Niktus

Привет Петя, много е хубаво това, че постигаш баланса и смисъла в това,което ти се случва, има какво да научим от всяка житейска ситуация. Моята обаче е по-различна от твоята.Това, което описваш ми е много познато, но не е актуалната ми болежка. Работила съм и аз на места с кофти практики, съумявала съм да намеря език с всякакви хора и да разгърна способности и умения, за които не съм подозирала,че дремят в мен. Но идва един момент, в който о.к., зная, че мога да го направя, но просто не ме радва. Колегите ми са интелигентни хора и с тях съм в прекрасни отношения, работата не ми носи морални дилеми и излишни стресове и това може би, както спомена Орлин, е резултат от изпитанията, с които съм се справила до момента.На нея като цяло гледам като нещо временно,тъй като не виждам възможности за по-нататъшно развитие,нито пък е особено интересна, а и нищо вечно няма. Професионалната посока, в която съм се запътила, не разглеждам като нещо временно, а като моя бъдеща професия, която ми носи и определен стандарт, но самото й естество е скучно за мен и ми сеструва трудно да запаля искрицата, която те кара да „гориш” в професията. За разлика от теб, аз вече не разчитам напрофесия 1, за да преливам енергия от едното в другото . За мен миналото е хубав опит, но си остава точно такова - минало и не следва да ни пречи да вървим напред. При теб разбира се ситуацията е различна и от сърце ти желая успех в това, което ти е на душа! И едно интересно съвпадение - била съм и аз под натиск да върша неща,които са меко казано нередни спрямо клиентите и против собствените ми разбирания , но като единствения човек, който може да ги свърши, нямах избора да остана невъвлечена и напуснах. Има ситуации, в които не можем да престъпим професионалните си, но най-вече етични граници. От друга страна прекрасно съм разбирала и страха и несигурността на колегите, които ги държат в този порочен кръг, но какво от това....няма да ги променя, камо ли цяла "система". Поздрави!

Много благодаря за бързите отговори, споделения опит и топлите думи . Безценна е подкрепата в такъв момент! Повече детайли не ми се споделят в момента в публичен форум, а и това, което ми писахте, ми е достатъчно, за да не се чувствам така, сякаш съм извършила духовно харакири . Поздрави!

Здравейте! Зациклила съм на кръстопът, а може би просто на пътя и ... трудно е да продължа. Зная, че решенията са си мои и акъл в такива ситуации не може да се дава, но зная и, че понякога и случайната дума променя света ни, та ми се иска да чуя и една странична гледна точка. Учих, известно време и работих професия, която ми харесваше, но не ми носеше доходи, с които мога да живея и започнах друга работа, която до време е о.к., но като цяло безинтересна за мен и без опции за развитие. Преквалифицирах в скучна, но търсена професия и вече имам в ръцете си диплома, с която.... не зная какво да правя. Идеята беше лека полека да тръгна по професионален път, в който ще имам възможността да се развивам като специалист и в същото време в дългосрочен план да ми носи финансова стабилност. Но, ...не мога да помръдна от мястото си; новата професия не ми носи никакво удоволствие, нямам желание да прочета или науча каквото и да е. Липсва ми желанието, страстта, която движи добрия професионалист и за съжаление не мисля, че това ще се промени. В същото време не виждам и други по-удовлетворяващи опции, настоящата ми работа също е временна и затъпяваща алтернатива. Губи ми се усещането за смисъл. Много хора работят не това, което им харесва и са щастливи, че изобщо имат работа. Този вариант обаче мен ме разболява .