braman

Извинете ме за шеговития тон, но отказването от всякакъв вид аскетизъм ми прилича на тържественото обещание на човек в преклонна възраст, че няма да прави повече секс. Или пък на сбирка на 200-килограмови дебелаци, които гледат маратонците по телевизията и подхвърлят: "Еее..., това е вече прекалено! 40-42 километра - каква лудост!" И да дообясня все пак. Ние сме много далече от възможността да имаме сили и воля да реализираме какъвто и да е аскетизъм. Даваме ли си реална сметка какво е да живееш в колиба някъде в гората (или не дай си Боже в пустинята), като знаеме какъв комфорт ни очаква в голямото city! Нека да бъдем честни поне със себе си. Имаме ли волята да не ядем 40 дена. А 20 или 10? Много воля трябва. А тя е толкова необходима по духовния път. Разбира се, че човек не трябва да си кастрира разума. Но без силата на волята крачките ни ще бъдат само в собствената ни фантазия.

С този постоянен стремеж към удобство и комфорт сме заприличали на принцеси - като онази от приказката с граховото зърно. Както е тръгнало, имунната ни система ще атрофира напълно. Ще трябва някой да ни носи като космонавт, току-що завърнал се от едногодишен престой в орбита - с мускулна система извън строя.

Ето една форма на съвременния аскетизъм.

Елф, нямам думи..! Невероятни са!

" Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят" Йоан 15:1

Общата братска работа е като играенето на Паневритмия. Ако самите ние искаме да я играем добре, много, много не трябва да гледаме другите как играят. Защото има опасност да си провалим всичко. Служенето, ако не ни доставя радост, значи, не го правим както трябва. И слава на Бога, аз съм виждал братя и сестри, които наистина служат с радост. А който не може да дойде, може да дари малко средства, много малко. Например колкото едно или две ходения на кино или нещо подобно. Важно е да е от сърце, за да е стабилен градежът.

За Бог да бъде славата

Елф, ти си истински златотърсач! Следва нещо уникално.

Мислех по едно време, че езотеричното християнство е онова от катакомбите, в думите на първите ученици, тайни сказания и т.н. Уви! Май не било това. Даже и Христос не е говорил за него, а "ще го намерите в скришната си стаичка". Езотерично означава вътрешно, дълбоко, съкровено. За него няма как да се говори. Езикът ни е твърде груб и непохватен, за да може да изрази дори мъничка част от тази дълбочина. Ангелите говорят с неговия език.

http://www.youtube.com/watch?v=g7Ae87R1BxE http://www.youtube.com/watch?v=Pl1UhTzaJQo http://www.youtube.com/watch?v=HKchm20DKh4

http://www.youtube.com/watch?v=q3cXNl_ms3w

Когато си купуваме месо, всъщност ние плащаме на касапина за убитото теле и казваме: "добра работа!" Прияжда ни се нещо друго. Пак прибягваме до познатото ни "поръчково" убийство. Заглушаваме съвестта си, че това е "полезно" за тялото ни. Не ни се гледат филми за птицекланници и други подобни. Казваме си "абе, то толкова хора умират, то до животните ли сме допрели, всеки със съдбата си, майната им, аре..." И пак си купуваме месо, и пак казваме "добра работа". А то, те, растенията, са ж и в и същества, какво остава за животните.

В либидото също има напрежение! Интересно ми е как правите секс?

Да поразпуснем малко! http://www.tredz.co.uk/game.aspx

Няма лоши условия, има неподходяща екипировка! И още нещо много важно - мускулната треска. Ако от един режим на обездвижване се премине към свръх движение, резултатите се досещате какви ще бъдат. Само интусиазъм не стига. Носете си лепенки за мазолите и ги слагайте при най-малката им проява. И не сама заради болката, имфекцията е малко по-неприятна. Едно от първите ми големи ходения по байрите ми даеде интересен опит. Решението за похода и групата бързо се сформира. Не бях купувал обувки, за това взех каквито намерих, някакви стари пионерки. Стягаха ми тук-там ама си казах: а бе.., те ще се разтъпчат. През първия ден свикнах с постоянната болка, през втория обувките пак не се отпуснаха, а аз вече понакуцвах. През третия вече ми капеше кръв. Последва малка инфекция, а със нея и малко инджекции. От тогава не съм се връзумил кой знае колко много, но гледам да не прекалявам толкова с мазолите или поне да вземам мерки за тяхното почистване. А за това как разбрах кое е по-добре, челник или фенерче, ще разкажа някой друг път.

Ако не сте били на палатка в по-ниски планини, по-добре е да не го правите за първи път на Рила, освен ако съзнателно не търсите силни усещания. Това не трябва да стряска никого, но лекомисленият подход може да му донесе горчиви уроци. Разбира се, има братя и сестри, които дори и в дъжд сутрин са на Молитвения хълм, но всеки ли е с такова съзнание и устойчивост? Има възрастни хора от Братството, които докато "мърдат" задължително се качват на Езерата, но е това е воля, школувана в много години труд. Често срещано препятствие е намирането на удобно място за палатка, там няма как да си занесете матрака от вкъщи, а да не говорим, че почти задължително ще бъде под наклон. И бъдете готови за среща с мокрото, колкото и да се опитвате да го избегнете, ще ви навести. В такива случаи многото молитви помагат. Не случайно е казано Духовна Школа на Рила. П.П. И все пак, ако категорично умът, сърцето и душата ви жадуват срещата с Рила, то си струват средствата, отделени за стабилна алпийска палатка, хубава стелка и солиден планински спален чувал.

Егото никога няма да може да обясни само себе си. То ще бъде разбрано едва когато Духът се излюпи отчерупката си его. Едно дете знае ли какво е детинщина? Но навлизайки в светът на възрастните детето порасва. Трябва да му се прикове умът в по-важните неща и така ще се случи неговата метаморфоза. То като дете не може да разбере в пълнота какво е дете. И клишето: "ще разбереш като пораснеш" се оказва истина. Прекаленото задълбаване в собственото ни аз не носи винаги добър резултат. Посаждаме едно семенце, но ако всеки ден го разрявяме за да видим дали е порасло, то ще порасте ли изобщо някога?