Звучи страхотно и тогава го разбираме, усещаме, преживяваме.
А случвало ли ви се е друго усещане, което да ви обърка. На мен- да. Бях преди няколко години на изложба на момче, завършващо иконопис. Уникални икони- модерни, раздвижени, по правилата разбира се.. бях влюбена в Архангел Гавраил, но цените бяха невероятни за моите възможности. Имаше поканени доста чужденци и тъй като произведенията бяха уникални буквално се разграбиха. Оказа се, че мои приятели се познават с автора и в камерна компания седнахме на питие. Исках да се докосна до мисленето на този човек, като очаквах да бъда очарована, както бях от картините.
Нищо подобно! Страхотен простак, ориентиран едиствено материално. Каза, че искал да заминава за чужбина, защото тук нищо не ставало и не можел да получава пари. Обноските, линията на разсъждения, изказа, мечтите, недоволството от столицата, все някой друг да е виновен и т.н. бяха = продавач на женския пазар. Не, не съм се объркала той си беше елементарен и безочлив и да не продължавам с епитетите, но изкуството му беше уникално.
Страхотна разлика между творенията и художника. И се зачудих защо именно той може да рисува така, защото душевността му не беше причината.