закон, с който меря всички неща. Може да ми възразите, че дните и нощите се мерят с един цикъл от 24 часа, но всъщност земята не прави своите обръщания в 24 часа точно, а в един период от около 25 часа. Числото 25 се отнася не само до земята, но и до човешкия живот. Аз разлагам това число така, както децата разлагат числата. Числото 25 е съставено от числата 2 и 5, които събрани, дават числото 7. Така че тук имаме три числа: първото число е 2, второто – 5, а третото – 7. Ще кажете: „Нима не знаем, какво нещо е двойката? Знаем я още от училищния период“. Всички ученици, студенти, цял свят, все от двойки плачат. Всички страдания, всички неволи, всички грехове, разрушаването и създаването на световете, всичко започва с числото 2. Имате благороден син, чист като девица и вие не сте пожалили никакви средства, за да го възпитате и образовате. Обаче, някоя мома вторачила очи към него и иска да се съедини с него, защото двойката без единицата е отражение на единицата. Всяко число има свое отражение. Когато изучавате астрономията, ще видите, че и там има известни отражения. Във физиката също има отражения, например светлината на земята е отражение. То е сянката на светлината, която се състои от билиони трептения. Вие изучавате сега само тези неща, в които има трептения, т.е. вие изучавате само сенките на отраженията. Където има движения, там е мястото на сенките. Не казвам, че сенките не са реални неща, но са неща преходни. Една сянка може да ни послужи временно, но вие не можете да я направите основа на вашия живот.

    И защо, именно, числата 2 и 5 имат еднакво отношение към нас? Числото 5 е сбор от произведението 2 по 2 плюс 1.
    Следователно,
    човешкият ум
    не е нищо друго освен две жени, оженени за един мъж. Човешкият ум се разговаря с двете си жени, като се договаря с едната си жена, а с другата не може.
    Това е държава с две партии, от които едната е консервативна, а другата – демократическа.
    Според окултистите, едната наричат висшия ум или висшия манас, а другата наричат низшия ум или низшия манас. А това аз наричам ум на двете жени, но такъв ум, според сегашните закони на църквата, е осъден на отлъчване.
    Някои казват: „Да облагородим, да възвишим ума си!“ Да, но затова той трябва да се научи да живее само с една жена.
    Колко ще останат тогава? Като извадим 2 от 5, ще останат три.
    То е числото, от което може да започнем нашия живот.
    Мъж и жена може да се карат, но когато започнат да се карат две жени, дига се дим и прах в къщата. За да проверите това, прочетете историята на Яков, който се ожени за двете дъщери на Лаван, по-голямата и по-малката. Проследете, какви са били техните отношения. Яков имаше 12 сина, единадесетият от които беше Йосиф. Защо продадоха Йосиф, който беше единадесетият по брой, а не друг някой?

    Ще кажете: „Случайно съвпадение“. Съвпадението е един кармичен закон, отмерен закон на действие.

    Няма да се спирам да обяснявам, защо Йосиф трябваше да бъде продаден. Между Яковите синове беше този камък, който трябваше да стане ъгъл, но зидарите го отхвърлиха. Йосиф беше продаден от братята си, но после той стана глава на ъгъла. Във време на големия глад, който настана в цялата ханаанска земя, Йосиф беше пръв големец в Eгипет и спаси от глад много хора, между които и своите братя. Това не е история само с евреите, но е повседневна история с всички.
    Нещастията във всеки дом се дължат на отхвърлянето на този камък. Той е числото 11.
    Коя от двете жени остава в дома? – Тази, която е най-умна и най-практична, но, според мене, тя не е и най-добрата. Добрата жена всякога е готова да даде своето място на другите.
    Съвременното общество, съвременните домове страдат от вътрешно раздвояване, защото тези две жени се борят, коя да има мъжа. Тези две жени се борят за един мъж.
    Вие знаете, как двете жени на Яков го подкупваха. Един ден синът на Яков беше пратен от майка си да донесе гъби и майка му каза на Яков: „Тази вечер аз те купих с гъби, затова при мене ще дойдеш“. Ще кажете: „Може ли по такъв начин да се подкупва един мъж?“ – Всички мъже се подкупват. Кажете ми, дали през тази война остана някой неподкупен мъж? Всички вие, които ме слушате, било мъже или жени, може ли да сложите ръката на сърцето си и да кажете, че не сте подкупени? С това не ви съдя, но казвам една истина. В едно от стихотворенията си, Славейков пише: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края“.
    И всички духовни хора днес все за Господа декламират и казват: „Господи, Господи, ти наша парице, на Тебе като се кланяме, ние сме в рая, но напуснем ли Те, ние сме накрая“. Парата – това е жена, която развращава съвременното общество, тя е дом на блудодеяние. И наистина, днес всички престъпления се вършат само за парата. Жената се жени за мъжа само за неговите пари, защото е силен и неговите мишци са здрави, за да изкарват прехраната. Когато някой каже, че идейно обича, той сам себе си лъже. Така идейно и котката хваща мишката, така идейно и вълкът сграбчва овцата. Едно време, когато Господ създаде вълка, пратил го да пази овците, направил го техен пастир. На първо време, вълкът започнал да им използва вълната, после млякото, докато най-после започнал да опитва и месцето им. За тази последна постъпка, Господ изпъдил вълка в гората, а на негово място оставил кучето, което и до днес изпълнява ревностно тази служба.
    Какъв е в основата си този камък, който зидарите отхвърлиха и стана глава на ъгъла?
    Как трябва да се подразбира това нещо геометрически – глава на ъгъла? Защо да не е глава на линията? Вие, които сте изучавали геометрията, какво ще кажете за посоката на тази глава: накъде трябва да бъде тя, дали нагоре, дали надолу или настрани? Ако обърнем този ъгъл надолу, ние имаме една посока на движение, обърнем ли го нагоре, имаме друга посока на движение. Вашето тяло, без ръцете ви представлява този камък, а двете ви ръце представляват ъгъла. Аз искам да изучавате живата геометрия. Човек е построен на геометрични начала. Може да ме запитате: „Ъгъл без линии не може ли?“ – Не може, това е закон. Ъгълът показва две противоположни сили, които действат в една и съща посока и имат един общ център. Между тези сили всякога ще има известно пространство, защото, като разнородни, между тях се образува една плоскост, която в геометрията се нарича ъгъл. Ако силите са еднородни, те ще вървят по права линия. Ще кажете: „Знаем ги ние тези неща“. Не, не ги разбирате още.
    „Този камък, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“
    Откъде са го отхвърлили? Има едно предание, според което, когато в Eгипет съграждали великата пирамида на Гиза, камъкът, с който щяла да се завършва тази пирамида, бил издялан най-напред и оставен настрана. Тази пирамида се градила с векове и затова зидарите подритвали този камък, като не знаели смисъла. Като се завършила пирамидата, дошъл главният майстор и положил отхвърления от толкова време камък, като връх, като глава на пирамидата. И така, този камък станал глава на ъгъла.
    Пирамидата показва човешката еволюция.
    Този камък, който трябва да се постави на върха, за да завърши еволюцията на човека, се подритва от едно място на друго. Днес всички философи подритват този камък. Знаете ли, каква е била големината на тази пирамида? В нея имало материал близо 6 милиона тона. Хора, които се занимават с изучаването на старините, на разкопките, казват, че за да се пренесе материалът на тази пирамида, се изискват 60,000 машини, всяка от които да събира по 100 тона. Може да си представите, какви усилия на човечеството е коствала тази пирамида!
    Ще кажете: „Какъв смисъл?“ Защото е емблема на съвременния човек и в нейните размери и мерки са определени всички събития, които са станали и трябва да станат в бъдеще.
    В нея се включва и астрономията с всичките и подробности. Върху тази пирамида може да се чете и миналото, и настоящето на човечеството, но малцина могат да четат по нея, защото нейният език е труден. Някои съвременни учени хора прочитат ред книги и започват да мислят, че много знаят. Не се лъжете, че знаете. Според мене, истинско знание има само този, който може да схване смъртта и да я обуздае. Така че, вие може да сте философ, богослов, мистик или какъв и да е друг, но мачка ли ви смъртта, вашата наука не е положителна и вашият камък е отхвърлен.
    Писанието казва, че кривият камък е станал глава на този ъгъл. На кой ъгъл? – На Любовта и Мъдростта в невидимия свят.
    В създаването на света, в целия Космос, се крие една велика тайна.
    Вие мислите, че само сегашните хора се борят, че само днес има такива вражди. Това, което става сега, то е отражение на миналото. Тази злоба, тази омраза, тези неразбирателства между хората, всичко това не е продукт на настоящето, а е продукт на миналото. Това мога да докажа с ред факти. Например, явява се у някой човек една болест, като разстройство на мозъка, стомаха или какво да е друго; тази болест се явява сега, но причините за явяването и са отпреди 100, 200, 1,000 и повече години. Лекарите признават, че тази болест се е появила най-много от преди 20 години. Тези болести се причиняват от много натрупани остатъци, от много непотребни утайки, които предизвикват реакция и създават анархия в организма, вследствие на което се явява температура и ние с ужас наблюдаваме, как температурата се повишава, от 38 на 39.5, 40, 40.5, 41 и краят наближава. „Колко страшно нещо!“ – казвате. Аз казвам: няма страшно, освен повишаване на температурата. Човек може да остане жив не само при 41, но и при 100, 200, 2,000 и повече градуса. Ще ме запитате: „Може ли да остане жив при толкова градуса, както сме сега?“
    Сегашните хора са едно посмешище на човечеството по своя организъм. Ако имате възможност да разгледате човека под специален микроскоп, вие ще видите, каква е неговата красота.
    Ние смесваме в ума си две идеи: за духовното и за материалното.
    Ние живеем с духовни работи в нашия ум, но като се наядем казваме: „Днес сме добре“.
    Утре, като огладнеем, започваме отново да се безпокоим и замисляме пак за материалното.
    Жената, като се наяде, казва: „Е, слава Богу, днес съм доволна, няма дефицит“. Питам: каква наука има в един живот, който е пълен само с дефицити?
    Днес мъже, жени, деца влизат в кухнята и казват: „Колко хубаво мирише!“ Така постъпват и владици, и учители, а после казват: „Ние сме културни, идеални хора“. Да, културни хора на тигана и на маслото. Някои питат, защо не ви уча на нещо по философско. Дайте ми нещо философско, за да видя каква е вашата философия.
    Написвам един център. Какво означава този кръг? – Той означава една велика идея, с която е започнало битието. Този кръг показва, по какъв начин е започнал светът. Светът най-напред е започнал от един кръг без център, който после се е определил от самосебе си, или тази Първоначална Причина се е появила в тази посока, направила е едно кръгообразно движение и се е спряла.
    След това, от повърхността на това свое първо движение, първоначалното положение се е изгубило и се е образувало едно бездействие или тъмнина, както индусите казват: образувал се е периодът на Калиюга.
    След време, в центъра на този кръг се е явила една малка точка, такава като тази каквато вие правите като поставяте пергела в центъра на кръга и описвате около нея окръжност.
    Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, разработва там своя кръг, за да образува Вселената.
    Това наричам забременяване на Космоса с една велика идея.
    Тази малка точка е важната.
    Вие си казвате: „Нима е толкова важна тази малка точица?“
    Да, тези малки точки вършат всичко в света.
    Например, у вас се явява някаква болест, но в същото време ви излиза и една малка пъпчица, която забира и с това отвлича вниманието ви от другата болест. Значи, в тази малка пъпчица се концентрира цялото ви безпокойство.
    Когато у вас се заражда известна хармония, също трябва да се яви една пъпчица, една точица; вие виждате вашите идеали в центъра и казвате, че сега животът има смисъл.
    Казвам: „Сега вашият живот е станал бременен с една идея“. Питате: „Само с идеи ли живеят хората?“
    Да, с храна хората вегетират, а с идеи живеят.
    Не трябва да се смесват съществуване с вегетиране – това са две различни положения.
    Казвате: „Ще съществува ли?“
    Може ли частицата да каже, че не е съществувала в цялото? Следователно, всяка частица е съществувала в цялото.
    Когато частицата се индивидуализира вътре в цялото, то с това започва и нейното индивидуално съществуване.
    Съществуване значи проявяване – от санскритската дума „сат“, която значи да се проявиш.
    Когато започнеш да мислиш, да се движиш, да вършиш добро или зло, ти съществуваш. В това отношение, доброто и злото в света са двете сили, които действуват.
    Злото се състои в това, че зидарите отхвърлили този камък.
    Когато човек отхвърли една велика идея от ума си или едно желание от сърцето си и когато един народ отхвърли своите идеали и се подкупва за някакви си пари, той губи.
    Ако държавниците се вслушваха в идеалите на народа, не биха правили грешки. Държавниците и духовните хора, като се индивидуализират, мислят, че тяхното благо стои вън от този камък. Не, вие може да съградите цялото човешко тяло, но ако този камък седи извън това тяло, нищо не струва. Може да сте някой милионер, но без този камък, вие сте човек без глава, т.е. човек без един положителен ум или положителна душа, или положителен дух.
    Умът, душата и духът са три различни идеи.
    Кое е положително? – Това, което се променя, но не се изменя.
    Положителното е господар на своята съдба и не се стреми да завладее света.
    В положителното всякога има стремление да се съгласува с великата хармония, която съществува от памтивека.
    Навсякъде и между мъже, жени и деца и във всички домове трябва да има хармония. Някои казват: „И да няма хармония между мене и мъжа ми, пак ще може да живеем“. Не, не може така да се живее. Колко мъже съм виждал да бягат от такъв живот! Знаете ли, на какво приличат тези мъже? Един ден Настрадин Ходжа карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят. Настрадин Ходжа се чудил какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат. Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин Ходжа, че има цяр против тези упорити магарета. Дал му една лютива чушка и му казал да ги намаже около опашката. Настрадин Ходжа послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си. Не взимайте този пример в лош смисъл. Същото нещо се прилага и по отношение на вас. Заболи ви гърлото, възпали се силно и, за да оздравеете, дават ви някое лютиво лекарство. Взимате лекарството и си отивате у дома. За да се постигне целта, трябва да ви се даде нещо горчиво, нещо лютиво. Някой мъж, след като жена му го намаже със своите мисли, той избягва от дома си, отива в някоя кръчма или забягва в странство. Това се отнася не само за мъжете, но и за жените.
    Не ви говоря това, за да ви укорявам.
    Аз взимам числото две като форма. Това число съществува вътре във вас, където има известно противоречие.
    Ние ще се освободим от противоречията в живота, когато поставим този камък за глава на ъгъла, защото само той свързва Любовта и Мъдростта, за да работят във великата хармония, защото само чрез него може да се проектират тялото, дробовете и всички органи и така да се прояви целокупният човек.
    В съвременното общество слушам да казват, че Господ ще оправи света.
    И аз вярвам, че Господ ще оправи света, но въпросът е, дали ние ще можем да оправим нашия свят.
    Когато дойде пролет, цветята започват да цъфтят, здравите хора я посрещат весело и засмяно, а болните хора посрещат по друг начин слънцето и пролетта. Пролетта, която за здравите хора е приятна, за болните хора е чистене и наистина, дойдат ли месеците април и май, за тях настъпва криза. Българите казват, че месеците март, април и май ликвидират сметките на болните, а на здравите дават енергия и подтик. Ние сме свързани с всички сили, които действат в Природата, понеже те действат и в нашето тяло.
    Ние сме зидарите, които отхвърляме този камък, това разумно разбиране и казваме: „Трябва да дойде едно общо оправяне“. Това оправяне е като пролетта. Важно е, дали аз ще бъда в състояние да го използвам.
    Казвате: „Първо трябва да се поправи човечеството“. Човечеството е отдавна поправено, но единиците от него не са поправени, били те жени или мъже, без разлика на това, какви титли носят или дали са учени или невежи. Аз казвам, че на всички липсва по нещо. Дотогава, докато умираме, ние глава нямаме; докато страдаме, ние знание нямаме.
    Казвам: когато се появил центърът в окръжността, Вселената станала бременна, при което точката се е придвижила и разделила кръга наполовина. С това Вселената се самоопределила и родила първо жената, която най-напред разделила света. Затова едната половина на земята е светла, а другата половина е тъмна. Мъжът се разгневил на тази жена, която разделила света, и затова днес той осветява само едната половина и то тази част, която той обича.
    Тези две жени се гонят, но той всякога осветява само тази, която обича.
    Тази жена, която се радва, наричат ден, а която се сърди – нощ.
    Или с други думи: жената, която се радва, е висшият манас или денят, а тази, която се сърди – низшият манас или нощта. Тези два ъгъла са двете жени.
    Защо човекът има по две ръце, два крака; мозъкът е двоен, белият дроб е двоен, сърцето е двойно и т.н., всичко е разделено, защото има две жени.
    Ще кажете: „Тогава да махнем двойката“. Няма защо да махаме двойката, а трябва да разбираме нейната същина.
    Според мене, материята е отражение на духа. Материята е пак жена. Тази жена не ражда постоянно.
    Ние сме попаднали в обятията на тъмната майка, която постоянно ни мачка и казва: „Вие ще държите ли още този баща, който ми изневери? Оставете него и елате при мене, аз ще ви дам щастие“.
    Тези хора, които вярват в реалността на света, тях наричаме материалисти.
    Утре, след като вашите очи, ръце, стомах, мозък и прочие се разкапят, изгубва се и всяка реалност. И нервите се разкапват. Къде е реалността, къде е положителното в света? Ще кажете: „Ние сме вярващи хора, вярвам в един Господ“. Радвам се, но вие били ли сте при вашата светла майка, ходили ли сте в светлата страна на земята? Някои хора казват, че познават земята. За да познаете земята, трябва да излезете 10,000 километра из пространството нагоре, за да видите, какво нещо е тя.
    От гледището на културните хора, които живеят по-горе от нас, вие сте в положението на риби, които живеят на дъното на океана. Културните хора, които живеят над вас, ви изваждат с въдицата си и казват: „Да оставим ли този човек тук, или да го изпратим да се прероди?“
    И смъртта не е нищо друго, освен една въдица, на която се слага някой червей, за да се хване рибата. Господ казва, че тази Божествена мрежа ще се хвърля винаги, до свършването на века; едни ще изважда от морето и ще ги слага на сушата, а други ще хвърля отново в него.
    Във всички прояви на Природата, ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. В какво се състои неизменното? В желанието да се зароди у нас оная братска връзка и да разберем, че всички хора страдаме еднакво в този свят, безразлично дали сме богати или сиромаси, учени или прости, родители или деца. Когато съзнаем този факт, че всички имаме едни и същи страдания и еднаква съдба, че спасението на един е спасение и на друг, ние ще дойдем до една правилна философия на живота. Но не така, както светът и църковниците разбират. Защо? Защото, ако разрешението на една малка задача е правилно и вярно за един ученик, то не значи, че с това се изчерпва и цялата математика. И в геометрията извеждат много геометрически формули, но не ги доказват. Теоремата, че сборът от трите ъгли в един триъгълник е равен на два прави, не включва в себе си цялата геометрия.
    Следователно, ние трябва да погледнем малко по сериозно на всички въпроси и да се замислим, какви трябва да бъдем в сегашния момент.
    Ако кажем, че сега сме лоши, но за в бъдеще ще бъдем добри, това не е правилно разрешение на въпроса. Сегашните ви лошавини са вашето минало, а сегашната ви добрина е бъдещето ви. Нашата добрина може да се изпита. Тя може да се провери така, както се проверява промяната, която става в гладния човек, след като се нахрани. Такъв човек се ободрява, развеселява.
    Да мислим идейно, значи да имаме за настоящето време такава съществена храна, която може да даде сила и подтик на нашия ум.
    Тази сила и храна може да взимаме отвсякъде.
    Според мене всички писатели, от какъвто калибър и да са, са цветя и затова вие, като пчелите, извадете си мед от който цвят искате. Не мислете, защо са създадени тези или онези цветове, всички цветове са създадени с определено предназначение.
    Всяко нещо, било то добро или зло, всяка мисъл, всеки ангел или демон – те си имат своето предназначение в Космоса. Какво нещо са ангелите и демоните?
    Те представляват движение в две противоположни посоки.
    Едните са пълни кофи, които отиват нагоре, а другите са празни кофи, които слизат надолу.
    Ние искаме само пълни кофи.
    Добре, ние искаме пълни кофи, но като се изпразнят те, откъде и как ще се напълнят?
    Следователно, праведният, като отиде горе, ще стане грешник, а грешният ще стане праведен.
    С това имаме движение на колелото, по което върви прогресът на човечеството.
    Човек трябва да съзнава, че може да бъде и грешен, и праведен, но трябва да върши волята Божия.
    Човек, който гради, не може да не се изцапа.
    Не трябва да мислите, че няма да изцапате своя ум.
    Нас не трябва да ни смущават законите на държавата. Ние трябва да имаме в себе си други закони, от които нашето битие се обуславя, защото когато България и всички държави изчезнат, земята и слънчевата система се превърнат, ние пак ще съществуваме. Земята ще се промени, тя няма да бъде такава, каквато я виждаме днес; затова България не определя вашето битие, а вие определяте битието на България.
    И така, казвам: на земята, цялото зависи от своите части, а в духовния свят, частиците зависят от своето цяло.
    Ще ви изясня тази мисъл. Двадесет милиона хора на земята може да се сплотят в една обща идея и общи чувства и да образуват един народ, обаче, един ден, техните идеи и чувства може да се изменят така, както се изменя гъсеницата, когато преминава в пеперуда. По същия начин и вие няма винаги да бъдете българи, ще се простите със своята националност и ще измените начина на своя живот. Една гъсеница прекарва това положение само 40 дни, а после преминава в пеперуда. Един народ е поставен в дадена форма само за 40 дни и през това време на него му предстои да изпълни всички свои задължения към себе си и след това ще заживее с други идеи и чувства. Тогава ние можем да заменим думите българин, французин, германец със съвсем други понятия. Като кажем думите: ръка, крак, мозък, бял дроб, ние имаме известна представа. Значи всяко нещо си има смисъл в своя организъм. Какво означава думата „българин“ в общия организъм? Аз сложих българите в черния дроб, но трябва да знаете, че частиците на черния дроб, както и всички същества, еволюират и постоянно се изменят. Така и българите след време ще минат в друга форма на развитие. Тогава ще търсите българина по-горе в организма.

    Велика Мъдрост е да разберете смисъла на отхвърления камък.
    Камъкът означава неизменното, постоянното, непроменящото.
    Ние принадлежим на известна църква, а отхвърляме принципите на Природата, но трябва да знаем, че нашите философи ще изчезнат, а принципите на Природата ще останат непроменени. Каквото е създала майката природа, то си остава.
    Замислете се, защо се раждате мъже или жени; защо в едно семейство се ражда първо момиче, а някога, обратно – момче; защо сте склонни към известна философска система, защо сте приели християнството и т.н. Ще ми отговорите: „Защото християнството спасява хората“. Съгласен съм 50% с вас. Тогава казвам: вие сте били болни и сте излезли вече от болницата. В такъв случай, какво отношение има болницата към вас, които сте оздравели и започнали да орете и сеете? Или ще започнете всеки ден да ходите в болницата и да благодарите на лекаря, че ви е излекувал? Един ден лекарят ще ви каже: „Стига вече благодарности, защото имам и други болни“. Ще кажете: „Ние трябва да се молим на Бога“. Разбира се, че трябва да се молим, но не като болни хора, а като здрави. Като болни хора ще пиете лекарства, ще лежите на гърба си, ще се обръщате от едната страна на другата, ще коленичите от болки, но като здрави, ще вземете ралото и мотиката и хайде на нивата и лозето – ще правите поклони. Всеки болен човек е християнин. Но ще кажете: „Аз съм от друга партия“. От каквато партия и да си, какъвто и да си по вероизповедание и възгледи, било будист, мохамеданин, теософ, окултист и други, болен ли си, ти си християнин. Някои ме питат: „Защо християнството не е поправило света?“ Отговарям: християнството е наука за болни хора и то е помогнало на тях, доколкото е могло, а в света няма още наука за здравите хора. Някой казва: „Аз искам да се занимавам с велики идеи“. Питам: ти свърши ли с всички лекарства, с всички болни, прости ли се с всички сестри медицински, излезе ли от болницата? Ако си се справил вече с всичко това, ще може да влезеш в света, ще научиш закона на християнството и тогава можеш да намериш светлата си майка.
    Вие съвременните хора сте християни, но не сте още синове Божии.
    Горко сега на този, който каже, че е син Божи; биха го обесели, биха го сметнали за еретик, за смахнат човек и т.н. Син Божи е човек, здрав физически, душевно и умствено, и той не умира. Така го определям.
    Ние трябва добре да разбираме Христовото учение. Христос казва: „Аз дойдох да сторя не своята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил“.
    Кой е Той? Още не Го знаете.
    Всички Го търсят пипнешката и свещи Му палят, и тамян кадят, и нагоре гледат, и ядат, и пият, и четат, и никой не Го знае още. Горчива истина! „Това е живот вечен, да познаеш Единаго Истиннаго Бога“.
    Какво значи Бог? – Бог значи движение в права посока на твоето битие.
    Бог е туй, което стимулира правилното движение у вас. Движението аз тълкувам или превеждам с думата Любов, защото само Любовта образува движение.
    Мома или момък, като се влюбят един в друг, движат се един към друг. Хората, като се влюбят в някое учение, обикват всички. Следователно, болните хора, които аз наричам християни, са отхвърлили този камък на ъгъла, защото не им трябва. Ние, като болни хора, лежим на гърба си и чакаме все наготово. Викат някой лекар при един болен и последният вика: „Ох, г-н докторе“, но като му сложат кюфтета, яде. Яде той, но и пъшка. Вашите кухни са за болни хора. Мъжът дойде от работа и започва да вика: „Защо не си сготвила, не знаеш ли, че съм болен човек, че съм християнин?“ Казвате: „Благородно е името християнин“. Да, но докато си в болницата, а излезеш ли от нея, вече не си християнин.
    Аз разсъждавам идейно, не ме разбирайте криво.
    За мене в света няма противоречия, всичко е ясно.
    Ако всички бихте разбирали въпросите така, както аз ги разбирам, светът в един ден щеше да се оправи.
    Аз си представям хората от сегашния свят завързани един за друг, за да бъдат по-сигурни в живота.
    Аз казвам: престанете да се връзвате. Връзването е признак на болезнено съзнание, защото само болните се осигуряват. Старите хора казват: „Ние трябва да се осигурим“. Това значи, ние трябва да се смирим, да станем християни на стари години, да заживеем за Бога. Това са всички хора, които отхвърлят живия камък.
    Всеки човек, който не изпълнява волята Божия, все остарява.
    Ще ви приведа един разказ от Шекспир, взет от датския живот. Един много мъдър цар искал да направи опит с един прочут човек в своята държава, наречен за своята святост и чистота Антон Праведни. Царят повикал един ден Антон Праведни при себе си и му казал: „Искам да те оставя известно време да управляваш вместо мене, без да знае народът за отсъствието ми“. Отначало Антон Праведни се отказал, но после се съгласил. Заел той царското място и понеже в това време имало много голям разврат, издал строга заповед: „Всеки, който се улови в прелюбодеяние, да се екзекутира“. Синът на един прочут датски велможа се провинил в това престъпление. Извикал го Антон Праведни при себе си и му казал: „Ти си се провинил зле и според заповедта, ще трябва да бъдеш екзекутиран“. Младежът се уплашил много и решил да изпрати сестра си, която била чудна хубавица и се готвела да постъпи калугерка, да измоли живота му. Като видял тази хубавица, Антон Праведни казал: „За нищо друго няма да се съглася да простя на брат ти, освен ако се съгласиш да ми станеш любовница, без да знае за това някой“. Антон Праведни бил женен и разведен с жена си, а след това бил станал праведен. Сестрата се погнусила от това условие и казала на брат си, че той ще трябва да понесе наказанието си. Братът я запитал: „Какво лошо има в това, ако се съгласиш, поне ще се пожертваш за мене“. Мъдрият цар узнал тайно това, намерил разведената жена на Антон и казал да се преоблече в дрехите на красивата девица и в определения ден да му се представи. Като успял в своето желание, Антон издал заповед да екзекутират младия момък, с това той искал да се изхитри. Мъдрият цар узнал и това и казал на началника на затвора да не се екзекутира младия момък. След това повикал Антон на обяснение. Тогава Антон Праведни се изповядал и казал: „Всичко на света можах да победя, но пред очите на красивата жена не можах да устоя и паднах“.
    Падането на всички съвременни хора е там. Хора, които се свързват в едно общество или братство без да вярват, извършват подобно прелюбодеяние. Хора, които минават от едно братство в друго, които се женят за една, втора и трета жена, в моите очи са като Антон Праведни и те няма да придобият никаква Мъдрост.
    Мъдростта е вътре в самата Природа, вътре в нас и затова ние трябва да се вслушваме дълбоко в онова вътрешно побуждение, да вървим в посока на онзи камък, който ще ни покаже, с коя или с кого трябва да се съединим.
    Ако човек придобие Мъдрост и има за цел да злоупотребява с нея, той прелюбодейства. И този, който придобие Любов и злоупотреби с нея, той прелюбодейства. Всяка благородна мисъл или чувство, което се изопачава, е прелюбодеяние.
    Следователно, целият свят е болен.
    Всички днешни болни хора са християни. Най-големият позор, който носи днес Христос в света, е християнството, с което всички се кичат. Ако сложите този позор на гърба си само за 24 часа, тогава ще изпитате най-голямо отвращение в света, като видите, как всичко днес се върши в името на Христос. Всичко най-лошо днес се върши в името на религия, цивилизация, свети чувства. И колко мерзки са подбудителните причини за всичко това!
    Ето защо ние трябва да се стремим всички да станем синове Божии.
    Сега ще изтълкувам думата „християнство“ в обратен смисъл.
    Христос е човекът, който е винаги здрав, поставил е в ред и порядък своите мисли и желания, победил е страстите си и се нарича Син Божи.
    Само когато научим Божествената Мъдрост, само тогава ние ще бъдем в състояние да разбираме Истината,
    да станем господари на положението и само тогава ще преобразим света.
    Тогава ще се наречем и синове Божии.
    А днес болните хора управляват света и затова е такъв, затова в него има повече ножове, лекарства, болнични легла, игли за инжекции и други. Тази наука ще бъде само за болните, но от нея те повече ще се измъчват. Днес срещам хора от разни съсловия, които не могат да се споразумеят.
    Днешният човек е един кръст без окръжност, т.е. човек в болницата, и казва на другите: „Трябва да си носим кръста“. На един англичанин, който ми каза: „to put Christ on“, аз му отговорих: „to put Christ in“, т.е. той ми каза: „Да се облечем в Христос“, а аз му отговорих: „Да възприемем Христос в себе си“.
    И в някои песни се пее: „Да се облечем в Христос“. Аз казвам: не трябва да се облечем в Христос, защото обличан
  8. Велина Василева
    Утре е 11 юли. Тази дата ние свързваме с Учителя.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя; теолог и философ
    Роден: 11 юли 1864; Хадърча, Османска империя
    Отминал: 27 декември 1944 (на 80 години); София, България
    ~~~~~~~~~~~~~~~~
    „Много приятели, главно новодошли, се оплакват, че не могат да разберат нередактираното оригинално Слово на Учителя - било безсмислица.

    Окултният закон за Словото гласи: „Вие не можете да разберете Словото на Великия Учител Беинса Дуно , ако не сте свързани с Онзи, от Когото това Слово е произлязло."
    – С Бога!
    Учителят отбелязва, че човек за да почне да разбира Словото, трябва да има най-малко четири факултета завършени, в този, или минали животи. „Аз не ви говоря ново Слово, но ви припомням онова, което вие отдавна сте учили и сте го позабравили."
    Из: "Вселяването на Господния дух в Петър Дънов"
  9. Велина Василева
    Една от причините, поради които ангелите получават Велика Мъдрост, е тази, че те не живеят в любов, към себе си. Всяко Небе има една вътрешна и една външна страна. Ухото съответства на послушанието, а послушанието принадлежи на Живота [и е свързано с вътрешната страна; т.е. с Любовта], докато окото съответства на интелигентността, която е [присъща на външната страна; т.е. на Мъдростта], свързана със знанието и паметта. Не може да се каже, че Небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него. ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО СА ПОНЯТИЯ НА ПРИРОДНИЯ; т.е. НА ФИЗИЧЕСКИЯ, А НЕ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Най-хубавото, за онзи свят, е писал Сведенборг. Четете Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както описват земния живот, така го описва той. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език. Прави сравнение между земния и Небесния живот. Той разправя подробно, хвърля известна светлина, върху всичко това.“ Из: „Съществените правила - 1934 г.“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Емануел Сведенборг: „Ангелите, взети колективно, се наричат Небе, защото те образуват Небето. Но все пак, това, което образува Небето, е Божественото, което произтича от Бога и се влива в Ангелите, които го възприемат.  И тъй като Божественото, което произтича от Бога, е ДОБРОТО НА ЛЮБОВТА и ИСТИНАТА НА ВЯРАТА, Ангелите са дотолкова Ангели и са дотолкова в Небето, доколкото те са приематели на ДОБРОТО и ИСТИНАТА. Божественото, което образува Небето, е ЛЮБОВТА, защото ЛЮБОВТА е ДУХОВНАТА ВРЪЗКА, която свързва ангелите с Бога и самите тях, помежду им, така че пред погледа на Бога, те образуват ЕДНО ЦЯЛО.  Нещо повече, ЛЮБОВТА Е САМАТА СЪЩИНА НА ЖИВОТА, следователно, от нея и Ангелите и хората придобиват Живота си.  Всеки мислещ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича от Любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на Любовта, а изстива при отсъствието ù, а когато е напълно лишен от нея, той умира.  Трябва да се запомни, че качеството на Любовта на човека определя качеството на живота му. Божественото в Небето, е Любовта, поради това, че Любовта е възприемчива за всички Небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост.  Защото Любовта е възприемчива за всичко, което е в Хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното ù желание да се обогати и усъвършенства, чрез тях.  Човек може да съзнае това, когато в него дойде Любовта. Тя като че ли претърсва всички складове на паметта му и привлича всички неща, които са в съгласие с нея, КАТО ГИ СЪБИРА И ПОДРЕЖДА във и под себе си: в себе си, за да ги направи свои, а под себе си, за да ù станат служители; а всичко онова, което не е в съгласие с нея, тя отстранява и отхвърля. Че в Любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея, и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влязат в Небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към Небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са ОБИЧАЛИ ИСТИНАТА И ДОБРОТО, ЗАРАДИ САМИТЕ ТЯХ и са ги прилагали в живота си. Така те са станали способни да приемат Небето, с всичката му красота и величие.  Но онези, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат Доброто и Истината; те ги отхвърлят и ненавиждат, и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов, подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на Небесната Любов, биваха поставяни за известно време, в състояние на подобна Любов, поради желанието им, да познаят сами Истината и когато разговарях с тях, в ангелското Небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо, вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха, загдето отново трябваше да бъдат възвърнати, към предишното им положение. В Небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно на себе си.  Обаче, НЕБЕТО СЕ ДЕЛИ ИЗОБЩО НА ДВЕ ВЕЛИКИ ЦАРСТВА: БОЖЕСТВЕНО И ДУХОВНО.  По специално, то се разделя на ТРИ НЕБЕСА: БОЖЕСТВЕНО, ДУХОВНО И ПРИРОДНО. Има Ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото, по външен път.  Първите се наричат Божествени ангели, а вторите Духовни ангели.  Поради тази разлика и Небето се разделя на Божествено и Духовно Царства. Ангелите, които образуват Божественото царство и получават Божественото, по вътрешен път, се наричат Вътрешни или Висши, за разлика от тези, които образуват Духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от Божественото царство живеят в Божествената Любов, или Любовта към Бога, а тези, които живеят в Духовното царство, живеят в Духовната любов, или любовта към ближния.  Поради по-вътрешното си възприемане, Божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от Духовното царство; и тъй като тяхната Любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него.  Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават Божествените Истини направо в живота си, а не най-напред, чрез мисълта си, както това става у Духовните ангели. Те притежават Божествените Истини, записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не.  Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не. Те веднага познават, чрез своята Божествена Интуиция, дали онова, което чуват, е Истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също – Бог се проявява направо в доброто, а косвено – чрез доброто, в истината. Трите Небеса, за които споменахме преди, се различават коренно едно от друго.

    Едното е вътрешно, или трето, едно средно, или второ, и едно външно, или първо.

    Те имат същият ред и отношение помежду си, както най-горната част на човека – главата, средната част – гърдите и най-долната – краката
    [според Учителя – не краката, а стомаха; стомахът е символ на физическия живот; по-точно – клетките, съставящи стомаха и участващи в храносмилането].

    По същия ред Божественото произтича и слиза от Бога. Небето, по силата на този именно ред, е незиблемо. [Незиблем –устойчив, непоколебим] Вътрешното естество на човека е подчинено на същия този ред.  Човек има една вътрешна, една средна и една външна страна, защото когато той е бил създаден, всички неща от Божествения ред са се групирали в него, така че той е станал израз на Божествения ред и следователно – едно миниатюрно Небе.  Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с Небето и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на Божествената Истина и Добро, през земния си живот, той се приобщава или към Вътрешните ангели, или към Средните, или към тези, що обитават Външното Небе. Всяко Небе има една вътрешна и една външна страна.  Тези две страни имат същото отношение към човека, както Волята, към интелекта му. Вътрешната страна, съответства на Волята, а външната – на интелекта.  Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближаваме към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна.  Поради това различие, ангелите от едно Небе не могат да общуват с тези от друго Небе.  Никой не може да се издигне, от по-низшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето към по-низшето Небе.  Ако някой ангел се опита да се изкачи във висшето Небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види Тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влезе в разговор, с някого.

    А който се опита да слезе от Висшето, в низшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко Небе, с другите, чрез посредствени връзки, така че всичките заедно, образуват пред Него ЕДНО ЦЯЛО. Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че Небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него.  Защото според [т.е. в зависимост от степента на вибрациите на] Небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него.  Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в Небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешният ти живот. Така че те смятат влизането в Небето като благодат.  Колкото повече човек се отдалечава от един живот, посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от Небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават Небесния мир и радост.  Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже Любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички.  Така че, за да влезе Душата на човека между Ангелите, той трябва ДА Е РАЗТВОРИЛ ВЪТРЕШНАТА СИ СТРАНА, към Бога, чрез Любовта си към Него и чрез служене на доброто, тук на Земята.  И наистина, АКО НЕБЕТО НЕ Е ВЪТРЕ В ЧОВЕКА, ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ВЪЗПРИЕМЕ НИЩО ОТ НЕБЕТО, КОЕТО Е ВЪН ОТ НЕГО, ТЪЙ КАТО ВСЕКИ ВЪЗПРИЕМА НЕБЕТО, КОЕТО Е ВЪН ОТ НЕГО, СПОРЕД КАЧЕСТВОТО НА НЕБЕТО, КОЕТО Е ВЪТРЕ В НЕГО.  Така също възприема и Бога, понеже Божественото, което произтичат Него, съставлява Небето. И поради тази причина, когато Бог се изяви в някое общество, изявлението му е, според качеството на доброто, което характеризира това общество. Неговото изявление, следователно, не е еднакво за всички. Това разнообразие не се дължи на Бога, но на ангелите, които го виждат, според тяхното собствено добро.  БОГ СЕ ИЗЯВЯВА И ДЕЙСТВА В ЧОВЕКА, СПОРЕД КАЧЕСТВОТО НА НЕГОВАТА ЛЮБОВ.  Злите, които са вън от Небето, се измъчват от присъствието на Бога.  Дотолкова доколкото ангелите виждат Бога, той им изглежда като Ангел, само че се различава от тях, по Божественото, което изхожда от Него. НЕБЕТО Е ТАМ, КЪДЕТО ХОРАТА ВЯРВАТ В БОГА, ПОЗНАВАТ ГО И ГО ОБИЧАТ. Най-после, може да се каже, че този, който носи Небето в себе си, го притежава не само в най-великите и общи неща, които са му присъщи, но и в най-малките неща, защото тези най-малки неща са образ на Великите.  Това произхожда от факта, че всеки е изявление на своята собствена Любов и е такъв, каквато е Любовта му.  Така че, Бог в Небето е все във все, изливащ се във всичко и във всеки; обличащ всеки, по подобие на себе си и създаващ Небе там, където е Той Самият. Това е, което прави от всеки Ангел – Небе в миниатюр, от всяко общество – Небе в по-голяма форма, а от всички общества заедно – Небе в най-голяма форма.  Цялото Небе, събрано в едно, отразява един човек, както е и с всяко отделно общество, и с всеки отделен ангел. Тъй като ангелите са човеци и живеят заедно, както хората на Земята, те имат дрехи, домове и други подобни неща, които се различават от нашите, по своето съвършенство. Дрехите, както всички други неща у тях, са съответствия, и затова, именно, са действителни. Те съответстват на тяхната интелигентност, и тъй като едни ангели са по-интелигентни от други, то и дрехите им се различават, по красота и съвършенство. Някои от най-интелигентните ангели имат дрехи, които блестят като пламък, а други – като силна светлина. По-слабо интелигентните притежават бели дрехи с по-малък блясък; а най-слабо интелигентните имат разноцветни дрехи. Тези дрехи са дарове от Бога и се менят според състоянията на ангелите. Жилищата на Небето наподобяват нашите, само че са много по-красиви. В тях има множество стаи – спални, столова и, читални, и множество други приспособления. Градини с цветя, дървета и треви ги ограждат. Където те живеят заедно, домовете им са близо един до друг, както тези, в нашите градове. Хубави улици и площади се намират между къщите им, също както на Земята. Аз съм виждал такива разкошни палати, че нямам думи да ги опиша. На някои покривите блестят като че са направени от чисто злато, а стените – цели изградени от най-красиви, скъпоценни камъни. Вътрешната декорация на стаите е толкова великолепна, че не може да се подаде на описание. Откъм южната им страна се простират големи красиви паркове, където също така всичко блести. В някои места листата на дърветата светят като че са направени от чисто сребро, а плодовете блестят като злато. Цветята пък, с многобройните си багри, образуват разноцветни дъги наоколо си. Човек би казал, че в Небето цари най-вълшебното изкуство, или същината на всяко изкуство. Та нали и изкуството на Земята е също Небесен дар! И още колко по-красиви гледки разкрива Бог, пред очите на онзи, които живеят в Любов, към Него! Има и други ангели, чиито домове не са един до друг, а поотделно. Тези ангели живеят в средата на Небето, тъй като те са най-добрите, от всички. Небесните домове, пълни с красота, радват умовете на ангелите повече отколкото очите им, тъй като къщата в Небето, съответства на тяхното добро; вътрешната наредба – на разните елементи,от които доброто им се състои, а нещата отвън – на истините, произтичащи от доброто, а също и на техните схващания и знания.  Тъй като тези неща съответстват на доброто и истината, които получават от Бога, те съответстват и на Любовта, мъдростта и интелигентността им.  Така схващат ангелите обстановката, около тях. Домовете им са дарове от Бога – на всеки се дава, според разбиранията му за Доброто и Истината. Ангелите обаче, съзнават, че Бог им дава всичко, от което се нуждаят. Всяко нещо в Небето изглежда като че заема място в пространството и все пак, ангелите нямат понятие за място и пространство тъй като това може да ви прозвучи като парадокс, ще се постарая да изясня въпроса, понеже той е от голямо значение.  Всички промени на място, в духовния свят, произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние.  Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието – отдалечаване.  Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч – тези, които са в различни състояния. Пространствата в Небето са само външни състояния, съответстващи на вътрешни такива. Поради същата причина, Небесата изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди.  Най-отдалечен е адът, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на Небесното.  Така че, който има силно желание в духовния свят да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално, в неговото положение.  И обратно – раздяла настъпва, когато има противоположност, в състоянията.  И тъй като всяко несъгласие между ангелите произтича от несъгласие в мисъл или чувство, когато няколко ангели са заедно, те се виждат дотогава, докато са в съгласие, но щом се появи разногласие, те веднага изчезват един за друг. Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентално [трансцеденталното е извън времето и пространството], ни изглежда като нереално. Още повече, че някои истини, които трябва да влязат като елементи в описанието на тази мъдрост, са още съвсем непознати за хората.  Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от Любов, той би могъл да схване тези истини. Защото онези, които обичат нещата, които се отнасят до Божествената Мъдрост, Светлина ги озарява и просветлява умовете им. Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в Небесната Светлина, а тази Светлина в есенцията си, е Божествена Истина и Мъдрост.  Ангелите се намират също така и в Небесната Топлина, чиято същина е Божествената Любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието, и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост.  Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат, в съгласие с Формите на Божествената Мъдрост.  Техният говор е израз на тази Мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтича от тяхната Любов. Това, което те възприемат, чрез очите и чувствата си, е в хармония с Мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответстват на тяхната Мъдрост.  Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже – ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО СА ПОНЯТИЯ НА ПРИРОДНИЯ, НЕ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ.  Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко, от което се нуждаят, даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на Божествената Мъдрост и изпитват радостта на познанието, според способността си да възприемат Истината.  Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си.  ТОНЪТ НА ГЛАСА ИЗРАЗЯВА ЧУВСТВАТА, ТЪЙ КАКТО ДУМИТЕ ИЗРАЗЯВАТ МИСЪЛТА.  Най-висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целия живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост, ангелската е като един милиард, към едно.  Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме пред вид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшестващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък, простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение. Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното Небе, усъвършенстват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане.  Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им, и те разсъждават върху него.  Това ни става ясно, като знаем, че УХОТО СЪОТВЕТСТВА НА ПОСЛУШАНИЕТО, А ПОСЛУШАНИЕТО ПРИНАДЛЕЖИ НА ЖИВОТА, ДОКАТО ОКОТО СЪОТВЕТСТВА НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА, КОЯТО Е СВЪРЗАНА СЪС ЗНАНИЕТО И ПАМЕТТА. ОЩЕ ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО АНГЕЛИТЕ ПОЛУЧАВАТ ВЕЛИКА МЪДРОСТ, Е ТАЗИ, ЧЕ ТЕ НЕ ЖИВЕЯТ В ЛЮБОВ, КЪМ СЕБЕ СИ. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те са способни да възприемат Божествената Мъдрост.  САМО ЛЮБОВТА КЪМ БОГА РАЗТВАРЯ ВЪТРЕШНИТЕ СПОСОБНОСТИ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕТО Ѝ.  Но колкото и голяма мъдрост да притежават ангелите, която безспирно се усъвършенства през вечността, тя пак не може да се сравни с Великата Божия Мъдрост, която е безпределна, докато ангелската все пак е конечна. Небесният МИР е състояние, непознато за човека. За да бъде разбран МИРА, той трябва да се преживее, а човек докато е в тялото си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние. Божествения МИР е в Бога и той се изявява в Ангелите, чрез ВРЪЗКАТА, КОЯТО ТЕ ПРАВЯТ МЕЖДУ ДОБРОТО И ИСТИНАТА, в себе си.  По този почин, те се свързват с Бога, Който, по вътрешен път, им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост.  Радостта, която сам Бог чувства в Ангелите и която те получават от Него, чрез съзнателната си връзка с Него, е МИР.  Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че МИРЪТ иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото, са наречени ангели на мира.  Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога.  Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто.  Всяко добро носи радост – а двете изхождат от Любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената Любов. МИРЪТ В НЕБЕТО, СЕ ДАРЯВА КАЧЕСТВЕНО И КОЛИЧЕСТВЕНО, СПОРЕД СТЕПЕНТА НА НЕВИННОСТТА НА АНГЕЛИТЕ, ТЪЙ КАТО НЕВИННОСТ И МИР, ВЪРВЯТ РЪКА ЗА РЪКА.  Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост.  Но детският мир е външен израз на мира, докато ВЪТРЕШНИЯТ МИР, КАКТО И ВЪТРЕШНАТА НЕВИННОСТ, СА ДОСТОЯНИЕ САМО НА МЪДРОСТТА, КОЯТО СЕ ПРИДОБИВА , КАТО СЕ ОСЪЩЕСТВИ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ИСТИНАТА. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствали едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в Небето. Тъй като Божественият Мир произлиза от връзката, с Бога на Небето; от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в Любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях.  Това става и с човека, когато той минава през процеса на Новораждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания.  Осъществи ли, в себе си, ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ИСТИНАТА, в човека настъпва едно състояние на радост, която произтича от Божествения МИР.  Това състояние може да се уподоби на ранна пролетна утрин, когато след нощния мрак се появят първите слънчеви лъчи. Те пробуждат живота в цялата природа и радостта, която изпитват всички растения и животни през този час, прилича донякъде на радостта на пробуждащата се Душа, в чието съзнание изгрява слънцето на Любовта, на Мира и на съвършената Радост.“
    „НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ“  Линк, за изтегляне на книги на Емануел Сведенборг
  10. Велина Василева

    Хармоничен е само този човек, който е завършил земната си еволюция и е стигнал до пето ниво на съзнание, наречено "съвършен".

    Такъв човек е дал възможност на Божественото в себе си - да се прояви, след като е научил вътрешно - урока на смирението и търпението (а не само да го е чел на книга и да е чувал, че има и такова нещо)...

    Учителят посочва като основен, най-важен метод за духовно израстване - търпението...

    Обаче - човек, който не е стигнал още до идеята да се смири - не може и да търпи... Затова идват страданията, които смекчават - волю-неволю - човека и той става търпелив... Има непосредствена и пряка връзка между страданието, смирението и търпението - като водещ метод, за решаване на всички духовни въпроси на развитието... Защото - Божествените неща - сами идват при човека... Така казва Учителят...

    Неопитният търсач на Истината прави една кардинална грешка - да върши нещата сам, от позицията на низшия си ум, на егото си... Това е полезно, дотолкова, доколкото от личен опит, самостоятелно - човек се убеждава колко е безпомощен, спрямо "духовните сили на нечестието, в небесни места" /библ.цитат/... Чак сега разбира с кого си има работа и че неговата "борба - не е срещу плът и кръв" /библ.цитат/, затова - сам е абсолютно безпомощен...

    Така човекът е удивен да разбере, че има само Едно, Едничко Същество, Което е Силно да се противопостави - и това е Висшият му Аз, или - Христос в нас...

    Чак сега човекът се замисля за Христос в себе си - като алтернатива на мизерното си съществуване ... И му дава Път, забелязва Го и Го прави "глава на ъгъла", която дотогава е отхвърлял... Божественият кълн - Христос в нас - става стожер, център на вниманието на човека и само по този начин - Божественото започва да расте, вътрешно и този вътрешен растеж - се проявява и външно... Човек омеква и става по-внимателен с другите. Разбира, че самият той е колективно същество и започва да се съобразява с новите си знания...


    Този процес взема много време - падане, ставане... Грешки, поправяне... Трупане на знания; чистене от знания...


    Всичко това не е работа за егото, за низшия ум... Тук Учителят, както и принципно, в Словото си - се обръща не към временния, низшия ум - его, а към Висшия Аз у човека, наречен още Христос в нас...



    Показателен пример: Касапинът - това е образ на егото, което не може да свърши полезна работа, що се отнася до духовните неща...Егото е експерт само на физическия план, а ние се опитваме да разрешим и духовните въпроси, чрез него... Казват , че така "дяволът тълкувал евангелието"...

    Фурнаджията - представя Висшият Аз, Христос в нас, Който Единствен, при едно контролирано и замлъкнало его, успява да извърши вътрешна трансформация, у нас... Егото (вътрешният ни касапин) - просто трябва да се смири и да търпи; да се отдръпне, докато фурнаджията (Висшият Аз) - свърши цялата работа...



    Ето отново - класически пример за двата типа разбиране у човека, в зависимост от това - кой ум е водещ у него... Ако низшият ум, егото , представен от "касапина" е доминиращ - човек схваща нещата по един начин... Ако обаче Висшият Аз, т.е. - Христос в нас, представен от "хлебаря" - е водещият Ум, Който е поставил егото под контрол - резултатите са коренно различни; разбиранията са диаметрално противоположни...



    Ето - така изглежда един въплътен човек, у когото Висшият Аз, Христос в нас, е взел връх и е подчинил, завладял е егото... Висшият Аз държи егото - под контрол, за благото на самия човек, който така се е освободил от стария гнет, от това иго на егото...


    Това е призив - Христос в нас, Висшият ни Аз - чака да го направим център на съществуванието си, за да може Той - да трансформира това наше вегетиране, чрез егото, чрез низшия ни ум - в истински живот, чрез Висшия ни Аз; чрез Христос в нас...
    Това е то - преминаването от смърт - в живот... Става, след като почувстваме Висшият си Аз, който чака и днес - да му обърнем внимание...

    Учителят , на много места в Словото си - ни е завещал пътя, по който става тази "смяна на кабинета" у нас ... Т.е. - вътрешно преминаване от его-съществувание в Христов живот...

    Вътрешна обхода

    Източник: Мисъл за деня 12- 18 юли
  11. Велина Василева
    1. Хората си мислят, че са дошли на Земята, за да проявят величието си, да бъдат щастливи и т.н.. Илюзии си правят.
     2. Няма да обичате външното като нещо свое; туй, което имате, то е у вас.
     3. Докато сте на Земята, ще работите, да приготвите градивен материал за другия свят.
     4. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността.
     5. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – Душата.
     6. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта.
     7. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов.
     8. Истинският Живот се основава върху Чистотата –  Чистота в мисли, чувства и действия.
     9. Престъплението седи в това, че хората не са проводници на чистата мисъл. Проверката трябва да става в Божественото Съзнание, а то е Онзи Дух; онова разбиране, което е над доброто и злото.  
    10. Духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото.  Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е свързал вече с Духа, който е над доброто и злото.

    Подбор, из някои беседи на Учителя, публикувани в Интернет
     
  12. Велина Василева
    Когато някой иска да поправи другиго, той се оцапва. Достатъчно е, всеки един от вас, да оправи себе си. Когато критикуваш някого и говориш срещу него, ти се свързваш с него и го изчистваш, отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате. В една Окултна школа е строго забранено да се критикуват учениците помежду си и да се одумват, защото се цапат един другиго. Ученикът няма право да критикува съученика си. Ученикът не се произнася за съучениците си, а Учителят се произнася за поведението на ученика. Да почиташ човека и да говориш добро за него, това е едно от големите блага в живота. Ученикът трябва да вижда само доброто – навсякъде и у всекиго. Вижда ли той престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа на неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в себе си. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот – животът на Любовта.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Няма какво да критикувате света и да искате да го оправите. Достатъчно е всеки един от вас да оправи себе си.
    Вие като изправите себе си, ще подействате на много други да се оправят, понеже един човек не е сам [вътре в себе си], а колектив от 100 000-300 000, пък и повече души, с които е свързан. Понякога ставате лоши, а не подозирате колко още души [на клетките, от които се състои тялото ви] повличате със себе си.
    Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистота на Душата си. Пази чистотата на своя език.
    Да почиташ човека и да говориш добро за него, това е едно от големите блага в живота.
    Ти знаеш, че всеки човек може да изпадне в безсилие и да сгреши.
    Божественото съзнание никога не критикува, нито следи.
    Никога не говорете отрицателно. Като видите една погрешка у някого смятайте, че е ваша и вие я изправете.
    Изобщо, не си служете с думи, които съдържат отрицателната частица "не". Ако си служите с отрицателни думи, за да изразите недостатъка на човека, вие сами се свързвате с неговия недостатък.
    Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират.
    Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот - животът на Любовта.
    За ученика Бог не е старозаветният Йехова, Който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта; на Светлината, на Мира и на Радостта. Това са качества и на Ученика.
    Когато някой иска да поправи другиго, той се оцапва. Когато критикуваш някого и говориш срещу него, ти се свързваш с него и го изчистваш отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате. В една Окултна школа е строго забранено да се критикуват учениците помежду си и да се одумват, защото се цапат един другиго.
    Ученикът няма право да критикува съученика си. Ученикът не се произнася за съучениците си, а Учителят се произнася за поведението на ученика.
    Докато и вие не кажете като Христа "Прости им, Господи" и не забравите всички страдания и огорчения, няма да излезете от калта на живота.
    Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува. Ученикът трябва да вижда всичко и да знае причините и последствията им. Но трябва да бъде снизходителен, към всичко. А това ще постигне като вижда всичко и ще мълчи.

    Ученикът има право да учи себе си и другите на послушание към Бога.
    Ученикът трябва да вижда само доброто навсякъде и у всекиго. Вижда ли той престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа на неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в себе си.“
    Из: „КРИТИКА - Учителят, Лечителят, Пророкът“
     
  13. Велина Василева
    Буквата е тяло на Духа и първо трябва да имаме тази буква и да я разберем; тогава можем да кажем, че от нея можем да намерим Духа. Всеки човек е буква от Божествената азбука и за да си служим с нея, трябва да обичаме всички хора, както и всички неща и същества.
    Всичко преходно, т.е. цялото физическо съществуване, на Земята, е само символ (т.е. то е само сянка) на проявяващото се Божествено Начало, в света.
    Всяка дума, всяко изречение, сами по себе си, са определени символи на Духовни Реалности.
    Както лицето на човека е израз на неговия вътрешен живот, така и физическият свят и живот – са израз на едно Божествено съществуване.
    Причините за явленията във физическия свят, се крият в Невидимия; в Свръхсетивния свят. Всичко това, което се изявява физически, има своя архетип, или първообраз, в астралния свят, а Първичната Сила, изразена в тонове и звукове - в Ангелския, или Небесния свят.
    Понеже целият сетивен свят и живот, които ни обкръжават, са физиономия на една Невидима Реалност; на една Божествена действителност,  при представянето, с думи, на определени духовни процеси и явления, всъщност, не се описват физически явления, а като се използват земни понятия и образи, се описват духовни процеси и явления. Това се отнася пряко, към прочетеното, в беседите и лекциите на Петър Дънов – Учителя.
    Според Учителя, на Земята се учи азбуката на Живота. Това е старото геоцентрично разбиране –  светът на ФОРМИТЕ.
    В Пътя на Слънчевата спирала, човешката Душа се учи да чете и разбира хелиоцентричната функционална връзка между нещата и явленията, т.е. навлиза в тяхното СЪДЪРЖАНИЕ.
    В Пътя на Космичната Спирала, човешкият Дух ще развие Космичния мироглед, чрез който ще започне да разбира СМИСЪЛА на Живота.
    Затова геоцентричното схващане на света позволява изследването единствено на материалните форми, докато космичната концепция за света, разкрива тайните на Живота.
    Тези три свята: на формите, на съдържанието и на смисъла - Учителят ги нарича, съответно: материален, субстанциален и есенциален.
    Всичко, което става на Земята, като факти и явления, съществува преди всичко, в астралния, Духовния и Божествения светове. В Божествения свят, или Небесния свят, то съществува като ИДЕЯ; като първообраз. В Духовния, или ангелския свят, към тази идея се присъединяват СИЛИТЕ, които ѝ съответстват. И най-после, в астралния свят, тази идея, с присъщите ѝ сили, се явява като ОБРАЗ, прототип на това, което ще стане на Земята.
    Така, на най-висш план – съществува хармонията на Сферите - Небесния свят, в който са Първичните Духовни Есенции на световните явления. По-надолу, в Ангелския свят, са Силите, които се изявяват в света, чрез връзките си с тези Първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат, в техния растеж и развитие.
    В далечното минало, човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална Душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една Групова Душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От Груповата Душа, постепенно се развива индивидуалната Душа на човека. Човешките Групови Души, в астралния свят, се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма (която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек и) която се нарича Човек.
    Всеки образ или картина, които ни представят който и да е езотеричен документ, има няколко значения.
    Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата;
    има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после,
    има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса, като Цяло.
    А също така,  понеже развитието върви циклично, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало, или ще стане; тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и то има известна повтаряемост (но не в буквален смисъл, на нещата).
    На всяко духовно събитие – отговаря едно физическо явление, или събитие, но – остава висящ въпросът – в течение на какво време, ще се изявят на Земята, тези физически събития.  
    Посветеният е коренно променено същество.
    Разликата между него и обикновения човек е такава, каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, която излиза от нея.
    И затова, неговото съзнание, неговите възприятия, неговите преживявания са коренно различни от тези на обикновения човек.
    Защото астралното тяло на обикновения човек  не е способно за възприятия, в Духовния свят, понеже няма съответни органи.
    При окултното обучение и развитие – тези органи постепенно се развиват у ученика и той става способен да възприема Духовния свят, както със физическите си сетива, възприема физическия свят.
    Първата стъпка към Посвещение в съвременната епоха се заключава в събуждането в Душата на сили, способни да действат върху астралното тяло, когато то през нощта се освободи от етерното и физическото тела.
    Първата стъпка към Посвещението се състои в произвеждане върху човека през време на будното му състояние една дейност, ефекта от която би могъл да продължи и през нощта след отделянето на астралното тяло от физическото. Това, което се нарича медитация, размишление, концентрация, това са все дейности на Душата, чийто ефект продължава в астралното тяло през време на съня на физическото тяло. Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята. Концентрацията е най-потребното нещо за Ученика. Ние употребяваме пеенето, писането като средство за концентрация. Вие трябва да работите чрез тези неща, за да се научите да се концентрирате. Да се научите да се концентрирате, което ще го придобиете с големи усилия. Не мислете, че е лесно да се научите да се концентрирате. "За да се концентрира човек, трябва да бъде търпелив. Без размишление за Великото и Красивото вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър."
    Като работи чрез мисълта си при концентрация, размишление, човек пречиства астралното си тяло и развива органите за възприятие в него. Това се е наричало в древните Мистерии очистване или катарзис.
    Когато вече органите са образувани в астралното тяло, предприема се втората стъпка на Посвещението - всички тези органи, изработени в астралното тяло, да бъдат отпечатани в етерното тяло, също така, както един печат се отпечатва върху восък.
    Тази втора стъпка при Посвещението се нарича просветление. Тогава вече се отварят духовните очи на човека и той получава впечатления от духовния свят, както с физическите си органи той получава впечатления от физическия свят.
    В тази степен на развитие на Ученика, Духовният свят му се разкрива в образи. Освен образите, при този стадий на развитие Ученикът възприема и музиката на сферите и чува Космичното Слово.
    С това му се разкрива една по-горна степен на Духовния свят, която се изразява чрез музика и слово.
    При една още по-напреднала степен, Ученикът вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово. Той влиза във връзка със самите същества на Духовния свят.
    Така че, при проникването си в духовния свят, посветеният възприема най-първо образи, после тонове и най-после вижда и се среща с духовните същества.
    Ако човек действа според Божията Воля, това му дава възможност да прогресира и тогава неговото същество се преобразява и става подобно на това на Божествените същества и той ги възприема при третата степен.
    Това у него, което възпрепятства на еволюцията на Вселената и на пръв поглед "забавя" прогреса на света, той го възприема като противоположност, която трябва да се осмисли и подреди, в общата Картина на Великото Цяло, за да се премахне и последното було, което трябва да падне.
    Това са трите степени, през които преминава Посвещението: Първата - виждане на образи, символичните образи на духовния свят. След това във втората степен се чува музиката на сферите, далечен отзвук на един далечен свят. След това в третата степен Ученикът възприема Духовните същества и влиза в контакт с тях, които можем да си представим само като ги сравним с Божествените сили, които се намират в нас и работят за нашето добро, било като противоположни сили, които също работят за нашето добро, но не пряко, а косвено (докато привидно изглежда, че те са против нашия прогрес; но тук иде реч, само за разбраните сили на злото).
    Противоположното на Божията Любов; на Благостта, е Божият Гняв; Строгостта (и това е лицето на Божията Мъдрост. Римляни 11:22 "Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.").

    Истинският образ на Божията Любов, която движи света напред, може да се съзерцава само от този, който сам е опитал и е превъзмогнал Божията Строгост.
    По материали от Интернет
  14. Велина Василева
    Начало на Просветлението е, когато човекът осъзнае, че иска да си върне, обратно, Същественото, което е изоставил – Изначалната Първа Любов на Душата си: Любовта, само към Бога и Божествения Език на Любовта.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Елеазар Хараш: „При грехопадението, човекът е изгубил Същественото – Любовта и е започнал да говори на друг език, човешки – езика на знанието.“
    Из: „Обходата (подходът), Тайни на злото, В храма на Учителя“
     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Линк, за изтегляне на аудио: "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939, София-чете-Нели Нeдялкова  
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Линк, към Списък с всички беседи от категория „Ава Торот Лекции“ 
  15. Велина Василева


    "Мисъл" е тази вода,тази субстанция, с която се пои, която слиза отгоре върху ("градината на" земния третокласен, местен) ум преди, достигайки до гениалност, той да е осъзнал, че всичко вече е измислено от Бога; че Бог "вече не мисли", а Бог знае всичко и ставайки едно с Бога - човек става знаещ и разумен, слят с Бога... Мисълта е феномен само на първите низши четири нива, които са земни...

    Съвършените човеци - учителите - също не мислят, защото те знаят...

    Мисленето - това е антипод на знанието... А знанието се дава интуитивно, когато достигнеш до там, че да се откажеш (доброволно, защото си схванал Истината) от мисленето... Когато се откажеш доброволно от мисленето, а то се случва не по-рано от пълното развитие, до гениалност, на ума - тогава чак влизаш в разума... Разумът е отвъд мисленето; разумът - знае интуитивно, непосредствено... Раз и имаш - ум, дава ти се вътрешно...

    Учителят казва, че мисленето , тази вода, е дар на човеците от ангелите... Божествата не мислят , защото знаят; т.е. - те са разумни... Мисли търсещият човек и докато търси - той още не знае, затова се налага да мисли... "Пускат" му всякакви смесени мисли "отгоре" , при това - на час , по лъжичка от истинските, защото гледат да го научат да различава, затова му "пускат" контрастни мисли...

    (Мисленето можем да си представим също като словесно мляко - нещо полезно за не-новородени човешки същества)...

    Ех... Колкото повече се обяснява - толкова по-глупаво звучи...Вили, Вили... какво говориш?...

    Източник: Его
  16. Велина Василева
    Днес е 11 юли. На тази дата е роден Петър Дънов – Учителя.В Него бе Божествената Троица:→Божественият Дух,→Христовият Дух и→Господният Дух!~~~~~~~~~~~~~~~~~~„Посвещение за Духът на Словото на Бога I. Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, Който бе в плът и кръв и Дух на земята Българска, със светско име Петър Дънов, бе Живият Бог. В Него бе Божествената Троица: Божественият Дух,Христовият Дух иГосподният Дух! В Него бе Все и Вся!Все на Земята и Вся на Небесата! II. Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас? Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е, да не огорчавате Духът с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся. III. Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя образ, в Своето подобие и Дух, плът и кръв! Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.“ Из: „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ → Изгревът - Том 21“
  17. Велина Василева
    Трябва винаги да помним, че единствено и само ние сме тези, които ПОСТАВЯМЕ ЕТИКЕТ върху това, което преживяваме, в момента. Затова, фокусирането трябва да бъде само върху нас самите и върху нашите преживявания, а не върху човека, за който сме си въобразили, че ни предизвиква и създава, у нас, дискомфорт на отрицателни емоции, защото, погледнато от една по-висша гледна точка – никой външен човек – няма нищо общо – с нашето лично неумение (т.е. с нашето невежество) – понякога, с години, да не съумеем да трансформираме известни наши негативни състояния, което – в крайна сметка – може и да ни разболее, физически. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ EvoLife.bg "Платформа за еволюцията на живота":   „Страх, завист, гняв, злоба и ревност – едни от най-отвратителните  [състояния], в душата на всеки човек. Когато ги забележиш в себе си, не се обръщай с погнуса – Природата не създава непотребни неща. Може би ще успееш да използваш енергията на тези емоции и да заредиш с нея най-прекрасната си мечта!
    На всеки от нас се е случвало в определени етапи от живота си да изпитва деструктивни чувства на завист, злоба, гняв, омраза, ревност. След като активния момент на преживяването ни отмине, обикновено човек се чувства изтощен, с чувство на вина, с горчилка в устата, като израз на физически реакции, очите парят, ръцете могат да потрепват, налице е сърцебиене, световъртеж и др. Всичко това показва, как тези емоции в проявите си изчерпват нашия организъм.
    За съжаление тяхната поява не е еднократна, а времетраенето им може да варира от няколко минути, до месеци и години. Тези непрекъснати вътрешни атаки неминуемо в един момент ще доведат до отключване на някакво заболяване – физическо и/или психическо. Завистта и злобата, омразата и ревността ни изсмукват в буквалния смисъл на думата, изпиват енергията ни и след тяхното преживяване ние се чувстваме крайно изморени, изтощени, замаяни.
    Всичко това показва, че тези чувства представляват енергия, която в този случай е деструктивна. Или по-точно казано ние използваме енергията си по деструктивен начин, тъй като в нашия организъм няма два вида енергия. Ци е само един вид, тя се заражда в първа чакра и протича по енергийните канали и меридиани на тялото достигайки главата. Там Ци прави завой и се връща отново в първа чакра.
    Именно в главата, достигайки мозъка и активирайки ума, ние поставяме етикет върху това, което преживяваме, в момента. Енергията е една и съща нейните наименования са различни. В зависимост от стимула, който е предизвикал форсираното протичане на Ци в организма, достигайки главата ние я етикетираме като: злоба, завист, любов, ревност, омраза, страх, гняв. Стимула активирайки интензивното форсиране на Ци е обекта или субекта от околната среда, който се явява някакъв дразнител предизвикващ положителните или отрицателни емоции. Обикновено са ни учили в такива моменти да проявим самоконтрол, но това не е най-доброто, което можем да направим, тъй като по този начин потискаме протичането на Ци, като използваме волята си.
    Потискането на Ци, чрез контрола и волята е възможно, но не за дълъг период от време, тъй като тя /енергията/ е мощна, жизнена, движеща сила, която в един момент ще преодолее нашите усилия и ще се отприщи с цялата си мощ. Тогава можем да преживеем панически атаки /силни пристъпи на страх/, тревожност, фобии, разрушителен гняв и необоснована агресия, които на пръв поглед нямат конкретна причина за възникването си, сякаш се появяват ей така от нищото. И наистина причина няма, но има натрупване на енергия, която няма къде да отиде, не е трансформирана и отработена.
     
    Разсъждавайки по този начин, ние разбираме, че изразходването на жизнената ни енергия за преживяване на деструктивни емоции като злоба и завист е крайно нездравословно, разрушително за организма . С едно изречение отрицателните емоции използват и изхабяват вътрешни ресурси, от които ние имаме нужда както за поддържането на тялото и ума си в добра форма и кондиция, така и за активното ни участие в семейния, професионален и социален живот на обществото.
    Терапевтичното предложение за трансформиране на деструктивните чувства, които ни обладават понякога е следното. Присъствайте изцяло и съзнателно в емоцията, която ви е обхванала в момента, насочете цялото си внимание към нея, концентрирайте се в преживяването, опитайте се да го увеличите. Вместо да използвате волята си и самоконтрола, за да потискате, опитайте обратния вариант, форсирайте. Когато енергията Ци е достигнала мозъка и вие поставяте етикета например „завист” , „злоба”, „ревност”, „гняв” веднага след първото етикетиране, поставете друго обозначение.
    Нека да наречем този етикет „динамична сила”, „динамо”, „жизненост”. Може да изберете и своя дума, но нека тя да бъде позитивна и конструктивна. Идеята е в това, че енергията е една и съща, различни са етикетите, които ние поставяме върху емоциите, които ни завладяват. Тоест Ци не може да бъде добра или лоша, зла или любяща, завистлива или хуманна, ревнива или любяща. Ци просто Е Енергия без положителна или отрицателна окраска. Украсяването и обозначаването и става чрез логически вериги в ума. А тези логически вериги не винаги са правилни, те представляват модели на поведение, на мислене, на чувстване, на реакции, шаблони и етикети, които са ни втълпени по един или друг начин от семейство, общество, наследственост и т.н.
    Следователно подлежат на реорганизация. И така разбирайки, че ние не сме безпомощни пионки, жертви на бушуващите в нас емоции, можем да ги осъзнаем, разберем и приемем като позитивни, градивни сили в нашия организъм. Сменяйки етикетите злоба и завист с етикет „динамична сила” ние разбираме, че в момента разполагаме с мощно средство, което можем да използваме по конструктивен начин. Избора какво да правим е наш. Можем да спортуваме, да работим в градината, да направим основно почистване на жилището си, да отидем на разходка или преход в планината, да пишем и да творим.
    Осъзнавайки, че в момента разполагаме с форсирана жизнена енергия, която не трябва да подтискаме ние я влагаме в градивна, активна дейност. Вие разбира се бихте могли да кажете: „Но дявол да го вземе, аз наистина завиждам, ревнувам, изпитвам гняв, злоба!” Да наистина изпитвате тези чувства, това е факт, но осъзнаването, че те са предизвикани и съществуват благодарение на жизнената енергия Ци във вас ви дава възможност да ги транформирате позитивно и да ги използвате в своя полза, вместо да ставате пионка в стихията на тези емоции, което в крайна сметка ще доведе до пълно изтощение и заболяване.
    Моята лична мъдрост в тези случаи гласи следното:
    „Злобата, завистта, омразата, гневът, ревността изхабяват вътрешните ми ресурси от енергия, жизненост, здраве и сила. И поради тази причина не си заслужава да потъвам в техния стихиен вихър. Трансформацията им в динамична, градивна сила ми дава възможност да превърна унищожителните емоции в здраве, радост, обич и щастие. „
    Както видяхте в цялата статия никъде не споменах обекта или субекта, предизвикващ тези емоции, освен като стимул, който ги създава. Това трябва да ви подскаже, че въпросният стимул – няма нищо общо с нашите вътрешни енергийни процеси. От което следва, че фокусирането трябва да бъде върху нас самите и върху нашите преживявания, а не върху външния фактор, за който сме си въобразили, че ни предизвиква, създавайки у нас деградивни емоционални сили.“

    Трансформиране на отрицателни емоции
  18. Велина Василева
    Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Знаете ли кои са тия вълци и лисици? Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е лисица. Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? – Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък. Мисля, че ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога.   [Идеята: "Христос, в мен" означава, че отказвайки се от своята временна физическа форма, трябва да приема и да отгледам, в себе си, Идеята за принадлежността ми към Единното Съзнание на Великото Цяло; "да се влея", мислено, в Идеята за Целокупния Живот, където не съществува никаква  частна собственост]. Първото нещо е, да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив. И когато се съедините с Него и влезете във Вечния Живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Не мислете, че всичко изведнъж ще тръгне по мед и масло; ще имате спънки, но ако постоянствате, ще се научите. Първият ваш опит нека бъде следното: постарайте се за една–две минути да държите вашия ум свободен, да не мислите за обикновените изтъркани неща на ежедневния живот. Вие казвате: „Аз спрях да мисля, не мисля за нищо“, ама през ума ви минава баба ви, децата ви, кокошки, волове, дърва, камъни, и вие мислите, че сте свободни.
    Във вашия ум съществува хаос – там са: баба ви, майка ви, децата ви – всички. Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда свободен, днес ще мисля за Господа – великата Любов на Живота, всички вън в двора, вие тук ще играете и ще ме оставите свободен, понеже имам много важна работа“.
    Опитайте се първия път само две минути. Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат; нека се бият, нека плачат; две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта.
    Ето изкуството – най-малкото.
    „Ама – ще кажете – това е много лесна работа.“ Не е май лесна.
    След туй опитайте 5 минути, 10 минути.
    Та най-напред Христос иска да изпъдите из сърцето си воловете, кокошките, конете, вълците, лисиците, които са оцапали вашето светилище.
    Знаете ли кои са тия вълци и лисици? У вас има лисици и вълци; аз ги виждам; хем с дълги опашки, с червена козина, с големи зъби и нокти. Вашата омраза – това е вълк; вашето лицемерие – това е лисица. Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? – Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък.
    Тогава ще повикате вашия Свещеник: „Ела, Служителю на Бога Живаго, облечи се с твоята одежда, вземи кадилницата си, с която възнасяш своя тамян към Бога“.
    [Петър Дънов – Учителя: „Душата на човека е неговата църква, а Духът е Свещеникът, който служи. Умът и сърцето са прислужници. Пътят, по който ще отидете към Бога, е да влезете в тази църква-Душа, където Духът е свещеник, а умът и сърцето прислужват. Христос казва: „Онези, които се затварят и не искат да чуят Словото, те не са от Моите овци. Моите овци слушат Моя глас.“ Най-първо, човек трябва да има разположението на едно дете, да учи, да има чистота. Разумното дете е емблема на кротост, смирение, чистота и е готово да учи. Човек, като стане дете, се намира в Царството Божие, и като престане да е дете, не е в Царството Божие.“ – Из: „СЛУШАТ МОЯ ГЛАС“ ]
    Ще повикаш и Владиката на твоя живот. А кой е този Владика? – Твоят Дух.
    Ще повикаш и певците. – Кои са те? – Твоите добри чувства и желания.
    Ще кажеш: „Елате да запеем, да служим на Господа, в този издигнат храм“, и тогава ще дойде Христос и като намери това събрание свободно от онези, които продаваха в него гълъби и тям подобни, изпъдени навън от него, Той ще каже: „Мир вам! Дойде денят на вашето Възкресение, днес ще бъдете с Мене в рая“.

    Вие знаете ли дълбокия смисъл на думите на онзи разбойник, разпънат от дясната страна на Исуса: „Господи, помени ме в Царството Твое!“ Той беше човек, който бе изпъдил навън всички гадове, и затова Исус му рече: „Ти си човекът, който ще бъде с Мене днес в рая“. Изпъдете из себе си всички гадове, свини, лисици, вълци. А другият от разбойниците, разпънат от лявата страна на Христа, какво каза? – „Ако наистина си Син Божи, слез и ни освободи.“ – Как ще го освободи, когато той не е изпъдил, из себе си, всичките гадове, когато той е роб на своя егоизъм?
    Мисля, че ме разбирате: говоря ви много ясно. Искам да ви говоря тъй, както може би никога не са ви говорили. Първото нещо е да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него. Имате хиляди случаи да се съедините с Него и да направите живота си щастлив. И когато се съедините с Него и влезете във Вечния Живот, във вас всичко ще се преобрази и всичко ще дойде на своето място.
    И тъй, турете си за задача първо за две минути, после за пет минути да изпъдите чуждите мисли из себе си и след като останете сам, почнете в туй дълбоко съзерцание, да размишлявате върху тази велика проблема: защо сте на Земята, защо сте неразположени, защо нямате благородни мисли и сърце, защо нямате воля да разрешите известен въпрос, и Христос ще ви отговори. Той ще отговори в тази форма: „Аз съм пътят, истината и животът; значи, когато изпъдите всичко навън и приемете в себе си Мене, когато познаете за Бог Моя Отец, Който живее в Мене, Който е дал Живот Вечен Мене, ще даде такъв и на вас“.  Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога.   
    [Идеята: "Христос, в мен" означава, че отказвайки се от своята временна физическа форма, трябва да приема и да отгледам, в себе си, Идеята за принадлежността ми към Единното Съзнание на Великото Цяло; "да се влея", мислено,  в Идеята за Целокупния Живот, където не съществува никаква  частна собственост].
    И Християнството само тогава има смисъл, когато се научим да побеждаваме този [преходен физически] живот, за да придобием оня, който е именно ценен за нас, защото донася знание, сила, благородство в нашите чувства, щастие, дава сила на Духа да побеждава всички. Да престане страхът в света от беднотия. То е Христовото учение.
    Страхувате се от смъртта. Посрещнете я, като кажете: „Ще се борим с нея“.
    Може да поискат да ви турят в затвора; кажете в себе си: „Ще се борим против оня, който носи смъртта, чрез силата на Онзи, Който живее вътре в нас – чрез Единаго Истинаго Бога“.
    Може да се опълчи против вас целият свят; може да ви плашат; не се плашете.
    Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие.
    Вие сега воювате в света и когато отидете на Небето, ще ви дадат по един Георгиевски кръст, който ще бъде кръст жив. Вие ще се върнете, и тогава Христос ще ви каже: „Ела ти, добри рабе, който си воювал на бойното поле“.
    Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата; досега е страдал все за себе си, за волове, коне и прочие.
    Най-после, трябва да страда за Христа. В това страдание, вие ще намерите Истинския Живот.
    И затова апостол Павел казва: „Ако се уподобим в страданието с Него, ще се уподобим и във Възкресението“; понеже Бог по същия начин, както възкреси Христа, ще възкреси и нас, като живеем за Него.
    Да оставим да се всели Духът Христов в нас, да познаем Истиннаго Бога и да придобием Вечен Живот.
    Тогава ще излезем да работим за нашите по-малки братя и сестри, и те да се научат на изкуството да придобият богатството на тоя Божествен живот.“
    Из: „Необходимостта да познаваме Бога“
     
×
×
  • Добави...