Barba

"Друго което прочетох от някакъв сайт беше да взема някоя плюшена играчка или кукла или нещо подобно аз използвам едно сладко плюшено мече и вечерта когато си лягам го прегръщам силно и всеедно прегръщам себе си.Давам му любов и любовта се връща към мен." Плюченото мече няма нужда от твоята любов . Идевята тук е, а и такъв е вселенският закон да даряваш любовта си на някой, в нужда, било жоветинче човек и т.н......Тогава тя ще се върне и при теб . А и когато когато не се фокусирамо изцяло и само в нашите си проблеми и не ги задълбочаваме, те по-лесно отминават....т.е., когато концертрираме вниманието си върху някой друг, който има нужда и така....Но пъка явно ти сега отчаяно се нуждаеш от любов, мислиш , че ти е била отнета...Пожелавам ти да я намериш в себе си и да я проявиш към другите )).

Хей привет , Познато ми е от части за какво говориш . Моят баща беше т.е. все оше е строг, суров, постоянно изискващ, нетърпящ противоречие, страшен ии т.н....Вкъщи имаше постоянно скандали, и караници, майка ми плачеше и т.н....Получавах любов и утеха от мама, дори исках да се разведе с него....И до сега се питам обичала ли съм го....Майка ми почина...Баща ми се преобрази....започна да ме чува, да иска да говори с мен и т.н, но си остана същия - неспособен на любов. Преживявала съм страхова невроза, други наптрапливостти и т.н. ревяла съм и съм питала защо на мен, защо Бог ми е отнел младостта и хубавите години, когато всички около мен бяха щастливи и т.н. Ходех и по психолози и т.н... Лично на мен това не ми помогна. Мога да ти кажа само едно ....сега разбирам, че това е бил моя път...и всички болести и т.н, които си мислиш , че имаш са етап от твоетто развитие.....Моят съвет е: моли се, горещо и силно търси отговорите, чети, просвещавай се и ще ги разбереш, когато си готова....Имам предвид аз питах защо на мен така, защо аз и т.н...и разбрах ...това е било необходимо за моето развитие......колкото и сурово да звучи. Ако баща ми не беше такъв, майка ми не беше починала и т.н....., аз нямаше да съм това,което съм сега.....Едно ще ти кажа - Бог знае от какво имаш нужда, за да се развиваш духа, съзнаниоето да изсраства и т.н....Не продължавай да нагнетяваш гнева си срещу баща си и майка си....ТОВА НЯМА да ти помогне! Само ще се задълбочиш и ще задълбаеш празнината в себе си! Опитай се да разбереш смисъла на всичко, което ти се е случило...и тогава...когато разбереш, а това е дълъг път...ще можеш да простиш и тогава ще се освободиш....Няма смисъл да задълбаваш и ровиш старите неща.....така е било.....всички грешат и се учат от грешките си....прости им.....и продължи по пътя си. И аз не знам коя съм, не ме иинтересува, само знам, че гнева и обвиненията ми пречат АЗ ДА ОБИЧАМ и да дарявам любовта си...защото поне аз се чувствам по-добре,когато давам, разбира се искам и да получавам понякога любов, когатто се чувствам самотна, но, ако не мога да я давам, не мога и да я приема, защото не зная какво е..... Вземи се котенце, грижи се за някое цвете или животинче, дарявай им любов и тя ще се върне един ден при теб...ще дойде човека, койото ще ти я дари или ти на него . Търси отговори и ще получиш и ще разбереш смисъла на всичко, което се случва, че в крайна сметка е за добро и е необходимо за твоето развитие....Проникни отвъд фасадата, за да разбереш , нека Господ ти даде светлина да разбереш отвъд привидната фасада, че това е лошо и т.н.....и ще разбереш...."Истината ще ви освободи...."

Духовното е Пътят към Бога ....

МНого ви благодаря - на всички, които ми помогнахте . ВЕче разбрах, че това са само мои страхове наистина и не сънувам мама - само веднъж и то много красива и щастлива . Благодаря на всички, които ми писаха и помогнаха . МНого светлина, топлина и обич ви желая!

Здравей , Бях на 21 г., когато загубих майка ми, преди 14г. Майка ми за мен беше и е моята сродна душа. Разбирам добре болката ти, за което съжалявам. С баща ми допреди мама да си замине сме били винаги в контра отношения - той заповядва, а аз се противопоставям - никога не сме разговаряли, дори не сме се познавали. Още когато мама си замина, татко направо се срина - забрави за нас, че ние сме децата, а той родителят (аз имам и брат, по-голям) и виждаше само своята болка. Обвинявах го и аз вътрешно, че аз съм все още неговото дете и аз имам нужда от разбиране и т.н. Наложи ми се да порасна бързо и да му бъда опора. Опитвам се да обесня цялата ситуация, защото мисля, че тя е близка до твоята и разбирам как се чувстваш в момента. Живеем с татко в отделни градове, но през годините без мама много често сме били заедно. Загубата на скъп човек е урок за всеки от семейството, ние всички се променихме, станахме по-дорби едни към други, но всичко с времето...Този период на обивинения и самообвинения е напълно нормален и ще отмине. Той се дължи на силния шок и болката от загубата... После при нас постепенно дойде период на сближаване и опознаване - никога не бях познавала баща си и тепърва започвах да го опознавам и разбирам. Всеки мисли, че неговата болка е най-голяма и иска да бъде разбран. Истината е, че идва момент, в който децата, които досега са получавали разбиране и подкрепа от родителите си сега трябва да я отдадат на тях. Знам колко ти е трудно, но на майка ти също и е много трудно. Тя знае, че ти ще поемеш по своя път (ще имаш сем. и т.н.), а тя ще остане сама. Страшно е да си сам - аз бях доста години и зная... Моят съвет е подкрепи я, не искай от нея разбиране - сега ти си по-силната, дошло е време ти да даваш и да разбираш. Ще видиш, че с времето ще я опознаеш и ще разбереш, че не ти е толкова чужда и ще ти стане много близка - бъди силна и бъди до нея, не искай нищо в замяна - не търси разбиране, защото в момента тя не може да ти го даде.В момента, тя е много изплашена и много я боли. Постави се на нейно място - ти казваш, сега ми се налага да правя неща, които въобще преди не съм се замисляла (сметки и т.н), а сега от майка ти се изисква да е глава на семейството, да замени и баща ти - това е огромен товар...Разбери я, прости и, не я обвинявай, сега тя не е способна да дава, дай и ти любов и разбиране и ще видиш, че с времето ще ги получиш обратно. Не се обвинявай за нищо - това е загуба на сили и енергия - потърси любовта у себе си и я наосчи към майка ти, към любимия човек. Любовта ще те спаси, защото, когато ние концентрираме нашите грижи, любов и внимание към другите, забравяме за себе си и не остава време за нашите грижи. Така по-лесно ще преодолееш мисля загубата. Не се обвинявай. Аз много години се обвинявах, че може би можех още нещо да направя, да предотвратя загубата, но истината е, че това, което е станало е било отредено така - ти нямаш власт над това... Сега до колкото разбирам имаш човек до себе си - потърси разбиране от него - това, което имаш е много. ТРудно е много, разбирам, но тук сме на тази земя, за да си научим уроците и знай, че татко ти е продължил по своя път - душата му продължава да се учи, не тъгувай много за него - той ще е добре. Аз много тъгувах за мама, ужасни сънища и т.н, но сега знам, че тя е поела по своя път, а аз имам своя. Желая ти много светлина, топлина и обич в твоя път.!

Привет и от мен . Мисля, че всеки човек се ражда "отново" с времето и условията, в които живее - т.е имам предвид, че ние си продължаваме да "играем" своите отредени роли, в конретното време и при конкретните условия, които влияят на нашите най-общо казано добродетели. Живеем във време на изобилие и пренасищане. На моята баба напр. и е било посочено за кого да се омъжи - тя е нямала друг избор, както и много други по това време. Днес, ако някой срада, защото обича му казваме - това са бели кахъри - има толкова много други - само избери.... В днешно време избора е огромен - навсякъде психолози и "помагателни" книжки тръбят как трябва да бъдем щастливи и ни най-малко да не страдаме, защото, ако страдаме, трябва да се премахне причинителят на страданието - т.е човека, когото обичаме. А истината е, че не може без страданието - както не може нощта без деня ... Но може би ние сме толкова толкова устремени към пропагандираното шастие, че дори не се опитваме да погледнем, човека до себе си - да се опитаме да го разберем, да "походим малко в неговите обувки", да плачем с него, да се радваме с него и.т.н Нещо не ни изнася и хоп - ами разбира се, пълно е и с други, които ще ни раберат. А любовта според мен е да разбираш, не да те разбират - да даваш, а не да получаваш, да обичаш, а не да си обичан ( молитвата на Св. Франциск )... И така ходим си все "гладни" и ненаситни, защото не искаме и мъничко да страдаме, не искаме и миничко да приближим съцето си до това на другия, за да го чуем, защото все си мислим, че нашето сърце е най -важно, че то бие най - правилно и ходим още по-нещастни, и още по-празни и ненаситни ... Молитвата на Свети Франциск Господи, направи ме инструмент на своя мир, където има омраза, нека сея любов; където има рана – милост; където има съмнение – вяра, където има отчаяние – надежда, където има тъма – светлина, където има тъга – радост. О, Боже Всемогъщи, дари ме Да не търся утеха, а да утешавам, да не търся разбиране, а да разбирам, да не търся обич, а да обичам, защото когато даваме, получаваме, и в прошката ни прощават, и в смъртта се раждаме за вечен живот.

Благодаря ти за отговора, Зара. Да, моля се за нея от сърце, с много, много обич - та това е майка ми ... Дано и помогна чрез молитви да е по-добре където е и да намери покой ... "Всяка прекалено силна връзка може да е не-полезна." ЗАщо да не е хубаво една майка да има силна връзка с детето си? Имам предвид, че всички ще си заминем от тук, но това означава ли, че до тогава не е добре да имаме силна връзка с детето и да пропуснем шанса си да му помагаме във всеки един момент и да споделяме с него всичко каквото то пожелае да сподели с нас? ------------------------------------------------ Относно сънищата ми с майка ми - съвсем скоро, в нощта на рождения ми ден я сънувах отново - тъжна, стоеше и гледаше ... ПОсле деца се появиха и взха да я закачат, да и слагат кетчуп ная устата, а тя само се дръпна леко и нищо не направи. Тогава мен много ме заболя и им се развиках , че това е майка ми, да я оставят на мира... И така.... Майка ми беше детск учителка. На следващия ден раздадох... Това, което ме мъчи е, че винаги я сънувам нещастна ...Ще се моля за нея и дано някой ден ми се яви щастлива - само това искам. Благодаря на всички , които се отзоваха .

Здравейте, Благодаря за отговорите. Майка ми почина 1999г.. Свързах се с една жена, която дойде в къщи и ми каза, че в тази сакция има "разни неща". И започна да вади от нея - изсипа я имаше мн. косми, слънчогледови черупки, черен конец, увит във фолио и някакво камъче - тя каза, че било зъб от животно. Това стана половин година след като мама почина. Бях убедена, че нещо не е наред, затоВа потърсих помощ, защото много нещастия и болести ни връхлетяха в рамките на 3 г - първо аз боледувах - после мама и тя си отиде... Дано майка ми е на хубаво място... Тормозят ме тези сънища - мисля, си че иска нещо от мен - не е доволна от мен и затова винаги ми е все едно сърдита в съня...ПОнякога се плаша дори. А имах такава силна връзка с мама - сега винаги я сънувам нещастна и недоволна - дори се плаша като я сънувам и не искам :, Ами това е в общи линии ..

Здравейте, След доста време отново се обръщам към вас за помощ. МИналата година, когато бях бременна сънувах ужасен сън, че майка ми иска да убие с нож бебето в мен (((. Ужасен кошмар ((. ПОследваха още два кошмарни съня, в които тя постоянно ме укоряваше, че не мога да си гледам детето след като рдоих и т.н. Ужасни сънища ((. Толкова се изплаших, че не исках да я сънувам повече и я помолих да си отиде и да ме остави на мира, защото вече си имам семейство ((. Знам, че звучи ужасно, но не можех повече така ... След като я помолих повече не съм я сънувала в лоши сънища, а в много хубави, че сме заедно с нея и баща ми, но след съня на другия ден се случват много лоши неща в моето смейство - караме се много с мъжа ми. Не знам, не мога да си отговоря какво става? Имах толкова силна връзка с майка ми, а сега дори се страхувам да си помисля за нея ((. Имам дъщеричка, за която се молих, за да мога да имам същата връзка с нея както с майка ми и благодаря на Господ за това. Тя е прекрасно бебе ). Моля Ви за съвет - какво трябва да направя - защо се случва така в сънищата ми (( ? Да не би да има връзка с тези, неща, които намерих след смиртта и в саксията? Не знам вече и аз, но най-странното е, че от 5,6 г. когато се прибера, в къщаъа, в която сме живели (сега там е само баща ми) получавам силни асматични пристъпи и не мога да се прибера там, а толкова искам да си постоя там с бебенцето :. Моля, който може да йи даде съвет. Благодаря Ви! Господ да е с вас!

А който е поискал и можал да разбере няма ли да си носи сам отговорността за последствията?! Щото така чак леко заплашително или с чувство за превъзходство звучи - "който иска и който може ... пък останалите" - ами ако не си съвсем права? Все пак това са си твои предположения по въпроса. Хайде сега заплашително - звучи така както е. Както фактие са факти ... Разбира се, че е мое мнение и не искам да го налагам на никой. Но бих искала, ако мога разбира се, да предпазя хората от поемане на излишна отговорност, защото това според мен не би помогнало на никой да разбере и осъзнае - нито на този който я е поел, нито на този, който я е "прехвърлил". Всичко най-добро Чао от мен

Синчец, представи си, че клетките в твоето тяло започнат да си задават тези въпроси? И стигнат до извода "всяка коза за свой крак". Ани, клетките в нашите тела изпълняват точно определени функции и всяка си знае своята и си носи отговорността за нея. Всеки е отговорен за своите действия и постъпки, а не за чужди. Отговорността е персонална. Ние участваме в една система и сме свързани помежду си. Всеки изпълнява своята функция в тази система. На някои задачата им е освен за себе си да носят отговорност поне за още някой. Майката за детето си, докато е малко, Учителят за учениците си. Лидерът за доста хора следващи го. Но мисля, че всеки има свободата да изпълни или да не изпълни своята функция. Май по това се различаваме от клетките, но не съм много сигурна. Не разбирам добре от анатомия. Защо ми се струва, че в правото има такъв момент – отговорност за чужди действия? Ето тук например: Здравей, Никой не може и не трябва да поема отговорност за другите. Учителите, ръководителите и лидерите - според мен те са хора, които имат задачата да дадат наоски, а в някои случаи и правила. Останалите хора, обаче са отговорни сами за себе си - кой колкото е разбрал и поискал да разбере - лидерите, учителите, директорите, хората водачи не носят отговорност за останалите, за техните действия, постъпки и възприятия. Който иска и който може ще разбере .... Забравих да добявя Който иска и който може ще разбере ... а останалите ще си носят сами отговорността от последствията.

Синчец, представи си, че клетките в твоето тяло започнат да си задават тези въпроси? И стигнат до извода "всяка коза за свой крак". Ани, клетките в нашите тела изпълняват точно определени функции и всяка си знае своята и си носи отговорността за нея. Всеки е отговорен за своите действия и постъпки, а не за чужди. Отговорността е персонална.

Иоскам да попитам защо хората се делят на силни и слаби? Кой ги определя като такива? Това, че АЗ НЕ ИСКАМ ДА ПОЕМА отговорност за други хора прави ли ме слаба? Защо моята истина, разбиране и желяния за отговорност трябва да съвпадат с тези на някой друг? Това, което се опитвам да кажа е, че всичко е, ЧЕ ВСИЧКО Е ВЪРПОС НА ГЛЕДНА ТОЧКА. Например за теб е отговорност и сила да ръководиш хора и да стоиш зад постъпките си. За мен обаче това е слабост и ще ти кажа защо. Знаеш ли, ако имах възможност не бих работила НИКАКВА РАБОТА. Бих се занимвала и изучавала и правила нещата, които АЗ САМАТА ХАРЕСВАМ. За мен честно да ти кажа хората, които искат непременно да се докажат и достигнат върхове в своята работа и да носят отговорност са хора, които бягат от реалния и красив живот, които бягат от собствената си ЛИЧНА СВОДОБА И ИНДИВИДУАЛНОСТ. А може би бягат от свои комплеки и по този начин искат да компенсират? Тези хора не могат да си позволят и са забравили кои са нещата, които обичат и ги правят щастливи ЗА СМЕТКА НА НЯКОЙ ДРУГ - Т.Е. ОТГОВОРНОСТТА, КОЯТО ТЕ НОСЯТ ЗА ОСТАНАЛИТЕ. Много ми е жал за тези хора, защото всички ние сме роби на системата, на общесвото, дори на близките си, а те в най-голяма степен ОТДАВАТ СЕБЕ СИ, СВОЯ ЖИВОТ, ИНДИВИДИАЛНОСТ, СВОИТЕ ПРЕКРАСНИ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ НА ДРУГИ, КОИТО НИКОГА НЯМА ДА ОСЪЗНАЯТ И РАЗБЕРАТ КАКВИ УНИКАЛНИ ХОРА РАБОТЯТ ЗА ТЯХ, ЗАЩОТО ТОВА ВСЪЩНОСТ НИКОХА НЕ ГИ Е ИНТЕРЕСУВАЛО. В замянана НА това хората отдали цялото си същестувание, енергия, потенциал, знание, мъдрост, интелект, дори душата си за "работата", и за благото на "работата на другите" ИЗГУБВАТ ПО ПЪТЯ СЕБЕ СИ, своята прекрасна уникалност и неповторимост, защотото ВЪРШАТ НЕЩА, КОИТО ДРУГИТЕ ИСКАТ ОТ ТЯХ, и забравят СВОИТЕ СОБСТВЕНИ РАДОТИ, ИНРЕРЕСИ, И ПОТРЕБНОСТИ. И тук според мен идва най-важния въпрос "ЗАЩО ГО ПРАВЯТ? КАКВА Е ЦЕНАТА? СТУВА ЛИ СИ НАИСТИНА?КАКВА Е ЦЕНАТА НА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ЧУЖДИ ДЕЙСТВИЯ - СОБСТВЕНО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ И РОБСТВО? А ТИ БИ ЛИ Я ПЛАТИЛ?

Съзнание - може би това е нашето собствено вътрешно „Аз” преплетено със „Знанието” – т.е. как ние живеем, разбираме, учим и прилагаме „Знанието” според своите собствени разбирания и възприятия. Всичко е „Едно” – едно цяло – път, истина, знание, просветление. Така е за всеки човек, но според неговите собствени възприятия и разбирания той намира „Пътя” и е на „Пътя” – неговия собствен, уникален и неповторим „Път” – душевен мир, съзнание, преплетено със „Знанието” - Cега, в този живот, в този момент, с тези „Знания” .... И продължаваме ...

Здравей Атлантида, Благодаря ти много, от сърце. ПОвечето неща дори всичко, което каза е точно така. МНого съм ти благодарна. Ще се радвам, ако мога и аз да ти бъда полезна. МНого щастие и успехи ти желая

Здравейте на всички Много се радвам, че ви има и открих този форум. От сърце моля Атлантиа и Olq3, ако може да ми дадат насоки за моето кармично отработване, ако може така да се изразя, защото често казано се въртя в кръг - търся отговори на много върпоси, но за сега без резултат Благодаря ви от сърце за помощта, която давате. 28.01.1978г, 12:13, Събота, Димитровград Благодаря много за отделеното време и усилия

Здравейте, Много благодаря на всички, които откликнаха на моя призив. Може би наистина майка ми иска да ми каже нещо, а аз трябва по-често да се връщам на гроба и и да се моля за нея и да не страдам, за да е щастлива и тя. Аз разбирах съня си по този начин - тя е нещастна винаги в съня ми, защото може би не е доволна от мен или от това което вижда за мен и затова се въртях на едно място .... Мислех си, че ако се старая повече и т.н. ще я зарадвам ... Но от съветите ви наистина си мисля, че тя иска да ми каже нещо - иска да разбера нещо ... И не трябва да съм тъжна, за да може и тя да се освободи ..... Благодаря от сърце на всички. Този форум е чудесен - смятам, че не случайно попаднах тук... Това, което не споделих е, че след като майка ми почина намерих разни "неща" в една саксия - някакъв черен конец със фолио, някакви камъчета, косми , абе щуротии - ужас ..... Опитвам се да си казвам, че не същестувват такива неща като магии или нещо подобно, но това което видях в обикновена саския ...не знам ...какво прави там... може би има връзка със смъртта на майка ми и това ме мъчи ... а може би трябва да забравя и да продължа ..не знам .....

Здравей, Майка ми е, тя е същата на външен вид, но е тъжна не говори и сякаш е болна и на съня ми аз знам, че е болна и страда и искам да и помогна да се връне и да бъде както е била преди. Това е в съня ми ....

Здравейте, Майка ми почина преди 9г. От тогава аз постоянно сънувам един и същ сън - той не винаги е напълно еднакъв, но се касае за следното: сънувам, че сме погребали майка ми жива и разбирам, че сме направили ужасна грешка. Тя се появява отново все едно се връща от някъде, но не е същата - много различна е и не говори, сякаш очаква помощ. Аз я умолявам да остане и я уверявам, че ще направя всичко за нея, за да стане тя пак като преди и тя няма да се чувства зле и различна. Този сън се повтаря многкратно - толкова искам да остане, за да и помогна в съня си... А това, че сънувам, че сме я погребали жива без да сме знаели ме побървка Аз съм сега на 30г. Много ме измъчва този сън - мночо често я сънувам - повечето ми сънища са като този и тя е нещастна в съня ми както и аз. Много рядко я сънувам щастлива ..... Моля, ако някой може да ми даде съвет или да ми каже какво означава всичко това и какво мога да направя - мира не ми дава това просто ... Искрено Благодаря предварително с много обич