Мозъчна дейност, мислене, мисъл... - размисли и коментари.

[Guest НиколаДамянов]

От доста време ми се иска да поставя тази тема за дискусия, но все не намирах време...

Ето и подходящо мнение, с което може да се стартира подобна тема :

...

Всички мисли, намиращи се в мозъка са външно пристигнали към него. Мозъкът не може да произведе нито една своя мисъл. Той е просто инструмент - нещо като приемно-предавателна станция на вълнови импулси. На където бъде насочена и "настроена" - това приема.

...

Както опорни въпроси можем да приемем:

1. "Инструмент" ли е само нашият мозък или той може и да генерира мисли ?

2. Знаете ли някакви закони или закономерности, по които се извършва възприемането на мисли и изобщо (в по-широк план) при осъществяване на мисловният процес ?

Може би, пък тази тема ще може да осветли и доста други въпроси от други теми, ...а защо и да не стане "ключ" към разкриването на някой енигми ...?!?

Поздрави.

[aviana]

Еми като се има предвид,че лявата половина на мозъка ни отговаря за логическото мислене,а дясната за сетивата,интуицията,творчеството и тнт. съм склонна да приема,че мозъка като цяло може просто да обработва приеманата от сетивата ни информация,а чувството не е мисъл.(дясната половина приема чувството,а дясната я обработва в мисъл)

Все пак това,което чувстваме винаги е било по-вярно от това,което мислим,а логиката ни помага по-добре да възприемем информацията.

Това си е лично мое мнение не съм невролог.

[mip]

Мисъл на деня – 18 март 2009 г.

Човек може да възприеме някаква мисъл отвън, по телепатичен начин и без да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство в себе си. Без да мисли много, той казва: „Бог ми каза да направя това.” Не, това е мисъл, приета някъде отвън, както по радиото се предават разни мисли. Човек трябва да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него. Той трябва да познава проводниците, да ги различава – иначе ще изпадне в грешка.

Из Спасителни положения, ООК, 16 март 1927 г.

Денят е повече от подходящ за такава тема.

Знам, че когато човек попадне в някаква среда или общество, в което са наложени правила и начин на мислене, нормално е той да се приспособи, за да оцелее. Или да го промени ако е по-силен от самата идея, която крепи това общество. Темата може да се раздели на мислите, които произлизат от един неестествен начин на мислене, набит в главите на децата още от раждането им до края на живота им или да обсъждаме прехвърчащите от глава на глава мисли.

Сигурно всички са пробвали в автобус, пълен с хора, да гледат продължително време някой симпатичен човек, докато той накрая не се усети, че е наблюдаван. Става някакъв обмен.. един предава, друг приема. Понякога напълно несъзнателно.

Понякога се сещаш за някого минути преди той/тя да звънне по телефона.

А когато си в депресия, тогава сякаш мозъкът е на черна вълна и не приема никаква светлина в себе си. Тогава всички тъмни мисли са добре дошли, а светлите са абсурдни, нереални, глупави. Когато си щастлив - обратното е. В крайна сметка излиза, че нито в депресията сме постоянни, нито в щастието. А щом и двете като мисъл и състояние са преходни в нас, значи не са плод на това, което носим в себе си - защото ако го носим в себе си, тогава то е там във всеки един момент. Следователно мислите, които сме подхранвали по един или друг начин в различните ни състояния, не са били плод на същността ни, а влияния отвън. Невидими влияния в повечето случаи. За повечето от нас.

[Guest НиколаДамянов]

...

Денят е повече от подходящ за такава тема.

...

mip, май само ние с теб смятаме така, ...но явно, че сме сгрешили!

Не му е дошло още времето да обсъждаме подобни теми, за което говори ясно активността и желанието за обсъждане.

Поздрави, успех и Светъл ден!

[aviana]

...

Денят е повече от подходящ за такава тема.

...

mip, май само ние с теб смятаме така, ...но явно, че сме сгрешили!

Не му е дошло още времето да обсъждаме подобни теми, за което говори ясно активността и желанието за обсъждане.

Поздрави, успех и Светъл ден!

Просто понякога има теми за които е трудно да се даде отговор.

Темата,която си пуснал е меко казано страхотна и наистина много мислих по този въпрос за идеите,които ни идват и че те са може би резултат от обработване на получена информация и до първоначалният източник,което отдавам,че мисълта е била предизвикана от усещане и тнт. и се замислих дали наистина е така.

Даже почнах да чета книга(заради темата) в която се говори,че реалноста е само образ,който проектираме:"-Светлината достига до нас и очните клетки превръщат тази светлина в електрически сигнали,тя преминава към малкия зрителен център, разположен в задната част на мозъка.Това,което формира картините в мозъка са именно тези електрически сигнали." Е с това твърдение мога да споря още много преди да се съглася(важното е,че мисля над тези неща и търся)

Общо взето мозъка на човек е изключителен и потенциалът му е неограничен.Мисля,че тепърва ще се изненадваме.)

Може би не съм единственият човек,който се замисля над темата ти и търси информация по въпроса,така че в крайна сметка няма значение дали активно се взима учатие в темата,а дали е накарала някой да мисли и да търси,а темата ти е достатъчно сериозна и интересна и мисля,че не съм единственият провокиран човек от въпросите,които зададе.)

[Guest НиколаДамянов]

Може би си права aviana за трудността на темата,... но пък аз имам усещането, че тя ще осветли много проблеми и спорове възникващи във други теми. Може би и само заради това си заслужава да се понапънем и да влезем в дълбочина на тематиката.

Поздравявам те за усърдието, с което четеш и се надявам да споделяш тук идеи.

Тъй като няма противоположни мнения на Ники_ (за сега), може би той трябва да разясни малко повече по въпросите от първият пост...

Ники ти сигурен ли си в това което си написал, че мозъка е само инструмент? Колко процента?

Защо смяташ така? Къде си прочел за това или сам си се убедил ...

Не прилича ли по този начин човека малко на робот ?

Все пак хората творят, нали ?

Как ще обясниш от твоята позиция "излъчването на мисли" на определено разстояние, например ? (често срещан термин в окултизма)

Надявам се да се включат в размислите и други хора, които споделят мнението на Ники с подкрепа на тезата му или с материали.

Поздрави.

[Станимир]

Не му е дошло още времето да обсъждаме подобни теми, за което говори ясно активността и желанието за обсъждане.

Такива констатации намирам за излишни и глупави. Това, че темата ти се струва важна, дълбока и каквото и да е друго е хубаво, но недей се опитвай да налагаш своите интереси и вкусова на другите и да ги оценяваш на тази база. Знам, ще кажеш, че нищо подобно не правиш, но аз виждам точно това. Сега по темата.

Не прилича ли по този начин човека малко на робот ?

Все пак хората творят, нали ?

Как ще обясниш от твоята позиция "излъчването на мисли" на определено разстояние, например ? (често срещан термин в окултизма)

Ще започна от втория въпрос. Да, хората творят, но не създават от нищото. Творчеството е процес на изграждане на нови комбинации от вече съществуващи елементи. В последното изречение, което аз само цитирам по смисъл има изключителна дълбочина, но всеки сам трябва да я разкрие в медитация, размишление, интуитивно или др. начин. Ако в резултат се получи хармонична комбинация, то творчеството може да се счита за успешно.

По отношение на първия въпрос: хората имат възможност за избор това какви мисли да привлекат към себе си. Хората имат свободна воля, т.е. свободата да решават (в определени граници съответстващи на съзнанието им). Роботите нямат никаква свобода, дори и потенциална. Човешкият потенциал от своя страна е безграничен.

При предаването на мисли на разстояние проблемът е най-вече в съзнанието на приемащия, от това дали той ще успее да се настрои на честотата на предаващия, т.е. да улови това, което той мисли. Предаващия подпомага процеса единствено със създаването на път за връзка между себе си и приемащия като за кратко концентрира вниманието си върху него. След това от предаващия се изисква само да поддържа определена мисъл в съзнанието си достатъчно точно и отчетливо, и на заден план да държи в съзнанието си идеята за получателя като цел. Прекаленото желание от страна на който и да е от двамата участници ще се окаже препятствие. От друга страна, липсата на ентусиазъм ще направи мисъл-формите слаби и краткотрайни.

[Guest НиколаДамянов]

Не му е дошло още времето да обсъждаме подобни теми, за което говори ясно активността и желанието за обсъждане.

Такива констатации намирам за излишни и глупави. Това, че темата ти се струва важна, дълбока и каквото и да е друго е хубаво, но недей се опитвай да налагаш своите интереси и вкусова на другите и да ги оценяваш на тази база. Знам, ще кажеш, че нищо подобно не правиш, но аз виждам точно това.

...

Добра характеристика, осъждане, оценка ...както искаш го приеми!

Не подозирай в отговора ми обаче упрек...Дори напротив - не пести оценките си за мои мнения! Прави го по-смело ... Ето например защо миналата седмица написа в неделя един коментар от рода на "Ти за кой се мислиш...", а после го изтри ? Човек дори няма време да ти благодари за Правдата, която беше употребил и въдворил.

Иначе аз лесно ги трансформирам тези работи ...Примерно (в духа на шегата с днешна дата) - мързеливеца може ли да върши "излишни" работи ? - По-скоро НЕ ! Дори може да се каже, че мързела кара човек да е много ефективен и изобретателен в много отношения. Така,че като твърдиш, че пиша излишни работи, по скоро се вземам за немързелив - което си е направо ласкателство, от друга гледна точка!

За "глупостта" - може би си прав, но да правят глупости от време на време е присъщо само на умните хора, защото за останалите това е просто ежедневие.

Във предходното ти мнение прозира поизнервен коментар, в който отговаряш на въпроси ,

които аз отправих към Ники. Това са така наречените съпътстващи лични въпроси към него, за да се съживи "важната" тема според мен. Ти отговаряш на тези въпроси, но избягваш основните въпроси в началото на темата ? Защо ?

Все пак участниците трябва да дават и кратък отговор поне на въпроса :

"Инструмент" ли е само нашият мозък или той може и да генерира мисли ? + един допълнителен въпрос имаше.

Е ... Не е задължително да се отговаря и всеки може да си пише каквото си поиска, но тогава с какво ще се различаваме от мухабета на Женският пазар например ? ...Не че това е лошо но, нали се стремим към съзнателно и целенасочено общуване, което за жалост се възприема понякога като налагане на мнение, интерес или вкус (пак от цитата в настоящето мнение)?!? Апропо това лошо ли е ...ако не ти е иззето правото на избор например, да четеш някого или да не го четеш ? Как можеш да се наложиш на някой, когато той има свобода да избира ? (риторика за размисъл!)

Поздрави.

[Станимир]

Непосредствено след поста на Николай, който ако се не лъжа те подтикна към откриване на настоящата тема, ясно споменах, че човек не създава мислите си. Споменавал съм го и множество пъти из темите на форума. Това съвсем естествено изключва възможността мозъкът да създава мислите.

При медитацията със семе, когато медитираш над някакъв конкретен въпрос, при затихване на нисшия ум, се получава именно това: в съзнанието ни се отпечатват идеи свързани с въпроса върху който медитираме, произхождащи от по-високите ментални равнища. Така получаваме знание, свързваме се с идеи, които не са наши, но ние сме в състояние да ги разберем на някакво ниво и да ги възприемем като конкретни мисли. Не знам дали се изразих докрай точно. Всъщност не виждам разлика между това и интуицията. Може би в цитата става въпрос за приемане на мисли на по-ниско равнище; на конкретни, строго определени мисли, а не на идеи. Всъщност до тези идеи не е задължително да се достигне само по време на медитация. При интуицията имаме разбиране, а не желание. Мислите тъй или иначе не са нещо наше. Ние само ги възприемаме или привличаме към себе си.

Също така отговор на въпроса си можеш да откриеш и в предния ми пост в темата:

...

Не прилича ли по този начин човека малко на робот ?

Все пак хората творят, нали ?

Как ще обясниш от твоята позиция "излъчването на мисли" на определено разстояние, например ? (често срещан термин в окултизма)

Ще започна от втория въпрос. Да, хората творят, но не създават от нищото. Творчеството е процес на изграждане на нови комбинации от вече съществуващи елементи. В последното изречение, което аз само цитирам по смисъл има изключителна дълбочина, но всеки сам трябва да я разкрие в медитация, размишление, интуитивно или др. начин. Ако в резултат се получи хармонична комбинация, то творчеството може да се счита за успешно.

По отношение на първия въпрос: хората имат възможност за избор това какви мисли да привлекат към себе си. Хората имат свободна воля, т.е. свободата да решават (в определени граници съответстващи на съзнанието им). Роботите нямат никаква свобода, дори и потенциална. Човешкият потенциал от своя страна е безграничен.

...

Не съм написал в тази тема, че хората не създават мислите си, защото не смятам, че ако аз и примерно още двадесет човека го направят, от това ще има особена полза. Николай вече го е казал ясно в цитата, който си ползвал за да откриеш темата – това за мене е достатъчно. Освен това по въпроса е говорено доста из беседите на Б. Дуно, за това, че хората не създават мислите си, а само ги приемат по подобие на радиоприемник и впоследствие комбинират за да изградят мисловния си процес – всичко това многократно е споменавано.

А колкото до законите и закономерностите управляващи мисълта, то едва ли някой ще успее да ти отговори.

[Ники_]

Може би си права aviana за трудността на темата,... но пък аз имам усещането, че тя ще осветли много проблеми и спорове възникващи във други теми. Може би и само заради това си заслужава да се понапънем и да влезем в дълбочина на тематиката.

Поздравявам те за усърдието, с което четеш и се надявам да споделяш тук идеи.

Тъй като няма противоположни мнения на Ники_ (за сега), може би той трябва да разясни малко повече по въпросите от първият пост...

Ники ти сигурен ли си в това което си написал, че мозъка е само инструмент? Колко процента?

Защо смяташ така? Къде си прочел за това или сам си се убедил ...

Не прилича ли по този начин човека малко на робот ?

Все пак хората творят, нали ?

Как ще обясниш от твоята позиция "излъчването на мисли" на определено разстояние, например ? (често срещан термин в окултизма)

Надявам се да се включат в размислите и други хора, които споделят мнението на Ники с подкрепа на тезата му или с материали.

Поздрави.

Здравей!

В последно време избягвам да мисля, пък камо ли да разсъждавам. Още по-малко имам мотив да обяснявам.

От обяснение или обяснения няма нужда. Има нужжда единствено от практика. Обясненията могат да доведат до спорове, дебати, дискусии, философия, където е възможно да се роди омразата и ненавистта, също и завист и др. негативни емоции.

Реших нищо да не разяснявам повече. Прости за което!

На който му е писано ще разбере по един или по друг начин, дали това, което някой е писал е така или не е.

Бъди здрав, както и вие, които четете това!

Edited April 1, 2009 by Ники_

[aviana]

Понякога разсъжденията на другите помагат да разбереш какво да практикуваш и по какъв начин.

Не съди строго хората все пак всеки има свое възприемане и е трудно да обясниш нещо на някой,който не може да осъзнае нещата и да ги приеме за истина заради различният начин по който е свикнал да приема информацията.

[Guest НиколаДамянов]

Здравейте!

Към днешна дата значи няма хора от тук присъстващите, които да НЕ смятат, че мозъкът на човека е просто един инструмент. Аз също смятам така, но исках да повдигна темата, защото според мен е много важна (необходима), ВСИЧКИ го знаем, а няма никакво преосмисляне в тази насока. Може би трябваше да се извадят и малко цитати от Учителя точно по темата, но когато някой намери нещо може да го прибавим... Станимир спомена за такива и се надявам да помогне.

Постигнатото единомислие е може би една здрава основа, която трябва да ни е опорна точка за извеждането на законите и закономерностите управляващи мисълта, тоест да работим идейно в направление изграждане "филтрите" и настройката на "приемника" мозък.

Значи от тук насетне темата ще се модифицира малко в тази насока (вторият подвъпрос)

Ще споделя размисли в две направления - излъчване и възприемане на мисли.

За излъчването - Станимир каза,че от голяма степен зависи и "приемника" на получателя, което е много правилно и му благодаря. Но все пак нали ние не генерираме мисли, а ги излъчваме ... Как става? - просто казано, чрез нещо като енергийно зареждане на фино ниво. Това зареждане е пряко свързано със чувствата и емоционалното състояние на човека.

За възприемането - за радост то не става директно през черепната кутия, защото представяте ли си всички тези GSM оператори и всички радиосигнали каква манджа биха направили в главата ни...

Мислите попадат в мозъка чрез въздуха. При вдишване въздуха със мисли преминава през белите дробове, а от там чрез кръвта се оросява мозъка и му се създава мисловна работа ...

Това е принципна постановка и от тук е вече много лесно всеки сам да медитира и да открива законите и закономерностите.

Нещата може да се разгледат и от научна гледна точка...Сравняване на различните видове бозайници "апаратите" и степените на "филтрация" ... Може да се обяснят и доста неща свързани с Мъжа и реброто му, защо някъде има повече интуиция, а пък някъде повече мисъл ?!? От тук ще се изчистят и безумните стремежи на някой...Дето се казва всеки може да преосмисли мястото си.

От друга гледна точка настоящите изводи ни дават ценни отговори за ДИШАНЕТО ! Има ли някой който да не е чел във всички школи,че това е било МНОГО важно ??? Да но никой не обяснява защо ? Все ли е едно когато дишате на планина или в София ? А дали само замърсения въздух пречи или и други негови субстанции? Как да се справим с тях ?...

От тук и безкрайните упражнения за дишане, школи, съвети...? Но всички ли са полезни ? - НЕ ! Защо ?...лесно е да се отговаря вече !

От друга гледна точка разсъжденията ни осмислят МОЛИТВАТА . Това е кондензирана мисъл все пак, нали ? Защо не ни чува Някой? Кога ни чува ?... Как да се молим (искаме), тоест зареждаме мислите си и така да реализираме по пълноценно намеренията си.

Темата е много важна и от много други гледни точки ... Пряко е свързана с магиите например и други зловредни мисловни влияния. Може ли да ти направят магия, ако подържаш в изправност "апарата"си (буден!) и си му сложил подходящи "филтри" (ключова дума чистота!) ?

Като последно, но може би трябва да е на първо място ще маркирам и МЕДИТАЦИЯТА ... Голямо преосмисляне трябва да падне за доста хора които се опитват да прилагат стари (инволюционни) методи в нова епоха ! Голям неразбиране, а от там и голям проблем за много хора...

Много дълго стана, а приложенията са много ... Конкретно нищо няма да визирам, но като чета темите се вижда, че има за всекиго по нещо,...в смисъл коригиране и преосмисляне !

Поздрави, Светлина и Успехи на всички !

п.п. Апропо представете си, ако се реализира темата Паневритмичен пояс на Земята какво ще се получи в контекста на темата? 24-часови светли мисли и чистене на аурата на Земята ? Дето се казва шепа хора могат да направят хиляди пъти повече, от колкото всички екологични организации на Земята взети заедно. Просто тогава населението ще стане по-съзнателно и няма да замърсява, а от там и няма да има нужда да се чисти ...

[mip]

малко извън темата, но ми прави впечатление способността на НиколаДамянов да обобщи нещо генерално, произтичащо от един малък въпрос.. тоест - да преплете малкото и голямото докато не започне човек да се чуди всъщност кое кое беше

Тялото ни заедно с всичките си части е инструмент и мозъкът също е един чарк от него. Стомахът може да се нстройва, мускулите също, белите дробове ... целия организъм може да бъде настроен на определени честоти или обороти. Същото важи и за мозъка. И единствения начин, който мога да споделя, защото е от опит, това е честичко да си преповтаря човек какъв е неговият идеал, към какво се стреми, защо се стреми натам. Всяко движение, мисъл и действие да се синхронизират с тази висша цел, която човек е приел за себе си. Дори това да си пишеш мисли на листчета и да си ги оставяш тук там из къщата е добре. Всичко, което помага да не забравиш.

[Роси Б.]

И единствения начин, който мога да споделя, защото е от опит, това е честичко да си преповтаря човек какъв е неговият идеал, към какво се стреми, защо се стреми натам. Всяко движение, мисъл и действие да се синхронизират с тази висша цел, която човек е приел за себе си.

mip!

Не са необходими много думи, за да кажеш нещо важно.

[Guest hrisko_89]

Абсолютно всички мисли, които преминават през съзнанията ни ли са чужди ?

[Латина]

Не, според мене. Човек може да избира за какво да мисли.

Edited May 23, 2010 by latina

[braman]

Да, всички мисли, които преминават през съзнанието ни, са чужди. Ние нямаме нищо.

[Креми (късметче)]

"Мисълта , която ти изпращаш в света, е един физически принцип. Независимо дали мислиш право или криво, ти вече твориш в света. Тази сила, мисълта, която е излязла от твоя ум - тя твори. ... Мисълта представлява Божествена сила, която превръща отрицателните енергии в положителни."

"За силата на мисълта"

П.Дънов

Най-напред човек трябва да осъзнае "Мелницата на мислите" - това е един мисловен процес на преобръщане и търкаляне на едни и също ситуации, примесен с емоция и лутане. Щом човек го осъзнае, значи поне мислено вече не се отъждествява с тази мелница и може да излезе от нея.

Да, трябва му основа и той я има. Това е Висшата душа. Тя може да бъде осъзната само с Вяра. А вярата на някои е вродена, други я чувстват интуитивно и достатъчно силно, за да се осланят на нея. При трети се отключва чрез някакво събитие.

Edited May 23, 2010 by късметче

[Велина Василева]

Учителя, в "Разумни наредби":

Казано е в Писанието: „Търсете първо Царството Божие и всичко друго ще ви се приложи“.

Като ученици, вие трябва да търсите първо Истината,

която ще ви направи свободни, и

всичко друго ще ви се придаде.

Що е свобода?

Свободата представлява разумно отношение между всички души.

Разумните отношения между душите не предизвикват никакви стълкновения, никакви противоречия.

Те имат одобрението на всички напреднали, възвишени същества.

Разумността подразбира правилни отношения към хората и към ангелите.

Дойде ли ви наум някоя малка мисъл, приложете я. Тя идва от някой ангел.

Давайте път на малките мисли и чувства в себе си. Те са Божествени.

Те идват от някое възвишено същество, от някой ангел...

...Бог ни е дал изобилно живот, изобилно мисъл и чувства.

....Дайте път на Божествения Дух във вас!

Който не се подчинява на този закон, той ще се върне назад в развитието си.

Това е философия, която се отнася до учените хора, до пробудените души, до родените от Бога.

Онези, които не са родени още, които не са пробудени, нека спят.

На тях не е дадено още да чуят и да разберат Истината.

Ето защо, искате ли да се повдигнете, да придобиете свободата си,

да имате съдействието на разумните същества, обичайте Истината.

Този е правият път, по който можете да получите отговор на вашите желания.

Не вървите ли в този път, колкото и да се молите, ще ви се отговори: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“.

При това положение ти ще страдаш, ще боледуваш, ще гладуваш, ще изгубиш близките си и т.н.

– Защо? – Защото не си обичал Истината, противодействал си на разумното в света и т.н.

Когато човек не изпълнява великите закони на Битието и

се отклонява от правия път,

лесно може да се предскаже какво ще му се случи.

...Когато Бог работи в света, хората трябва да Му се подчиняват.

Не се ли подчиняват, те ще носят тежките последствия на своето непослушание.

...

Първото нещо, което се изисква от вас,

е да имате непреодолима Любов към Истината.

..Разумният свят ... определя отношенията си към човека според неговия вътрешен живот.

Щом човек измени, в смисъл подобри своя вътрешен живот,

и разумният свят подобрява отношенията си към него.

Това е закон на съответствие, който съществува навсякъде в природата...

...И тъй, щом сте дошли на земята,

трябва да разберете

в какво се състои смисъла и красотата на живота.

Човек е дошъл на земята за две неща:

да се научи право да мисли – да се определи като човек,

и да служи с Любов на Бога – да се определи като ангел,

т.е. като човек, който е дал ход на Божественото начало в себе си. Желая ви да мислите право и да служите на Бога с Любов.

[Велина Василева]

Учителят, в "Разумни наредби":

Съвременните хора са недоволни от положението, в което се намират. Те се стремят към нещо по-високо.

По-високо положение от това, в което човек се намира, е положението на ангела.

Значи човек иска да стане ангел, да служи на Бога.

Докато дойде до ангелското състояние, той трябва да постави мисълта си за основа на своя живот.

Ако не може да мисли, човек никога няма да стане ангел. По-долу може да слезе, но по-горе не може да се качи.

Мисълта води човека към служене.

Може да служи само онзи човек, който живее в пълна хармония със себе си. Ангелският свят е свят на хармония.

Казват, че ангелите живеят на небето. Значи небето е място на хармония. Погледнете ли към небето, осеяно с безброй светове, слънца и звезди, вие чувствате хармонията между тях.

Те представляват възвишени, разумни същества.

Като гледам къщите, аз зная, че те не са разумни, но в къщите живеят разумни същества. Къщата е построена от разумни същества, но и в нея живеят такива. Колкото по-красива е къщата, толкова по-разумни същества живеят в нея.

На същото основание всяка звезда е жилище на разумни същества,

които изпращат своите светли мисли по целия свят.

За тях земята представлява предметно учение.

Понеже разумните същества влизат в системи, създадени от Първата Причина, затова те мислят за всичко, за което и Тя мисли.

[Велина Василева]

Учителя, в "Придобиване на енергия":

Ти не можеш да бъдеш силен, ако не си умен.

Силата на човека зависи от неговия ум.

Силата е резултат на човешкия ум и на човешкото чувство.

Ти не можеш да обичаш, ако не мислиш.

Чувствата, това са израз , то са външната страна.

Тъй както чувствуваме нещата, то е външната страна на Божествената мисъл.

Бог мисли, а чувствата са израз на Божествената мисъл.

В Бога това е мисъл, а в нас е чувство. То е един резултат.

Чувствата в нас са един резултат на Божествената мисъл.

Ако чувствата са правилни и резултатът е правилен.

Щом осакатяваме нашите чувства, осакатяваме Божествения резултат.

Затова сме отговорни за постъпките,

понеже осакатяваме Божествената мисъл,

не ѝ даваме онази правилна форма, в която тя трябва да се реализира.

Това психически е един вътрешен закон. Човек, който иска да живее в света,

трябва да знае елементарните работи,

с които да знае да постъпи.

Той има един морал, който няма никакво приложение.

Казват: „Човек трябва да бъде морален!“

Не, човек трябва да има човещина. Човещината предшествува морала.

Моралът отпосле е дошъл. Човещината подразбира мисъл.

Най-първо човек трябва да възстанови нормално състояние на мисълта, да мисли правилно.

Не какво говорят хората, но какви са чувствата на хората.

По техните чувства ще познаем Божествените мисли.

Колкото човек по-добре изразява своите чувства, толкоз по-добре изразява Божествените мисли.

Всяко чувство в нас изразява Божествена мисъл.

Колкото чувството е по-правилно, по-нормално, толкова и Божествената мисъл е правилна в нас.

Докато дойдем до мястото, че нашите чувства да се превърнат в мисли.

Тогава нашите мисли ще се превърнат в чувства в по-нисшите светове, в животните.

Следователно, техните чувства са израз на човешките мисли.

Мисълта на човека трябва да бъде права.

Ако мисълта на човека не е права, чувствата на животните ще бъдат съвсем.

Някои чувства на хората мязат на изкривените мисли на хората.

Понеже всяко чувство, ако не е правилно развито, после ще въздействува,

имат обратно въздействие на човешките мисли.

Затуй в света ние започваме с човешките чувства,

за да може Божиите мисли да добият правилна форма.

Понеже тия наши чувства след време ще се превърнат на мисли.

Нали сега в сегашните изследвания имате микрофон.

На микрофона се отпечатва онова, което ние говорим. После ще се провери.

Един микрофон, колкото и да схваща правилно мислите, има нещо, което не схваща.

Микрофонът както схваща, той не може да схване човешката мисъл.

Тъй както схваща, микрофонът не може да схваща още музикалната човешка мисъл.

Та, нашите чувства са отпечатъци на Божествените мисли.

Туй, което носим в сърцето си, то е отпечатък.

Ако този отпечатък е правилен,

тогава нашите мисли след време ще станат правилни по отношение на Божиите мисли.

Чувствата в нас са едно преходно състояние от Божественото към човешкото.

Или от човешката мисъл към Божествената пак трябва да минем през своите чувства.

Ти не можеш да минеш направо с ума си.

Ако на своите мисли нямаш съответните чувства, твоите мисли не могат да бъдат приети.

Трябва да има чувство и тогава твоята мисъл може да се предаде в Божествения свят.

Някои мислят, че като се помолят, помислят, се случва.

Тази молитва трябва да чувствуваш дълбоко, тя ще се предаде в Божествения свят.

Мисълта трябва да се превърне в едно чувство и

чрез чувството се предава в Божествения свят.

Ти ще почувствуваш нещата тъй.

Не как ти мислиш за своите нужди, но как ти ги чувствуваш?

Туй сега толкоз хиляди години сте учили.

Вие го знаете. Вие го знаете, но не ви е ясно как чувствувате.

Човек, някой път, слуша и не може да запомни нещата.

Та за това човек трябва да внимава в своите чувства,

понеже те ще бъдат подкладката, основата за неговата бъдеща мисъл.

[Велина Василева]

Учителят, във "Входни врати", каза :

В какво се крие силата на знанието? Ако жената знае да пере вълната, да я влачи, а не знае да я преде, каква сила има нейното знание? Значи силата на знанието е в преденето и тъкането на вълната, т.е. в преденето и тъкането на мислите. Докато мисълта не се изпреде и изтъче на плат, човешкият организъм не може да бъде здрав и силен. Това се отнася както до материалната, така и до духовната мисъл на човека. Всяка мисъл – духовна или материална, съдържа известно количество материя в себе си. Желанията и чувствата са също материални, но по-плътни от мисълта. Обаче материята на мислите, чувствата и желанията се различава от физическата материя по това, че не се разлага. Тя прониква всичко.

Тогава, ако разбирате Любовта като принцип,

вие бихте разполагали с нея, като мощна сила, навсякъде в живота си. Който носи Любовта в себе си, той ще разполага с всички блага: златото само ще дойде при него; кравата сама ще дойде при него да я издои; крушата сама ще му дава плодовете си и то през цялата година; знанието само̀ ще му се открие. Всеки човек е написана книга, която може да се чете. И на небето се интересуват от тая книга. Всеки иска да я прочете, да види какво е написано в нея. Само оня, който ви обича, може да чете вашата книга. За него вие сте отворена книга. Ако не ви обича, нищо не може да прочете – вие сте затворена книга.

Какво е написал Бог в книгата на човека? – Велики работи, които трябва да се изучават. Там е написано духовното знание, което отваря пътя на човека за всички духовни светове. Като изучава духовния свят, човек се свързва и с Божествения.

...Сега, целта на моята беседа е да ви науча да мислите по нов начин. Начинът, по който досега сте мислили, води към смъртта. По стария начин на мислене хората умират, бият се и се карат. Старият начин на мислене оплита хората и произвежда смрад. Където минеш, навсякъде се усеща лошата миризма на обърканите човешки мисли...

...Мислете по нов начин, без да сравнявате новата мисъл със старата. Старата мисъл не е авторитетна, нито е меродавна. Детските рисунки не могат да бъдат авторитетни и меродавни за разбирането на големия художник. Днес той е авторитет, а някога, в детинството си, е бил ученик. Мислите ли, че вашите детски идеи са били безпогрешни? Мислите ли, че идеите на възрастния и на стария са безпогрешни? ...

...И тъй, приемете новата мисъл, която може да оправи живота ви.

Затова е казано в Евангелието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил“.

Кое трябва да познаем? – Вечното, възвишеното, идеалното.

Трябва да познаем Бога! Неговата мисъл да бъде обект на нашия живот.

Бог да ни бъде образец и от Него да се учим как да мислим, да чувстваме и да постъпваме.

На земята друг образец, освен Бога, не съществува. Колкото и да обичате един човек, той не може да ви бъде образец. Все ще се натъкнете на нещо неразбрано в неговите постъпки и движения. То ще ви засегне. За да стане образец, човек трябва да е съвършен. Като ученици на новото учение, вие ще станете съвършени, когато се научите да мислите като Бога. – „Кога ще мислим като Бога?“ – Когато Го възлюбите.

Новото учение носи нови методи на мислене, на чувстване и на постъпване.

Първо ще възприемете Божиите мисли и ще ги опитате, а после ще обикнете Господа и своя ближен. Знаете ли колко е мъчно да обикнеш ближния си, който е толкова грозен? Красивия всеки обича, но как ще обикнеш грозния? Питате: „Как ще обичаме Господа, Когото не сме видяли?“ Да обичаме Господа, това значи да обичаме всичко, което Той е създал. Вие държите в ума си скритата мисъл: „Как ще обичаме Господа, Който е допуснал злото и греха в света?“ Питам: Защо вие допущате злото и нечистото в себе си? Защо красивата жена се съмнява в мъжа си, когато той говори с друга жена? Има ли нещо лошо в това? Нищо лошо няма, но въпреки това жената допуща, някъде дълбоко в ума си, нещо лошо и нечисто. Аз изнасям тоя факт за оглеждане.

Човешката мисъл се е деформирала, изопачила.

Всеки трябва да се вгледа в себе си и да си даде отчет, права ли е неговата мисъл, или крива.

Няма зло или добро в света, което може да се скрие. И най-малката мисъл дава резултат.

Като изучавате резултата на своите мисли, може да им сложите различни знаци: плюс минус, минус плюс, плюс плюс, минус минус. Кой резултат е правилен, и кой е неправилен? Знаем, че еднаквите знаци се отблъскват, а различните се привличат. Затова, когато се срещнат двама светии, те не могат да останат на едно място. Единият от тях казва: „Аз ще отида на север, а ти на юг“. Или: „Аз ще отида в еди-кое си село, а ти ще отидеш в друго някое. Не можем двамата да работим на едно и също място“. – Защо не могат двамата да работят на едно място? – Защото и двамата са станали положителни. Докато нямаха знания, те живееха заедно, молеха се, изучаваха природата. На друго място се срещат двама грешници и заживяват заедно. Те си казват: „Хайде да отидем заедно в близкото село, да откраднем нещо, да подобрим живота си“. Щом откраднат няколко овце, те ги разделят помежду си и всеки си отива там, откъдето е дошъл. И те се отблъскват.

Казвам: Положителните знаци се отблъскват, но създават доброто. И отрицателните знаци се отблъскват, но създават злото. Благодарение на минусите, в живота се създава правото. Благодарение на минусите се явяват проповедниците. Адвокатите защитават престъпниците, а проповедниците поучават грешниците. Минусът има свойството да привлича чуждите овце и да обира парите от чуждите каси. Плюсът има точно обратни свойства. Където мине, всичко бяга от него: овцете се прибират в кошарите, касите се затварят. Затова се казва, че добрият човек е вътрешно богат. Той е натоварен с възвишени идеи и където мине, дава нещо от себе си. Значи минусът всякога взима, а плюсът всякога дава. Минусът е семето, което взима от почвата; плюсът е почвата, която дава. Плюсът и минусът, събрани заедно, представят сбор от сили, които създават плода. Вие трябва да знаете силата на минуса и силата на плюса.

И тъй, изучавайте минуса и плюса на всяка мисъл, да знаете какви са благоприятните и неблагоприятните условия, при които тя се развива. Някога човек се чувства силен, а някога – слаб. Силен е, защото мисълта му е силна. Силна мисъл е тая, на която Любовта е тил. Тая мисъл никога не отпада. Влезе ли едно отрицателно чувство в сърцето ви, например завист, мисълта ви отслабва, а с нея заедно и вие губите силата си. Слушаш някой красноречив оратор и в тебе се явява завист, започваш да се сравняваш с него. За да видиш неестественото положение, в което си изпаднал, погледни се в огледало. Така ще разбереш причината на твоето неразположение. Всяка отрицателна мисъл и чувство внасят неразположение в човека. Когато човек не изпълни това, което трябва, започва да стиска устните си. С това той иска да каже, че още много мисли го вълнуват, но не може да ги реализира. Той живее в голямо изобилие; той има много задължения, които не може да изпълни...

... Душата и духът са съществените неща. Те представят човека. Казват: „Вашата душа“. – „Имам ли душа, или нямам?“ – Ти сам си душа, а това, което съзнаваш, е външната проява на душата. Значи външните прояви на човека са самият човек, а вътрешните прояви са неговата душа.

Това е новото разбиране на нещата, новата мисъл. Ако разбирате така, вие сте в новата мисъл.

Ако не разбирате така, вие очаквате да остареете, да умрете и да отидете на другия свят, отдето отново ще се върнете на земята...

...Аз гледам на доброто и на злото по особен начин, не както обикновените хора...

[Велина Василева]

Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията си,

за да знаете в кой живот се намирате: в материалния, в духовния или в Божествения.

Който влезе в Божествения свят,

съзнанието му се разширява.

Той минава от състоянието на гъсеница в състоянието на пеперуда,

т.е. от ограничителните условия в свободния живот.

Ако мисли, че е влязъл в Божествения живот, а не успява, човек е на крив път.

Може той сам да не е причина за неуспехите си, но трябва да знае, че има нещо, което го спъва.

Той не е ликвидирал още със старите си връзки.

Трите живота

Изобщо, ние нищо не изхвърляме.

Обаче, ние трансформираме нещата. Човек трябва да знае как да ги трансформира...

... Казвам: В света иде една нова епоха, в която ще царува една нова любов.

В сегашния свят ще се материализира реалната любов.

Когато Христос дойде на земята, с него постъпиха по чисто материалистически съображения. И затова Христос пита: „Когато Син человечески дойде втори път на земята, ще има ли достатъчно вяра между хората,“ т.е. ще има ли достатъчно хора, които да Го приемат тъй, както реалната любов изисква, или ще постъпят по правилата на материалната любов?

Ние знаем какви са последствията на материалната любов. От две хиляди години светът върви все по правилата на материалната любов, но виждаме последствията на тази любов.

Вие познахте Христа донякъде с материалната любов.

Но ако сега не можете да го познаете с реалната любов в душата си, вие нищо няма да постигнете.

Вие трябва да го познаете реално и след това в душата ви да се роди стремеж към идеалната любов.

Когато възприемете идеалната (любов) в душата си, вие ще се намирате в състоянието на нирвана, което, според индусите, се счита като сливане на душата с Бога. Сега, за да ви стане мисълта по-ясна, казвам: Ако живеете във физическия свят, вие ще разберете надеждата. Като живеете в духовния свят, ще разберете вярата. Като живеете в Божествения свят, ще познавате любовта.

Вярата е форма на любовта, а надеждата е форма на вярата.

Мнозина мислят, че като дойдат до идеалната любов, ще се изгубят.

Не, тогава именно ти ще познаеш, че си човек.

Когато трите вида любов едновременно функционират в човека, тогава той ще познае, какво нещо е човек. Тогава той ще разбере какво нещо е човешкото сърце, човешкият ум, човешката душа и човешкият дух.

Само тогава можете да разберете какво велико нещо е човекът.

Тогава вие няма да гледате на хората с презрение, както сега гледате. Ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега виждам. Глупав бях едно време, но сега имам знания. Студено беше сърцето ми едно време, но сега се стопли. В тъмнина бях едно време, но сега съм в светлина.“

Когато трите вида любов започнат да функционират едновременно в тебе, тогава вие ще разберете стиха от Писанието: „Ще минете от смърт в живот.“

Това подразбира възкресението на човека.

Но човек не може да възкръсне, докато в него едновременно не действуват и трите вида любов: материалистическа, реална и идеална.

Когато тези три вида сили на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят действуват едновременно в човека, те ще създадат в него онези условия, при които той може да стане безсмъртен, да придобие гениален ум.

Светът се нуждае от гениални майки и от гениални бащи; светът се нуждае от гениални братя и от гениални сестри, които да имат в себе си трите вида любов.

Ако вие имахте тази любов в себе си, бих направил един опит с вас. Но ако сега бих рекъл да направя този опит, всички бихте фалирали.

„Праведните ще просветнат.“ – Кога? – Когато в тях почне да говори физическата любов, да пее реалната любов, и да мисли идеалната любов. Това значи да мине човек от смърт в живот.

"Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта"

Човек трябва да се наблюдава, за да не изпада за дълго време в заблуждение... Той трябва да си дава сметка за това - какви сили действат у него...

В зависимост от тези вътрешни сили - е и състоянието му; т.е. - мисленето и чувстването му...

Това касае най-вече тези, които считат себе си ученици...

Така, живеейки в "Египет", "в дома на робството" - това са символи на материалния свят - и мислейки с категориите на робското мислене, човек лесно си въобразява , че е свободен и че живее в "Обетованата земя" - символ на Божествения свят. Това състояние може да продължи цял живот и такъв "ученик" да не мръдне изобщо в разбирането си, независимо, че е пълен и препълнен със знания, които е готов щедро да раздава... Тези изобилни знания - не струват Божествената похвала, макар че хората са впечатлени от тях и дори могат да нарекат такъв човек "мъдрец", защото не разбират Истината...

От "дома на робството", т.е. - от материалния свят, човек излиза, отивайки в "пустинята" - символ на духовния свят, в смисъл на Реален свят... И тук се върши огромна работа - "40 годишно обикаляне, докато измре всичко старо", т.е. усилен, вътрешен труд на "чистене" от светските понятия и категории, от шаблоните и критериите на старото светско мислене... Т.е. - чистене от всичко онова, което е заслужавало похвала от хората, защото похвалата е ценна, когато е само от Бога, понеже Божественото мислене, не е като човешкото мислене... Човек трябва съзнателно да се освободи, да се изчисти от "товара" на "отрицателното знание"... Това става, като го "преподава" , т.е. - като раздаде цялото си "богатство" - на другите...

От "пустинята",респ. от "духовния реален свят", човек трябва да излезе чист...

Как се става "чист"? Някой беше задал, смислово, такъв въпрос, тук...

Чист се става, като се осъзнае вътрешно себеотричането; като се мине през Жертвата на Христос...

Човек се вдълбочава в себе си и така получава вътрешното разбиране, по въпроса за чистотата...

Този въпрос е основополагащ - за да премине човек "от смърт , в живот"...

Човек се новоражда в Божествения свят, едва след като осъзнае вътрешно себеотричането, Жертвата, благодарение на трите вида сили на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят; те действат едновременно в човека.

Полезно е да се знае, че в зависимост от вида на силите, които действат в човека - е и мисленето му, и говоренето му, и действията му...

Не можем да се сърдим на никого и никой не е за упрекване...

Но - човек трябва да бъде внимателен , преди всичко със себе си и да не упорства излишно в старите си убеждения, защото новото, което идва - ще ги разбие на пух и прах...

Мозъкът е динамо – производител на електричество.

Различните центрове на мозъка

възприемат и предават различни видове енергия.

От опит се знае, че ако се отнемат или предадат известни енергии на мозъка,

веднага се изменя и състоянието на ума.

За пример, изпитвате страх, неспокойни сте. Достатъчно е някой смел човек да сложи ръката си на главата ви, дето е центърът на страха, за да отнеме съответната енергия, и страхът ви ще изчезне. И обратно: ако страхлив човек сложи ръката си върху същия център на някого, той ще му предаде енергиите на страха. Значи страхът може да се отнема, може и да се предава.

По същия начин може да събудите центъра на милосърдието в даден човек, а може да произведете и обратна реакция.

Понякога човек няма желание да направи добро, да прояви милосърдието си. Нещо отвън му е повлияло.

Затова човек трябва да знае дали известна мисъл или желание е негово, или е дошло отвън.

Пазете се от чужди мисли и желания, натрапени отвън...

...Човек трябва да разчита само на своето,

на това, което е минало през неговия ум,

изпитано от неговото сърце и

приложено от неговата воля.

Само върху него може да се гради.

В школата всичко се основава на опита.

Важни правила

Има една велика книга, която съдържа всички знания.

Тя ще ви се даде, когато пазите следното правило:

като станете сутрин, първо благодарете на Бога за Живота, който ви е дал,

за милостта, с която ви е обсипал,

за хубавите мисли и чувства, които ви е изпратил.

БЛАГОДАРНОСТТА

Edited July 20, 2010 by Иво

[Guest pavletA]

Темата за мисленето е изключително богата за размисъл.Очевиднен факт е , че ние човешките същества имаме по- голям мозък, за да можем да мислим.В сравнение с животните нашия мозък има голям размер отнесен към общото тегло.В природата се наблюдава едно изключение при делфините и китовете, които имат по- големи мозъци,в известен смисъл тези видове са може би по- умни от нас.И у хората и у животните мозъка има три части:стар, среден и нов мозък.Новият мозък обхваща преди всичко мозъчната кора.Посоката на човешката еволюция е към разрастването на дяловете на новия мозък.С тях е свързана способността ни за преценка.В тях се осъществява обработката на приетата информация, тоест мисленето.

Според мен мисленето е трудно, сложно, това е дълъг процес, отнема време, свързано е с осъществяването на стъпки към набелязаната цел, може да са етапи, но в крайна сметка стигме до някакъв резултат.За някои индивиди е твърде напрегнат процес, изтощителен на моменти докато се култивира в характера на човека.Не може да бъдем сигурни във взетото решение, така че стъпките които правим не винаги очертават праволинейна траектория, вероятно е да се въртим в кръг, но пътят към целта не винаги е ясен.Целта на доброто мислене е да развие съзнанието,или това е своеобразен гарант за добро решаване на проблемите.В крайна сметка резултата от доброто мислене си заслужава усилието"Когато един ум наистина се разгърне, вече никога не може да се върне в някогашните си измерения"И все пак какво е съзнанието.?Може би Съзнанието е едно от многото неща- от рода на любовта, молитвата , красотата и общността, които са твърде големи, сложни и загадъчни, за да подлежат на едно единствено адекватно определение.

[Ани]

Когато открил лоста, Архимед смятал, че с негова помощ би бил в състояние да повдигне вселената, стига да намери точка, на която да опре своя инструмент. Той се нуждаел от нещо, което да се крепи не от друго, а от самото себе си. В мисленето ние имаме един принцип, който съществува от само себе си. Нека оттук се опитаме да разберем света. Мисленето можем да схванем чрез самото него. Пита се само дали чрез него ще можем да разберем и още нещо друго

Рудолф Щайнер

А ето и продължението:

Дотук аз говорих за мисленето, без да вземам под внимание неговия носител - човешкото съзнание. Повечето съвременни философи ще ми възразят: преди да има мислене, трябва да има съзнание. Затова трябвало да се изхожда от съзнанието, а не от мисленето. Без съзнание нямало мислене. На това съм длъжен да отвърна: ако искам да си изясня каква връзка съществува между мислене и съзнание, аз трябва да размишлявам. По такъв начин аз предпоставям мисленето. Тогава обаче може да ми се отговори: когато философът иска да разбере съзнанието, той си служи с мисленето и в този смисъл го предпоставя; но в обикновения ход на живота мисленето възниква вътре в рамките на съзнанието и следователно предпоставя съзнанието. Ако този отговор се дадеше на твореца на света, който иска да създаде мисленето, тогава той несъмнено би бил уместен. Мисленето естествено не може да се появи, без преди това да се създаде съзнанието. Но философа го занимава не сътворяването на света, а неговото разбиране. Затова именно той трябва да търси изходните точки не за сътворяването, а за разбирането на света. Твърде странно ми се струва, когато философът бива упрекван, че на първо място се интересувал за правилността на своите принципи, а не направо за обектите, които иска да разбере. Творецът на света най-напред е трябвало да знае как да намери носител на мисленето, докато философът трябва да потърси сигурна основа, от която може да разбере наличното. Каква ни е ползата да изхождаме от съзнанието и да го подлагаме на мисловно съзерцание, ако преди това не знаем нищо относно възможността чрез мисловно съзерцание да получим сведение за нещата?

Рудолф Щайнер - "Философия на свободата"

Интересна тема за размисъл.