С какво да започна,пак ще се оплаквам.И пак с моят си проблем.
Не мога да работя.Знам го от три годишен.
Какво да направя като съм по-слаб физически,по-малко издръжлив,по-малко пъргав и на всичкото отгоре много глупав.Просто го знам.То не може да не ти се набие в съзнанието след като виждаш какви са другите деца и какво си ти.Различен си,и то много.
Как да ви го обясня по-просто.Представете си че сънувате всеки ден.Представете си че сънувате,гори,планини, дворци,магазини,книжарници,вещици,хора, роднини,влакове,дори че хвърчите и още куп други неща.Но никога, никога не можете да си представите че работите.И когато си представяте че работите за вас това е наи-голямият кошмар.По-добре да сънувате че бягате,че сте пронизвани от стрели,че от вас изкачат разни гадни товари,че плътта ви се разяжда отколкото че се опитвате да работите.
И представете си че знаете още от три годишен че нямате бъдеще.Защото хората са толкова жестоки че са ограбили вашето бъдеще.Те са ограбили бъдещето ви като са измислили работи които никога няма да можете да работите,че са посторили стени които никога няма да прескочите.Нима като се блъскате в стените ще ги разбиете?
Тук от форума все ми повтарят че трябвало да поема отговорност за себе си.Че трябвало да слушам вътрешният си глас,че той щял да ми каже какво да правя и какво да работя.
А представете си че вътрешният ви глас ви казва да не работите?
Представете си че именно божествената частица във вас се забавлява с вас и нарочно ви кара да не можете да работите?
Какво става тогава?Това ли е светлината?Това ли е съдбата?
Ще ви дам още един пример.Представете си че ме бият напримерно и после ме поставят на работа и аз постоянно греша.Знаете ли от какво ще заплача по-силно.От това че постоянно греша и че никога няма да работя.
Ако някога съм имал вътрешен глас и вътрешно его,то това е този глас които постоянно ми казва,ти не можеш да работиш.
Това чувство,тази прокоба е над мен,над всичко друго,може би това е Бог или съдбата.
Просто не ставам за нищо,просто съм различен от другите хора.
И някога когато умирам най-накрая ще се почувствам щастлив защото тази съдба ще е към края си.
Пишете ми каквото искате,давайте ми каквито искате съвети,аз знам че тази моя съдба е над всичко.Няма по-висша сила от нея.Любовта,светлината са нищо в сравнение с нея,толкова е силна, по-силна и от чувството за самосъхранение.