iti

Човек търси сигурност най-вече когато вътрешно е несигурен. Това е психолохия 101 - дуалността между вътрешен и външен свят. Аз за разлика от Валентина имам дълъг опит в тоя форум и неграмотността не ме учудва...

Емоциите са по-силни от логиката. Това е житейски факт, и нищо не можем да направим. Още една причина, за моето твърдение, че решението не е нещо което можеш да прочетеш, или някой да ти каже.Става дума за много комплексен сбор от емоции изграждани години наред. Хората прекарват цял живот в медитация да търсят душевен и духовен мир, така че определено не е лесно. В тази среда в която ние се намираме, не мисля и че е дори постижимо. Стремежът е към някакъв относителен вътрешен конфорт. Въпреки това, дори това е да е целта, както са казали, пътят е по-важният. Пътят е индивидуално нещо, и нито психолог, нито гуру знае защо преминаваш през нещо, и какво точно трябва да научиш от него за себе си. Не е въпросът някой/нещо да те закара до целта и да ти каже кой си и към какво да се стремиш. Затова аз лично лично виждам повече смисъл в психотерапия, която е насочена към това да предразположи самият човек, той сам да осъзнае ситуацията и намери решение за себе си. Даже не знам дали съществува такова нещо. Като скорпионовска натура, на мен ми идва по-естествено да се занимавам с тези неща. И при все това ще ти кажа, че сам, трудно нещо се постига. Ние сме настроени да бъдем социални същества които се нуждаят от общуване и по този начин се развиват. Но ето го и парадокса - това което наистина ти е необходимо е да общуваш със себе си. Така че един вид, дори самата природа трябва да излъжеш, да намериш човек, с който общуването е лишено от пози, роли, желания, така че чрез него, можеш без лъжи и преструвки да общуваш със себе си. В известен смисъл осъзнавам че това е нещо егоистично, а в същото време изисква и голяма доза доверие и даже любов. Рядко се среща, затова и има психотерапия която е платена версия да създаде точно тези условия. По-лесният път е любов, но истината е че хората не умеят да обичат. 

Описваш типично поведение за много жени: https://en.wikipedia.org/wiki/Control_freak
Виж ако става въпрос за наистина важни неща, и той не е прав, но това не анулира горното. Поне ако съдя от моят опит, Control freak-а се изгражда
- от взискателни родители, обикновено майките и бабите, защото те самите са с такива отклонения
- от ниска самооценка, която изисква човек постоянно да се доказва пред себе си дори и за най-дребните неща
- прекалена емоционалност, до невъзможност за рационално отсяване на важно от маловажно, и съответно непропорционална и нездравословна ракция. 
Тези неща ги казвам от гледна точка на психически здрав индивид, Бракът може да се разглежда като фирма, чийто дейност е отглеждане на деца, и като такава съпрузите са по-скоро работници в нея, отколкото психически здрави индивиди които са заедно поради някакви душевни, характерни или емоционални симпатии. Като прибавим и че повечето жени проявяват горепосочените симптоми, и по-лесно приемат тази съпружеска роля за естествена, няма да стигам до диагноза :)... И все пак, имай предвид, че повечето жени приключват цикъла "любов" в по-лоши житейски ситуации, много често сами, т.е. в много по-тежко от твоето положение и намират начин да се оправят. Т.е. е добре да допуснеш, че голяма роля в това нервно изтощение имаш и ти. Това че си продължила контактите с "близките" си въпреки всичко което описваш е едно проявление на този проблем. В крайна сметка, става въпрос и за отклоняване на мисленето към това на жертва (въпреки че си го обясняваш изглежда главно като саможертвеност). Изправена пред сериозни проблеми, психиката се фрагментира и заема крайни позиции. Може човек да развие крайна форма на егоизъм или крайна на саможертвеност, но реално проблемът психически е един и ролите на насилник и жертва не са толкова различни колкото изглеждат. Както насилникът е скрита жертва, така и жертвата е скрит насилник. Само изборът кое ще покажеш, и кое ще скриеш е личен.
Ако си дадеш сметка колко енергия е коствал процесът на тази фрагментация, и вярваш във физическите закони (демек Нютон), можеш да очакваш колко коства, и то с правилно положени усилия, психиката да се върне към балансирано състояние. Затова и голяма част от съвременната психология според мен се занимава главно с предписване на лекарства. Аналогична е и ситуацията с книжките за самопомощ на пазара според мен. Много от тях "работят" защото предлагат препрограмиране. В крайна сметка това наистина е главният процес, но има значение в каква посока е препрограмирането. Дали към обединяването на тези фрагменти и оздравянето на психиката, или програмиране насочено към тези фрагменти и способства още повече тяхното разделение и замаскиране. Ако почувстваш "промяната" още след първият прочит, според мен отговорът е ясен... Ето прост логичен въпрос - ако нещо в тая книжка наистина ти е допадно и импонирало, а имаш фрагментирана психика, на кое е допаднало? На балансираната психика която нямаш? Повечето хора обаче не мислят логически, не само за това. Всички търсят бързите решения, и като включиш новините и видиш какво става, помисли си и за това. Ще ти се изпари състраданието и свръхчувствителността... Истинската промяна е труден и бавен процес, повечето хора даже не го започват, защото той не им импонира, той е обрарното на модела който са развили.
И това е простата част. Сложната е, в цялото това мазало, как да прецениш кое е наистина здравословната психика и кое е болеста. Защото не си мисли, че само ти си с проблемите. Абсолютно всички на тая планета сме така. Включително и някой гуру който ти се хили от корицата на някоя книжка на пазара. Кой ти каза, че той не е даже по-зле от теб? Защото милион болни са го "оценили" като са му купили книжката? Това не е ли аргумент в другата посока? Така че дет се вика - умната, една психика имаме, изгубиш ли нея, губиш всичко. Нищо друго не е толкова важно.

Той затуй Синатра има една песен "Love and marriage, love and marriage, Go together like a horse and carriage"... Хем тъй, хем иначе не става. Това с презумцията, че хората все още осъзнават какво е брака, което ме съмнява...

Темата е глупава единствено защото правиш грешен паралел породен вероятно от ревност. Мъжът е този който носи определен тип "програма", така че билогично той "програмира" жената. Демек не е въпрос с коя друга е спал той, а с кого си друг си спала ти. В днешно време когато истинският мъж е нещо на изчезване, да си призная не знам подобни психически отклонения, не са ли свързани и с билогични такива... Но ако такъв е случаят, има далеч повече неща за притеснения от това...
Затова навремето се е държало толкова на девсвеността. Да се гарантира на мъжа 100% бащинство и 100% отдаденост на жената. Иначе мъж не би се обвързал да гледа семейство цял живот. Да не знабравяме, че тогава обвързване е значело наистина обвързване. По пътя някъде се е изгубила истинската причина, и последните 50 години западният свят заключи, че всичко дето е правил предните 2000 години е просто плод на "остаряло мислене". Определено в днешно време понятието за баща е доста неразбрано и непрактикувано което води до главният проблем на младите в днешно време - липса на модел, липса на стремеж/цел, липса на морал, липса на вътрешна сигурност и самооценка, лесни за манипулиране отвън.

Може би отговорът се крие във въпросът ти. Не знаеш коя си, нямаш посока, модел, цел. Преди 30, тези неща човек рядко е дорасъл да ги избере сам, а идват главно от родителите и обществото. Навремето към младите е имало доста очаквания, та са нямали време да мислят за подобни глупости. Сега като че ли тотално няма никакви очаквания, и не знаят какво да правят. На някои им се отдава да живеят ден за ден без да се притесняват, други - не... В крайна сметка има 3 варианта - следваш правилата на някой друг; създаваш свои правила; или на-лошият - движиш се по течението безволево, жертва на собствената си психика (което става все по-опасно с възрастта). 

Може би отговорът се крие във въпросът ти. Не знаеш коя си, нямаш посока, модел, цел. Преди 30, тези неща човек рядко е дорасъл да ги избере сам, а идват главно от родителите и обществото. Навремето към младите е имало доста очаквания, та са нямали време да мислят за подобни глупости. Сега като че ли тотално няма никакви очаквания, и не знаят какво да правят. На някои им се отдава да живеят ден за ден без да се притесняват, други - не... В крайна сметка има 3 варианта - следваш правилата на някой друг; създаваш свои правила; или на-лошият - движиш се по течението безволево, жертва на собствената си психика (което става все по-опасно с възрастта). 

Изневяра значи да преспиш с някой случен един път. Това твоето се нарича полигамия, и мога само да ти пожелая късмет да намериш... хм такъв широко скроен мъж(е)...

С много превъзнасяние, не се намира "свястната жена". Първо - понятия като жена, деца, брак, семеен бюджет и отговорности и т.н. са напълно физически явления, и като такива имат напълно физически характер. Една от огромните илюзии които се налагат на днешното общество е "холивудската" "любов". Много от нас сме били там, и макар да е проява на някакво душевно търсене, по същество е илюзия, която се разпада рано или късно. Ако говорим за чисто душевна любов, какво правим ако сродната ти душа е същ пол (а ти не си обратен/а), или с 40 години по-млада или пък по-стара? Или сте в различни градове, или вече семейни, или сте просто на друг акъл? Това са реалностите на физическият живот. Може да се получи някаква синхронизация в редки случаи, но май това е от нещата които трябва по-скоро да внимаваш какво си пожелаваш... Защото да имаш такава връзка и тя да се крепи на физическите закони, е може би от най-лошите неща които могат да ти се случат...
 
Ей ти по-реалистични идеи:
 - да е добросърдечна, а не някоя усойница
 - да не ти изневерява, или поне докато не ти направи твои деца
 - да се грижи за теб, поне с желание, дори да не я бива толкова
 - да те приема такъв какъвто си
 - да е симпатична, но не чак толкова убава, че да избяга или да искат да я крадат
 
Като се замислиш, напълно аналогично е и в обратната посока. Но повечето мъже и жени имат деформирано от хормони и общество идеи. Естествено, нищо от това няма значение, ако реално не си търсиш *жена*. Ако търсиш нещо друго, и 3 милиарда жени ще ти се сторят малко... Вярно е, дори да гледаш само тия няколко показателя, бройката значително намалява, но пък живеем във време на глобализъм, човек има възможност да сменя средата ако не му изнася. Аз обаче съм общо взето съгласен с мнозинството религиозни/философски течения, че жена и духовен път са несъвместими понятия и дори да не мислиш така, пред теб има избор между едното и другото и го правиш, щеш или нещеш. Жената е физически партньор, понякога може да се случи и душевен, но в духовният път човек е напълно сам. Както това е важало преди 2000 години, така важи и днес...
 
Дори и Холивуд, сблъсквайки се с проблемът да опише любовта между мъж и жена по някакъв начин който ще се възприеме положително от обществото, или спира след първата целувка, или изобщо я избягва. Примерно аз съм фен на Досиетата Х. Филмът е мрачен, но всъщност доста идеализиран. Мълдър има силна кауза в своя живот, което много малко хора постигат и по-същество е някакъв духовен път. Много хора сигурно са се питали, защо не сценаристите не развиха приятелството им със Скъли към нещо "повече". Проблемът е, че дори Холивуд не може да го изфабрикува това "повече" без да разруши образът на Мълдър. Как щеше да продължи цялото нещо? Може би със серии в които Мълдър скатава от работа за да се отдаде на страстни ласки? Или гледа двете си деца след работа? Или слуша Скъли как трябва да внимава в какви игри се забърква, защото има семейство което го чака вкъщи? Да, филмът е измислица, хора вървящи толкова целеустремено по някакъв път са изключителна рядкост. Но ако човек в някаква степен го прави, в някаква степен изкачат и подобни въпроси без отговор, пък дори и да не си федерален агент ...

Някаква манджа с грозде си сътворила. Първопричината е стимулът/мотивацията за това движение, енергийната ефективност е нещо второстепенно и не чак задължително (пример - руската техника ). Природата е естествено по-енергийно ефективно изградена, но конфликтът там е дори още по-ясно изразен. Малко ли са случаите да изригне вулкан примерно и затрие всичко живо в няколко километра радиус, или направо потопи остров? Всяко нещо си има собствена мотивация да съществува. Представи си че си един стрък трева на тоя остров който скоро ще бъде потопен. Как ти звучат въпросите които задаваш ? Или ти е невъзможно, защото си се представяш като нещо много повече от него? Ако не намираш верият отговор в себе си, още по-трудно ще намериш друг да те убеди в него...

Много ми хареса музиката от сайтът ти. Може ли да ми кажеш как се казва ?

Колкото до темата... Животът изисква от нас по някое време да станем воини. Но не от онези воини които се бият за своя господар, а от тези самотни воини които са отговорни единствено и само пред себе си. Това е екзалтацията на индивидуалността, за която всички ние сме тук. Дали тези воини в последствие ще намерят общото помежду си, е още твърде рано да се каже, след като те дори още не са израсли.

Най-трудната задача пред един воин е да определи своята цел. Защото какво е войнът без цел и посока? Понякога той губи твърде много време да се бори срещу своите вятърни мелници, понякога отдава прекалено много енергия на собствените си илюзии и слабости. Често губи целта си и се обезверява. Но накрая винаги намира поне някоя песен, която да му напомни нещо което е забравил...

"Само като воин човек можe да оцелее по пътя на знанието. Защото изкуството на воина е уравновесяването на ужаса, че си човек, и чудото, че си човек."

Карлос Кастанеда