kasis4e

Абе, де да знам какво от това, че сме несъвършени. Не аз, а ти го изтъкваш непрекъснато ... Може би така е редно, предвид душевния ти уклон, понеже ако намираше всичко човешко за добро и нормално, нямаше да имаш основателен мотив да търсиш Божественото.

Разбирам ... излиза, че сме несъвършени от където и да ни погледнеш. Питам се тогава, защо изобщо съществуваме? Кому сме нужни? Какъв е смисълът да учим азбуката, числата, стъпките на танците, песните? Защо да се обличаме? Защо да се храним? ... Багира, би ли се опитала да ми поразясниш идеята на тези човешки действия? Колкото до кумирите ... какво е кумир? Не е ли Слънцето такъв? Или Учителят?

Благодаря ти, Донка ... поздравления за всички вас, които участвате в този толкова интересен форум, който с всеки изминал ден все повече и повече ме заинтригува с интересните теми и красивите гледни точки ... Сега по темата: Ако умът е режисьор - добре. Всички актьори биха играли ролите си идеално. Интересно би било ако режисьор е сърцето. Колкото до Сценариста ... според мен именно сюжета е онзи, който прави пиесата интересна ... Добрият сценарий е възможно най-солидната база, върху която всички останали могат да надграждат ...

Значи ... нещо като ... затваряй очите и скачай? Не гледай в огледала, защото ще разбереш, че може би си красив. Не гледай в ума си, че току виж си установил, че ти допада да размишляваш. Не търси в сърцето си, защото така, както обичаш другите, ще вземеш да обикнеш и себе си. Не си създавай кумири ... не се себеутвърждавай, а просто сляпо се уповавай ... Това ли е правилния път? Хммм ... а дали е и правилна?

Хммм. Значи ли това, че следва само да се вайкаме колко много не знаем, колко духовно низши сме и колко много имаме да учим? Това ли ще ни доближи до Божественото? Нима човекът не трябва да опознава себе си поради страх от това, че ще открие някой свой недостатък или пък ще се възгордее? Смешно ... Или пък не бива да сме доволни от онова, което сме постигнали, понеже това би означавало, че сме се отдали на суета? Нима не бива да приемаме постиженията на науката за верни, понеже това би означавало, че се опитваме да обясним света около нас по ... човешки начин. Е, добре ... обяснете ми тогава как и от какво Бог е създал растенията, животните, скалите, водата ... за това как е създал човека имам някаква идея

Багира, опасявам се, че мислиш твърде едностранчиво. С лека ръка обявяваш инакомислещите за това, че не разсъждават качествено и се опитваш да налагаш посоки ... Според мен това не е начинът, по който един човек би могъл да убеди събеседника си в правилността на своето становище ... Себепознанието е важно нещо, което предполага размишления малко по-различни от подобни песимистични възгласи. Целта му не винаги е да докажем на себе си колко сме несъвършени и да си навием на пръста че е нужна някаква вътрешна промяна .

На мен също ми се е случвало много пъти точно това. Интересното е, че хората продължават да претендират, че те познават по-добре и от самия теб и не спират да ти вменяват качества, които дори и не подозираш, че би могъл да въплъщаваш в себе си. То е нещо като да се прави литературно интерпретативно съчинение. Мислим си, че знаем точно какво е искал да каже автора, но дали това е така или не ... мистерия ... Замислих се дали n-тата препечатка на Библията би носила същият енергиен заряд какъвто е имала първата, написана ръкописно

А нима умът служи на човеците единствено и само за да помнят "Отче наш"? Извинявам се, ако звуча грубо, но според мен красотата на ума е именно неговата индивидуалност. Нима следва да си облечем умствени униформи и да разсъждаваме в стил стадо?

Не позна, Диана. Опитваш се да приложиш елементарна психология, за да ми докажеш твърденията си. Но това вече няма значение Да, Станимир е прав, но ми е интересно да го провокирам, защото пише интересно и аргументирано. И Венци е прав ... няма нищо по-добро от това думите да си тежат на мястото

Хе хе хе ... ОК, ще ти дам една възможност да ме убедиш в правотата на написаното от теб. Познай аз спокойна или раздразнена съм, пишейки ей тези редове

Правата мисъл е тази която носи доволство отвътре. Светлата мисъл разтупква сърцата и осветява духа ти. Как да познаваме мисли какви са? Много е лесно - чрез проба ... Всеки се учи от грешки, нали са те също спътник ... до гроба. Ако нарамил кръст се оплакваш, че ти тежи ореола то ще е тъй, докато ти натякваш че ти се пада Престола

... което според мен още повече усилва значението на написаното, т.е. на самите думи, за сметка на интонацията. Защото интонация, мимики, жестове и изобщо всичко невербално би могло да се изиграе като вид роля

Скъпа Вили, прочетох много внимателно това, което си написала, но не мога да разбера ... в крайна сметка ти отричаш ли познанието? Описвайки ролята на змията в подобни отрицателни краски, нима отхвърляш като ненужно това, хората да познават доброто и злото? И ако съвременните хора не са Божие подобие, а човешко, то това не означава ли, че бидейки хора, те също биха могли да грешат по отношение на проявленията на божественото? Всъщност приемайки единия вариант на тълкуване на нещата - този за Божественото начало за верен, ти не се ли ограничаваш в опознаването на света около теб? Според мен истинската истина се открива само като се вземат под внимание всички гледни точки и разумно се обосноват техните плюсове и минуси ... С уважение: Маргарита

Прав си, но думите могат да бъдат и написани ...

А какво си, когато мислиш? Определено смятам, Луната че е близко. И ей така отгоре тя вечер ми се киска. Въпросчета задава и тайничко намига. Над бузките си жълти воалчето повдига и казва ми с усмивка Луната жълтолика, че Лондон е по-близко ... когато утро блика ...

А понякога Луната е по-близо от Лондон ... за поета, например Важно е не само какво има около теб, а и с какви очи гледаш на него

Ако някой не мисли точно като теб, това автоматически ли означава, че мисли погрешно?

Не знам защо, но когато прочетох това, в главата ми изникна представата за онова китайско мъчение с капки вода, които бавно и тежко капят върху главата на осъдения ... капка по капка, с часове ... с дни ... Да, безспорно интонацията е нещо важно, но ... дори и произнесена съвсем тихичко, истината си е истина, нали? И няма да стане лъжа, ако я извикаме ...

Тоест, ще става все по-голям и по-силен ... плевел? Ще разкрие Божествената си същност и ще заживее в хармония с орхидеите? Само че в ... следващия живот? Абсолютно съм съгласна, че кой каквото търси, това и намира. Чудно ми е обаче, защо хората не са уверени в своите мисли и усещания и смятат своите знания за някакво си низшо ниво. Ако разсъждаваме така, то не е ли по-добре да седнем на едно място и да чакаме Учителите да ни свалят знанията, които според тях са ни необходими? Ако не е в наша власт като хора да се ограмотим достатъчно, то защо изобщо да се мъчим да го правим? При положение, че има кой да ни насочва, да ни подтиква, да решава вместо нас, защо ние да се мъчим? Заради вътрешния импулс? Да четем и цитираме умни книги прави ли ни по-умни? Къде остава свободната воля на човека, ако постоянно му се натяква: ти учи, образовай се, ама ... да си знаеш, че има и по-висши нива на знания, дето няма да можеш да ги достигнеш сам ... Честно написано подобни неща ми се виждат някак си ... по-скоро ограничавящи ума, отколкото развиващи го Следва ли от това, че всеки човек е Бог бидейки "оборудван" с божествен ум? И ... кой дирижира мелодията в такъв случай? Нима човекът се свежда до ниво приемник без собствена воля?

И плевелите се раждат от семена и също имат право на живот. Кой определя правилността на мисленето? Защото по-често сме свидетели на това как хора съдят хора, отколкото на ... Божието правосъдие

Ако човекът е Божие подобие, то не следва ли, че душата му би трябвало да е извисена достатъчно още от самото му сътворение, а не да му се налага да я доразвива? И ако човекът мисли грешно, то кой е виновен за това? А ако идеалният вариант е синхронът между ума и сърцето, то защо тези два органа са разделени? Това някакъв вид изпитание ли се явява? А пък най-странно ми се вижда това, че хората са се научили да мислят с цитати от книги и да се позовават на притчи, вместо да търсят истината сами ... Нима всичко вече е измислено и остава само да се придвижим от точка А до точка В? И ако е така, то какво значение има начинът на придвижване?

Ако ви се наложи да избирате дали да послушате ума или сърцето, кое от двете бихте си избрали? Понеже случаите на постинат синхрон все още са толкова редки ... И, ако ви е възможно, обяснете го със свои си думички, без да ползвате цитати от чужди произведения ... все пак темата е за ума и развитието му, нали?

Умът прави човека - ЧОВЕК а не тялото с дрехи красиви ... И след време ... след някой друг век наще мисли май пак ще са живи

Хе хе хе ... значи все пак най-важен е личният избор на човека, спрямо когото се извършва пропагандата. Излиза, че ако желаем да променим другите, трябва да повлияем по някакъв начин върху вариантите им на избор ... Започна да ми се изяснява защо представителите на политическите партии раздават храна

Значи развитото ни его ни прави по-близки до Бога? Странно разсъждение. Значи ли това, че ако сме егоцентрици сме възможно най-подобни Богу?