Мисълта за самостоятелност е тази, че да му се определи сума, която да е за месец и той сам да съумява да я разпределя, защото не е свикнал да дели с някого нещо принципа му е всичко е мое и това, което не е мое също, знам, че това се възпитава още в ранна възраст, но този момент е изпуснат. Примерно аз винаги съм държала на принципа семейството трябва поне на вечеря да сяда на масата заедно, преди време, се случваше, после той започна да казва не съм гладен и не сяда с нас на масата изчаква да си легнем всички и независимо, че има достатъчно храна ходи до магазина купува си друга храна изяжда си я сам, приготвя си друго и тогава се храни това обикновено се случва след полунощ/2-3ч. вечерта/, опитах се да говоря с баща му, че това не е правилно и трябва да се съобразява, че има други хора в този дом, темата се изчерпа с "той е момченце до яж да му се".
Продължава с пълна сила да ходи по лекари, октомври месец беше на пълни изследвания -кръвна картина, ренген, кардиолог и т.н. препоръката на лекаря беше спорт, защото има недоразвит гръден кош/да уточня, че неговия режим е обикновено ставане от съм 2-3 след обяд, и стоене пред компютъра и телевизора до 3-4ч. сутринта, ако се налага да става рано, го боли глава и когато се върне веднага ляга, после до сутринта будува/това е постоянно, рядко този режим влиза в някакви други рамки. След последното ходене на лекар и не му хареса какво му е казал лекаря, реши, че лекаря му е казал рак, отиде при кожен, там лекарката му е казала, да - продължавай да мажеш петънцето от косата с чесън започнала е да израства там коса, той съответно спря, не му хареса, това , че лекарката му е казала -нищо особен-но, сега след като се върна от пълнете изследвания , преди да ги скрие от мен аз успях да ги видя-перфектни са, но на следващия ден, той ми поиска пари защото били го пратили да си направи изследване на зъбите. Започва ги пак да ги повтаря лекарите от преди 2месеца. Приятелката му няма да помогне в това да го убеди, че трябва да посети терапевт, искам да насоча вниманието на баща му, че това не е естествено, като се има предвид, това , че бащата не е в България в момента и не вижда проблема. Да уточня, че когато баща му е тук е много подреден и последователен, когато го няма настъпва хаос в стаята му, вещите му, действията му.
Знам, че не му е леко- майка му го остави и замина,когато най-много му беше нужна/беше на 15години/, баща му постоянно отсъства, първите години когато той започна да живее при нас, баща му беше в у дома понякога и за по 2-3 седмици и заминаваше, по някога за по 2месеца, сега започна една система от 4 тука, 4 месеца го няма, но на самия него му трябва около месец и половина да се адаптира към ритъма на живот тук и също е далеч от нещата, търся алтернатива защото дъщеря ми също взе да страда от всичките тези неща, виждам я как започва и тя да се бунтува срещу облагодетелстването на големия, знам, че греша, че мълча за много неща/тя решава, че когато на големия не се правят забележки за определени неща и тя може да ги прави, но уви не е така, на нея си позволявам да и кажа, че не може така/, а на него ако му направя забележка това рефлектира върху мен и дъщеря му и понеже спрях да му обръщам внимание сега започна да обработва баща си/от рода , че той бил мъченик когато него го няма стоял гладен, нямало нищо за ядене, дъщеря ми му пречела/, последва разправия и за тези негови интриги, сега е на момент болен съм. Да изчакам ли бащата да се върне след два месеца и половина или да се опитам от сега да казвам някой неща?