braman

Да, мястото е добре да бъде закътано и чисто, но често такива са малко. И не всички хора могат да се качат на колите и да отидат извън града. Но пък може да се промени часа. Според мен паневритмия е най-добре да се играе половин час след изгрев слънце. Да не се започва по-късно.

Или може би Учителя винаги до нас, но ние започваме да го забелязваме, когато очите ни се отварят за него. Браво бе! Много хубав пост. Щях да напиша ама същото. Това е истината. Ние никога не сме оставени без надзор, подкрепа и вътрешни и външни напътствия. Бог постоянно ни говори, за съжаление, по-често това е монолог.

Ако започна да обяснявам всяка една йога колко се различава в зависимо от това кой индийски авторитет я коментира, ще трябва два дена да пиша постове. Защото който иска да намери истината и сам ще го стори. Спомням си за Шопехауер, който казва, че истината не прилича на леко момиче, покрай което когато и да минем, все ни се хвърля на врата. Един откъс от беседите. "По някой път става спор кои хора са на правата страна. На правата страна в света е само Бог, а всички други са на кривата страна. Един е Той! Правото е само в Бога. А къде е Бог? Там, дето не си ти. Ами къде съм аз? Там, където не е Бог. Сега ще дойдат някои да разправят философии. Аз казвам категорично: Къде е Бог? Там, където не е човекът, там е Бог. Понеже човек е отражение, сянка на Бога, то там, дето не е сянката, там е Бог; а пък там, дето не е Бог, там е сянката, там е човекът. Питам тогава: Как ти ще разбереш какво нещо е Бог, как сянката ще разбере какво нещо е реалността? Сянката никак не може да разбере какво нещо е дървото. Ако вие искате да разрешите при такова състояние един въпрос за реалността, ще заспите. Някой път, ако вие съзерцавате върху това какво нещо сте вие, то няма да се минат 10–15 минути, и ще заспите. Ти не можеш да мислиш какво нещо е Бог. Щом речеш да мислиш какво нещо е Бог, ще заспиш. На Изток препоръчват медитацията, размишлението. Но в какво седи размишлението? Ти не можеш да размишляваш, да медитираш без любов. Ако в тебе има един малък оттенък на недоволство, то има принуждение вътре в тебе и ти не можеш да медитираш. Имаше една сестра, която дойде от Латвия. Тук седя доста време и като се върна в Латвия, разправяла, че тук братята и сестрите не се развиват правилно. Аз щях да ѝ кажа още когато заминаваше: Ти си недоволна, защото ти търсиш само своето щастие в света и в това е злото. Защо тя е недоволна? Защо са такива впечатленията ѝ? По две съображения, които аз зная. Понеже тя не може да се ожени за един млад брат. Този брат видя, че тя не е за него и затова тя е недоволна. От друга страна, тя отиде да живее в едно село, беше взискателна много и не можеше да ѝ се угоди с нищо. Тя право мисли, но криви заключения прави. Те няма да я ползуват." изт.

И аз съм се чудил, какво Учителя има предвид, като казва инволюционни. Дали само ненавременни или направо вредни. Сигурно е едно, че не ги е препоръчвал и не ги е смятал за полезни. Но как може аштанга йога да не е полезна?! Какво толкова лошо може да има в медитацията върху чакрите? И най-важното: Защо всички източни системи ги слага под един знаменател - непрепоръчителни. Това са били трудни въпроси за мен. Това са трудни въпроси и за всеки, който години наред се е занимавал например с йога, а след това го е привлякло Учението на Беинса Дуно. Но няма нужда да се самозаблуждаваме.

Колко малко са разбирани тези думи. Нещата не са винаги едни и същи. Когато Учителя говори, че някои системи са инволюционни, ние пак го вземаме за фолклор. А ето, че не е било случаино, дето братята и сестрите покрай Учителя много са четяли Щайнер и са правили съпоставки с Божественото Учение. П.П. Друга книга на подобна тематика е "Бхагават Гита и посланията на апостол Павел".

Нищо не сме научили. На връх пълнолуние да се предприеме масирана атака срещу Либия - това означава, че нищо не сме научили. Според мен това, което се случи в Япония е едно сериозно предупреждение да не си играем с дестроктивните сили. Но уви. Как се прилага христовото учение? Може би Ганди го показа.

"Френски експерти смятат, че на японските им колеги остават не повече от два дни, за да овладеят ситуацията. В противен случай може да се стигне до непредвидими последствия." Не трябва да се страхуваме. Нали в крайна сметка всичко е за добро. Всяка минута някой по света умира в страшни мъки, това отдавна е така. Всеки си има свой собствен апокалипсис, който все някога неминуемо ще дойде. Пеперудата се освобождава от кожата на гъсеница. Според Учителя страданието е ангел с работни дрехи.

Честит, ама много Честит и много Весел рожден ден, Елф! Да не се отървеш от радост, а щастието да те следва на всякъде!

Какво направиха с Христос евреите и римските воиници, ето една малка част: А какво правихме ние и целия християнски свят две хиляди години на Юда, дори и малка част от това не знаем.

Никой не го издига на пиедестал, но те цитирам най-вече за втората част от твоето изречение. Именно ние ако можем да простим и да обичаме и най-отвратителните същества, ще можем да простим и на хората около нас. Това е пробния камък. Любовта или я имаш, или я нямаш. Ето един откъс от срещата на Исус с Варнава. http://vbox7.com/play:2789b7b3

Много добри постове на Божидар и Кирил, а и деликатноста на Диана е за отбелязване. Духът на едно Учение се запазва, колкото и редакции да са правени след това. Невидимия свят не допуска заличаване на абсолюнто всички знаци. Поне няколко остават, създават се противоречия, но точно те са които бутат каруцата на развитието ни напред. По-добре е да се разбере нещото по вътрешен път, защото доказателствата и позоваването на авторитети, въобще не е най-добрия начин за убеждаване. Защото често стават непредвидимо лоши резултати. Учителите не парадират със своите възможности. Не им трябват последователи, които са впечатлени от външни неща. Тяхната отправна точка е много по-дълбоко - човешката душа. Там трябва да светне нещо, да се размърда. N.B. Тези, които мислят като Станимир или прсто приемат становището на ортодоксалната църква, по-добре да не четат по на татък поста ми. Нека спрат до тук. Не се шегувам въобще! Нека да помислят още, нека се помолят и след време да го прочетат. Нали е по-добре човек да има цвете, което е пораснало от мъничко семенце, бавно е покарало навън и накрая е цъфнало. Нали е по-добре едно малко, но истинско цветенце,от колкото голям, но изкуствен букет. Та ето закакво иде реч. Ама Стан, ти още ли четеш?! Било си твоя работа? Както искаш. Та който чете беседите няма как да не му е направило впечатление какво отношение има Учителя към хората, растенията, животните. Колко държи на това да се вижда само доброто, да се вижда само доброто не само в хората, но и в събитията, които се случват по света. И колко на дълго и на широко обяснява, че това не е слагане на розови очила, а опит да свалим тези, с които сме родени - черните. Тогава ще можем да видим Истината. Ето малко от думите на Учителя: "Казват, че Юда е предал Христа за 33 сребърника. Това не е още всичко, важно е коя причина го е заставила да го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока. Когато си обясним истинската причина, ние няма да съдим никого: благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство." Изт.

Както виждаме, няма полза от много приказки. Когато човек се събуди за някои неща, няма нужда някой да му ги посочва. Сам ги е видял. Преди време търсих картина на Христос на кръста, но не изобразен като обикновенно, а точно момента преди да каже.. Ей така, гледайки хората с тихата, но безгранична любов... на Космично Същество. Много бих се радвал да видя такава картина. Най-вече любовта се познава по очите. Очите, които все едно говорят: Милите ми дечица, не венъж, а безброй пъти бих се жертвал за вас.

" Вие сте на един кръстопът, на тази римлянка и на този млад светия. Вие сте на кръстопът, и как ще решите въпроса? Оставям вие, мъже и жени, да решите въпроса. Бъдещата култура зависи от туй разрешение." Декламиране и навик са едно и също нещо. А колко много неща правиме по навик! Навикът подържа цялата ни личност, навикът е основота на целия ни живот, на егото. Една компилация от стериотипи. Можем ли да погледнем нещо без предубедеността на собствените ни клишета? Колко сме свикнали да слагаме всичко в някакви рамки, да го подреждаме на собствената си лавица. Как става това виждане на истината? Като за миг поне не се домогваме до съветите на паметта си? Да забравяме от време на време за себе си? А колко много смелост е нужна за това. Да, смелостта е начало на мъдростта, начало и на истината.

Докато човек не надмогне егото си, винаги ще бъде черна дупка, ще бъде център на своя свят. Но както знаем, духовното развитие не е от най-лесните неща. И какво излиза? Вампирчетата са (сме) преобладаващата част от човечеството. Това не е трагедия, нарича се еволюция. Дори мисля, че във всеки, който не е достигнал до по-голямо посвещение, се крие по едно вампирче. Важното е всеки да си го наблюдава, да си го кътка, да му познава цялата игра. И така, приемайки и обичайки себе си, ние стигаме до истинското познание. Защото познание за себе си не се получава когато си размахваме тояга, тогава невидимата ни част още по-дълбоко се скрива и .... се превръщаме в невротици.

Честит рожден ден, Вили! Господ до ти дава изобилно от своята Светлина! Нека Учителя да ти помага! http://vbox7.com/play:2789b7b3&r=emb

Ето за такава техника не бях чувал. А какви са забранените - не ми стига въображение да си помисля.

Не се заяждам! И не визирам теб. Просто не върви някой напълно импотентен човек, да критикува кама сутра.

О, свещенна простота! Била ли си някога на такова място, та да знаеш колко е лесно? Да ставаш всеки ден в три, мизерни битови условия, за които дори не си и санувала, по няколко часа задължителна медитация, лекция и изучаване на свещените текстове, изморителен физически труд... Нямало ги ежедневните стресови ситуации. Това е така, защото толкова мнаго ангажименти имаш, че наистина нямаш време за глупости. И кой е казал, че трябва целият си живот а прекараш на такова място? "О-у аскетизъм, това е прекалено." Айде да си говорим истината! Ние толкова много сме свикнали с удобствата на цивилизацията, че дори и да искаме не можем да станем аскети.

Когато преди време попаднах на това клипче бях много неприятно изненадан от измененията, които е направил Михаил, в изпълнението на упражненията дадени ни от Учителят. Много от елементите на движенията на ръцете и краката са видоизменени , така упражненията са осакатени и губят смисъла си. Някои харасвет и тези изпълнения, но както се казва : - Различни хора различни идеали. Поздравче : http://www.youtube.c...h?v=5zqH1lLtWUc В началото дори не можах да позная какво е това, а после ми стана смешно. Но ме поправиха - не е смешно, тъжно е. Какви шутове, какво нещо!

Темата пак се раздвижи. Не получих обстоен отговор, Михаил какво е правил в България през 1981 г. А как да задам и следващият си въпрос: А в Индия как е получил духовното си име. Или щом Учителя не му е дал такова, що да не си потърси от другаде?! Вярно е, че Индия беше много модерна тогава, но трябва ли на всяка цена да яхаме хипи вълната за да бъдем популярни. Та от какъв извор там е пил Михаил? В България не е ли могъл да го намери? П.П. Според индииските традиции, приемеш ли от някой духовно име, означава, че ставаш негов ученик.

Няколко години минимум. И то най-добре в дзен манастир, сото - медитация пред празната стена.

Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик: ”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”! Ангелите са много щедри, много благородни. И като напише този човек нещо хубаво, всички казват: “Колко е гениален този човек, глава има в него!” Да, тази глава е на ангела. Показа им ръцете си Спомних си за Давид. След великата победа получава много овации, всички го поздравяват,а той просто си върви и казва: Не бях аз, Господ го направи.

Силната воля е като пръчка динамит - ако знаеш как да я използваш ще разбиеш скали, ще проправиш път, но ако незнаеш, може да ти гръмне и в ръцете.

Може би за теб ще бъде новина, но въпросният цитат е просто приказка от дъновисткия фолклор. Не знаех, че си фолклорист!

Силната воля е като мощна кола, бързо отиваш където поискаш. Но не можеш ли да караш - Господ да ти е на помощ.