Привет Петя,
много е хубаво това, че постигаш баланса и смисъла в това,което ти се случва, има какво да научим от всяка житейска ситуация. Моята обаче е по-различна от твоята.Това, което описваш ми е много познато, но не е актуалната ми болежка. Работила съм и аз на места с кофти практики, съумявала съм да намеря език с всякакви хора и да разгърна способности и умения, за които не съм подозирала,че дремят в мен. Но идва един момент, в който о.к., зная, че мога да го направя, но просто не ме радва. Колегите ми са интелигентни хора и с тях съм в прекрасни отношения, работата не ми носи морални дилеми и излишни стресове и това може би, както спомена Орлин, е резултат от изпитанията, с които съм се справила до момента.На нея като цяло гледам като нещо временно,тъй като не виждам възможности за по-нататъшно развитие,нито пък е особено интересна, а и нищо вечно няма. Професионалната посока, в която съм се запътила, не разглеждам като нещо временно, а като моя бъдеща професия, която ми носи и определен стандарт, но самото й естество е скучно за мен и ми сеструва трудно да запаля искрицата, която те кара да „гориш” в професията. За разлика от теб, аз вече не разчитам напрофесия 1, за да преливам енергия от едното в другото . За мен миналото е хубав опит, но си остава точно такова - минало и не следва да ни пречи да вървим напред. При теб разбира се ситуацията е различна и от сърце ти желая успех в това, което ти е на душа!
И едно интересно съвпадение - била съм и аз под натиск да върша неща,които са меко казано нередни спрямо клиентите и против собствените ми разбирания , но като единствения човек, който може да ги свърши, нямах избора да остана невъвлечена и напуснах. Има ситуации, в които не можем да престъпим професионалните си, но най-вече етични граници. От друга страна прекрасно съм разбирала и страха и несигурността на колегите, които ги държат в този порочен кръг, но какво от това....няма да ги променя, камо ли цяла "система".
Поздрави!