Jump to content
Порталът към съзнателен живот

analiza

Участници
  • Общо Съдържание

    6
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

analiza's Achievements

  1. Благодаря Орлин! Вярно е всичко, което си доловил чрез писмата ми и описал. Питаш за натрапчивите ми мисли?! Най-често те са свързани с мисловни диалози на въображаеми ситуации /които обаче са били и биха могли да са реалност/, с мои роднини от които съм наранена. Обикновенно, те искат някаква услуга /нещо което няма да ме затрудни/от мен, а аз започвам мисловно да си представям как ще им откажа, защото имам огромна съпротива да правя услуги, и в същото време ужасно ме е страх да им откажа. Ето го разполовяването и тук, имам го навсякъде. Искам да откажа , а никога не съм успявала, накрая все ме навиват и се съгласявам, но против волята си и се чувствам зле след това и при двата варианта: Ако откажа-виновна, ако се съглася-се мразя, че пак не съм успяла да бъда твърда?! Това е един от примерите. П.П. да добавя, че съм опитвала с Когнитивно-поведенческа терапия, освен с динамична психоанализа и психодрама... Вече години се занимавам, отделно и чета по въпроса, но не успявам да преработя травмата.
  2. Вече бях писала, че съм се занимавала с психоанализа, но сега ми е невъзможно да продължа, за това искам да споделя една от остатъчните ми непреработени травми. Имам горчив опит от родителското ми семейство, че ако не правя каквото се иска от мен /дори и това да е в мой ущърб/ , ще бъда отхвърлена, намразена, ще ми отговорят с отвращение и изоставяне. С една дума, чувствам се длъжна да правя каквото искат - услуги, работа, поведение и т.н. Сега, тази непреработена травма се отразява на социалният ми живот- не смея да се сближавам с хората, за да не би като се сближим да поискат нещо от мен, а аз вече ужасно мразя да правя нещо за някого , дори да не ми коства нищо. Просто защото в миналото много са злоупотребявали с мен, и се чувствам незначима и малка, и по-малко важна от другите, ако аз правя нещо за тях?! Искам да го променя, и вече години не успявам?!
  3. Благодаря! Бихте ли ми препоръчали добър КПТерапевт?! Ако кабинетът му е в близост до Младост, ще е добре, че съм с бебе и времето ми за път е оскъдно, но все пак с приоритет е да е добър терапевта.
  4. Във всички стилове разпознах родителите си по малко- какво ли кълбо съм станала, но никак не е добре, дано не повторя грешката да направя от детето си нещастен човек!
  5. Привет! Ходила съм доста на психоанализа, но въпреки, че сме разнищвали проблемите ми, те непрекъснато се връщат като натрапливости. Сега, обстоятелствата не ми позволяват да продължа да ходя. Основното, което може да се обобщи е, че винаги изпитвам вина, когато не искам, отказвам да направя нещо за близките си, и дълг да го направя. Чувствам се използванеа от тях /а вече не е така, но в миналото беше/, не мога да простя и забравя лошото отношение на някои мои близки, и това се отразява на живота и взаимоотношенията ми не само с тях, но и с други. Имам съпротива да ги допускам близо до себе си и да им правя услуги, каквито и да е. Не се чувствам щастлива от живеенето , въпреки, че имам всички предпоставки за щастлив живот - съпруг, дом, прекрасно дете... Но, миналото ми , емоционалните ми рани не зарастват и не зарастват, все цикля в едно и също... Незная вече какво да правя, за да се отпусна и да изпитвам радост от живота. Все отбягвам да се срещам и да ходя на места, където въпросните хора ми напомнят за душевните рани, пропускам много излизания само и само да не се наложи да направя нещо за тези хора , дори елементарни неща, които не са ми проблем физически /например ако ме помолят да откарам някой от въпросните хора до някъде-не мога- психологически, не физически/, но как да обясня, не мога и или не ходя никъде за да не откажа, или не отказвам и все се чувствам зле... Това е само един пример.
  6. Имала съм такива оплаквания- от стрес, притеснение и то системно.
×
×
  • Добави...