Велина Василева

Светът е огледало. Навън, извън теб, откриваш единствено своето отражение. Ти създаваш болен свят и после се плашиш от собственото си творение; от това, на което сам си дал живот. Върви, навлез в света и виж какво представляваш. Ще откриеш, че другите са отразения образ на лъжата, която живее вътре в теб, на компромисите, на невежеството ти!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стефано Д'Анна: "Склонността да вменяваш вина на света и да се оплакваш от жребия на съдбата, е най-неопровержимото доказателство, че Принципите на Съществуването – не са правилно разбрани.

Светът е огледало. Навън, извън теб, откриваш единствено своето отражение. Ти създаваш болен свят и после се плашиш от собственото си творение; от това, на което сам си дал живот. Върви, навлез в света и виж какво представляваш. Ще откриеш, че другите са отразения образ на лъжата, която живее вътре в теб, на компромисите, на невежеството ти!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стефано Д'Анна: "Склонността да вменяваш вина на света и да се оплакваш от жребия на съдбата, е най-неопровержимото доказателство, че Принципите на Съществуването – не са правилно разбрани.

Светът е огледало. Навън, извън теб, откриваш единствено своето отражение. Ти създаваш болен свят и после се плашиш от собственото си творение; от това, на което сам си дал живот. Върви, навлез в света и виж какво представляваш. Ще откриеш, че другите са отразения образ на лъжата, която живее вътре в теб, на компромисите, на невежеството ти!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стефано Д'Анна: "Склонността да вменяваш вина на света и да се оплакваш от жребия на съдбата, е най-неопровержимото доказателство, че Принципите на Съществуването – не са правилно разбрани.

Между всички [личности, намиращи се на нивото на разбирането на] животни – съществува вечна борба за надмощие. Духът и Душата живеят самостоятелен живот, независим от този на личността; на низшето „аз”. Не се страхувайте от плътта и от личността си, но работете усилено с мисълта си, да се справяте с всички отрицателни, низши и кошмарни състояния. Да усилва мисълта си и да работи с нея, това е първата задача на ученика [– в широк смисъл – всеки земен човек е ученик]. Като се съедини милосърдието и честолюбието, събужда се в него умът, започва да разсъждава.
~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Под думата “животинско”, се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм.

Някой казва: “Аз имам човешко достойнство

[но това е само твоето честолюбие, а не –  достойнството на Истинския човек, живеещ извън времето и пространството. Тоест, ти, все още, не разбираш – що е човешко достойнство и затова го бъркаш, с животинското си честолюбие, което те кара – с години, да се чувстваш обиден, единствено и само – поради собственото си неразбиране на нещата, в живота].”

Да, и пуякът, който се надува, и той има свое "достойнство"; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое "достойнство"; и слонът, който се движи из гората, също има свое "достойнство"; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое "достойнство". Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие.

Питам: Какво внесоха животните [или личностите], със своя егоизъм, в света?“

Из: „Умовете им - 1926 г.“

Здравейте, д-р Първанов! 

Аз съм момиче на 24години. Моята тревога не е една.. като не случайно съм ги формулирала е в няколко подточки.. ще ги копирам тук така както съм ги описала преди по малко от час. 

страх от смърт

страх от полудяване и загуба на контрол върху себе си и ситуацията : 

1. чувам дума в разговора, която ми напомня за нещо. но не се сещам какво точно и това ми създава страшен дискомфорт, страх и ми се свива корема.. сещам се от къде ми е позната думата или ситуацията и пак не съм на сто процента спокойна (аз мисля, че това е един вид проверка дали мозъка ми мисли правилно и ако не се сетя изпитвам ужас, че полудявам или че не мисля нормално) 
2. съзнанието ми ме връща в някакви спомени, които по необясним начин ми напомнят за някаква от сегашните ситуации, което ми носят ужасна тревожност и страх без причина... сякаш изпитвам нещо като дежа ву .. но е свързано със страшен дискомфорт все едно ми се случва нещо ужасно ...
3. много често проверявам дали всичко, което ми казват съм го чула нормално и правилно и питам за втори път приятеля ми да ми повтори за да съм сигурна, че не съм чула грешно.. всеки един звук или шум се питам нормален ли е дали пък не го чувам по различен начин от останалите.. сякаш на моменти думите ми отекват в главата или си ги повтарям в ума.. което също ми носи огромна тревожност все едно най-лошото нещо ще ми се случи.. трудно е да се определи, но е нещо като чувство за нереалност, като анализирам всяко едно нещо виждам ли го и чувам ли го по нормалния и правилен начин 
4. преди няколко дни изпитвах ужас и страх да не загубя контрол да нараня някой от близките ми (това ми се е случвало и преди 3 години и половина) осъзнавам, че съм добър човек и не бих го направила, но ме е страх от самите мисли и не мога да се отпусна и да ги приема, че са фалшиви
5. от един месец ми е още по трудно да се концетрирам, защото когато се отпусна, забравя или разсеям от тревогите, сякаш ума ми ги изкарва на повърхността и отново изплуват.. и всичко, което чуя, сякаш ме плаши отново без причина.. точно поради причината, че се питам дали го чувам нормално и дали го възприемам нормално и дали не съм луда.. когато съм в разговор и съм по ангажирана, не изпитвам чак такива отрицателни емоции, но когато примерно се опитам да гледам телевизия и нищо не ми грабва така на сто процента съзнанието, че да спрат тея мисли и страхове.. непрекъснато в мен стои едно съмнение и мнителност дали съм нормална или дали не полудявам... това ми е най-големия страх даже може би много по голям от този да умра.. 
6. Паник атаки преживявам доста често.. въпреки, че тях умея да ги контролирам вече по добре тъй като всичко друго, описано горе ми се е появило скоро или е отшумявало преди.. но паник атаките са ми от 9 години..  
7. Ужасно ме е страх от шизофрения.. таа въпроса ми е изкривено ли ми е мисленето или всичко, което се случва е на базата на моето голямо внушение? 

Никога не мисли за себе си. Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: "Не ограничавай Висшето Съзнание, в себе си [чрез мисли за самия себе си, като за ТЯЛО; за личност; т.е. чрез мисли като за мъж, или като за жена].

– „Искам да стана по-добър.“ – Не желай това. Не е необходимо, сега именно, да бъдеш по-добър. – Защо? – Защото живееш в преходен свят. Щом си "спечелил малко пари и си ги сложил в банка" [това е иносказателен израз на покаянието, пред Бога], не мисли повече дали си праведен, или не. Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш.

Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно.

Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си [т.е. който е станал егоцентричен, вместо да се стреми към ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ и ТО да е негов Център], той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш Идеал [например Христос, който показа пример на човеците], с който да се сравняваш.

Ако се сравнявам с вас, аз съм на крив път. Човекът не може да бъде мярка. Друг е въпросът, ако се ръководя от красотата на природата, от нейното величие.

Когато мисля за онзи свят, аз забравям себе си, без да се обезличавам. Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар...

Това [низше] „себе“ е объркало света.

Питате: „Как ще се оправи светът?“ – Когато хората се върнат към своя Първичен Живот [на Духове / на Души] и престанат да мислят за себе си [като за его-личности; т.е. като  престанат да мислят за себе си като за мъже и за жени]."

Из: "Топли чувства и светли мисли"
 

Искам да постигна част от това, което е постигнал в живота си цар Соломон. Пък като ми омръзне постигнатото, да обърна още по - голямо внимание на духовното, отколкото обръщам сега.

Искам да постигна част от това, което е постигнал в живота си цар Соломон. Пък като ми омръзне постигнатото, да обърна още по - голямо внимание на духовното, отколкото обръщам сега.

Искам да постигна част от това, което е постигнал в живота си цар Соломон. Пък като ми омръзне постигнатото, да обърна още по - голямо внимание на духовното, отколкото обръщам сега.

Между всички [личности, намиращи се на нивото на разбирането на] животни – съществува вечна борба за надмощие. Духът и Душата живеят самостоятелен живот, независим от този на личността; на низшето „аз”. Не се страхувайте от плътта и от личността си, но работете усилено с мисълта си, да се справяте с всички отрицателни, низши и кошмарни състояния. Да усилва мисълта си и да работи с нея, това е първата задача на ученика [– в широк смисъл – всеки земен човек е ученик]. Като се съедини милосърдието и честолюбието, събужда се в него умът, започва да разсъждава.
~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Под думата “животинско”, се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм.

Някой казва: “Аз имам човешко достойнство

[но това е само твоето честолюбие, а не –  достойнството на Истинския човек, живеещ извън времето и пространството. Тоест, ти, все още, не разбираш – що е човешко достойнство и затова го бъркаш, с животинското си честолюбие, което те кара – с години, да се чувстваш обиден, единствено и само – поради собственото си неразбиране на нещата, в живота].”

Да, и пуякът, който се надува, и той има свое "достойнство"; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое "достойнство"; и слонът, който се движи из гората, също има свое "достойнство"; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое "достойнство". Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие.

Питам: Какво внесоха животните [или личностите], със своя егоизъм, в света?“

Из: „Умовете им - 1926 г.“

Между всички [личности, намиращи се на нивото на разбирането на] животни – съществува вечна борба за надмощие. Духът и Душата живеят самостоятелен живот, независим от този на личността; на низшето „аз”. Не се страхувайте от плътта и от личността си, но работете усилено с мисълта си, да се справяте с всички отрицателни, низши и кошмарни състояния. Да усилва мисълта си и да работи с нея, това е първата задача на ученика [– в широк смисъл – всеки земен човек е ученик]. Като се съедини милосърдието и честолюбието, събужда се в него умът, започва да разсъждава.
~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Под думата “животинско”, се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм.

Някой казва: “Аз имам човешко достойнство

[но това е само твоето честолюбие, а не –  достойнството на Истинския човек, живеещ извън времето и пространството. Тоест, ти, все още, не разбираш – що е човешко достойнство и затова го бъркаш, с животинското си честолюбие, което те кара – с години, да се чувстваш обиден, единствено и само – поради собственото си неразбиране на нещата, в живота].”

Да, и пуякът, който се надува, и той има свое "достойнство"; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое "достойнство"; и слонът, който се движи из гората, също има свое "достойнство"; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое "достойнство". Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие.

Питам: Какво внесоха животните [или личностите], със своя егоизъм, в света?“

Из: „Умовете им - 1926 г.“

Мисълта за Бога събужда скритите Сили, в човека. Искаш ли да имаш Светлина; т.е. да виждаш ясно и да разбираш нещата, в живота – ще мислиш за Бога. Светлината, в ума, е резултат от мисълта за Бога.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казвам: ако вие престанете да се интересувате от Бога и не се стремите към Него, и Той ще се откаже да ви помага. Това значи да се прекъсне връзката между човека и Бога, да нямате никаква светлина. Искаш ли да бъдеш щастлив, ще мислиш за Бога – щастието е резултат от мисълта за Бога. Тази мисъл събужда скритите сили в човека.

Щастливи числа

Мисълта за Бога събужда скритите Сили, в човека. Искаш ли да имаш Светлина; т.е. да виждаш ясно и да разбираш нещата, в живота – ще мислиш за Бога. Светлината, в ума, е резултат от мисълта за Бога.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казвам: ако вие престанете да се интересувате от Бога и не се стремите към Него, и Той ще се откаже да ви помага. Това значи да се прекъсне връзката между човека и Бога, да нямате никаква светлина. Искаш ли да бъдеш щастлив, ще мислиш за Бога – щастието е резултат от мисълта за Бога. Тази мисъл събужда скритите сили в човека.

Щастливи числа

Ще съм благодарна ако ми кажете метод за справане с строха

Ще съм благодарна ако ми кажете метод за справане с строха

Ще съм благодарна ако ми кажете метод за справане с строха

Ще съм благодарна ако ми кажете метод за справане с строха

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За вас е важно да обичате така, както Бог обича, а не както хората обичат. Ако обичаш както хората обичат, ти ще се изопачиш. Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете.
Следователно, щом влезеш в Божествения свят, ще обичаш както Бог обича - ще прощаваш и ще работиш само за Господа.“

Из: „Малкият стрък - 1925 г.“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
В съзнанието си, човек трябва да мине в по-високо състояние от това, в което се намира. [Т.е. човек е предопределен да надрасне текущото си нисше състояние на съзнанието, изразено като: "живот за себе си" и да достигне до Висшето състояние на съзнанието, изразено като:   "Живот за Цялото", като самостоятелно, но воден от Невидимия Свят, се подготви, за това: „Почувствай, че си свързан с Всички Същества на Земята и Небето. Когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.“ (тук); т.е. чак тогава, когато човек се издигне над земното (над личното; над човешкото) и влезе в Свръхсъзнанието си – ще се домогне до Великата Истина, която е в несътвореността; "небитието, именно, е реалността." тук] Щом правите усилия и работите, Невидимият Свят ще ви помага. Тесният път се различава за всеки човек. В Божественото Училище, ти сам трябва да влезеш. Когато ученикът има помощта на Невидимият Свят, работите му тръгват напред. Затова не трябва да се смущавате. Имате ли помощта на Невидимия Свят, ще станете даровити. Когато посееш нещо в Душата си, Невидимият Свят работи върху посятото и то възкръсва. Главната работа се извършва от Невидимия Свят.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Веднъж дошли на Земята, ще учите; вие сте ученици. В съзнанието си, човек трябва да мине в по-високо състояние от това, в което се намира.

Помнете следното: условията се дават даром на човека, а усилията зависят от него. Който иска да се домогне до Великата Истина, трябва да се приготви. Да стане човек истински даровит, трябва подготовка. Работете съзнателно, за да влезете в Божествения университет.

В човешкия живот има много атавистични прояви и форми - в молитвите, в убежденията и др., от които човек трябва да се освободи. Ученикът трябва да се освободи от чуждото, в себе си. В него трябва да остане само онова, което Бог е вложил, отначало.   Крайният резултат решава неговото положение.

При работата си, ученикът ще се натъкне на много противоречия и изкушения, които трябва да преодолява. Не давайте условия да се привличат нисшите духове.

Вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне. Бури и ветрове, всички вълнения на морето да престанат. Утихне ли сърцето ви, ще дойде Изгревът на вашето Слънце, ще настане светъл ден, без облаци и без сенки [защото ще е дошла Мъдростта].

[Учителя: „Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината.“ – "Учителят говори" ]

Изгрее ли Слънцето на вашия Живот  [т.е. дойде ли Мъдростта, у вас], сърцето ви ще трепне, защото ще чуе гласа на Бога, на всички ангели, на всички Напреднали Братя. Тогава ще влезете във Великия Град между напредналите Разумни Същества. Постигнете ли това, вашата радост ще бъде необикновена.

Щом правите усилия и работите, Невидимият Свят ще ви помага. Когато ученикът има помощта на Невидимият Свят, работите му тръгват напред. Затова не трябва да се смущавате. Имате ли помощта на Невидимия Свят, ще станете даровити. Когато посееш нещо в Душата си, Невидимият Свят работи върху посятото и то възкръсва. Главната работа се извършва от Невидимия Свят.

Всяка вечер ученикът трябва да прави баланс на своите мисли, чувства и постъпки, които е имал през деня. Той трябва да задържи ценните, а непотребните да тури за тор.

Има някои от вас, които мислят, че лесно могат да влязат в Царството Божие. Вярата на човека се изпитва в най-големите противоречия. Всички добри хора, на Земята, са поставени на големи изпитания.

Светът е море, в което има поставени много въдици. Въдиците, това са съблазните. Хванеш ли се на една от тях, ти се отдалечаваш от Бога. Опитали ли сте най-големите страдания? Те са условията, за да бъдете щастливи. Само при тези условия, вие ще се удостоите да вкусите Великата Божия Любов и от вас ще изникне нещо хубаво. Тогава ще бъдете истински човеци.

Не питайте защо идват противоречията, но върнете се в естествената си среда [т.е. върнете се в Първичната си Среда, която е Великото Цяло], в която Бог ви е поставил. Там ще намерите себе си. Намерите ли себе си, придобили сте вътрешен Мир [защото вече сте поставили живота си в Точката на Равновесието] и ставате Господар на себе си.

Отвън не показвайте, не разкривайте свещеното, красивото, което има в Душата ви, не го демонстрирайте.

Казано е: "Тесен е пътят." Тесният път е представен като обща идея, но тесният път се различава за всеки човек. В Божественото Училище, ти сам трябва да влезеш.

Не работи ли съзнателно върху себе си, човек изпада в еднообразие, което го довежда до сънно състояние.“

Из: „Изворът на доброто“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Почувствай, че си свързан с Всички Същества на Земята и Небето.
Когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.

Зазоряване на живота, това е Любовта.

Изгрев на живота, това е Мъдростта.

Пладне на живота, това е Истината.

Зазори се в живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и

почувствай, че си свързан с Всички Същества на Земята и Небето.

Изгрей в живота!

Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне! Узрей!

И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.“

Из: „Живот“

Божият Дух се проявява чрез Божествената Душа, но не и чрез личността;
т.е. – Божият Дух не се проявява, чрез обикновения земен човек –
бил той мъж, или пък жена.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мнозина [личности – мъже и жени, се заблуждават, като] считат, че и Бог мисли, като тях.

Господ казва: „Моите мисли, моите разбирания – не са като вашите“.  

Това е едно от големите противоречия, в живота: Човек може да мисли, като Бога, само когато живее чист, духовен живот

[в Божествената си Душа; т.е. когато, в съзнанието си, живее не в света, а извън времето и пространството].

Защо само тогава? – Защото тогава Божият Дух се проявява, чрез него."

Из: "Живите закони на добродетелите"

Всичко е свързано и няма нищо безсмислено, затова всеки от нас, който е тръгнал по пътя на себеразбирането, е добре да се отърве от осъждането и преценките си, за другите. Затова, приемането на всичко, което става покрай нас, е изключително важно. Противоположностите – това е нормалният цикъл на живота. Истинското и най-красивото състояние – това е равновесието им.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
velaskes, от izvorite.com: "Привет! Вчера взех да чета ДАО 2 на Ошо, ако не си я прочел, препоръчвам ти я, страхотна книга, просто. Помага ми да приемам нормално всичко, което става в живота и доброто и лошото, и приятното, и неприятното, и да разбера, че противоположностите – това е нормалният цикъл на живота.

След деня, следва нощта, след радостта идва тъгата, а ние сме наблюдателите на това, без да трябва да се отъждествяваме нито с радостта, нито тъгата. Ние се намираме по средата, ние сме, така да се каже, равновесието на нещата, или както Ошо нарича това – ние сме Блажените; блаженството.

Дълго време съм бил на мнението, че човек трябва да се стреми към щастието, че щастието е най-голямата цел, в живота. А в действителност, съм бил на грешен път. Истинското и най-красивото състояние това е равновесието. Все едно ми е дошло просветление, от тази идея.

И човек, който е балансиран, ще приема еднакво както еуфорията, така и депресията си, ще гледа на тях като на нещо естествено. И дори и да се чувства отчаян, ще може да се види отстрани като НАБЛЮДАТЕЛ и ще знае; ще чувства, че това е в реда на нещата.

Така функционира и Природата: в отчаянието няма нищо смущаващо и няма смисъл да се противим и да го отхвърляме; просто трябва да му се оставим, да го изживеем, след това – то естествено ще се замени с подем в настроението ни. Това разбира се е само един пример, с който се изразявам, важно е да се разбере същността.

А ние не сме нищо повече от Природата. Целият свят е подчинен на един закон, а именно – Закона на Истината, на ДАО. Животът на хората, когато е съобразен с ДАО, е балансиран и прекрасен, а когато се отклонява – се получават различни степени на безпорядък. Но и това би трябвало да приемаме като нещо естествено, защото то пък е част от израстването на Душите на други хора.

Всичко е свързано и нищо няма безсмислено, затова всеки от нас, който е тръгнал по пътя на себеразбирането, е добре да се отърве от осъждането и преценките си за другите. Затова, приемането на всичко, което става покрай нас, е изключително важно."

Прочетено и копирано, от тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Линк за изтегляне на книгата на Ошо – "Дао - трите съкровища", в три тома  

Всичко е свързано и няма нищо безсмислено, затова всеки от нас, който е тръгнал по пътя на себеразбирането, е добре да се отърве от осъждането и преценките си, за другите. Затова, приемането на всичко, което става покрай нас, е изключително важно. Противоположностите – това е нормалният цикъл на живота. Истинското и най-красивото състояние – това е равновесието им.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
velaskes, от izvorite.com: "Привет! Вчера взех да чета ДАО 2 на Ошо, ако не си я прочел, препоръчвам ти я, страхотна книга, просто. Помага ми да приемам нормално всичко, което става в живота и доброто и лошото, и приятното, и неприятното, и да разбера, че противоположностите – това е нормалният цикъл на живота.

След деня, следва нощта, след радостта идва тъгата, а ние сме наблюдателите на това, без да трябва да се отъждествяваме нито с радостта, нито тъгата. Ние се намираме по средата, ние сме, така да се каже, равновесието на нещата, или както Ошо нарича това – ние сме Блажените; блаженството.

Дълго време съм бил на мнението, че човек трябва да се стреми към щастието, че щастието е най-голямата цел, в живота. А в действителност, съм бил на грешен път. Истинското и най-красивото състояние това е равновесието. Все едно ми е дошло просветление, от тази идея.

И човек, който е балансиран, ще приема еднакво както еуфорията, така и депресията си, ще гледа на тях като на нещо естествено. И дори и да се чувства отчаян, ще може да се види отстрани като НАБЛЮДАТЕЛ и ще знае; ще чувства, че това е в реда на нещата.

Така функционира и Природата: в отчаянието няма нищо смущаващо и няма смисъл да се противим и да го отхвърляме; просто трябва да му се оставим, да го изживеем, след това – то естествено ще се замени с подем в настроението ни. Това разбира се е само един пример, с който се изразявам, важно е да се разбере същността.

А ние не сме нищо повече от Природата. Целият свят е подчинен на един закон, а именно – Закона на Истината, на ДАО. Животът на хората, когато е съобразен с ДАО, е балансиран и прекрасен, а когато се отклонява – се получават различни степени на безпорядък. Но и това би трябвало да приемаме като нещо естествено, защото то пък е част от израстването на Душите на други хора.

Всичко е свързано и нищо няма безсмислено, затова всеки от нас, който е тръгнал по пътя на себеразбирането, е добре да се отърве от осъждането и преценките си за другите. Затова, приемането на всичко, което става покрай нас, е изключително важно."

Прочетено и копирано, от тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Линк за изтегляне на книгата на Ошо – "Дао - трите съкровища", в три тома  

За живота на личностите и за живота на Душите
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 „Има два живота: животът на забития кол [който е животът на низшето съзнание; т.е. на личността; животът на мъжа, или на жената] и животът на растението, или разумния човек [който е животът на Висшето съзнание; т.е. животът на Душата].

Животът на забития кол [т.е. на мъжа, или на жената] е по-лесен, отколкото животът на растението [т.е. на Душата].

В кола няма прогрес, няма развитие и един ден той ще изгние.

Колът [мъжът, или жената] иска само да се отдяла (отгледа), да се боядиса (гордост, лаври, слава, партизански дрипи и пр.); да се забие в Земята (да се ограничи на едно и също място - да се поеснафи) и с това, около кола работата се свършва.

Растението [Душата], обаче, трябва да се посади, да се разкопае [да пострада], да се полива и да се пази от паразитите, сиреч за развитието на добродетелите, в човека, се изисква работа, грижи, знание, възпитание, вътрешни усилия и пр., и пр.

Животът на забития кол, или животът на съвременните хора [т.е. животът на мъжете и жените] не зависи от тях. Те приличат на мухи, накацали на Земята, но не се минава много време и смъртта идва със своите намазани със сладко книги (разните съблазни), които поставя пред хората [личности, във форма на мъже, или на жени]. А те веднага се налепват на тия книги и смъртта ги изхвърля навън.

Иска ли човек да живее Истинския Живот [т.е. да живее Животът на Душата], той трябва да познава добре Законите и Силите, които управляват Природата и човека. Щом ги познава, той ще може да владее материята; щом владее материята, той ще владее и себе си; щом владее себе си, той ще бъде Господар и правилно ще разрешава всички противоречия, в живота.“ тук

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Истинско знание е познаването и разбирането на първичните образи, с които Природата си служи.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В какво се заключава истинското знание? – В познаването и разбирането на първичните образи, с които Природата си служи.

Геометрията, с която Природата си служи, наричаме първична, идейна.

Геометрията и математиката, с които съвременните учени си служат, са преводи от образите на Природата, нагодени според условията на сегашния живот, според състоянията му.“

Из: „Групиране на сили / Трансформиране на енергиите“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Само Идейният Живот може да ни ползва. Идейният Живот е Водата на Божествения Извор, която протича през нас и отнася далеч, всичко нечисто; Идейният живот е планинско място. Идейният живот е – да е човек, сам [когато има работа с гъстата материя, на Земята]. Щом има две идеи, ще има разногласия.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Злото в света е старият живот. Всички отрицателни положения, които съществуват в живота, трябва да се преработят.

 Водата на нашия ограничен живот може да се изчисти само от изобилието на Целокупния Живот.

Питам: Какво по-хубаво от това, да пуснете Божествената Любов да протече през вас, че да измие и отнесе всичката кал, от вашето дъно?

Пуснете Доброто да тече, през вас. То ще ви освободи от всички утайки и наслоявания на миналото, които днес ви измъчват.

Водата на този Извор представя Идейния Живот, който протича през нас и отнася далеч всичко нечисто. Само този Живот може да ни ползва.“

Из: "Кръг и елипса"
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Добрината про­никва в целия Космос. Тя се раздава навсякъде.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Идейният живот е – да е човек сам [когато има работа с гъстата материя, на Земята]. Щом има две идеи, ще има разногласия.

Човек трябва да мине и нирвана, и да дой­де в това състояние във вечната светлина. Минал е страдания и се радва само на благото.

Ще се въздържате от любопитство. Нито ще казвате всичко, но и няма мълчите.

Нашият живот [в самота; т.е. Идейният Живот] може да бъде за разумните хора.

Добрината про­никва в целия Космос. Тя се раздава навсякъде. “

Из: „Кратки бележки от Общия окултен клас“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Идейният живот е планинско място.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Настроението е пустиня в живота. Доброто желание е поле, обрасло с трева [тревата е символ на смирение], а Идейният Живот е планинско място, с хубави градини и извори, дето птички пеят, деца играят, хора се разхождат и приятелски разговарят. Такъв трябва да бъде и вашият живот! В ума ви всеки ден трябва да има нещо красиво, хубаво, за да превръщате и най-лошите условия, в добри. Само по този начин можете да напредвате.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Господ казва: “Ще скрия лицето си от ленивите ученици и те ще останат в тъмнина.” Всеки човек има тази опитност: един ден е в светлина, а на другия ден е на дъното на ада, в тъмнина. Тогава той започва да се запитва: “Аз ли съм или не съм?” Цял ден ходи натук-натам, мъчи се, страда и казва: “Не вижда ли Господ как страдам?”

Господ го пита: “Научи ли урока си?”

Същото прави и ученикът: той плаче, пъшка и се чуди как учителят му не вижда колко много страда! Той казва: “Сърцето ми ще се пукне от мъка!”

С пукане на сърцето урок не се учи. Сърцето трябва да бъде здраво, да издържа, а ученикът трябва да научи урока си!

Докато не научи урока си, учителят няма да го погледне. Така трябва да мисли ученикът и да не се поддава на никакви настроения.

Настроението е пустиня в живота. Доброто желание е поле, обрасло с трева, а идейният живот е планинско място с хубави градини и извори, дето птички пеят, деца играят, хора се разхождат и приятелски разговарят.

Такъв трябва да бъде и вашият живот!

В ума ви всеки ден трябва да има нещо красиво, хубаво, за да превръщате и най-лошите условия, в добри.

Само по този начин можете да напредвате.“

Из: „Оглашен, вярващ, ученик “
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Когато се слеете с Общото, с Цялото Битие, вие ще се освободите от излишните мъчнотии и страдания.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Стремете се поне един час през деня да гледате на хората като че вие сте в тях. Техните страдания и радости да бъдат ваши.

Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с Общото, с Цялото Битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.“

Из: „РАДОСТ И СКРЪБ“