[Методи за възпитание на децата]

Не бях сигурен дали точно това е темата, в която да сложа това (ако искат модераторите, могат да съберат текстовете, които сложих вчера и които слагам сега на едно място). Има и тема относно това трябва ли децата да ходят на училище по-рано, също така днес беше активна темата за бебетата.

Ето какво казва Р. Щайнер (от цикъла "Царството на детството") за това какво трябва да знаем за детето и неговото развитие в първия период - до седмата му година.

Особено интересно е да се проследят качествата на душата, които се разкриват във втория период. В първия период, преди смяната на зъбите, може да опишем детето като напълно “сетивно-органно”. Трябва да приемете тези думи буквално: изцяло сетивно-органно.

Вземете например човешкото око или ухо. Какви са характеристиките на такъв сетивен орган? Характерното е, че този сетивен орган е със силна чувствителност към впечатленията на външния свят. И ако наблюдавате окото може да видите какви процеси се развиват. Детето през първите седем години е наистина изцяло едно око. Сега помислете само върху това: в окото се формира картина, обратна картина, на всеки външен обект. Това е, което обикновената физика учи всеки. Това, което е вън в света трябва да се намери в окото като картина. Физиката спира тук, но този процес на създаване на картината е в действителност само началото на това, което трябва да знаем по отношение на окото; той е най-външният физически факт.

Но ако един физик би погледнал тази картина с по-фин апарат за наблюдение, той би видял, че тя определя циркулацията на кръвта в короидата. Циркулацията на цялата короида се определя от природата на тази картина вътре в окото. Цялото око се адаптира според тези неща. Това са по-фините процеси, които не са взети предвид от обикновената физика. Но детето през първите седем години е наистина едно око. Ако нещо се случва в обкръжението на детето, например, като екстремен пример, ако някой си изпусне нервите и стане силно ядосан, тогава цялото дете ще има картина вътре в себе си на този изблик на гняв. Етерното тяло ще направи снимка/картина на това. От това нещо се предава на цялата циркулация на кръвта и на метаболичната система, нещо, което е свързано с това избухване.

Това е така в първите седем години и според това организмът се настройва. Естествено, това не са остри, а деликатни процеси. Но ако детето расте в близост до заядлив баща или до учител с избухлив характер, тогава кръвоносните съдове ще се развият в посока, определяна от тази избухливост. Резултатите на тази тенденция, имплантирана в ранните години след това ще останат за целия живот на детето.

Това са нещата, които са от най-важно значение за малкото дете. Това, което му казвате, на което го учите, все още не създава каквото и да е впечатление у него, освен дотолкова, доколкото то имитира това, което му говорите, в неговата собствена реч. Но това, което е от значение е какви сте; ако сте добри, тази добрина ще се появи във вашите жестове, ако сте лоши или с лош характер, това също ще се отрази на жестовете ви – накратко, всичко, което вие правите преминава в детето и следва своя път вътре в него. Това е важното. Детето е изцяло сетивно-органно, то реагира на впечатленията, които хората около него събуждат. Затова важното е не да си въобразяваме, че детето може да научи какво е добро или зло, че може да научи това или онова, но да знаем, че всичко, което се прави в негово присъствие се трансформира в детския му организъм в дух, душа и тяло. Здравето за целия му живот зависи от това как се държим в присъствието на детето. Предпочитанията, които то развива, зависят от това как човек се държи в негово присъствие.

Но всички неща, които обикновено се препоръчват да се правят в детската градина са безполезни. Нещата, които се предлагат като образование в детската градина обикновено са извънредно “умни”. Човек може, бих казал, да остане доста изумен от умността на това, което се е измислило за детските градини в деветнадесети век. Децата със сигурност научават немалко там, те почти се научават да четат. Дават им се букви на азбуката, които те трябва да пъхат в дупки и тям подобни. Всичко това изглежда много умно и човек може лесно да бъде изкушен да повярва, че това наистина е нещо подходящо за децата, но то е практически безполезно. Наистина, това няма никаква реална стойност и то разваля цялата душа на детето. Дори надолу във физическото тяло, до границата на физическо здраве, детето е развалено. Чрез такива методи в детската градина се отглеждат деца, заслабващи в телесно и душевно отношение в по-късния си живот.

От друга страна, ако просто оставим децата в детската градина и се държим така, че те да могат да ни имитират, ако правим различни неща, които децата могат да копират заради собствените им душевни импулси, така, както са свикнали да правят в съществуването си преди земното, тогава децата биха станали като нас, но ние трябва да проверим дали сме достойни за тази имитация. Това е, върху което трябва да се внимава през първите седем години от живота, а не това, което изразявате външно с думите си като морална идея.

Ако правите намръщена физиономия, така че детето получава впечатление, че вие сте един намръщен човек, това му вреди за остатъка от живота му. Ето защо е толкова важно, особено за малките деца, преподавателят да навлезе надълбоко в изследването на човешкото същество и човешкия живот. Какъв план за учене правите няма никакво значение, това, което има значение е какъв човек сте. Днес е достатъчно лесно да се създаде някакъв учебен план, защото всеки в нашата епоха е толкова умен. Не го казвам иронично; в наше време хората са в действителност умни. Когато няколко човека се съберат и решат, че това или онова трябва да бъде направено в обучението, нещо умно наистина произлиза от това. Никога не съм разглеждал глупава образователна програма; те винаги са много умни. Но въпросът не е в това да се правят програми от такъв тип. Това, което е от значение, е в училището да има хора, които могат да работят така, както съм оказал по-горе. Трябва да се научим да мислим така, защото огромно много зависи от това, особено за тази възраст или този период на развитие на детето, през който то е в действителност изцяло сетивно-органно.

[Педагогика на Новото време]

Не бях сигурен дали този текст е по-добре да бъде в тази тема или в "Златните правила на успешния възпитател" - модераторите може да го преместят, ако решат.

Ето малко идеи от "Царството на детството" на Р. Щайнер:

Вие трябва да обучавате, изхождайки от самата природа на човека, като поради тази причина обучението, свързано с моралния живот трябва да върви паралелно с обучението, което досега описвах. И сега като заключение, искам да добавя няколко забележки по въпроса, защото и тук ние трябва да можем да четем от природата на детето как трябва да се държим с него. Ако дадете на едно дете на седем години концепция за причинно-следствени връзки, вие работите против развитието на неговата природа, а често и наказанията работят против истинското развитие на природата на детето.

Във валдорфското училище сме имали много обогатяващ опит с това. Какъв е обикновеният начин на наказване в училищата? Ако детето е направило нещо лошо, то трябва да “остане” и, например, да смята по аритметика. Веднъж имахме в училището много странно преживяване: на три или четири деца им бяха казали, че са си свършили лошо работата и затова трябва да останат и да смятат още събирания на числа. И тогава другите казаха: “Но и ние искаме да останем и да събираме числа!” Защото те бяха научени по такъв начин, че мислеха за аритметиката като за нещо приятно, не като за нещо, което се използва като наказание. Не бива да създавате у децата представата, че това да останат и да смятат събиране на числа е нещо лошо, но че това е нещо хубаво, което могат да правят. Ето защо целият клас искаше да остане и да събира числа. И в тази връзка, вие не трябва да избирате наказания, които не могат да бъдат именно наказания, ако детето трябва да бъде обучено по един здравословен начин в своя душевен живот.

Ще взема един друг пример: Д-р Щайн, преподавател във валдорфското училище, много често измисляше добри образователни методи на момента, докато преподаваше. Веднъж, той забеляза, че неговите ученици си подаваха бележки под чина. Те не внимаваха в урока, но пишеха бележки и ги подаваха под чиновете на своите съседи, които след това им пишева отговори. Д-р Щайн, обаче, не би смъмри за писането на бележки и не каза: “Сега трябва да ви накажа” или нещо от този род, но изведнъж започна да говори за пощенската система и им даде един урок върху нея. В началото, децата бяха много очудени защо изведнъж им се предаваше урок за пощенската система, но после разбраха защо това беше направено. Този фин метод на променяне на урока накара децата да се чувстват засрамени. Те започнаха да се чувстват засрамени от себе си и спряха да пишат бележки поради това, което учителят беше вмъкнал за пощенската система в урока.

Първото важно условие за учителя е себепознанието. Ако, например, детето драска в учебника си или на чина, защото е станало нетърпеливо или е ядосано за нещо, което съседчето му е направило, тогава учителят никога не трябва да сика на детето за това, че драска и да му каже: “Не трябва да се ядосваш! Ядосването е нещо, което един добър човек никога не прави! Човек не бива да се ядосва, а трябва всичко да търпи спокойно. Ако те видя още веднъж да се ядосаш, тогава – ще ти хвърля мастилницата по главата!”

Ако преподавате така (което често се случва), ще постигнете много малко. Учителят трябва винаги да се контролира и, преди всичко, никога да не прави тези грешки, за които вини децата. Но тук трябва да знаете как подсъзнанието на детската природа работи. Съзнателните интелект, чувство и воля на един човек са само една част от душевния му живот; в дълбините на човешката природа, дори и в детската, се разгръща астралното тяло с прекрасните си удачност и мъдрост.

Винаги се изпълвам с ужас, като видя учител, който стои в клас с книга в ръка и преподава от книгата или от тетрадка, в която е написал въпросите, които иска да пита децата и на които постоянно набляга. Детето изглежда така, сякаш не забелязва това със своето по-горно съзнание, това е вярно; но ако разбирате от такива неща, тогава може да видите, че децата имат подсъзнателна мъдрост и си казват: Той самият не знае това, което аз трябва да уча. Защо тогава аз трябва да го уча, когато той не го знае? Това винаги е оценката, която се предава от подсъзнателната природа на деца, на които учителят преподава от книга. Такива са трудно-разбираемите и фини неща, които са от толкова голямо значение при преподаването. Защото още когато подсъзнателната природа на детето, или неговата астрална природа, установи, че учителят сам не знае това, което трябва да преподава, но трябва първо да го чете в книга, тогава детето заключава, че не е нужно и то да учи това. А астралното тяло работи с много по-голяма сигурност от горното съзнание на детето.

　

　

[Цигулка за деца]

Като стана активна темата, и аз се сетих за това, че познавам отлична цигуларка, която би могла да приеме някой нов ученик - в случай, че има някой интересуващ се.

[Билковите рецепти на Петър Димков]

Какво искаш да кажеш, Галатея? Според теб каква е истината?

[Що е медитация? Видове медитация.]

Мария-София, за цитатите.

Разликата във времето между примерно Вивекананда и Щайнер или Йогананда и Щайнер не е никак голяма, а също не е голяма примерно между Щайнер и Рамакришна. Има и други, но ще засегна само тези. Нима тези автори представят източните учения по начин неподходящ за времето си? И нима Щайнер с нещо ги превъзхожда, особено пък що се отнася до Рамакришна, където сравнението е просто смешно? И какво инволюционно има в трудовете на Шанкараачаря или Патанджали и словата на Буда? Нима думите им не са валидни и сега? Нима хората са по-свободни сега в мисленето си, по-независими от егоизма си, от предразсъдъците си, от навиците си отколкото тогава? Съзнанието им е друго – да. Хората вече не могат да мислят абстрактно, защото тотално са се откъснали от духовността. И как ще се научат да мислят абстрактно като им се поднасят текстове където всичко (уж) е точно, конкретно и ясно поставено? Когато въпросните мисловни способности въобще не се подлагат на стимулиране. Кое е инволюционното: Щайнер развиващ конкретното аналитично мислене и почти с нищо не допринасящ за абстрактното, за символното, за синтетичното, за това при което е нужна собствена често извън думите интерпретация или древните (всъщност доста скорошни ако ги съпоставим примерно с Атлантида) индийски философи.

Реших, че трябва да направя някои уточнения, защото това, което описваш, не е Щайнер, а по-скоро неговата противоположност. По-точно, той изобщо не си поставя за цел да развива "конкретното аналитично мислене". Това мислене е достатъчно развито у неговите слушатели и той няма нужда да го развива, като за начало. Самият той е казал, че мисленето, такова, каквото го прилагат в тесен вид хората на неговото време (и каквото, също така, все още трябва да бъде изчиствано от погрешни разбирания и смесвания на понятията на физически и духовен план в не една област) не може да помогне за това човек да достигне до наблюдение на духовния свят. За последното са нужни съвсем различни духовни качества, които той трябва да развие в себе си. По-скоро може да се каже, че Щайнер се опитва в някои моменти да покаже как това мислене може да бъде коригирано, как то може да бъде оплодено от други импулси, така че да може да помогне за правилното духовно развитие, но това е една част от това, върху което той се концентрира. Доколкото мога да изкажа моето непълно разбиране по този въпрос, това, което оказва влияние върху нуждата от такива разяснения е и вече съществуващия по негово време (и развиващ се и в нашето собствено) материализъм, който дава пълна преднина на интелекта, но вкарвайки в него материалистични разбирания и концепции (сега няма да обяснявам по-надълго, общо би трябвало да е ясно за какво става въпрос), като с това всъщност става една преграда за връзката на човека с духовното. Именно като противодействие, Щайнер решава да представи много духовни факти и това е голяма част от това, с което той се занимава. Често, той е говорил против погрешните заключения, които се правят от материалистите, а също така е коригирал и представи за духовния свят, които е смятал за неправилни, недостатъчно ясни или дадени половинчато. Той е обличал това в един език, в който мисълта е била развита - вижда се от цитатите - но това е с оглед на слушателите му, с оглед на това, което е искал да каже, начина, по който е искал да го каже и гледната точка, от която е говорил. Ако имаме един сложен казус, за да можем да го разберем, щем не щем, трябва да дефинираме повече неща, за да стане ясно за едно ли говорим или за друго. Сложните проблеми може да изискват един сложен език, както е при философите, но това не означава, че този сложен език - или дори един сложен аналитичен подход (а при Щайнер не аналитичното е сложно, ако се сравни с някои други области) - сам по себе си е това, което е център на внимание. Щайнер използва понякога по-сложен език, но той говори за конкретни духовни факти. Това, че неговата гледна точка изисква прецизност и от там по-развит изказ и мисъл, използваща повече понятия, не означава, че тази прецизност, този изказ и понятията са това, което се цели да се развие - те така или иначе се разбират от слушателите, те вече са развити чрез съвсем други дисциплини - а напротив, центърът на внимание пак са тези реалности. Но всъщност, противопоставяйки се на материализма и на материалистичната мисъл, Щайнер е практически един противник на сухия интелектуализъм, който е отделен от едно живо разбиране на духовното - нещо, което става ясно от много негови изказвания. Щайнер се интересува не само от това какъв е животът в мисълта, а и как може да се излезе от него и да се премине в духа и това е заложено като принцип.

По отношение на това, което казваш за абстрактното, символното, синтетичното: Зависи къде и какво се търси по отношение на обяснение и развиване на символното - Щайнер много често е правел пояснения върху изкуството, върху езика на самата природа, върху части от човешкия живот и от човешкото същество така, че той търси да достигне до съвсем друго разбиране или възприятие от обикновеното. В този смисъл, струва ми се, че символното може да се намери, друг е въпросът, че за него се говори - т.е. нямаме представени само символи, а после те може да бъдат обяснени. Самото обяснение, обаче, при Щайнер, може да надрасне интелектуалното обяснение. Самият той е твърдял, че науката сама по себе си не е достатъчна, за да даде пълно разбиране на нещата, напротив, нужно е и нещо друго. В обединението на науката и изкуството, той вижда една посока на действие (към тях може да се сложи и религията като трета област). Известна част от работата се състои и в това към обяснението да се даде и нещо друго, което да го допълва, така че да не се достига до чисто увеличаване на разбирането по дадени въпроси, но и на зареждане с реални импулси. Различни примери може да се намерят в лекциите, отделно от тях той е написал четири мистерийни драми - изцяло основани на езика на изкуството, отделно от тях са скулптори, архитектурата на Гьотеанума, евритмията и т.н.

По отношение на думите абстрактност и синтетичност, може би ги използваш в друг смисъл. Специално Щайнер е против "абстрактното мислене", но под това той подразбира мислене, което е отделено от реалността. Тъй като за него духовният свят също е една реалност, той използва тази дума като има предвид нещо, което няма истинско отношение към духовните факти. Например, един професор по математика веднъж казал на един мой колега: "Модерната алгебра е по-абстрактна от абстрактната алгебра". Предполагам, че използваш израза "абстрактен" с друго значение, защото така, както го ползва Щайнер, в действителност при него няма абстрактни идеи, но това е защото той иска да говори за реални факти. Що се отнася до синтетичното, ако имаш предвид синтез, при Щайнер има тенденция органически да се свързват нещата, но той не повтаря синтетичната мисъл например на кабала, защото има други цели.

Ще направя едно сравнение пък дано ме разбере някой. Представете си един гениален пианист. Няма нищо по-лесно за него да прекара още петнадесет прераждания като гениален пианист. Но какво ще добие, ако се стимулира единствено това, което умее? Не, гениалният пианист в следващото въплъщение може въобще да не свири на пиано. Пак ще има разбиране за музиката и изкуството, това са вечни натрупвания в духа му, но чисто технически няма да има възможност да развие изпълнителски умения. За какво давам примера, който на мнозина сигурно ще се стори несвързан с темата? – Ами просто за да дам някаква представа какво означава нещо да не на място от гледна точка на еволюцията. Източното мислене може и да е непонятно за западния човек, но това не означава ли, че именно то предоставя поле за развитие което за западния ум все още е съвсем необработено. Нима в едно стопанство не трябва да се грижим за развитието на всичко, което е включено в него? Дали една практика е еволюционна се определя от това какво може да донесе за развитието конкретно на този, който я прилага. Тук не може да се говори общо за медитация има хиляди видове медитации, или за учение – и ученията са много.

Мисля, че от по-горе става ясно, че Щайнер се опитва да развие други неща, а не интелектуалното, защото то вече е развито, т.е. той няма за цел да продължава да свири на пиано. Друг е въпросът, че както казваш, "в едно стопанство ... трябва да се грижим за развитието на всичко, което е включено в него" и тъй като интелектът вече е вътре в това стопанство, той е решил, че ще се съобрази с него, а няма да го отрече. Тук стигаме и до втория въпрос, за който исках да пиша, а именно,

Това е мнение на Щайнер и единствено на Щайнер. Повратната точка между слизането в материята и изкачването е по времето на Атлантида. Ако говорим обаче за съзнанието, а не за материята, то еволюцията започва със зараждането на ума, т.е. още по-рано, в третата раса. Това е точката в която човек вече става отговорен за действията си. Да се твърди, че Платон или Лао Дзъ не са притежавали интелект е несериозно. Те са имали ученици и последователи, които очевидно за да оценят интелекта им също се притежавали интелект, макар и в по-малка степен, но все пак действащ и още тогава доста надхвърлящ интелекта на една голяма част от съвременното земно население.

Въпросът за еволюцията и инволюцията няма да засягам, защото има достатъчно цитати, но по отношение на мисленето, да, според Щайнер развитието на интелекта, на ума, по-точно на аналитичната, синтетична мисъл, започва с еврейството и е предоставено като задача на евреите. Древните хора не са имали нужда от интелекта, който ние имаме днес, защото са притежавали ясновидство, наследено от атлантида. От поста ти излиза, че третата раса е преди атлантида - в такъв случай нямаш предвид третата следатлантска раса. При класификацията на Щайнер нещата стоят така - мисълта се развива от евреите и това може би започва някъде около третата следатлантска раса (зависи кога точно е Авраам), а резултати се получават в четвъртата - когато се случват и събията на Мистерията на Голгота. От там от еврейството това се разпространява и сред другите народи. Аристотел все пак е първият, който точно определя логиката така, както я разбираме днес. А разцвета на йога и древните индийски учения са много преди всичко това - преди третия период (Египет) е персийския, а преди него е индийския. Така че мисленето, което индийците са имали е било различно от мисленето, което имаме сега, те не са имали нашия интелект, но са можели да работят с ясновидски способности - от там и по-голямата образност. За доказателство на това, което Щайнер твърди за евреите, цитирам Влад Пашов - "Пътя на Бялото Братство през вековете", том 2:

"Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка.

Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение...

Както се е водило развитието на човечеството след атлантско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене.

По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноеврепейскаат култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближва до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога в света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог."

От друга страна, не трябва да се мисли, че Щайнер има лошо отношение към всичко, що се отнася до изтока. Има лекции за изтока и запада, засега няма да слагам излишно цитати. Като за начало, това, че той не препоръчва йога не означава, че той отрича източната философия. Но за него е важно тя да бъде преди всичко разбрана правилно. Той смята, че най-голям разцвет индийската култура е имала в началото, при Седемте свещени Риши, когато още не са писани никакви текстове и че това, което остава във Ведите е нещо, което все още е било под влияние на този разцвет, макар че дори и там вече по-малко е останало от този разцвет в началото - и все пак по това време са първите документи, когато хората са имали най-силна връзка с духовния свят. От там нататък общо взето нещата не отиват към възход. От друга страна, известна мъдрост от изтока може да се пренесе в запада, но е важно какво точно се внася и доколко то е подходящо или е приспособено за развитието на запада. Щайнер на едно място казва, че това, което е посвещение на запада си служи с мъдростта, която е била посвещение на изтока много отдавна, т.е. знанието е същото, но се дава в други форми и по други начини, така че те да са приспособени за новите условия. Също така негово мнение е, че будизмът, зороастризмът и други течения от миналото вече са се вляли в християнството и трябва да се търсят там. Не на последно място, той твърди, че конкретно антропософията трябва да създава условия за това един християнин да разбира и уважава един будист и обратното. От друга страна, той е говорил и за това, че може да се появят влияния от изтока (но и от запада), които не са място, но най-важно е да се направи опит те да се разбират и преценяват правилно.

[Истинска и чиста храна - направена с любов]

Да, и аз не съм сигурен какво да мисля за био продукцията. В крайна сметка, не беше отдавна времето, когато на пазара можеше да се намери без огромни грижи добра храна. Спомням си, че като бях малък на едно село ми дадоха краставица, която беше горчива и ми казаха, че те не признават краставиците по пазарите, защото истинската краставица трябвало да бъде горчива и само това бил знак за качеството. Но тогава краставиците бяха от хубави по-хубави от тези, които имаме сега и честно казано сегашното био производство никак не стига до нивото на горчивите краставици, дори не съм сигурен как се съпоставя с не-горчивите краставици от преди 15 години, да кажем. Тогава като видехме големи зеленчуци и казвахме - тия са дебилни, торени са кой знае с какво, какъв боклук. А преди няколко месеца купихме едни моркови от био магазин и те бяха толкова огромни, че ги нарекохме не "био", а "де-био" моркови.

[Що е медитация? Видове медитация.]

В "Указания за езотерично обучение" на Щайнер са дадени някои негови методи за медитация. Накрая на книгата има и негови лекции и в една от тях той говори за разликата между източна и западна медитация, или йога и този вид медитация, който той препоръчва. Намерих превод на български.

Днес бих желал да посоча начина, по който в различните епохи хората са постигали познание... Начинът за постигане на свръхсетивно познание в древни времена е бил съвсем различен от начина, по който се по стига такова познание днес. Често съм обръщал внимание, че в древни времена човечеството е притежавало инстинктивно ясновидство, че това ясновидство е преминало през различни фази и постепенно се е развило във възгледа за света на днешния човек, че от това обикновено съзнание може да бъде развито едно по-висше съзнание. Как човекът днес, акоправилно схваща своето време и отношението си към него – това е описано във втората част на книгата "Тайната наука", и по-подробно вкнигата "Как се постига познание на висшите светове", също и в други книги. Когато се пренесем в древните времена на човешкото развитие и насочим поглед към духовния стремеж на онези времена, ще открием между другото духовния стремеж на Древния Изток, на онази култура, по-късното време на която е позната като Индийската култура и към която се връщат днес много хора, понеже не могат да достигнат до това, да разберат, че всяко време трябва да върви по своя път, за да проникне в свръхсетивните светове.

Казах вече веднъж, също и тук, че сред общото множество хора, живели по времето на древната индийска култура, отделни личности са развивали по подходящ за онова време начин вътрешни сили на човешката същност, които са ги издигали в свръхсетивните светове. Един от тези начини се означава като "Пътят на Йога".

Пътят на Йога може да бъде схванат най-добре, като се вземе предвид характерната особеност на останалите хора, измежду които се издига Йогът онзи, който е искал да постигне по-висши познания по този път. В онази древна епоха на човешкото развитие общото съзнание е било съвсем друго, отколкото е днес. Ние, днешните хора, гледаме света, възприемаме с нашите сетива например цветове, тонове и т.н. Търсим да открием закономерностите в сетивния свят, но съзнаваме, че ако искаме да отидем по-нататък да изживеем духовно-душевното във външните неща, тогава ние черпим от нашата фантазия. В онези древни времена не е било така. Както знаем, тогава хората са виждали във външните неща повече, отколкото вижда днес нормалният човек. В светкавицата и гръмотевицата, в отделните звезди, в съществата на различните природни царства древните хора са виждали същевременно духовно-душевното. Във всичко твърдо, във всичко течно, във въздухообразното и т.н. те възприемали духовни същества, макар от нисш вид. Днес интелектуалната ученост казва: В своята фантазия онези древни хора са бленували всякакви духовно-душевни неща в заобикалящия ги свят. Това се нарича анимизъм.

Днес ние просто не познаваме човешката природа и преди всичко човешката природа в онези древни времена, когато вярваме, че тези хора са си фантазирали всевъзможни същества в светкавицата и гръмотевицата, в извора и реката, във вятъра и промените в атмосферата. Не, случаят не е такъв. Те ги виждали, как то ние виждаме червено и синьо, както чуваме тона до диез или сол; точно така онези древни човеци виждали духовно-душевното в нещата на външния свят. За тях е било така естествено да виждат духовно-душевното, както за нас е естествено да виждаме синьо и червено. И с това е свързано нещо друго. С това е свързано обстоятелството, че тогава хората не са имали ясно себесъзнание. Ясното себесъзнание, от което днес ние като нормални хора сме проникнати, е липсвало в онези древни времена. Човекът, тъй да се каже, не се разграничавал от външния свят. Донякъде, както моята ръка, ако имаше съзнание, щеше да вижда, че не е самостоятелна, че е само орган на моя организъм, така се чувства ли онези древни хора, макар да не са го изразявали. Чувствали са се като членове на цялата Вселена. Не са отделяли собственото си човешко същество от заобикалящия ги свят. Да си представим, че един такъв древен човек е вървял покрай реката. Ако днес вървим надолу по течението на реката, ние като днешни умни хора имаме, разбира се, чувството: Ние крачим и движим надолу; това няма нищо общо с реката. Древният човек не е чувствал така. Когато е вървял по брега на реката надолу по течението, естествено това му се е случвало той е чувствал духовните същества, които са свързани с течението на реката надолу така, както днес донякъдеплувецът чувства, че е носен от водата, следователно от нещо материално. Така древният се е чувствал, че е носен надолу от духовното. Това е само един случайно избран пример. Във всичко, което е изживявал във външния свят, човекът е смятал и чувствал, че е носен и задвижван, можем да кажем, от боговете на вятъра, на реките, от всичко, което е вън. Чувствал е в себе си елементите на природата. Това себечувстване вътре в природата е отминало и загубено за човека. Но за сметка на това той постепенно е завоювал чувство за самостоятелност, завоювал е своето чувство за себе си, за своя Аз. От множеството хора, които са чувствали така, се е издигал обученият Йога - йогът. Той е правел определени упражнения и за тези упражнения ще говоря сега. По-късно те са стигнали до упадък и докато са служели за добро на една по-древна човешка природа, по-късно са употребявани, бих желал да кажа, почти само за вредни цели. Това са упражненията, които тук вече често съм споменавал упражненията за йога-дишане, за йогийско дишане. Следователно това, което сега описвам е валидно като подходящ начин за проникване в по-висшите светове само за хората от една много древна ориенталска култура. Нали в обикновения живот дишането при човека протича несъзнателно. Човекът вдишва, задържа дъха, издишва, и само когато по някакъв начин не е съвсем здрав, това дишане става съзнателно. В обикновения живот дишането в най-голямата си част остава един несъзнателен процес. По време на упражняване на дишането йогът с това превръщал дишането в съзнателен процес, така че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и издишване, той променял целия ритъм на дихателния процес. Той вдишвал по-дълго време, задържал дъха по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения. По този начин за него целият дихателен процес ставал съзнателен. Вживявал се е, тъй да се каже, в своето дишане. Чувството, което получавал от самия себе си, е едно постоянно следване и сливане с вдишването, разпространението на дъха в тялото и издишването. По такъв начинтой се пренасял в дишането с цялото си душевно същество. Ако искаме да разберем какво собствено е постигано с това, можем да кажем: когато например вдишваме, дихателният тласък навлиза в нашия организъм, след това през канала на гръбначния мозък преминава в главния мозък и оттам се разпространява вътре в онези процеси, които протичат в нервната и сетивната система. Следователно когато мислим, ние, човеците, използваме като инструмент на това мислене не само сетивната и нервната система, това в никой случай не е така, а сетивната и нервната система постоянно биват пронизвани и задвижвани в ритмично и вълнообразно трептене от дишането, от ритъма на дишането. Ние не можем да мислим без този ритъм на дишането да изпълва нашия нервно-сетивен процес. Естествено, това не се осъзнава, защото при днешния нормален човек целият дихателен процес остава несъзнателен. Това променено дишане йогът съзнателно е пренасял в нервно-сетивния процес. По този начин той изживявал един вътрешен процес, съставен от това, което произлиза от нервно-сетивния процес, и от това, което трепти в мозъка на вълни и вихри под въздействието на дихателния ритъм, така в дихателния ритъм той изживява също душевността на своето мислене.

С това на йога се удава нещо съвсем особено. В известна степен той излъчвал в целия си организъм мисленето, което иначе се чувства като процес само на главата. Той не само мислел, но чувствал как мисленето като едно животинче пробягва през дихателния процес, който той предизвиквал като един изкуствен процес. Следователно йогът чувствал мисленето не само като нещо, което протича логично и неясно, а чувствал как мисленето придружава дихателния процес. Когато вдишвал, той чувствал, че поема нещо от външния свят; тогава оставял дихателния процес да се влее в мисленето. Така със своите мисли схващал това, което е всмуквал с поетия въздух и го разпространявал из целия организъм. По този начин в йога възниквало повишено чувство за Аз, едно повишено себечувстване. Той разпростирал своето мислене върху целия организъм и усещал това. Така ставал съзнателен за своето мислене във въздуха и то в регулирани въздушен процес, който се извършвал вътре в него. За йога това имало съвсем особено последствие. Днес, когато човекът се чувства в сетивния свят, съвсем правилно е да не обръща внимание на своето мислене като такова. Неговите сетива го осведомяват за това, което се намира във външния свят, и когато погледне обратно към себе си, вижда поне част и от себе си. Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта. Йогът обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не като човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпрострял своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като спомен от времето преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йогът се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Във външния свят се е чувствал съвсем различно, отколкото се чувства човекът днес. И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.

Когато четете в Бхагават Гита тези чудни описания за човешкото Себе, как то живее съвместно с всичко, както се крие в основата на всички природни процеси, във всички световни тайни, как то се намира вътре във всяко нещо, тогава имате точно възпроизвеждане на онези спомени, предизвикани чрез йога-диша не във вида, както душата, когато още била само душа, е изживявала вътре в Духовната Вселена. И когато четете Бхагават Гита със съзнанието, че всъщност душата, пренесена назад в духовния свят, е била с повишено чувство за Себе, че тя казва всичко, което нашепват Кришна или други древни посветени, достигнали такова чувство за Себе, едва тогава Вие четете тези древни поезии правилно. Следователно може да се каже: Онези древни мъдреци са се издигнали над общото множество на тогавашното население и категорично са отделили своя Аз от външния свят. Обособили го. Но те го обособили не с егоистични мисли, а чрез един преобразен дихателен процес, който заедно с душата е поставен, тъй да се каже, в основата на вътрешния въздушен ритъм. Този е бил начинът, по който в древността се е търсел път към духовния свят.

По-късно този начин се променя. Следователно в древността йогът се пренасял в такова променено дишане. Чувствал как мислите минават през дихателните потоци и с това потопяване на мислите, които тогава, бих желал да кажа, като змии са плували през дихателните потоци, той е чувствал своя Аз в повсеместната дейност на и изразявал в сентенции и афоризми това, което е могло да се разкрие от това усещане. Забелязвало се, че йогът говори другояче от обикновеното, когато е изразявал словесно това, което изживявал по този начин. Настъпва промяна и постепенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява. Вместо това той постепенно започва да изживява как словата се издишват навън, как словата от само себе си скандират в поговорки, в мъдрости и сами се превръщат в речитатив. Следователно мантричните изрази, мантрите, били създадени от променения дихателен процес, като йогът изричал по особен начин словата, които се носели от този дихателен процес. И докато в по-древни времена съществен бил дихателният процес и неговото изживяване, по- късно съществено стават тези мантри. Това преминава в традицията, в историческото съзнание на хората и от това всъщност произлизат по-късните ритъм, такт и другите елементи на поезията. Ако се върнем към закономерността на речта, която трябвало да се спазва в Древна Гърция, например закономерността на хекзаметъра, на пентаметъра, тогава в тази закономерност ще намерим едно изживяване на дихателния процес. Това изживяване обаче означавало, човекът да се пренесе от света, в който живее между раждането и смъртта, в един духовно-душевен свят.

За днешния човек не е подходящо да търси своя път към духовния свят по начина, практикуван в древността. Днешният човек трябва да се събуди и съживи за духовния свят не по околния път на дишането, а по един по-душевен път, по пътя повече на мисълта. Затова днес е правилно това, което иначе е само логическа връзка на неговите мисли и мисловни образи, човекът в медитацията и концентрацията да преобрази тази логическа връзка във, бих желал да кажа, една музикална връзка на самите мисли. Но днешното медитиране винаги най-напред представлява едно изживяване на мисълта, преминаване на една мисъл в друга, преминаване на една представа в друга. Докато древният индийски йог преминавал от един в друг вид дишане, днешният човек трябва да опитва да се вживее живо и с цялата си душа например в червения цвят. Следователно той остава в областта на мисълта. След това се вживява в синьото. Той преживява ритъма: червено-синьо, червено-синьо..., което е ритъм на мисълта, но не така, както протича логичното мислене, а като едно много по-живо мислене. Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения -древният йог трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, ако човек изживява люлеенето, ритъма, качествената промяна: Червено – синьо, светло тъмно, тъмно светло накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга "Как се постига познание на висшите светове", следователно, ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, също и в промяна на качествата, на обектите, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йог. Древният йог свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес. Днес ние се опитваме да разхлабим връзката между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна. Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното си съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, Вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес. Докато мислите, Вашият дъх постоянно протича и вълнува Вашия нервно-сетивен процес. Всички упражнения по медитация в новото време се основават на това, мисленето да бъде напълно освободено, напълно отделено от дихателния процес. Така то не се откъсва от ритъма изобщо, а се откъсва само от вътрешния ритъм. И тогава постепенно мисленето се свързва с ритъма на външния свят. Йогът се връща назад към своя собствен ритъм. Днешният човек си проправя път към ритъма на външния свят. Прочетете първите упражнения, които съм дал в посочената книга, където описвам как да бъде проследено покълването и израстването на едно растение. Медитацията се насочва върху това, представата, мисленето да се освободи от дишането и да го оставим да потъне в силите на растежа на самото растение. Мисленето трябва да се включи в ритъма на външния свят.

В момента, в който мисленето действително се освободи от телесните функции по този начин и се отдели от дишането, тогава то потъване в сетивните възприятия, не в сетивните свойства на нещата, а наистина потъва в духовната същност на отделните неща. Когато наблюдавате едно растение, виждате, че то е зелено, цъфти червено. Това казва вашето око. Върху него размишлява Вашият ум. От това живее нашето обикновено съзнание. Едно друго съзнание развиваме, когато изскубнем мисленето от дишането и го свържем с външния свят. Тогава мисленето се научава да вибрира с растението както израства, как се разцъфтява, как розата например преминава от зелено в червено, то вибрира вътре в духовното, което лежи в основата на всички отделни неща във външния свят. Виждате в какво се състои различието между съвременното медитиране и йога-упражненията в една много древна епоха. Естествено, между тях се намират много други методи и упражнения, но аз споменах тук само тези две крайности. И поради това, че човекът постепенно започва да живее в този външен ритъм, тогава се случва следното: Йогът се потапял в своя собствен дихателен процес. Той потъвал в себе си. Така се получавал Аза като спомен. Спомнял си какво е бил по-рано, преди да слезе на Земята. Ние с нашата душа излизаме извън нашето тяло. Свързваме се с това, което там навън живее духовно в определен ритъм. По този начин съзерцаваме това, което сме били, преди да слезем на Земята.

Ето това е разликата. Искам да я означа схематично: Ако това е йогът /схема 1, светло/, така той развива свое силно чувство за Аз /червено/. С това чувство за Аз си спомнял за онова, което е бил преди да слезе на Земята, където е бил сред духовно-душевно обкръжение /синьо/. Той се връщал по течението на спомена. Ако тук е съвременният човек със свръхсетивно познание /схема 2/, той развива такъв процес, че излиза извън своето тяло /синьо/, с това заживява в ритъма на външния свят и сега съзерцава като външен обект /червено/, което е бил, преди да слезе на Земята. Така в древни времена познанието на положението преди раждането било като спомен. А в днешно време познанието за положението преди раждането, ако това познание е развито правилно, представлява пряко съзерцание на онова, което човекът е бил /червено/. Това е разликата.

[Промените в образователната система]

А добре, май нещо не разбирам какво всъщност трябва да е предимството на целодневното училище.

[Забраняват билките в ЕС]

И забелязахте ли, колко лесно може да се сдобиете с такова разрешение за бране, транспортиране и т.н. - значи всеки кмет, горски или собственик/арендатор на насаждението издава заветната бележка - брей, много страшно . Пък някои от билките, като пиринския чай примерно и в момента е забранено да се берат, а в търговската мрежа има дрога от пирински чай само от култивирани растения.

И под транспортиране как можа да ви хрумне, че се отнася за набран един букет от жълт кантарион примерно?!? Аз като чуя транспортиране веднага се сещам за камион.

Хайде стига с излишното плашене.

И има ли директива кое да се тълкува, че е подправка, кое се употребява за напитка както кафе, така и чай и кое е билка?!? По тази логика и дренките примерно също са билка, ябълките заради пектина също и т.н.

За мен всички четящи и тълкуващи директивата не се съобразяват с това, че тя се отнася за производство на лекарствени средства. Представяте ли си, ако вашата логика на тълкуване на нещата е правилна, как бизнеса на фирми от типа на българската Биопрограма например, както и чуждестранните Липтън, Пикуик и т.н. ще рухне отведнъж след месец. Ами или те са много гламави, че цели 7 години спят и не се погрижват за бизнеса си, или вие не тълкувате правилно. Това е.

Не твърдя, че съм наясно с нещата, само че така, както е дадена информацията, не става ясно колко наистина е сериозно положението. Може и да си права, но първо, би било добре да го чуя от другаде, а второ, да се провали бизнеса на много малки компании и да се пратят половината баби в държавата от кварталната аптека до поляна някъде в планината не е малко постижение. И почти сигурно тези баби няма да отидат там, или поне ще ходят там рядко.

Дъгата: и ако искаш, 1.D4...

Ето още една статия. Тук има две нови понятия - "генетичен материал" и "билкозаготвител - юридическо лице". Така и не се наемам да кажа какво означават точно. Все пак, ако и директивата от Евросъюза се приеме, тогава не следва ли, че такива разрешителни ще се издават само на хора, които са платили патент? http://www.btv.bg/ne...a_na_bilki.html

[Забраняват билките в ЕС]

Точно това се опитвам да кажа.

Сама ще си ги събирам, но няма да мина на лекарства

Постоянно растящата цена на лекарствата съвсем не е за пренебрегване. Много от тях са просто непосилни за обикновените хора като мен, затова залагам предимно на хранителните добавки. Чрез тях поддържам в добър вид имунната си система. Естествено, без лекари не може, но към тях прибягвам само в извънредни случаи. Още повече че вече много лекарства са само с лекарски рецепти - нещо, свързано със загуба на време и висене пред лекарския кабинет. Това ме кара да минавам все повече на хранителни добавки. Ако ги забранят и тях ги няма на пазара, ако забранят и продажбата на билки, ще бъда принудена сама да си ги събирам и приготвям, но категорично нямам намерение да минавам на лекарства.

76-годишната Гинка ВАСИЛЕВА, София

Г-жа Василева трябва да я предупредя, че така и не се разбира - а може би и това е част от идеята - дали, ако човек събира в гората няма също да бъде глобяван, защото така ги "превозва". Ако си ги сади, то не съм сигурен дали няма да трябва да докаже, че ги сади наистина само за себе си и не дава на никой друг (не знам дали това означава, че не трябва да даваме и на семейството си, интересно ), което ще му е малко трудно да докаже, та може вместо "невинен до доказване на противното", след няколко години да кажат, че е "виновен, до доказване на противното", ако не го кажат още сега (може би не се разясняват тези последни детайли, за да се опитат, ако може, да не вдигат още пара до след 1 месец). В крайна сметка, човекът, който сади канабис, според закона е в нарушение. Забранена е продажбата на канабис, а ако нещата стигнат там, накъде някои са ги насочили, ще бъде скоро забранена и продажбата на билки. Вадете си изводите за това какви ще бъдат последствията за човека, който сади или бере билки.

[Забраняват билките в ЕС]

Всъщност от това, което е написано в статията, не става ясно има ли човек право поне да бере билки или не. Ако бере билки, може да го обвинят, че иска да ги продава и да му искат разрешително, така ли излиза? Освен това излиза, че в онова предаване много успешно са излъгали, като са казали, че се забранява само продажбата на лекарства от билки, но не и на самите билки?

А това за разумното бракониерстване не съм сигурен дали ще може да стане - може и да се скрият полицаите другаде, но 500 лева глоба си е достатъчно добра мотивация да изпълнят планините и полята...

[Имах връзка...]

Така взет,цитата от поста ми изопачава казаното от мен.

В поста си под компания разбирам не хората с които е в момента Краси,а тези сред които е била когато е имала връзка с този,когото нарича сатанист.

Florestan,моляте да ме извиниш ако греша,но написаното от теб ми звучи като подстрекателство към конфронтация на Краси с хората с които живее в момента.

Едва ли най-важния проблем при нея е начинът и на хранене.

Извинявам се, ако не се разбира. Аз нямах предвид също, че тази компания са хората, с които Краси живее сега, но въпреки това исках да попитам дали се чувства добре и с тези хора. Във всеки случай, съвсем не е уместно да се стига до каквато и да е конфронтация с хората около нея, защото това не би трябвало да реши проблема. Единствено ми хрумна, че ако освен хората, с които е била по-рано, и тези, с които живее сега не я разбират добре, така може да има още една причина за стрес. Това не означава, че задължително трябва да се раздели с тях, напротив, ако въобще има някакви трудности и със средата в момента, е по-добре да се говори с тези хора, например, защото така те могат да я разберат по-добре. Не твърдя, че си казала, че Краси има проблем с хората, с които живее в момента, а също така не съм сигурен за това, но исках да проверя просто какво е положението и в сегашната среда на Краси. Но ако смятате, че нещо друго е по-важно, може и така да е, аз нямам претенции, че разбирам как се решават такива проблеми.

[Имах връзка...]

Може би Краси е попаднала в такава компания,може би там е чула неща,които не всяка психика е способна да издържи,може би е била свидетел на неща,които са я ужасили,може би доброволно или не е дрогирана?...

Можем само да гадаем какво се е случило,защото Краси или се срамува да каже или се бои от някого - в тези среди заплахите за саморазправа не са рядкост.

Изход има,стига Краси да го пожелае.

Всички пишещи в темата са дали добри съвети и който и съвет да приеме Краси,все ще и помогне.

Пламъче засяга много важен въпрос. Важно е може би преди всичко да си осигуриш среда, в която се чувстваш по-сигурно - чисто физически. Така и не разбирам дали точно това е положението, но ако средата, в която се намираш, не ти дава конфорт, това може да обърка малко или много твоята преценка и нещата да ти се струват по-лоши, отколкото са в действителност. В другата тема, в която беше писала, пишеш, че си вегетарианка от няколко години и че никой не те разбира. Средата, в която живееш, създава ли ти достатъчно сигурност? Ако не, то някои неща може да се смесват накрая. Ако се почувстваш по-комфортно, тогава може би силата на тези неща, от които се боиш, няма да ти изглежда толкова голяма, а напротив. В крайна сметка, трябва да осъзнаеш, че ти си независим човек и като такъв другите имат само ограничена възможност за влияние върху теб.

[Учителя и Щайнер]

Реших да добавя няколко цитата, които имат връзка с моя предишен пост. Само че този път са от Учителя и от неговия ученик Георги Томалевски. От Учителя реших да сложа един подходящ цитат, който се свързва с въпроса за монотеизма и политеизма и той е:

Всички учени, писатели, философи говорят и пишат върху въпроса, що е човекът. Всеки мисли, че е човек, а като човек, не познава Бога, своя Създател. Всеки казва, че има само един Бог, а въпреки това, покрай Единния Бог, съществуват още много богове. Ако отидете между индусите, ще видите, че те имат милиони богове. Не само индусите, но всички европейски народи – англичани, французи, германци, италианци, също така имат милиони богове. И българите имат много богове. За да познае Единния Бог, човек трябва да придобие истината. Като придобие истината, той ще придобие и свободата си.

"Първо и последно място".

http://www.beinsadou...res.php?id=2523

Могат да се намерят и други, но може би е по-добре да се прочете темата за Бог.

В текста, който съм сложил в предишния си пост, Щайнер разглежда монизма и от гледна точка на въпроса за единството и множеството. Особено интересно ми се стори да сложа тук части от един текст на Георги Томалевски, защото той наистина много добре допълва дискутираното от Щайнер. Ето цитати от “Хармонията на Питагор. Символика на числата". За числото едно:

“Първото число, което ние научаваме в своя живот е едното, защото всяка вещ в материалния свят, както и всяко друго нещо от невеществения свят, което назоваваме, или мислим за него, е в същност „едно”. Един човек, един плод, един Бог, „едно нещо”. Едното - единицата е началото, защото ние не можем да си представим нищо, преди едното. В същност, множествеността, каквато и да е тя, е включена в едното и в края на краищата, всичко ще се възвърне към това велико Едно. Нашето понятие за множествеността е неправилно. В същност, всяка бройка, по-голяма от едното, трябва да схващаме като разделение на едното, а не като негово равнозначно преповторение, защото два пъти едното не може да се повтори. Всички светове, вселенски системи, слънца, планети, живи твари и всяка прашинка по тях, са части от голямото Едно, което ги съдържа. Едното, следователно, не може да се повтори, както не можем да мислим, че Творецът може да е вещо друго освен Един и неповторим. Числото едно е самият Той, следователно, първата проява в света, началото и краят на Битието. В известен смисъл, съзнанието на един човек, който не е напреднал в своя духовен растеж, трудно си представя едното. Нашият живот протича в множествеността на природата, в нейното богато разнообразие и съзнанието ни е по-лесно приспособимо към тая множественост, отколкото към едното. Едното е връх, до който може да се домогне само едно възвишено съзнание. С него може да борави само една самозадоволяваща се индивидуалност, един завършен човек от тия, които ние най-рядко срещаме по своя път. Едното е велико и трудно, както е трудно човек да открие пълнота в самотата си. Хората избягват и се боят от самотата, защото трудно я понасят. Човек, който се е родил, развивал и живял в множеството, трудно може да се справя с безответността на уединението. Да бъдеш сам е труден подвиг, макар че разумните сили на живота, когато ни превъзпитават, най-често ни оставят сами дори и тогава, когато се намираме обкръжени от много хора.”

“В математиката едното е бройка от множествеността и нагледно ние го представяме като един предмет, например, един плод, който схващаме като случаен екземпляр от многото такива плодове. Тая представа на математиката е условна, показателна и не се покрива с това, което лежи в същността на едното. В духовната символика на числата, единицата е най-голямата величина. Тя няма равна на себе си, защото както се каза вече, не съществува повторение на едното, т. е. няма второ едно. Цялото многообразие на множествеността представя части от едното, на което то може да се разпада.”

За числото две:

“В библейското сказание за Адам и Ева е дадена в символичен смисъл една дълбока истина, която изразява полярността на живота, или поляризацията на единната същност. Адам и Ева, това е процесът за образуване на числото две. Това число е получено чрез деление на едното, а не чрез неговото преповторение. Ева излезе от Адама, след като Господ го приспа и отдели част от неговата плът. От реброто на Адама, казва библейското сказание, Господ направи жената. Ето, как в свещените книги, които са символи, идеята за дележа на цялото е изразена по един недвусмислен начин.”

“Числото две е първият символ на размножението. То е вратата към множествеността, тъй като едното не може да премине в многочислеността, докато не стане две. Чрез деление на две, клетката се превръща на два елементарни организми, които следват по-нататък тоя закон. Разделението или дележът е процес, вложен дълбоко в биологичния живот.”

“Ето, следователно, как числото две се явява символ на един незавършен и вечен процес в живота на природата и духа, като разделение на силите, които търсят своята равнодействуваща.”

За числото три:

“Числото три е първото хармонично и завършено число. Три означава равновесно положение и пълнота. То е осъществяване и резултат от борбата, която става в двойката. То е плодът на двете. Бащата, майката и детето. Върху трите, като върху най-солидна основа, почива целият космос и в символичната терминология на християнството, то изразява Отец, Син и Святия Дух - Човекът, макар и същество на вечното противоречие и търсене, се състои от три елемента: разум, чувства и воля, които съответствуват на мъдрост, любов и истина. В хармонично развития човек тия три страни на неговото аз образуват един равностранен триъгълник. Всяко прекомерно намаление или увеличение на едната от тия страни влече след себе си очебийни промени в характера и строежа на човека. Биха могли да се направят комбинации на човешки прототипове, пък дори и народи и епохи, ако за сметка на една от тия три страни увеличаваме или намаляваме другите. Всеки може да си представи човек със силно развит ум и слаби, деградирани чувства. Или пък, силно развити чувства, за сметка на малки умствени и волеви прояви. Или най-после, силно волева личност, със слаба умствена и чувствена страна в своя живот. Биха могли да се направят комбинации, като оставим по две от тези страни прекомерно развити, за сметка на третата. Например, подчертани умствени способности, инициативна емоционална природа и слаба, незначителна воля за осъществяване. Всеки може да опише характера на такъв човек. От друга страна, бихме могли да имаме образец с голям ум и воля, но с беден емоционален живот - едно активно, начетено безсърдечие, каквото представя горе-долу нашата съвременност. На трето място волеви, но експанзивно емоционален тип без разумен регулатор, който да следи и канализира постъпките и да ги осмисля.”

“Числото три е играло огромна роля в древната езотерика, в религията и религиозната философия на източните народи. Там троичността на човешката природа е изразявана със съвършено други термини, но по същина въпросът е един и същ. Числото три, без да се влага никакво суеверие или глупост, е някак близко и любимо на човека. В живота си, ние често го допущаме като крайна граница на нещо. Казваме, ако не първи път, ако не втори път, то поне трети път ще стане известна работа. В това нещо, ние подсъзнателно правим допущането, че човек три пъти ще опита трите различни същности на своето естество и най-сетне ще успее. Има много хора по света, които си обясняват всичко в живота със суеверието на другите. Вярно е, че има суеверни и че суеверието е много лошо нещо, но нека рационалистите изяснят, защо съществуват неща, които никой никога не се опитва да изясни и на които той вярва с една вътрешна, непоколебима сила?”

Линк към цялата статия, която наистина си заслужава: http://www.beinsadou...1%82%d0%b0-r285.

[Хранене и духовност]

Ето я цялата лекция, преведена на български. Там може да потърсиш отговора.

http://zdravjivot.org/1109/%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b8/%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b5/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%bd%d1%86%d0%b8%d0%bf%d0%b8/%d0%b2%d1%8a%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%89%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b5%d1%80/

[Хранене и духовност]

Написаното от мен по-горе е една теза. Някои ще кажат - вярна, други ще кажат - невярна.

Мога да изкажа и съответстващата й антитеза - Сред месоядните хора не съм срещал толкова духовни хора, колкото сред вегетарианците.

И тази антитеза е също вярна. Не си противоречи с тезата.

Двете съждения - теза и антитеза се обединяват в нова теза, която е синтеза.

Мисля, че ако са така формулирани, тезата и антитезата могат да доведат на този етап по-скоро до хипотеза, т.е. до предположение. По-точно, това, че един човек преценява някой вегетарианец като духовен или някой човек, който се храни с месо като такъв, е негова лична преценка, но тя може и да е правилна, може и да не е толкова правилна, а и двамата може да изразяват различни духовни качества, но тук вече е трудно да се сравнява и оценява.

Има и още един момент - понякога, особено в началото, може да е по-трудно на вегетарианеца да се адаптира към диетата, което да му създава някои затруднения и в резултат на това той да проявява по-малко някои от силните си страни. Четох неотдавна от Р. Щайнер, че при развиването на ясновидство по някои по-нестабилни и едностранчиви методи, чрез които това може да стане по-бързо за сметка на развиването на някои вътрешни качества, всъщност накрая ясновидецът може да покаже негативни черти от характера си, които преди това е нямал - да лъже, да се дразни от всичко и т.н.

Ето малко текст пак от Р.Щайнер за връзката между хранене и духовност от "Въпроси за храненето в светлината на духовната наука":

За някого изглежда странно, когато духовната наука говори за това, което с известно право се разглежда като най-материалното, за това, което от много хора се смята за най-недуховното: за храненето. Има хора, които искат да подчертаят своя особен идеализъм, своята специална духовност, като казват: Ах, ние се грижим само за това, което се извисява над въпросите, свързани с материалния живот. Такива хора вярват-и в известно отношение може да имат право, че всъщност за развитието на идеалното и духовното е безразлично как човекът задоволява потребностите на тялото. Материалистичният начин на мислене разсъждава по друг начин. Един голям философ на 19. век прави изказване, което много е преповтаряно и което предизвиква ужас и негодувание у много хора, които духовно мислят идеалистически; изказването на Фойербах: «Човекът е това, което яде». Повечето хора мислят по същия начин и материалистическият възглед изцяло ще е съгласен с изказването, че човекът е обобщен резултат от веществата, които внася в тялото си, и че от това произлизат не само промените в неговия органичен живот, но също и това, което става в неговия дух.

Когато външни лица повече или по-малко повърхностно чуят нещо за антропософията или духовната наука, тогава те си мислят, че привържениците й твърде много се занимават с храненето. Един външен човек не може да разбере защо антропософите наистина така много държат дали да се яде това или онова. Не може да се отрече, че в някои антропософски кръгове, в които хората по лек начин искат да навлязат дълбоко в духовния живот, царува твърде много неяснота. Някой си мисли, че би трябвало да избягва това или онова, би трябвало само да не го яде или пие, за да постигне по този начин по-висока степен на познание!

Това също е заблуждение, както е заблуждение и характеризираното вече схващане в изказването на Фойербах: «Човекът е това, което яде.» Най-малкото то е едно едностранчиво схващане.

В известен смисъл обаче духовната наука може да приеме това твърдение, само че по малко по-различен начин от този, по който го приемат Материалистите. На първо място знаете ние вече много пъти сме подчертавали, че за духовната наука всичко около нас е израз на нещо духовно. Един минерал, едно растение или каквото и да било в нашето обкръжение е веществено само по отношение на неговата външна страна. Подобно на даден орган на един човек, всичко видимо е израз, жест на духа. Зад всичко материално се намира духовност, също и зад храната. С нея ние поемаме не само материалното, което се простира пред нашите очи, но същевременно ядем духовното, което е зад него. Посредством храната, чрез тази или онази материална субстанция ние встъпваме в отношение с една или друга духовна същност, която се крие зад нея. Това е съвсем повърхностна характеристика. Но който правилно я разбере, в известно отношение ще може да признае Материалистичното изречение: «Човекът е това, което яде». Само че наред с материалния трябва да бъде разбран и един духовен процес.

Това обаче е само единият начин, по който можем да се ориентираме по тези въпроси в духовнонаучен смисъл. Когато духовната наука отдава известно значение и предприеме изследвания върху естеството на хранителните продукти, това се прави, защото тук се оказва една съвсем своеобразна перспектива спрямо отношението на човека към природата. По този начин човекът наистина стои в такива отношения с природата, че по определен начин той поема в себе си околната природа и изгражда сам себе си от това, което е вътре в нея. От това следва въпросът: Не се ли отдава човекът на тези сили, които действат вън, когато си присвоява това, което е отвън, и може ли той да се освободи от тези сили? Възможно ли е чрез своята храна човекът да бъде освободен от влиянието на своето обкръжение, така че да получи известна власт и известно влияние върху обкръжението? Не би ли могло човекът наистина да може да бъде това, което яде, да стане такъв чрез известен начин на хранене и не би ли могло чрез друг вид хранене човекът да се освободи от принудата, която се упражнява върху него чрез храненето? Следователно за духовната наука се явява въпросът: Как трябва да се устрои храненето на човека, за да бъде свободен той от принудата, упражнявана от самото хранене, за да бъде той все повече господар и повелител на това, което става в него?

[Учителя и Щайнер]

След като мина известно време, реших, че ще е добре да допълня нещо към последния си пост в тази тема, тъй като прегледах някои неща и ми се струва, че това, което съм написал, е непълно, защото тогава, когато го написах, не бях наясно с някои неща. Като за начало, оказа се, че разбирането на много антропософи за Яхве като един от елохимите, което по-често се изтъква на някои места, е само част от казаното от Щайнер по въпроса. От една страна, когато говори за Яхве и за събития в днешно време, то това подразбира именно един от Елохимите, който в момента обитава сферата на луната – т.нар. осма сфера, която се споменава по-горе от Станимир. Това, обаче, е сега, а същевременно Щайнер е говорил по-конкретно и за Битие от Библията в няколко лекции, за които не знаех. Оказва се, че там името “Йехова” или “Яхве” за определен период не се използва само за едно от седемте същества, наречени Елохими, а направо за всички седем едновременно, защото те в определен момент са действали като едно и са били всъщност под въздействието на единна сила. Именно този момент е описан и от Влад Пашов в том 2 на поредицата “Историята на Бялото Братство през Вековете”, като там има цяла глава “Щайнер за Бибието”. Точните цитати са следните:

Ангелската йерархия се състои от девет чина, разделени на три групи по три чина. В първата група влизат серафимите, херувимите и престолите. Под тях се намира втората тройка, образувана от господствата или духовете на интелигентността, сили или духове на движенеито, наречени добродетели; и власти или духове на формата, наречени още могъщества. Най-ниската тройка включва начаствата, наречени още духове на личността или духовена времето, архангели и ангели. Последните са най-близо до човека. Човек е десетата степен в тази йерархическа стълба. Елохимите принадлежат на втората тройка и са именно това, което наричаме духове на формата или могъщества Те стоят непосредствено над начаствата или духовете на личността.

Всички тези йерархии, които действуват в природата чрез различни елементи, са взели участие и в създаването на човека, на неговото тяло. Но за да се увенчае делото на йерархията, трябвало още по-горна помощ от тази на йерархията да се намери. Тази помощ е дошла от едно същество, което стои над серафимите.

След като създават цялата земна природа с помощта на всички йерархии, елохимите пристъпват към създаването на човека. Но първоначално той е само като една идея в тяхното съзнание. И дотогава те са действували като единични същества, обединени само в една обща цел. Но сега вече, когато те обърнали погледа си към висините на битието, те преминали една по-горна еволюция и образували едно реално единство, изразяващо се по седморен начин, защото те са били седем елохими. В Библията този факт е оповестен с това, че първоначално се говори само за елохимите, а после започва да се говори за Йехова-Елохим. Йехова-Елохим е израз на обединената дейност на всички елохими.

По отношение на монизма, има две изречения в цитата от Щайнер в предишния ми пост, които и мен ме озадачиха, когато писах цитата. По-точно: "Ако човек би искал, обаче, да насочи внимание към великия космос, той не би стигнал много далеч, ако иска да подчертава постоянно, че има само единство, Монон, в основите на света. Монизма или монотеизма, разгледан отделно от всичко останало, може да представя само краен идеал, но не би довел до истинско разбиране за света, за пълна и точна представа за този свят."

Когато го писах, ми беше ясно, че тези две изречения звучат доста “обезнадеждаващо”. И все пак, така и не става ясно какво има предвид Щайнер точно с тях, а и какво като за начало той има предвид под “монизъм”. Защото монотеизъм е по-скоро почитането на Единния Бог, поне в моите представи, а монизмът, така, както той го описва за кратко, излиза, че е по-скоро концепцията, че основата на света е единна. Може би, по-прецизно бих се изразил, ако кажа – концепцията за това, че основата на света може да бъде изразена с единство, а не с множество. От горния цитат също така не става ясно дали тази основа е постоянна основа, дали се има предвид под монизъм разбирането за това, че светът в миналото е произлязъл от единна основа, доколко въобще такива разграничения имат смисъл и т.н. Така и не съм сигурен как точно трябва прецизно да се формулира, а и не знам има ли смисъл да философствам допълнително върху това какви смисли може да се крият и какви смисли точно може би не се крият в такива две изречения, но за по-добро обяснение ще използвам цитат, който прочетох от самия Щайнер в лекция, която е част от цикъла “Индивидуални духовни същества и единната основа на Вселената” (в някои преводи “постоянната основа”).

Ако човек иска да построи за себе си коцнепция за света, той с право се стреми към хармонизирането на отделните части. Това той прави от известен навик, навик, който е напълно оправдан, защото е свързан с това, което през много векове е било най-скъпоценно съкровище на душата и духа на човечеството, а именно монотеизма. Това, което се среща като изживяване в света, след това човек се опитва да доведе обратно до една единна основа на света. Това е добре оправдано, но не по начина, по който обикновено вярваме, че е оправдано. Оправдано е поради съвсем други причини/ по друг начин, за който ще говорим следващия път. Днес, бих искал да представя пред вас само това, което е от принципно значение.

Човек, който подхожда към света с очакването, че всичко трябва да може да обясни себе си без противоречие, като че ли произхожда от единна основа на света, ще преживее много разочарования, когато се обърне към света и преживяванията в него по един непредубеден начин. Традиционното схващане за човешкото същество е да третира всичко, което той възприема в света според пасторална концепция за света, в която всичко може да се съотнесе към неразделна, висша, първична основа; всичко идва от Бог и затова трябва да бъде възможно да се разбере като единство.

Това, обаче, не е така. Това, което ни заобикаля в света като преживяване не идва от една единна първична основа. Напротив, то е резултат на духовни индивидуални същности, различни една от друга. Различни индивидуалности работят заедно във всичко, което ни заобикаля в света като преживяване. Това, в крайна сметка, е положението. Следващия път ще говорим за други начини, по които може да се оправдае монотеизма, но в крайна сметка, това е положението. Трябва да мислим за индивидуалностите като за независими една от друга в определена степен – всъщност във висока степен – в момента, в който прекосим границата на духовния свят. Тогава човек не може да изисква това, което се появява, да бъде съотнасяно към единен принцип. Представете си, че това, схематично представено, е едно преживяване (например, преживяванията от годините 1913-1918).

(схема)

Преживяванията на човешките същества продължават естествено в двете посоки. Историкът винаги е поставен пред изкушението да приеме единен принцип в целия процес. Това не е така, обаче. Щом пресечем границата на духовния свят – която може да се пресече или отгоре, или отдолу (виж схемата, червено), истината е една и съща – различните индивидуалности работят заедно в повлияването на тези събития и те са относително независими една от друга (виж схемата, стрелки). Ако не приемете това под внимание, ако приемете навсякъде единна основа на света, никога няма да разберете тези събития. Само когато приемете това, което в известна степен е прииждането и отдалечаването на вълните на събитията, различните индивидуалности, които работят един срещу друг, само тогава ще можете да разберете нещата правилно.

Тази материя е свързана в действителност с най-дълбоките мистерии в еволюцията на човечеството. Монотеистичното чувство е завоалирало този факт за векове и хилядолетия, но на него трябва да се обърне внимание. Ако някой иска да прогресира днес в посоката на въпроси, имащи връзка с една концепция за света, преди всичко, той не трябва да обърква логиката с абстрактната липса на противоречия. Абстрактна липса на противоречия не може да съществува в свят, в който индивидуалностите работят заедно и независимо един от друг. Стремежът към конформизъм винаги води до обедняване на концепциите; концепциите не могат след това да обхванат пълната действителност. Само когато тези концепции могат да обхванат този свят, пълен с противоречия, който е истинската действителност, те ще могат да обхванат пълната действителност.

Това, което хората имат пред себе си като царство на природата се материализира по един изумителен начин. Различни индивидуални същности работят заедно във всичко това, което човек нарича природа и включва, от една страна, природни науки и от друга, почитането на природата, естетиката на природата и други. В сегашния еволюционен цикъл на човечеството, обаче, благополучен аранжимент е бил открил за човешките същества чрез изпълненото с мъдрост напътствие на света: хората могат да обхванат природата чрез концепции, които ги довеждат до единна основа, защото само това, което зависи от едно единно напътствие може да се преживее от човека като преживяване на природата чрез възприятието на сетивата. Зад плетеницата на природата лежи нещо много различно, което се влияе от една съвсем различна посока. Това, обаче, е блокирано, когато човек възприема природата. Това, което той нарича природа, е в резултат на това една единна система, но само защото е минала през едно сито. Когато възприемаме чрез сетивата, природата е за нас отсята, минала през сито. Всичко противоречиво е отсято и природата се предава като една единна система. В момента, когато прекосим границата, обаче, и възприемем реалността, която пояснява природата – елементалните духове или влияния върху човешките души, които могат да се регулират от природата – ние не сме вече в позицията да говорим за природата като за единна система. По-скоро, трябва да ни стане ясно, че имаме работа с влиянията на индивидуалности, които или се борят една срещу друга или взаимно се подкрепят и засилват.

В елементалния свят намираме духове на земята – гномо-подобни същества; духове на водата, ундино-подобни същества; духове на въздуха, силфо-подобни същества; и духове на огъня, саламандеро-подобни същества. Всички те са там. Те не са там, обаче, за да формират една унифицирана среда. Нещата не стоят така. Тези различни среди – на гномите, ундините, силфите, саламандрите – са по известен начин независими. Те не работят заедно само като частите на една система, а също се борят един с друг. Техните намерения нямат нищо общо едно с друго, като за начало, но това, което вследствие се получава, еволюира от най-разнородната обща работа на намерения. Ако човек знае намеренията, той може да види зад това, което се появява пред нас, може би, работа на духове на огъня и на ундини. Той не бива да вярва, обаче, че зад тези същества стои някой, който им дава команда. Това не е така. Тази идея е широко разпространена днес и философи като Вилхелм Вунд (за когото Фриц Мойтнер неоснователно казва “авторитет по воля на неговия издател”, въпреки че той бе авторитет за почти целия свят преди войната) се опитват да съберат заедно като единство всичко, което живее в човешката душа, живота на мисленето, на чувствата, на волята. Те казват, че душата е единство и затова всичко трябва да принадлежи на едно единство, на обща система. Това не е така, обаче, и тези силни противоречия, имащи толкова важно значение за човешкия живот, които аналитичната психология е открила, не биха се появили, освен ако животът на мисленето отвъд границата не ни отвеждаше обратно до много различни региони, където други индивидуалности влияят на нашия живот на мислите, чувствата и волята.

Това е толкова любопитно! Виждате ли, ако това тук е човешкото същество (виж схемата) и ние имаме в човешкото същество живота на мисълта, живота на чувстването и живота на волята (виж схемата, T, F, W), систематизатор като Вунд не би си представил нищо друго, освен че това е система. Всъщност, животът на мисълта води към един свят (W1), животът на чувствата към друг (W2), а животът на волята към трети различен свят (W3). Човешката душа е налице точно за да може да формира единство от това, което в пра-човешкия, моментарно пра-човешкия свят, е било троичност.

Всички тези неща трябва да се вземат предвид: когато започнем да се занимаваме с импулсите за историческата еволюция на човечеството, тези импулси ще бъдат превъплътени в историческата еволюция.

Надявам се този текст да дава някаква по-добра идея относно това в какъв смисъл Щайнер е искал да каже това, което е казал за монотеизма и монизма. Ето връзка към лекцията, в която са нарисувани схемите и която е цикъл от лекции на малко по-различна тематика. http://wn.rsarchive....9171119p01.html

[Забраняват билките в ЕС]

Само да ви напомня, че хранителните добавки попадат под юрисдикцията на Закона за храните, а не на Закона за лекарствените средства. И в момента положението е такова, че употребяваме болшинството билкови продукти като хранителни добавки. Аз нямам нищо против това. Дори предпочитам да е така, защото по този начин мога да си ги купя не само от аптека, но и от хранителен магазин, често на по-добра цена.

Ако е така, ще могат ли да се предлагат всичките билки като хранителни добавки - в супер-маркета има едно 30-40 меродии? Досега не съм си купувал подправка от беладона. Освен това, ако е така, това, което по-горе съм превел за чайовете всъщност вярно ли е или не?

[Забраняват билките в ЕС]

Отново благодаря за репортажа, сега го изгледах целия.

Официалната позиция на Министерството на здравеопазването гласи, че няма да се налага билките да се регистрират в Изпълнителната агенция по лекарствата.

“Това е невъзможно да се случи, тъй като те не са лекарства”, категорични са експертите от ведомството.

Те поясняват, че директивата се отнася само за лекарствени продукти с растителен произход.

Дано директивата да е пожелателна само и разумността в нашите управници надделее. Щото иначе си е защита на интересите на големите лекарствени монополисти! Обяснението от Министерството е добро, но да видим на практика как ще е

Така, както е написано в текста, не става ясно дали и самите растения са забранени и в каква форма не са забранени. Не мога да дам "категорично" мнение относно това доколко е точно категоричното мнение на експертите от ведомството. Но дори и самите растения да не са забранени (а в крайна сметка, това може ли да се препровери по някакъв друг начин?, въпросът е сериозен, защото ако не се знае отговорът, едно или друго действие става безсмислено, неудачно или просто не напълно ефективно), то директивата едва ли е само пожелателна. Със сигурност подписката има смисъл дори и при такова положение, защото унищоважането на малките фирми и заменянето на готови лекарства с по-скъпи и некачествени такива не е малка беля.

[Забраняват билките в ЕС]

After 30 April 2011*, if you grow herbs in the garden, then process them into oils or teas or simply sell the dried leaves, you will be breaking the law...unless you have the finances and will to submit to the MHRA rules.

Преведено на български: След 30-ти април 2011, ако садите билки в градината и произвеждате от тях масла или чай или просто продавате сухите листа, това ще бъде нарушение на закона... освен ако нямате средствата и желанието да се подчините на правилата на директивата.

Ако това е вярно, съвсем не е възможно билките да станат една хранителна добавка. Между другото, от тази статия се твърди, че дори и ментата е контролиран продукт. Мисля, че трябва да се изясни точна ли е всичката тази информация. Линк: http://www.gaia-heal...able-herb.shtml

Последно вярно ли е всичко това или не? В моите представи, чай или масло не означава "лекарство", а нещо като хранителна добавка. Това е писано от авторката на петицията. Би трябвало това, което тя пише, да отговаря на точната ситуация.

Ако спират само лекарствата, а билките все пак може да се продават, положението е малко различно, но все пак колко хора ще вземат да си правят сами лекарства от билки, а и производителите на билки все пак ще бъдат ударени. Много хора разчитат на малките фирми, а такива няма да останат. Ще останат само големи компании, които, ако е вярно това, което се пише, ще прибавят различни Е-та към съставките на лекарствата. Освен това тези лекарства не са много. Обикновеният човек ще трябва да се научи да си купува билки и да си прави сам всичко - което не е лошо, между другото, само че сигурно няма да се случи, той просто ще намали консумацията на билкови продукти или ще си купува няколко варианта на пазара. И това, ако излезе, че притеснението за забраната на билките въобще е все пак следствие от прибързала констатация.

Наскоро се случи една случка с един познат в Ню Йорк, която ми даде ясна представа за това какво може и не може да се очаква, когато една компания има монопол. Та, този познат имаше проблем с интернета, който спираше и не работеше няколко часа, а след това пак тръгваше, без причина. Този мой познат знае достатъчно добре да свързва кабели и т.н., така че проблемът не беше в неговия телевизор, така да се каже, или по-точно в неговия компютър. И обажда се той на въпросната компания (от мобилния си, защото тогава му бяха спряли и интернетът, и телефонът, който също е от компанията) и започва да говори с един записан глас, който го пита различни въпроси. Накрая го препращат на човек, който трябва да разреши проблема и човекът почва да му казва да направи най-различни неща - да рестартира компютъра, да махне и да сложи отново кабелите и т.н. Моят познат му казва няколко пъти, че разбира от компютри, че това го е правил много пъти и че проблемът е другаде, другият продължава. Накрая му казва, че той не може да разреши проблема и го дава на друг колега, който почва със същите неща. Също така, вече двама техници са ходили, но и двамата не са били такива техници, които са необходими (вторият казал, че трябвало от компанията да изпратят някакъв си Level 3 technician и че той не е такъв и въобще не е трябвало да го пращат), а човекът на телефона казва, че трябва първо да се решат всичките стъпки (такъв е протоколът) и после може да се види какво да се прави. Накрая моят познат не издържа и му изкращява, че проблемът не е при него, че компанията трябва да му прати такъв техник, какъвто трябва и че си е изгубил 20 минути да говори по мобилен за неща, които вече е правил. Добавя, че е наясно, че проблемът не е при него и че компанията трябва да направи нещо, защото те имат монопол върху целия район, където той се намира в Ню Йорк и той не може дори да смени тази компания, а обслужването на клиентите им е изключително лошо. Накрая им казва, че ще се опита да ги съди, ако продължават така и им затваря телефона.

Това, което става после е, че му изпращат някакъв техник, който прави същото, което е направил и предишният техник и му казва, че трябва да изчакат да видят дали така няма да се реши проблемът. Изводът - много просто. Получи ли монопол една компания, въпрос на време е тя да се сети, че просто не е необходимо да се грижи за интересите на клиентите си. Тя може да обслужи нечии други интереси, стига да й се плати, но интересите на клиентите тя няма нужда да задоволява, ако няма директна заплаха за нейното съществуване. Всъщност, тя дори би могла да си позволи да прави някои "отстъпки" пред тях, колкото да изглежда така, сякаш се грижи за тях, но техните истински интереси тя няма нужда да задоволява. За много неща могат да се измислят оправдания, за много работи дори няма да има нужда да се измислят оправдания, тъй като компанията не е директно застрашена. Тя също така няма да има нуждата да осигурява разнообразие на възможностите и да се интересува от интересите на различни групи хора между клиентите си. Ако ще да се намира и в Ню Йорк, и в Токио или в Берлин. Всъщност, дори ако е по-умна, тя може да се грижи за клиентите си така, че те да не се оплакват в продължение на цели 10 години - това не е нищо в сравнение със 100-те или 500 години, през които след това може да не се притеснява за себе си, тъй като за тези 10 години конкуренцията е била така смачкана, че не може да изскочи отново на пазара.

Така че стигне ли се до монопол, работата не е много розова и дори и да се окаже, че може да се продават билки, все пак има смисъл да се защитават по-малките компании, които не могат да платят на Евросъюза, а и няма как да не доведе това до лишаване на населението от възможности, което не е желателно. Все пак, добре е да се изясни последно ще може ли да се купуват хранителни добавки или не.

[Кафето - стимулатор, лекарство или наркотик?]

Наред с другите теми, малко освежаване с една "чаша" информация за кафето.

Рудолф Щайнер, "Проблеми на храненето":

Някои храни имат специфичен самостоятелен ефект върху организма. Един такъв пример е кафето. Ефектът на кафето може да се види във влиянието му върху астралното тяло. Чрез кофеина и ефектите на кафето, нервните ни системи автоматично изпълняват функции, които ние иначе трябва да задвижим чрез нашата собствена сила. Не бива да се твърди, обаче, че при всякакви обстоятелства е ползотворно за човека да действа независимо от астралното си тяло. Хората са същества, които не са изцяло независими. По-скоро, те са поставени в целокупността на живота.

Кафето е също продукт на растителносто царство, който външно е издигнал една степен по-високо специфичния процес на растението. Като резултат от това, кафето може да стане проводник на известна човешка дейност при консумация. Човек, подготвен за свръхсетивно възприемане може да види, че всичко в дейността на нашите нерви, което има отношение към логическата кохерентност и ваденето на заключения се усилва чрез кафето. Така, ние можем да позволим на кафето да вземе контрола над процеса на създаване на логически връзки и на придържането към една мисъл, но това, разбира се, е в замяна на известно отслабване на нашите вътрешни сили. Това, за което говоря, може да се наблюдава в тенденцията при клюкарстването по време на почивки с кафе на хората да се придържат към една и съща тема, докато напълно я изчерпат. Не се шегувам. Това също демонстрира ефектите на кафето.

Преведено от английски текст на http://wn.rsarchive.org/Lectures/19090108p01.html

[Забраняват билките в ЕС]

Aз подписах петицията още преди, но след това се позамислих. Вдига се излишна истерия според мен.

Ами че ние и в момента ползваме много от билковите лекарства, включително тези на Аюрведа, чийто фен съм и аз, регистрирани не като лечебни препарати, а като хранителни добавки. И напълно ги разбирам фирмите, защото регистрирането на нещо като лекарствено сртедство е в пъти по-сложно, и по-скъпо, и по-продължително. Обаче какво от това, че билковите таблетки се водят хранителна добавка? - нищо. Просто много компании не искат да пълнят джоба на администрацията с излишни регистрации на нещо като лекарство.

Ако се прочете статия, написана от човека, който стои зад петицията, се стига до следния текст:

After 30 April 2011*, if you grow herbs in the garden, then process them into oils or teas or simply sell the dried leaves, you will be breaking the law...unless you have the finances and will to submit to the MHRA rules.

Преведено на български: След 30-ти април 2011, ако садите билки в градината и произвеждате от тях масла или чай или просто продавате сухите листа, това ще бъде нарушение на закона... освен ако нямате средствата и желанието да се подчините на правилата на директивата.

Ако това е вярно, съвсем не е възможно билките да станат една хранителна добавка. Между другото, от тази статия се твърди, че дори и ментата е контролиран продукт. Мисля, че трябва да се изясни точна ли е всичката тази информация. Линк: http://www.gaia-health.com/articles301/000327-eu-declares-peppermint-controllable-herb.shtml

[Забраняват билките в ЕС]

Petition signer number 117243. В действителност ли трябват 1000000? Ако е така, трябва да се направи малко по-широка кампания. Отидох преди няколко дена в един здравен магазин да кажа за това, продавачката ме гледа странно и отговаря: "Ами то сигурно не е нещо сериозно, ако беше щеше да се вдигне голям шум."

[Среща в София]

All right, ще се опитам да дойда към 6, може и да дойда към 6:30.

[Млякото]

Вече писах в друга тема за млякото, което поне през лятото продаваха след с. Железница, на пътя между Железница и Царева махала. От едни познати знам, че някъде в Младост 1 на пазара в едно от магазинчетата имало сирене и кашкавал (или и кисело мляко, но не съм сигурен) от там, т.е. това, което може да купите в Железница можете да купите и в Младост. Но не съм ходил и не знам точно в кое магазинче.

А ето нещо от Рудолф Щайнер за млякото, от лекцията "Въпроси за храненето в светлината на духовната наука":

В подробности би могло още много повече да бъде доказано, но с два примера идваме до извода, че човек не бива да е едностранчив. Един едностранчив вегетарианец би могъл да каже: «Не трябва да ядем мляко, масло и сирене». Но млякото е продукт, при чието производството в животното е участвало предимно етерното тяло. Астралното тяло взема минимално участие. В първите периоди на живота си като кърмаче човекът може да живее само с мляко. Вътре в него има всичко, от което той се нуждае. Астралното тяло се намесва едва при завършване приготвянето на млякото. Когато в напреднала възраст човек се храни предимно с мляко, ако е възможно само с мляко, с това постига едно особено въздействие. Понеже той от една страна не приема храна, която вече външно е преработена и която може да въздейства на астралното му тяло, а от друга страна с млякото приема нещо, вече подготвено, той е в състояние в своето етерно тяло да развие особени сили, които могат да упражняват лечебни действия върху неговите ближни. Лечители, които искат да въздействат лечебно върху своите ближни и се хранят изключително с млечна храна, разполагат с особено помощно средство.

Това не е единственото, което той казва за млякото. В друга лекция пишеше, че млякото може да се свърже и с тези енергии, които са идвали от старата луна, т.е. то е в известен смисъл стара храна на човека, въпреки че като такава има всичко необходимо за него. Освен това не съм сигурен дали Щайнер разграничава мляко от млечни продукти и е приел, че ако говори за едното, то се подразбира и другото. Както и да е, той не е агитирал за една или друга храна, в такива лекции е искал само да представи фактите, като е казал, че нащата са индивидуални.