Велина Василева

Учителят, във "Входни врати", каза :

Егото не е нещо, което ще си отиде само, "ако не го мислим"... Тъкмо напротив - трябва да го мислим и да го развием до гениалност, това его... То нито е нещо лошо, нито е нещо случайно, а е строго необходим етап в развитието ни...Въпросът е - егоизмът и егото у нас - да бъдат осъзнати... Само така те ще могат да бъдат поставени под контрол, което е и целта, в практичен аспект...

Всички, до един, ще минем през егоизма ( респ. - и през неговия най-висш стадий - гениалността), преди да влезем в Света на Любовта...Въпросът е не толкова къде сме - в егоизма си, или в милосърдието си , разгледани като етапи в Пътя , (а не като преходни явления - днес съм така, а утре - обратно) , а по-скоро - даваме ли си ясна сметка, съзнаваме ли - на какъв етап от Пътя сме и дали не се заблуждаваме, вземайки желаното за реално... Егото е експерт по самозаблуди, а ние лесно му се доверяваме...

Защото, там, в Божието Царство, няма да ни пуснат, ако сме глупави...Там едно самоотречено гениално его е "входен билет"... Там ще търсят да видят мъдростта ни и според нея - ще ни приемат...

Трите живота

Учителят, в "Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта" - "Това го наричат егоизъм. То е любовта на земята. "

Учителят, в "Какво знамение показваш" :

А може би само така ни изглежда... Т.е. - ние безусловно се подчиняваме на вътрешния си Ментор и приемаме неговия избор за свой... В този смисъл - въпросът е - кой съм аз, който избирам нещо и дали вътрешният ми Ментор няма и тази сила, да ме убеди, че изборът ми е мой, а не е - резултат на умела манипулация , за добро?... Или - това е параноя?... Кой ще реши загадката?

Учителят казва, че в зависимост от това - кой ум е водещият у нас - дали е егото, или е Висшият Аз - ще имаме два типа, диаметрално противоположни разбирания...

Като знаем, че Патрон на егото е Дяволът, а пък - Висшият Аз - това е Христос в нас - остава ни само личната преценка, на база на информацията, която сме събрали, до този момент... Тя е нашата база от данни, която ще ни даде резултатът...

И в двата случая - резултатът - винаги е за добро... Друга опция няма... Дори, когато човек се заблуждава, чрез последвалото страдание, той се учи и така напредва в еволюцията си...

Човек трябва да съзнава, че - започва търсенето на Истината, от някъде и че той никога не е сам... Човекът е колективно същество, не бива да го изпускаме из предвид...Знаците са оставени от любящи възвишени същества, които ненатрапливо ни наблюдават...

Знаците , около нас - винаги ни помагат... Бих казала - те ни подкрепят, това е назначението им, така мисля...

Егото е заседнала мъгла в дере. Но все някога ще бъде посетена от слънцето и вятъра. Такава е неговата природа: малко по-реално от мираж, но не по-реално от мъгла.

Много е важно човек да не се взема много на сериозно, защото така егото расте, расте... И божествения свят по-скоро ще го видим през крив макарон, от колкото през парцалите, които постоянно носим със себе си. Ама някои неща не били парцали, а грижливо изработени одежди и т.н. Парцали са брато, парцали са.

Граници в живота

Екхарт Толе


Администраторска бележка: Форумът е главно за споделяне на мнения и виждания, а не за публикуване на цели статии / лекции, освен с изрично позволение от администратор. По изключение тези публикувани вече статии ще останат. Моля всички, които се интересуват от Екхарт Толе, да изтеглят книгата, към която е даден линк под всяка лекция.

Тука вече утепа рибата отвсякъде

Та викаш никаква зависимост няма от текущото еволюционно развитие/ниво на човека, задачите, които има да решава?!

Учителят, в "Разумни наредби":

Учителя, в "Да се не изгуби нищо":

Учителят, в "Рождението":

Учителя, в "Отхвърленият камък":

Свободният човек - не е под никакъв закон...

След приключване на процеса на новораждане (защото това взема време) - човекът приключва с кармата си - ерго "законът за причината и следствието" преустановява действието си, спрямо такъв освободен човек...

Свободният човек влиза в Принципа...

(Той е надрастнал законите, които властват само там, където има ограничение...

Защото законът - регулира ограничението...

Алтернативата - е свободата)...

При освобождението си (при "смъртта", т.е. поставянето му под контрол (на егото)); с края на земната си еволюция (а не при смъртта и погребението на физическото тяло) - Новороденият Човек е влязъл в безграничното, щом се е освободил от ограничението... Влязъл е в Света на Любовта, Мъдростта и Истината като Принципи...

Затова - Свободният влиза в дхарма - в служене на Бога, като алтернатива на кармата - на Закона за причината и следствието... (Казано другояче - Свободният живее в условията само на Една Причина - Първата Причина и само на Едно "следствие" - и това е Любовта. Други причини и други следствия - няма. Те са отминали - многото причини и следствия, защото са били временни неща, които са претърпели трансформация)...

Сегашният проблем на ума (егото) е - че той действа в условия и среда, които го ограничават да схване Истината... (Тези ограничения - са разумни; те помагат на развитието)...

Затова трудно схваща неща, които сто пъти е прочел, или сто пъти е чул... "Едно си баба знае, и него си бае"...

Промяна трябва - и в стратегията, и в тактиката, ако искаме да се развиваме...

Необходими са много повече усилия и самоподготовка, вътрешна работа над себе си; опити - , за да се освободи човек от ограниченията и да подреди - наистина - хаоса в главата си...

Това не е лесна работа, нито такава, която външно може да се обясни и предаде... Не може със старото "отрицателно" знание - да се обясняват новите положителни неща... Винаги ще има спорове, породени единствено от неразбиране (и най-вече - от неразбирането, че не разбираме)...

Затова - всеки, за себе си, вътрешно - трябва да пита и да му отговарят също - вътрешно...

Ние всички тук, във форума, сме колекционери на идеи... Едни идеи - приемаме, други - спокойно отхвърляме, докато изчистим критерия си и станем безпогрешни в различаването...

Това е нормално...

Но не е нормално

да се спори и в спор, или критикувайки другите (т.е. - в его-акция) - да се отхвърлят чисти идеи,

само защото не сме намерили все още - време - да ги проверим лично, чрез опита...

Всички идеи, преди да се приложат, т.е.

- да станат наше верую, което ревностно защитаваме - предварително трябва лично да се опитат...

Само тогава - те имат силата... А "Божието Царство не са думи, но сила".../библ./

Другото са празни форми, черупки, без съдържание,

с които човек може да си играе,

или там - каквото ще (напр. да се пъчи със "знанията" си, пред другите и пр. )

- но те, непроверените идеи - са неща, които спъват и забавят развитието ни...

Обаче , ако не бързаме за никъде - всичко е ок...

От задружното действие на Петър и Йоан трябва да израсне общността на Съзнателната Душа - на Сина Человечески, който чрез новораждането да приеме Сина Божий (Висшия Аз). Това ще го постигне онзи, който носи не само своя кръст към Голгота, а започне постепенно да поема и кръста на цялото човечество, за да влезе смело заедно с Христос в най-тъмното - в смъртта на Кръста. Напред води не състраданието към този или онзи, пък бил той и самият Христос, а състраданието към човечеството, страданието ЗАЕДНО с Христос. Само така християнството - БЕЗ ДА ИЗГУБИ ЛИЧНОТО, ще израсне нагоре в космическото и духовното, за да вижда в събитията на Голгота пророчески образи за бъдещето на човечеството. Учителя е категоричен: "Всеки, който идва в света да носи Божественото учение, трябва да държи в ума си, че това е Христос вътре в нас". Но ни предупреждава: "Само чисти и благородни души могат да възприемат Божествените мисли, без да накърняват тяхната ЧИСТОТА и СИЛА."...
С идването на Учителя в 20-ти век бе отправен мощен импулс преди всичко към сърцето, към чувството на човека, а Рудолф Щайнер ни откри езотеричното християнство, което е Йоановото християнство. Когато Петър и Йоан се съединят, когато Беинса Дуно и Рудолф Щайнер изпълнят нашето чувство и мисъл, ТОГАВА Съзнателната Душа е изградена и може да приеме Висшия Аз и откровения на Духа. Ето защо можем да кажем, че при съединяването на двата импулса се ражда ПЪЛНОТО ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО, подходящо за нашето време, правещо ни Човеци!!! И ако идващото от санскритски название на човека - Ману, е имало в предвид преди всичко духовното - но без Аз-ово - в него; гръцкото антропос - душевното, а латинското хомо - физическото, то името на бъдещия АЗ-ОВ "човек на Духа" ще бъде БЪЛГАРИН! Съзнаваме ли това?!...
Времето за външна изява на тези братя во Христе наближава. Те ще са извървели своя път към Голгота и ще са стигнали до извора с живата вода, до Дървото на Живота. Учителя ни обещава: "Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, дето блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога". Но както Спасителят не се върна след Възнесението Си в Небесното Царство, а се спусна в ада на човечеството, така и новороденият Човек ще се вслуша в Христовото Слово, изречено от Бодхисатвата: "Не пожелавай да останеш там, а слез долу при своите братя. Слез долу и приложи като ученик, като брат и като служител живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на своята Любов. ТИЯ НИШКИ СА В РЪЦЕТЕ НА ХРИСТА, ИЗЯВЕНИЯТ БОГ НА ЛЮБОВТА"!
Д.Мангуров

http://liternet.bg/publish5/dmangurov/prehodyt.htm

Свободният човек - не е под никакъв закон...

След приключване на процеса на новораждане (защото това взема време) - човекът приключва с кармата си - ерго "законът за причината и следствието" преустановява действието си, спрямо такъв освободен човек...

Свободният човек влиза в Принципа...

(Той е надрастнал законите, които властват само там, където има ограничение...

Защото законът - регулира ограничението...

Алтернативата - е свободата)...

При освобождението си (при "смъртта", т.е. поставянето му под контрол (на егото)); с края на земната си еволюция (а не при смъртта и погребението на физическото тяло) - Новороденият Човек е влязъл в безграничното, щом се е освободил от ограничението... Влязъл е в Света на Любовта, Мъдростта и Истината като Принципи...

Затова - Свободният влиза в дхарма - в служене на Бога, като алтернатива на кармата - на Закона за причината и следствието... (Казано другояче - Свободният живее в условията само на Една Причина - Първата Причина и само на Едно "следствие" - и това е Любовта. Други причини и други следствия - няма. Те са отминали - многото причини и следствия, защото са били временни неща, които са претърпели трансформация)...

Сегашният проблем на ума (егото) е - че той действа в условия и среда, които го ограничават да схване Истината... (Тези ограничения - са разумни; те помагат на развитието)...

Затова трудно схваща неща, които сто пъти е прочел, или сто пъти е чул... "Едно си баба знае, и него си бае"...

Промяна трябва - и в стратегията, и в тактиката, ако искаме да се развиваме...

Необходими са много повече усилия и самоподготовка, вътрешна работа над себе си; опити - , за да се освободи човек от ограниченията и да подреди - наистина - хаоса в главата си...

Това не е лесна работа, нито такава, която външно може да се обясни и предаде... Не може със старото "отрицателно" знание - да се обясняват новите положителни неща... Винаги ще има спорове, породени единствено от неразбиране (и най-вече - от неразбирането, че не разбираме)...

Затова - всеки, за себе си, вътрешно - трябва да пита и да му отговарят също - вътрешно...

Ние всички тук, във форума, сме колекционери на идеи... Едни идеи - приемаме, други - спокойно отхвърляме, докато изчистим критерия си и станем безпогрешни в различаването...

Това е нормално...

Но не е нормално

да се спори и в спор, или критикувайки другите (т.е. - в его-акция) - да се отхвърлят чисти идеи,

само защото не сме намерили все още - време - да ги проверим лично, чрез опита...

Всички идеи, преди да се приложат, т.е.

- да станат наше верую, което ревностно защитаваме - предварително трябва лично да се опитат...

Само тогава - те имат силата... А "Божието Царство не са думи, но сила".../библ./

Другото са празни форми, черупки, без съдържание,

с които човек може да си играе,

или там - каквото ще (напр. да се пъчи със "знанията" си, пред другите и пр. )

- но те, непроверените идеи - са неща, които спъват и забавят развитието ни...

Обаче , ако не бързаме за никъде - всичко е ок...

Учителя, в "Разумни наредби":

Учителят, в "Разумни наредби":

Учителя, в "Разумни наредби":

Учителят, в "Малкото добро. Живият порядък":




Самоотричането е този процес, при който човек се отказва от човешките мисли и

затова - приема Божествените...

Човекът се отказва да мисли сам и се разкайва за кривите си човешки мисли...

Разбира, че само Бог мисли право, а културният човек - само приема божествените мисли "даром"...

Културният човек знае, че той е само една полезна клетка от Божествения организъм...

Той не живее за себе си... Той няма свои мисли...Той мисли божествено - само за Цялото, не отделно за себе си...

Всичките му мисли са божествени, приети са директно от Бога, с Когото културният човек се е слял...

(т.е. - гениалният в мисленето си човек, се е вразумил най-после и тогава се е слял с Бога; значи - станал е - светия)...

Само низшият човек-животно, живеещ в егоизма си , има свои , небожествени, човешки мисли... Той затова е отделен от Бога; заради своето мислене... Такъв човек е нещо като раковото образувание, в човешкия организъм - живее си и си мисли - по свои правила, спрямо целия организъм, без да се интересува какво мисли Цялото.

Учителят, в "Малкото добро. Живият порядък":




Самоотричането е този процес, при който човек се отказва от човешките мисли и

затова - приема Божествените...

Човекът се отказва да мисли сам и се разкайва за кривите си човешки мисли...

Разбира, че само Бог мисли право, а културният човек - само приема божествените мисли "даром"...

Културният човек знае, че той е само една полезна клетка от Божествения организъм...

Той не живее за себе си... Той няма свои мисли...Той мисли божествено - само за Цялото, не отделно за себе си...

Всичките му мисли са божествени, приети са директно от Бога, с Когото културният човек се е слял...

(т.е. - гениалният в мисленето си човек, се е вразумил най-после и тогава се е слял с Бога; значи - станал е - светия)...

Само низшият човек-животно, живеещ в егоизма си , има свои , небожествени, човешки мисли... Той затова е отделен от Бога; заради своето мислене... Такъв човек е нещо като раковото образувание, в човешкия организъм - живее си и си мисли - по свои правила, спрямо целия организъм, без да се интересува какво мисли Цялото.

Логиката е добро нещо и никак не е за отхвърляне;

тя е земен, учебен метод за вразумяване...

Я погледнете, наистина -

личните си житейски перипетии и страданията си...

Логиката ви - не ви ли е издънвала -

точно тогава,

когато най-малко сте очаквали?

Не сте ли преживявали най-големите си разочарования

точно тогава -

когато чистата логика ви е говорила друго?

Ще кажете - има Бог, има Висш Промисъл...

Да, и аз това, същото нещо, казвам...

Има и Нещо - над логиката...

Когато се слеем с Него - ще бъдем и ние - над логиката...

Логиката е добро нещо и никак не е за отхвърляне;

тя е земен, учебен метод за вразумяване...

Я погледнете, наистина -

личните си житейски перипетии и страданията си...

Логиката ви - не ви ли е издънвала -

точно тогава,

когато най-малко сте очаквали?

Не сте ли преживявали най-големите си разочарования

точно тогава -

когато чистата логика ви е говорила друго?

Ще кажете - има Бог, има Висш Промисъл...

Да, и аз това, същото нещо, казвам...

Има и Нещо - над логиката...

Когато се слеем с Него - ще бъдем и ние - над логиката...

Перспективи на бъдещето. Бъдете съвършени

Боян Боев, Борис Николов (съставители)