Лъчезарна
-
Общо Съдържание
1617 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
149
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Лъчезарна
-
-
Мисъл за деня - 08.01.2013 г.
Има нещо в света, което нас ни спъва. То е онзи неорганизиран свят. Има една лоша страна в хората, че човек като стане учен, не иска и другите да станат учени като него. Като стане силен, не иска да станат и другите силни като него. Ако и другите са силни, ще дойде едно състезание, ражда се неразбирането в живота. Не се кооперират да турят силите си да работят като органи на великото цяло, но всеки човек иска да бъде като божество, че той да заповядва.
Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... - формула
Молитвен наряд за вторник: -
...с каквато работа и да се заеме, човек трябва да я върши с любов, с вяра, с вътрешно разположение. Без вяра и без любов нищо не се постига. Дом, общество, държава, съградени без вяра и без любов, не устояват. Живее ли без вяра и без любов, човек всякога ще страда: ще става и ще ляга, ще яде и ще пие, но работите му ще бъдат неуспешни. Искаш ли да разрешиш въпросите си правилно, внеси Любовта в душата си. Живееш ли в безлюбие, от ден на ден ще се проваляш. Какво представлява безлюбието и какво – Любовта? Градина, посадена с доброкачествени плодни дървета, с богата, добре разработена почва, но поставена на безводно място, представлява човек, в сърцето и в душата на когото няма Любов. Този човек живее в безлюбие. Пуснете ли вода в същата градина, в скоро време тя се превръща в рай: цветя цъфтят и разнасят благоуханието си, плодове зреят и птички весело пеят. Това е човек, в душата на когото Любовта царува. Водата е Любовта, която всичко полива, а сушата е безлюбието. Вярата пък представлява път, канал, по който водата тече. Затова е казано, че с вяра всичко се постига. Където е вярата, там идват благата. Вярата усилва ума. Човек може да изучава само онова, в което вярва. Всяко нещо, в което човек не вярва, нито може да го изучава, нито може да го направи. Всичко, което човек е постигнал в живота си, се дължи на неговата вяра. Всички изобретения на великите, на учените хора се дължат на тяхната вяра. Който вярва, той ще бъде здрав; който не вярва, той не може да се лекува, вследствие на което и болестта му ще го следва. Не може да има вяра онзи, който няма връзка с Бога. Вярата е връзка между Бога и човешката душа. Както чрез очите човек възприема светлината, чрез ушите – звука, чрез устата – храната, така и чрез вярата той свързва душата си с Бога. Изгуби ли вярата си, той прекъсва връзката си с Бога. Щом тази връзка се прекъсне, човек е изложен на неуспехи, на мъчнотии и на страдания.
И тъй, вярата е потребна на човека, за да се справя с всички противоречия и да превъзмогва страданията и мъчнотиите в живота си. Имаш ли вяра, скръбта ти ще се махне, болката ти ще престане, сиромашията ти ще изчезне. С вяра човек всичко може да постигне. Вярата е път на Любовта. С други думи казано: Любовта идва по пътя на вярата. Наистина, когато някой добър приятел дойде в дома ви, вие трябва да му направите път. Когато някой цар посети една държава, всички нейни поданици му оказват добър прием. Следователно, иска ли човек да дойде Любовта в него, той първо трябва да има вяра, т.е. да приготви пътя, по който Любовта ще дойде. Щом Любовта дойде, с нея заедно идват и благата. Живот без блага е като земя без вода. Иска ли човек да придобие Любовта, той трябва да има силна вяра. Силна вяра, силни желания правят човек силен. Да бъде човек силен, това не значи да се налага на другите. Силен човек е онзи, който може да заповядва на себе си, да се справя със своите вътрешни противоречия и да върви напред. Силен човек е онзи, който организира своите енергии и ги отправя в посока, която всякога го повдига и помага за растенето му. – „Ама ние сме слаби хора.“ – От вас зависи да бъдете силни, да изработите в себе си онзи път, по който Любовта ще дойде. Дълъг е този път, но приятен. Като живее 120 години на земята, човек сам ще види какъв път си е изработил, през къде е минал и какви усилия е правил. Малцина са изминали този път. Тъй както хората някога са вървели и вървят, те са били изложени на големи падания и ставания, на големи клатушкания. – Защо? – Вечер са пътували. Човек трябва да пътува през деня, когато слънцето грее, да види колко красив е пътят, който човешката душа минава.
~...за да постигне желанията си, човек се нуждае от вяра. Приложете вярата в живота си, да видите, какви резултати ще имате. – „Не може ли да се живее без вяра?“ – Да живеете без вяра, това значи да сте лишени от светлина. Колкото и да е богат един замък, вие не можете да се ползвате от него, докато кепенците на прозорците му са затворени. Отворят ли се кепенците на този замък, вие виждате всичко около себе си и се радвате на красотата му. Големи богатства се крият в човешкия ум и в човешкото сърце, но човек може да ги види само чрез вярата. Днес, при големите богатства, които Бог е вложил в човека, последният ходи като просяк тук-там да иска нещо. Човек има цял чувал брашно в дома си, но като не знае как да го замеси, той ходи от къща на къща, да му дадат парче хляб. Вземи вода, малко квас, разбъркай ги, сложи брашното вътре, замеси всичко и ще направиш хляб. Съвременните хора сами могат да си правят хляб, баници, различни сложни ястия, но вярата си не могат да приложат. Според мене, няма по-лесно нещо от това, да приложи човек вярата си.
~
Днес всички хора, ... , стоят пред вратата на Бога и философстват върху въпроса, защо Бог ги е повикал при себе си и трябва ли да влязат при Него или не трябва. – Дойдете ли до вратата на Бога, всякаква философия трябва да остане настрана. Влезте при Бога с всичката си вяра към Него. Щом влезе при Бога, човек ще се освободи от товара, който от векове носи на себе си. Освободи ли се от своя товар, животът му ще се осмисли.
-
Неделни беседи за месец януари 2013 г.
06.01.2013 г. - 228. Просете, търсете и хлопайте (20 април 1924 г.) -Розалина
13.01.2013 г. - 229. Ще го изцеля (27 април 1924 г.) -
20.01.2013 г. - 330. Каквото попросите (4 май 1924 г.) -Слънчева
27.01.2013 г. - 331. Напразно ме почитат (11 май 1924 г.) - Донка
Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.
-
Утринни беседи за месец януари 2013 г.
05.01.2013 г. - 104. Учение и работа (23 септември 1934 г.) - Донка
12.01.2013 г. - 105. Послушание (30 септември 1934 г.) -Розалина
19.01.2013 г. - 106. Посвещение в живота (7 октомври 1934 г.) -Слънчева
26.01.2013 г. - 107. Каин и Авел (14 октомври 1934 г.) - Донка
Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.
-
Мисъл за деня - 31.12.2012 г.
По някой път казвате: Аз не съм честен, не съм светия, аз не съм добър. Тези са думи неразбрани.Аз бих казал тъй: Аз съм едно същество, което съм намислил да ида при Господа да уча. Казвам: Аз съм едно същество, което съзнавам, че трябва да направя една промяна в чувствата. Ще ида при Господа да ме научи. Аз съм едно същество, което съм дошел до убеждението да направя една промяна в ума. Трябва да ида при Господа да се уча сега. Като ида при Господа да се уча, Той има много помощници. Той като ме види още – в Бога има една усмивка.Човек, който е отишъл при Бога, той никога няма да забрави онази хубавата усмивка. Само ще се усмихне, ще ти даде учител, всичко тъй ще се нареди, че живота ще тръгне по мед и масло. Страданията вече които имате, ще можете да ги носите.
Мир вамМолитвен наряд за всеки ден:
Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула
Молитвен наряд за понеделник:
Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143 -
Мисъл за деня - 30.12.2012 г.
Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си. Казва: Да изявя волята Божия. – Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос. Казва: Ти Христос ли си? – Щом обичам хората – Христос съм. Щом не лъжа хората – Христос съм. Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм. Какво значи Христос? Вие може да бъдете Христосовци. Аз бих желал всички да бъдете Христосовци.
Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула
Молитвен наряд за неделя:
В начало бе Словото – песен
Добрата Молитва
Псалом 61 -
Беседа: Вярата и новото
12 глава от Деяния на апостолите
Човек всякога може да постигне това, което иска, но само когато постоянно и усърдно се моли. Усърдната молитва е да се моли човек без да турга граница. Да се моли и да вярва, че онова, което иска, Бог всякога може да направи. И да не казва "ако не стане"! Ти се моли и ако Бог види, че онова което искаш е добро, Той все ще го направи. Но няма да го направи когато ти искаш.~
Писанието казва: "Когато постоянстваме в молитвата си, Бог винаги отговаря на молитвата!" Бог казва: Когато ме потърсите от всичкото си сърце ще ви се изявя. Но някога ни бави – година, две минават, ти се обезсърчиш и казваш: Туй няма да бъде – и дойде съмнението вътре у тебе. Това са низшите духове, които идат да те изпитват.
~
В съня на човека съзнанието му е по-будно и може да слуша, а през деня съзнанието му е заето с много работи и той не може да се съсредоточи в себе си. (Появява се вятър и застудява наоколо). Когато е студено времето, човек не може да мисли за нищо друго освен за пръстите на ръцете си и за краката си. Става спиране на кръвта в краката. После, когато си гладен, ти не можеш да мислиш за нищо друго, освен за хляб. На човека доста дълго време ще му вземе докато стане шефиарин – майстор на главата си. Човек дълги години трябва да се учи, докато се научи да управлява тялото си, да го направлява където и както трябва.
~
Без вяра нищо не може да се постигне. Светът е пълен със суеверие, но малко хора има верующи. Суеверни хора има много. Суеверието влияе върху чувствата, то е близо до чувството, което ти очакваш да стане. А вярата влияе върху ума, понеже ти мислиш тогава.
~
Човек трябва да мине през огън, за да се очисти. Страданието трябва да дойде, понеже изпитанията са едно средство, една подготовка на човека за нов живот. Никъде в живота няма лесен път. И най-добрите неща се придобиват с големи мъчнотии. Сега тук, на Мусала, за да се качите на високо и на чист въздух, трябва доста път да извървите и много усилия да направите. И мнозина са се отказвали. А щом човек повярва, той може и не се отказва. Когато човек има вяра, животът е лесен. Мъчнотиите са един стимул за него. А когато има суеверие, тогава има падане духом, обезсърчаване. В суеверието човек се обезкуражава, във вярата няма обезсърчение, няма обезкуражаване.
Суеверният има много работи, в които вярва, но няма никакви резултати. При суеверието ти може да вярваш, но стимулът е отвън. Във вярата стимулът е вътре. Вземете един човек, който седи на брега, той има вяра, но хвърлете го във водата, веднага той се обезсърчава, особено ако не може да плува. Човекът на суеверието не знае да плува, а човекът на вярата знае да плува. Суеверният човек мяза на човек, който има кола. Купил си я, но като се счупи, той не може да я поправи, а чака да мине някой да му я поправи. А който има вяра, той е като опитен шофьор, който сам може да си поправи колата и да върви напред. Това е вярата.
~
Когато хората са готови, истината иде сама. За готовите хора всякога има възможност. Щом човек е роден на земята, животът носи всичките възможности. И ако той вярва, показва, че е имал всичките възможности. Един носел кибрит, но не знаел как да запали, не му идвало наум как да драсне клечката. Всичко в света бе допуснато, за да се покажат пътищата, по които хората са ръководени и избавяни. Някъде се случва така, а някъде се случва и друго. Има някои, които трябва да останат до последния момент, а някои ще си заминат по-рано. И в християнската епоха някои мъченици бяха определени да станат мъченици. И тези, които пострадаха, бяха изораната земя и просто в тях трябваше да се посее семето. Тяхната кръв трябваше да се пролее. То е една необходимост.
~
Нареждането на нещата става от невидимия свят и се приема от определени хора на земята. Има една вътрешна, интимна страна, която става в един много тесен кръг от хора. Защото това няма нужда да го знаят всички хора. Мнозина се интересуват от външната страна на нещата, вътрешното не ги интересува. В една държава как ще стане уредбата – това е външната страна на държавата. Къщите да са хубави – то е хубаво, но то е външната страна. А ако външното има и вътрешно съдържание, по-добро от това – здраве! Сега светът е една държава. И хората сега са по-близо до Царството Божие, отколкото преди. А сега привидно изглежда само, че всичко е разбъркано. Когато реката е много разбъркана, тя много лесно се избистря. В мътна вода се лови риба.
-
Мисъл за деня - 27.12.2012 г.
Вече съм напълнил цялата Земя и въздуха с новите идеи и хората ще почнат да ги приемат, но какви ли не препятствия имаше в началото.
Един педагогически разговорМолитвен наряд за всеки ден:
Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула
Молитвен наряд за четвъртък:
Той иде
Молитва за плодовете на Духа
Псалом 112 -
Темата на Диана може да се развива достатъчно широко.
Споделих цитати от беседа на Учителя. Върху тях може да се разсъждава отделно. Това бе моята идея.
Вие имате да разрешавате един въпрос в живота си. Можете да следвате университет или гимназия, или дето и да сте, каквото и да учите, този въпрос трябва да го разрешите. Смисъла на истината никъде не можете да намерите. Смисъла на живота никъде не можете да намерите. В никое учение не можете да се доберете до тези въпроси. Това са само външни условия. Казвате: „Де може тогава да се намери смисълът на живота?“ Единственото място, дето може да се намери смисълът на живота, е вътре в себе си. Колко мъчно е човек да дойде до положение, до съзнание, че смисълът на живота може да намери само в себе си. Казвате: „Аз за себе си ли ще живея?“ Не, ще живеете за някого.Кой е този Някого?! Човек може сам да се досети, когато се насочи вътре към себе си.
Сега ако сте хремав или трескав, направете следния опит. Идете в гората при някое старо дърво и турете гърба си на дървото, като кажете мислено: „Ти си много добра дърво.“ Наистина, старите дървета са много добри. И след това наблюдавайте, какво ще стане с вашето състояние. Ако състоянието ви изчезне, ако се подобри положението, това показва, че дървото е добро. Ако не се подобрите, дървото не е добро. Какво ще стане после? Дървото, което ви е помогнало, ще се обнови, ще се раззелени повече, а това, което не ви е помогнало, ще изсъхне. Ще кажете: „Вярно ли е това?“ Верни са моите думи. Така ще видите, че Бог се проявява в цялата природа и чрез всички живи същества. Тъй щото, не се съмнявайте в себе си. Като се съмнява в себе си, човек унижава себе си. А като се съмнява в Бога, той причинява смърт на себе си. Унижението произтича от безверието в самите нас. А смъртта произтича от обезверяването в Бога. Затова ви проповядвам любов, вяра в Бога и вяра в себе си. Сега за сега това е смисълът на човешкия живот.
Живот, любов и дух, това е мощното в Божествения свят.
Любов и вяра към Бога, вяра към себе си
Казваш, Божидаре, че има десет начина за постигане смисъла на живота. Ами той е само един. И докато хората сме достатъчно много, то и "опаковките", т.е. изявите му са много. Но начинът си е един. Вяра в Бога. Ние сме частичка от Него. Вярвайки в Него, вярваме и в себе си! Все до там ще стигнем...
-
Темата Смисъл на живота, ме накара да се чувствам празна и без думи.
Преди години често се питах какъв е смисълът да живея - постоянни върхове и падания... Една безкрайна синусоида, която ме обезверяваше и потискаше. Живях години наред в атеистично обкръжение и чувството за безизходица тежеше и плашеше. Вътре в мен нещо се мяташе и неистово отказваше да приеме налаганото мислене и рационалните обяснения. Просто си потъвах в кладенеца на самосъжалението, нагълтвах се с тинята му и бях решила, че ще си тръгна от тази безсмислица...
И когато бе най-невъзможно да се продължава така, когато всичко в мен се чупеше... думите на Едно Велико Същество ме вдигнаха. Вдигнаха ме чрез мен самата. Простичко е - повярвах!
Там някъде, в онези години, престанах да се питам защо живея. Този въпрос загуби смисъл за мен. Живеех, защото трябваше да живея. Да, няма никаква рационалност в този отговор, но цялата ми същност го знаеше и осъзнаваше.
От тогава са минали нови върхове и падове. Синусоидата си продължава. Но се оказа, че нейната ос върви нагоре. Полекичка, но сочи нагоре. Открих, че да се радвам на малкото е по-пълно, отколкото да се радвам на голямото. Открих, че не съм по-добра, но осъзнавам, какво мога да направя, за да съм по-добра. И няма никаква нужда да обяснявам на другите защо правя нещо така, а не по друг начин. Учителят казва да направим една мравешка крачка. И това, което ще ни се даде е с кошове.
Тук някъде е и смисълът на живота. Да преодолеем нещо в себе си, да продължим да се движим и да не приемаме, че нещата са същите или ще останат същите. ... И да не търсим смисълът на живота. Да го живеем...
Това е само мое разсъждение.
Благодаря на Диана за темата. Потърсих беседи от Учителя, в които се засяга този въпрос. Попаднах на няколко, но извадките от беседата по-долу, са ми най-близки и разбираеми. Друго е, колко можем да приложим.
Светлина и Благост!
Ще прочета 20-та глава от Откровението. Няма да дам никакви тълкувания по нея. Нека всеки я разбира тъй, както може. Обаче има един основен закон, който гласи: Всяко същество използва храната, която му се дава, според степента на своето развитие.~
Днес всички хора се нуждаят от истинско схващане, от истинско разбиране на живота, който Бог им е дал. Към какво трябва да се стреми човек? Яденето и пиенето не са цел в живота; домът не е цел в живота; синовете и дъщерите не са цел в живота; богатството не е цел в живота. Тогава какъв е вътрешният смисъл на живота? Ако при сегашните условия искате да разрешите една от великите задачи на своя живот, преди всичко трябва да знаете какъв е смисълът на целокупния живот. Някои казват, че не може да се живее без ядене и пиене. – Не разисквайте по този въпрос. Яденето и пиенето са условия само за поддържане на живота, а условията са вън от нас, за тях няма какво да говорим. Всяко нещо, което е извън нас, нищо не ни ползва. Разсъждавайте върху тази мисъл, докато ви стане ясна.
~
Мнозина искат да станат учени, свети хора без да работят. – Това са празни работи. Това е човек, който има хиляда килограма жито в хамбара си и пости. Силата на човека седи в това, което той придобива всеки даден момент, както и в това, което се крие в неговото съзнание. Бог се проявява в съзнанието на човека. Вън от съзнанието на човека Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание. Религиозните казват, че Бог може всичко да направи. – Вярно е, че Бог може всичко да направи за вас, но това зависи от възможностите, които са вложени в душата, в ума и в сърцето ви.
~
Като казвате, че Бог е всемогъщ, това подразбира проява на Бога в Неговата целокупност, а не в Неговите части. Във всяка отделна част, във всеки отделен човек Бог е дотолкова силен, доколкото човек може да Го приеме, да Го разбере и прояви. Следователно, за да извърши работа, по-тежка от своите сили и възможности, човек се нуждае от време. Той трябва да пусне кофата 10 пъти в кладенеца, за да извади 100 килограма вода. Ако иска да свърши тази работа изведнъж, да съкрати времето си, той трябва да търси друг изходен път; иначе въжето ще се скъса.
Хората правят грешки в живота си, понеже бързат – искат да съкратят времето. Някой пита: „Защо Господ не ми даде богатство? Защо не ме направи богат?“ – Въжето ти е тънко. Сам Бог за себе си може да извади милиони и милиарди килограма вода, но въжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете в кладенеца, да извадите с него повече от 10 килограма вода, то ще се скъса. Тогава идва обезсърчаването и вие запитвате не може ли този въпрос да се разреши по друг начин. – Има друг изходен път. Това, което ви говоря, е философия, която има приложение в сегашния живот, според степента на съзнанието, с което днес живеете. Изходният път се състои в следното: разумният човек взима 10 тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма кофа, пуска я в кладенеца и изважда 100 килограма вода. Тук резултатите щяха да бъдат еднакви с резултатите при тънкото въже, което 10 пъти слиза в кладенеца.
~
Само Бог има право да се произнася за човешките постъпки, а разумният човек има право да се произнася за Божиите работи. – Защо? – Защото в Божиите работи човек не е заинтересуван лично, а в човешките е намесена личността. Когато се казва, че ще бъдем съдени, това подразбира, че за нашите постъпки, за нашия живот, за всичко, което вършим, Бог е единственият капацитет, Който има право да съди и да се произнася. Както аз не се безпокоя какво ще кажа за Божиите работи, така също не се безпокоя за това какво Бог ще каже за моите работи. За Божиите работи аз имам само едно мнение. От това заключавам, че и Бог ще се произнесе за мене така, както аз се произнасям за Него. Дойде ли съмнението у вас, вие казвате: „Господ може да се произнесе другояче за нас“. – Ако Бог се произнесе другояче за вас, значи и вие сте се произнесли така, имали сте две мнения за Бога. Законът е същият.
~
Силният човек не може да стане слаб. И слабият човек не може да стане силен. Сам по себе си, слабият човек е слаб. Слаб е онзи човек, в когото човешкото е силно; силен е онзи човек, в когото Божественото е силно.
Оттук можем да извадим заключението: Ако вашата любов е човешка, тя е слаба; ако любовта ви е Божествена, тя е силна и непреривна. Божествената Любов и на младини, и на старини е една и съща. Човешката любов на младини е гореща, на старини – студена. Божествената любов – обратно: в началото е слаба, в края – силна. Само любовта на майката към детето е еднаква през всичките му възрасти – като започнете от времето, когато детето е било още в утробата на майка си, и свършите до неговата крайна възраст.
Един 90-годишен свещеник често се обръщал към своя 60-годишен син с думите: „Моето момченце!“ – и го потупвал по гърба. Той не виждал пред себе си възрастен човек, с побелели брада и мустаци, но виждал малко момченце. Същите отношения съществуват и в Божествената Любов. Тя нежно се обръща към своите деца с думите: „Синко, моето момченце!“
Докато хората се заблуждават от външната форма на нещата, животът няма смисъл. Всеки, който остарява в живота на Любовта, върви в човешкия път; всеки, който отслабва в знанието, върви в човешкия път; всеки, който греши в живота си, върви в човешкия път.
Два пътя има в живота: човешки и Божествен. Някой се извинява и казва: „Ще ме извините, аз съм малко рязък, груб, имам слабости“. – Няма защо да се извиняваш, но кажи си истината: „Аз вървя в човешкия път“. Благородството на човека се изразява в постоянното му корегиране. Като направи една грешка, благородният човек казва: „Това е човешко“ – и го слага настрана. Като направи някое добро, той казва: „Това е Божествено!“ – и него слага настрана. И видни философи, и учени хора правят грешки. Няма човек в света, който да не греши. Един писател написал своя забележителен роман, но пожелал да го напечата безпогрешно. И действително, цялата книга била напечатана без грешки, но в заглавието на романа, в едрите букви, се допуснала една грешка. Какво от това, че имало една грешка? – Ще я поправиш! В човешкото погрешките са допустими и неизбежни. Ако в човешкото искате да внесете съвършенство, вие сте на крив път. Съвършенство съществува само в Божественото. Човешкото представлява метод за прилагане на Божественото. Не разбирате ли нещата така, вие сте на крив път и в края на краищата нищо няма да постигнете. Всички велики, всички праведни хора са вървели в Божия път.
В света има два вида хора: едни, които вървят в Божия път, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света. Втората категория хора са тия, които вървят в човешкия път. Те са вън, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света. Резултатите от човешкия път са едни, а тия от Божествения път – други. Двата пътя трябва да се съединят. Когато слабото, човешкото дойде под контрола на Божественото, то се засилва и изправя. Само Бог в нас е в сила да ни освободи от нашите слабости. И само ние сме в състояние да използваме Божията сила за добро. Всеки иска да използва Божията сила и може да я използва, но трябва да има само едно мнение за Бога, а именно – всичко, което Бог върши в него, е добро. Каже ли, че това, което Бог върши, не е добро, всичко се свършва. Каквото и да ви се случи, казвайте: „За добро е това!“
Някои от съвременните хора се запитват защо нещата стават по един, а не по друг начин. Всичко става според великите закони на разумната природа.
~
И тъй, за разумните хора водата сама идва при тях, няма нужда те да слизат при нея. Каквото е отношението им към водата, такова е отношението им към Бога. Когато обичате Бога, Той е вътре във вас; когато не Го обичате, Той е извън вас: ще Го търсите наляво-надясно, нагоре-надолу, но няма да Го намерите. И тогава, като Псалмопевецът, ще казвате: „Със сълзи обливам възглавницата си, но няма Те, Господи“.
Коя е причината, че не намирате Господа? – Бог е във вас, не Го търсете вън от себе си. Всеки разбира нещата тъй, както са поставени в него. Правилно е да разбирате нещата така, както Бог ги е създал. Наблюдавайте себе си и ще видите, че както вашето съзнание всеки ден се разширява, така и нещата за вас всеки ден придобиват нов израз. Благата на света, както и самият свят, се крият в човешката душа и в човешкия дух. Сега, не мислете, че даден човек е в състояние да изгаси малкото, микроскопическо светило, което грее във вашата душа и във вашия дух. Това е Божественият огън в човека, който никога не изгасва. При каквито условия и да изпадне човек, този огън никога не изгасва.
Човешкият огън прилича на огън от пъздер. Момите от някои села кладят на седенките си огън от пъздер (останки от конопени стъбла, при обработване на влакното), който се издига високо, но след десетина минути изгасва. Знайте, че всичко онова, което като пъздера се издига високо и скоро изгасва, е човешко. То не остава за дълго време. Ето защо, върху човешкото не трябва да полагате своята вяра.
Искате ли да бъдете крепки, уповавайте на Божественото в себе си! Поставете вярата си на Него. В който момент се разколебаете в Него, вие убивате силата си. В който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни. Прекъсвате ли връзката си с Божията мисъл, вие влизате в човешкото, в закона на еволюцията. Свързани ли сте с Божественото, вие влизате в света на Божиите прояви. Човешкият свят е свят на въплътяване, оплитане в материята, а Божественият – свят на вселяване.
Значи ние познаваме два свята: Божествен и човешки. Щом сте силни, вие влизате в проявите на Божествения свят, в закона на вселяването; щом сте слаби, влизате в закона на въплътяването – слизане в материята. Някой казва, че признава само еволюцията, че само чрез еволюция могат да се постигнат човешките идеали. – Така е, но еволюцията е за слабите хора, а не за силните. Божественото трябва да вземе надмощие над човешкото. Не смесвайте тия два свята, а се заемете да очистите съзнанието си от всички странични неща, всеки даден момент да различавате в кой свят живеете.
Коя е най-важната мисъл от всичко, което чухте? Според мене най-важна мисъл за всеки един е тази, която той добре е разбрал и може да приложи в живота си.
~
Два начина има за служене на Бога: единият начин е служене с вярвания, а другият – служене с онази беззаветна вяра, в която няма никакво съмнение, никакво колебание. Ако при това служене дойдат страдания и изпитания, човек се усмихва само и казва: „Такава е волята Божия. Всичко е за добро“. Като дойде сиромашията при него, той я запитва: „Кой те изпрати при мене?“ – „Господ.“ – „Тогава аз ще ти кажа защо си сиромахкиня. Ти си сиромахкиня, защото не слушаш Господа.“ Като дойде невежеството при него, той го запитва: „Кой те изпрати при мене?“ – „Господ.“ – „Ти си невежество, понеже не слушаш Господа, не искаш да учиш.“ След невежеството идва болестта. Той я запитва: „Кой те изпрати при мене?“ – „Господ.“ – „Ти си болест, понеже не обичаш здравето, изключваш го от себе си. Ако искаш да те обичат, здраве носѝ. Хайде, върви си сега, на добър час, нямам свободно време да се занимавам с тебе.“ Най-после, и грехът дохожда при него. „Кой те изпрати при мене?“ – „Господ.“ – „Иди да служиш на Господа, да изпълняваш Неговата воля. В скоро време криле ще ти израснат.“ – „Ама аз съм грешник.“ – „Иди и не съгрешавай повече. Направи това, което не си направил досега!“ – „Ама аз имам слабост, пия.“ – „Нищо, пий от най-чистата вода.“ По този начин, именно, човекът на беззаветната вяра се справя с всички отрицателни положения в живота си.
Този е правият начин на действие, чрез който всеки може да добие своята свобода. Всеки, който иска да придобие свободата си, нека приложи този начин. Мнозина мислят, че животът им е празен, безсмислен. – Не, колкото и да е малък в сравнение с целокупния живот, човешкият живот има смисъл, но не смисълът на цялото. Както животът на една мравка не разрешава целокупния живот на Битието, така и животът на отделния човек не разрешава целокупния живот на Битието. Само Божественото в човека разрешава живота във всички негови фази. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това да живее човек в Бога! Само тогава той може да разбере какво нещо е Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта, милосърдието, кротостта, въздържанието и т.н. Всеки, който срещне такъв човек, ще му се усмихне. Всички същества, които живеят при Бога и с Него, се усмихват.
~
В една от пустините имало езеро, водата на което била чиста като кристал – всичко се оглеждало в нея. Вечер, през големите горещини, всички животни – мечки, тигри, лъвове, зайци, змии – отивали да пият вода, но никое от тях не причинявало пакост на другите. – Защо? – Всяко животно се навеждало да пие вода и след като се напивало, доволно си отивало на своето място. Голямата жажда изцяло обхващала ума на всички животни и никое от тях не мислило да пакости на другите. Тигри, вълци, мечки, зайци, змии – всички заедно пиели вода. Казвам: Има едно място, където всички хора могат да се разбират. Кое е това място? – Чистото, кристално езеро. Идете всички при това езеро! То е Божествената Любов, при която човешките души трябва да отидат да се напият. – „Как ще намерим това езеро?“ – Идете при животните, те ще ви кажат как намират хубавите извори по планините. Жадната душа сама ще намери този извор. Душа, която не е жадна, не може да го намери.
Сега, помнете следното: Когато Бог започне да работи в съзнанието ви, това е начало на нещата. Началото е добро и краят е добър. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят, плодът на работата. Бог казва: „Аз съм алфа и омега, начало и край“. Когато човек работи в Бога, той е началото, Бог е краят. В Божественото Бог е началото, а човек – краят. В човешкото човек е началото, Бог – краят. В Писанието е казано: „И Господ ще ти бъде задна стража!“. В Божественото е обратно: ние ще бъдем задна стража, а Бог ще бъде началото. Ако разберете тия мисли и ги приложите, ще имате добри резултати; ако не ги разберете, ще останете в стария живот.
Започнете да работите и за стария живот не мислете. Какво е било вашето минало, не питайте. Живейте с настоящето и бъдещето, в което се заключава новият живот. Ако сте разумни и живеете съобразно законите на разумната природа, вие можете да измените вашата съдба. Щом Божественото вземе надмощие във вас, животът ви ще се подобри. Умният човек прави нещата красиви, а глупавият – хубавите работи разваля. Всичко зависи от човека. Ако Бог живее в нас, ние ще бъдем силни и всичко можем да направим. Не тръбете пред хората, че Бог живее във вас, но покажете на опит силата си. Ако Бог живее в тебе, ти ще можеш веднага да разрешиш и най-сложните задачи. Божественото разрешава нещата моментално.
Какъв трябва да бъде ученикът на новото учение? – Ученикът на новото учение трябва да има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа благородна, обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога! Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи: „Като ученик, аз трябва да имам сърце чисто като кристал – без никаква нечистотия“. Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: „Аз трябва да имам ум светъл като слънцето – без никаква тъмнина“. Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: „Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата вселена – без никакви дребнавости“. И най-после, дойде ли някоя мъчнотия в духа ти, кажи: „Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога!“ Следователно, като се намериш в затруднение, извади, според случая, съответното правило и го произнеси няколко пъти наред. Щом кажеш така, злото ще дойде при тебе и ще каже: „Ти можеш да грешиш“. Кажи му: „Не, аз трябва да имам сърце чисто като кристал!“ Прочети правилото и го сложи в джоба си. Ако злото дойде и започне да влияе върху ума ти и каже: „Тази работа може да се направи и по друг начин“. – „Не, аз трябва да имам ум светъл като слънцето.“ След това злото ще дойде да изкушава душата ти. Ще му кажеш: „Моята душа трябва да бъде необятна като Вселената“. И най-после, като дойде да изкушава и духа ти, ще му кажеш: „Моят дух трябва да бъде мощен като Бога и едно с Бога“. След всички тия опити злото ще се намери в затруднение и ще каже: „Учен е този човек, не мога да го изкуся“.
Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух – това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни. Аз искам вие да бъдете абсолютно свободни, т.е. свободни в своите възгледи, в своите вярвания, чувства, мисли и действия. Представете си, че сте живели във времето, когато Христос е бил на земята и хората около Него са ви убеждавали, че Той, именно, е Христос, очакваният Месия. Други пък ви убеждават в противното. В душата ви се явява смут, вие търсите Христос, смущавате се. Казвам: Уповавайте се на своето вътрешно верую, на своето дълбоко убеждение. Не търсете Христос тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа. Само свободният човек може да намери Бога и да има едно мнение за Него. Следователно, като се срещнеме, ние трябва да имаме само едно мнение един за друг. – Защо? – Защото Бог живее и в двамата. Разсъждавате ли така, ще кажете: „Този брат е отличен, защото Бог работи в него. Този учител е отличен, защото Бог работи чрез него“. Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен. Само Бог в нас може да направи това.
Казвате: „Тежък, мъчен е нашият живот“. – Престанете да се мъчите! – „Ама мъчно е да обичаме.“ – Защо се мъчите да обичате? Щом Бог живее във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Той ще ви покаже методите на Любовта и законите на Мъдростта. Тогава вие ще обичате и Любовта ви ще бъде свещена. Благословение ще бъде и за този, когото обичате, и за този, който ви обича.
~
Казвате: „Невежа съм“. – Не говорете за невежество. – „Грешен съм.“ – Не говорете за греха. – „Слаб съм.“ – Не говорете за слабостта. Павел казва: „Ние, силните, трябва да носим слабите“. Аз подразбирам, че Бог, Който е силен, може да носи нашите слабости. Всеки, в когото Бог живее, може да носи слабите. На слабия казвам: Бог може да живее в тебе и да бъдеш силен. Бог може да живее във всинца ви и да бъдете силни. Следователно дайте свобода на Господа в себе си – не Го ограничавайте, не Му давайте правила как трябва да постъпва. Не искайте от Господа дрехи, обувки, шапки – започнете с основното – с живота. Дрехи, обувки, шапки ще дойдат сами по себе си. Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот! Той носи свобода за вашите души. Като станеш сутрин радостен, знай, че това е Божието лице в тебе. Няма по-голямо благословение от това да видиш лицето на Господа радостно и весело.
~
Казвам: Лесно е, когато ви свалят от кръста, но всичката мъчнотия е, докато сте още живи на кръста. Най-после, вие трябва да умрете! Под думата „смърт“ ние разбираме трансформиране на съзнанието. Когато Христос умря на кръста, съзнанието Му се трансформира. Той получи просветление за великия порядък в света, за новото, което иде в живота. Когато новият живот проникне във вас, старият живот ще му отстъпи мястото си и вие ще слезете от мистическия кръст на страданието. След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в свободата на новия живот – във възкресението. Само така Бог ще влезе да живее във вас и вие ще започнете да работите на земята. След възкресението Христос прекара между учениците си цели 40 дни, невидим за света, като продължаваше да проповядва. Казва се в Евангелието: „И отвори умовете им да разбират Писанията“. Само възкръсналият придобива реалния, вечния, съществения живот – животът на безсмъртието.
Сега вярвам, че разбрахте всичко, което говорих. Това са думи на освобождаване. Онези от вас, които са разбрали думите ми, трябва да образуват помежду си една Божествена верига на хармония и единство: единство в мисли, в чувства, в действия и стремежи във всички посоки. Ние сме за великия живот, който се проявява във всички посоки – във физическия, в духовния и в Божествения живот, като части на общия Божествен организъм. Бъдете носители на това единство! В това се състои Божественото учение, което всеки ден трябва да прилагате в живота си. Щом го приложите и опитате, тогава можете да разправяте на другите хора как сте намерили този път.
~
Всички хора имат слабости. Човешките слабости са условия за проява на душата. Когато душата се намери в ограничителни условия, тя започва да се лута натук-натам, както пчелата се блъска в затворения прозорец на някоя стая, докато се освободи. Препятствията в света са необходими за прогреса на човека. Щом Божественото дойде във вас, то ще освободи душата ви от всички препяствия и ограничения. Всички хора се нуждаят от абсолютна, положителна вяра. Колкото трудно и да изглежда това учение, кажете: „Ние можем да разберем и приложим Божественото учение“. – „Ама слаба ми е вярата.“ – Ни помен от това! Не е слаба вярата ви. Трябва ли да напуснем света, за да служим на Бога? – Не, в света ще живеете. Който където е, там ще разреши задачата си. – „С какви методи?“ – С методите на Божественото учение. Всички знаете какво са допринесли методите на миналото. Хората на миналото и в горите са живели, и в манастири са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени. Сега остава да се приложи служенето по вътрешна свобода. Нека всеки се вслушва дълбоко в себе си, да намери истинските начини на служене. По този начин човек сам ще се освободи. Пробуди ли се Божественото в човека, то ще бъде в състояние да го освободи.
~
Всеки сам трябва да извоюва свободата на своята душа. Това е велик процес. В придобиване на свободата си човек се превъзпитава, израства, придобива великия морал на живота, при който злото не е в сила да свързва ръцете и краката му с въжета.
Само по този начин новият живот ще влезе в света и ще можете да реализирате всичко, което душата и духът ви желаят. Само така вие ще бъдете благоугодни на Бога и Бог ще бъде благоугоден на вас. Само така вие ще се радвате на Бога и Той ще ви се радва. Кога ще стане това? – Когато Бог дойде да живее във вас. Аз вярвам, че ще направите това, защото ви говоря великата истина. Аз ви предавам своята опитност. По същия начин и аз придобих свободата си.
Помнете следното: Човек трябва да има само едно мнение за Бога – всичко, което Бог върши в него, е добро. И Бог има само едно мнение за човека: Всичко, каквото човек върши за Бога, е добро и правдиво. Казва Христос: „Отец ми живее в мене и аз живея в Него“. Този е пътят за добиване на вътрешна, духовна свобода и за реализиране на всички блага в света. Друг път няма. Ако не днес, утре, или кога и да е, но само по този път ще придобиете свободата си. Към когото и да се обърнете, ако той знае Истината, ще ви каже същото нещо. Ако не знае Истината, той ще ви залъгва. Христос казва: „Аз и Отец едно сме. Отец ми живее в мене и аз живея в Отца си. Бог работи в мене и аз работя в Него“.
-
Мисъл за деня - 20.12.2012
Де се проявява съдбата? Съдбата в света, провидението в света не се занимава с ония неща, които вие знаете. Съдбата се проявява там, дето вече се прекъсва човешкият порядък. Когато никой не може да ви помогне и вие кажете: „Тази работа е свършена!“, тогава ще се прояви провидението. Вие искате провидението да се прояви, дето вие може да уредите работите, там то да се прояви.
Молитвен наряд за всеки ден:
Да се прослави Бог...– формула
Молитвен наряд за четвъртък:
-
Мисъл за деня - 19.12.2012 г.
Всички лоши условия ще предизвикат в нас онова хубавото, което е скрито, да се познаем, какви сме. Във време на мъчнотии и страдания ние се познаваме, доколко в нас любовта е развита.
Новият век
Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула
Молитвен наряд за сряда:
Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите"
Молитва на братството
Псалом 19
Псалом 103 -
Мисъл за деня - 18.12.2012 г.
Казвате: Лоши са условията. Лошите условия се дават на добрите хора, за да изкарат нещо. Добрите условия се дават на обикновените хора, които нищо няма да изкарат. Срещам всякога недоволни. Всички искат като повярват в Бога, да се оправят тяхните материални работи...Ако се изисква от тебе да живееш спокойно, като имаш всичките удобства, всеки може да го направи. Да живееш добре при неудобства, това е изкуство.
Новият век
Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... - формула
Молитвен наряд за вторник: -
Мисъл за деня - 17.12.2012 г.
Някои хора не вярват на провидението, те вярват в активната човешка мисъл, те вярват в напредналия живот. – Аз пък съм против напредналия живот. – Защо? – Защото благото, което носи животът, не е в сегашния живот, който хората считат за напреднал.
Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула
Молитвен наряд за понеделник:
Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143 -
-
- Това е популярно мнение.
- Това е популярно мнение.
Мисъл за деня - 11.12.2012 г.
Сега вие имате стари идеи. От хиляди години идеи носите със себе си, стари. Казвате: „Нещастен съм много.“ Защо сте нещастен? Защото си се натоварил с неорганизирани идеи. На тях господар стани. Намери някоя ваша организирана идея.
ОрганизиранеМолитвен наряд за всеки ден:
Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... - формулаМолитвен наряд за вторник:
-
- Това е популярно мнение.
- Това е популярно мнение.
Мисъл за деня - 10.12.2012 г.
Вие може да имате известна идея. Ония идеи, които не са организирани във вас, оставете ги настрана. Всяка идея, която е организирана, всяко чувство, което [е] организирано и всяка постъпка, която е организирана е важна. Ония постъпки, чувства и мисли, които не са организирани, те носят несгоден живот. А под организиран живот, разбирам, мисъл, която работи за вас. Всяка неорганизирана мисъл, е като крадец. Не че иска да краде, но мисли за себе си. Неорганизираните мисли мислят за себе си, организираните мисли мислят за вас. Следователно, ако вие мислите за себе си, вие сте неорганизиран. Сега законът е такъв. Ако ти от сутрин до вечер мислиш само за себе си, ти си неорганизирано същество. Когато започнеш да обичаш Бога, мислиш за ближния си, ти вече си организиран. Егоизмът е неорганизирана идея.
ОрганизиранеМолитвен наряд за всеки ден:
Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула
Молитвен наряд за понеделник:
Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143 -
Беседа: Законът на подмладяването
10 глава от Деяния на апостолите
Животът не е нещо, което може да го разясниш на хората. Какво нещо е животът? Това е един жив вътрешен опит. Онзи, който има този вътрешен опит, невъзможно е на него да изясняваш какво нещо е животът. Невъзможно е да изясняваш какво нещо е състоянието на духа. Може да го уподобиш на вятъра, може да го уподобиш на някое движение, но само онзи, който го е опитал може да разбере.
~
...духовният живот е разрешаване на велика задача на земното съществуване. Това което угнетява хората, това което донася всички страдания, това е загубването на онова Великото, хубавото. Щом човек се свърже с духовния свят, той вече влиза във Вечната реалност. Що е духовният свят? Това е живот на вечното подмладяване.
~
Другият свят според мен, това е свят на вечното подмладяване. Вечното подмладяване, това е смисълът на живота. Тук хората остаряват и умират, а пък там се подмладяват постоянно. Които отиват в другия свят, все се подмладяват. Какво нещо е другият свят? Свят на вечно подмладяване. А пък това вечно подмладяване става по закона на Божията Любов, която възвръща на хората това, което те са изгубили. Като изгуби човек любовта на земята, той е вечно недоволен, кисел, съмнява се, сърди се, гневи се, критикува навсякъде. А пък онзи, който се подмладява, той е всякога доволен. Човек, който е доволен, той е в процеса на подмладяването. А който е недоволен, той е в процеса на остаряването. Доволството е процес на подмладяването. Това се дължи на другия свят.
Всеки човек, който дойде на земята, ще остарее. Животът на земята е на остаряване. Щом остарееш напълно, трябва да вярваш, че си в този свят, а пък щом умреш, пак трябва да вярваш, че си в този свят. Щом ти говорят, че ще се подмладиш, трябва да знаеш, че си в другия свят. И там не се прави разлика вече между един народ и друг народ. Между децата няма никакво различие. Децата не правят разлика, а пък възрастните хора, старите хора, правят всички различия. Човек, който прави различия между един човек и друг човек, той е от този свят. Той ще види един човек колко му е тялото високо, колко е богат. А в духовния свят казва: Това не е важно.
Когато ние говорим за сърцето на човека, ние под думите "добро сърце на човека", разбираме другия свят. Щом имаш добро сърце, ти си от другия свят. Щом имаш добър ум, ти си от друг свят. Щом имаш добра воля, ти си от друг свят. Щом имаш изкълчено сърце, ти си от този свят. Щом имаш изкълчен ум, ти си от този свят. Щом имаш изкълчена воля, ти си от този свят. Хората от този свят са с изкълчени сърца, с изкълчени умове, с изкълчена воля. Хората на бъдещето са хора на духовния свят, на които Бог говори.
-
Беседа: Трите изпита
9 глава от Деяния на апостолите
Ако един човек има отношение към Бога, не се меси в неговите убеждения, в неговото отношение към Бога! Когато човек има едно верую към Бога, не ходи да го наставляваш. Ако един човек има отношение към Бога, не се меси в неговите убеждения, в неговото отношение към Бога! Когато човек има едно верую към Бога, не ходи да го наставляваш.
~
Бог може да ви говори чрез богатството. Бог може да ви говори чрез добродетелите, чрез всичко може да ви говори. То е външната страна. Онова, което трябва да разбира човек и което му е потребно, е едно място в света, дето едновременно работят Любовта, Мъдростта и Истината. Това място човек трябва да го намери. Той трябва да живее в Любовта, без да има слабостите на детинството. Той трябва да живее в Мъдростта на възрастния, на възмъжалия, без да има грубостта на възмъжалия, без да има неговите слабости. И може да живее в областта на стария човек, без да има слабостите на стария.
~
Младостта трябва да я имате, за да бъдете във връзка с Любовта. Пълната възраст, възмъжалост трябва да имате, за да бъдете в съзнанието на Мъдростта. Стари трябва да бъдете, за да бъдете във връзка с Истината. Всеки от вас трябва да мине тези три състояния. Някой път хората минават детството, без да са влезли във връзка с Любовта. Изгубвате Любовта, влизате във връзка с Мъдростта. Изгубвате я. Защото на старини старите хора почти се вдетеняват, изгубват онова, което са имали. Ако едно богатство, което човек е спечелил, може да го изгуби, защо му е тогава?
Тия три състояния съставляват отношенията, които човек трябва да има. В детинството си ще научиш онази велика Истина, кой е онзи, който те е родил. Ти ще намериш в детинството майка си – Любовта. Любовта е истинската майка, отдето си излязъл. Щом възмъжееш, ще намериш баща си. Онзи, Който те е въвел в света и ти е дал всичко. А на старини ти ще намериш всички ония, които са твои братя и сестри. Старостта е запознанство. Следователно, вие сте в един Божествен дом. Първо, детинството е запознаване с майка ви, при зрялата възраст ще познаеш баща си, а пък в старините ще намериш всички свои братя. Това като разбереш, имаш вече една истина. Ако така не разбирате, вие ще се намерите в едно противоречие.
~
...питате, защо Господ е направил света така. Не е Господ направил така света, но ние не разбираме Божественото, Любовта. Говоря ви за Любовта. Любовта, която има отношение към човека. Аз не се занимавам с любовта на другите хора, но се занимавам с Любовта, която е в мене, Бог, Който е в мене. Каква е любовта на другите хора, това е тяхно схващане, техен въпрос. Дали те ще имат повече любов или по-малко любов, това не е нещо важно. Ако Бог е в тях, както в мен, ние ще имаме еднакви разбирания. Щом Бог в нас не живее еднакво, и разбиранията ни няма да бъдат еднакви. Двама души не се разбират. Единият казва, че Господ живее в него и другият казва, че Господ живее в него. Тия хора са в заблуждение. Заблуждението е в единия или в другия, или в двамата, защото, как е възможно двама души, в които Бог живее, да не могат да се споразумеят. Какво ще делят, какво ще спорят? Нямаме трима богове, Господ е Един в света. И всичко е на Бога. Ако всичко е на Бога, имаме ли право да делим?
~
Бъди сляп за погрешките на хората. Питат те: Как ще се изправи светът? Ти не мисли за света, мисли за себе си, да живееш така, както Бог изисква.
~
...ще бъдеш сам на себе си съдия. Господар и слуга ще бъдеш на положението. Ако ти не си в състояние сам да се справиш със себе си, ще ти пратят друг и тогава ще имаш много неприятности. Ще дойдат неблагоприятните условия. От какво произтичат всичките нещастия в живота? От неизпълнение Волята Божия. Ако човек не е готов да изпълни Волята Божия, той не може да бъде щастлив, той не може да влезе в Царството Божие.
~
Нямате ли Любовта, мирът, Мъдростта и Истината в себе си, винаги ще бъдете недоволни, все нещо ще ви е криво. А причината седи в самите вас, защото в света вие сте дошли да служите на Бога, Волята на Бога да изпълнявате, а не волята на някоя дама. Най-първо ще служите на майка си, после на баща си, после на вашите братя, на четвърто място ще дойдете да служите на себе си. Човек, който не е служил на майка си, на баща си, на братята и на сестрите си, който е чакал само да му служат, той не е човек. След туй ти ще знаеш как да служиш и на себе си. Ще служиш на себе си по същия начин, както си служил на майка си, както си служил на баща си, на братята и на сестрите си.
-
Според мен въпросът е неправилен. Предполага борба СРЕЩУ нещо вместо борба ЗА нещо. И то като самоцел.
Освен това ми попадна един цитат от Учителя в "Доста е на деня": "...Доброто използва злото, като сила да му служи, тъй както вие употребявате едно длето, една тесла, един чук, за да счупите нещо...." Като средство в работата ЗА нещо.
В допълнение:
Бог работи върху човека с доброто и със злото, с положителните и с отрицателните сили. От човека зависи как ще се ползва от тия сили.
Творец на съдбата си, МОК, 15.02.1928 г
Може би въпросът би бил в посока "как се ползваме от положителните и отрицателните сили".
Добро и зло вървят заедно. Абсолютно само по себе си не може да бъде добро и зло.Доброто и злото не са по наследство. Добродетелта не е капитал по наследство.
~
В духовния свят нямаш възможност да правиш зло – злото можеш да направиш само на земята. Злото е наше дете, създадено от човека. Всички злини на земята са рожба на човека, на които дяволът е баща, а светът майка. Значи злото е дяволът. Колкото дяволът е отговорен, че е крал, толкова и човекът. 25% се пада нам. Злото ако не се храни, зло не може да се прави. Едновременно човешката душа може да стори и зло, и добро. Всеки човек е творец на собствената си съдба. Щастието или нещастието в нашия живот зависи от нас.
„Как да си обясним защо злото работи успоредно с доброто?“ – Няма защо да си обяснявате това. – „Как да ги примирим?“ – Няма защо да ги примирявате. Едно се иска от вас: Да се ползвате от доброто и злото, като две разумни сили. Христос казва: „Не се противи на злото!“ Павел казва: „Побеждавай злото чрез добро!“ Да победиш злото, това не значи да се бориш с него. Ако се бориш със злото и победиш себе си, какво си придобил? Злото е в човека, преплетено е в него. И ако победи себе си, той ще се самоунищожи. Ако в кошница с яйца е влязла една змия, какво ще направиш? – Ще убия змията. – Ще я убиеш, но ще счупиш всичките яйца, т.е. ще унищожиш възможностите на своя живот. Змията е човешкият интелект, свързан с неговите чувства. Благодарение на интелекта и чувствата, ти се развиваш и ставаш истински човек. Това са философски твърдения, които имат приложение в живота.
Съвременните хора имат криво разбиране за злото. Ето защо, за да разберат смисъла му, нека приемат в себе си мисълта: Всичко, което Бог е направил, е добро.
-
Мисъл за деня - 07.11.2012 г.
Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. Той долавя бъдещето, което ще стане, и го сваля. В този смисъл, поетът води човечеството. Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят.
Молитвен наряд за всеки ден:
Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула
Молитвен наряд за сряда:
-
Мисъл за деня - 06.11.2012 г.
Съвременните учени намират, че всички болести се дължат на един нисш живот, който не функционира в хармония с висшия живот на човека и той оказва влияние върху нашия организъм. Семената, зародишите на всички тия нисши същества са причина на заболяванията, които стават с нас. Окултната наука кръщава тия същества с различни имена, но едно е важно, че ние трябва да се пазим от тях. Те наричат нисшите същества плът, а висшите същества – висшият живот в човека или животът на духа. Ние трябва да дадем друго направление на нисшия живот в себе си, а не да мислим, че можем да се освободим от него. И този живот е потребен на човека. И материалният живот е потребен на човека, както калта е потребна на грънчаря.
Молитвен наряд за всеки ден:
Да се прослави Бог... - формула
Молитвен наряд за вторник:
Ще се развеселя - песен
-
Мисъл за деня - 05.11.2012 г.
Писането е отговорност. Написва се толкова дебел роман, а със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги разрушава, и те привикват към убийства, към груби прояви и насилие. Друг автор пък поставя един от героите си в положение на крадец, който присвоява големи суми и лежи двадесет-тридесет години в затвора, след което излиза, без да се разкае. Авторът иска да изнесе лошите последствия от престъпленията, но с това нищо не се постига, а освен това и престъпленията се увеличават, убийствата – също. На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача.
Молитвен наряд за всеки ден:
Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула
Молитвен наряд за понеделник:
-
Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва
Беседа: Царството Божие се благовества
Молитвен наряд за край: В изпълнение Волята на Бога, е силата на човешката душа (формула - три пъти)
Нищо в света не става скрито-покрито. Тъй щото няма какво да се безпокоим. Законите на великата природа, на живата природа, която е настойница на земята, са така строго определени, че никое действие, никое последствие не може да се избегне. Вие може да вярвате в каквото искате, може да живеете както искате, но резултатите ще бъдат такива, каквито законите ги изискват.
Казва се в стиха: „От тогава царството Божие се благовества“.
Да благовестваш, това е възвишен процес! Кой трябва да благовества? Аз казвам: Само един чист, умен и благороден човек може да благовества. И в миналото, когато Бог е пращал някой пророк в света или някой велик Учител, дълги години Той е школувал, дълги години е бил подлаган на чистене. Всички пророци са били чисти. Някои казват: „Чрез нас Господ ще изпрати своето послание“. Не, не е такъв законът. Трептенията на онова велико послание, което може да се изпрати чрез Духа, са толкова силни, че една слаба натура не може да издържи на тях. Такъв човек би се разтопил. Това мога да ви го докажа. И тъй, кой може да благовества? – Онзи, на когото душата е пълна с Любов; онзи, на когото душата е пълна с Мъдрост; онзи, на когото душата е пълна с Истина. Само такъв човек може да благовества. Ще кажете: „Ама еди-кой си човек е свършил три факултета, а може би и четири“. Това нищо не значи. Не е в свършването на факултетите.
~
Много пъти хората казват, че еволюират, но между еволюция и преживяване има много голяма разлика. Някой път казват: „Да преживее човек нещо!“ Има два вида преживявания. Онова истинското преживяване подразбира в себе си закона на духовното прераждане. Някои хора отказват, че човек може да се прероди. Има духовно прераждане, гдето човек съзнателно може да мине от едно състояние в друго, при което неговото съзнание се разширява. На такъв човек може да му се благовества. Някои казват: „Ние сме желали да дойде някой да ни благовества“. Но какви са качествата на един благовестител? Българите, англичаните, французите, всички казват: „Ако дойде днес някой да ни благовества, ние ще го приемем“. Питам: Защо евреите не приеха благовестието на Христа? Защо русите не приеха благовестието на Толстоя? – Има си причини.
Обаче онези от вас, които вървят по този път, трябва да разбират основния закон в природата и да знаят, че възможното в едно отношение е невъзможно в друго. Математически можем да кажем тъй: това, което в даден случай е възможно за A, в същия случай е невъзможно за B. И обратно: това, което в даден случай е възможно за B, е невъзможно в същия случай за A. По някой път ние казваме така: възможните неща са невъзможни, и невъзможните неща са възможни. Това е едно голямо противоречие, нали? Сега да обясня моята мисъл. Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне!“ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“. Някои пък казват, че светските хора били много умни. Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне. Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни. Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то!“ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула. Агнето и сеното ще дадат два различни резултата. При заколяне на едно агне ще стане известно нарушение вътре в природата, известно спиране, известно подпушване, а при окосяване на тревата ще стане известен подем вътре в природата. Следователно първият процес е в разрез с природните закони, а вторият процес е в съгласие с природните закони.
~
Всинца сме изпратени на земята да благовестваме. Какво трябва да се благовества? – Че животът е плод на Божествената Любов. Следователно този плод трябва наново да се посее при много благоприятни условия и да даде онези отлични резултати. Сега, ако отидете в Англия, в Америка, там има цели общества, които учат как да се усилва човешката воля, как да се контролира човешкия ум и сърце. Това е цяла дисциплина! В училищата учениците ги учат на дисциплина; военните ги учат също на дисциплина; всички хора се учат на дисциплина. Всички методи оказват известни влияния, но никой досега не е приложил Божествените методи, да има тези Божествени резултати.
~
Царството Божие се благовества само за онези любящи души, за които слънцето изгрява лятно време. Царството Божие се благовества за онези души, които са готови да приемат слънчевата енергия. За кои се благовества царството Божие? – Само за онези пъпки, които ще се разцъфтят, които ще се оплодотворят и ще дадат плод. Слънцето в съзнателния живот е само за онези умните, добрите, любящите, истинолюбивите, мъдрите хора. За тях е направен този свят.
Сега мнозина се спъват и казват: „Христос преди 2,000 години благовестваше“. Христос във време и пространство не е благовествал. Той казва: „Духът, когато дойде, Той ще ви припомни, Той ще ви научи Истината, Той ще освободи много хора“. Когато двама души се събират по Дух, между тях има разбирателство, между тях има взаимно помагане.
Когато аз обичам някого, аз съм готов всякога да му направя една услуга. Тогава господарят ще е готов да направи една услуга на слугата си. Той няма да хване звънеца: „Дрън... Иване, ела!“ Когато има любов, той сам може да си направи тази услуга, която слугата трябва да направи. Може ли в света без дрънкане? – Може, това е светът на Любовта. В този свят има по-хубаво звънец. Когато има любов, няма да чакам да дойде господарят и тогава да направя каквото трябва, но три дни по-рано ще свърша всичко. Ако ти слугуваш по любов, то и дрехите, и хлябът, всичко ще бъде направено на време.
~
Всички жени и всички мъже, които се изпращат от Божествения свят тук на земята, идват не да правят каквото си искат, но да изпълнят волята Божия. Има закон за това! И всички тия съвременни страдания, на които сме изложени, това е само едно възпитание, да дойдем до положение да приложим разумния живот, да изпълним волята Божия. А ние сега, като видим един добър човек, гледаме как да го използваме.
~
Ние мислим, че онзи, който може да живее с Бога, може да живее и с хората. Ние с Бога можем да живеем, но не и с хората. Трудно е да се живее с хората, усилия се иска за това. Някои питат защо не може да се живее с хората. – Защото между тях не е влязъл още законът на Любовта.
Какъв е съзнателният живот на обществото? – Да се обичат хората, да не се ражда никаква омраза между тях, това аз наричам съзнателен живот на обществото. А ти казваш: „Аз да се издигна, че ще им дам да ме разберат!“ Често слушам някои българи, казват: „Аз да стана министър, ще избеся всички!“ Всичко хубаво, но нима светът с бесене се поправя? Това са стари методи. Светските хора имат право да се бесят, но умните хора, хората, които са тръгнали по стъпките на Христа, който проповядва Любов, тия методи не са за тях. На опит можем да докажем това. Някой път религиозните хора са фарфарони, лесно е да кажат: „Можем“. Нещата могат да се направят само когато знаем как да ги направим.
Трябва да се благовества! От кога да се благовества? – Туй благовестване е днес. Сега вие може да разберете това нещо много криво. Днес е заради вас. Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема. Този е денят на пъпката за благовестване. В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовестване. От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си. Нека хората говорят каквото искат, ние трябва да сме доволни! Като мерим нещата с тези Божествени мерки, трябва да знаем, че всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше действие е точно определено.
Днес се благовества! Великата Любов, която трябва да се приложи в живота, има два момента. Любовта, която започва първо с обещания и радости, тя е обикновената любов, човешката любов. А любовта, която започва първо с големи страдания, тя е Божествената Любов. В Божествената Любов всякога се иска едно вътрешно самопожертване. Този закон на самопожертване не можете да го приложите без туй съзнание на Любовта.
Иначе вие може да си наредите една програма, как ще живеете с мъжа си, как ще постъпвате, но не действате ли съобразно закона на Любовта, нищо няма да направите. Първо, човек трябва да усили в себе си това непреодолимо желание да се свърже вътрешно с Бога. Дотогава, докато не се свържем вътрешно с Бога, докато не разрешим моралните проблеми на живота, ние с ближните си не можем да живеем в хармония. Следователно, щом разрешим този въпрос, на който именно и Христос се облягал, ще разберем думите Му: „Ако кажа, че не Го познавам и не върша волята Божия, аз ще бъда подобен на вас, но аз изпълнявам волята Божия“.
Нашето съзнание трябва да бъде будно и при всички случаи трябва да знаем, че и ние вършим волята Божия. А какво говорят хората, това не трябва и да го подозираме. Похвалите от външния свят – това са една спънка. Знаете ли на какво можем да уподобим похвалите? Често когато растенията цъфтят, падат изобилни дъждове, които измиват тичинките и оплодяването не става. Този дъжд не трябва да дойде във време на цъфтене, не трябва да дойде и във време на оплодяването, но – във времето, когато плодът зрее. Същото е и когато ти намислиш да направиш едно добро. Дойдат около тебе, започват да те хвалят: „Много добър човек си!“ Тия похвали измиват всичко около тебе, нищо не ти оставят. Ти представляваш един незавършен живот. Често някои братя и сестри казват: „Мислите ли, че туй, което направих, е нещо хубаво?“ Не, не питай, този дъжд ще измие твоя цвят!
Не мислете, че няма да има слава. Един ден, когато ти завържеш, т.е. когато ти се превърнеш на един плод и отидеш на небето, там ще има похвали. Казва Писанието: „Не търсете слава на земята, но от Бога“.
~
Аз говоря за оплодяването на нещата, казвам ви една велика Истина. Тази велика Истина ще отвори сърцата на хората, да се оплодотворят. Не трябва само да твърдим тази Истина, но да се дойде до онази светлина, която ще действа върху тази пъпка, ще я разцъфти и оплодотвори.
~
„От тогава се благовества царството Божие.“ Дотогава, докато не схванем, че Бог е една необходимост, дотогава, докато не схванем Бога като Любов, всички сегашни религии, които съществуват, целият сегашен строй на нещата, не могат да се изменят, не може да стане никакво подобрение. Ще бъде смешно да строим една голяма къща с малки прозорци! Една малка къща с малки прозорци е по-хигиенична, отколкото голяма къща с малки прозорци.
~
В Любовта няма нито промяна, нито измяна. Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи. Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро. Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания? Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото!“ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“. – „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко да ни е по угодата. Не може така. Нещата трябва да бъдат благоразумни в своя произход.
~
Докато пазим нещата с насилие, хората с насилие ще ни ги вземат. Щом кажем, че искаме да живеем по любов, да пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов. Туй благовестие всеки един от вас ще го провери.
Когато вие искате да познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще си благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да извърша всичко, каквото иска сега Христос“. Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари? А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт!“
В Любовта власт няма. В Любовта има нещо по-велико от властта. В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда. Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка. Последната си хапка ще разделиш с него. Това е законът на Любовта.
Методи от Учителя за самовъзпитание
в Мисли от Учителя по теми
Добавено
Самовъзпитание, МОК, 20.03.1936 г.