Привет! Ходила съм доста на психоанализа, но въпреки, че сме разнищвали проблемите ми, те непрекъснато се връщат като натрапливости. Сега, обстоятелствата не ми позволяват да продължа да ходя.
Основното, което може да се обобщи е, че винаги изпитвам вина, когато не искам, отказвам да направя нещо за близките си, и дълг да го направя.
Чувствам се използванеа от тях /а вече не е така, но в миналото беше/, не мога да простя и забравя лошото отношение на някои мои близки, и това се отразява на живота и взаимоотношенията ми не само с тях, но и с други.
Имам съпротива да ги допускам близо до себе си и да им правя услуги, каквито и да е.
Не се чувствам щастлива от живеенето , въпреки, че имам всички предпоставки за щастлив живот - съпруг, дом, прекрасно дете...
Но, миналото ми , емоционалните ми рани не зарастват и не зарастват, все цикля в едно и също...
Незная вече какво да правя, за да се отпусна и да изпитвам радост от живота. Все отбягвам да се срещам и да ходя на места, където въпросните хора ми напомнят за душевните рани, пропускам много излизания само и само да не се наложи да направя нещо за тези хора , дори елементарни неща, които не са ми проблем физически /например ако ме помолят да откарам някой от въпросните хора до някъде-не мога- психологически, не физически/, но как да обясня, не мога и или не ходя никъде за да не откажа, или не отказвам и все се чувствам зле... Това е само един пример.