buba123

Благодаря, за дадените съвети! Тези месеци, които не пишех си зададох доста въпроси за самата мен,опитах се отново да проявя търпение и разбиране към ситуацията. Както по горе бях казала споделих с баща му какво ме тревожи, на първо четене той се съгласи, но не постави никакви ограничения на сина си, нещата започнаха съвсем да излизат от контрол. Сина му под предтекст, че ходи по прегледи и си взима лекарства, които са изписани от лекари - джобните му на месец за лични нужди възлизаха на 800-900лв. на месец/сумата се покачи в сравнение от прединте месеци/. Това му дава възможност да продължава да си купува храна тайно, да се крие когато се харани,да демонстрира поведение. За мен върха на азберга беше, когато преди няколкоо дни посегнах да вляза в стаята да му прибера дреха и стаята беше заключена, ей това вече не можех да го разбера/в дома, които аз съм живяла е нямало никога такива неща/. Политах баща му защо е така, той го оправда и каза, че сина му не желае да да му се пипат дрехите/дрехите, които аз пера, дома за който аз се грижа/. Обясних, че в тази стая има вещи и на дъщеря ми. Стигана се до репликата, "като се върна аз ще спя със сина си в едната стая, ти с дъщеря си в другата стая", че съм смятала сина му изрод и още куп неща ми чуха ушите. Не бях споменала, че намерих писма на сина му към баща му в които четох безброй епитети и обиди за мен и дъщеря ми, които дори не мога да си ги побера в речника, никой от тях двамата не знае , че аз знам за тези писма. Може би преглътнатато камъче, е и нещото, което повече ме трови. Успях някои от вещите, да ги прибера и да ги искарам от стаята. От деня на разговора баща му - ни ред, ни обаждане. Остават две седмици докато се върне. При задаения въпрос няма ли да сложи най-сетне ограничения на сина си за тези лекари и обяснението, че аз съм тук и виждам нещата с двете си очи, а той се опитва да ги види през интернет, той не ми повярва. Когато му казах за някой от нещата, които сина му прави репликата му беше "не вярвам", изводите са ми, че от страх към сина си, не смее да повярва на други освен безпрекословно на него. Консултирах се и със специалист, положението на момчето е сериозно, страшно много злоба има насъбрана в него и когато тя се подкрепя, не се знае границата му до къде са, страхувам се не за себе си а за детето си- съдейки по репликите в писмата"повръща ми се когато съм с тях в една стая";"ще пречукам някой от кралството", другите думи са много нецензурни за да ги цитирам. Звъня при всеки възможен момент на дъщеря ми когато е сама у дома. Бях на върха да му кажа да си даде ключовете и да го изпратя в дома на майка му, а когато се върне бащата да решава какво да прави, но това изглежда като това да избира, сега съм в дилема да го изчакам да се върне, да му покажа, че знам за писмата, да му обясня, че това не може да продължава така и докато него го няма е ад, че това заключване на стаи за мен не е дом и семейство/това не е моето разбиране за семейство/ и да си тръгна или просто да го направя на мига. Обичам го, но мисля, че и двамата вече много зоупотребиха с търпението и компромисите, които правя.

Здравейте г-н Баев, добре зададени въпроси, но аз си ги зададох доста преди да пиша и както казвам -опитвам се да спасявам положението. За момчето, да аз съм убедена вече, че има нужда от специализирана помощ. Дадох си време да събера смелост и да кажа на баща му какво мисля и какво ме тревожи. Да, аз самата се страхувах от неговата реакция, защото становището му е било винаги"сина ми е прав", всички други са виновни. Да, той също е забелязал тази негова вманиаченост за здравето му, но до колко е готов да се изправи срещу проблема, колко е готов самия той на промени, не съм убедена. Защото при него се получава следното нещо , когато е на път всичко е в други краски, а когато се върне и е на брега е съвсем различно от това, което говори - ето това ме притеснява, но аз за собствено успокоение, ще знам, че съм направила всичко възможно да помогна на детето му. Сега той каза, че е готов, но какво ще се случи когато се върне не мога да знам. Знам, че за околните прага ми на търпимост е минал границите, но знам, че без да компромиси не става. Относно въпросите ви към мен самата: Да, виждам ясно и спокойно целите си в живота, емоционално приемам нещата - ето от това трудно се освобождавам, не се научих да не приемам чуждата болка като своя, но ако си загубя душевността, ще работя сигурно нещо друго ,а не с деца. Съзнавам , че създавам впечатление в хората, че съм силна и уверена жена, но вътре в себе си страдам.Готова съм на промени, каквото и да е било и винаги работя по това с удоволствие. Принципа ми е"Това, което не ме убива ме прави само по силна". Любовта ми към съпруга ми е всеотдайна е май точната дума, какво искам от връзката си - любов, топлина и спокойствие. Моля, за съвет от ваша страна за специалист във Варна, към когото мога да се обърна, по въпроса за семейната терапия и за състоянието на сина ни.

Защо си мислите, че не съм опитала и това, той става все по зле, да вярно е последната година се дистанцирах. Самата аз съм педагог, не твърдя, че ние педагозите знаем винаги верния подход, но знаем и че децата имат нужда от разбиране. Приятел майка, какво значи майка-грижа, възпитание, бдяла съм над него в нощите когато е бил болен, тревожила съм се да не тръгне по грешния път, стремяла съм се да е облечен и чист, опитвала съм се да го уча на етически норми/на 15 заочнахме да се учим как да се храни с вилица и нож/, държала съм на това да поздравява с "добър ден"; "добро утро" и т.н. тези думи и до ден днешен не можаха да влязат масово в речника му, да не се обръща към баща си с "батка";"а ве мой" той му е баща и трябва да има уважение, трудничко е когато и бащатата не е на същото мнение. Приятел, разговаряла съм с него на теми секс, жени, приятелство/стоя ли сме с него до посреднощите да говорим на тези теми/ - това , което трябва да говори баща му, опитвала съм се да заместя и майката и бащата, била съм и много строга и взискателна, най-много към егоизма и отговорностите. Отдръпнах се тогава когато започна да издевателства над дъщеря ми, примери: Обадих и се и я помолих да поиска от него 0,60лв. за автобусен билет, за да свършим нещо, той за да и даде беше я накарал да подпише бележка, че е най-тъпото същество раждало се на тази земя/това гласеше бележката/, когато им купихме маратонки на двамата, да и казва , че ако не бил той тя няма да има маратонки/тя страда много от това, плака, но баща му е казал"това са женски тъпотии/, посягал е и я удрял. Обиждаха се, караха се двамата, опитвала съм се винаги да бъда баланса между тях. След толкова години си правя равносметка за нещата, които се случваха и при майка му те се повтарят и тук, но винаги си задавам въпроса "защо" и мисля , че отговора е - намира подкрепа в лицето на баща си, а баща му се опитва да компенсира с пари и разглезване честото си отсъствие. Да знам, че баща му е основния фактор, който може да промени нещата и да реши как трябва да се развиват.

Мисълта за самостоятелност е тази, че да му се определи сума, която да е за месец и той сам да съумява да я разпределя, защото не е свикнал да дели с някого нещо принципа му е всичко е мое и това, което не е мое също, знам, че това се възпитава още в ранна възраст, но този момент е изпуснат. Примерно аз винаги съм държала на принципа семейството трябва поне на вечеря да сяда на масата заедно, преди време, се случваше, после той започна да казва не съм гладен и не сяда с нас на масата изчаква да си легнем всички и независимо, че има достатъчно храна ходи до магазина купува си друга храна изяжда си я сам, приготвя си друго и тогава се храни това обикновено се случва след полунощ/2-3ч. вечерта/, опитах се да говоря с баща му, че това не е правилно и трябва да се съобразява, че има други хора в този дом, темата се изчерпа с "той е момченце до яж да му се". Продължава с пълна сила да ходи по лекари, октомври месец беше на пълни изследвания -кръвна картина, ренген, кардиолог и т.н. препоръката на лекаря беше спорт, защото има недоразвит гръден кош/да уточня, че неговия режим е обикновено ставане от съм 2-3 след обяд, и стоене пред компютъра и телевизора до 3-4ч. сутринта, ако се налага да става рано, го боли глава и когато се върне веднага ляга, после до сутринта будува/това е постоянно, рядко този режим влиза в някакви други рамки. След последното ходене на лекар и не му хареса какво му е казал лекаря, реши, че лекаря му е казал рак, отиде при кожен, там лекарката му е казала, да - продължавай да мажеш петънцето от косата с чесън започнала е да израства там коса, той съответно спря, не му хареса, това , че лекарката му е казала -нищо особен-но, сега след като се върна от пълнете изследвания , преди да ги скрие от мен аз успях да ги видя-перфектни са, но на следващия ден, той ми поиска пари защото били го пратили да си направи изследване на зъбите. Започва ги пак да ги повтаря лекарите от преди 2месеца. Приятелката му няма да помогне в това да го убеди, че трябва да посети терапевт, искам да насоча вниманието на баща му, че това не е естествено, като се има предвид, това , че бащата не е в България в момента и не вижда проблема. Да уточня, че когато баща му е тук е много подреден и последователен, когато го няма настъпва хаос в стаята му, вещите му, действията му. Знам, че не му е леко- майка му го остави и замина,когато най-много му беше нужна/беше на 15години/, баща му постоянно отсъства, първите години когато той започна да живее при нас, баща му беше в у дома понякога и за по 2-3 седмици и заминаваше, по някога за по 2месеца, сега започна една система от 4 тука, 4 месеца го няма, но на самия него му трябва около месец и половина да се адаптира към ритъма на живот тук и също е далеч от нещата, търся алтернатива защото дъщеря ми също взе да страда от всичките тези неща, виждам я как започва и тя да се бунтува срещу облагодетелстването на големия, знам, че греша, че мълча за много неща/тя решава, че когато на големия не се правят забележки за определени неща и тя може да ги прави, но уви не е така, на нея си позволявам да и кажа, че не може така/, а на него ако му направя забележка това рефлектира върху мен и дъщеря му и понеже спрях да му обръщам внимание сега започна да обработва баща си/от рода , че той бил мъченик когато него го няма стоял гладен, нямало нищо за ядене, дъщеря ми му пречела/, последва разправия и за тези негови интриги, сега е на момент болен съм. Да изчакам ли бащата да се върне след два месеца и половина или да се опитам от сега да казвам някой неща?

Благодаря, сега ми остава да реша как да поднеса инфирмацията на баща му, защото много пъти съм се опитвала да говоря с него за тези проблеми на сина му, но лошото, че той от типа хора изчерпващи се с това "ти го мразиш, все общата приказка -мащеха" и край темата се изчерпва или както се казва типа щраус, не виждам проблем , значи няма. Знам, че на нас родителите не ни се иска да кажем "да детето ми има проблем" и то в това естество, но колкото повече се крием от проблема той става све по задълбочаващ. Дали ако искам да го направим малко по самостоятелен, с това да носи повече отговорности, като например: да поживее малко време с отговорноста за свое жилище, да се грижи за хигиената в собствен дом, за прехрана - няма ли да мога малко поне да помогна да го избавя от тези му фобии, той за в момента няма никакви отговорности, освен да ходи на лекции и да си взима изпитите, с учението се справя много добре, дори отлично, но всичко се изчерпа до там има много свободно време. Все пак трябва се започне от някъде?

Моряшка съпруга съм, гледам сина на съпруга си, който е от предния му брак. Изкара тежък пубертет. Много неща има пропуснати в първите седем. Сега е на 20 години. От една година мисля, че дори и повече, се проявява в него една скрита агресия, като непрестанно се мъчи да създава конфликти и интриги между мен и баща му. Той има брат, който живее при майка му преди да дойде при нас да живее и там имаше тези проблеми все брат му и майка му бяха виновни за нещо/отчитам грешката на баща му, който винаги казваше горкото дете/, сега се получиха и тези моменти и тук, сега сме му виновни аз и дъщеря ми, крадели сме баща му , той стоял гладен докато баща му го няма и всякакви всевъзможни глупости, които близките ми остават със паднала уста като ги чуят. От една година ми прави впечатление, че постоянно нещо го боли, все ходи на лекар, все взима хапчета. С две думи се опитва да концентрира вниманието върху себе си, онова чувство за малоценност. Къпе се по 4-5 пъти на ден, спи вечер с по 4-5 блузи, сега има проблем едно петънце от косата му падна, да това е проблем, но то е на базата на гъбична основа, премиването на една коса води до проблеми бях го предупреждавала за това преди три години. За един месец си измисли три болести - зъби, очи, настинка, пениса петънце, сега косата май станаха повече ама това е от един месец. Ходи на лекар казват му , че не е нищо особено, той се шашка , съответно шашка и баща си /той не може да знае какво е тук/. Студент е първа година, не работи, не излиза с приятели единствено и само е под контрола на приятелката си. Майката му е в чужбина, защото знам, че ще ме запитате къде е майката. Защо си мисля, че това дете , вече мъж има нужда по скоро от психоаналитик. На прав път ли съм? И ако е така, как да насоча баща му да обърне внимание на това?